sirius

И за да вляза в темата... Някой погледна ли клипа (който се оказа първия от 7 или 8)? Бих се наел да го преведа, няма да стане много бързо щото нямам много време, но все пак може да стане. Но си нямам на идея как се слагат субтитри в youtube...

Така е. При повечето хора е така. Дори не само във възприятието. Бях споменал за отношението между подсъзнание и съзнание. Цифрата не е важна, но не си ли се замислял, че може да се увеличи съзнателната дейност (възприятието също е дейност) за сметка на подсъзнателната. Дали не може подсъзнанието изцяло да се преодолее и да остане само съзнанието. Да, в учебниците може и да не пише, но дали този който е писал учебниците е изследвал такъв индивид? И дали от това, че не е срещнал такъв индивид, не означава че не може да има такъв? ____ или пък ако е срещнал индивид с по-голям процент съзнание от неговия, дали е бил в състояние да го разпознае като такъв. става нещо подобно като със шивашки метър да се мери микромер (за точност). дали е възможен такъв вариант

Ето така става като се пише по памет, дето къде пуска къде не пуска. Как можа ИЗЦЯЛО да сложиш паметта в подсъзнанието не знам. И я направи независима от съзнанието... каквото пусне. Ама така става като чете човек ама не разбира. Не се и замисля даже, а се уповава на услужливата памет. Но не си сам приятелю, и професори има такива, и владици.

Интересно ми е Владиката от къде има авторско право върху християнските храмове. Още повече че в самата Библия пише, че храма е в сърцето. Не знам също да пише, че Христос е основал църква със запазена марка. Може много до се пише по въпроса, но съвсем ще изляза от темата.

А ти, Инкоректусе, като знаеш за сънищата на Паули и Кекуле, отбеляза ли го в автобиографията си. Аз не знам и с удоволствие бих прочел нещо за тях. Ще се радвам да науча за някой учен владеещ съзнателното "сънуване". Поне да подкрепиш думите си. Щото иначе много лесно от два съня да се обобщава "Обикновено големите учени отдавна са минали оттам". Ако може, посочи и един учебник за подобни сънища. Или поне научна публикация. Да видим какво са оставили като са минали от там.

Значи многото видяла и запомнила, включително и начетени духовници, църквата смята Ванга за бесовата. Инкоректусе, като си гледал това предаване, само наглостта на ванга ли си видял?

Ванга не може да влезе в науката. Тук сега трябва да спомена, че науката не може да се изкаже защото няма обяснение. И затова по-добре да казва за неща, които знае и по-добре да не споменава човешки феномени, за да не привлича вниманието към тях. Много лесно е да се изкаже мнение за далечни планети или пикороботика щото е нещо далечно (и далеч не е очевидно) и няма (или почти няма) факти за нещото и може да се разгърне фантазията с теории и предположения. Какво става при феномените като Ванга. Тя е на показ и много хора имат достъп до нея. Хората виждат феномена, и науката го вижда, сигурно го и проучва, но нещо с обясненията... И феномена се оказва между една догматика (религията) и друга догматика (науката). Тук догматика не приляга много на науката, но тя със своите условия за научност ограничава периметъра си на видимост. В края на краищата за това е наука, защото е с правила. Правилата крепят цялата наука, но те не са свързани със субекта изследващ нещо. Изследователя тотално е изключен от неговия индивидуален човешки/психически опит. Той не може да "разказва сънища". От едно място нататък има само индивидуални изследователи. Като Монро напр. Ако сте се заслушали (трябва доста добър английски) в интервютата му ще видите че той никого не вини за нищо. И дори се опитва да приведе опита си във вид достъпен за аудиторията. Няма измислени термини и високо самочуствие. Много от нещата за които говори са описани далеч преди него. И сега се описват, но само от индивиди. И обясненията съществуват отдавна. И днес са си напълно достъпни. Но извън науката и религията. Науката няма възможност (поради правилата си) за да обясни тези неща, а религията е догматизирана. Остават самотните бегачи на дълги растояния.

Би ли споделил какво разбираш под колективно съзнание.

