Й. Табов

Наскоро излезе статията За Величката епископия и някои български земи по времето на царете Борис и Самуил. История, 2011, № 5, 5-28. Резюме. В статията се разглежда проблемът за локализацията на Величката епископия, за глава на която цар Борис е поставил Климент Охридски. На базата на изследване на 12 средновековни карти и на анализ и съчетание на резултатите от него с данни от изворите е предложена хипотезата, че Климент Охридски е бил епископ на град Велики / Velichi, разположен до северния бряг на залива Арта. § 1. Величкият епископ В много извори св. Климент Охридски е наречен „велички епископ”. ... Пространното житие на Климент , чието авторство се приписва на охридския архиепископ Теофилакт, освен общоприетата титла на Климент „епископ на българите” дава в запазените ръкописи две различни форми на допълнително обозначение, съдържащо титула „велички”: ........ Като епископ на „Велика” Климент Охридски е споменат и в т.нар. Дюканжов списък (каталог) или Парижки ръкопис , съдържащ списък на българските архиепископи: „Климент, като станал епископ на Тивериопол или Велика, сетне бил натоварен от Борис, цар на българите, да надзирава третия дял на българското царство, т.е. от Солун до Йерихо и Канина или [и] Тасипият.” Различните писмени форми на обозначенията „на Велика” и „на Драгвиста” към епископската титла на Климент, липсата на пояснения в изворите и на убедителни съвременни топоними довеждат до „един от най-големите спорове в българската историография” . Ще споменем накратко няколко от най-интересните изследвания и мнения по него. ........ § 2. Някои предварителни съображения за локализацията на Велика Противопоставянето и обсъждането на различните мнения и хипотези за диоцеза на Климент Охридски дава възможност за предварителна приблизителна ориентация в условията, наложени от сведенията в изворите. Ще се спрем накратко на някои от най-важните съображения, които са изтъквани в многогодишната история на дискусията по темата. І. Велика не е река, а град Хипотезата, че епископската област на Климент е получила названието си от названието на река Велика, която преминава през Кичевското поле и се влива във Вардар, е предложена от Г. Баласчев; според него „Дрембица” е местността Дебърца, намираща се северно от Охрид, до Кичевско . Мнението на Баласчев за названието на Климентовата епископска област е било прието от някои историци и славяноведи, между които и В. Ягич . Това мнение търпи обаче сериозно възражение. Както обръща внимание Е. Георгиев, в гл. XXIV на Климентовото пространно житие се казва, че Климент „се връщал от Велица в Охрид”. Очевидно според житиеписеца Велица е селище, каквото е бил и Охрид: Климент се връщал в Охрид, след като е прекарал известно време във Велица. Но ако Велица е била селище, Климент е получил прозвището си „Велички” от него, а не от име на река . ІІ. Велика и „Драгвища”/Дрембица не са близо до Охрид Както подчертава Е. Георгиев, като се има пред вид, че Симеон още не ще е разполагал с много епископи, може да се приеме, че епископската област на Климент е била доста обширна . В същото време според Краткото житие на Климент, той „повече прекарваше в илирийския град Лихнидон, метрополия на околните градове, който сега се нарича на мизийски език Охрид.” От тези сведения излиза, че Велика вероятно не е била много близо до Охрид, защото „околните градове” на Охрид са спадали към Охридската митрополия. .......... ІV. Климент е бил духовен глава на български християни Пространното житие на Климент разказва: „След това, като се посъветвал с по-разумните от своите приближени, които всички са били разположени към Климент като към свой баща, вярвайки, че само това се харесва на бога, с което почитат този, той (т. е. Симеон) го назначил за епископ на Дрембица или Велица и така Климент станал пръв епископ на български език.” Какво означава титлата „пръв епископ”? Смисълът и е не „пръв по ред” (по време), а „пръв по ранг”, „глава”. Както е посочено в „Испанската нотиция”, „По-напред епископът на България бе титулуван примас, което на елински език значи "първи", на словенски или български "превол", което също значи "първи", тъй като у българите "превол" е "първият"”; в българския превод на Хрониката на Константин Манаси за титлата „папа” е използвано съчетанието „пръв архиерей” , а във Воденския надпис на цар Самуил имаме титлата „пръв кръстенин” (пръв християнин). С оглед на това „пръв епископ на български език” би трябвало да се разбира като „духовен (християнски) глава на българи(те)”. Тук трябва да обърнем внимание на един детайл, който не е маловажен: титлата „духовен глава на българите” не е обвързана с определена държава и не изключва