Пандора

On 4/24/2017 at 21:37, Aspandiat said:

Може да се поспори. Сред арменците например са циркулирали варианти на тази/тези легенда/и. Например в географията "Ашхарацуйц", съставена през третата четвърт на XIII век от Вардан Аревелци на базата (и с много актуализации) на "Ашхарацуйц" от VII век, личи явен отглас от "Йоановия цикъл" (условно така го наричам) и от преданията за изпълненото му с благодат и щастие царство.

Вярно, Вардан живее и работи в Киликийска Армения, която е поддържала тесни контакти от всякакво естество с кръстоносните държави в Леванта. Но това не значи, че легендите за презвитер Йоан не е можело да се пренесат и сред византийците, особено по времето на дългото управление на латинофила Мануил Комнин (1143-1180 г.).

"Первые армянские колонии Китая образовались в начале XIII века после первого похода монголов в Армению. Первый француз, дошедший до Китая, — епископ Жан д’Монд Ювинион, в 1294 г. встретил армянскую общину, которая оказала ему содействие. После приезда Ювиниона армяне построили одну красивую церковь, как утверждает исследователь вопроса д’Кастелло. Итальянский епископ Андреа Перуджинский, которых в 1307 году поехал в Китай, упоминает о большой и красивой церкви в Кантоне, построенной очень богатой армянкой по имени Тангар. Кроме церкви, она построила отдельный дом для церковного священника, дом для гостей, а также позаботилась о зарплате священнослужителей. Факт строительства церкви — бесспорное доказательство наличия на юге Китая армянской колонии в начале XIV века."

http://www.nv.am/mir-i-mi/29196?task=view&Itemid=11&option=com_content&id=29196&view=article&layout=default&month=6&year=2013

Това ми звучи познато..

"Говоря об армянском княжеском роде Орбелянов, историк XII века Степанос Орбелян связывает с китайским происхождением историю рода Орбелянов. По его версии, когда в Китае развернулась борьба за власть и побежденная в этой борьбе группировка вынужденно покинула страну, то после долгих скитаний она добралась до Грузии. Прибыв сюда, они были приняты достойно и, обратившись к местным властителям, сказали следующее: “Мы из королевского рода Китая и, отделившись от братьев наших, прибыли сюда и предпочли вашу сильную страну, где вы оказали нам большую помощь. Теперь либо разрешите нам жить в вашей стране, либо разрешите уйти”. Грузинские князья разрешают китайцам устроиться на жительство в Джавахке, где они и построили крепость Орбелк. Отсюда и название княжеского рода Орбелянов. Известно, что впоследствии Орбеляны переселились в Армению. О китайском происхождении своего рода упоминает Степанос Орбелян." 

http://www.nv.am/index.php?option=com_content&view=article&id=18607:2012-03-22-08-47-57&catid=6:2009-06-06-11-26-42&Itemid=9&post=89112308_153&layout=default&month=4&year=2012

http://www.fundamentalarmenology.am/datas/pdfs/168.pdf

"Навсякъде на изток е имало християнски общности. В Средна Азия, Монголия и Китай са съществували значителни групи от несториански и манихейски християни, необвързани със западната църква. Някои монголски племена са били несторианци, а тюркските уйгури от пустинята Гоби са принадлежали към манихейството. Преди и по времето на Чингис хан и наследниците му християнските общности, разположени по Пътя на коприната, са били ислямизирани. Но преди това да се случи, е имало огромна средноазиатска държава, основана от Желуй Дасхи (1143-1187), която руският историк Лев Гумильов разглежда като държавата на Презвитер Йоханес. По-вероятно е обаче зад фигурата на презвитер Йоханес да се крие съвременникът на Ешенбах, етиопският крал-жрец и посветен Лалибела. Името Презвитер Йоханес може да е име и на водача на някое християнско братство в Ориента."

http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Традицията_на_Свещения_Граал_-_Хари_Салман

Преди 23 часа, Atom said:

Що се отнася до чуждите титли навлезли в даден език, то за да навлезе думата не  е задължително някой да е "управляван от чужди родове". Дадох пример с думата "херцог" в българския език. Друг пример е унгарската титла  "Király". Тя означава крал и е заета точно от славянската дума "крал".  В случая не славяните са господари на унгарците, а точно обратно, но въпреки това  славянската дума става официална унгарска титла.