Точно така ТРЯБВА. Ама това, че съвременната наука познава основно физическия свят, и донякъде полевия (ако не го смятаме към физическия) означава ли че няма нещо друго? И това, че по принцип човек се ражда без спомени "преди" също не означава че няма "преди". Ти интересувал ли си се от цикъла на живот на човека? Един изследовател търси и изследва всякакви източници и не се ограничава само с един вид. Чете/изследва всякакви теории и преценя накъде да задълбае. Затова е изследовател. А не последовател. За мен категорията "изследовател" е индивидуална, а не (само) институционална. Институционалния изследовател има широк гръб, но и тежка шапка. Действията на човек се подчиняват (по мои наблюдения) на закона за най-малко съпротивление. Т.е.прави това, което му е най-изгодно. Точно кокто във физиката. И точно тук са разминаванията между личната гл.точка и "взетата назаем" (или официалната, тази с която си мислим че сме). Вижда се как някъде си противоречи, разминаване между думи и дела и пр. Тук се получават великите дилеми източници на депресии - неприемането на това което сме.

Пишем за едно и също нещо, но ти му казваш физ.инфо, а аз физ.сигнал. За н.в. истината можем да отворим още една тема. Питах те, определението дето пусна обективна истина ли е? Това, че е написано по някакъв начин, обективно ли го прави? Значи слагаш човека извън природата?

А може ли да се споля чужд "мистичен" опит. Какво ще кажете да използвам темата за да споделя за такъв? Ще посоча една от книгите (трилогия), която оказа сериозно влияние на възприемането ми на света. Показа ми един друг свят с едни други закономерности. Това е трилогията "Пътуване Извън Тялото" на Robert Monroe \ Робърт Монро. Когато е се появяват първите спонтанни случаи на Излизане Извън Тялото, той е утвърден журналист със съвсем материалистичен мироглед. В нея той пише как е започнало всичко, какво е изпитвал, какво е виждал и пр. Постепенно разбира, че има някаква възможност за контрол. И работи върху този контрол за придобиване на повече контрол. Така "териториите" се разширяват, той вече не изпитва сраха, който е бил в началото. И т.н. и т.н. За мен бе много въздействаща книга. Особеното при нея е, че автора описва всичко през неговия си материалистичен мироглед, на един съвременен нормален език. Сега погледнах в youtube и видях че има доста неща с него. Видях че го има във Vbox. Та който има някакъв интерес в "мистиката", това е от извора. Да, може и всичко да е скалъпено. Но за мен - не е. Всеки сам си преценя. Аз я прочетох с огромен интерес.

... Добре. Значи имаш една неприятна гл.точка щото е съобразена с другите, ама така трябва за да не излезеш луд. Това е бягство приятелю. Това още е сделка Аз може и да имам приятна гл.точка, ама вземам съобразена такава, за да не изляза луд. Гледната точка винаги е плод на лично желание. В случая, желанието да си съобразиш гл.точка с тези, които смятат някои неща за налудност. Съ-образ-иш - да се уподобиш , да пренебрегнеш себе си за да не си луд. Ами добре. А това не е някакво действие, което да повлияе по някакъв начин на другите. Извеждането на личната гл.точка е само една откровеност към себе си. Ама какво да направим сега, като така си решил. Но колкото и да си криеш твоята лична гл.точка, няма начин тя да не се проявява. Дори и да е само в чуството за неприятност. А не е само в това, вервай ми. И всъщност твоя случай е от най-леките. Ти все пак излезе и показа "твоята" гл.точка, което пък си е точно проява на личната ти, която провокира "твоята". Ето от къде идва неприятното. А някои се изхитряват и изобщо не пишат в тема за глупости. Разбира се, може и да се заблуждавам. А ставаше дума за съзнанието. Не написа защо не ми приемаш цитирания "аргумент"? Щото това е фундамента от който тръгвам. Пренебрегвайки го неявно (както го направи) навлизаме в етапа всеки-си-говори. Аз няма да се обидя, ако ми кажеш че не ми приемаш аргумента, дори и да ми покажеш че не става. Ако не го приемаш и не казваш, няма нужда изобщо да си хабим клавишите. Аз съм наясно, чи нито аз мога да докажа, че аргумента ми е съществуващ/верен; нито ти можеш да докажеш, че не е. Остава косвено, в раздел философия, да споделим някои връзки дето правим с околния свят.

