sirius

0. Ако обосновката е от типа "Щом си тътри галошите значи е с промит мозък", аз няма повече да ти преча. 1. Това не е въпрос на считане. Всеки може да си счита каквото си иска. 2. Как се определя кой е по-умен и по ги рабира нещата? 3. Въпроса "Кой е американец?" няма да го задавам. _______________________ нека не бъда разбиран погрешно. нямам нищо против който и да е откъдето и да е. срещал съм се с американци, които ми показха, че са чели, знаят, разсъждават и с достойни постижения. срещал съм и "по посредствени". това същото - и с българи.

eMGeto, много противоречия само в един пост... не се коси така бе човек. Това, че българите се интересуват, показва само ... че се интересуват. Каква е връзката с тътренето на галошите и промитите мозъци. Когато някой се интересува е по-вероятно да НЕ Е с промит мозък. според мен. Ти не се връзвай сега, ми седни и се обоснови.

Природата на съзнанието е материална, Ако материята е от атоми, мисля че още не открита субстанцията "съзнание". Ако полевата форма се смята за материална - може би; също не е хванато съзнателното поле. Самата дума "съ-знание" подсказва, че с ние не можем да знаем дали полето се съ-знава (само себе си). Или ако го обърнем към себе си, само съ-знаващия може да се регистрира и да изучава това, което съзнава. Един от съществените въпроси на съ-знаващия е: Кой съм аз?. Дали полето може да си зададе подобен въпрос? Дали кравата си го задава? а динамиката на неговото проявление още не е изучена. Аз бих казал, че е много добре изучено и съзнанието и "динамиката на неговото проявление" (каквото и да означава това). Но не и от т.нар. наука. Съзнанието е изключителна собственост само на съзнаващия, то само той може да си проучва съзнанието, собственото. А това противоречи на принципите на науката. Науката винаги дистанцира обекта от субекта, тя наблюдава от страни, а в случая това директно води до невъзможност науката да изучава съзнанието.

Тези изобщо не ги коментираме. Ставаше въпрос за философстващите, медитиращите..., защото казвате, че "Когато човек стигне до себе си...". Стигнахте ли до себе си? Както е известно, до себе си се стига чрез аналитична операция, подобна на белене на лук. Като обелихте лука, какво остана? За мен философстването не е нищо повече от инструмент за внимателно изследване на различните описания на света. Дори основно на моето си. Защо нещо ми харесва, какво е обидата, страха и пр, които изпитвам. Това е относно моето философстване, за другите - не знам. За медитацията съм чел разни работи, но понеже още не съм си изяснил точно какво е това нещо, не смятам че трябва да занимавам аудиторията с мои си догатки и импровизации. Но май доста се бъркат понятия като "медитация", "концентрация", "релакс" и пр. Относно стигането до себе си. Почти всеки си мисли, че е себе си и почти всеки след време се оказва, че не е точно това което си е мислил. Според мен, докато човек търси, той още не се е намерил. Като това, че е намерил не означава и че то наистина е така. Ако е ясно какво означава това Ето по друг начин. Както си мисля, че вече съм открил топлата вода (при условие, че "критичния наблюдател" в мен е буден и "дебне") изведнъж засичам пропуск, нещо куца, нещо не е както трябва (коректния израз е: не ме удовлетворява). Включвам "философстването", търся, задавам въпроси и изведнъж се оказва, че например чуството за значимост (гордост) е мотив за някаква част от поведението ми. И то подсъзнателен мотив, който на съзнателно ниво излиза с нещо "съвсем нормално" (оправдание, с което си маскирам гордостта). Обаче веднъж като надуша това чуство за значимост, което ме прави зависим и уязвим, започвам да дебна за негови прояви. Така постепенно за мен то става съвсем ясно различимо и с това вече с доста по-незначително влияние върху състоянието и поведението ми. Мога да кажа, че една люспа е разконспирирана и е на път да се отлюспи. И понеже съм го нищил това със себе си, то вече е доста лесно да се наблюдава съответното у другите. И е почти невъзможно да се посочи това на някой друг и той да "включи". Като се отлюспи люспата, си мисля, че вече съм на чисто. Но аз не оставям "наблюдателя" в мен да заспи. И той рано или късно надушва още нещо "гнило" и ... процесът продължава. Та ако човек никога не е търсил в себе си нещата, които иначе с лекота използва, то той има една "чужда" представа за тях. Приел е разни определения даром, но всъщност работи само една логическа част, която иска да построи една цялостна описателна система, при която самия носител на тази система се изключва от наблюдението. И започва едно трупане на знания, на капацитети, учители, и пр. И на въпроса "защо" се отговаря: защото "Едикойси", който е признат ... в труда си .... е казал ... че е така. А не напр: защото така и така (го виждам). Т.е. този който иска да защити дадена теза, не я защитава лично, а се подпира на някой масивен капацитет. На това се казва "последовател", а не "наследник". "Наследника" на дадена описателна система само е тръгнал от нея, а когато спре да се подпира на нея, вече тръгва по своя път и става независим от системата от която е тръгнал. Но това също е за друга тема. Мога и да продължа, но доста ще се отдалеча от темата.

