didukaimos

Лингвистичното плаване в този опит за дискусия е точен аналог на вавилонската кула. На всички, които са съгласни,че титлата таркан е звание за страшен пълководец - разрушител, предводител, смел воин, но и грабител,загрижен само за интересите на своята армия и на своя народ, определения твърде близки до източната семантика на понятието дракон - едно от съзвездията, един вид година в азиатската космогония, могат да прочетат какво означава на арабски таркум ????, препоръчвам да прочетат значение отново там откъдето започна дискусията. http://apollon.blog.bg/history/2011/04/22/proizhod-na-srednovekovnata-titla-quot-tarkan-quot.733603

И вярата се нуждае от интелект - нова концепция за теб ли е това.

рефугиум е ареал(място, част от ареал, популация) със щадящи или непроменящи за изикванията на древен вид условия, довели до неговото рецентно съхранение (до неговото оцеляване в наши дни).

Китайската теза ми е "фаворит", но за да се направи един хубав панаир не бива да изключим и виетнамците. Но как след като в Индонезия има толкова много ислям, тя да не е чудесна почва за таркани и таркабидони. Нека вмъкнем и Лаос.

Можем направо да се просълзим при напъните на изконния прабългарски произход на титлата канас, а после и на допълнението ювиги. Колко романтика и патриотизъм влагат хората пишещи историкороматични разказчета за това как и колко значима е тази титла плюс особенното ювиги за българския национал мисловен процес. Няма как да се изкривява или фалшифицира историята, само защото на някой му е изгодно това. Предлагам ви едно мнение, което не включва сълзи, тревоги, етноцентризми и каквито и да е желание за заблуди. http://apollon.blog.bg/history/2011/04/26/krai-na-spekulaciite-i-nelepite-izmislici-s-titlata-quot-kan.735882 А от вас искам да ми кажете какво е според вас "канас юбиги"?

Много е радостно, че всеки има мнение по въпроса за тарканите - призовавам също инженери, сладкари, авиатори, чистачки, автомонтьори, певци, готвачи и други професии да се включат в дискусията, защото и те биха имали интересни мнения, и както всички сме специалисти по всичко така дискусията ще се обогати. КЪм Пандора - да права си, че тарканите са били щедри хора и това е било следствие от това, че са били велики грабители - едното без другото рядко се получава. Надявам се ти самата виждаш колко е тънък акцента върху прилагателните и уви колко е несигурен.

Много трудно е да се приемат корейски, монголски и китайски свидетелства за титлата. Таркхан е хуно-българска титла. Не изказваш твое лично мнение, което много ценно - знаеш!!!

ще се помъча втори и трети път дори.

Аз наистина се радвам за предоставения материал, който е ценен и интересен и в тази връзка благодаря последователно на Котев, имащ принос към същинското разгръщане на дискусията и разбира се на М.Глишев, защото без нашия модератор не бихме се справили в моретата от гъста дезинформационна мъгла. Но няма как да не съм още повече щастлив, че в частните ми мисли не съм допуснал да се мъдри каквато и да е китайска следа и "замърсяване" на това понятие,тъй като е съвсем естествено в районите на север и на юг от Кавказ винаги да е преобладавало персийското влияние и това на древните културите в близост до "СЗ Персия". И това се налага точно защото можем да говорим за една континуална понтийска култура, повлияна от "древните перси"(в пълния коктейл на това понятие като меди, партяни, асирийци и др.). Пълното изключване на китайските влияния се налага от съвсем простия и кристален факт, че Китай се намира на дистанция от стотици планини и на всичко отгоре е зад високата преграда на Хималаите, докато скитите са в периферията на властта на древните перси хилядолетия наред, разделени само от една планина (Кавказ), нищо че хуните са споменати в китайските хроники. В този смисъл търсенето на древни езикови корени на юг от Кавказ следва много по здрава логика, отколкото летенето до Китай дори и по пътя на коприната - една откровена историческа фантастика, за което благодаря на здравето си, че не ме е отдалечило до степента да потъвам в самоизмислени блата. Считам, че статията приведена от Котев и предоставена ни от Глишев е ценна с начина, по който се разглежда в дълбочина проблема, но което никак не ме затруднява да се съглася напълно с isav, чието кратко мнение е точен анализ на прочетеното. Въпреки това за мен беше полезно усилието на всички участващи коментиращи, тъй като успях да сравня компаса си с много друг автори, работили упорито по проблематиката за тази твърде дълго неглижирана титла. Аз приемам, че степните номади са съществували логично далеч преди да бъдат споменати за първи път от класическите автори, а с това върви и ръка за ръка допускането на един "по-античен" произход на военната и административна организация на тези народи.

