sirius

Зависи какво се чете/слуша. Има ги и такива в обилни количества. Но Христос не е говорил за непостижими неща. Постижими са, макар и не за всеки. Точно както спечелването на един милион. Постижимо е, но не за всеки. Оставям неадекватните интерпетатори настрана, аз отдавна съм ги зарязал на тяхната си аудитория. Но когато някой постига нещо и го сподели, то защо трябва да се съобразява с някой си. Точно както е станало с Монро, който описва преживяванията си по време на сън. И него няма да го интересува какво е писано в евангелието защото той е вътре в кухнята и поне що се отнася за съня той е наясно, познава го. За много неговите писания могат да прозвучат като фантазиране, той няма как да докаже на всеки, че не си измисля. Не му и трябва. И нали се разбира, че "изучаването" на текст за съня НЕ МОЖЕ да става от незапознат със съня. От там идва и пълната обърквация на "изучаващите" древни текстове с подобни "нематериални" съдържания. Те могат да копат, да определят от кога е артефакта, кой го е писал, но разбирането/превеждането на текста може да го направи само запознат, познаващ поне отчасти съдържанието. А ако вас не ви се търси съществото, а методите на копане ... нищо не мога да направя. Аз ви посочвам сериозен съвременен автор, вие ми сочите фантазьори.

Изглежда така се получава. Ако Христос е говорил за нещо, то аз търся именно него. Както един физик търси някакви данни за електрона и не го интересува кой ги е писал и каква е историята на последователите му, нито самата история, щото той се интересува за електрона. Ами аз посочих Монро. Мога още много да посоча, но ще има същия ефект. И Ванга посочих. Но тя просто не влиза във вашата територия кавато аз я виждам. Какво повече мога да направя?! Аз се интересувам именно от този фундаментален принцип, който не зависи нито от изказващия го, нито от историята. Не се интересувам каква ябълка е паднала на главата на някой си, защо е паднала и пр. , а какво ми казва след това - закона е важен за мен. Само че в тази тема историята изглежда е единственото нещо за което може да се говори конструктивно, не мога да не се съглася. А не само Христос е говорил. Говорили са и преди него, говори се и сега. И не само се говори кой какво е чел и как го интерпретира. Говори се и от личен опит ама кой да чете. Верно в сегашно време няма много с личен опит, но погледнато във времето има доста. Остава да се отсее от многото плява, която също много наизлезе. Всеки сам си решава какво и как да търси и дали да спре. Ако Нещото съществува. Ако някой го потърси. Ще е много жалко ако в първия срещнат чалнат намери оправдание/доказателство да прекрати търсенето.

Аз пък все си мисля, че ако прераждането съществува, и има някакви принципи/правила, то няма да зависи от кой какъв бил и според кой. Точно както и гравитацията си съществува и не се съобразява с никой; има си правила и те си работят. За всички. Разликата се получава основно между запознатите с гравитацията и незапознатите. По-запознаните просто имат по-широк поглед върху гравитацията и от там и повече свобода на действие. Та ако ние като хора имаме и аспект който се преражда, то принципа/правилото ще се прилага независимо в какво си вярваме. Въпроса е дали има прераждане и от там нататък евентуално какви са неговите принципи (как става). Та прераждането, както и гравитацията едва ли ще се допитва до "списъка на марушка", а какво остава за разни масони и обикновени хора. Това са надперсонални принципи. Поне това трябва да е общото между тях