Ще трябва да се върнем малко назад. Още в началото на първия си пост писах как съм си формирал изводите. Това бе "причината", за която напомнях. Но за да е по-ясно, пак я пускам. --- Пак го пускам, защото интерпретацията не въпрос за микросвят. Това е "заучено положение". Ако е само с пиксели добре, ама този процес навлиза дълбоко в подсъзнанието, където вече е извън "осветеността" (аналогията с прожектора в ръката) на съзнанието. Например влиянието на авторитетите. (Ето пример. Аз съм хлапак и съм с баща си, който си приказва (консултира) с техничар. И техничара казва: "Японската машина грешка няма" и баща ми (явно се доверява на теничаря) си взема японска машина. Но аз съм се впечатлил от "сигурността" (по скоро увереността) с която е звучал техничаря, и дори в зряла възраст за мен това е една "неоспорима истина".) Мисля, че има публикации по въпоса и са обяснени, че това са "бързи истини" с които разполагаме когато се налага избор. Трябваше да минат доста години за да си дам сметка с какво огромно количество такива "очевидни" "истини" разполагам и свободно ползвам. Като това е не само следствие на годините, но и на многото интерес (и съответно четене) към същността на човека. Да, ама дори и техничаря да е бил в час, то след 10г неговите "знания тогава" може да не са валидни днес. Ама ако "авторитета" е някоя суеверна баба от село...? Какъв шанс има детето или внучето да не "попие" суеверията на майка/баба си? А детето няма обективен поглед върху нещата, то си казва "щом мама се плаши от паяци, значи паяците не са добро нещо" ... и впечатлението е готово за да работи цял живот. Ето я неосъзнатата интерпретация: паяк=лошо. Тук няма сложни процеси, но остават невидими, неосъзнати. Това може да е за цвят, вещ, постъпки, ритуали ... каквото душа сака. Това дори може да е "всичко в Библията е измислица - само на науката може да се вярва". Тряс, вратата за нещата извън науката е затворена. Лесно може да се види и обратната фраза. Та ставаше дума за неосъзнатата интерпретация, която трудно можем да си представим каква голяма част от мисленето и действията ни определя. А живота ни не протича в науката, той е живот - в него има и смях и сълзи и любови и болести ... всичко. И ние сме в центъра му. На нашата камбанария. Ама пусто като е по-интересно какво става извън нашата камбанария. Човек се качва няколко метра, разширява му се хоризонта дотолкова, че вече не може да изучи всичко до което му стига погледа, но продължава да се взира какво става оттатък. И забравя, че има още много за изкачване (проучване на собствената си камбанария). АЗ се забравя, и се гледат другите, за да се сравним с тях, да си дадем оценка спрямо тях. За тези интерпретационни процеси става дума, а според мен, те са очевидно възможни за изясняване. А това освен с гледане към хоризонта ( включително и четене) става И с вглеждане в собствените процеси (защо се обидих, защо искам това, защо го искам така и пр.). И защо така? Твоята гледна точка съобразена с други мнения. (Това ли искаше да кажеш всъщност? О-съ-зна ли какво написа) Благодаря че сподели твоето определение за съзнание. То обективна истина ли е? Според мен, съществуването на нещо извън съзнанието ни, по никакъв начин не влияе на живота ни. Ние, понеже изобщо не знаем за него, не съобразяваме и постъпките си с него. Евентуално влиза в съзнанието ни нещо след сблъсъка си с него (бушмена не знае за тока и ако оцелее ще добре шокиран след сблъсъка си с него). Това на което ти казваш обективна истина, аз казвам консенсусна истина. Тук не смятам да засягам този въпрос. Аз употребявам думата истина само като лична такава и като консенсусна. Както и всеки друг ама и това е друга тема. Нека да не приравняваме понятия. Отношението е едно, съзнанието - друго. Гл.мозък ако беше датчик ... много неща щяха да са различни. За "инфо"-то. Физическо инфо няма. Има физ.сигнал, който като се пречупи (както казваш) става инфо. Един сигнал - за всяка глава различно инфо. Почти всяко твое изречение съдържа подобни "неточности" и много време ще ми отнеме само докато си уточним понятията и тезите.

