Пандора

"Тука ний бихме утешили благородния джентълмен, бихме опровергали мненията и острите съждения на много недоброжелатели на нашите пилафчии с фактове и примери, кои пълнят домашната хроника на всяко село, на всеки град, и то не отдавна, а от времето на Къбразли Мехмедпашовите ревизии, откога в Турция се въведе някакъв си ред и равенство в кражбите и пълна система в напрешните убийства, злодейства и всякакъв род притеснения - ала що щяха да значат нашите думи при онези на Лонгворта и подобните нему шарлатани чиновници и продадени журналисти, кои тръбят по света и искат и нас дору да уверят, както и увериха някои си извеяни и слепи глави, че Турция, този европейски Китай, този присмех на человечеството и укор на съвременна Европа, ще се преобрази скоро на азиатска Белгия и ще пролее благодатта на европейската образованост по всичките краища на Азия! O, tempora, o, mores! Намерете изкуството на Медея и влейте в жилите на това варварско племе нова, човешка кръв, тогава ще се поколебаем и ний във вярата си, че Турция няма живот, няма бъдеще; но доде турчинът е с този характер, с този фанатизъм, с тази варварска кръв, ни един красноречив туркофил, ни един дълбокомислящ дуалист или ренегат не може ни увери, че турчинът ще бъде някога способен да влезе в пътя към онази нравственополитическа цел, към коя се стреми умът човешки, отрешен от всяко опекунство на духови йерархии и политически мандаринства. Дотогаз най-красноречиви ще бъдат живите рани, що зеят по тялото на народа и по гърдите на неговата емиграция, рани, на кои, като гледаме, напомнят ни всичко, що трябва да влезе в сметка за народно мщение. "

...

" Отделен, както казахме, нравствено от правителството си, народът много пъти го е оставял само да се бори с Византия, само да си вади очите за престолонаследие; тъй щото тука и бяха главните причини, дето гърците можаха да завладеят навреме България, а варварските турски орди съвсем да я разорят и тъй с твърд крак да стъпят на врата на народа. 
Но и при тия страдания, при това страшно насилие, в кое и камъкът би се стопил, българинът се затвори от турчина вкъщи с челядта си и, както и днес, пял е и слушал е вместо византийската литургия свойта елегическа юнашка песен, вместо стрелата и сабята, хвана ралото и сърпа, ходил е по сборове и по седенки, по тлаки и по черковища - и щом варваринът е погазвал огнището му, кое, както и днес, е било обиколено със снахи и дъщери, със синове и унуци - той е оставял ралото и сърпа, гегата и кавала, хващал е бащина сабя, братова пушка и с "дружина вярна и сговорна" отивал е в Стара планина да мъсти за обиди от турци и чорбаджии, да им отнима грабено имане и да пази село и сиромаси. "

http://litclub.bg/library/bg/botev/publ/narodut.htm

On 9/14/2017 at 9:17, bulgaroid said:

Това Захари и Левски дали някъде са го заявявали, аз съм чел точно обратното. Явно различни книги сме чели?