Интересно ми е какъв ти е критерият за "глупави" и "сериозни" книги. Повечето от старите религии са основани от хора, които са имали един много по-широк поглед от последователите си. Те посочват нещо на хората, но те понеже нямат тази широка визия, но им "харесва" нещо си, започват да правят едни организации, едни чудесии, които вече са далеч от посоченото от "инициатора". И ето още една религия със свещената и книга. И "грешките" в предаването на знания могат да се видят от други със същата широка визия. Последователите няма как да видят грешките. А може би именно заради "грешките" има и толкова много последователи.. И по темата. Може би Никейския събор е оставил някакво свидетелство относно подмяната? Тъй и тъй, ние решихме да подменим/изменим "Библията" щото нещо не ни харесва така... Как си представяш тази работа? Да не би сега да има документ относно истинската причина за Войната в Ирак? Истинските причини отдавна не се изнасят в публичното постранство и човек трябва много внимателно да чете между редовете и буквите, за да се сети за неказаните причини. Някой може да вижда причините и да напише книга.. и какво от това, след като не е официален документ?! Същото е и при хората, Казват едни причини за дадено свое действие, ама дали това са причините... За мен е явно, че Библията не е нито единствения нито най-верния труд относно "нещото" което се е опитвал да посочи Исус. Мен точно това "нещо" ме интересува, а не история на религията, така че дали е променяна библията или не, почти не ме касае. Тя така или иначе никога не ми е била единствения източник. ____________________ опитвал съм се да формулирам каква е тази "широка визия". Както и "нещото" което тя е способна да види.

карането на кола също води до фатални последици. както също и велосипед и танк носенето на каска - също неносенето - също къв живот бе, накъдето се обърнеш все смърт ... има едно задължително нещо предхождащо смъртта. И това е... раждането тъй че ако трябва да не умираме, то най-добре хич да не (се) раждаме

А кой (след време, когато оригинала е загубен) ще може да разбере дали Теорията на относителността е променена? Който разбира от история или който разбира от физика? А вие вестници не четете ли? Там всичко написано ли отговаря на истината? А не може ли библията да е една приета/утвърдена (в някои среди) книга, която да не описва съвсем точно... някои работи.

Леле колко материал има тука. За философстване... Съдопроизвадство за деца, за мен е равносилно със ... секс за деца. Децата хабер си нямат за "нормалните" човешки отношения (както и за секс) за да вдянат нещо. Ми да им покажат как кравата става на хамбургер... Баси, излиза че секса е по-маловажен от съдопроизводството...

Да пораздухам малко темата... (да се забавляват децата ) Ако нямахме знанието за електрона, както и технологията за откриването му, кой щеше да може да потвърди или отхвърли неговото съществуване? Така сега науката няма технологията за изследване на човека, поне на този му аспект, който се преражда. Само за някои хора тези аспекти са ... обозрими, да го кажа. Но науката като такава, няма как да ги признае. Хората придържащи се към науката няма как да разпознаят такива хора. Много се съмнявам, дали Ванга не е помагала и на професори, но няма как професора да излезе пред науката с този "факт". Ако човек наистина се състои от три аспекта? Например най-изтърканите физ.тяло, душа и дух. Науката е доста наясно с физическия аспект. Но от физическия аспект не могат да се "изведат" другите аспекти. Както от гравитацията не може да се изведат атомните и ядрените процеси, както и генетиката. Ами ако човек е доста повече от физическо тяло, а науката "вижда" само него?! - разбира се, че прераждане няма! Ми няма, ни се яде, ни се пие, ни се види. А науката никога не може да признае нещо дето не се вижда. И е нормално, затова е наука. А знанието, ей това знание, има само един носител - човека. В този смисъл нито Библията е знание, нито физиката - само човек може да знае. А науката е инструмент, изобретение на човека за да си организира някак наученото. Науката не е знание, не може да се налее с фуния. Затова цитата не е знание. Цитата е: Аз знам, че някой е казал НЕЩО. А знанието е: Аз знам НЕЩО. Малко се отплеснах.

Форума не е за археология, пък за знание ... незнам? Що е то знание? Ако Общата Теория на Относителноста беше изписана върху камък, кой щеше да може да `разчете` какво има изобразено на камъка, археолог ли? И ако случайно някой е чел физика и вземе, че схване какво е оставено върху камъка и се осмели да го сподели с археолозите? Фантазьор и то наивен...

