sirius

Според моето виждане, има. Както ги е имало от както човечеството съществува. Но само някои от тях, като Христос напр., са се опитвали активно да покажат на хората този аспект. Но понеже повечето хора "емоционират", живеят в света на желания и емоции, то те съотватно са "видяли" нещо частично, според нивото си (Точно както Теорията за Относителността на Айнщайн, не може да се разбере от третокласници), стават последователи, прегръщат идея, която им харесва, но не разбират. От там са е думите на Христос за бисерите и свинете. Та ние обикновените хора ре-агираме на точно определено ниво, най-често емоционално или ментално. Това е нивото в което живеем. От там нататък "пробива" е и труден и лесен. Христос (не че съм от вярващите, повечето от "цитатите" ми са по памет от чуто, но някои негови думи ми правят впечатление) го е свързвал с вярата, но според моето виждане, това не е вярването както аз го дефинирам, а един вид преодоляване/изоставяне на емоции и идеи, в които се мъчим да се самозатворим. Но това не е толкова лесно, защото ние се идентифицираме с тях, ние сме едикакви си. Тази идентификация изобщо не е лесно да се изостави. Ние не сме нито християни, нито мюсюлмани, нито атеисти, нито дори мъже или жени. Нещо като принципа на неопределеност (ако не се лъжа в термините вече) за електроните: Не може да се определи точното положение и състояние (къде се намира, на къде се движи и с каква скорост). А идентификацията при човека мога да я свържа с пропадане в гравитационно поле. Като малки попадаме в определена държава, култура, семейство, пол (това е "гравитационното поле") и от там ние си "вземаме" (пропадаме в) идентификацията. И ако успеем да видим, че не това е нашата същност (аналог на "нивото", енергията/скоростта която имаме), то ние се освобождаваме от влиянието на съответното "гравитационно поле". Което означава, че ставаме независими от него. Пак сме в него, но не зависим от него. А да добием тази "енергия", можем като се интересуваме от това КОЙ СЪМ АЗ. Доста интерес>внимание>труд>разбиране>прилагане на разбирането (може би има и други "етапи", но така аз виждам своите, и връзката с прочетеното) се иска за да се освободи (или поне "да набира скорост") от гравитационното поле на идентификацията на текущия живот. Ако спрем в някоя идентификация, това е "орбитата" до която стигаме, "издигането" спира. А може би тази идентификация е точно Его-то, което ни пречи да видим Аз-а, същността си?! Та ние ре-агираме ("кълвем") точно в определени области, в зависимост от нашата самоидентификация. Това като се почне от любимия отбор, партия, цвят, професия, пол, народност и пр. и се стигне до светогледа, убежденията, описанието ни на света, философията. Това е само-личността. Индивида не се "вижда", защото е "обвит"(захласнат) от само-личнастта, която е приел. Та аз специално "дебна" своите ре-акции, за да имам някаква обратна информация "Кой съм", или за кой се имам. Същото се отнася и когато не виждаме "очевидни" неща, особено когато се отнася за адекватно действие. Напр. да се обръща внимание на всяка дума на събеседника, щото обикновено пропускаме много и става "развален телефон" - чул едно-разбрал друго. И това всичко в движение, щото трябва и да се работи за хляба.

марушка, Ако за теб Кейси е велик, то за други може да не е. Много хора, много са писали. А още повече хора четат и прегръщат едни идеи просто защото им харесват, а не защото ги разбират. Когато се харесва някое обяснение, това не е разбиране, а харесване. Когато е разбиране, вече няма нужда от харесване, просто защото разбирането и харесването са две доста различни неща. И двете достатъчно захласващи. От тук идва т.нар. астрален и ментален свят. Единия е свят на емоции и желания, а другия е на идеи, концепции. Така или иначе няма универсална идея/обяснение, така че хората обвързани с идеи също могат да си зададат въпроса "Защо съм привлечен толкова от тази идея". Дали защото са последния писък на модата, дали защото са със дълга история, дали защото са "най-правилните", дали защото са "най-ми допадат" и т.н. А идеална идея/концепция/път просто НЯМА. Но пък ако се излезе на такава позиция, няма да го има форум наука, нито религиозните форуми. Но когато човек е захласнат от една идея, той забравя, че и другите идеи са толкова впечатлителни, колкото и неговата. И тръгва да се бори за някакви каузи, и да харчи енергия в нечие име. И забравя за себе си. Вътрешния му свят се е самозатворил и вече всичко е пречупено през него. Забравя да си задава въпросите кой е, от къде идва, защо е такъв или онакъв, къде отива. Щото тези въпроси оставят вратичка в самозатварящия се свят на захласващата идея, от която винаги може да се излезе без особени съкрушения. А когато се самозатвори в света си, единствения начин да се излезе е чрез силно разтърсване, шок, или както му викам - шут в задника. Ако и това не го оправи, другия вариант е смърт и нов живот, на чисто. Щото дефакто всичко, което имаме е нашия вътрешен свят, в който можем да си прожектираме какъвто си искаме филм. Та Марушка, задавай си въпроса "защо ми харесва толкова Кейси", "какво намирам в неговите идеи, та така да ми харесва", "разбирам ли аз това дето казва Кейси", "ами ако се заблуждава" и пр. Затова само твоето лично разбиране е важно. Не харесване, а разбиране. Щото няма автор или обяснение, което да е универсално. А силния емоционален свят при някои е способен да пренебрегне много здрав разум. Много е завладяващо да се яхне емоция, но малко са способни да я управляват. И затова често "катастрофират". Винаги дръж здраво кормилото и крака - на спирачката. Не е толкова завладяващо (някои на това ми казват "живот", но оставя доста място за адекватност.