възможността този духовен глава да ръководи български християнски общности в различни държави. Тъй като е възможно по времето на Климент Охридски Българската църква да е била зависима от Цариградския патриарх, то е също така възможно нейният глава – или нейните глави – да са били ръководители и на български християни в територии под политическата власт на Цариград. Важно е да се имат предвид и връзките на българските владетели по онова време с Ватикана – Римският престол е имал определени интереси в югозападната част на Балканите. § 3. Велика и Драговица на старите карти Изследване на старите карти, обхващащи централните и южните части на Балканския полуостров, показа, че от населените места в този регион две са имали названия, много близки до „Велика” – това са градът Велики и градчето Величища. Ще опишем най-важните резултати от това изследване: данни и илюстрации за 12 карти, на които градът Велики е означен с името си, и присъствието на градчето Величища и на планината „Драгоница” на някои от тези карти. Ще обърнем внимание и на други топоними с български имена. 1) „Гърция” от „Театъра” на Ортелиус, 1570 г. За автор на тази карта в известния атлас на А. Ортелиус е посочен италианския картограф Гасталди; тя е използвана в атласа със съгласието на автора и след проверка, осъвременяване и преработка. На фрагмента на рис. 2. близо до долния десен ъгъл – малко наляво от него – е Велики (Velichi)). В десния край на фрагмента, малко над средата, е Величища (Velicista). В горния ляв ъгъл е Клисура (Clisura), а без особени усилия може да бъдат видени и названията Канина (CANINA), Колица (Coliza), Каминица (Caminiza) и Каменица (Cameniza). ..... § 10. Хипотеза Изложените по-горе данни и анализи водят към хипотезата, че определенията „велички” и „на Драгвиста” (във всичките им варианти) се отнасят за град Велики и планината Драговица/Драгоница – Велики до брега на залива Арта в днешна южна Гърция и Драговица на запад от Лариса. ......... ІV. Климент е бил духовен глава на български християни, затова е напълно възможно неговата епископия да е обхващала и български християнски общини извън държавните граници на Борисовото царство; а както личи от названията на градовете Велики и Водица, в Епир е имало многобройно население, подхождащо на един „епископ на български език”. Очевидно причините местно население в Епир да бъде под духовното наставничество на митрополит, определен от българския цар, биха могли да бъдат от различен характер: политически, роднински и др. Например, както беше споменато в § 2, възможно е по времето на Климент Охридски Българската църква да е била зависима от Цариградския патриарх, и тогава е също така възможно нейни епископи да са били наставници на български християни в територии под политическата власт на Цариград. Но всъщност с най-реални очертания е възможността влиянието на българските владетели в Епир да е свързано с политиката на папата. Аспирациите на Ватикана към християните в Епир са добре известни; а Климент още от началото на своята дейност като духовник е бил свързан с папата и Западната църква. Разположението на Велики на брега на залив в Адриатическо море му дава отлични възможности за комуникация с Рим; от тази гледна точка той е „по-близо до Рим, отколкото до Цариград”. Възможно е тази констатация да е вярна и в политически смисъл. От достигналите до нас сведения за т.н. „Осми Вселенски събор” в Цариград през 861 г. се вижда, че папските представители на Събора са изразили претенциите на папата за контрол над християните в Тесалия, Дардания и Епир. В разразилия се дебат между тях и византийските участници в събора за посочените провинции е замесено и „Българското отечество”, а естествената интерпретация на това название в контекста на епохата означава, че българските владетели са завзели в Тесалия, Дардания и Епир територии, които отдавна са били населени с българи. Впрочем, това „Българско отечество”, обхващащо Тесалия, Дардания и Епир, е ядрото на владенията на Комитопулите, които някои историци наричат „Западно българско царство”; то и свързаните с него институции и даже топоними са едни от основните „носители” и „източници” на „българския етикет” през средновековието . Всичко това поставя в нова светлина някои проблеми на българското християнство по времето на Борис и Симеон, и по-специално отношенията на българските владетели и българските църковни институции с Цариградския патриарх и папата. Какво са искали и какво са получавали българските владетели – от Борис до Самуил – от патриарха в Цариград и от папата в Рим? За изясняването на тези проблеми са необходими преосмисляне на известните факти и по-нататъшни проучвания. ...........

