sirius

(Във връзка с този пост) Без отговор на този въпрос отиваме към етапа "всеки приказва..." Въпроса включва и прочитането на причината. Понякога искам и трябва се объркват. А дали това което ти мислиш, че трябва, не е всъщност, това което искаш? Какво трябва? Кой определя какво трябва? (Държа да коментираш това, макар че всъщност си е твоя работа) Що за СЪ-ЗНАНИЕ е едно невежо и пр. съзнание. Това мисля доста повече прилича на подсъзнание, от колкото до съзнание. Пак ще се опитам да опиша как аз ги виждам нещата. Съ-знанието знае за нещата, в които присъства. Най-близката аналогия, която се сещам е с експерта по нещо. Например в шофирането. Добрия шофьор е наясно с възможностите си (зрение, реакция и пр), с автомобила си и с обстановката. И постъпва според тях. Но се срещат и такива дето като седнат и се мислят за Шумахер, и постъпват "като Шумахер"(пък и скоростта е тръпка) неотчитайки че приликата между тях и шумахер е само в тяхната глава и скоростта. Обаче някъде отлитат по допирателната. Съ-знанието си дава сметка за "тръпката" и не допуска тази тръпка да "поеме волана". Или: "Как ми се иска да го опъна сега това БМВ, ама като знам че се "кавардисвам" от една бира (пък май ме хвана), пък и пътя мокър,.... я да помисля за нещо друго, я какво зелено наоколо..." Това е набързо измислен вътрешен диалог. Но може да е и съвсем друг. Всъщност... замислял ли си се за дилемите искам/немога, немога/трябва, неискам/трябва, заслужавам/нямам и пр. и пр. Изглежда повечето от т.нар. депресии са формирани около тези дилеми. Къде е съ-знанието? Нима човек съзнателно възприема разни работи, които водят към състояние на депресия? А в прочутата приказка: "Вместо да изпише вежди..." не става въпрос за съзнателно вадене на очи, а за съвсем целенасочено изписване, само дето става съвсем друго. Изобщо положението: "какво исках - какво стана" предполагам всеки го познава. Затова в тези случаи се говори за не(о)съзнато действие, без предумисъл. НЕ-съзнателно. Това дори се отчита и в правото (без да ми е критерий за правота). Ще се радвам да се включи и психолог да ми освети официалната част. Напр. какво е определението за съзнание според психологията.

Това със сензорите също е интересно. Какво става всъщност? Например докато гледаме монитора. Дефакто виждаме едни малки цветни петънца. Но дори не си даваме сметка за това. Ако се вгледаме, може и да видим, че това всъщност са правоъгълничета. (Гледам изглежда е понятие свързано само със сензорите, докато виждам вече е свързано и с вниманието) В подредбата на тези правоъгълничета разпознаваме разни букви. Черно на бяло. А всъщност бяло монитора не излъчва, излъчват се три цвята (грубо) но не и бяло. В подредбата на буквите разпознаваме думи и т.н. докато стигнем за това абстрактно понятие съзнание. Или от сензора до възприетото в съзнанието протичат много процеси. И това са процеси протичащи вече ... несъзнателно. Това е т.нар. интерпретационна матрица, посредника между сензорите и възприятието. При зрението това е най-очевидно. Докато се стигне до докосването, където изглежда е по-незначително. Макар че ако гледаме филм с гадни насекоми, то съвсем лесно всяко докосване може да се възприеме като такова от насекомо. Или възприятието съвсем не е директно свързано със сензорите. --- Аз посочих причината, която ме кара да мисля, че очевидното (за теб) не е ... изчерпателно (за мен). Ако говорим за необходимост .. ми за мен, може да се каже, че е изчерпателността. Изчерпателността на обяснението на света което СИ давам. Нямам нищо против очевидното теб да те устройва Ти съзнателно ли пропусна причината, която посочих? (във връзка с по-горния цитат) Колко от вниманието (до възприятието) ни е функция на съзнанието? СЪ-ЗНАНИЕТО. Та толкова лесно е някой да се обиди. Той съзнателно ли го прави? Та толкова често ми се случва да обяснявам "очевидни" неща на някой, а той само чака да чуе някаква думичка за да "включи" на съвсем друга тема. Колко пъти дотолкова сме захласнати от нещо, че пропускаме да възприемем нещо далеч по-съществено? Много добре си личи при шофирането: "миг невнимание - цял живот мъртъв". Или пък "Ама аз не исках". Аз специално, спокойно бих казал, че съзнателното ми внимание е далеч под 50%. Ми нали това използват някои тарикати за да отмъкнат нещичко. Да не говорим да рекламите по телевизора. Защо мислиш, че показват толкова привлекателни неща? Да не би за да имаме съ-знателен избор като "избираме" най-суперското нещо? На кое СА всъщност функция?