Може би жупан - също. Въпросът е обаче, че все пак има съжителство в една държава. Прочетох в уикито също, че князете извършват или организират жертвоприношения.

"Ромейский писатель Лев Диакон сообщает некоторые подробности убийства Игоря. Оказывается, он был взят сначала в плен, а потом умерщвлен, будучи «привязан к стволам деревьев и разорван надвое»⁶. Похоже, перед нами не простая казнь, а ритуальное убийство или жертвоприношение, осуществленное с использованием священных деревьев⁷. Косвенным аргументом здесь может служить последовательность действий древлян, восстанавливаемая, разумеется, гипотетически. Древляне, пленив Игоря, решали участь его, как явствует из летописи, на вече — народном собрании. До сих пор в народе бытует предание о пленении Игоря древлянами. Хуторянин Игоревки, расположенной в 7—8 километрах от Коростеня, рассказывал, что Игоря с дружиной «гнали ночью. Те в Киев ускакать хотели, да их в болото загнали. Кони в трясине увязли. Тут их в плен и взяли. Вон оно, то самое место — его из рода в род все знают»⁸. У древних народов местом народных сходок и собраний нередко являлись священные леса и рощи⁹. Нет ничего невероятного в том, что расправа с Игорем состоялась в священном лесу и означала жертвоприношение древлянским божествам, возможно, деревьям, в одухотворенность и божественную суть которых славяне свято верили¹⁰."

http://www.a-nevsky.ru/library/drevnaya-rus-ix-xiii-vekov5.html

https://books.google.bg/books?id=leSKAQAAQBAJ&pg=PA288&lpg=PA288&dq=фроянов+князь+жертвоприношений&source=bl&ots=AYdUeQXZsY&sig=fxl1g0i1ZuvPyBniT1i_Aidu6BY&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjliILSq6vUAhUHVhQKHR6tBOAQ6AEINjAC#v=onepage&q=фроянов князь жертвоприношений&f=false

Но това са интерпретации на авторите. При това оставам с впечатлението, че в повечето случаи князете се занимават със събиране на данъци. Въпросът е към коя каста да ги отнесем - войнска, жреческа или и към двете. Защото, ако конунгът е жрец или и двете , за мен това е важно - никой не бърка трита термина - старейшина, войвода и владика, а за съвместяването им са нужни нови титли. Това също има отношение към стадия на развитие на едно общество.

Преди 12 часа, Galahad said:

За княз - казано най-просто нямаме такава титла преди да се спомене в България и на второ място я няма извън земите, до които е стигнала българската войска.

В народните езици думата "княз" се използва и в различен смисъл:

"В некоторых славянских языках у этого корня есть дополнительные значения, разграничившиеся формально: в болгарском языке «кнез» — старейшина ('князь' — княз), в чешском, словацком и польском knez, ksiąz — 'священник', ср. ксёндз (для значения 'князь' в этих языках используется слово с первоначальным значением 'сын князя', 'княжич'), в верхне- и нижнелужицком языках knjez — вежливое обращение к мужчине, knjeni — к замужной женщине, а knježna — к незамужней."

Тъй като и за "конунг" има подобни предложения за произход:

"Точная этимология слова является дискуссионной и существует несколько версий. Согласно одной из них *kun означает родство, а термин — потомок правителя. Например, в Песни о Риге младшим сыном Ярла упомянут Кон, именуемый юным. В оригинале это имя звучит как др.-сканд. Konr ungr и означает «юный отпрыск»."

"Согласно другим теориям, *kuning-az- переводится как «глава общины» или «принадлежащий женщине» (др.-сканд. kona — женщина), то есть богине-матери, что отражает статуса конунга как верховного жреца, но последняя версия мало состоятельна, на что указывает развитие термина в разных языках. Например, в древнеанглийском женщина будет cwene, в то время как род — др.-англ. cynn, а конунг — cyning."

Възможно е все пак общ произход, но пътя да е друг например от "Konr ungr - юный отпрыск"

Например в санскрит имаме kaniSTha - самый молодой, младший

Може да се преосмисли и като "от рода на жената"

Преди 16 часа, Atom said:

Чак пък титла да има при славяните през 5-7 век? В източниците са описани, че нямат вождове и не се подчиняват на никой. Естествено, имало е някакви лидери. Трубачов предполага, че една от т.н. "титли" е точно "вожд". Цитира извора с анта "Бож" което според него е грешен прочит и думата трябва да се чете като "Вож". Други собствено славянски думи с които най-вероятно са описвани лидерите са "владика" - за лидер изобщо и "войвода" - по-скоро за военен лидер. 