Съвсем предпазливо бих искал да обърна внимание, че названието Балкан на арабската карта автоматично повдига въпроса за нейното правилно датиране. Както добре знаете, известната стара карта на Евсевий/Йероним с България на нея е "предатирана" от господстващото в науката мнение. Така че може би всъщност открието на Коледаров предатира самата карта. Може би и споменатия унгарски ръкопис. Имам чувството, че Глишев е прав, и че Балкан е османизъм. Българските имена на Стара планина вероятно са били други.

Всъщност авторът на другото мнение би трябвало да е Птолемей, защото картата, на която въпросната планина е между Волга и Дон, се приписва на него. Тя е от "География" на Птолемей, издадена в началото на 16 в.

Авторът е д-р И. Фоменко, ст.н.с. в Отдела по картография на Държ. Истор. Музей в Москва (известният с хронологичната си теория акад. А. Фоменко е друг човек). Монографията е луксозна, струва ок. 500 лв, много интересна, с много карти и историко-географска информация.

Недвусмислено? Ето едно друго мнение (две страници от съвременна монография - 2011 - по историческа картография):

Защо на тази карта (a) Map showing the World according to Herodotus, B.C. 450 Дунав тече толкова странно? И защо ни будалкат със Скития? Отговор ще намерите тук: История с географией, или Где находилась Скифия Геродота http://artifact.org.ru/proverka-na-mestnosti/d-r-kolya-bess-arabskiy-istoriya-s-geografiey-ili-gde-nahodilas-skifiya-gerodota.html (от един бесарабски българин)

Гатя Симеонова ПЛАНИНАТА ИМЕОН - ГЕОГРАФИЯ, МИТОТВОРЧЕСТВО ИЛИ НЕРАЗЧЕТЕНО ПОСЛАНИЕ С ОНОМАСТИЧЕН КОД http://liternet.bg/publish26/gatia-simeonova/planinata.htm

Хипотеза: каган Михаил е Михаил, синът на Симеон. За "каган": § 8. Cagan Каган е титла, която са имали владетелите на хазарите и аварите и затова обикновено се свързва именно с тях. Но тази титла се среща нееднократно и у други народи. Например в писмо до Василий І от 871 г. Людовик ІІ отбелязва, че титла каган имат владетелите на аварите, хазарите и норманите (“chaganum vero non praelatum Avarum, non Cazarum, aut Nortmanorum nuncipari reperimus”44). Бертинските анали описват посещение на група “руски шведи” (Rhos... gentis esses Sueonum) от Цариград в Ингелсхайм през 839 г., които наричали своя владетел каган (rex illorum chaganus vocabulo); руският митрополит Иларион в “Слово о законе и благодати” (ХІ в.) нарича руските владетели св. Владимир и Ярослав Мъдри кагани; в “Слово о полку Игореве” (XII в.) също се споменава титлата каган45 . Тази титла се среща и в българската история. “Гаган” е наричан Петър Делян; кавкан е едно от знатните лица, пленени от византийската армия на император Василий ІІ при превземането на Воден; цар Самуил е “внук” на “кавган Шишман” според Воденския надпис. За най-голямо учудване Миюшкович в превода си е предал “каган” като “кан”46. За разлика от “каган”, която се среща у различни народи, титлата “кан” се използва от някои съвременни историци за означаване на българските владетели. Във всички случаи тя може да се възприема само като българска. Така в дадения случай виждаме как при “редактиране” и превеждане в разглеждания от нас текст последователно се внасят характерни и типични “български елементи”, които първоначално липсват: Борис вместо Крис, Мизия вместо Силодуксия, кан вместо каган. Това е откъс от статията Йордан Табов. “Вулгари” от Волга или гото-славяни „бугари” от Буг? История, 2010, № 4, 24-47. Jordan Tabov: “Vulgari” sa Volge ili Goto-Sloveni “Bugari” sa Buga? http://www.svevlad.org.rs/knjige_files/tabov_bugari.html Който проявява любопитство, може да погледне в нея и да види какво са правили (и все още правят) с българската история - започвайки от изворите.