(Във връзка с този пост) Без отговор на този въпрос отиваме към етапа "всеки приказва..." Въпроса включва и прочитането на причината. Понякога искам и трябва се объркват. А дали това което ти мислиш, че трябва, не е всъщност, това което искаш? Какво трябва? Кой определя какво трябва? (Държа да коментираш това, макар че всъщност си е твоя работа) Що за СЪ-ЗНАНИЕ е едно невежо и пр. съзнание. Това мисля доста повече прилича на подсъзнание, от колкото до съзнание. Пак ще се опитам да опиша как аз ги виждам нещата. Съ-знанието знае за нещата, в които присъства. Най-близката аналогия, която се сещам е с експерта по нещо. Например в шофирането. Добрия шофьор е наясно с възможностите си (зрение, реакция и пр), с автомобила си и с обстановката. И постъпва според тях. Но се срещат и такива дето като седнат и се мислят за Шумахер, и постъпват "като Шумахер"(пък и скоростта е тръпка) неотчитайки че приликата между тях и шумахер е само в тяхната глава и скоростта. Обаче някъде отлитат по допирателната. Съ-знанието си дава сметка за "тръпката" и не допуска тази тръпка да "поеме волана". Или: "Как ми се иска да го опъна сега това БМВ, ама като знам че се "кавардисвам" от една бира (пък май ме хвана), пък и пътя мокър,.... я да помисля за нещо друго, я какво зелено наоколо..." Това е набързо измислен вътрешен диалог. Но може да е и съвсем друг. Всъщност... замислял ли си се за дилемите искам/немога, немога/трябва, неискам/трябва, заслужавам/нямам и пр. и пр. Изглежда повечето от т.нар. депресии са формирани около тези дилеми. Къде е съ-знанието? Нима човек съзнателно възприема разни работи, които водят към състояние на депресия? А в прочутата приказка: "Вместо да изпише вежди..." не става въпрос за съзнателно вадене на очи, а за съвсем целенасочено изписване, само дето става съвсем друго. Изобщо положението: "какво исках - какво стана" предполагам всеки го познава. Затова в тези случаи се говори за не(о)съзнато действие, без предумисъл. НЕ-съзнателно. Това дори се отчита и в правото (без да ми е критерий за правота). Ще се радвам да се включи и психолог да ми освети официалната част. Напр. какво е определението за съзнание според психологията.

Това със сензорите също е интересно. Какво става всъщност? Например докато гледаме монитора. Дефакто виждаме едни малки цветни петънца. Но дори не си даваме сметка за това. Ако се вгледаме, може и да видим, че това всъщност са правоъгълничета. (Гледам изглежда е понятие свързано само със сензорите, докато виждам вече е свързано и с вниманието) В подредбата на тези правоъгълничета разпознаваме разни букви. Черно на бяло. А всъщност бяло монитора не излъчва, излъчват се три цвята (грубо) но не и бяло. В подредбата на буквите разпознаваме думи и т.н. докато стигнем за това абстрактно понятие съзнание. Или от сензора до възприетото в съзнанието протичат много процеси. И това са процеси протичащи вече ... несъзнателно. Това е т.нар. интерпретационна матрица, посредника между сензорите и възприятието. При зрението това е най-очевидно. Докато се стигне до докосването, където изглежда е по-незначително. Макар че ако гледаме филм с гадни насекоми, то съвсем лесно всяко докосване може да се възприеме като такова от насекомо. Или възприятието съвсем не е директно свързано със сензорите. --- Аз посочих причината, която ме кара да мисля, че очевидното (за теб) не е ... изчерпателно (за мен). Ако говорим за необходимост .. ми за мен, може да се каже, че е изчерпателността. Изчерпателността на обяснението на света което СИ давам. Нямам нищо против очевидното теб да те устройва Ти съзнателно ли пропусна причината, която посочих? (във връзка с по-горния цитат) Колко от вниманието (до възприятието) ни е функция на съзнанието? СЪ-ЗНАНИЕТО. Та толкова лесно е някой да се обиди. Той съзнателно ли го прави? Та толкова често ми се случва да обяснявам "очевидни" неща на някой, а той само чака да чуе някаква думичка за да "включи" на съвсем друга тема. Колко пъти дотолкова сме захласнати от нещо, че пропускаме да възприемем нещо далеч по-съществено? Много добре си личи при шофирането: "миг невнимание - цял живот мъртъв". Или пък "Ама аз не исках". Аз специално, спокойно бих казал, че съзнателното ми внимание е далеч под 50%. Ми нали това използват някои тарикати за да отмъкнат нещичко. Да не говорим да рекламите по телевизора. Защо мислиш, че показват толкова привлекателни неща? Да не би за да имаме съ-знателен избор като "избираме" най-суперското нещо? На кое СА всъщност функция?