Не е много ясно от къде произлизат (има спорове), но в по-късния период се ползват разни жупани и подобни на тях панове и банове.  В зависимост от произхода на думите е възможно тези титли да се носят и още през 5-7 век.

В източниците за няколко славянски лидера е отразено, че са се наричали  рига или рекс. "Крале" със сигурност са нямали през 5-7 век, а за князе мен лично ме съмнява много. Писал съм го и друг път - мисля, че с думата княз първоначално славяните маркират чужди владетели. Първият "собствен княз" най-вероятно се появява през 9 век. Единствената възможност преди това някой да е носил подобна титла е Само.

Това имах предвид и аз като разсъждавах за титлата "княз". Въпросът е какви лидери са имали или нямали - военен началник на войска или дружина и жрец. Все трябва да са имали старейшина поне. Ще излезе, че в периода на военна демокрация изцяло са организирани и управлявани от чужди родове.

On 4.06.2017 г. at 12:02, Atom said:

Формата кънѧѕь е регистрирана. В предположението е заменена само една буква - "S"  с "Г", но тя обяснява абсолютно всички звукови промени в тази дума.  Самото предположение не е безпочвено, тъй като "Г" така и така съществува в ж.р. на думата. И най-накрая предположението не е мое, а на професионалистите лингвисти. Написах поста си така, просто за да е по-разбираемо за читателите.

Написах коментара, не за да оспорвам, а именно да се изяснят причините за това допускане. Все пак не съм професионален лингвист

On 4.06.2017 г. at 12:02, Atom said:

Това е безспорно, но не е задължително всеки да знае етимологията на думата. Славяните са знаели, че  върховният владетел на гепиди или лангобарди е КънѧГ (княз) и това е напълно достатъчно. По същия начин ние знаем значението на думата Султан, Халиф или Папа, но това изобщо не означава, че трябва да знаем етимологията на думите - от къде произлизат и какво точно означават.

Етимологията - не, но съдържанието на въпросните титли - да. Например - в някои случаи руските князе се титулуват "цар" и за това трябва да има определени причини. Цесяр също не е руска титла, но те се стремят към нея, както и към титула "цар". Излиза, че "княз" също е заета от други. На какъв етап на обществено развитие са били славяните когато са приели въпросния титул. За мен е важно да знам дали това, което извършват конунгите, го вършат и князете, тоест има ли някаква приемственост в съдържанието на тези титули. В противен случай всеки би си титулувал както му дойде - император, крал и прочие.

1 hour ago, Atom said:

Ок, да предположим, че първоначално думата княз е звучала като КънѧГ. Не за друго, а защото тази изходна форма би обяснила чудесно звуковите изменения в корена на думата.

- При първа палатализация в определени позиции "Г" преминава в "Ж". Така се появяват формите княЖе (подобно на бог-боже), княЖение, княЖески и т.н. Примери за подобен преход освен бог-боЖе са сняГ-снеЖен; бряГ-безбреЖен, крайбреЖен; книГа-книЖен и т.н.

- При втора палатализация Г преминава в ДЗ/З във формата за м.р  КняЗ, подобно на ноЗе от нога (устар., диал. - Крак), а "Г" се запазва във формата за ж..р.  - княГиня.

Т.е. предполагаемата дума КънѧГ обяснява абсолютно всички звукови промени във всички форми и производни на думата. Сега да видим как е звучала тази дума КънѧГ първоначално? Тъй като малкия юс е носова гласна е било нещо от вида Къненг, кънянг.  

Е, по случайност ако славяните трябва  да произнесат германска думи от рода на kuniggs или kuning те ще я произнесат точно по същия начин - Къненг, кънянг

Къде са германците с които славяните имат вземане-даване? -Навсякъде. Дори и да отхвърлим по някаква абсурдна причина връзка с готите, то историците са оставили достатъчно сведения за отношения с лангобарди, гепиди и т.н 

Така написано всичко е съвсем логично. С изключение на това, че започваме с едно предположение

Цитирай

да предположим, че първоначално думата княз е звучала като КънѧГ

Защо Г и С в края на думата са заменяеми. 