Би ли разказал основната идея на линка, който предлагаш - при мен не се отваря. Модератор си- дай повече от себе си. Така ще помогнеш на много от нас като ни осветлиш със светлото знание в този линк , но аз не го отварям за жалост.

По невероятен саксонски начин са оригинални македонците. : ))) Наскоро научих, че macedonia на испански език означава гювеч. Този факт или означава, че македонския гювеч е много вкусен, така че испанците са го заимствали от Македония, или че македонската уикипедия е един вкусен македонски гювеч със специална доставка от саксонски подправки.

и аз се интересувах от Питкерн когато ме беше обхванала исломанията -това открих за острова http://apollon.blog.bg/izkustvo/2009/04/03/tvorenieto-na-tao-i-az-negoviia-poklonnik-privlechen-ot-islo.317487 http://apollon.blog.bg/izkustvo/2009/04/03/edna-jiva-odiseia-istoriiata-v-choveshkata-kolonizaciia-na-p.317485

Какво означава титлата таркан? Неизвестният й произход и малкото свидетелства на средновековните историци за титлата таркан правят опитите за установяване на нейните реални корени още по-митологични подобно на плаващи пясъци. Нужно ми бе да отговоря сам на назряли въпроси около семантиката и съдържанието на тази титла останала в много български писмени паметници от Средновековието.Можете да видите усилията ми тук и определено е важно вашето мнение относно изложените разсъждения, които накратко обвързват етнонима на хуните с произхода на титлата таркан като най-пряка генетична връзка, отричана от някои арабски автори, тъй като по този начин се измества акцента върху тюркския произход на таркана, което е основната тюркската националистична историграфия. http://apollon.blog.bg/izkustvo/2011/04/22/proizhod-na-srednovekovnata-titla-tarkan.733603

Град Сардис може да се похвали с 23 века столичен живот докато не бива напълно разрушен от ордите на Тамерланд през самото начало на 15 век. Макар и не за първото злато в историята на човечеството (човек открил самородното злато вероятно още при своята поява), Сардис остава в историята с първото сечене на монети от електронов тип. В столицата си Сардис цар Крез кредитира първите златни монети - те били твърде груби и направени от смес на сребро и злато, наречена електрон. Елинофилът Крез загубил битката с Кир Велики в собствената си столица Сардис, доверявайки се на своите гръцки съюзници. Митът за неговото богатство станал по-могъщ от собствената му държава и това предопределило появата на силни опоненти и краха на неговото управление. Тук ще бъде изградена именна теория за лидийската столица Сардис, подкрепена с множество аргументи. В историята на град Сардис небивал разцвет се достига при управлението на Гигес и на основана от него царска династия. Откриване на злато във водите на близката река Пактолус води до икономически прогрес и развитие на изкуството и архитектурата. Царуването на Ardys, Sadyattes и Alyattes за периода 645-561 г.пр.н.е. поставя нов успешен период на управление свързан със строежа на солидни градски ограждения и защити, които гарантират стабилността на градското управление и централизираната царска политика. За повече информация следвайте линка: http://apollon.blog.bg/izkustvo/2011/04/15/sardis-nai-bogatata-drevna-stolica-za-vsichki-vremena.729748

Много характерна снимка за града. Търсих повече римски мозайки от града, но не намерих. Ето тази е с малко гарнитура от синап - красива е:

