sirius

Lion Queen, понятието лесен е свързано изключително и само с представата на субекта, който го използва. То е свързано с отношение, сравнение по някакъв начин с другите. А живота си е живот, погледнат живота самостоятено не можем да го определим дали е лесен или труден. Той просто е живот. И се живее. Тук може да се вмъкне една друга изтъркана дума - съдя. Аз лично, по-скоро бих казал че има трудности и лесности, от колкото да определям какъв е живота. Това глухарче дали не "знае" къде живее, а дали определя какъв му е живота. Но си цъфти. А какво прави човека? Каквато и да е човешка дейност е просто проява на живота. Определянето на добро/лошо лесно/трудно е някакво сравнение. А когато това сравнение е свързано и с лично отношение вече става съдене. Много е писано по този въпрос. Човек си е задавал въпроса "защо живея" далеч преди да се появи науката. За да си зададе такива въпроси, човек не е необходимо да има някакви специални удобства. Един лек пример: Навремето, като се качи човек на каруцата в сеното, докато си пътува известно време, е можел да си задава най-различни въпроси. Дори ако върви пеш. Защо да е нямал време или удобство? За обществата - в друга тема. А всъщност истината осмисля всичко. Обаче да го обърнем така: Личната истина осмисля личния живот. Всеки човек си има т.нар. описание на света и за него то е истина. И според това си описание на света живее и си осмисля живота. Той живее според описанието си на света. Нищо че може и да си няма представа за това. Не, че искам да омаловажа науката. Моето виждане е че тя е инструмент - за някои е полезен, за други не. Тя е като въже в ръката на човек, той може да си върже гащите, може да се обеси, може и някой друг да обеси. Самото въже си е просто въже, но как ще се ползва зависи само от човека. Той може да знае много и да изтребе много. Мотивите са извън науката, те са в човека.

Интересна теза. Хареса ми описанието на "естественото начало" или "универсума". Аз използвах думата "бог" защото е най-популярна. Но смисъла, който аз и давам е много сходен с описания. Аз не връзвам понятието "бог" с религията. Извършвани са разни работи не от "позналите Бог", а от вярващи идолопоклоници. Искам да подчертая разликата.

Тук се доближаваш доста до истината ( моята истина). Само като се замести истинно с искрено. Волята, в този аспект, се включва когато човек открие външните за него неща и започне да ги отстранява. А, вервайте ми, ние не сме нито възрастта си, нито хубостта си, нито благосъстоянието си, нито представите си, нито пола си дори. Има и още, но колкото повече неща "изоставяме", толкова способността ни да виждаме по-дълоките неща в нас (и в околните) нараства. Почти като с математиката, колкото повече знаем, толкова на по-сложни задачи ще виждаме решенията. Така когато някой тръгне да търси отговора "Кой съм Аз", дакажем започва да отхвърля първо възраст (защото е вече порастнал), после професия, после личностни отножения (съпруг, родител и пр), после идеи и концепции и т.н и т.н. Отхвърлянето не съвсем проста задачка. Натрупаното до сега, много често (и най-вече) минава на подсъзнателно ниво и дори и да се види че съществува в нас е доста трудно да се отхвърли защото то става като ре-акция (може спокойно да се обърка с инстинкт) - въздействие/реакция. Това поне не е трудно да се види че съществува в болшинството от нас. Често това се забелязва от майтапчиите и вземат някой за мезе. Например твърдите фенове на нещо си. Феновете могат да се обидят лесно като им се накърни идола. То май замириса на религии. Та така. С колкото по-малко неща човек е привързан (се отъждествява с тях) толкова по искрено говори. Обвързания човек му е трудно да бъде искрен. Защото ако е искрен трябва да каже "защо си толкова лош", или си го стиска, за да не излезе той лош. Необвързания ще пита (примерно) "защо се опитваш да ме обидиш", или дори "какво стана, с какво те засегнах". Аз лично тепърва започвам да оценявам словото като начин на проява. (не изява) И винаги се проявява "най-външния" пласт. Когато човек стигне до себе си, той няма да изпитва нужда да изразява нещо друго освен себе си. Но понеже е по-наясно със себе си, това се проявява като искреност. И си идва съвсем естествено, но не е инстинкт. То е постигнато. Както музиканта е постигнал виртуозност. Всеки, който се родил е минал през натрупване на отъждествявания, вярвания и сравнявания с околните, но малцина са тези, които са упели да ги изоставят. Но те имат спомена и много добре знаят какво са били и съответно го виждат у другите. Та, според мен това е постижение, а не инстинкт. Аз разбирам инстинкта като наследство от животинското царство: размножаване и оцеляване. Само човек може да надскочи инстинкта и то не става медикаментозно ------------- Бях пуснал един откъс --------------- FreiGeist, а защо да не врътнем въпроса така: Какво е това ВНИМАНИЕ, какво е интерес, какво е любопитство. Дали мога да си контролирам вниманието? Дали мога да поднеса това, което искам да кажа, така че то да е в посоката, в която другия внимава. Да се любопитства е едно, а да се приложи наученото е ... малко знание, воля и внимание и става. ------------ Overcome, да не би да няма други възможности "на човек да прекара живота си в помощ на себе си и на другите."? И пак един фрапиращ пример, макари леко страничен: Хора, които до толкова са се вживели да помагат, че не се интересуват дали другите искат помощ, дали им трябва, дали точно по този начин. (Вместо да изпише вежди...) ________ Да ви предложа един филмThe.Man.From.Earth.2007. Не като самата истина, а като хипотези, възможности, реакции. А може и вече да сте го гледали