Ако дяволите... са творение на ума ... а всичко, което се намира в ума, преди това е било в сетивата. А ако е било в сетивата значи е ... реално. И излиза, че богове и дяволи и пр. са реални.. Това е според това което пишеш.

Тъкмо се зачетох за Големия Андронен Колайдер на ЦЕРН. Интервюто с физика от СУ/ЦЕРН Л.Литов. Задава интересни въпроси. И някои интересни твърдения забелязах: оставям коментара на Lion Queen Всъщност аз не защитавам физика, аз не бих нарекъл едно допуснато нещо реално. А това направо ме разби: А коментара на финала го оставям на вас:

"Според философията" е, как до го кажа, малко общо понятие. Интересно ми е философията реална наука ли е или не? Щото атома е съществувал и преди Ръдърфорд да го разбие. Кое е Аз-а и кое Его-то?! Някой слагал ли го е на масата? Показал ли го е на уред? Кои са сетивата, които риагират на тези "неща"? Морала и етиката какво са, съществуват ли изобщо? Пък и, Приятелю, ти току що легитимира всички богове, дяволи, върколаци и пр. Това ли искаше да направиш? Или фантазията я слагаш извън ума? Ако не е от ума, от какво е. Ама какво говорим, то и ума още не е открит! Кое е реално според теб? ======================= А каква е логиката, обосноваваща "лошо" с "калпаво"? Пък относно "контрола", той си е ваша работа. Ще се радвам на постове с логика (поне да не е калпава). Това означава, постове с теза и аргументи/логика. А това означава пост от знаещ и мислещ. Не че ако не пише такива постове няма да е такъв, но нали за това е форума.

Lion Queen Я си признай какво наричаш данни и по-конкретно нетенденциозни. Дай един пример за данни например как мозъка "прави" съня. Аз съвсем тенденциозно не изнесох "данни" щото такова нещо в тази област няма. Поне в смисъла който ти влагаш (според науката). Просто показах една възможна теза, допускане, с някаква логика. Не че се имам за откривател, но много от откритията са направени чрез допускане. Според твоята логика, то и сън няма. И главоболие няма. Но пък Ванга трябва да я има. И тя сигурно се е сугестирала, че и хората е сугестирала. Всичко във философията са недоказани тези. Някои от тях си противоречат драстично. А философията се смята за наука. "Симулация на реалност" е теория, предположение, което дава някакво обяснение. Дори и според твоите съждения - просто не може да се докаже. Глупости говори шопа като види жираф. Аз изложих някои мои тези относно прераждането. Ти какво излагаш? Ванга е ярко изключение. Надявам се имаш някаква информация за нея. Има и други "данни", но целта ми не бе да соча с пръст нещо и да му се кланям или отричам, а да споделя моето виждане, за да може някой да ме поправи ако нещо греша или пък да допълни нещо. И за да не дрязня любителите на науката, пиша изключително в отдел философия. Няма нищо сериозно по принцип. Всеки придава важност (сериозност) на едно или друго. Това е личното отношение. За теб не е важно, за мен е. Само че аз не бих казал на художника че рисуването е несериозно, щото има фотография. Първо това не е въпрос на желание. Ако има нещо, то си го има независимо дали го искаме или не, и независимо дали можем да си го обясним или не. А да се отрича нещо недоказано, е също толкова несериозно, колкото и вярването в него. Още в първите си постове поисках да се отключат Загадъчни Феномени/Прогностика (девета глуха на науката) но нещо не се чу. Пък приятно или не, живота си тече