Субституцията на заболяването на Хашимото с тиреоидния хормон тироксин е неправилен подход в истинското изкуство на медицината. Това е така, защото изкуствено синтезираният хормон тироксин блокира естествената автогенна продукция на тиреоидни хормони от запазения паренхим на жлезата. По този начин физиологично се унищожава автогенната секреция на хормоните и се достига до пълна зависимост на организма от екзогенния внос на синтетичен хормон. Нужно е да се знае, че нормалното физиологично място на тироксина не е в червата, а в кръвта. Част от него не се резорбира, друга част от него се разрушава заради first pass ефекта на метаболизация на екзогенните вещества в черния дроб. В резултат на това дозата за тироксина с течение на времето и с напредване на заболяването до пълната резорбция и лиза на жлезата се увеличава. Въпреки субституцията много болни продължават да пълнеят заради забавения метаболизъм, който е типичен за микседема. Увеличаването на телесната маса води до пропорционално и геометрично нарастване на повърхността на човешкото тяло и на коефициента на топлообмена - основната функция на щитовидната жлеза чрез ефекта на митохондриално декупелуване на дихателните вериги и главен активатор на метаболизма. Увеличената телесна повърхност е главен фактор за нарастване нуждите на тироксин при болните с микседем. С други думи пациентите с прогресивно нарастване на теглото има двойно по-високи нужди от тироксин, а не от обичайните количества 100-200 микрограма. Друга причина за това са тропните ефекти на тиреостимулиращия хормон, който въпреки вноса на синтетичен тероксин, остава трайно висок при пациентите с трайна резорбция на тиреоидеята. Трайният микседем при пациенти с болестта на Хашимото е грешка на медицинското изкуство и престъпление за съвременните стандарти по екзактно лечение на тиреоидните заболявания. Цялата статия тук: http://apollon.blog.bg/izkustvo/2009/07/09/izkustvoto-da-se-lekuva-bolestta-na-hashimoto-postavia-predi.361480

Според последното изрично и предсмъртно желание на цар Фердинанд, монарха иска да бъде погребан в България и това е потвърдено в личните мемоари на абдикиралия владетел. Инициативен комитет и семейството на монарха прави всичко възможно да бъде върнат Фердинанд в България като ковчежна пратка, което да цели подобряване имиджа на България, по подобие на други такива случаи в бивши социалистически страни. Тракийските дружества в България и историческите среди са категорично против връщането на тленните останки на монарха. Интересно е какво мисли всеки българин по този въпрос на един ситуация, която е намерила своето фактологическо решение относно следните факти. Фердинанд вече е погребан в град Кобург. Ясно,точно и категорично. Самият син на монарха Борис III не позволява приживе на баща си да идва в управляваното от него царство. Една доста принципна позиция. Най-принципната позиция обаче е на самия Фердинанд - той абдикира сам от престола след няколко поредни национални катастрофи. Надявам се е невъзможно наличието на такова болно политическо мислене, при което да се търсят политически дивиденти от една отминала човешка смърт. http://apollon.blog.bg/politika/2011/04/05/da-se-vyrne-li-car-ferdinand-v-bylgariia.722715