Ако знаеш колко математика (от най-висшата ) има тук. _________ Сетих се за един виц. Един хюбав ден един младеж бил при хирург и между другото го попитал: - Докторе, видях по youtube как един вади апандисит за 10-на минути. Дали можеш да ме научиш за час-два и аз да го правя? От мене бирата, картовките и 100 лева. Навил се доктора, взел си нагледните материали и за час му обяснил кое как се прави. Като си взел парите му казал: - Сега ако нещо стане, ще можеш да извадиш апандисит на някой закъсал. Но внимавай, да не излезе нещо странично. - Що бе докторе, какво толкова? - Не бе, нищо кой знае какво, но ще ти трябват пет шест години докато научиш какво странично може да се появи и какво да го правиш.

luboznatelnia, ако искаш да изкараш етера наяве, не си първия. Фотона в някои отношения се държи като частица и затова понягока може да се разглежда като частица. Но по същество си е електромагнитна вълна. Но пък не си спомням тази вълна да се разсейва с изминатия път както обикновените вълни. Хрумва ми аналогия с кръгчетата дим, които пушачите правят, само че си представи че кръгчето си върви без да си променя скоростта и формата докато не срещне преграда. Електромагнитните вълни не си взаимодийстват. Минават една през друга без да се "виждат" дори. Мен също не ми е ясно защо и как и защо всъщност лъч светлина се отклонява на границата на две оптични среди. Пък и като се замисля, това ми е последния проблем. Пък до колкото съм чел и разбрал, етера действително съществува, но /ще/ е обект на друга тема.