Малко размишления относно съзнанието. Тези мисли са формирани и от литературата, която съм прочел. Другата част са лично мои връзки, моето виждане за взаимовръзките в наблюдаваното и прочетеното. И разбира се, наблюдение на най-достъпния но и най-необхватния "обект" - моя светлост или самонаблюдение. Един от основните въпроси е в кой момент се появява съзнанието. Като се изхожда от това, че се появяваме от две клетки. Кога започваме да помним събитията случващи се с или покрай нас? Ако това нещо (което помни) е изградено само след оплождането, то не би трябвало да има (изобщо) спомени от преди този момент. Обаче чрез регресивната хипноза се оказва, че ИМА случаи, когато някой си спомня доказуеми неща от преди оплождането. От тук аз си правя извода, че съзнанието (или това което помни) не се появява след оплождането. Тук възникват много въпроси. Защо не си помним предишни животи? Ако има редица от прераждания, то от къде започват? Или от къде, все пак, идва съзнанието? Дали можем както си спомняме събитията в по-зрелия ни етап, дали не сме способни да достигнем до първоизточника. Какъв е този първоизточник? Има ли го изобщо? Изглежда го има този първоизточник, но е някак мноооого отдалечен от нас... ... От друга страна малко за свойствата на съзнанието. Какво помним? Най-лесно се помнят нещата, които са ни впечатлили. Те се помнят направо автоматично, без усилия от наша страна. Не само това, но дори и оставят трайна "диря" в живота. Тези впечатлили ни неща стават една сериозна "твърдина" в нашата система от истини. Тези неща определят в последствие това за кои се смятаме, как се определяме. Кои неща обаче са ни вчетатлили? Явно различните хора се впечатляват от различни неща и явно няма нещо, което да не е впечатлило нито един човек. Дали си даваме сметка изобщо кое ни впечатлява, как и защо? Много се използва думата "интересно". Може ли да се даде дефиниция на понятието "интересно", да се определи еднозначно, да се "сложи в граници", така, че да важи за всички хора? До тук се получава, че впечатленията (в голяма степен) определят оформянето на това, за което се мислим, само-личността ни. Или накратко впечатления>самоличност. Интереса определя впечатленията, а вниманието - интереса (някъде изцяло се припокриват). Или: внимание > интерес > впечатления > самоличност. Има ли нещо, което е НАД тези неща? Нещо, което може да се намеси в този цикъл. За мен, това е съзнанието. То е, което във всеки момент може да се намеси и да коригира нещо от цикъла. Тук идва понятието воля, "силата" с която съзнанието влияе на цикъла. От тази перспектива вече се вижда кой какво влияние има върху този цикъл. Кой до колко си използва съзнанието. И на всичкото отгоре излиза, че съзнанието е над вниманието>интереса>впечатленията>само-личността. А до колко съзнанието може да обхване този цикъл, може ли да го обхване на 100% и по този начин напълно да го определи. Това означава да няма изобщо подсъзнавано (и несъзнавано)! Какво става тогава? 100% внимание 100% интерес 100% впечатления 100% само-личност Какво значат тези 100% отнесени към внимание, интерес, впечатления и самоличност? За вниманието, 100-те процента означава пълен контрол към него. Т.е. всеки един момент да си даваме сметка накъде е насочено вниманието ни И готовността/способността ни да го насочваме. То е прожектора, който държим в ръка. - 100% интерес. За мен това означава един неизбирателен интерес. Т.е. всичко е интересно. Но понеже няма избирателност, може да изглежда и че няма интерес. - какво става с впечатленията в такъв случай... а със самоличността? ... Изглежда, че тези 100% са също толкова далечни, колкото и споменатия по-горе първоизточник.