" На последнята нова емиграция, коя от ден на ден се умножава с бежанци и изгнаници от вси слоеве на наша народ, ний гледаме като на пръв гранитен камък, който се хвърли сред пладня връх голата тиква на тиранина, като на същ народен протест против общественото му положение между народите - дору и повече, нашият емигрант, като прав и законен наследник на класическия ни хайдутин, приел и упазил е завещаната борба с всичките му социални стремления, които са едни от най-хубавите черти на народния ни характер. Полякът люби и пролива кръвта си за всичко, що е полско, що говори езикът му - за магнати, за шляхта, за езуити. Българинът, напротив, каквато омраза храни против турчина, такава (може и по-дълбока, като е по-вета) и към чорбаджията и духовенството, тази непорината византийска воня, коя продаде и съсипа народа, а днес носи на шия ключовете на неговите окови. 
Който иска да се увери в това, нека вникне в смисъла на нашия хайдушки епос, нека припомни шопското, браилското и Дядовото-Николово въстание; за нас са доста отношенията на чорбаджийството отвъд и отсам Дунава към днешната емиграция и онези на народа и обратно. С какви трепетни надежди, с каква трогателна гордост се отзовава бедният народ към своите си прокудени синове, и каква антипатия показват неговите изедници - чорбаджиите и по-горното духовенство! 
        Сами сме били свидетели и сами на себе си сме изпитали това като пропагандист отвъд и емигрантин отсам Дунава... И то само ний ли?Колко други злочести проповедници се продадоха от тези народни пиявици, и колко други се укриха и крият в народа! А тука, тука не направиха ли ни вагабонти, шарлатани, чапкъни и всичко, що може да излезе из устата на едни баснословни невежи, каквито са нашите чорбаджии? Или бяхме глухи и слепи, та не видяхме техния пръст и в несполуката на Петрушанското събитие, и на решителните приготовления на Желя и Филипа Тотя. Нека ни възрази някой на това, с фактове, с живи фактове ще му избодем очите и ще му докажем, че несполуката ни не бе, че идеята за освобождение не е развита у народа, както мислят Ивановци и Стояновци, а частните тези ненародни препятствия. Собствено идеята за освобождение не е никога угасвала у народа и ако неговата емиграция днес за днес приутихна, то тя не е умряла и не спи, а се е сложила да си почине и отдъхне от несполуки и изново, с нови сили да се залови за работа и приготви за удари. "

http://litclub.bg/library/bg/botev/publ/programa.htm

Преди 10 часа, Thorn said:

Някои убиват себе си. А Стамболов се крие и не дава признаци на живот. А Стоян Заимов се крие. А Бенковски и Волов са убити докато бягат към Румъния.

Да - някои. Може да разглеждаш поотделно всеки   какъв му е моралният принос. Но има две неща със стойност. Първото е смъртта на онези малки хорица, които не са ръководителите, но са проявили смелост и доблест. Второто е, въстанието изиграва ролята, която му отреждат. Княжество България е налице. А после и всичко останало.

Преди 22 часа, Thorn said:

Кое не ми харесва във въстанието ли? Освен лъжите и измамите, с които са въвлечени в него повечето от бъдещите жертви?

Не ми харесва тоталната му военна бездарност. Чета Записките, чета рани спомени. Направо срамна бездарност. Чисто военно по-добре да е било четническа тактика и диверсии. Но то  и това е било невъзможно. Захари обяснява, че барута бил калпав. Те кога са разбрали това, не са ли стреляли с тоя барут? И толкова надежди на Балкана закрилник, а те не познават тоя Балкан, масово не знаят пътя и масово балканджиите не вземат участие във въстанието, освен с маса предателства.

И наистина не вярвам особено в тезата, че съзнателно са планирали кланетата. Напротив, толкова са били далече от реалността, самохвалствали са и са се самонадъхвали, фанафаронствали са с леворверите и калъчките, че по едно време са си самоповярвали...

Само Александър да беше по-твърд монарх, не толкова зависим от общественото мнение и всичко това щеше да е само едно безсмислено клане.

Пак ще го напиша. На Турция вече и е определена смъртна присъда. Поводът за войната е, че султанът отказва да изпълни предписанията на Великите сили. Тоест - повод вече има.Руската пропаганда представя пред народа си, че с войната спасява окаяните славяни. По-горе е цитирано какво са видели руснаците като са преминали Дунав. Въстанието не цели директното освобождение, то е заявка на българският народ пред Великите сили, че желае самоуправление. Моето мнение - грешно или не е, че българите знаят всички слабости на подготовката си и дори вероятността то въобще да не се състои. Да, признавам, че е трудно да се възприеме такава жертва и то съзнателна. Това е като да се самозапалиш на площада.  А тя е съзнателна, защото са знаели, че не са готови, а не са готови , защото нямат пари а също и вероятно, че голяма част от народа си представят как руските войски  свършват "мръсната" работа вместо тях. Да не говорим, че една част от възрожденците се надяват на реформите на султана. Тези, които ти демитологизираш са действали ва банк, да с красиви приказки, омаяли хората. Винаги съм си представяла, че Бенковски трябва да е бил твърде харизматичен оратор. И какви щяха да бъдат, ако убиеха някой консул и взривяха някоя жп линия  ? Щяха да са терористи. След Априлското въстание имаме истинска народна саможертва, тези хора никой не може да нарече терористи, защото убиват себе си. Поне някои от тях. Тези хора са убили свои. Страшно е, но и велико.