които ни дават едно или друго обяснение за неща, които вълнуват хората, тяхното оцеляване, тяхното справяне с ежедневието и т.н. Дава обяснение... и на детето се дава обяснение и то си обяснява ... разни негови си работи. "Вълнуват хората" е израз показващ емоционална ангажираност. Ако това е за оцеляване и справяне, то това си е за да си помогне. ---------------------- Но тя е дисциплина за учените, откривателите и т.н. За хората, които я изучават тя е просто сухи понятия, видимо неизползваеми(визирам днешната младеж). Айде да изключим тези, които изучават насила. Това е вид сделка. Аз ще науча едикакво си, ще ме изпитат, ще ми дадат кетап и ще започна ... е ще видим какво ще стане. ------------------------ Изклчителните методи на науката са напълно обективни и предразполагат към универсална истина. Може ли да има нещо напълно обективно, след като е обект на субекта човек. ----------------------- Развитието на технологията ни позволява постепенно по-голямо и по-голямо знание, като улеснява животите ни. Тук още една теза за помощта на науката. Аз имам специално мнение по въпроса и вече съм изложил някои основни тези от него. ------------------------ Нашият вътрешен стремеж към опознаване на висшите тайни. Висшите тайни... звучи добре, но така дефинирано е много общо. ------------------------- "Воля за истина!" Великолепен израз. За зрели разговори... инстинкт за истина... Звучи добре за ... самочуствието нали. Инстинкта не е ли свързан с несъзнателни процеси? Истината е едно понятие, което според мен си е явно съзнателно, но въпреки това има спорна дефиниция. Т.е. ако истината се разглежда като инстинкт, то определението "зрели" е съвсем неудачно. Пък и истината, сама за себе си, без да е свързана със субекта който я търси, остава едно голо понятие. Субекта сам си дефинира понятието истина, и решава ( може би инстинктивно?) да я намери. ---------------------------- Развитието на технологията ни позволява постепенно по-голямо и по-голямо знание, като улеснява животите ни. Заниманието с наука не може да помогне, но постиженията на науката могат да помогнат. Може ли малко по задълбочено да се обоснове това твърдение. На кого помагат, в какво помагат, как? Може да се тръгне с дефиниране на понятието помощ. Улесняването не е ли помощ? ------------------------------- Ролята на науката е ... важна. За кого е важна? И как, защо всъщност е важна?

На този, който я изучава, за да не включвам и хуманистическото понятие общество. На кого помага и как? Какьв е смисьла на науката според вас? Тук се заформя още един чепат вьпрос

Нека да си позволя да изразя несъгласие с цитираното твърдение. Информацията за света е ВЪПРЕКИ общественото съгласие. Най-ярък пример са изгорелите, които са давали информация, която не срещнала обществено съгласие. Може би сега обществото е порастнало? Информацията, нека го наречем факт (едно нещо, което няма ясно доказателство) е първо знанието за нещо и другия вариант е връзката, която прави наблюдаващия нещото. Прост пример Карастанко фрасна Чукчович и го нокаутира. Единия вид наблюдатели си вече знаят за факта че Чукчович е нокаутиран, а другия вид вече прави връзка че Карастанковца и Чукчович са имали размяна на генофонд. Мисълта ми е, че връзката между фактите може да става на най-различна "дълбочина". Така според едни е факт че чукчович е лош, а според други - че жена му е лоша. Малко по-задълбочен пример: Велик физик обяснява теорията на относителността на първокласник. А първокласника се опитва да върже обясненията с прясно нарисуваната си къщичка. или Рибата в океана НЕ МОЖЕ да има знанията на орела в небето. Системата от знания в съвременността се основава основно на признанието. И в това е и нейната порочност. Порочност е, защото насилва търсещия да върви в едно утвърдено русло - там където е признато. Галилей са го изгорили щото е открил неща, които тогава не са били признати. Христос е бил леко прикован. Много е лесно да се отрича подпирайки се на общопризнатото. И съвсем не е лесно да се изследва самостоятелно. А съвременната парадигма мисля е далеч от безупречността. Тя (хората, които я приемат) си мислят, че с космически ракети "извисяват" човечеството. Навлезли са в подробности в един математически апарат, но не си дават сметка, че това е една играчка, която ги забавлява. С малко замисляне, може да се изведат някои изводи относно напредъка на науката и какво следва от това. 1 В рамките на няколко поколения е измислен и приложен телеграфа, телефона, автомобила, изкуствени спътници, лазера, компютъра, клетъчния телефон, интернета.... да изброявам ли още. И какво сме постигнали? Имаме ли повече време, повече ли се забавляваме, по-здрави ли сме? Кое ни е по-? Просто се накичихме с компютри, коли и ГСМ-и. 2 Да, медицината напредна много, но пък колко хора могат да си позволят върховите постижения? 3 Психологията също има огромен напредък, но вместо да образова народонаселението, тя използва постиженията за все по-въздействащи реклами и за сключването на все по-"изгодни" сделки. Постиженията на науката са очевидни, но глобално погледнато може да се оспори доколко са помогнали. Все повече внимание се отделя за "правилните" знания и все по-малко за знанията относно човека. Човек знае все повече за таксите и все по-малко за себе си. И това не е заради науката сама за себе си. Това е за приоритета (признанието) което и е дадено за да има все по-голяма продуктивност на труда и БВП. Науката спря да допринася за човечеството от както новите модели започнаха да излизат докато старите още работят. И цената на продукта стана достъпна. Тогава се наблегна не на полезността, а на егоизма на потребителя (да е най-едикаквоси) за да го подбуди да купува. Нищо че се появи огромно количество боклуци - работещи продукти, които просто са сменени с новите модели, за да се чуства горд собственика или пък просто да купи някое гадже. Тук гаджето изобщо не е невинна "жертва", то си знае предимствата и просто знае как да ги "инвестира". Отдавна женската част е подложена на повече на психологическия напредък, просто защото по-трудно и се отказва. Айде да се поспра за малко преди да са се усетили от комисията по дискриминация Извинете, накъде отива този влак?