"Это заимствование встречается и в других негерманских языках: в финском и эстонском — kuningas; латышском — kungs (господин) и ķēniņš (король); литовском — kunigas или kunigaikštis; саамском — gonagas или konagas; татарском — kenäz; и другие^[см.]. В ряде случаев заимствование шло не напрямую, а опосредованно через третьи языки, например, через древнерусский."

От всичките заимствания най-близко до славянското звучи татарското . /това съвсем не професионално/. Също е важен въпросът за значението и етимологията на самата дума /подобно както и за "цар"І.

"

М. И. Стеблин-Каменский определяет происхождение слова конунг прибавлением словообразовательного суффиксаingr/ungr к слову род (др.-сканд. Konr)^[1], а, следовательно конунг — человек из соответствующего рода, родственник^{[. 1]}.

Согласно другим теориям, *kuning-az- переводится как «глава общины» или «принадлежащий женщине» (др.-сканд. kona — женщина), то есть богине-матери, что отражает статуса конунга как верховного жреца, но последняя версия мало состоятельна, на что указывает развитие термина в разных языках. Например, в древнеанглийском женщина будет cwene, в то время как род — др.-англ. cynn, а конунг — cyning."

Според мен за да използва един важен термин за вожд, всеки който го заимства трябва да знае неговото съдържание, по същия начин както в тази тема бе поставен въпросът са съдържанието на титула "цар". Поради тази причина смятам, че е важно да се изясни съдържанието на двата термина - "княз" и "конунг". В уикито е споменат евентуален статус на конунга на жрец. Имали някакви сведения или податки за такова предположение ?

tsar6.bmp

tsar7.bmp

Вижда се, че руските князе се борят както за политическа независимост, така и за духовна независимост от Константинопол. За същото, за което се борят Борис и Симеон.

Преди 22 часа, К.ГЕРБОВ said:

Както се вижда от официалния руски превод след езиковата реформа, "цесар" е станало на "цар". Първо в Русия, после и у нас.

Мисля вече стана ясно от приведените примери, че "цесяр" и "цар" в руските източници се употребяват успоредно.

Преди 22 часа, К.ГЕРБОВ said:

Това е  превод от глаголица на евагелие, открито от Виктор Григорович в един от атонските манастири. В книгата си „Древние глаголические памятники, сравнительно с памятниками кирилицы” И. И. Срезневски го дава в препис на кирилица, но по новия руски правопис – без титли и надстроечни букви. Става дума за „Съдът на Пилат над Исус Христос”, предаден според Евангелие от Йоан. (Думите в скоби са взети за сравнение от други ръкописи. „О” е Остромирово четвероевангелие.)

Според мен този източник само доказва, че "кесар" и "цесяр" се отнасят за различни сфери - светска и духовна и това има пряко отношение към изводите на Водов в неговите статии. Защото според него и двата титула "цесяр" и "цар" се използват във връзка с религиозната, духовна дейност на князете.

Преди 15 часа, Atom said:

«Они называют римского императора Tsisar, что они образовали от „кесарь“

Въпросът е каква е възможността които и да било славяни да съкратят "цесяр" до "цар". Освен граматичен проблем има смислов, като например горния цитат. Според мен титула "кесар" с който например е титулуван Тервел може да няма нищо общо с римския "цезар". Славяните, които са имали вземане даване с Римската империя от всички титули - август, император, цезар, василевс предпочита и употребяват и то в едно определено време "цесяр". Цитираните от мен текстове от статия не дискутират граматиката, а смисъла - защо и как руските князе да се уподобят на цесяри и царе, при това двете думи се използват за едно и също - като синоними. За да станат "царе" руските князе трябва да извършат духовна жертва, да разпространяват религия, да строят църкви и манастири. И какви изводи правим - "цар", "цесяр" и "василевс" са равни. Но "кесарят" Тервел не е равен на василевса, но нему е равен - царят Симеон. Тоест между източния "кесар" и западния "цесяр" аз виждам разлика. Същото важи и за "крал". Кралят е равен по достойнство на цезаря, но не е "кайзера на Римската империя". И какво излиза - тези, които биха могли да съкратят "цесяр" научават думата от българите или е трудно доказуемо, че са я употребявали преди Кирил и Методи. За името "Карл" и "крал" - близкозвучни, може би произлизат от един корен, но истината е, че ние не знаем какво значи нито името нито титлата. Какво постигаме като изведем титула от името ? Всички крале, князе и царе са поставени при една и съща ситуация - те трябва да докажат своето достойнство да бъдат крале, царе и т.н. Но при руските князе това става късно и има съхранена литература. Просто черпим познание какво представлява титула "цар", какво е неговото съдържание. Освен това още в 12 век титула "цар" е познат в Галиция и киевските князе се стремят към него, а по-късно и московските. Също така възможно е върху смисъла на "цар" да играе роля и замонашването на Борис. Но така или иначе това което се стремят да постигнат руските князе, за да станат "царе" и "цесяри" вече е правено от Борис и Симеон.