Изключително се радвам да Ви преставя новият ми труд. Тази статия е плод на интелектуални усилия, за което ще помоля бъдещите коментатори да не обезличават труда ми с прибързани коментари, само за да се види, че могат да се изкажат прибързано, набързо или просто само да коментират с илитерати и факти несъотносими към темата на статията. Ако ли това се случи, повече не бих си позволил лукса да пиша в този форум, защото стимул за работата ми не са злобните нападки, а в аргументирано поднесените и смислени коментари ако има такива. Ще ви помоля ако има реакции на интелектуална завист и злоба, да ми бъдат спестени - това особено много пречи на изследователския процес на всеки един от нас. Единствената ми молба е просто да бъдем учтиви и да уважаваме труда си взаимно. Анализ: Карнунт (Carnuntum; според Птоломей името на града е: Καρνοιις) е главният град на римската провинция Горна Панония(древна римска провинция, основана през 103 г.н.е.) и нейна столица. През 40/50 сл.н.е. в Карнунт на Дунав местят в постоянен лагер XV Аполонов легион (XV Legio Apollinaris). Като столичен град Карнунтум разполагал с дворец, форум, публични бани, огромен хейдентор (езически паметник, наподобяващ арка или врата; изграден е в периода 354-361 като триумфален паметник в чест на император Констанциус II) и два амфитеатъра - един в цивилния и един във военния град. Италианският учен Antonio Sciarretta извежда именния произход на Карнунтум от галските племена carnuti и carni. Той предполага, че подлежащият индоевропейски корен може да бъде *ker(e)n- "рог" или kar - "твърд". За жалост благодарение на настоящият анализ подобни теории за произхода на името могат напълно да бъдат отхвърлени именно заради доказания тук гръко-латински произход на името от конкретен и ясен теоним. Основен въпрос, с който този анализ е натоварен, е да открие пътя и механизмите на възникването на името Карнунтум. Основен кръстник на града e военния легион настанил се за първи път в него - XV Legio Apollinaris. Как става това? Преди да бъде изпратен в Панония, XV Legio Apollinaris е разположен в Акарнания, където взема участие в историческата битка при Акциум на 2 септември 31 г.пр.н.е., където силите на Марк Антоний търпят тотално поражение. Тук става и кръщението на легиона, който заради разрухата на противниковите сили е наименован на бога на разрушението - Аполон. В град Акциум се е намирал и древен паметник на Аполон Акцийски, който бил разширен от Октавиан Август в опит да бъде ожековечена битката, състояла се там. Първоначално Акциум е владение на коринтски колонизатори от Анактарион, но през III век пр.н.е. Акциум попада под властта на акарнанците, които впоследствие провеждат там своите главни събори. Така култът към Аполон Акцийски бил заменен с разпространения в цяла Акарнания и Пелопонес култ към Аполон Карнейски. Първоначално култът към Аполон Карнейски бил разпространен в Пелопонес и по съседство той се разширил в съседни области, Акарнания, а по-късно и в цяла Гърция. Тъй като Акциум се разполагал в Амбракийския залив на Акарнания местния култ на Аполон Акцийски постепенно бил изместен от сливането на в общ култ на божеството Аполон и демона на стадата Карн (хипостаза на бог Пан). Във връзка с развитието на скотовъдството високо започнали да се ценят животни като овцата и овена. Първоначално с овните бил свързал Хермес, а в Лакония това било божеството Карн - той бил демон, имащ отношение както към скотовъдството, така и към земеделието (към жътвата). След това и Аполон бил свързан със скотовъдството в обединения култ на Аполон Карнейски. Празненствата в Аполон Карнейски чест носели името Κάρνεια. Карней е местно божество на плодородието, почитан в Спарта , в прорицалището на гадателя Криос, син на Теокъл. Нон в "Деянията на Дионис" (XVI 102) пише, че Аполон Карнейски е почитан първо в Спарта и една от функциите му там е покровител на кучетата, но това е възможно, тъй като вълка бил свещенно животно в култа на Аполон. Сведения за тези празненства ни дава Теокрит, който дава точното име на празниците Κάρνεα, а бога бил наричан Ἀπόλλων Καρνεῖος, а дорийците от които произлизал епитета го наричали Ἀπόλλων Καρνήϊος. За последното име ни свидетелстват сревните автори Пиндар и Полибий. Това че Карн бил фигура различна от Аполон личи от самостоятелната употеба на названието първоначално. Тукидит (V 54) говори за месец на Карн, през който протичали карнейските празненства. Карней бил лакедемонски месец, съответващ на атическия Μεταγειτνιών, т.е. август-септември, в течение на който свършвали деветдневните празненства в чест на Аполон Карнейски, за което свидетелстват древните автори Тукидит, Еврипид и Плутарх. Павзаний (III 13, 4) уточнява, че почитта към Аполон Карнейски била разпространена сред всички дорийци, а Хезихий споменава, че самото име carnos означава "животно, овца". Павзаний пише, че според поемите на Праксил Карн бил син на Зевс и Европа и бил възпитан от Аполон и Латона. Но за Аполон Карнейски има и друго сказание. Когато ахейците строяли Троянския кон те секли дрянови дървета(с името крании) от планината Ида, собственост на Аполон, но уплашени от гнева на божеството, го умилостивяват с жертвоприношения и започват да го почитат под името Аполон Карней. Така Аполон Карнейски се възприемал като образ, свързан с растително-животинската митология. При Теокрит (V 83) мита достига още повече детайли, като се споменава за разказа на Праксил, според който Аполон Карнейски получил своето име от Карн, син на Зевс, преобразен в бик и Европа, който Карн от своя страна бил възлюбен на Аполон. Павзаний чточнява, че същия този Карн, освен че бил прорицател и фаворит на Аполон, бил убит от Хипот - правнук на Херакъл. Местата където култа към Аполон Карнейски бил разпространен са известни със скотовъдните си традиции региони като Аргос, Аркадия, Лакония,Месения, Тива, Родос, Крит и на много други места. В Аргос жрицата на Аполон прорицавала под въздействието на вкусваната кръв от овен. Накрая самият Хезихий утвърждава ролата на Аполон като протектор на стадата, споменавайки неговия епитет ликоктонос - вълкоубиец. От друга стана вълка бил посветен на Аполон, но в тази двояка връзка не бива да се търси противоречие. В делфи дори имало медно изображение на вълк, за който същесвува конкретна легенда разказана от Павзаний. С този анализ се цели да се обоснове произхода на името Карнунтум като дериват гръцки теоним, предаден чрез латинската езикова база. След отпътуването си от Акциум в Илирия и след Кантабрийските войни, XV Legio Apollinaris е разквартируван в Карнунтум. Името е точно копие на епонима на легиона - Аполон Карнейски, което не е запазено до днес в историческите източници и историята за това е изцяло възстановена по лигвистичен път и анализ на близката фактология. Така името е резултат от теонимен епитет на Аполон - Καρνεῖος с основен корен -car и окончание nonus за отбелязванe на 9 дневните празници по честваните от легиона празненства, възприети от престоя му в Акарнания. Следователно името Карнунтум притежава теонимен произход. С този анализ се прави ясен опит за установяване произхода на името на една от древните римски столици, познали възход и падение по време на своето съществуване, а днес потънала в музейно забвение и не оставила в наследство жив съвременен град. Поради тази основна причина Карнунтум е наречен в заглавието мъртъв град. Осъществен е анализ за изясняване етимологията на ойконима Карнунтум, с което се хвърля светлина върху един отдалечен от метрополията регион, голяма част от историята на който, не останал в аналите на историците и не е намерил място в бурния и изпълнен с катаклизми живот от времето на римската империя. Автор: Димитър Георгиев-Даков Уводът и изображенията на статията можете да видите на адрес: http://apollon.blog.bg/izkustvo/2011/04/02/.721506 където статията е отпечатана за първи път.Всякакво копиране на авторския труд следва да става с изричното ясно декларирано съгласие на автора.