И извади истината и я тръшна на масата. И всички я познаха. Е това нещо не може да се случи. Толкова много хора са я вадили, пък колко са я отричали... не е истина. И проблема не е в "истината". Проблема е, че някой като познае истината, смята че това трябва да е общо валидно и тръгва да я светва и другите относно "истината". Изобщо не допускайки, че това е само неговата истина. Поне за малко, докато не открие "още по-голяма истина". И от тази гледна точка се оказва, че и учените и поповете в една категория. _____________________ Интересно ми е защо форумите ЧОВЕКЪТ и ОБЩЕСТВОТО от раздел Прогностика от подраздел Загадъчни феномени са празни и дори заключени. Това са темите, които сега най-много ме интересуват. Интересно ми е също защо са точно в този раздел(ПРОГНОСТИКА/ЗАГАДЪЧНИ ФЕНОМЕНИ)? Бих помолил за отключването им.

Благодаря на deniz_h за поправката. Малоум 2, Аз чета условието на задачката и търся отговора. Такива са общо взето задачите в науката - за решаване на практически задачи. Задаващия въпроса не се интересува как някой ще му отговори, а верността на отговора. Много наблягаш на независимостта на възд.съпр. от масата. Така е бе човек, пък и никъде не съм писал че зависи. Но помисли пак: имаш две сфери с определен обем (фиксираме равна форма) като едната е 50гр а другата 10кг. Как ще стане падането ВЪВ въздушна среда както нашите приятели ще проведат опита (евентуално). Ако възд.съпр. не зависи от масата, как си обясняваш поведението на балона и гюлето като се оставят да падат във възд.среда?

Предложения как може поне да се покаже поне приблизително какво влияние ще окаже възд. съпр. ? Метод за приблизителна оценка?

Ето го моето решение. L=v.t пътя е равен на скоростта по времето v=a.t скоростта е равна на ускорението по времето > L=(a.t).t=a.t^2 пътя е равен на ускорението по времето на квадрат пътя е 30м ускорението a=g=9,81m/s^2 => 30=9,81.t^2 или t^2=30/9,81 или t=sqr(30/9,81) или t~ 1,75s от v=a.t излиза че v=9,81.1,75 =~17,17m/s или около 61,81км/ч т.е. на 30-я метър, при удара в земята, това ще е скоростта ако се пренебрегне въздушното съпротивление. В името на тръпката, като знам, че "състезанието" е във въздушна среда, залагам, че когато гюлето докосне земята, ябълката ще е на повече от метър от земята(изостанала). Като заместим израза за времето t=sqr(L/g) в израза за скоростта v=a.t се получава че v=g.sqr(L/g) . . . . . . sqr=корен квадратен което представя скоростта в зависимост от височината L на падане (на земята, не на луната) като се изключва/пренебрегва въздушното съпротивление (свободно падане).