Направихме коли да се движим по-бързо. Промишленост да ни помогне също. То пък времето се стопли. Направихме ДДТ, голямата работа, сичко трепе. Малко токсично се оказа. (Те може би са имали представа за глобания аспект?) Ще видим с ГСМ-ите какво ще стане. Както и с ГМО-то. Те дали имат представа за глобалния аспект? Какво предлагат, растения устойчиви на всичко, само дето не могат да се възпроизвеждат, а всеки сезон ще трябва да се купуват. Айде да не задълбаваме. Мотива за оправяне на другите е много хлъзгав и проникващ, аз лично много внимавам когато някой иска да ме оправи.

1. въпроса няма смисъл, така или иначе не мога да ги извада и тръшна на масата, та всички да ги видят. Въпроса с Аз-а е типичен пример как от определението за Аз-а, което всеки си е дал/приел, зависи доколко ще "намерим истината". Също пример за консесусността на истината. 2. Съзнанието не се определя. Тук също, за разлика от метъра, няма консенсус относно определението за съзнание. Бих те помолил да дадеш твоето определение на понятията "мислене, чувстване, възприятие, интуиция" 3. Предлагам да уточним първо по-близките и забележими неща като споменатите по-горе понятия. Аз за духа не се наемам да пиша просто защото аз за себе си не съм си го определил още. Мъгла. Нищо че съм чел най различни теории и определения. Но за мислене, чувстване и пр. - бих се наел (просто защото имам представа (дал съм си) за тях).

Едно уникално проучване на хайдутите и еничарите... Каквото и да напиша за относно тези книги, ще е ограничено. Ако някой се интересува от история на българия, философия и религии ще остане приятно изненадан. Не само от фактологията включена в книгата, но и изключително дълбокото разбиране на философията в идеите на различните религии. И всичко това в едно увличащо четиво. Аз изчетох първата част на три и половина дъха. Мисля че няма да сбъркам ако ви я препоръчам във връзка с празника на българските будители (будните). Предупреждавам мъжката половина, че четивото е завладяващо и ако прочетат първата книга, 99,99% ще си купят и останалите 4 от петлогията. И 90% ще продължат да купуват книгите на този автор. Поне на тази историко-бойно-философска тематика. Ето за какво става въпрос. Тук има няколко откъса от книгата, за да добиете бегла представа за какво става дума. ______ искам специално да я посоча на "историка". ще ми е интересен неговия поглед. Ако си купи първата част (еничар) и не му хареса, ще му върна парите плюс още половината.

Чудесна теза Overcome. Моята теза е, че твореца в човека няма да го остави намира. Просто няма такива условия, в които да изпитваме постоянно щастие.