 A churl (etymologically the same name as Charles / Carl and Old High German karal), in its earliest Old English (Anglo-Saxon) meaning, was simply "a man", and more particularly a "husband",^[1] but the word soon came to mean "a non-servile peasant", still spelled ċeorl(e), and denoting the lowest rank of freemen. According to the Oxford English Dictionary it later came to mean the opposite of the nobility and royalty, "a common person". Says Chadwick:

Преди 2 часа, Atom said:

цѣсарь - е дума възприета слухово от славяните покрай набезите им на балканите. Първоначално с нея се маркира императора в Константинопол

Защо на Константинопол?  Според мен поне в руските примери е възможно с думата "цесяр" да са обозначени западните владетели,с "цар" - източните /тоест българските /. Тоест руските князе се стремят да подражават на западните цесари и източните царе. Защото по достойнство "цар" е равно на "василевс". И равнозначната западна титла имаща отношение към Свещената римска империя е "кайзер". Не знам дали има славяни които боравят с термина "василевс", най-вероятно защото просто е преведен с цесяр, което според мен по-скоро трябва да ни препрати към Западната империя, защото там титулът има значимост. За византийците, той не е толкова важен.

Just now, bulgaroid said:

Хубаво ми ги показваш ама виж кога е датиран 13-14в. Много късно.

Е там просто ми хареса изречението, сетих за една друга тема във форума 

Преди 14 минути, bulgaroid said:

Аз за руснаците знам, ама там се пише на чист български.Даже сега чета надписите. Най-обикновен български. Те копират всичко. Затова не ги броя.

За мен беше проблемът граматически - в тези примери се среща съкращение "цср" и друго "цр", отделно се изписват цяло - цесар и цар. Откъдето и да преписват руснаците двете граматически форми съществуват успоредно .

tsr5.bmp

tsar1.bmp

tsr4.bmp

1 hour ago, bulgaroid said:

Опа, я чакай малко, Как ще я вземат като е късна заемка от Русия ?

Става въпрос за "цесяр". Един път василевса нарекли "цесяр". После го съкратили до цар. А после се оказва, че пълната форма си съществува при всички славяни в някаква форма - кайзер, цезар или цесяр. За мен съкращението има смисъл само ако пълната форма изцяло излезе от употреба и "цар" е равно на "цесяр". Какъв е смисълът на съкръщението иначе, нали за да облекчи речта.

Преди 3 часа, К.ГЕРБОВ said:

Който е грамотен като види ц҃рь, чете цесар. Има грешки при изписването, даже има цели ръкописи без титли, но това се счита за граматически неправилно. Думата цар при средновековието не е съществувала и грамотните хора като видят написано цар, произнасят цесар.

Да, изяснихме ги. Само, че в същите теми бяха показани и други източници, където "цесар" се съкращава "цср". 

Преди 11 часа, Евристей said:

Ами цар е (василевс/император) на България признат /провъзгласен от армията !

Тоест - цар е на земята, която владее. Ако беше завладял Константинопол и други византийски територии, тогава можеше да претендира да е "василевс". И не само. За българите по-късно и султанът е цар.

Симеон по достойнство е равен на василевс, но не е самият василевс.

Преди 15 часа, К.ГЕРБОВ said:

А защо чехите да са я заимствали? Нали именно там се появяват първите славяни. Чехите обясняват, че думата произлиза от името на Цезар, а те са имали по-близък и по-ранен контакт с римляните, отколкото славяните в Мизия и Солун. 

"Цисар" е дума, която сочи, че Кирил и Методий са ползвали при преводите си и думи, взети от моравците. Впрочем в по-непредубедените изследвания по-въпроса се сочи, че при преводите на първите славянски книги, на Кирил и Методий са помагали и учениците им.

Според мен проблемът е че всички славяни познават и произнасят и ползват и до днес думата цезар. Друго щеше да е, ако поне при един славянски народ такава дума въобще нямаше и повсеместно вместо нея се използва цар.  Дори и да са взели "цесяр" от моравците, защо се използват и двете думи, ако означчават едно и също нещо и даже имат един произход ?