Чудесен въпрос. Но как да определя нещо, за което толкова много е писано, религии са основавани и пр. а е толкова слабо видимо. Много дълго, абстрактно (и скучно) обяснение ще успея да скалъпя. Как се обяснява теоремата на Питагор на някой дето не е чувал за точка. (А точката всъщност е аксиомно понятие (договорена истина), то не съществува и не се доказва) Това, което помни съня си е винаги в будно състояние. Както обикновеното будно състояние, при него (най-общо) може да си спомним за съня. Докато сънуваме не знаем че сънуваме, но това ни най-малко не ни пречи да възприемаме и преживяваме съня като истински. По време на сън, нямаме ни най-малка представа за реалния си живот, но по някое време се събуждаме и разбираме, че сме сънували. Така тези, които са се "събудили" им казват пробудени (от там идва и името Буда), просветлени, посветени и т.н. но как ще го наречем всъщност няма значение. Нашето значение е дали всичко това дето го пишем "става" или "нестава". Ако става, може да решим да направим нещо, ако не - още един ненормалник, голяма работа

Glishev, а търсил ли си доказателства? Трябва ли да срещнеш абориген в австралия, който да ти каже и докаже че е бил дядо ти (не търси обидата тук, само като пример). Има факти, има и хора които са писали по въпроса. Но ако човек иска нещо да си докаже, то често успява. Аз няма как да синтезирам всичко, до което съм стигнал като разбиране в един пост. И то така, че да убедя някой. Пък и малко ми мина времето, когато активно търсих информация по въпроса. Ами ако просто допуснем (недоказуемо може да бъде и нещо, което наистина съществува. като формата на земята преди време), че животът е нещо подобно на сън? Той е недоказуем, трудно се помни, но почти всеки човек е сънувал и знае за какво става дума. А за явлението "излизане извън тялото" интересувал ли си се? Сънуването и "излизането" имат доста общо. И при двете се се преживяват неща извън тялото (човек обикновено не сънува че спи на леглото си). Само че, излизането вече е доста по-съзнателен процес. Това е да сънувам и да знам, че сънувам. И понеже е по-съзнателен, то е и по-контролируем процес. Отделно че проблема със забравянето вече не стои. Тогава няма да е проблем по време на "сънуване" да си спомним какво сме "сънували" предната вечер. Та ако допуснем, че животът е нещо като съня и ако успеем да постигнем съзнателно навлизане в съня и после постигнем "излизане извън нялото", дали няма да можем да си спомним какви са били предишните ни животи? Ако всичко това е така, виждаш че съня е една трудно достъпна област за опознаване. И понеже съзнателно навлизане в съня е изключително (и изключително лично) постижение, то е оставено някъде в периферията, в сферата на развлекателната част на вестниците. А всъщност наистина там постиженията се такива, че фантазията на обикновения човек се оказва бедна. Той дори не допуска че може да има такива работи. (Също както преди 200г не са и помисляли, че ще има GSM-и.) И разбира се, вниманието му въобще не се спира на подобни истории. И сънят се оказва една територия, която рядко някой взема на сериозно и работи, и още по-рядко има постижения. Е как ще има прераждане тогава? ___________ А луди има както сред "сънувачите", така и сред учените. Ако наистина искаш да знаеш, не обръщай внимание на лудите, а на сериозните книги, на автори с постижения в областта. Пък ако не те интересува, не се заяждай с хората дето не са наясно. Това е една област, в която е лесно да срещнеш обикновени вярващи и доста по-трудно такива с постижения, или поне някакви адекватни знания.