Изчетох цялата тема. "Грешката" в определянето на т.нар. духовност се обуславя от позицията на определящия. За някои красотата (както те я виждат) е нещо духовно, за други емоциите (приятните според тях), за други стиховете, за трети културата, за четвърти идеите и пр. Според мен, ако човек не го занимават материалните натрупвания, може да е обсебен от "духовни" такива - знания (примерно). Пък погледнато отстрани и двете са необходими. Материалното - за потдържане на живота, а знанието за потдържане на "движението" /промяната/ на съзнанието. Основното в приротата на съзнанието е в качеството му на "независим наблюдател". То съществува в по-явно или не чак толкова, при всички хора. Дори като се замисля, само в социалните хора, тези които са отраснали в система описания. Науката, както и религията са частни случаи на описание. Та още от раждането започваме да усвояваме съответната система описания. Научаваме какво е името ни, кое (не какво) е мама, тати, маса, стол, добър/лош (разбира се под формата на одобрение/неодобрение), цифрички, буквички и се почва едно здраво натрупване на знания и впечатления (тати казва, че да се лъже е лошо, но май и той лъже - ето го знанието и впечатлението; и от там логичния извод до който всеки рано или късно стига: казвай едно, но скришом е допустимо да се прави и друго, което вече си е единица познание). .... Та така вече в младежка възраст, с попита голяма част от описателната система и с голяма част впечатления, които противоречат на знанията се решава да се променя системата. От най-обикновения младежки бунт, до организации с определени каузи (еко, меко, био, щастие и любов, демокрации, свободи и пр.) Така и някои търсейки перфектния свят намират някоя религия, а други (по подобна причина) - в науката. Всеки задоволяващ собствената си нужда от подредена описателна система. Но понеже всяка описателна система по дефолт (и задължително) не може да даде цялостно описание на света, то и двете описателни системи са "орязани", непълни. И ако ученият (този който се е ориентирал да стъпи върху знанието (институционално оформено като наука; както и църквите впрочем), то детето му вече в израз на бунт (щото то "хваща" липсващите звена в описателната система на родителя) съвсем нормално може да избере някоя "по-добра" система и да навлезе в религиите. И така може да продължи с поколения. Щото това са утвърдени в обществото системи, макар съвсем различни по характер. Така с времето младежа схваща, че и неговата система има слабости, но продължава да я защитава по различни причини - вече си има утвърдено лице в областта, приема все пак че това е най-доброто измислено до сега (щото е спрял да търси), или просто "така правят добрите хора". В един прекрасен момент обаче, някой по-любознателен и по-интензивно търсещ "универсалната истина" му светне, че това е проява на една необходимост от "истина" (в лицето на "сигурна" описателна система). Т.е. търси се нещо като основни пътеводни принципи. И всъщност "естествено", "еко" и "био" са едно и също нещо. И продължи да търси и наблюдава. В този смисъл, ако се остави максимално отворен за неща извън познатите му описателни системи, той постепенно ще "открива" и разбира неща, които са отдавна наблюдавани и описани макар и с други думи. Тук вече се появява вниманието за смисъла вложен в думите от автора им, а не според някоя описателна система (напр. наука или религия). Малко обобщение. Първо ни затрупват със знания, после си намираме причина да търсим (собствената си) универсална истина. И ако случайно не "заседнем" в някоя нова или стара система, продължаваме да търсим и задълбаваме в търсенето. Виждаме закономерностите в материята. Виждаме обаче някои противоречия или поне "странности" и се натъкваме на емоции, или направо на психологията. Обаче и там има много ЗАЩО и се продължава нататък, и нататък. А понататък може и да се продължава. Та съзнанието според мен е "наблюдателя извън нас". Той дефакто пак е в нас щото няма къде другаде да е. То е което "осветява" малко "зад хоризонта". То е което "открива".

Така ми каза моят духовен учител Иеова. Марушка, мислиш ли че твоят духовен учител има нужда да се споменава името му?

Ако с една и съща доза убеденост един твърди че има бог, а друг - че няма. За мен те са в една и съща категория

Поздравления за работата! Аз "пробих" в тази област, след като разбрах, че смисъла вложен от изложителя, не винаги е определен. Точно като понятия като "свобода", "светло бъдеще", "добро/лошо" и пр. и пр. И другото е внимание в логиката на изложението. Също може да се пречупи през възприемането (перцепция) - кой как и защо възприема. Процеса на възприемане.