Когато се коментира цитат е нещо съвсем друго. Всеки може да е категоричен в мнението си. Не в смисъл на правилност, а в смисъл на категоричност, че това е неговото мнение. В него може да има нужди, въпроси и пр. но това ще е неговото мнение/разбиране (или неразбиране) А външна информация винаги е може да е в плюс. Дори и мнение, но винаги във връзка с нашето отношение/разбиране. Ако търсиш възторг, предлагай хляб и зрелища. Отдавна е открито и винаги(почти) работи. Аз специално не обръщам внимание на цитатите, а още повече според тях да уважавам автора на мнението. Всеки си има мнение, това е моето.

Темата според мен да се прекръсти на "Колко обичаме кучетата" (или нещо друго привлекателно за "кучкарите") и да се закачи. Не съм фен на Карбовски, но вслучая ме представя блестящо. Има дар слово човека. Не може закон да урежда проблемите в обществото по-добре от мъдър управник. Закона не може да носи отговорност. Той едно правило, което рядко е добре съставено и адекватно прилагано. Той е точно като тези кучета, хапе ни но нищо не може да му се направи. Аз ако бях на мястото на бащата, директно щях да отида и да изтрепя кучетата. А ако собственика се опъне и не може да ме набие, него няма да убия, но бая бой ще отнесе. И това не защото съм жесток. Това ще е проява на (отношение)отговорност и към другите родители. Аз не знам коя държава ще осъди бащата на убито дете за подобно деяние. Но дори и така да е, бих го понесъл. Ама трябва и организациите за защита на животните да си понесат отговорността за подопечните си. Те хем ги защитават, хем не искат да понесат отговорността. Ми като искат да са живи, да си ги гледат. _____________________ Всъщност нещата с кучкарите са далеч по-сложни. И това е следствие на отчуждаването на човек от човека. Което пък е следствие на съвременното уреждане на обществото. Човек до толкова се е затворил, че единствения му отдушник е домашния му любимец. И с това любимеца става най-ценното нещо, там където човека се чуства свободен. Любимеца дава много любов само срещу храна, и нито се обижда, нито съди, нищо. Любимеца често става единственото спасение на собственика и от там най-скъпото нещо. --- А относно жестокостта към животните. Не мислите ли, че това е по-добрия бушон. Агресията така или иначе избива от някъде, по-добре ли ще е да избие към човек? Просто за поглед и от друг аспект. __________ Аз също съм имал овчарка. Всеотдайно, прекрасно куче, бих го нарекъл дори деликатно. Веднъж един дядо влезе в двора ни, а в момента нямаше никой там. А кучето само му захапа обувката. Без да хапе, само обувката в зъбите му. Дядото не мърда - няма проблем. И аз дори се учудих щото не е специално обучавано. Но въпреки това много съм внимавал на улицата дори да не плаши децата. Пък ако захапе дете (особено на улицата) просто бих дал на някой да го застреля. Щото аз не бих могъл. Няма куче по-ценно от човек.

По принцип лошо няма. По принцип нищо лошо няма. Ама верно ли се интересуваш от цитати? Но 1 тук сме във философски раздел И темата е нещо си СПОРЕД ВАС. Това чисто формално. 2 ИНТЕРЕСНО е разтеглива дума. Това дето на мен ми е интересно, на другите може и да не е. Как се формулира що е то ИНТЕРЕСНО? 3 ето защо АЗ смятам, че цитирането е "лошо". Ние можем да си цитираме най-"великите" капацитети и това с нищо да не ни помага да разберем написаното. Щото ако го разбираме, ще можем съвсем спокойно да (СИ) го обясним И да може да отговорим и на допълнителни въпроси по съдържанието И да го опишем от наше име. Ние хората сме (се проявяваме като) функция на разбирането си за света и цитирането на чуждо разбиране ни най-малко не ни доближава до него. Пък и какво значение има ако мислим като едикойси. В крайна сметка всичко е едно и основните противоречия не са в него (едното; реалността) а във нашето виждане за реалността. 6 милиарда хора - 6 милиарда виждане. Като добавим и мъртвите?? Масово се цитират известни автори, идеята ли е интересна или автора? Само човек като си формулира ясно за себе си как вижда нещата, може да си даде сметка за това. И писането на мнение е чудесна възможност за това. Иначе може да си цитира капацитетите колкото си иска. Ама капацитетите нали точно това са направили - ясно са формулирали собственото си виждане. Пълно е с хора, които в един пост цитират някакъв капацитет и в следващия пост пускат нещо коренно различно. Те къде са, имат ли собствено виждане, дават ли си сметка за него. Каква е разликата дали аз ще изразя нещо или ще го пусна като цитат на някой си? Нали ще изразява едно и също? Ние идеи/виждания ли търсим тук или точно цитати. Дали ще пуснем цитат от Библията или от Едикойси няма значение, нас там ни няма. Нито ще се харесаме на Христос, нито на Едикой си. Аз също не съм си формирал виждането сам. И аз съм чел и мога дълго да пускам само цитати. Но аз мисля, че тези които съм чел и от които съм вземал за формирането на виждането/разбирането си, не писали за да търсят слава, а за да дадат/споделят и с това, че пиша от мое име проявявам и уважение към тях и уважение към себе си. Никога не съм крил от къде съм прочел нещо си и често си позволявам да посоча нещо интересно (за мен разбира се). Пък и не съм тук за да чета Христос или Аристотел, а ВАС. Всеки тръгва от някъде и уважавам, че споделя кой е. Щото за мен човека не е цитата който размахва, а какво мисли/разбира. И изобщо не става дума за правилно/неправилно, особено в раздел философия.