Не съм икономист и още по-малко соц.икономист, но имам някои впечатления. Да не казвам че нямаше, но дакажем че бяха изключение, хората които се чудеха как да си изхранят семейството. Или как да си изучат децата. Верно доста политизирано образование, но пък над средното европейско и американско такова. Трудно се изкарваше 3-ти клас без таблицата за умножение и способност за четене и писане. Имам впечатления от америка - че сега по-малко американци знаят таблицата за умножение от колкото българите с комунистическо училище. Отделно здравеопазването. Децата се почваха още от детската градина, чичко зъболекар идва и гледа зъбките, и се оправят ако е необходимо. И тогава проблема беше, че някое дете е избягало от преглед или имунизация, а не липсата на средства за здравеопазване. Всяко семейство можеше да си позволи почивка на море и/или планина. И ходеше. За учениците имаше какъвто спорт си пожелаят, спортни танци, безмоторно летене... та тогава имаше далеч по-интересни неща от дрогата. Скришом се слушаше Бийтълс, Пърпъл и пр., тогава това бе като мода (щото е забранено) и според моите впечатления учениците слушаха повече Бийтълс и Куин от колкото Лепа Брена. Изключително добре организирани туристически дружества. Много внимание отделено за знанията относно безопастността - от безмоторното летене, до зимните походи в планината. Пожаро опастност в планината през лятото и пр. Не помня да са забранявали паленето на огън, поне толкова стриктно. Като видят, че се ползва грамотно си затваряха очите. Сега идват едни хлапетии от Зелени Балкани и се правят на пъдари. Човек е свързан със земята и планината, и с огъня. Те вместо да ограмотяват забраняват. Та те ме отчуждават от планината, вместо да ме приобщят - е как отчуждените ще пазят? Както и да е, отклоних се. Друго. Когато имаме държавни ресурси в предприятията, то е нормално те да са с по-големи мощности. Дори и малка държава може да си позволи да построи заводи и фабрики с голям капацитет. Може да си позволи да прави фабрики и заводи и в по-отдалечените места на страната. Така във всяко село се създава поминък и хората си гледат къщата и семействата. Правят си своята къща и рядко се местят, това е тяхната земя. Виждам какво става в америка. Супер развитата икономика строи къщи от талашит. И къщата се ползва докато не се намери работа другаде. Няма връзка нито с къщата нито със земята. Войниците им нямат хабер защо отиват да се бият намайната си. И затова после имат психологически проблеми после. Ми виетнамеца или афганистанеца си защитава земята - те какво правят там. Това са нови болежки на развити икономики. Вярно много бе политизирано, и аз негодувах от това, но сега виждам как нещата опошляват. И това е неизбежно, махалото се люшна в другата посока. И аз дори съм допринесъл за това. Нещата за мен са направо едни и същи, и докато преди имаше задължителни манифестации, сега задължително си плащаш за пломбата. Рано или късно махалото пак ще се врътне. И е нормално. Подобна е иранската съвременна история. При техния си шах са си имали от всичко по много. Но шаха не обръщал много внимание на исляма. И изведнъж идват едни "борци за свободен ислям", хората ги подкрепят щото го смятат за нормално и виж ги сега как понасят един тотален ислям. Почти същата работа като с комунизма. Когато хората са в единия край на махалото, те не виждат какво ще е в другия. И започват да се стремят към него идеализирайки го. Като стигнат до него, разбират че нещата на са както са си ги мислили, минава поколение и ето стремежа към другия край пак се появява. Щото държава е построена от хора, които все търсят нещо извън себе си, някаква среда, която да ги направи щастливи. А такава среда няма. Живота сам по себе си е докосване до смъртта, предизвикателство, несигурност. И само нашето отношение към живота и нашите умения да приемаме тези предизвикателства само със себе си би могло да ни помогне да не се люшкаме в крайни положения. Правилната философия (според мен) е "средата и АЗ". Това е способността да се разбере достатъчно добре и дълбоко средата за да можем да се движим свободно в нея. И "Аз" като съвкупност от отношение (лично), емоции, идеи и пр - т.е. още една среда, която също трябва да се опознае. Ако едната среда се пренебрегне се получава неадекватност - човек, не разбиращ че идеализира идеите си, се опитва да ги наложи на друг, който също идеализира своите. Докато се стигне до бой. Или пък дотолкова сме се вторачили в себе си, че забравяме къде се намираме и съответно или отиваме в пещера или системата ни смачква и завършваме като Христос в някоя психиатрия. Човек може да се заблуждава в две посоки: едната е "кой съм Аз" (вътрешната среда) и другата е "околната среда", външната среда. Имаме "вътрешен фронт" където определяме кои сме, и "външен фронт" където се опитваме да разберем средата, който пък е пряко следствие на това за кои се смятаме.

Нямам нищо против да минем на "Червена Пушилка" и "Синя Мъгла", но вече излизаме от обхвата на целия форум на БГ Наука.

Парите не са нещо лошо, но от момента когато станат (се определят като) двигател, започва деградацията на съответната държава. Това е свързано със самата идея определяща в голяма степен основите на държавата. За мен нещата са като при хората, когато за човек парите са определящи се държи по един начин, а когато не са - по друг. Когато те се превърнат в основен мотив, в основно мерило ... се загубва човека. Когато за една държава парите са двигател, може да се стигне до това да се продават хора. Може да се стигне до там, че да се отпечата "На Бог се доверяваме" на ... банкнотите. Защо е написано точно на парите? Кой човек би искал да напише в какво вярва .. на парите. Вярата вид разплащателно средство ли е. Или израз блестящ ум. Или на силно вярващ. Вярата в парите ли е, или в Бог. Човека винаги е стоял над всичко. Нима преди хартията и интернета не са се раждали хора? И разбира се, има свободата да си мисли, че неговите играчки са най-сериозното нещо. Може много да се разсъждава по въпроса. Но винаги се стига до основите: Що за нещо е човека, за какво се "бори", и пр. Финансовата система ли е измислена от човека, или човека е измислен за финансовата система? Кои сме ние и какво искаме?