Условието е: пускане от сграда . Подразбира се, че ще е вьв вьзд. среда. А своб. падане е вьв вакум и затова вьзд. сьпр не участва. Според мен, при падане в среда, сьпр. на средата се включва. В условието не се изключва средата.

Julix, а какво ще кажеш ако ние сме "падналия ангел", частицата от бог, която е обградена в илюзия в материалния (в случая) свят, за да и се даде възможност сама (въпреки илюзията) да стигне до бог? А не може ли по този начин непроявения бог да "открива" себе си. Може би той само тази опция има. Понеже той е всичко, трябва да отдели част от себе си и така да си даде възможност да се погледне "отстрани". А това преоткриване не може да стане вън от нас - то е в нашата глава. Наблюдавайки света, можем да стигнем до извода че бог (или каквото си искате име) присъства навсякъде, следователно и в нас. Но ние можем да го открием само за нас си. Много са се опитали да ни покажат "нещо", но са постигнали само последователи (вярващи).

Някои си имат помощници при изучаването на света. Но това е отделна тема. Няма смисъл да се спори с някой на който му говорят. Но според мен има смисъл да се изслушва, пък всеки си решава кой ще слуша или не. Обаче. Въпроса с прераждането не прилича ли на въпроса "има ли свободна воля или всичко е предварително "писано"?" Ако аз мога да си контролирам ръката това означава ли, че аз постоянно съм наясно какво прави тази същата ръка? Когато вниманието ми е върху ръката, то ще има само съзнателни действия, които Аз еднолично определям. Но ако изведнъж ме погне зло куче, ръката веднага остава в периферията на съзнанието, че дори и извън него и тогава тя тръгва на "автопилот" - подсъзнателни действия, които не помня, и дефакто не контролирам. Защо хващаме горещия тиган - просто не внимаваме... А какво става когато човек обхваща със съзнанието си неподозирани от обикновения човек територии? Много лесно е да се отхвърли нещо, което не можем да обясним.

Науката е тая, в която дава на човек намира възможност да не изучава себе си, а нещо странично от него. С какви физически закони може да се обясни съзнанието, вниманието, интереса и пр. Може да се изчисли с каква скорост ще се изтупа някой от 4 метра, но не може да се изчисли какво ще му е в главата в този момент. Чуството за значимост няма смисъл да се изчислява, а обидата? А не е ли науката ВЯРАТА, че човек може да изучи нещо извън себе си? За материалния свят ОК, но ние само торба с кокали ли сме? Защо някой дето не може задника си да вдигне изведнъж може да тича повече от кучето дето го гони. Това е най-видимо при майки на които децата им са сериозно застрашени. Не си ли се чудил ЗАЩО? Или според мен, изучавайки физика, химия и пр. науки е донякъде. После следва друго. Има безброй примери на чудесни учени, реагиращи като деца. И обратното, неуки хора, които имат "широки сърца" и на които можем да се облегнем като на хора. Къде е истината?

още на 10-тия метър скоростта ще стане такава, че силата на въздушното съпротивление ще окаже видимо влияние върху изминатия път (от там и скоростта) Точната форма в случая с балончето няма да окаже съществено влияние. Ами ако балончето е стъклено с точната форма на гюлето? Разбира се говоря за балонче с обикновен въздух. Аз просто още повече подчертавам разликата в масата. Ако приемем че от 30м гюлето пада за 3 сек. (не ми се изчислява сега) то скоростта му ще е около 30м/с (грубо). Това е 30*3,6=кажи го 100км/ч. При тази скорост възд.съпр. ще е съществено и докато на гюлето (10кила) действащата сила ще е F=10*9.81 или грубо 100 нютона то за ябълката ще е към 10 нютона. И така различна (10пъти)сила приложена на тела с еднаква форма ще "се бори" с едно и също съпротивление на въздуха. Какво става? Под друг ъгъл погледнато. Докато няма възд.съпр. ОК, ускоряват се еднакво, еднакви скорости и пр. Но появили се възд.съпр. формата на гюлето вече се "тика" със 100нютона, докато формата на ябълката ще се тика само със 10. А формите са еднакви. Какво става? За да има ускорение има сили нали?