On 9/13/2017 at 6:07, Gravity said:

Странично

Аз смятам, че целият училищен курс по математика създава погрешна представа за математиката.

Това би било също интересна дискусия.

On 9/13/2017 at 2:55, dora said:

По-малките и не толкова допринесли народи не можем да пренапишем историята, нито пък да върнем колелото й, за да блеснем и ние с подобни постижения -

Но не можем и да създаваме комплекси, върху които после да се заражда ксенофобия. Аз съм убедена , че всеки народ има своята положителна роля. Въпрос на гледна точка и основополагащи принципи. А също и на определение какво е "културен принос". Няма такъв успешен отбор, в който някои да са само статисти.

On 9/13/2017 at 5:52, Atom said:

Това което виждам е, че в името на запазването на империята, политиците им са готови да се откажат от европейското си наследство и да изберат някакъв друг, собствен цивилизационен път.

В известен смисъл не само руските политици правят това. В един голям съюз, обединен с общи институции, какъвто е и ЕС е трудно да се вземат под внимание всички различни настроения, традиции, нагласи. По-лесно е те всички заедно да бъдат заменени с напълно нови като съзнание. И комунистическите идеолози се опитаха да направят това - няма религия, няма различни традиции, няма национални култове. Въпросът е - ще проработи ли това или не. 

On 9/13/2017 at 2:55, dora said:

Към Европейската култура имат явен принос народите с културни постижения, излезли от границите на собствените им държави

Нима делото на Кирил и Методий,  също така претворено от двете български книжовни школи не е излязло извън пределите на една страна ? Дори и да приемем, че това е повлияло само на руската култура това е достатъчно.

On 9/13/2017 at 5:41, dora said:

Не мога да кажа доколко тя е определяща за Европа такава, каквато е тя днес.

Тя не е определяща, но характеризира част от европейците. Няма как да желаем да присъединим едни хора като им кажем - вашата култура не е определяща, а нашата е. Културата се изгражда чрез многовековен процес и включва безброй неща - манталитет и много други неща, които не може просто да махнем с ръка и да кажем: от днес това не важи. И да руснаците са много различни, но не само те. Нима гърците са подобни на немците?  

On 9/10/2017 at 15:50, Du6ko said:

Също така бях си купил в годините на демокрацията книната на някакъв западняк на тема - " Как децата в различните страни изучават историята "  Там пишеше това което тука във форума пишат много знаещи - че нашите винаги са умни в краен случай хитри , смели велики герои като Херкулес и Крали Марко а врагът си служи не с хитрост а с коварство и измама. 

Това е един недостатък на учебния процес, който , във времето на соц. идеологията  дефинирах като "бедните , експлоатирани селяни по време на феодализма трябва да вдигнат въстание, но иначе нашите царе са най-справедливи". Моите опасения са имено в подобни тенденции. Но има и друго - възможността да подбереш точно определена информация, която  обслужва  зададена теза - "те са по- неспособни от нас", и да спестиш факти показват нещо различно.

Преди 21 часа, Galahad said:

А липсва примерно Йоан Кукузел - един от двата стълба на православното църковно пеене. Или пък Теофилакт Охридски по известен из останалата част от света като Теофилакт Български - един от Отците църквата. Липсват дори Петър и Асен - явно гласувалите са предпочитали да се сме под нечие робство. Пак Тервел се е докопал до 57 място, току пред Ахмед Доган - а ако не бяха спряна арабите пред Цариград сега можеше да няма изобщо българи за броене, еле пък велики.

Всеки безспорно има своя листа, но анкетата показва нагласите и мисленето, макар, че по отношение на гласуването винаги може да има някакво подозрение. За мен най-важни за да добия представа за нагласите на българина бяха трите първи места. Идеята може би е била да се сравнят личности от миналото и личности от съвремието. И това има връзка с тази тема, защото анкетат отговори, че най-героични времена или като носители на митове са ПБД и революционното движение от 19 век.