Нима искаш да кажеш, че българите са по-глупави и по-неразбиращи? А защо трябва да се считам за по-глупав и неразбиращ? Или пък българите изобщо. Това изречение показва една убеденост (да не кажа възхита) във умноста и разбирането на американците. Въпроса не е дали считаме едно или друго, а дали сме. А това .. незнам кой може да го определи.

0. Ако обосновката е от типа "Щом си тътри галошите значи е с промит мозък", аз няма повече да ти преча. 1. Това не е въпрос на считане. Всеки може да си счита каквото си иска. 2. Как се определя кой е по-умен и по ги рабира нещата? 3. Въпроса "Кой е американец?" няма да го задавам. _______________________ нека не бъда разбиран погрешно. нямам нищо против който и да е откъдето и да е. срещал съм се с американци, които ми показха, че са чели, знаят, разсъждават и с достойни постижения. срещал съм и "по посредствени". това същото - и с българи.

eMGeto, много противоречия само в един пост... не се коси така бе човек. Това, че българите се интересуват, показва само ... че се интересуват. Каква е връзката с тътренето на галошите и промитите мозъци. Когато някой се интересува е по-вероятно да НЕ Е с промит мозък. според мен. Ти не се връзвай сега, ми седни и се обоснови.

Природата на съзнанието е материална, Ако материята е от атоми, мисля че още не открита субстанцията "съзнание". Ако полевата форма се смята за материална - може би; също не е хванато съзнателното поле. Самата дума "съ-знание" подсказва, че с ние не можем да знаем дали полето се съ-знава (само себе си). Или ако го обърнем към себе си, само съ-знаващия може да се регистрира и да изучава това, което съзнава. Един от съществените въпроси на съ-знаващия е: Кой съм аз?. Дали полето може да си зададе подобен въпрос? Дали кравата си го задава? а динамиката на неговото проявление още не е изучена. Аз бих казал, че е много добре изучено и съзнанието и "динамиката на неговото проявление" (каквото и да означава това). Но не и от т.нар. наука. Съзнанието е изключителна собственост само на съзнаващия, то само той може да си проучва съзнанието, собственото. А това противоречи на принципите на науката. Науката винаги дистанцира обекта от субекта, тя наблюдава от страни, а в случая това директно води до невъзможност науката да изучава съзнанието.

Тези изобщо не ги коментираме. Ставаше въпрос за философстващите, медитиращите..., защото казвате, че "Когато човек стигне до себе си...". Стигнахте ли до себе си? Както е известно, до себе си се стига чрез аналитична операция, подобна на белене на лук. Като обелихте лука, какво остана? За мен философстването не е нищо повече от инструмент за внимателно изследване на различните описания на света. Дори основно на моето си. Защо нещо ми харесва, какво е обидата, страха и пр, които изпитвам. Това е относно моето философстване, за другите - не знам. За медитацията съм чел разни работи, но понеже още не съм си изяснил точно какво е това нещо, не смятам че трябва да занимавам аудиторията с мои си догатки и импровизации. Но май доста се бъркат понятия като "медитация", "концентрация", "релакс" и пр. Относно стигането до себе си. Почти всеки си мисли, че е себе си и почти всеки след време се оказва, че не е точно това което си е мислил. Според мен, докато човек търси, той още не се е намерил. Като това, че е намерил не означава и че то наистина е така. Ако е ясно какво означава това Ето по друг начин. Както си мисля, че вече съм открил топлата вода (при условие, че "критичния наблюдател" в мен е буден и "дебне") изведнъж засичам пропуск, нещо куца, нещо не е както трябва (коректния израз е: не ме удовлетворява). Включвам "философстването", търся, задавам въпроси и изведнъж се оказва, че например чуството за значимост (гордост) е мотив за някаква част от поведението ми. И то подсъзнателен мотив, който на съзнателно ниво излиза с нещо "съвсем нормално" (оправдание, с което си маскирам гордостта). Обаче веднъж като надуша това чуство за значимост, което ме прави зависим и уязвим, започвам да дебна за негови прояви. Така постепенно за мен то става съвсем ясно различимо и с това вече с доста по-незначително влияние върху състоянието и поведението ми. Мога да кажа, че една люспа е разконспирирана и е на път да се отлюспи. И понеже съм го нищил това със себе си, то вече е доста лесно да се наблюдава съответното у другите. И е почти невъзможно да се посочи това на някой друг и той да "включи". Като се отлюспи люспата, си мисля, че вече съм на чисто. Но аз не оставям "наблюдателя" в мен да заспи. И той рано или късно надушва още нещо "гнило" и ... процесът продължава. Та ако човек никога не е търсил в себе си нещата, които иначе с лекота използва, то той има една "чужда" представа за тях. Приел е разни определения даром, но всъщност работи само една логическа част, която иска да построи една цялостна описателна система, при която самия носител на тази система се изключва от наблюдението. И започва едно трупане на знания, на капацитети, учители, и пр. И на въпроса "защо" се отговаря: защото "Едикойси", който е признат ... в труда си .... е казал ... че е така. А не напр: защото така и така (го виждам). Т.е. този който иска да защити дадена теза, не я защитава лично, а се подпира на някой масивен капацитет. На това се казва "последовател", а не "наследник". "Наследника" на дадена описателна система само е тръгнал от нея, а когато спре да се подпира на нея, вече тръгва по своя път и става независим от системата от която е тръгнал. Но това също е за друга тема. Мога и да продължа, но доста ще се отдалеча от темата.