Моля, моля, моите уважения ама ... всеки може да пълни форумите с цитати.

Баща ми мисля го пробва на службата (ВиК) където и ток и вода бол ама не им осигуряват климатици. Та си работеше. Май не постигна кой знае колко понижаване на температурата, ама то и с 5 гр. да я свали си е файда. А водата в сондата ни е 12-13 гр и зиме и лете.

С удоволствие чета постовете ти Lion Queen, благодаря и за този. Уважавам всякакво самостоятелно мислене. Щото то е проява на човека независимо в или извън науката/религията. Самостоятелния мислител ще я измисли ако трябва. Както и ще се ползва от нея ако му е достъпна. По принцип е така. Обаче... сякаш се опитваш да оправдаеш науката. Повечето от изреченията ти могат да се оспорят включително и с примери/факти. Проблемна е използваната дума "проблемно". И особено за оцеляването. Кой ги решава тези работи, да не би самия учен? Ако трябва той да си пише проектите ми разбира се, че ще изкара разработването си най-важното. Отдавна учения е отделен от това да решава кое как колко да се ползва. След "съответното обучение" много хора могат да станат всякакви. Включително и учения да стане индианец. Науката е организирана любознателност. Т.е. както са организирани вярващите в църкви, култове и пр. така са организирани и хората изучаващи "обективните явления в природата" (щото любознателността (като понятие) включва И обективните явления). Само-организирали. Както вярващите се самоорганизират, така и с учените. За да има приемственост за последователите (бре как се вписва и за двете категории). И двете категории ИМАТ СМИСЪЛ. Най-малкото заради хората, които намират смисъл в науката или религията. А тези две категории ги има откакто свят светува. За мен те са допълващи се. Ако имаме една "куха лейка", една "къща" с най-доброто от религиите (най-най-обобщено) и една къща с най-доброто от науката и дадем възможност на "лейката" сама са влезе и проучи и двете "къщи" и да прецени сама ... какво ще стане. Като нека също се приеме, че никоя от къщите не споменава (камо ли да отрича) другата "къща". Какво ще "напълни" "лейката"? А в реалния свят всичко е омешано, всяка от "къщите" рекламира сама себеси и отрича другата. И, за мен, това го правят "малките хора" от двете къщи. Тези които не намират достатъчен повод за самоуважение и си го допълват с омаловажаване на другия. Нека (се) погледнем в миналото. Там когато става трайното вземане на позиция към коя "къща" да се причислим. Обикновено това става в млади години. Най-често и най-голямо влияние има ... личния пример. Т.е. срещнали сме изключителен човек (учител/поп/гуру) , пък той се оказва човек на науката или пък на религията. А то изключителни хора има и на улицата, но "кухата лейка" решава че иска да се занимава с религия/наука и да стане като своя идол. Лошо няма, всички сме започнали от там (е, аз поне с физиката). Но "работата" на добрия учител е И да не затваря пътя към другите учители омаловажавайки тяхната област. Но доста често самия учител е "затворен" в своята си област и няма как да не затваря и пътя на ученика. А реалността е необозрима, ние не сме способни да сме на върха и на физиката и на ботаниката и на философията и на зарзаватчийството. И както зарзаватчията си има своето място, така и всяка наука и религия си го имат. Според мен проблемите идват не от самите тях (наука/религия), а от склонността на хората в тях да отричат нещата дето не разбират и/или не им се връзват на наученото от тях (което по дефолт се приема за най-правилното; щото иначе нямаше да се отрича другото). За съжаление, това към което се стремят вярващите е неразбираемо за тях и това веднага ги отделя от реалността. Точно както ученика още не е наясно