Малко география няма да навреди на историците: Средиземна Дакия е била на юг от Дунава, горе-долу чак до София.

Бях обърнал внимание, че според източните исторически сведения град Булгар е основан от Александър Македонски. Какво се получава: отишъл на Волга от "Българското отечество" (според т.нар. 8 Всел. събор то е Дардания, Тесалия и Епир) и там основал град, ама не Александрия, и не Македон, ами Булгар! Всъщност, в Средиземноморието "македон" е синоним на смес (мачедония - "тути фрути", маседония - мешана салата), а за булгар се твърди, че означавало "мишфолк", т.е. смес, смесен народ. Излиза, че "Булгар" може да се разглежда като преведена на тюркски думата "македон". Или обратно.

Практически във всички монографии по история има грешки. Какво е грешно в цитираните откъси? Те например отговарят на картата на Йероним, на Равенския космограф и на много други. Авторите - Jones & Pennick - са хора с утвърден международен авторитет, превеждани ...

Познайте от каква монография са тези откъси:

Да ... хубаво сравнение. За младите историци слагам един кратък текст (от старо интервю): ... през 20 век пред очите на последните 2-3 български поколения победителите в световните войни не само създадоха “македонска нация”, но техните “имперски исторически школи” създадоха и съответна история на тази нация. Подобни псевдонаучни влияния е имало в изобилие и в миналото, и много от тях ще се откроят доста ясно. Далеч съм от илюзията, че ще може всичко да се разбере и поправи, но вероятно много от големите лъжи и манипулации ще бъдат изобличени и поправени. Затова мисля, че трябва да сме готови за яростна съпротива от всички, които искат лъжите да останат завинаги. .............................. „Авторитети”, които чрез лостовете на властта, парите и тоталната пропаганда са свикнали да манипулират и моделират историята, днес се страхуват, че наложените от тях „истини” ще бъдат проверявани ........ ........... И наистина имат основание да се страхуват. С това не искам да попреча на всички - преди всичко на историците - да критикуват. Тъкмо обратното. Разбира се, по-лесно е да обявиш българските си колеги за това и онова, отколкото да се противопоставиш на "корифеите" ... Последното не е безопасно. Впрочем за това са измислени псевдонимите.

Преди всичко честита книга. Изглежда много добре. Според мен наистина във Волжска Булгария хората ценят и помнят произхода и рода си. Те и до сега пазят спомена, че град Булгар (именно град с името Булгар!) е основан от Александър Македонски, и че владетелската им династия води началото си от Александър (от негова дъщеря). И се гордеят с този произход. Защо тези неща са "тайна" за българската наука - не знам.

Ако в едно населено място няма откъде да си купиш хляб, няма кръчма, в която да изпиеш едно вино (или, ако предпочитате, кумис или медовина), няма ковачница, в която да си подковеш коня, няма пазар за мляко и зеленчуци, и т.н. - то не може да се нарича град. Думата град си има определен смисъл. Всъщност не е вярно, че в Плиска не е имало монети - намират се, повечето са медни, както и трябва да бъде (медните не са за търговия франките и халифата, за там е трябвало злато, евентуално сребро). Защо изведнъж около 970 г. медните монети стават много (т.е. нормално за град) - това е реалният проблем. Освен за Ст. Михайлов, редно е да се спомене и за Крънджалов. (това пък е за бележката на маготин)