Лесен живот всъщност е вътрешно противоречиво... защото леснотата противоречи на самия живот. Както се казва "лесен живот", така може да се каже и "труден живот".Дай си определение, ама еднозначно и "обективно" определение за "лесен/труден живот". И веднага сама ще видиш, че можеш да си намериш примери, които показват обратното. Ти избрала ли си къде ще се родиш и кой ще те отгледа? Ами ако на 3 месеца те бяха взели в Танзания, пак същия човек ли щеше да си. Тогава пак по същия начин ли щеше да определяш живота? Не сме ли ние по същия начин свързани с живота (по аналогия с глухарчето); според мястото си пускаме съответните коренчета (знанията и уменията за оцеляване в съответната среда). -- цъфнеш е нещо особено трудно Ако направим една аналогия между цъфтенето и влюбването, дали да влюбването са необходими някакви условия? А влюбването трудно ли е? А и искам да ти покажа мислите на човека в каруцата:... Ми да, и твоя вариант е въдможен. Винаги си има хора живеещи в страх от бъдещето. И винаги е имало възхищение към хората които не страха им е водещ в живота. Тук може да се направи още едно разграничение. Едно е съобразяването с/на опастностите и съвсем друго изпитването на страх. -------- НЕ може някаква си истина да е по-важна от човека до теб... Може би според теб и доста други не може, но всъщност има примери показващи че може. Пък и няма окончателна истина по нито един въпрос...защото светът се мени. Всичко се мени, аз се изменям, жената се изменя .. каква я гласяхме каква стана... - Ако някой живее според някакво описание, това означава че си следва програмата. Нима това не е от твоето описание: "НЕ може някаква си истина да е по-важна от човека до теб". Нима няма убийства между съпрузи? Че дори и влюбени? И вервай ми, всеки човек живее точно според описанието си на света. Предполагам за най-фрапиращите примери е ясно - най-твърдите вярващи (обекта на вяра може да е дори комунизъм или демокрация). Но болшинството хора си преосмислят описанието в движение и то почти през целия живот. Еле пък ако има разочарование (аз му помогнах, пък той ме изрита - значи дотук с помощите; може да е изневяра, ...всичко) това вече е сериозен повод за преосмисляне. А има и хора, които са независими от описанието си на света. Т.е. те са много наясно с описанието си, но/и въпреки това те могат да не постъпят съобразно него. Те са хората, които най-добре ще съобразят как да ползват въжето което имат - да си вържат гащите, да бесят себе си или другите, или дори за нещо, което дотогава не им е минавало през ума. Такива хора за другите могат да изглеждат странно. В критични ситуации те се справят с лекота, като "по чудо". -- щото информацията за атома тъй или иначе си я има. До "информацията" за бомбата се стига. То е постижение. Предполагам на доста труд. Добре де, какво става и без наука са се трепали, и с наука - пак се трепем. И без коли са живеели, изпитвали са радости и тъги; и с коли - пак същата работа. Къде е "грешката"? ------------------ "Който трупа знание, трупа печал". Най-малкото заради останалите, които не са натрупали никакви знания, а все пак настояват на правото си (какво право, по дяволите) да имат мнение. Кой се наема да определи кой има право на мнение. Знаещия може да знае, но простака държи пищов. Кой има право на мнение? (грубо риторично, но си заслужава да се помисли) ----------------- ---------------- Още повече пък ако смяташ, че някой обект може да бъде Аз. "Аз съм нощна лампичка"... Ако някой се ровне из лудниците може и на това да се натъкне. При по-нормалните хора нещата стават скрито от тях самите. Никой скъперник няма да си признае, че е такъв. Той сто довода ще изкара за да си подкрепи поведението. Основния му живот ще протича в пресмятане на пари и с поведението си ще го показва: пазарене, лицемерничене, подкупване... в името на неговата цел - повече пари. Той трудно би открил "обекта" пари с който е бил обсебен. Но понякога става. А за "обект" може да се избере професия, родителство, изкуство, светло бъдеще, помощ на другите.... Това се неща, които определят поведението на някой, когато приоритет явно е нещо друго. Това е когато някой си взема токчетата на Рила. Има си време за токчета, има и за туристически обувки. Има време (ситуация) за добра дума, има и време за колец. Но някои ползват само добрата дума, само защото смятат че така трябва (човек трябва да е добър и да действа с добрина. и според това си описание (може и убеждение) те си играят ролята на добри за да имат самочуствието на добри. Те не виждат че отсреща е темерут и не вдява от думи. Те са абсолютно предвидими. Обратния случай е аналогичен. Но има и една категория хора, които оценят с кого говорят и дали думите работят или ще трябва колеца. Те виждат (не гледат) повече и преценят по-правилно (според целите и уменията си) как да постъпят. Те не играят на добри, нито използват сила без необходимост. Та такива хора не се имат нито за добри нито за лоши, нито за деца, нито за родители,... Доста дълго стана, дано са си разбрал какво искам да кажа. -- За целта се изисква средно висока степен на съзнателност.. както виждаш, това далеч не е толкова лесно постижимо. И то не защото койзнае колко сложно, а просто хората си имат други приоритети.