поради сходствата си с други римски монети, някои се съмняват в тяхната идентичност, но за наша радост не са. Коментирани са от Еразъм Ротердамски и макар фалшификатите да са разпространени и в древността, подобен интерес вероятно не е съществувал сред средновековните хора, въпреки академичния стремеж на запада към изучаване на античността. особено що се касае до регионалния и непознат в литературните източници Косон. За жалост голям брой владетели днес са непознати поради липса на писмена култура на техните народи или на липсана исторически свидетелства, запазени от тяхното управление. Благодаря за интереса Рицар.

Много са неизвестните за цар Косон. Косон е регионален владетел на Дакия, Скития и част от Мизия. Ето защо у всички изследователи стои огромното учудване как този регионален владетел сече златни монетни емисии при това с гръцки надписи. Този въпрос и въпросът за царското име ще бъдат въпрос на разглежданев този анализ. Но преди това защо използваме дефиницията гето-скитски, вместо определението гето-дакийски? това е защото Косон владее . Убийството на Буребиста вследствие на политически заговор, води да разделяне на кралсвото и преразпределяне на териториите между четиримата наследили го владетели според сведенията на Страбон. Двама от няколкото наследника са Косон и Котисон (вариант на името Котис). Известен е със своето златно монетосечение - прецедент в историята на Дакия. http://apollon.blog....ar-koson.709228