със "сложния" математически апарат на физиката, но си учи учебника, интересно му е, напредва. Ама до къде ще стигне никой не може да каже. Може интереса му да си измести фокуса, може да му се случат разни работи, може да си остане лаборант до пенсия. И затова живота е винаги по-интересен от която и да било наука. Щото той е реалността за нас. Много ще се усъмня ако някой ми каже, че ще предпочете да направи някой велик опит в ЦЕРН от колкото да види първите стъпки на внучето си. Технологично нашата цивилизация си е "надвила на масрафа" и може да си позволи скъпи изследвания. Но факта е, че човека е съществувал и оцелявал далеч преди науката. Науката не му гарантира оцеляване. И преди и сега хора са умирали и това, че сега някой може да си позволи да го замръзнат докато му намерят цяр не означава, че с това науката е допринесла за оцеляването на човека като цяло. Не съм спец по история, но може да се погледне назад и да се види колко хора са умрели от епидемии и войни преди "научната революция" и колко от войни след "научната революция. Та... изследването е следствие или на зададена задача, или на интерес от самия човек. В единия случай това е един подходящ работник, който си върши работата. Ако вземе да открие нещо - добре дошло, ще се погордее малко пък може и да му дадат бонусче. Другия вид е "и сам войнът е войн". Той си бачка нещо за да си плаща сметките, но пък отделя огромно внимание в областта на интереса си. Кой не е чувал за библиотекаря Айнщайн? Не съм водил статистика, но май немалко от пробивите в теорията са от такива екземпляри. А в практиката го вкарват ... парите. А полезността за човечеството... да оставим тази дъвка на политиците. В крайна сметка те решават кое от науката да използват, как и колко. Учения му са интересни епруветки, микроскопи, гадинки и пр. Това може да се оспори. Та то сега всичко е достъпно за всички. Ама и не е. Пък интереса може да се прояви на съвсем непредвидими територии. Един прочита за гените взема че му става интересно, друг за индийските йоги и айде за индия. И в интерес на истината, ескимоса може да познава далеч повече видове сняг от колкото са познати на науката и то без да е учен. Там е работата, че науката никога няма да реши проблемите на хората, щото те (хората) са изключително иновативни. Те винаги си намират проблем. Едните все ги сърби някъде, другите пък изобретяват чесала. Ние всички сме едни принцеси и граховите зърна са ни проблем... И театъра е пълен - "работа" има за всички Както и религията може да обслужва всеки. Когато детето на Бозенщайн се уплаши и му се "олаби дъската", не е изключение някоя баба да му прелее куршум и да му се оправи дъската. Може да си измислим всякакво обяснение ама работи, поне понякога. И то когато науката не е сработила. И Бозенщайн си вика: "Слава Богу". Аз не отричам нито науката, нито религията. И двете имат своите изключителни постижения. Остава да се види какво е нужно и да се черпи от тях. И всичко опира до "свободата Санчо". (научно или "религиозно" е понятието "свобода") А света е голям и спасение дебне отвсякъде. "Твърдите" последователи се мъчат да "затворят" спасението (каквото и да значи това) в някаква определена, лимитирана, оградена област. ... В живота (реалността) има място за всичко - и за наука и за религия и за двете заедно. Науката има смисъл като помагало, а религията/философията като помагало в надмогване на проблемите (не премахването им). Двете са от двете страни на Човека и той може да се ползва и от двете. За мен Човека, в целия си блясък, е далеч НАД науката и религията (особено!) в познатата популярна форма. И обединява и двете. _________________ Хареса ми определението "интуитивна наука".