Lion Queen, понятието лесен е свързано изключително и само с представата на субекта, който го използва. То е свързано с отношение, сравнение по някакъв начин с другите. А живота си е живот, погледнат живота самостоятено не можем да го определим дали е лесен или труден. Той просто е живот. И се живее. Тук може да се вмъкне една друга изтъркана дума - съдя. Аз лично, по-скоро бих казал че има трудности и лесности, от колкото да определям какъв е живота. Това глухарче дали не "знае" къде живее, а дали определя какъв му е живота. Но си цъфти. А какво прави човека? Каквато и да е човешка дейност е просто проява на живота. Определянето на добро/лошо лесно/трудно е някакво сравнение. А когато това сравнение е свързано и с лично отношение вече става съдене. Много е писано по този въпрос. Човек си е задавал въпроса "защо живея" далеч преди да се появи науката. За да си зададе такива въпроси, човек не е необходимо да има някакви специални удобства. Един лек пример: Навремето, като се качи човек на каруцата в сеното, докато си пътува известно време, е можел да си задава най-различни въпроси. Дори ако върви пеш. Защо да е нямал време или удобство? За обществата - в друга тема. А всъщност истината осмисля всичко. Обаче да го обърнем така: Личната истина осмисля личния живот. Всеки човек си има т.нар. описание на света и за него то е истина. И според това си описание на света живее и си осмисля живота. Той живее според описанието си на света. Нищо че може и да си няма представа за това. Не, че искам да омаловажа науката. Моето виждане е че тя е инструмент - за някои е полезен, за други не. Тя е като въже в ръката на човек, той може да си върже гащите, може да се обеси, може и някой друг да обеси. Самото въже си е просто въже, но как ще се ползва зависи само от човека. Той може да знае много и да изтребе много. Мотивите са извън науката, те са в човека.

Интересна теза. Хареса ми описанието на "естественото начало" или "универсума". Аз използвах думата "бог" защото е най-популярна. Но смисъла, който аз и давам е много сходен с описания. Аз не връзвам понятието "бог" с религията. Извършвани са разни работи не от "позналите Бог", а от вярващи идолопоклоници. Искам да подчертая разликата.