Преди 13 часа, Atom said:

В следващите векове  на славяните от време на време се налага да извършват превод за богослужебни цели. Тези които превеждат от  гръцки език (обикновено православни) навсякъде където видят  в гръцкия текст "василевс"  го превеждат като  "цясар/цар", тъй като в светския живот двете думи са еквивалентни. По същия начин тези които превеждат от латински (обикновено католици), навсякъде където видят "рекс" го превеждат като "крал".

И веднага възниква въпросът откъде се взе това "крал" и защо е нужно да възниква, щом така и така има "рекс" ?

Преди 13 часа, vorfax said:

Буксуваме нещо. С тази тема аз исках да изясня нещо съвсем просто - какво е нужно за да бъдеш цар. Твоя довод - самоопределил се - би трябвало да е най-незначителния в списъка. Давах предположения, насоки, един вид да вкарам в коловози, но нищо. За сметка на това се тръгна натам, накъдето ти сега - дали е имал друга титла и дали и доколко тя се припокрива със значението на цар/цезар и т.н. Последното, за мен, е зоната с потъващи пясъци. Примерно, не съм срещал някой наш цар, независимо кой, да бъде назоваван за император, а тук хипотезата е такава - едва ли не една титла, с различен превод, което на мен лично ми звучи като "аборигените са австралийски индианци".

"Владимир снова назван ‘царем’ в контексте имени Константина I, как это было
сделано в древнейшем Житии «русского Апостола». Напрямую Владимир получает
титул áëàãî÷åñòèâûè öàðü ðóññê¿à çåìë" в документе примерно этого же времени
(1441), неотправленном послании Василия II патриарху Митрофану38
. Использо-
вание этого титула в середине XV в. применительно к Киевскому князю, который
«привел митрополита» на Русь из «великой и святой кафолической апостольской
константинопольской Церкви», не отражает никакой политической реальности
X—XI вв., а говорит лишь о том, что московская политическая верхушка заботи-
лась о подыскании прецедента той роли, которую должен был играть их князь в
жизни Церкви. Помимо собственно агиографической значимости, тот же смысл,
но выраженный более имплицитно, имел, вероятно, и титул ‘царь’, примененный
к Дмитрию Донскому. Его инициативы нашли завершение в 1460—1461 гг. в
торжественном присвоении титула правившему суверену. Сравнение использова-
ния термина ‘царь’ в двух московских и в тверском текстах позволяет оценить
разницу, существовавшую между двумя «великими князьями». Эта разница связа-
на изначально, конечно же, с расстановкой политических сил, но в середине XV в.,
в благоприятную для Москвы эпоху, она демонстрирует также неоспоримое идео-
логическое преимущество, полученное Московскими князьями после обоснования
в их столице высшего церковного духовного сана по сравнению с их тверскими
родственниками39
. Кризис, возникший после отказа от Флорентийской унии, по-
зволил им обернуть в свою пользу традицию, которая давала русским князьям
власть внутри местной Церкви."

Тоест титулът "цар" се използва за онези владетели, които имат основополагащо отношение към религията /християнската/ - духовният живот на народа им се ръководи от висш, независим от друг архиерей, а също въпросните владетели въздигат религиозни храмове. Преди да имат право на такъв титул / независимост от хана на Ордата и от патриарха в Константинопол/ руските князе използват думата "цар" като епитет за онези свои князе, които наподобяват царе.

"Титул по-
прежнему используется для указания или на заслуги умершего князя, или на
власть князя внутри Церкви; эта власть была присуща Борису Александровичу
Тверскому в слабой форме, однако Василий II осуществлял ее во всей полноте в
1441—1448 гг. Чтобы стать официальным титулом московских монархов (1547),
титул ‘царь’ должен был приобрести политический смысл, что произошло только
в конце правления Ивана III, в рамках сношений с Балтийскими государства-ми" /Титул ‘царь’ в северо-восточной Руси в 1440—1460 гг./

В този смисъл думата "цар" като епитет може да се употреби за ирански шах и за западния кайзер и за всеки друг владетел.

On 5/29/2017 at 21:35, T.Jonchev said:

Имаш предвид "Бягайте, бягайте, цесарят"? Така е, разбира се. Най-ранният писмен източник, в който със сигурност стои "цар", е Битолският надпис. Но най-вероятно е имало някакъв преходен период на успоредно използване и на двете думи.