Направихме коли да се движим по-бързо. Промишленост да ни помогне също. То пък времето се стопли. Направихме ДДТ, голямата работа, сичко трепе. Малко токсично се оказа. (Те може би са имали представа за глобания аспект?) Ще видим с ГСМ-ите какво ще стане. Както и с ГМО-то. Те дали имат представа за глобалния аспект? Какво предлагат, растения устойчиви на всичко, само дето не могат да се възпроизвеждат, а всеки сезон ще трябва да се купуват. Айде да не задълбаваме. Мотива за оправяне на другите е много хлъзгав и проникващ, аз лично много внимавам когато някой иска да ме оправи.

1. въпроса няма смисъл, така или иначе не мога да ги извада и тръшна на масата, та всички да ги видят. Въпроса с Аз-а е типичен пример как от определението за Аз-а, което всеки си е дал/приел, зависи доколко ще "намерим истината". Също пример за консесусността на истината. 2. Съзнанието не се определя. Тук също, за разлика от метъра, няма консенсус относно определението за съзнание. Бих те помолил да дадеш твоето определение на понятията "мислене, чувстване, възприятие, интуиция" 3. Предлагам да уточним първо по-близките и забележими неща като споменатите по-горе понятия. Аз за духа не се наемам да пиша просто защото аз за себе си не съм си го определил още. Мъгла. Нищо че съм чел най различни теории и определения. Но за мислене, чувстване и пр. - бих се наел (просто защото имам представа (дал съм си) за тях).

Едно уникално проучване на хайдутите и еничарите... Каквото и да напиша за относно тези книги, ще е ограничено. Ако някой се интересува от история на българия, философия и религии ще остане приятно изненадан. Не само от фактологията включена в книгата, но и изключително дълбокото разбиране на философията в идеите на различните религии. И всичко това в едно увличащо четиво. Аз изчетох първата част на три и половина дъха. Мисля че няма да сбъркам ако ви я препоръчам във връзка с празника на българските будители (будните). Предупреждавам мъжката половина, че четивото е завладяващо и ако прочетат първата книга, 99,99% ще си купят и останалите 4 от петлогията. И 90% ще продължат да купуват книгите на този автор. Поне на тази историко-бойно-философска тематика. Ето за какво става въпрос. Тук има няколко откъса от книгата, за да добиете бегла представа за какво става дума. ______ искам специално да я посоча на "историка". ще ми е интересен неговия поглед. Ако си купи първата част (еничар) и не му хареса, ще му върна парите плюс още половината.

Чудесна теза Overcome. Моята теза е, че твореца в човека няма да го остави намира. Просто няма такива условия, в които да изпитваме постоянно щастие.