Малко размишления относно съзнанието. Тези мисли са формирани и от литературата, която съм прочел. Другата част са лично мои връзки, моето виждане за взаимовръзките в наблюдаваното и прочетеното. И разбира се, наблюдение на най-достъпния но и най-необхватния "обект" - моя светлост или самонаблюдение. Един от основните въпроси е в кой момент се появява съзнанието. Като се изхожда от това, че се появяваме от две клетки. Кога започваме да помним събитията случващи се с или покрай нас? Ако това нещо (което помни) е изградено само след оплождането, то не би трябвало да има (изобщо) спомени от преди този момент. Обаче чрез регресивната хипноза се оказва, че ИМА случаи, когато някой си спомня доказуеми неща от преди оплождането. От тук аз си правя извода, че съзнанието (или това което помни) не се появява след оплождането. Тук възникват много въпроси. Защо не си помним предишни животи? Ако има редица от прераждания, то от къде започват? Или от къде, все пак, идва съзнанието? Дали можем както си спомняме събитията в по-зрелия ни етап, дали не сме способни да достигнем до първоизточника. Какъв е този първоизточник? Има ли го изобщо? Изглежда го има този първоизточник, но е някак мноооого отдалечен от нас... ... От друга страна малко за свойствата на съзнанието. Какво помним? Най-лесно се помнят нещата, които са ни впечатлили. Те се помнят направо автоматично, без усилия от наша страна. Не само това, но дори и оставят трайна "диря" в живота. Тези впечатлили ни неща стават една сериозна "твърдина" в нашата система от истини. Тези неща определят в последствие това за кои се смятаме, как се определяме. Кои неща обаче са ни вчетатлили? Явно различните хора се впечатляват от различни неща и явно няма нещо, което да не е впечатлило нито един човек. Дали си даваме сметка изобщо кое ни впечатлява, как и защо? Много се използва думата "интересно". Може ли да се даде дефиниция на понятието "интересно", да се определи еднозначно, да се "сложи в граници", така, че да важи за всички хора? До тук се получава, че впечатленията (в голяма степен) определят оформянето на това, за което се мислим, само-личността ни. Или накратко впечатления>самоличност. Интереса определя впечатленията, а вниманието - интереса (някъде изцяло се припокриват). Или: внимание > интерес > впечатления > самоличност. Има ли нещо, което е НАД тези неща? Нещо, което може да се намеси в този цикъл. За мен, това е съзнанието. То е, което във всеки момент може да се намеси и да коригира нещо от цикъла. Тук идва понятието воля, "силата" с която съзнанието влияе на цикъла. От тази перспектива вече се вижда кой какво влияние има върху този цикъл. Кой до колко си използва съзнанието. И на всичкото отгоре излиза, че съзнанието е над вниманието>интереса>впечатленията>само-личността. А до колко съзнанието може да обхване този цикъл, може ли да го обхване на 100% и по този начин напълно да го определи. Това означава да няма изобщо подсъзнавано (и несъзнавано)! Какво става тогава? 100% внимание 100% интерес 100% впечатления 100% само-личност Какво значат тези 100% отнесени към внимание, интерес, впечатления и самоличност? За вниманието, 100-те процента означава пълен контрол към него. Т.е. всеки един момент да си даваме сметка накъде е насочено вниманието ни И готовността/способността ни да го насочваме. То е прожектора, който държим в ръка. - 100% интерес. За мен това означава един неизбирателен интерес. Т.е. всичко е интересно. Но понеже няма избирателност, може да изглежда и че няма интерес. - какво става с впечатленията в такъв случай... а със самоличността? ... Изглежда, че тези 100% са също толкова далечни, колкото и споменатия по-горе първоизточник.

Когато се коментира цитат е нещо съвсем друго. Всеки може да е категоричен в мнението си. Не в смисъл на правилност, а в смисъл на категоричност, че това е неговото мнение. В него може да има нужди, въпроси и пр. но това ще е неговото мнение/разбиране (или неразбиране) А външна информация винаги е може да е в плюс. Дори и мнение, но винаги във връзка с нашето отношение/разбиране. Ако търсиш възторг, предлагай хляб и зрелища. Отдавна е открито и винаги(почти) работи. Аз специално не обръщам внимание на цитатите, а още повече според тях да уважавам автора на мнението. Всеки си има мнение, това е моето.

