sirius

Ето го моето решение. L=v.t пътя е равен на скоростта по времето v=a.t скоростта е равна на ускорението по времето > L=(a.t).t=a.t^2 пътя е равен на ускорението по времето на квадрат пътя е 30м ускорението a=g=9,81m/s^2 => 30=9,81.t^2 или t^2=30/9,81 или t=sqr(30/9,81) или t~ 1,75s от v=a.t излиза че v=9,81.1,75 =~17,17m/s или около 61,81км/ч т.е. на 30-я метър, при удара в земята, това ще е скоростта ако се пренебрегне въздушното съпротивление. В името на тръпката, като знам, че "състезанието" е във въздушна среда, залагам, че когато гюлето докосне земята, ябълката ще е на повече от метър от земята(изостанала). Като заместим израза за времето t=sqr(L/g) в израза за скоростта v=a.t се получава че v=g.sqr(L/g) . . . . . . sqr=корен квадратен което представя скоростта в зависимост от височината L на падане (на земята, не на луната) като се изключва/пренебрегва въздушното съпротивление (свободно падане).

Условието е: пускане от сграда . Подразбира се, че ще е вьв вьзд. среда. А своб. падане е вьв вакум и затова вьзд. сьпр не участва. Според мен, при падане в среда, сьпр. на средата се включва. В условието не се изключва средата.

Julix, а какво ще кажеш ако ние сме "падналия ангел", частицата от бог, която е обградена в илюзия в материалния (в случая) свят, за да и се даде възможност сама (въпреки илюзията) да стигне до бог? А не може ли по този начин непроявения бог да "открива" себе си. Може би той само тази опция има. Понеже той е всичко, трябва да отдели част от себе си и така да си даде възможност да се погледне "отстрани". А това преоткриване не може да стане вън от нас - то е в нашата глава. Наблюдавайки света, можем да стигнем до извода че бог (или каквото си искате име) присъства навсякъде, следователно и в нас. Но ние можем да го открием само за нас си. Много са се опитали да ни покажат "нещо", но са постигнали само последователи (вярващи).

Някои си имат помощници при изучаването на света. Но това е отделна тема. Няма смисъл да се спори с някой на който му говорят. Но според мен има смисъл да се изслушва, пък всеки си решава кой ще слуша или не. Обаче. Въпроса с прераждането не прилича ли на въпроса "има ли свободна воля или всичко е предварително "писано"?" Ако аз мога да си контролирам ръката това означава ли, че аз постоянно съм наясно какво прави тази същата ръка? Когато вниманието ми е върху ръката, то ще има само съзнателни действия, които Аз еднолично определям. Но ако изведнъж ме погне зло куче, ръката веднага остава в периферията на съзнанието, че дори и извън него и тогава тя тръгва на "автопилот" - подсъзнателни действия, които не помня, и дефакто не контролирам. Защо хващаме горещия тиган - просто не внимаваме... А какво става когато човек обхваща със съзнанието си неподозирани от обикновения човек територии? Много лесно е да се отхвърли нещо, което не можем да обясним.

Науката е тая, в която дава на човек намира възможност да не изучава себе си, а нещо странично от него. С какви физически закони може да се обясни съзнанието, вниманието, интереса и пр. Може да се изчисли с каква скорост ще се изтупа някой от 4 метра, но не може да се изчисли какво ще му е в главата в този момент. Чуството за значимост няма смисъл да се изчислява, а обидата? А не е ли науката ВЯРАТА, че човек може да изучи нещо извън себе си? За материалния свят ОК, но ние само торба с кокали ли сме? Защо някой дето не може задника си да вдигне изведнъж може да тича повече от кучето дето го гони. Това е най-видимо при майки на които децата им са сериозно застрашени. Не си ли се чудил ЗАЩО? Или според мен, изучавайки физика, химия и пр. науки е донякъде. После следва друго. Има безброй примери на чудесни учени, реагиращи като деца. И обратното, неуки хора, които имат "широки сърца" и на които можем да се облегнем като на хора. Къде е истината?