Аз навремето си мислех че ако прекарам студена вода от чешмата през един радиатор (от кола напр.) и пусна един вентилатор през него ще мога да се поохлаждам сравнително евтино. Тук харча е за вода и ток за вентилатора. И вероятно ще има доста кондензиране на водата от въздуха, тъй че трябва и "леген" да се предвиди под радиатора. .......... Другата ми идея бе с използване на отнемането на топлина при изпарението на водата. Напр. ако една ламарина е мокра, то тя ще е по-хладна от околния въздух с няколко градуса. Ако се обдухва, изпарението ще е по интензивно, а от там ще имаме и по-голяма разлика в температурата. От тук нататък реализацията може да стане по много начини. Напр.за кола става много лесно: една мокра черга на тавана (трябва да се мокри на всеки 10-на км) и да се махне изолацията отвътре ------------------ При първия вариант е необходима течаща студена вода и достатъчно голям радиатор и вентилатор. -- При втория има сравнително малка разлика в температурите. Т.е. ако ламарината и водата, с която се мокри е 40гр, то ако добре се повиши изпарението (обдухване и площ на изпарение) може би ще се охлади до около 15-20гр.

Ми то, за краткия ми престой тука, май по същество най-малко се пише. А основния пълнеж го пишат най-отявлените "защитници" на науката. _______ смях и мъдрост през вековете

Бе то и аз и ти и Глишев може да цитираме Платон ама да сме много далеч от Платон.

е не мога да си трийна поста

Точно затова си поисках Глишев да се опита да дефинира нещата дето ги пише. Да дефинира що е то рационалност и съзнание и да видим каква връзка имат.

И като са дефинирани... това означава ли, че тази дефиниция работи за нас. Т.е. че ние използваме точно тези дефиниции? Аз не ти казах да препишеш дефинициите, а ти да (си) дефинираш точно какво имаш предвид като използваш тези думи. И друго. Като прочета всички дефиниции дали автоматично влагам техния смисъл. Ти дали влагаш смисъла, който си прочел. Ми напъни се малко и опиши какъв смисъл влагаш в понятията, няма само аз да се пъна да пиша. Напъни се и виж за себе си. Виж как като тръгнеш да даваш определение за нещо, то твоето определение ще се размине с това от книгите дето евентуално си чел.

Като стана дума за сетива, кое е сетивото за влюбване? Ами за обида?

Рече и отсече... Остава и да се обосновеш рационално. Щото сам разбираш, че всеки може да ръси категорични твърдения ама... Може да започнеш със съзнанието. И да включиш определение за рационално. ------------------- С горното твърдение "рационализираш" и моето "осъзнаване", което пък включва и неща, които ти не включваш към рационалните...

Имах възможността да му ходя на лекциите в ПУ няколко години в началото на деветдесетте. Точно тогава бе моето студенство. Човека има изключителен дар слово. И без съмнение е чел много. Каквото и да кажа за него в едно съм сигурен - по-добре да има такива българи, от колкото да ги няма.

Incorrectus, ти обективен ли си. Дай определение за себе си. Ама еднозначно, както се прави определение, да те определи. Разбираш ли за какво става дума - да те определи, да ти зададе граници. Кои са границите, които могат да те определят? Аз затова и пиша от собствено име. Моят сън си е обективен, но само за мен. Да, но той не е нещо обективно за другите, това е разликата. Затова тези неща не могат да се учат от слово, щото това ще е описание (не определение) на нещо, което е било обективно за някой друг. Не знам за мистиците, но аз добре си давам сметка какво обективизирам, в какво вярвам и пр. Обидата обективно нещо ли е? А си има дори място в правната система. Всъщност аз може съвсем да не се обидя, но да имам правото да осъдя някой за обида. И да го осъдя. За нещо несъществуващо (или поне неосъществено), но пък с право. И обратно, някой може от нищо да се обиди и (както обикновено става) цял живот да го помни, но да не може да осъди мизерника обидител. Къде е тук обекта, субекта и техните "взаимоотношения".

Това всъщност не го пиша щото няма с кой да се заяждам. Такива "неточности" прави всеки. Аз точно за такива "неточности" се дебна. Те показват на къде съм бил "отнесен", кое в мен е "потдало" и ме е повлякло. Т.е. къде не съм бил адекватен, къде не съм съзнавал. Щото излизат точно такива ирационални неща от вътрешния свят, мен точно той ме интересува. Там става съзнаването. Съзнаването е свързано само със съзнанието, а то има много малка рационална част.

Да речем че си осъзнал, че си се изразил неточно. Осъзнаването е свързано с вътрешния свят. А дали рационалните изказвания са достоверни ... се проверяват.