Статия: Йордан Табов, Галина Панайотова. Модель динамики монетного обращения в средневековой Плиске. В: Krassimir Markov, Vitalii Velychko (editors). Applicable Information Models, No. 22. I T H E A, Sofia, 2011, 149-154. http://www.foibg.com/ibs_isc/ibs-22/ibs-22-p21.pdf Выводы Из проведенных выше анализов, из диаграммы и графиков на рис. 2, рис. 3 и рис. 4 вытекает, что с большой вероятностью Плиска функционировала как полноценный средневековый город в интервале с около 970 до около 1100 г.; в период с ІІ до VІ века и с начала ІХ века до около 970 г. на этой территории скорее всего существовало небольшое селение, а из периода 600 – 800 г. нет следов от нормальной городской или деревенской жизни (хотя можно было бы допустить, что на этом месте был укрепленный военный лагерь, или крепость, или замок).

Що е то доказателство в историята? Този въпрос го задавам риторично. Но мисля, че може да му се придаде донякъде работещ смисъл. Идеята е - да сравняваме: някои тези са по-добре аргументирани, други - по-слабо. По-добре аргументираните би трябвало да се считат за преобладаващи (и по тях да се пишат учебниците), другите - да стоят на заден план. Последното не значи да се изтрият изцяло: може би някога в тяхна подкрепа ще се извадят нови доводи.

Моите хералдически наблюдения и бележки са повърхностни. Но би трябвало да се добави, че не малко от владетелите в Европа са твърдели, че произхождат от рода на Приам. Вероятно е сред тях да са били и някои от българските царе. Във всеки случай на портата на Троя се вижда и "Ш-образния" "тризъбец" на киевските князе и на Шишмановци (пиша Ш-образен, за да обърна внимание, че "долните ъгли" са ясно очертани, т.е. че нямаме "подобие на лилия"). Какво е основанието за това е отделен въпрос. Владетелските династии не винаги са от народа, който управляват.

Позволявам си малко уточнение, свързано с текста на Малала за мирмидонците и българите. Идеята, че това е българска патриотична измислица, е лансирана от В. Дринов. Иречек снизходително обръща внимание на грешката му: и в гръцкия вариант пише същото. Поучителен е похватът, с който Иречек омаловажава сведението в хрониката на Малала. Добавям една миниатюра от френски ръкопис, изобразяваща армията на Приам, който е на преден план: на нея вероятно някой „незнаен български патриот” е нарисувал българския герб на щитове и др.

Мисля, че споменатите на печата бу(о)лгарско княжество и казанско царство са различни държави. За КГ вече имам хипотеза какво означава. А какво е 125 ? Освен че е 5 на трета степен ? Кога според вас е разрушен град Булгар? Има го на много карти от 17 век като нормален съществуващ град.

Вероятно Булгарското княжество и Казанското царство са били различни "държави". Както Булгар и Казан са били различни градове. Личи от печат на И. Грозни, на който са споменати и двете. За "булгарите" в Казан преди Окт. революция прочетете внимателно статията на Й. Иванов. Той и Златарски са били в Казан през 1914 г., за да търсят следи от "прабългарите". Статията е писана 10-ина години по-късно, вероятно Й. Иванов го е мъчила съвестта, че е прикрил това, което са установили.

Благодаря. Все пак видяхте, че това са факти. И таг, и Омур. Още веднъж благодаря и си взимам бележка.

Плутарх?... както и да е. Оттам, откъдето Херодот е знаел, че Иван Александър (живял ??? века по-късно) е цар на мизите.

Специално за Ка40: Не е добре човек да се възгордява. Тук ще дам скан от руското издание на Тукидид (Наука, 1981) с. 451. Тов е за таг. За Омур е по-лесно ... персът Омур, който убил Момчил и завладял царството му ... той пък може и да хан, макар че според мен е канас - княз, както тук някъде беше писал К.Гербов.

Защото таг е известна титла, а Омур е известно име - поне за нашите земи. Например като четете Йордан Вълчев, вероятно разбирате, че Йордан е име, а Вълчев - фамилия.