Темата според мен да се прекръсти на "Колко обичаме кучетата" (или нещо друго привлекателно за "кучкарите") и да се закачи. Не съм фен на Карбовски, но вслучая ме представя блестящо. Има дар слово човека. Не може закон да урежда проблемите в обществото по-добре от мъдър управник. Закона не може да носи отговорност. Той едно правило, което рядко е добре съставено и адекватно прилагано. Той е точно като тези кучета, хапе ни но нищо не може да му се направи. Аз ако бях на мястото на бащата, директно щях да отида и да изтрепя кучетата. А ако собственика се опъне и не може да ме набие, него няма да убия, но бая бой ще отнесе. И това не защото съм жесток. Това ще е проява на (отношение)отговорност и към другите родители. Аз не знам коя държава ще осъди бащата на убито дете за подобно деяние. Но дори и така да е, бих го понесъл. Ама трябва и организациите за защита на животните да си понесат отговорността за подопечните си. Те хем ги защитават, хем не искат да понесат отговорността. Ми като искат да са живи, да си ги гледат. _____________________ Всъщност нещата с кучкарите са далеч по-сложни. И това е следствие на отчуждаването на човек от човека. Което пък е следствие на съвременното уреждане на обществото. Човек до толкова се е затворил, че единствения му отдушник е домашния му любимец. И с това любимеца става най-ценното нещо, там където човека се чуства свободен. Любимеца дава много любов само срещу храна, и нито се обижда, нито съди, нищо. Любимеца често става единственото спасение на собственика и от там най-скъпото нещо. --- А относно жестокостта към животните. Не мислите ли, че това е по-добрия бушон. Агресията така или иначе избива от някъде, по-добре ли ще е да избие към човек? Просто за поглед и от друг аспект. __________ Аз също съм имал овчарка. Всеотдайно, прекрасно куче, бих го нарекъл дори деликатно. Веднъж един дядо влезе в двора ни, а в момента нямаше никой там. А кучето само му захапа обувката. Без да хапе, само обувката в зъбите му. Дядото не мърда - няма проблем. И аз дори се учудих щото не е специално обучавано. Но въпреки това много съм внимавал на улицата дори да не плаши децата. Пък ако захапе дете (особено на улицата) просто бих дал на някой да го застреля. Щото аз не бих могъл. Няма куче по-ценно от човек.

По принцип лошо няма. По принцип нищо лошо няма. Ама верно ли се интересуваш от цитати? Но 1 тук сме във философски раздел И темата е нещо си СПОРЕД ВАС. Това чисто формално. 2 ИНТЕРЕСНО е разтеглива дума. Това дето на мен ми е интересно, на другите може и да не е. Как се формулира що е то ИНТЕРЕСНО? 3 ето защо АЗ смятам, че цитирането е "лошо". Ние можем да си цитираме най-"великите" капацитети и това с нищо да не ни помага да разберем написаното. Щото ако го разбираме, ще можем съвсем спокойно да (СИ) го обясним И да може да отговорим и на допълнителни въпроси по съдържанието И да го опишем от наше име. Ние хората сме (се проявяваме като) функция на разбирането си за света и цитирането на чуждо разбиране ни най-малко не ни доближава до него. Пък и какво значение има ако мислим като едикойси. В крайна сметка всичко е едно и основните противоречия не са в него (едното; реалността) а във нашето виждане за реалността. 6 милиарда хора - 6 милиарда виждане. Като добавим и мъртвите?? Масово се цитират известни автори, идеята ли е интересна или автора? Само човек като си формулира ясно за себе си как вижда нещата, може да си даде сметка за това. И писането на мнение е чудесна възможност за това. Иначе може да си цитира капацитетите колкото си иска. Ама капацитетите нали точно това са направили - ясно са формулирали собственото си виждане. Пълно е с хора, които в един пост цитират някакъв капацитет и в следващия пост пускат нещо коренно различно. Те къде са, имат ли собствено виждане, дават ли си сметка за него. Каква е разликата дали аз ще изразя нещо или ще го пусна като цитат на някой си? Нали ще изразява едно и също? Ние идеи/виждания ли търсим тук или точно цитати. Дали ще пуснем цитат от Библията или от Едикойси няма значение, нас там ни няма. Нито ще се харесаме на Христос, нито на Едикой си. Аз също не съм си формирал виждането сам. И аз съм чел и мога дълго да пускам само цитати. Но аз мисля, че тези които съм чел и от които съм вземал за формирането на виждането/разбирането си, не писали за да търсят слава, а за да дадат/споделят и с това, че пиша от мое име проявявам и уважение към тях и уважение към себе си. Никога не съм крил от къде съм прочел нещо си и често си позволявам да посоча нещо интересно (за мен разбира се). Пък и не съм тук за да чета Христос или Аристотел, а ВАС. Всеки тръгва от някъде и уважавам, че споделя кой е. Щото за мен човека не е цитата който размахва, а какво мисли/разбира. И изобщо не става дума за правилно/неправилно, особено в раздел философия.