Тук се доближаваш доста до истината ( моята истина). Само като се замести истинно с искрено. Волята, в този аспект, се включва когато човек открие външните за него неща и започне да ги отстранява. А, вервайте ми, ние не сме нито възрастта си, нито хубостта си, нито благосъстоянието си, нито представите си, нито пола си дори. Има и още, но колкото повече неща "изоставяме", толкова способността ни да виждаме по-дълоките неща в нас (и в околните) нараства. Почти като с математиката, колкото повече знаем, толкова на по-сложни задачи ще виждаме решенията. Така когато някой тръгне да търси отговора "Кой съм Аз", дакажем започва да отхвърля първо възраст (защото е вече порастнал), после професия, после личностни отножения (съпруг, родител и пр), после идеи и концепции и т.н и т.н. Отхвърлянето не съвсем проста задачка. Натрупаното до сега, много често (и най-вече) минава на подсъзнателно ниво и дори и да се види че съществува в нас е доста трудно да се отхвърли защото то става като ре-акция (може спокойно да се обърка с инстинкт) - въздействие/реакция. Това поне не е трудно да се види че съществува в болшинството от нас. Често това се забелязва от майтапчиите и вземат някой за мезе. Например твърдите фенове на нещо си. Феновете могат да се обидят лесно като им се накърни идола. То май замириса на религии. Та така. С колкото по-малко неща човек е привързан (се отъждествява с тях) толкова по искрено говори. Обвързания човек му е трудно да бъде искрен. Защото ако е искрен трябва да каже "защо си толкова лош", или си го стиска, за да не излезе той лош. Необвързания ще пита (примерно) "защо се опитваш да ме обидиш", или дори "какво стана, с какво те засегнах". Аз лично тепърва започвам да оценявам словото като начин на проява. (не изява) И винаги се проявява "най-външния" пласт. Когато човек стигне до себе си, той няма да изпитва нужда да изразява нещо друго освен себе си. Но понеже е по-наясно със себе си, това се проявява като искреност. И си идва съвсем естествено, но не е инстинкт. То е постигнато. Както музиканта е постигнал виртуозност. Всеки, който се родил е минал през натрупване на отъждествявания, вярвания и сравнявания с околните, но малцина са тези, които са упели да ги изоставят. Но те имат спомена и много добре знаят какво са били и съответно го виждат у другите. Та, според мен това е постижение, а не инстинкт. Аз разбирам инстинкта като наследство от животинското царство: размножаване и оцеляване. Само човек може да надскочи инстинкта и то не става медикаментозно ------------- Бях пуснал един откъс --------------- FreiGeist, а защо да не врътнем въпроса така: Какво е това ВНИМАНИЕ, какво е интерес, какво е любопитство. Дали мога да си контролирам вниманието? Дали мога да поднеса това, което искам да кажа, така че то да е в посоката, в която другия внимава. Да се любопитства е едно, а да се приложи наученото е ... малко знание, воля и внимание и става. ------------ Overcome, да не би да няма други възможности "на човек да прекара живота си в помощ на себе си и на другите."? И пак един фрапиращ пример, макари леко страничен: Хора, които до толкова са се вживели да помагат, че не се интересуват дали другите искат помощ, дали им трябва, дали точно по този начин. (Вместо да изпише вежди...) ________ Да ви предложа един филмThe.Man.From.Earth.2007. Не като самата истина, а като хипотези, възможности, реакции. А може и вече да сте го гледали

Ако знаеш колко математика (от най-висшата ) има тук. _________ Сетих се за един виц. Един хюбав ден един младеж бил при хирург и между другото го попитал: - Докторе, видях по youtube как един вади апандисит за 10-на минути. Дали можеш да ме научиш за час-два и аз да го правя? От мене бирата, картовките и 100 лева. Навил се доктора, взел си нагледните материали и за час му обяснил кое как се прави. Като си взел парите му казал: - Сега ако нещо стане, ще можеш да извадиш апандисит на някой закъсал. Но внимавай, да не излезе нещо странично. - Що бе докторе, какво толкова? - Не бе, нищо кой знае какво, но ще ти трябват пет шест години докато научиш какво странично може да се появи и какво да го правиш.

luboznatelnia, ако искаш да изкараш етера наяве, не си първия. Фотона в някои отношения се държи като частица и затова понягока може да се разглежда като частица. Но по същество си е електромагнитна вълна. Но пък не си спомням тази вълна да се разсейва с изминатия път както обикновените вълни. Хрумва ми аналогия с кръгчетата дим, които пушачите правят, само че си представи че кръгчето си върви без да си променя скоростта и формата докато не срещне преграда. Електромагнитните вълни не си взаимодийстват. Минават една през друга без да се "виждат" дори. Мен също не ми е ясно защо и как и защо всъщност лъч светлина се отклонява на границата на две оптични среди. Пък и като се замисля, това ми е последния проблем. Пък до колкото съм чел и разбрал, етера действително съществува, но /ще/ е обект на друга тема.