още на 10-тия метър скоростта ще стане такава, че силата на въздушното съпротивление ще окаже видимо влияние върху изминатия път (от там и скоростта) Точната форма в случая с балончето няма да окаже съществено влияние. Ами ако балончето е стъклено с точната форма на гюлето? Разбира се говоря за балонче с обикновен въздух. Аз просто още повече подчертавам разликата в масата. Ако приемем че от 30м гюлето пада за 3 сек. (не ми се изчислява сега) то скоростта му ще е около 30м/с (грубо). Това е 30*3,6=кажи го 100км/ч. При тази скорост възд.съпр. ще е съществено и докато на гюлето (10кила) действащата сила ще е F=10*9.81 или грубо 100 нютона то за ябълката ще е към 10 нютона. И така различна (10пъти)сила приложена на тела с еднаква форма ще "се бори" с едно и също съпротивление на въздуха. Какво става? Под друг ъгъл погледнато. Докато няма възд.съпр. ОК, ускоряват се еднакво, еднакви скорости и пр. Но появили се възд.съпр. формата на гюлето вече се "тика" със 100нютона, докато формата на ябълката ще се тика само със 10. А формите са еднакви. Какво става? За да има ускорение има сили нали?

Голямо мазало става тука. Разумът и харесването нямат връзка. Разумът изчислява, то не харесва. Той може да реши да направи нещо, но не и да има отношение (харесва). Няма смисъл да продължавам.

А балонче с формата гюле дали ще пада със същата скорост? Не зависи от масата, ако няма въздушно съпр. Има ли в.съпр. масата вече е от значение. Това е защото силата, която кара телата (с различни маси)да се ускоряват ще е различна и от там въздушното съпотивление ще повлияе повече на по-слабата. или с други думи: F=m.a силата е равна на масата по ускорението щом ускорението е едно и също, а масата различна, значи и силата ще е различна или съвсем различни сили ускоряват (по един и същи начин) тела с различни маси. (докато не се намеси друга сила) тази неясна сила май се наричаше ТЕГЛО, а то си зависи от масата.

"според някои" може да се ползва единствено като някакъв вид "справка", но винаги най-важното ще е какво се случва в моята глава. Щото според някои може да е едно, а според мен друго.

Ето един материал за философстване: Кое е реално и кое - не? За мен този откъс дава много въпроси. Дето чакат да им отговорим. Лично. Въпросите са за всеки персонално и затова отговорите също са лични. Въпроса за "истината" за мен не съществува, щото явно универсална истина няма. За мен търсенето на универсалната истина отвежда или до научното или до религиозното поле. Пък то се оказва, че дори атеизма е вид религия, защото се основава на ВЯРВАНЕТО че бог не съществува. Да не задълбаваме повече..

Всъщност май наистина не наблюдаваме действителността. Обаче самото наблюдение показва, че имаме отношение към наблюдаваното явление. Т.е. ние наблюдаваме "миналото" и дори не си даваме сметка за сегашното си отношение. Защо наблюдаваме, какво търсим, искаме да потвърдим нещо или да отхвълим, а дали като го направим то наистина ще е така? Аз съм наясно с физиката (поне донякъде щото това съм учил 5 години), но се оказа че процесите в човека не могат да се обяснят физически. Т.е. с елементарен трик може някой дотолкова да го приеме за истина, че да лудне. Затова и не си позволяваме да се майтапим с майката относно живота на детето и. Ми нали сума измами с пенсионери станаха с подобен трик? Друго. Ако сте се интересували и чели, има доста литература по въпроса за пътуването насам-натам. И много боза излезе по въпроса, та е трудно да се отсее плявата. Някой да е чел Кастанеда? А за Ванга, за Севрюкова? има и други ама се иска четене. И така... Та нали ние "правим" времето. Въпрос на труд е да се постигне "посоката" на времето.

Ами ако материята е илюзия? Точно както половината ябълка залепена за огледалото? Ние все искаме да изследваме материята, а да не изследваме себе си. Ако нямаше живи организми, всичко бихме могли да предвидим. Обаче какво влияе на човека, който натиска спусъка? Може ли да се предвиди кога точно ще го натисне, и дали? Прочутия пример със филма. Примера е с ролка на филм, но и със СД става. Та, имаме филм на компа, знаем за какво става дума, но за да се насладим на филма, трябва да си седнем, да си го пуснем и да "изхарчим" определено време за да възприемаме и преживяваме едни образи. Ако щете и пиксели. Усещате ли каква съвършена машина за реализиране на илюзии сме? Ние хората.