Еее, няма проблем, твоя си работа. Пак добре че не ми се връзваш И кво излиза, дори и към рационалните изказвания се ... проявява ... вяра. А иконка имаш ли си? Свещичка палиш ли? Ей ся се върза Ама сме в цивилизована държава и всеки има право да изповядва каквото си иска вероизповедание. И аз уважавам това право.

Глишев прощавай ама ще си позволя един лек анализ на думите ти. Факта, че не пишеш "Аз се вдъхновявам" повече от едикой си, а "Намирам повече вдъхновени мисли" показва, че ти приемаш с по-голяма тежест, само защото те вдъхновяват (но ти не си даваш сметка). Лошо няма, всеки се вдъхновява. Аз се вдъхновявам от голи дупета също, но си давам сметка за това. И, честно, в твоите постове има много надъханост и ентусиазъм, отколкото при Гурджиев специално. И проблема не е в самия ентусиазъм, той сам по себе си е супер преживяване. Проблема, за мен специално, е когато не си давам сметка за ентусиазма, и приемам "носителя" (щото той дефакто не е носител, ама аз му се кефя) като източник на щастие или правота. Пък иначе нека всеки се ентусиазира както си ще. Та... не отричам Аристотел, не ме разбирай погрешно. Оставил е много и свестни работи. Има какво да се научи от него. Но въпроса е, че има много такива като него - от които можем да се учим. --------------------------------- Нямам нищо против нито за Аристотел нито за Блаватска. Въпроса е човек да не спре някъде. Аз си мислех, че всичко се върти около материалния свят и с огромен интерес си учех физиката. Но винаги съм се питал какво има по-нататък, кое е по-фундаменталното, по-определящото. Физиката не дава задоволителен отговор на въпроса "какво е живота", "защо съм тука", "Има ли живот след смъртта" (самия въпрос звучи абсурдно, но вие знаете за какво става дума). И наред с физиката четях и каквото ми попадне по тези въпроси. Щото исках да знам, пък и ми беше интересно. И бавно и полека нещата започнаха да се проясняват (поне аз така си мислех). Но всъщност последния "удар" ми нанесе един форумник от един друг форум. Без да съм го виждал дори. Той не отричаше "фундаменталните" неща до които бях стигнал, но умело ми показа че се заблуждавам. "При него" (виртуално, само от постовете му) РАЗБРАХ значенито на думите и словото. ВИДЯХ, той ми показа, какво е това ЗНАЧЕНИЕ и СМИСЪЛ на думите. И от там и "прозирането" и на пишещия/говорещия. Нещата придобиха още една степен на яснота. В тази област, може да се нарече самоусъвършенстване, духовност, магия, както си щете, ... тя не може да се нарече. Та в тази област постепенно ми стана ясно че АЗ съм най-важния и аз определям света си. Аз "откривам" (всъщност преоткривам, и дори по-точно о-ПОЗНАВАМ света(си)). Оказа се, че аз себе си не познавам, а съм тръгнал да изучавам света. И сега освен, че трябва да работя за да си плащам сметките, се опитвам да следя всички действия и думи които произнасям. Защото те "говорят" за подсъзнателни мотиви и от там за неща, които не познавам у себе си. Това, което ни движи а не е АЗ а ... егото. (открих топлата вода) Това е заместителя на аза, който е така маскиран, че не му обръщаме внимание и го приемаме за АЗ. Това го разбрах. По себе си. В смисъл, че това е съвсем различно от това да се знаят определенията за най-различните "деривати" на Аз-а според различните капацитети в психологията. Аз разбрах по себе си какво е егото. А, вервайте ми, то е огромна част от това дето приемаме за АЗ. И колкото и шаблонно да звучи, най-големия унищожител на егото е ... откровеността. Пред самите себе си. Но за да сме откровени, трябва да можем, да си простим(че не сме това, което ни се иска), да се приемем каквито сме. И основния "мерител" на това кои сме е ... нашите действия, включително и мисли. А далеч не всеки му е интересно да обръща внимание на това какъв излиза че е (а не какъв се мисли че е). Та сетивата... Интересен въпрос. Е, помъчих се да ги изведа ама... Най-лесно ми е да кажа, че са извън Его-то, но това почти нищо няма да изясни. Чувал съм за случаи на яхтаджии, които се събуждат от сладка дрямка само от лека промяна на вятъра. Но това е плод не само от усещането по кожата, това е сериозна заинтересованост и дълъг стаж, за да стане "втора природа". Това го има при доста от добрите специалисти независимо в коя област са. Та това, което мога да кажа за сетивата е ... интерес. Ако го има интереса, дълбочината на знания и опитност (от там на позна-ние) са необятни. И стигат до едно място, но това е друга водка. Въпроса е къде съм в момента. Миналото е ясно, но не се живее в миналото (макари и такива случаи да има). Бъдещето е неясно, макар и да се срещат хора живеещи в бъдещето. А "битката" се води тук-сега. Сега пиша тези думи, сега натискам газта, спирачката. Та тук-сега е основния показател на това къде сме (и кои сме). От друга страна, всичко това дето го написах нищо няма да говори на някой, който нигога не се е интересувал и чел за тези работи. За тези хора всичко това е ала-бала. Но пък има и хора, които нито са чели, нито са се интересували, но познават тази материя (поне части) - Ванга, Севрюкова. Но познавам и хора, които са се интересували, чели и има какво да ми кажат. Не да се уча. Да ми кажат. В тази област човек само сам се учи. Като велосипеда, може всякакви теории да се знаят, но понаването на карането на велосипед става ... като се помъчи малко човек. Там е работата Incorrectus, че когато се подхожда с учене, обекта на изучаване се извежда извън нас. Нещо дето някой си казал. Теория за това как някой карал колело. И като знаят как някой си карал колело, си мислят че и те могат да карат, ама то не е така. Или пък се чустват съпричастни към най-новото, най-върховното, хуманното, и пр. до като се стигне до богоугодното. Всичко това е под общия знаменател - извън самите "изучаващи". Та другата дума е оПОЗНАВАМ. Чета и уча, но всичко минава през мен. Качам се на колелото и опитвам, "откривам" що е това емоция и влиянието и, желания, заучени положения, рутини и пр. Всеки луд с кахъра си, аз с моя