които ни дават едно или друго обяснение за неща, които вълнуват хората, тяхното оцеляване, тяхното справяне с ежедневието и т.н. Дава обяснение... и на детето се дава обяснение и то си обяснява ... разни негови си работи. "Вълнуват хората" е израз показващ емоционална ангажираност. Ако това е за оцеляване и справяне, то това си е за да си помогне. ---------------------- Но тя е дисциплина за учените, откривателите и т.н. За хората, които я изучават тя е просто сухи понятия, видимо неизползваеми(визирам днешната младеж). Айде да изключим тези, които изучават насила. Това е вид сделка. Аз ще науча едикакво си, ще ме изпитат, ще ми дадат кетап и ще започна ... е ще видим какво ще стане. ------------------------ Изклчителните методи на науката са напълно обективни и предразполагат към универсална истина. Може ли да има нещо напълно обективно, след като е обект на субекта човек. ----------------------- Развитието на технологията ни позволява постепенно по-голямо и по-голямо знание, като улеснява животите ни. Тук още една теза за помощта на науката. Аз имам специално мнение по въпроса и вече съм изложил някои основни тези от него. ------------------------ Нашият вътрешен стремеж към опознаване на висшите тайни. Висшите тайни... звучи добре, но така дефинирано е много общо. ------------------------- "Воля за истина!" Великолепен израз. За зрели разговори... инстинкт за истина... Звучи добре за ... самочуствието нали. Инстинкта не е ли свързан с несъзнателни процеси? Истината е едно понятие, което според мен си е явно съзнателно, но въпреки това има спорна дефиниция. Т.е. ако истината се разглежда като инстинкт, то определението "зрели" е съвсем неудачно. Пък и истината, сама за себе си, без да е свързана със субекта който я търси, остава едно голо понятие. Субекта сам си дефинира понятието истина, и решава ( може би инстинктивно?) да я намери. ---------------------------- Развитието на технологията ни позволява постепенно по-голямо и по-голямо знание, като улеснява животите ни. Заниманието с наука не може да помогне, но постиженията на науката могат да помогнат. Може ли малко по задълбочено да се обоснове това твърдение. На кого помагат, в какво помагат, как? Може да се тръгне с дефиниране на понятието помощ. Улесняването не е ли помощ? ------------------------------- Ролята на науката е ... важна. За кого е важна? И как, защо всъщност е важна?

На този, който я изучава, за да не включвам и хуманистическото понятие общество. На кого помага и как? Какьв е смисьла на науката според вас? Тук се заформя още един чепат вьпрос