Моля, моля, моите уважения ама ... всеки може да пълни форумите с цитати.

Баща ми мисля го пробва на службата (ВиК) където и ток и вода бол ама не им осигуряват климатици. Та си работеше. Май не постигна кой знае колко понижаване на температурата, ама то и с 5 гр. да я свали си е файда. А водата в сондата ни е 12-13 гр и зиме и лете.

С удоволствие чета постовете ти Lion Queen, благодаря и за този. Уважавам всякакво самостоятелно мислене. Щото то е проява на човека независимо в или извън науката/религията. Самостоятелния мислител ще я измисли ако трябва. Както и ще се ползва от нея ако му е достъпна. По принцип е така. Обаче... сякаш се опитваш да оправдаеш науката. Повечето от изреченията ти могат да се оспорят включително и с примери/факти. Проблемна е използваната дума "проблемно". И особено за оцеляването. Кой ги решава тези работи, да не би самия учен? Ако трябва той да си пише проектите ми разбира се, че ще изкара разработването си най-важното. Отдавна учения е отделен от това да решава кое как колко да се ползва. След "съответното обучение" много хора могат да станат всякакви. Включително и учения да стане индианец. Науката е организирана любознателност. Т.е. както са организирани вярващите в църкви, култове и пр. така са организирани и хората изучаващи "обективните явления в природата" (щото любознателността (като понятие) включва И обективните явления). Само-организирали. Както вярващите се самоорганизират, така и с учените. За да има приемственост за последователите (бре как се вписва и за двете категории). И двете категории ИМАТ СМИСЪЛ. Най-малкото заради хората, които намират смисъл в науката или религията. А тези две категории ги има откакто свят светува. За мен те са допълващи се. Ако имаме една "куха лейка", една "къща" с най-доброто от религиите (най-най-обобщено) и една къща с най-доброто от науката и дадем възможност на "лейката" сама са влезе и проучи и двете "къщи" и да прецени сама ... какво ще стане. Като нека също се приеме, че никоя от къщите не споменава (камо ли да отрича) другата "къща". Какво ще "напълни" "лейката"? А в реалния свят всичко е омешано, всяка от "къщите" рекламира сама себеси и отрича другата. И, за мен, това го правят "малките хора" от двете къщи. Тези които не намират достатъчен повод за самоуважение и си го допълват с омаловажаване на другия. Нека (се) погледнем в миналото. Там когато става трайното вземане на позиция към коя "къща" да се причислим. Обикновено това става в млади години. Най-често и най-голямо влияние има ... личния пример. Т.е. срещнали сме изключителен човек (учител/поп/гуру) , пък той се оказва човек на науката или пък на религията. А то изключителни хора има и на улицата, но "кухата лейка" решава че иска да се занимава с религия/наука и да стане като своя идол. Лошо няма, всички сме започнали от там (е, аз поне с физиката). Но "работата" на добрия учител е И да не затваря пътя към другите учители омаловажавайки тяхната област. Но доста често самия учител е "затворен" в своята си област и няма как да не затваря и пътя на ученика. А реалността е необозрима, ние не сме способни да сме на върха и на физиката и на ботаниката и на философията и на зарзаватчийството. И както зарзаватчията си има своето място, така и всяка наука и религия си го имат. Според мен проблемите идват не от самите тях (наука/религия), а от склонността на хората в тях да отричат нещата дето не разбират и/или не им се връзват на наученото от тях (което по дефолт се приема за най-правилното; щото иначе нямаше да се отрича другото). За съжаление, това към което се стремят вярващите е неразбираемо за тях и това веднага ги отделя от реалността. Точно както ученика още не е наясно със "сложния" математически апарат на физиката, но си учи учебника, интересно му е, напредва. Ама до къде ще стигне никой не може да каже. Може интереса му да си измести фокуса, може да му се случат разни работи, може да си остане лаборант до пенсия. И затова живота е винаги по-интересен от която и да било наука. Щото той е реалността за нас. Много ще се усъмня ако някой ми каже, че ще предпочете да направи някой велик опит в ЦЕРН от колкото да види първите стъпки на внучето си. Технологично нашата цивилизация си е "надвила на масрафа" и може да си позволи скъпи изследвания. Но факта е, че човека е съществувал и оцелявал далеч преди науката. Науката не му гарантира оцеляване. И преди и сега хора са умирали и това, че сега някой може да си позволи да го замръзнат докато му намерят цяр не означава, че с това науката е допринесла за оцеляването на човека като цяло. Не съм спец по история, но може да се погледне назад и да се види колко хора са умрели от епидемии и войни преди "научната революция" и колко от войни след "научната революция. Та... изследването е следствие или на зададена задача, или на интерес от самия човек. В единия случай това е един подходящ работник, който си върши работата. Ако вземе да открие нещо - добре дошло, ще се погордее малко пък може и да му дадат бонусче. Другия вид е "и сам войнът е войн". Той си бачка нещо за да си плаща сметките, но пък отделя огромно внимание в областта на интереса си. Кой не е чувал за библиотекаря Айнщайн? Не съм водил статистика, но май немалко от пробивите в теорията са от такива екземпляри. А в практиката го вкарват ... парите. А полезността за човечеството... да оставим тази дъвка на политиците. В крайна сметка те решават кое от науката да използват, как и колко. Учения му са интересни епруветки, микроскопи, гадинки и пр. Това може да се оспори. Та то сега всичко е достъпно за всички. Ама и не е. Пък интереса може да се прояви на съвсем непредвидими територии. Един прочита за гените взема че му става интересно, друг за индийските йоги и айде за индия. И в интерес на истината, ескимоса може да познава далеч повече видове сняг от колкото са познати на науката и то без да е учен. Там е работата, че науката никога няма да реши проблемите на хората, щото те (хората) са изключително иновативни. Те винаги си намират проблем. Едните все ги сърби някъде, другите пък изобретяват чесала. Ние всички сме едни принцеси и граховите зърна са ни проблем... И театъра е пълен - "работа" има за всички Както и религията може да обслужва всеки. Когато детето на Бозенщайн се уплаши и му се "олаби дъската", не е изключение някоя баба да му прелее куршум и да му се оправи дъската. Може да си измислим всякакво обяснение ама работи, поне понякога. И то когато науката не е сработила. И Бозенщайн си вика: "Слава Богу". Аз не отричам нито науката, нито религията. И двете имат своите изключителни постижения. Остава да се види какво е нужно и да се черпи от тях. И всичко опира до "свободата Санчо". (научно или "религиозно" е понятието "свобода") А света е голям и спасение дебне отвсякъде. "Твърдите" последователи се мъчат да "затворят" спасението (каквото и да значи това) в някаква определена, лимитирана, оградена област. ... В живота (реалността) има място за всичко - и за наука и за религия и за двете заедно. Науката има смисъл като помагало, а религията/философията като помагало в надмогване на проблемите (не премахването им). Двете са от двете страни на Човека и той може да се ползва и от двете. За мен Човека, в целия си блясък, е далеч НАД науката и религията (особено!) в познатата популярна форма. И обединява и двете. _________________ Хареса ми определението "интуитивна наука".