I Adiutrix -Legio I Adiutrix с когномен даден от Траян - Пиа Фиделис. Произлиза от латинската дума адиутор - помощник в неговата форма за женски род адиутрикс - помощница. Формиран по заповед на император Нерон. IV Flavia Felix - легиона на щастието и късмета. V Alaudae - легион на чучулигата (в преносен смисъл на птичата песен). VI Ferrata - железен легион VI Victrix - победоносен X Fretensis - 10 легион на морския прoлив - макар да не е известно точното място за формирането на легиона тук се предполага,че Октавиан (Аугустус) е сформирал редиците на легиона от римляни сицилийци по името на пролива между Италия и Сицилия. X Gemina - 10 легион близнак XII Fulminata - скоропостижен, мълниеносен XV Apollinaris - легион посветен на Аполон XV Primigenia - първороден, за каквато се смятала богинята на късмета Фортуна. В случая значението е за легион увенчан с първостепенен късмет. XX Valeria Vict. - силна победа XXI Rapax - кръвожаден, хищен, свиреп XXII Deiotariana - легион на Дейотарус (в превод божествен бик) - келтски цар на Галатия, наричан понякога Philoromaios - романофил. Възникналото военно формирование от изцяло чужди войници е изградено от Дейотарус, за което носи неговото име. източник: http://apollon.blog.bg/history/2011/03/08/imenata-na-rimskite-legioni.701012

Gesoriacum (също Bononia) е римска крепост на брега на Северно море, от европейския бряг на морския проток Ла Манш. Укреплението е носело също името Portus Itius. Страбон ни описва местонахождението на града. А заради това,че се намирало с областта населена от белгийското племе морини, Gesoriacum бил наричан още Portus Morinus - пристанище на морините. Гесориакум бил фаворизирано пристанище и стартов пункт за всака военна кампания на север към Британия. Както Бонония, което е чисто келтско име, така и името Гесориакум съдържа в себе си ясни келтоезични елементи. Восноваването на града участва и германското племе боии. Калигула резидира в града възнамерявайки да пресече морето и да замине за Британия. Заради честите плавания бил изграден светлинен фар за навигацията на корабите. Именният произход на град Гесориакум е особено интересен и ще бъде разгледан въз основа на литературните сведения, достигнали до нас благодарение на римския автор Aulus Gellius. Той ни засвидетелства плавателен термин за определен тип лек плавателен съд, с чиято помощ може да се създаде стройна теория за произхода на името Гесориакум. Това плавателно средство се наричало geseoreta и очевидно заради изобилстващото наличие на този тип плавателно средство приело това име,а в последстввие и населеното място край пристанището от тази епоха. Името възникнало от името на най-разпространеното плавателно средство в римското пристанище - гесеорета, дума производна на глагола gero - нося,пренасям. Наличието на келтоговорящи жители е обусловило типично келтското окончание - iacum. Така името на градът е резултат от сливането на geseor(eta) и окончанието -iacum. Автор: Д.Георгиев-Даков Източник: http://apollon.blog.bg/izkustvo/2011/03/08/antichen-gesoriacum.701499

Това е много добър въпрос Аспандиате. това са типично бойни названия изразяващи приемуществено воинска чест, доблест и т.н. Можеш да намериш един вариант на отговор на моята страница.

http://apollon.blog.bg/izkustvo/2011/03/06/rimskite-pytni-stancii-alusore-i-zirme-v-bylgariia.700109 Римска пътна станция Алусоре е една от многото разположени по протежението на Виа Милитарис на територията на България. В древността това римско укрепление е било разположено в землището на днешното село Бошуля. Предполага се, че името носи своето начало от личното име Босул. В народното творчество такова име е имал хайдутина Босул. Личното име означава радостен, приветлив, щастлив. Какъв е произходът на латинското име Алусоре? Името на пътната станция изразява известни страни от провинциалния живот и действителност в Римската империя. То произлиза от изразът "Алус екс оре" и неговата контракция "Алус оре". Изразът и името са възстановени в резултат на направената аналогия с латинския израз "foetor ex ore". Честото преминаване на римски граждани по Виа Милитарис е водело след себе си разбираемо отношение в разликите на метрополния и провинциален живот. Разбираемо е споменаването на чесъна като символ на дълбокия провинциален живот и на селската идилия. Пътна станция Zyrmae се намирала близо до днешното село Юнаците, известно по цял свят в археологията с обекта Плоската могила. Името на пътната станция е истинско лингвистично предизвикателство и е изцяло свързано с топонимната пътна традиция в латинския език. То произлиза от латинската лексема syrmaticus, което означава " с труд влачещ нозе" -едно име в пълно съответсвие с изтощителните пътни преходи на римските граждани и римската пехота. Автор: Д.Георгиев-Даков Roman stations Alusore and Zyrmae at Via Militaris in Bulgaria Можете да вземете отношение ако знаете нещо повече за тези пътни станции...