Нека да си позволя да изразя несъгласие с цитираното твърдение. Информацията за света е ВЪПРЕКИ общественото съгласие. Най-ярък пример са изгорелите, които са давали информация, която не срещнала обществено съгласие. Може би сега обществото е порастнало? Информацията, нека го наречем факт (едно нещо, което няма ясно доказателство) е първо знанието за нещо и другия вариант е връзката, която прави наблюдаващия нещото. Прост пример Карастанко фрасна Чукчович и го нокаутира. Единия вид наблюдатели си вече знаят за факта че Чукчович е нокаутиран, а другия вид вече прави връзка че Карастанковца и Чукчович са имали размяна на генофонд. Мисълта ми е, че връзката между фактите може да става на най-различна "дълбочина". Така според едни е факт че чукчович е лош, а според други - че жена му е лоша. Малко по-задълбочен пример: Велик физик обяснява теорията на относителността на първокласник. А първокласника се опитва да върже обясненията с прясно нарисуваната си къщичка. или Рибата в океана НЕ МОЖЕ да има знанията на орела в небето. Системата от знания в съвременността се основава основно на признанието. И в това е и нейната порочност. Порочност е, защото насилва търсещия да върви в едно утвърдено русло - там където е признато. Галилей са го изгорили щото е открил неща, които тогава не са били признати. Христос е бил леко прикован. Много е лесно да се отрича подпирайки се на общопризнатото. И съвсем не е лесно да се изследва самостоятелно. А съвременната парадигма мисля е далеч от безупречността. Тя (хората, които я приемат) си мислят, че с космически ракети "извисяват" човечеството. Навлезли са в подробности в един математически апарат, но не си дават сметка, че това е една играчка, която ги забавлява. С малко замисляне, може да се изведат някои изводи относно напредъка на науката и какво следва от това. 1 В рамките на няколко поколения е измислен и приложен телеграфа, телефона, автомобила, изкуствени спътници, лазера, компютъра, клетъчния телефон, интернета.... да изброявам ли още. И какво сме постигнали? Имаме ли повече време, повече ли се забавляваме, по-здрави ли сме? Кое ни е по-? Просто се накичихме с компютри, коли и ГСМ-и. 2 Да, медицината напредна много, но пък колко хора могат да си позволят върховите постижения? 3 Психологията също има огромен напредък, но вместо да образова народонаселението, тя използва постиженията за все по-въздействащи реклами и за сключването на все по-"изгодни" сделки. Постиженията на науката са очевидни, но глобално погледнато може да се оспори доколко са помогнали. Все повече внимание се отделя за "правилните" знания и все по-малко за знанията относно човека. Човек знае все повече за таксите и все по-малко за себе си. И това не е заради науката сама за себе си. Това е за приоритета (признанието) което и е дадено за да има все по-голяма продуктивност на труда и БВП. Науката спря да допринася за човечеството от както новите модели започнаха да излизат докато старите още работят. И цената на продукта стана достъпна. Тогава се наблегна не на полезността, а на егоизма на потребителя (да е най-едикаквоси) за да го подбуди да купува. Нищо че се появи огромно количество боклуци - работещи продукти, които просто са сменени с новите модели, за да се чуства горд собственика или пък просто да купи някое гадже. Тук гаджето изобщо не е невинна "жертва", то си знае предимствата и просто знае как да ги "инвестира". Отдавна женската част е подложена на повече на психологическия напредък, просто защото по-трудно и се отказва. Айде да се поспра за малко преди да са се усетили от комисията по дискриминация Извинете, накъде отива този влак?

И извади истината и я тръшна на масата. И всички я познаха. Е това нещо не може да се случи. Толкова много хора са я вадили, пък колко са я отричали... не е истина. И проблема не е в "истината". Проблема е, че някой като познае истината, смята че това трябва да е общо валидно и тръгва да я светва и другите относно "истината". Изобщо не допускайки, че това е само неговата истина. Поне за малко, докато не открие "още по-голяма истина". И от тази гледна точка се оказва, че и учените и поповете в една категория. _____________________ Интересно ми е защо форумите ЧОВЕКЪТ и ОБЩЕСТВОТО от раздел Прогностика от подраздел Загадъчни феномени са празни и дори заключени. Това са темите, които сега най-много ме интересуват. Интересно ми е също защо са точно в този раздел(ПРОГНОСТИКА/ЗАГАДЪЧНИ ФЕНОМЕНИ)? Бих помолил за отключването им.

Благодаря на deniz_h за поправката. Малоум 2, Аз чета условието на задачката и търся отговора. Такива са общо взето задачите в науката - за решаване на практически задачи. Задаващия въпроса не се интересува как някой ще му отговори, а верността на отговора. Много наблягаш на независимостта на възд.съпр. от масата. Така е бе човек, пък и никъде не съм писал че зависи. Но помисли пак: имаш две сфери с определен обем (фиксираме равна форма) като едната е 50гр а другата 10кг. Как ще стане падането ВЪВ въздушна среда както нашите приятели ще проведат опита (евентуално). Ако възд.съпр. не зависи от масата, как си обясняваш поведението на балона и гюлето като се оставят да падат във възд.среда?

Предложения как може поне да се покаже поне приблизително какво влияние ще окаже възд. съпр. ? Метод за приблизителна оценка?