kramer

Казус, казваш "Горките поляци... на тях им се наложило да посрещат немците почти край Варшава" Между другото имало е такава идея поляците да се оттеглят зад Висла и Сан и там да окажат сериозна съпротива, опирайки се на реките.

http://www.voina-i-mir.ru/dicdefinition/?id=291 Тука е и повече. За ВСВ както пише Резун са по-малко, но пак е изискуемо. Не вкарвам нищо лично, просто групировката на РККА си е настъпателна. Което си е в реда на нещата-ако искаш мир-готви се за война, и гледай да изпревариш противника в развръщането си. В случая Хитлер е изпреварил, е, не с толкова колкото е искал разбира се.

Ужас! Попадна ми книгата "Българската армия 1877-1919г.", Военно издателство София, 1988г. В произведението с претенции за научен труд няма нито ред за Дойран! Тутракан е описан с пет реда, а една трета от книгата е за БРСДП, Войнишкото въстание и пр..

Полската карта я разгледах. Линейния мащаб показва разстояние от 15-20 км от държавната граница, т.е. има полоса. Извращение като в Брест-дивизия на 1км не видях.

В соътветствие с тия устави както пише Резун дори по съветско-китайската граница била създадена такава полоса с дълбочина 20 и повече километра. Пак той пише как във войната с финландците тяхната полоса за осигуряване била 40-60 км, което отнело на РККА да я преодолее 25 дни, преди да се озове пред главната линия на отбраната им."Ледоразбивачът",с.81-83.

"При переходе к обороне из тесного соприкосновения с противником полосы заграждений и позиции боевого охранения может и не быть; в этом случае они могут быть созданы только при соответствующем отнесении основной полосы в тыл своего расположения." Отбрана в тясно съприкосновение с противника възниква когато двете страни воюват, когато се вкопчили, тоест тогава няма как да се изгради полоса за осигуряване. В случая такова няма, има договор за ненападение, цари мир. Излиза, че съветските генерали са идиоти, разполагайки войските си по този начин, или пък напротив, готвят се за нещо друго.

В наши дни е още по-голяма,http://www.voina-i-mir.ru/dicdefinition/?id=291, но през ВСВ е била толкова колкото съм написал по-горе.

Ми в Татовите устави на времето го пишеше.

Що, силиконките не могат ли да са романтички

Полосата за осигуряване се изгражда пред главната полоса за отбрана на дивизията и е с дълбочина от 20 до 40 км. Какво да кажем за нацвъканите дивизии на РККА непосредствено до границата.

Интересно "Кербала кючек" на кого е кръстен?http://vbox7.com/play:deb13f9e

Не се връзват дивизиите на 2 км от държаваната граница с отбрана, ама никак не се връзват. Освен ако сме решили "да не отстъпим на врага и сантиметър земя" Резун правилно го казал това за предпозиционното пространство, за това че в отбрана пред предния край трябва да има полоса за осигуряване. Групировката си е настъпателна откъде и да се погледне.

Интересно е че хазарейците, които са доста голяма група в Афганистан-в централната част, около Бамиан са с монголоидни черти. Същите нямат нищо общо с хазарите, а са потомци вероятно на монголите.

Ха, като гледам Уругвай са почти на полуфинал.

Няма свършване, не... http://www.dnes.bg/obshtestvo/2010/06/23/kiuchek-paisii-razgnevi-obshtestvo-i-politici.93265,play

Skubi,Факт е че над страната лети огромно бомбардировъчно формирование, което идва не да хвърля помощи от въздуха както на всички е ясно, и на прехват никой не излита. Това го посочвам като разлика между нападенията на Дрезден и София.

Англия и Франция избират момента за интервенцията, точно когато САЩ са в гражданска война. Ама като виждат кой побеждава си обират крушите.

Сравнение на бомбардировката над Дрезден с тази над София. Дрезден го бомбардират 700-800 бомбардировача. Най-тежкото нападение над София е на 30.03.1944 от около 370 самолета, като са разрушени над 3000 сгради, а жертвите са мисля около 150. Фактът че Дрезден е тотално разрушен с десетки хиляди жертви си го обяснявам единствено с факта, че вдигнатите 20-30 български изтребители са изиграли ролята си, недопускайки прицелно бомбардиране на столицата, докато над Дрезден не е имало немски самолети. А в друга тема посветена на бомбардировките на София чета маса критики над тогавашните Въздушни войски. Съотношението в атакуващи самолети е 2:1 Дрезден спрямо София, в разрушени сгради 5:1, в човешки жертви 170:1 при разглеждане на тези нападения. За защита на Дрезден не е излетял нито един изтребител!

Абе добре се навърза върволицата-Франция, Сърбия, Италия-все артисти...Браво на японците!

Вкладната цев няма нищо общо с показаното на клипа. Изстрела е халостен. Няма налягане, няма откат и съответно автоматично отваряне на клина на оръдието за презареждане. Сигурно нагнетатателя не е работел и като са отворили затвора ръчно, газовете са напълнили танка.

Какво е виновно православието?

Преди две седмици четох в руски сайт за екипаж на Т-72, загинал по време на нощни стрелби. В Българската армия навремето се разказваше за наш екипаж на Т-34, загинал подобно. В следствие на явлението "закъснял изстрел". Тоест когато при натискане на спусъка изстрел не последва. При отваряне на затвора, за да се извади снаряда, същия тогава гръмва в бойното отделение. Поради това навремето при осечка чакахме половин час преди да извадим снаряда. При Т-72 където има автомат за зареждането как ли е станало?

Трудно разрешим въпрос. По отношение на постигнатите успехи и Център и Юг постигат много, но претърпяват съкрушителни пражения-разгрома на Център в Белорусия през 1944, унищожаването на 6-та армия в Сталинград и разгрома на Юг/тогава група армии "Южна Украйна"/ през Яшко-Кишиневската операция 1944г. Север не претърпява подобен разгром, но пък основната офанзива на СССР е била насочена на централното и южното направление.

Дядо ми е бежанец от Западните покрайнини, от Босилеградските села, през 1920г., след Ньойския договор. Докато беше жив ми е разказвал, когато е бил пет-шест годишен, мъжете от селото били на фронта и майка му зареждала пушката и стреляла нощно време да имитират че в селото има войска. Наоколо вилнели сръбски чети. А Протогеров и Дървингов свършват отлична работа. В спомените на Дървингов пише как като началник-щаб на Моравската област създал т.н. "планински взводове", от по 50 човека, добре въоръжени включително с картечници и командвани от запасни офицери-бивши македонски войводи. Та тия взодове разказват играта на сръбските чети.

Не са вземали много насериозно нашите италианците.