Възникването на Месембрия е представено от нашите историци не като факти, а като добре написана историческа приказка. Кой от всички автори- съвременни или древни, се опитал да каже истината за града непроменена. Наистина ли е съществувал основателя на Месембрия с името Мелсас? Веднага категорично можем да отговорим,че подобна концепция съвсем задоволително може да удовлетвори една митична теза за произхода на града. Сведението на Стефан Византийски, че Мелсас основал града Мелсабрия, следва да се приеме с достатъчни резерви, както заради по-късния характер на това съобщение, така и заради противоречията, които са налице при съпоставяне с други източници. А ето и фактите. Месембрия е последно създадената гръцка колония на западния бряг на Черно море. Градът е основан на две колонизаторски вълни - 519 и 493 г.пр.н.е. Основатели са дорийци от град Мегара и нейните колонии Бизантиум и Калхедон, което превръща града в единствената дорийска колония на брега на Черно море. Разкопките показват съществуването на тракийско с пристанище и градски стени, чиято най-стара керамика е датирана от XII в.пр.н.е., което е и най-ранното съществуване на града. Безспорно ще трябва да се съгласим със Страбон, който споменава ясно, че основателя на града е Менес, а града носи името Менебрия. Някой несигурни сведения твърдят, че Месембрия е основана по време на наказателния поход на Дарий в Скития, но Херодот (vi. 33) свидетелства, че това станало мако след това, при потушаването на Йонийския бунт, като по това време колонистите били главно бегълци от Бизантиум и Калцедон. Думите единствено на Страбон се потвърждават от местен епиграфски паметник, което дава основание те бъдат считани за достоверни. Барелеф с името на Деиноменес, син на Херотеймос( син на Менандрос). В превод името Дейноменес означава страховит предводител. Изложените по горе факти, дават основание да се приеме първоначално съчествуването на две населени места - Менебрия и Метамбрия, като с времето се слели в единно цяло. Първите колонисти заели полуострова на град днешния град Несебър, възползвайки се от сигурността на естествените прегради. Това дало повод името да бъде образувано спрямо позицията на Менебрия. В резултат на което новата колония придобила названието Мета-брия (Meta-mnbria след обеззвучаване) и се превеждакато град "след,отвъд брега" , "след Менебрия". Изключително убедително доказателство за подобно твърдение са монетните инскрипции на името на града съкратена форма от периода 450-350 г.пр.н.е.(виж монетите по долу). Допълнителна трансформация името на селището претърпява при прехода на политическите влияния, които се отразяват на прехода от дориско-йонийски към атински диалект. Въздействието на Атина върху Месамбрия и съседната Аполония е продължило през цялата първа половина на IV в. пр. Хр. въз основа на формирането на Атинския политически съюз. От своя страна месамбрийци са имали голямо влияние в град Олбия. Езиковият преход от йонийски към атински изменило името от Метамбрия в Месамбрия. Така отговаряе на въпросите на възникването на селището и произхода на неговото име съобразно стрикното съблудаване на особеностите в градския ландшафт и месторазположение. Автор: Д. Георгиев-Даков На монетите е изобразен боен шлем и в никакъв фантастични случаи това не е шлема на Мелсас, както се твърди в тази статия: http://www.numizma.com/magazine/2010/01/14/roerusrrrsers-rrusrurssse-rrr-rsfserrs/ Името "Мелсас" не е епоним на Месамбрия и макар това е отбелязано в надгробната епиграма на Юлия, която датира от II в. след Хр. и съдържа стиха “Mesembría dé mu patrìß ˜pò Mélsa kai bría” (IGBR, 345), очевидно е добре поддържан древен мит, на който сведенията на Страбон ясно противоречат. Източник: http://apollon.blog.bg/izkustvo/2011/03/05/mesembriia-pontika-proizhod-i-osnovavane.699157