Тук (директна връзка) пуснах връзка към статия от един друг форум, която е свързана както с археологията, така и с т.нар. мистика. Но дали ще го наречем мистика или знание ще покаже само нашата позиция спрямо `нещото`, а не дали го има или не. То си е там, оставено както разбирам преди около 7х.г. (5в. пр.н.е). Това е артефакт, както го наричат тук археолозите щото е оставено на камък, но е описание на знание за човека, което малцина са способни да "преведат". Тези малцина са от тези, които са наясно с "устройството" на човека. И то по-скоро с устройството му като единица съзнание, произход и пр. В посочения форум има още интересни тълкувания на археологични артефакти. Има и много информация за Човека, за който се интересува. И това СЕГА, и ТУК (в България). Само че от нас зависи къде ще (си)отнесем поднесеното буквално наготово знание, към мистиката или към знанието. __________ Разбира се, далеч по-добре ще се разбере ако предварително се прочетат: Книгата "Ти си това" - публикация на текста и Книгата "Ти си това 2 - Разбирането" - публикация на текста Точно както е необходимо да се прочете (и разбере) доста физика, за да се схване теорията на относителността например.

Ето един анализ на артефакти, какъвто археолозите не могат да направят. И не защото са глупави или не чели, а просто защото тази област е отнесена към мистиката и оставена без внимание. Статията/темата сама по себе си е интересна, но ако се прочете повече от посочения форум, нещата ще придобият съвсем друг характер. Заинтересуваните от археология ще видят едно съвсем друго тълкуване на "рисунките" и евентуално ще му обърнат повече внимание. Става въпрос за много древно знание за човека, оставено по нашите земи. Ето и темата.

Благодаря за включването лъвска кралице, Аз за интуиция смятам, когато имаме действие/решение, което по никакъв начин няма повод/доказателство. Когато вместо това, което сме планирали, правим нещо `странно` и се оказва, че това е било най-правилното нещо. Напр. отивам нанякъде, но вместо да се кача при приятели, се качам в другата кола при някой дето дори не ми е симпатичен. А колата на приятелите пука гума и... С интуиция правим нещо дето няма как да го знаем. Интересно ми стана за коленния рефлекс, нямам представа какво показва. Но предполагам,че е точно някакъв неврофизиологичен процес. Това за мен е хубав пример за ре-акция, на такъв дразнител има такава реакция, независимо какви програми имаме от детството. Интересно ще ми е дали е възможно под хипноза може да се промени реакцията, напр.на реагираме с другия крак. Примера за звука ... не е ли това кучето на Павлов. Само че вместо да ни потекат слюнките, се появява накакво настроение, емоция и пр. Нещо като условен рефлекс(ако не бъркам термина). Един вид програмиран директно в подсъзнанието, не сме го забелязали дори. Да си дойдем на думата: съзнание/подсъзнание. Напр. съзнавам, че искам нещо. Не съзнавам защо (примера със звука), но го искам. И ако ме питат защо, си стъкмявам една `основателна` причина. Тук ще си позволя да не приема, че `специалния софтуер, програмиран ни в детството е наречен съзнание`. Първо, да се говори за софтуер, означава ако не без избор, то непременно ограничен. Софтуера означава условни реакции. Софтуера, програмирането, което е в подсъзнанието, което не съзнаваме. Това може да е страха от тъмното (защото има караконджули). Това може да са добрите обноски (щото тези хора са културни(щото майка ми много уважава такива, а аз искам да съм добро момче)) И много и най-различни такива програмки, за които не си даваме сметка, но които ни управляват в голяма степен. Нека тук отлича малко заучените положения като напр. професионалните поведенчески изкривявания. Те са заучени съзнателно и макар и с времето да ги забравяме, винаги можем да насочим вниманието си към това и ако трябва, да се напънем малко и да `изтрием` (променим) програмата (с воля, както и сме я създали). Например, аз след една седмица вече си карах съвсем спокойно в лявата лента (Англия). Та да отлича заучените реакции, включително от детстото, от чисто физиологичния рефлекс (коляното). Сега ми хрумна, че понеже в детството сме в друго състояние на съзнанието (да не кажа без съзнание, но доста подобно), то затова нямаме спомен от програмираните неща в нас. Докато в н.нар. зряла възраст вече с друго съзнание, сме способни сами да се програмираме и разпрограмираме, и съвсем ясно си даваме сметка за това. Т.е. `помним` в нашето си нормално съзнание. ... Както и при напиване ни се губят разни моменти. Това може да са съвсем различни работи, но едно е видно - състояние на съзнанието, различно от нормалното. Нека тук да отбележа че програмите от детството са доста по-дълбоко в подсъзнанието, те са доста трудно `видими`, трудно осъзнаваеми. Докато придобитата рутина, макар и влязла в подсъзнанието, е доста лесно осъзнаваема. Или, подсъзнанието аз го разделям на осъзнаваемо (лесно) и неосъзнаваемо (трудно). По-скоро близко и далечно. И ние можем да изваждаме в съзнанието само най-близките програми. Като ги извадим, малко по-далечните стават по-близки и накрая и тях ще имаме възможност да изкараме в съзнанието. Щото съзнанието е върховния контрол, то може да реши да постъпи непрограмирано. Най-малкото, само съзнанието може да вади от подсъзнанието. Както сега аз се опитвам да анализирам. И в анализа, ако е адекватен, ще участва все по-малко от подсъзнанието. Много се отклоних. А споменатото безсъзнателно, не е ли просто инстинкт? Искам да ям, да се кефя и да чукам. За мен това са инстинкти. Лошо няма. Но какво става, когато се отдадем на инстинкти? А дали не се отдаваме на удоволствието от яденето, а не на самия глад. На кефа от чукането, вместо възпроизводителния инстинкт? Къде е границата? Ние сме същества, при които може инстинкта да е водещ (отрасъл в гората), подсъзнанието да е водещо (голяма част от хората), и съзнанието да е водещо (рядко). Всичките мании и фобии не са ли ярък пример на водещо подсъзнание? Ей тука наистина става голямо мазало. И аз така го виждам. И няма значение как ще наречем програмата която ни подтиква (под-тика е несъзнателен стимул); дали ще е `то`, подсъзнание, инстинкт или интуиция. Важното е че сме се овързали с едни `възвишени` принципи, ама ни се чука та две не виждаме. (всъщност с интуицията както я дефинирах, не може да се отъждествим/овържем).. И света става крив, пък ние сме си такива `възвишени`. И това само защото не искаме да пуснем възвишените принципи и да си признаем, че всъщност много ни се чука и ни пере хормона. Ама това е `лошо`... И тук идва мястото на егото, като заместител на Аз-а и най-големия защитник на заместителя на Аз-а. (защитника на принципите(или нещо друго), с които сме се отъждествили) ________ да спомена един интересен труд в психологията - транзакционния анализ. много неща там са изведени на светло.