Голямо мазало става тука. Разумът и харесването нямат връзка. Разумът изчислява, то не харесва. Той може да реши да направи нещо, но не и да има отношение (харесва). Няма смисъл да продължавам.

А балонче с формата гюле дали ще пада със същата скорост? Не зависи от масата, ако няма въздушно съпр. Има ли в.съпр. масата вече е от значение. Това е защото силата, която кара телата (с различни маси)да се ускоряват ще е различна и от там въздушното съпотивление ще повлияе повече на по-слабата. или с други думи: F=m.a силата е равна на масата по ускорението щом ускорението е едно и също, а масата различна, значи и силата ще е различна или съвсем различни сили ускоряват (по един и същи начин) тела с различни маси. (докато не се намеси друга сила) тази неясна сила май се наричаше ТЕГЛО, а то си зависи от масата.

"според някои" може да се ползва единствено като някакъв вид "справка", но винаги най-важното ще е какво се случва в моята глава. Щото според някои може да е едно, а според мен друго.

Ето един материал за философстване: Кое е реално и кое - не? За мен този откъс дава много въпроси. Дето чакат да им отговорим. Лично. Въпросите са за всеки персонално и затова отговорите също са лични. Въпроса за "истината" за мен не съществува, щото явно универсална истина няма. За мен търсенето на универсалната истина отвежда или до научното или до религиозното поле. Пък то се оказва, че дори атеизма е вид религия, защото се основава на ВЯРВАНЕТО че бог не съществува. Да не задълбаваме повече..

Всъщност май наистина не наблюдаваме действителността. Обаче самото наблюдение показва, че имаме отношение към наблюдаваното явление. Т.е. ние наблюдаваме "миналото" и дори не си даваме сметка за сегашното си отношение. Защо наблюдаваме, какво търсим, искаме да потвърдим нещо или да отхвълим, а дали като го направим то наистина ще е така? Аз съм наясно с физиката (поне донякъде щото това съм учил 5 години), но се оказа че процесите в човека не могат да се обяснят физически. Т.е. с елементарен трик може някой дотолкова да го приеме за истина, че да лудне. Затова и не си позволяваме да се майтапим с майката относно живота на детето и. Ми нали сума измами с пенсионери станаха с подобен трик? Друго. Ако сте се интересували и чели, има доста литература по въпроса за пътуването насам-натам. И много боза излезе по въпроса, та е трудно да се отсее плявата. Някой да е чел Кастанеда? А за Ванга, за Севрюкова? има и други ама се иска четене. И така... Та нали ние "правим" времето. Въпрос на труд е да се постигне "посоката" на времето.

Ами ако материята е илюзия? Точно както половината ябълка залепена за огледалото? Ние все искаме да изследваме материята, а да не изследваме себе си. Ако нямаше живи организми, всичко бихме могли да предвидим. Обаче какво влияе на човека, който натиска спусъка? Може ли да се предвиди кога точно ще го натисне, и дали? Прочутия пример със филма. Примера е с ролка на филм, но и със СД става. Та, имаме филм на компа, знаем за какво става дума, но за да се насладим на филма, трябва да си седнем, да си го пуснем и да "изхарчим" определено време за да възприемаме и преживяваме едни образи. Ако щете и пиксели. Усещате ли каква съвършена машина за реализиране на илюзии сме? Ние хората.