Аз навремето си мислех че ако прекарам студена вода от чешмата през един радиатор (от кола напр.) и пусна един вентилатор през него ще мога да се поохлаждам сравнително евтино. Тук харча е за вода и ток за вентилатора. И вероятно ще има доста кондензиране на водата от въздуха, тъй че трябва и "леген" да се предвиди под радиатора. .......... Другата ми идея бе с използване на отнемането на топлина при изпарението на водата. Напр. ако една ламарина е мокра, то тя ще е по-хладна от околния въздух с няколко градуса. Ако се обдухва, изпарението ще е по интензивно, а от там ще имаме и по-голяма разлика в температурата. От тук нататък реализацията може да стане по много начини. Напр.за кола става много лесно: една мокра черга на тавана (трябва да се мокри на всеки 10-на км) и да се махне изолацията отвътре ------------------ При първия вариант е необходима течаща студена вода и достатъчно голям радиатор и вентилатор. -- При втория има сравнително малка разлика в температурите. Т.е. ако ламарината и водата, с която се мокри е 40гр, то ако добре се повиши изпарението (обдухване и площ на изпарение) може би ще се охлади до около 15-20гр.

Ми то, за краткия ми престой тука, май по същество най-малко се пише. А основния пълнеж го пишат най-отявлените "защитници" на науката. _______ смях и мъдрост през вековете

Бе то и аз и ти и Глишев може да цитираме Платон ама да сме много далеч от Платон.