Мисълта ми бе, че това са само обяснения, които евентуално биха помогнали на докторите да поправят някой пациент. Знае се за някакъв механизъм, който се управлява напълно автоматично и ние нямаме никакъв достъп до него. Не мога да си кажа, дай сега ще си направя мозъчната кора по-чуствителна на налягане. Докато `процеса` внимание е далеч по-`видим` и от там контролируем. Изобщо, бих се ползвал от нещо, което ще ми помогне да подобря нещо в живота си. Напр. техника с която ще си подобря тичането или помненето, или нещо друго. Още един пример. Знаем, че дишането може да е автоматичен процес, но може и да е съзнателен (вниманието е насочено към него, и имаме голям контрол). А чрез контрол и внимание към дишането можем да си подобрим тичането напр. Иначе не отричам, че ние имаме механизми, които си действат в нас без значение дали знаем за тях или не знаем; разбираме или не. Затова са измислени хачетата, за да влияят точно върху тези механизми, но те нямат връзка със съзнанието - вземаш си хапчето и се `олабваш` (примерно). Но ако разбираме `механизма` на вниманието, малко или много вниманието ни ще се подобри. Тук идва мястото на волята да си наложим нещо съзнателно, докато е било напълно автоматично, рутинно. Та ако може, да обсъждаме механизмите достъпни за внимание/контрол. Иначе, както си описал механизма, той се отнася повече до физиологията, от колкото до съзнанието

Малоум 2, за да отнесем всичко това до съзнанието, какво ще помогне на човек ако знае механизма, който описваш?