За съжаление, Блаватска съм я чел преди повече от 15г и почти нищо не ми е останало. Но нека вмъкна една забележка. Не може да се сравнява разионалност с ирационалност. Както не може да се сравнява философия с механика. Различни категории са. Разбира се, че рационалността на който и да е ще е желязна в сравнение на който и да е философ. Много е по-лесно да се пише за материалния свят от колкото за нематериалния. От друга страна как може мъж да обясни на дете колко привлекателни са жените/мъжете. Как някой ще обяси на аристотел, че има нещо зад материалното, ако той не иска/може да отвърне поглед от материалното. А относно Блаватска. Тя е привлякла съмишленици, създала едно общество и дори си намерили гуру. "Гуруто" се казвал Кришнамурти и той най-официално си направил отвод, отказал се да бъде правен на гуру. Защото разбирал колко объркани са Блаватска и си-е и предпочел да не играе на тяхната игра. Блаватска и обществото знаели, че "има нещо", но повече са си го изигравали и въобразявали от колкото да позна-ват нещото. Това ги приближава повече до религиите от колкото до "нещото". Кришнамурти е познавал "нещото" и виждал, че Блаватска и си-е не го познават. Те са чували за него, но повече вярват в него, от колкото да го познават. Та то ако познаваш нещо, няма нужда да вярваш в него. Та така за Блаватска. Ако търсите инфо от първа ръка, Кришнамурти е човека. И не само той де, но понеже става дума за Блаватска. _____ Понеже стана дума за "нещото" и познаването му. Една бегла аналогия е с влюбването. Когато се изпита, тогава може да се каже че се познава. Дотогава хлапака само слухти и гледа как другите "лудват" :D И после красиво било, чудно било, добро било.... кой както го разбира. Интересно ми е какво ли е мислел Аристотел за влюбването. Имало ли е такова "нещо" според него?

Обикновено не пускам цитати, но понеже философията на автора доста прилича на моята, а историческия материал, който ползва е далеч от моите скромни познания, ще си позволя да пусна един гоооооляяяяяям цитат. Тука така са омешани история, религия, философия, че всеки който иска, може да се хване за нещо и да го заръфа здраво. Това всъщност е наистина малка част от http://www.spiralata.net/bb/viewtopic.php?t=626