Изчетох цялата тема. "Грешката" в определянето на т.нар. духовност се обуславя от позицията на определящия. За някои красотата (както те я виждат) е нещо духовно, за други емоциите (приятните според тях), за други стиховете, за трети културата, за четвърти идеите и пр. Според мен, ако човек не го занимават материалните натрупвания, може да е обсебен от "духовни" такива - знания (примерно). Пък погледнато отстрани и двете са необходими. Материалното - за потдържане на живота, а знанието за потдържане на "движението" /промяната/ на съзнанието. Основното в приротата на съзнанието е в качеството му на "независим наблюдател". То съществува в по-явно или не чак толкова, при всички хора. Дори като се замисля, само в социалните хора, тези които са отраснали в система описания. Науката, както и религията са частни случаи на описание. Та още от раждането започваме да усвояваме съответната система описания. Научаваме какво е името ни, кое (не какво) е мама, тати, маса, стол, добър/лош (разбира се под формата на одобрение/неодобрение), цифрички, буквички и се почва едно здраво натрупване на знания и впечатления (тати казва, че да се лъже е лошо, но май и той лъже - ето го знанието и впечатлението; и от там логичния извод до който всеки рано или късно стига: казвай едно, но скришом е допустимо да се прави и друго, което вече си е единица познание). .... Та така вече в младежка възраст, с попита голяма част от описателната система и с голяма част впечатления, които противоречат на знанията се решава да се променя системата. От най-обикновения младежки бунт, до организации с определени каузи (еко, меко, био, щастие и любов, демокрации, свободи и пр.) Така и някои търсейки перфектния свят намират някоя религия, а други (по подобна причина) - в науката. Всеки задоволяващ собствената си нужда от подредена описателна система. Но понеже всяка описателна система по дефолт (и задължително) не може да даде цялостно описание на света, то и двете описателни системи са "орязани", непълни. И ако ученият (този който се е ориентирал да стъпи върху знанието (институционално оформено като наука; както и църквите впрочем), то детето му вече в израз на бунт (щото то "хваща" липсващите звена в описателната система на родителя) съвсем нормално може да избере някоя "по-добра" система и да навлезе в религиите. И така може да продължи с поколения. Щото това са утвърдени в обществото системи, макар съвсем различни по характер. Така с времето младежа схваща, че и неговата система има слабости, но продължава да я защитава по различни причини - вече си има утвърдено лице в областта, приема все пак че това е най-доброто измислено до сега (щото е спрял да търси), или просто "така правят добрите хора". В един прекрасен момент обаче, някой по-любознателен и по-интензивно търсещ "универсалната истина" му светне, че това е проява на една необходимост от "истина" (в лицето на "сигурна" описателна система). Т.е. търси се нещо като основни пътеводни принципи. И всъщност "естествено", "еко" и "био" са едно и също нещо. И продължи да търси и наблюдава. В този смисъл, ако се остави максимално отворен за неща извън познатите му описателни системи, той постепенно ще "открива" и разбира неща, които са отдавна наблюдавани и описани макар и с други думи. Тук вече се появява вниманието за смисъла вложен в думите от автора им, а не според някоя описателна система (напр. наука или религия). Малко обобщение. Първо ни затрупват със знания, после си намираме причина да търсим (собствената си) универсална истина. И ако случайно не "заседнем" в някоя нова или стара система, продължаваме да търсим и задълбаваме в търсенето. Виждаме закономерностите в материята. Виждаме обаче някои противоречия или поне "странности" и се натъкваме на емоции, или направо на психологията. Обаче и там има много ЗАЩО и се продължава нататък, и нататък. А понататък може и да се продължава. Та съзнанието според мен е "наблюдателя извън нас". Той дефакто пак е в нас щото няма къде другаде да е. То е което "осветява" малко "зад хоризонта". То е което "открива".

Така ми каза моят духовен учител Иеова. Марушка, мислиш ли че твоят духовен учител има нужда да се споменава името му?

Ако с една и съща доза убеденост един твърди че има бог, а друг - че няма. За мен те са в една и съща категория

Поздравления за работата! Аз "пробих" в тази област, след като разбрах, че смисъла вложен от изложителя, не винаги е определен. Точно като понятия като "свобода", "светло бъдеще", "добро/лошо" и пр. и пр. И другото е внимание в логиката на изложението. Също може да се пречупи през възприемането (перцепция) - кой как и защо възприема. Процеса на възприемане.