B0081, Просто `напипах` дълбочината на въпроса `кой съм аз`. За мен е ясно, че човека не е само тялото си. От там нататък е `дълбокото`. Ние сме изключително комплексни същества и далеч не сме само тяло. Интересна аналогия ми хрумна. Ние сякаш сме потопени в свят `осветен` само от физическата светлина. Все едно да сме в една пъстра стая/свят но окото ни да реагира само на червения цвят. Ако си сложиш един добър филтър само за червен цвят, то колкото и пъстър да е света, ще виждаш само червеното и всичко ще е в градация (по яркост) на червеното. А след време дори ще забравиш, че е имало и други цветове. Та на въпроса ти: интересно ми е какво има над тялото. Другите `цветове`. А науката все още е далеч от моите търсения. Иначе науката си работи що се касае за материалния свят, но просто интереса ми премина към други неща. Имаме пряк усет за материалните неща, частичен за психологията и най-често до там стигат/работят търсенията, включително и на науката. Науката се опитва да обясни нещата материалистично, просто щото от това разбира най-много. Човека на науката търси едни обяснения извън собственото си виждане и разбиране, а аз разбрах, че с изучаване на науката не мога да разбера себе си. Цял живот да чета и уча, ще знам всичко друго но не и себе си. И `обърнах` всичко през себе си. Затова сега пиша изключително от собствено име. За теб специално книгите на Монро (писах за тях) ще са ти много интересни. Обади се като ги прочетеш. Аз не `вярвам` в науката. Като физик съм минал и пробвал голяма част от физиката, пък и не съм сляп за постиженията. Далеч не е проста работа извеждането в орбита на един спътник, а физиката явно се справя добре. Нямам `необходимост` да `вярвам`, знам че каквото знае физиката и аз мога да науча. Щом извеждаме в орбита и `приемаме` от орбита значи физиката си е на мястото. Но покрай моите търсения вече знам, че човек е способен да `пътува` из космоса и без тонове гориво под него. И това е пряка функция на познава-нето кой е. Виждаш ли подобието - науката познава физическия свят и с него се мъчи да лети, нормално. Хора като ванга владеят други светове (или поне части) и правят други работи. Въпреки, че и те живеят във физическо тяло, във физически свят. Пак ще ти напомня, погледни книгите на Монро, те са поглед към другите светове. Верно чужд поглед, описание, но все пак.

Активното отражение, това е възможността за различна интерпретация на един и същи сигнал. Възможността за `връзка` на едно с друго (кучето на павлов). Това става с бозайниците, но по-низшите животинки ... не знам, не съм сигурен. Но за бозайниците е ясно видимо. Пък при едноклетъчните според мен има само механизми за реакция. Между `датчика` и действието няма междинно звено (интерпретация). Само при човека (и то социализирания) има формирана от обществото интерпретация. И то `надграждайки` заложената (инстинкт) такава. Знае (научен е) че този сигнал е `червен`. Че дори и `лош`. Отделно за света от чуства и емоции. Ако `активно` се интерпретера като съзнателно/волево то вече много се доближаваме до съзнанието, знанието за интерпретацията/възприемането и съответно кой го прави. ==================== Малоум 2, В твоята `схема` на еволюция никъде не спомена съзнанието. Как от радиация, гънки и пр. се получава съзнанието. Доколкото знам, има едно липсващо звено в еволюцията на човека, той се появява сякаш изведнъж. (missing link) Радиация, гънки, вълни и пр, са едни меха-низми, всяко животно с нервна система ги има.

Както си го написал си противоречиш. Коректното би било "Спал съм добре". Щото дефакто не помниш как си спал, не помниш позата на тялото дори (бил съм се бил напил), но като си се събудил отпочинал си разбрал, че си имал добър сън. --- Не си ли се замислял как всъщност обществото `формира` мисленето на индивида. Задава му граници. Същото съвсем спокойно може да се перефразира и да се отнася за крайно религиозно общество. И да важи със същата тежест. Толкова ли не се виждат отделните общества, крайно различни, но формирани по същия начин - от обществото, самодържащо се. Значи обществото заедно с мислителната способност, му задава и граници на тази способност. Тогава за какво мислене става въпрос? `Полета на мисълта`, `пробивите`, са винаги против (малко или много) утвърденото. --- И как като нямаме спомени, можем да кажем какво прави съзнанието. Даваме си обяснение, но това е друга работа. Съзнание и обяснение за нещо са различни неща. Съзнанието всъщност ни променя. Дори и не си даваме сметка за това. А това е фундамента на само-личността - съ-знанието. Променя се по-осезателно при `рязко дръпване на чергата`. Т.е. когато фундаментите на личността са разрушени. Фундамента е съ-знанието - това за кои се смятаме, целия ни мироглед (формиран някак си). Пак ще спомена `заблуждението` като показател. Показател за разклащане на фундамента. А па какво е закопано там във фундамента. Тук подсъзнанието наистина има ограмна роля. А подсъзнанието в голямата си част е точно тази формировка от обществото, фундамента за който не си даваме сметка. Има ли непоклатим фундамент? Да изключим кофчега засега