Това означава ли, че "цесар" после изчезва ?

On 5/24/2017 at 14:20, Thorn said:

Но накрая превзели града с хитрост. Флотът отплавал, изгорил лагера и на мястото му оставили гигантски дървен кон, който Епей (главен инженер и главен шампион по бокс) направил по предложение на Одисей. На коня било написано?, че се посвещава на богиня Атина в замяна на отмъкнатия идол (паладий). 

Тази версия и аз съм чела и е най-популярната. Римляните обаче разправят, че истинския паладиум бил донесен в Рим от Еней.

"A more speculative theory, originally proposed by Fritz Schachermeyr, states that the Trojan Horse is a metaphor for a destructive earthquake that damaged the walls of Troy and allowed the Greeks in.^[17] In this theory, the horse represents Poseidon, who as well as being god of the sea was also god of horses and earthquakes. This theory is supported by the fact that archaeological digs have found that Troy VI was heavily damaged in an earthquake,^[17] but is hard to square with the mythological claim that Poseidon built the walls of Troy in the first place.^[18]"

Всъщност троянските коне, мисля, се славят с произхода си от Борей

"Similarity in genetic compositions among ancient populations across Central and north-eastern Europeans may reflect their shared deep matrilineal history being consistent with demographic history of Europe in general [54]. Additionally, more recent events such as migration and admixture might have also contributed to the observed genetic similarity. For instance, archaeological evidence and historical records show extensive cultural connections between populations over wide areas of Europe during the Iron Age [55]. In particular, the Roman Empire extended throughout the latitudinal breadth of Europe in the Iron Age. During this period, trade routes crossed the territories of modern Poland and eastern regions, inhabited by Baltic tribes [55] thus enabling contacts between RoIA populations (in particular those belonging to Wielbark culture) and neighboring Baltic groups, resulting not only in cultural exchange but, possibly, also in gene flow."

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4206425/#pone.0110839.s006

"Two Thracian remains from Bulgaria are defined by major Y-DNA haplogroups present on modern Bulgarians, namely E-Z1919 (the parent of E-V13) and J-M410 (J2a).^[129][130] Dozens of medieval Slavic mtDNA samples from Poland and Slovakia were compared to most European populations, as a result modern Bulgarians and Czech came out closest to the Polish samples, while Portuguese and Bulgarians came out closest to the Slovak samples, anyway modern Slovak and Polish populations are distant from these.^[131][132]"

1. Juras, Anna; Dabert, Miroslawa; Kushniarevich, Alena; Malmström, Helena; Raghavan, Maanasa; Kosicki, Jakub Z.; Metspalu, Ene; Willerslev, Eske; Piontek, Janusz (2014). "Ancient DNA Reveals Matrilineal Continuity in Present-Day Poland over the Last Two Millennia". PLoS ONE. 9 (10): e110839.doi:10.1371/journal.pone.0110839. PMC 4206425 . PMID 25337992.
2. Jump up^ Hofreiter, Michael; Csákyová, Veronika; Szécsényi-Nagy, Anna; Csősz, Aranka; Nagy, Melinda; Fusek, Gabriel; Langó, Péter; Bauer, Miroslav; Mende, Balázs Gusztáv; Makovický, Pavol; Bauerová, Mária (2016). "Maternal Genetic Composition of a Medieval Population from a Hungarian-Slavic Contact Zone in Central Europe". PLoS ONE. 11 (3): e0151206.Bibcode:2016PLoSO..1151206C. doi:10.1371/journal.pone.0151206.PMC 4786151 . PMID 26963389.

Преди 25 минути, Atom said:

I2a1, а не I2a2

Въпросът е, че се откриват още и още подгрупи и така I2a1, ще се разпадне на по-малки фамили, всяка от които участват в етногенезиса на всеки отделен народ, защото се установява на дадено място и повече не се мести. Въпросът е не само да определим българските подгрупи на всяка хаплогрупа, но и да определим в кое време се заселват ,остават тук и оцеляват до днес. Възраста на всяка подгрупа ще подскаже повече от коя епоха и на коя миграция принадлежат съвремените българи. Както може да се предположи оцелели популации може да има от всички епохи, както от най-древните, така и по новите. Освен това винаги трябва да се държи сметка и за другата линия - в случая женската.