Лесен живот всъщност е вътрешно противоречиво... защото леснотата противоречи на самия живот. Както се казва "лесен живот", така може да се каже и "труден живот".Дай си определение, ама еднозначно и "обективно" определение за "лесен/труден живот". И веднага сама ще видиш, че можеш да си намериш примери, които показват обратното. Ти избрала ли си къде ще се родиш и кой ще те отгледа? Ами ако на 3 месеца те бяха взели в Танзания, пак същия човек ли щеше да си. Тогава пак по същия начин ли щеше да определяш живота? Не сме ли ние по същия начин свързани с живота (по аналогия с глухарчето); според мястото си пускаме съответните коренчета (знанията и уменията за оцеляване в съответната среда). -- цъфнеш е нещо особено трудно Ако направим една аналогия между цъфтенето и влюбването, дали да влюбването са необходими някакви условия? А влюбването трудно ли е? А и искам да ти покажа мислите на човека в каруцата:... Ми да, и твоя вариант е въдможен. Винаги си има хора живеещи в страх от бъдещето. И винаги е имало възхищение към хората които не страха им е водещ в живота. Тук може да се направи още едно разграничение. Едно е съобразяването с/на опастностите и съвсем друго изпитването на страх. -------- НЕ може някаква си истина да е по-важна от човека до теб... Може би според теб и доста други не може, но всъщност има примери показващи че може. Пък и няма окончателна истина по нито един въпрос...защото светът се мени. Всичко се мени, аз се изменям, жената се изменя .. каква я гласяхме каква стана... - Ако някой живее според някакво описание, това означава че си следва програмата. Нима това не е от твоето описание: "НЕ може някаква си истина да е по-важна от човека до теб". Нима няма убийства между съпрузи? Че дори и влюбени? И вервай ми, всеки човек живее точно според описанието си на света. Предполагам за най-фрапиращите примери е ясно - най-твърдите вярващи (обекта на вяра може да е дори комунизъм или демокрация). Но болшинството хора си преосмислят описанието в движение и то почти през целия живот. Еле пък ако има разочарование (аз му помогнах, пък той ме изрита - значи дотук с помощите; може да е изневяра, ...всичко) това вече е сериозен повод за преосмисляне. А има и хора, които са независими от описанието си на света. Т.е. те са много наясно с описанието си, но/и въпреки това те могат да не постъпят съобразно него. Те са хората, които най-добре ще съобразят как да ползват въжето което имат - да си вържат гащите, да бесят себе си или другите, или дори за нещо, което дотогава не им е минавало през ума. Такива хора за другите могат да изглеждат странно. В критични ситуации те се справят с лекота, като "по чудо". -- щото информацията за атома тъй или иначе си я има. До "информацията" за бомбата се стига. То е постижение. Предполагам на доста труд. Добре де, какво става и без наука са се трепали, и с наука - пак се трепем. И без коли са живеели, изпитвали са радости и тъги; и с коли - пак същата работа. Къде е "грешката"? ------------------ "Който трупа знание, трупа печал". Най-малкото заради останалите, които не са натрупали никакви знания, а все пак настояват на правото си (какво право, по дяволите) да имат мнение. Кой се наема да определи кой има право на мнение. Знаещия може да знае, но простака държи пищов. Кой има право на мнение? (грубо риторично, но си заслужава да се помисли) ----------------- ---------------- Още повече пък ако смяташ, че някой обект може да бъде Аз. "Аз съм нощна лампичка"... Ако някой се ровне из лудниците може и на това да се натъкне. При по-нормалните хора нещата стават скрито от тях самите. Никой скъперник няма да си признае, че е такъв. Той сто довода ще изкара за да си подкрепи поведението. Основния му живот ще протича в пресмятане на пари и с поведението си ще го показва: пазарене, лицемерничене, подкупване... в името на неговата цел - повече пари. Той трудно би открил "обекта" пари с който е бил обсебен. Но понякога става. А за "обект" може да се избере професия, родителство, изкуство, светло бъдеще, помощ на другите.... Това се неща, които определят поведението на някой, когато приоритет явно е нещо друго. Това е когато някой си взема токчетата на Рила. Има си време за токчета, има и за туристически обувки. Има време (ситуация) за добра дума, има и време за колец. Но някои ползват само добрата дума, само защото смятат че така трябва (човек трябва да е добър и да действа с добрина. и според това си описание (може и убеждение) те си играят ролята на добри за да имат самочуствието на добри. Те не виждат че отсреща е темерут и не вдява от думи. Те са абсолютно предвидими. Обратния случай е аналогичен. Но има и една категория хора, които оценят с кого говорят и дали думите работят или ще трябва колеца. Те виждат (не гледат) повече и преценят по-правилно (според целите и уменията си) как да постъпят. Те не играят на добри, нито използват сила без необходимост. Та такива хора не се имат нито за добри нито за лоши, нито за деца, нито за родители,... Доста дълго стана, дано са си разбрал какво искам да кажа. -- За целта се изисква средно висока степен на съзнателност.. както виждаш, това далеч не е толкова лесно постижимо. И то не защото койзнае колко сложно, а просто хората си имат други приоритети.