Ако е материално, означава че всеки човек ще има съзнание (или нагласа) по рождение, да си никне в нас, като всеки орган. Какво става с човек отгледан от вълчица (примерно). ========= ========= Съзнанието според мен съществува само когато знаем кои сме. По време на сън (общия случай) няма съзнание. Само в будно състояние можем да си дадем сметка, че сме сънували. По време на сън ... не знаем че сънуваме. Като се събудим евентуално си спомняме нещо, но според вас, това са някакви процеси в мозъка и не се отнасят към съзнанието. Ако електрона съществуваше, всеки трябва да може да го види... Защо ВСЕКИ трябва да си спомня за прераждания, след като не всеки може да си спомня дори състоянията на сън. Та толкова много неща дори от будното състояние не можем да си спомним. Но както и да е, понататък евентуално ще прродължим по темата. --- Малко по-нататък за разминаването повечко. Ти твърдиш, че несъзнателното състояние е само по време на сън (и травми, най-общо - безсъзнание). А заблуждаването става в съвсем будно състояние. Това така НЕ става. Вярването и невярването е едино и също нещо и аз най-общо го наричам вярване. Щото дали ще вярвам, че има Бог, или ще вярвам че няма е ... все вярване. Нагласата не е присъда, но си е едно доста сериозно предизвикателство. Трудно е да се "види" (по-правилно е `осъзнае`) нагласата. Тя е "противник" когото не виждаме. Ти търсил ли си извън науката? Че кой съм аз, че да кажа кои сте вие. Има писано по въпроса, оставено е много. Но пак идваме до въпроса: Ти търсил ли си? _______ Оформят ли се вече връзките съзнание-памет-нагласи

Incorrectus, Малко се разминаваме с разбирането на понятията. Заблуждението е показател за несъзнателно състояние. Нека още тук уточня, че за мен съзнаването се владее в различна степен от различните индивиди. Ако се опитам да формулирам моето разбиране за съзнание: Възможността на човек да възприема явленията и взаимовръзките им. Или по-несъзнателния човек, ще възприема прости явления с простите им взаимовръзки, а по-съзнателния по-сложни явления и взаимовръзки. Много от взаимовръзките, които правим между явленията са предварително нагласени. Тази нагласа прави така, че да възприемаме избирателно и да си нагласяме взаимовръзките. Затова ако имаме нагласата (напр. вярваме), че човек в костюм е благонадежден, ще е много лесно да бъдем измамени от такъв човек. Разбира се, после ще си сменим нагласата с друга: човека в костюм е неблагонадежден (но пак ще си останем с нагласа). Още един типичен слючай на нагласа е "първото впечатление". Пък за любов от пръв поглед да не отваряме тема. (Ами ако по същия начин се "заблуждаваме", кои сме ние?) Тук няма заблуждение, защото няма нагласа. Принца наистина ще се възприема като овчар. И дефакто ще Е овчар. Той няма спомен че е принц. И никакво основание да си мисли, че е принц. Обаче в един момент, идват някакви или става нещо и ... всичко се обръща. (ами ако нещо такова става в момента на смъртта?) Но понеже вниманието (и уважението) ни е насочено изключително към науката, то колкото и живота да ни подава жокери, ние просто ги изключваме. Ако приемем, че живота е само на материално ниво, то ще си намерим материални обяснения. Особено ако търсим такива. Ако някой търси (любознателен), но има предварителна (или не) нагласа, то търсенето му непременно е "изкривено" според тази нагласа. В случая, принца ако ще да знае цялата наука, то ако не знае че е принц, НЕ може да открие че е такъв. Може дори някой да му подсказва, дори да му каже. И как да им вярва, ако трябва да си върши овчарската работа. Или да иска (като овчар) аудиенция с царя? А царя дали ще го познае? Ами ако преди това е "познал" някой друг? И не че не е възможно да го познае. Но вероятността клони към ... вероятността овчар да е принц. Тук възможности и вероятности - безбройни, точно както в живота. Та ставаше дума моето степенуване на съзнанието. И за това, че нагласата изкривява. Още малко. За връзката между нагласа и знание. Щото ако нищо не знаем ... минаваме към животинското царство. А нагласата с най-голямо влияние е ... знанието кой съм аз (в цялата си широта). Ами ако се бях родил Хасан пак АЗ ли щях да съм? Ами ако се окажех в женско тяло? Колко нагласи има човек? За колко от тях си дава сметка? Колко от тях може да преодолее? Може ли нагласите да се преодолет изцяло? Какво би представлявал човек без нагласи, видял и преодолял нагласите си?

Тук още изказа е някъде неточен, някъде съвсем погрешен. Разум като свойство на главния мозък. Не съм биолог, но освен приматите, май още доста животни имат главен мозък, но не съм чувал за разум при тях. Позивната е следствие на възприятието (иначе си е просто ре-акция), което е психически процес, а не на първосигналната нервна система, която всъщност предава сигнала от някакъв "сензор". Отрасналия в гората човек, като има позивни изобщо не мисли за подходящо място. Има си мозък, гл.мозък ама си ходи където му дойде. Ако ни подгони мечка, и аз и "дивака" ще забравим за всякакви позивни, но не защото датчиците са нечуствителни и не защото много ще му мислим като хукнем. Има разлика според мен между съзнание и първосигнални реакции. Първосигналните реакции си ги имаме по дефолт още с раждането. Но това съвсем не е така със съзнанието. То е проявено чрез обществото. Ако бяхме отгледани от вълчица нямаше да имаме съ-знание (да знам кой съм), а първосигнални реакции. И само късмета да се родим в общество ни дава възможността да говорим за съзнание. А знаем ли всъщност кои сме?

Няма проблем да коментираме ... ама категоризации много пък и въпроса е не чия категоризация ползваме, а доколко това което ползваме ни върши работа, как го разбираме. и друго... не смятам че ще е добре да се прескача от едно на друго. Ако имаш да кажеш нещо по темата - давай. Според твоето разбиране

Аз не оспорвам че има тъмни и "трудни" области от паметта. Оспорвам че я сложи изцяло в тези области, докато очевидно има и светли области, които работят почти безотказно: име, пол, родители, азбуки и пр. Аз не съм спец по памет, но си давам сметка, че някои неща мога помня надеждно. Не можем изведнъж и изцяло да си изясним идеята/мисълта. Ако имаме ясна идея/мисъл, то вече познавайки изразното средство слово, можем и да я опишем ясно. Но тази област е достатъчно абстрактна, дори и за описване със слово. Т.е. дори и ясна идея/мисъл, може да се окаже трудна за описание. В случая смятам, че самата идея е "тъмната" част, а не думите с които я описваме. Може да стане обратното ако трябва да се ползва чужд език, а не го знаем добре. Тогава по ни е ясно какво искаме да кажем, от колкото как да го кажем (щото имаме малък речников запас). А гениите... ако способността за запомняне е критерий за гениалност ... съм съгласен. Ама да не отваряме сега и тема за гениалност

Факта, че доста умело редиш буквичка след буквичка в постовете си показва, а твърдиш че от паметта се ползваш "колкото пусне", показва, че някои неща не искаш да видиш (или не можеш). Защото се изисква даста надеждна памет за да се напише едно изречение. Има буквички, които трябва да са запомнени, за да се напише изречение. А не е само това.

И що се опитваш да бягаш по тъча, вместо да помислиш... Таблицата за умножение и тя ли ти е в подсъзнанието?

Не знам как ти определяш че подсъзнанието е съзнание. Ако споделиш ще се радвам. Дори и така да е, все пак КАК сложи паметта изцяло в подсъзнанието? Ти с едакъв успех ли се ползваш от сънищата и паметта?