Например в българската уикипедия е поместена статия или откъс от посланието на папа Йоан Павел ІІ с което е изразено желание светите Кирил и Методий да бъдат обявени за съпокровители на Европа. Подобно споменаване в отделна статия има само на полски език, което е обяснимо. И понеже все пак говорим за идеология, ми е любопитно как участниците във форума гледат на приноса на различните народи за оформянето на общата европейска култура - немци, славяни, скандинавци, средиземноморци. Чии традиции наследява днес Европа ? А в конкретния случай за славяните - биле ли са само пълнеж в чужди държави и такава ли ще е отново тяхната съдба и в обединена Европа. Това разбира се касае и за ролята на Русия - има ли място в Европа или не.

Преди 10 часа, dora said:

в известен смисъл по-добре, отколкото ние се разбираме, защото ни разглеждат в сравнение и като цяло безпристрастно.

С това просто няма как да се съглася. Безпристрастното разглеждане е хубаво, но идеологиите за съжаление не винаги са безпристрастни. А става въпрос за изграждането на нова идеология, вменяване на определени принципи за единствено правилни, нещо което в повечето случаи винаги се отдалечава от истината. Освен това аз не говоря за специалистите, за тях е ясно, че анализът е част от тяхната професия, а за точно обикновения европеец - предрасъдъци най-лесно се насаждат, като се спестява информация.

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Но иде реч за друго - за неспособността на българската интелигенция да приеме консенсусно своя собствена историография

Определено няма как. Собствената историография изисква научен труд и време, а чуждата, както ти пишеш, обслужва съседните народи. За тези проблеми обаче е виновна точно интелигенцията, която е разидинена и в доста случаи чуждопоклоническа. Революционерите са отговорни за революциите, интелектуалците - за идеологията.

Преди 10 часа, Пандора said:

поне на някои от революционерите, тезата е - република

Не мога да цитирам точно думите на Захари Стоянов, затова ще напиша това

"...... непосредствено след Освобождението Захарий Стоянов е изключително критичен към младия княз, но твърдата позиция на монарха в защитата на Съединението, го издига в очите на публициста. На въпрос защо е променил така коренно възгледите си за княза, Захарий Стоянов отговаря, че не неговите възгледи са се измениели, а самият княз се е променил". В кампанията по свалянето на княза, той забравя обтегнатите си отношения със Стамболов и двамата правят всичко възможно да предотвратят абдикацията и да защитят интересите на България. По време на унизителната дейност по намиране на нов български княз, Стоянов е изключително остър в коментарите си, като дори обявява, че ако никой европейски благородник, не заеме българският престол, то България ще бъде обявена за република. "

Според мен това е показателно, че някои революционери са със съвсем ясни и модерни за времето си виждания, и в известен смисъл надскочили реалностите в България.

Преди 10 часа, dora said:

Спрямо хилядолетната непрекъсната история на градеж и развитие - на материална и нематериална култура, на философски и обществени идеи, на устойчиви обществени отношения, която е направила от държавите в Западна Европа развити такива.

Tова, което имат днес като обществени и културни ценности, е върос на хилядолетна еволюция, не са си го внесли от никъде, не са си го ашладисали как да е към себе си, та да не работи, направили са си го що-годе сами, за да станат това, което са. Ние нямаме десет века, за да го изградим. Ерго ако искаме да сме на една нога, трябва да го наваксаме. Ако не с друго, то поне информирайки се за него.

Това го разбирам, но така и не получих отговор на това

Преди 10 часа, Пандора said:

Моят въпрос беше дали те ни разбират и трябва ли

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Но приемайки „дарът на данайците”, Троянския кон на една написана от австроунгарски историк и дипломат /защото Хамер е бил такъв/ история за българската капитулация пред османците, същите тези възрожденци признават мълчаливо, че ние нямаме хора, достойни да бъдат аристократи – нито по наследство, нито направени като парвенюта, както е в Сърбия, например. И затова трябва да си „внесем” и аристократи от чужбина – руски или австроунгарски, това е въпросът. И така идва Фердинанд, протежето на Австро-Унгария, същата държава, чиито официален историк ни поднася на тепсия вариант за нашата история, по-късно ни поднася на сребърен поднос и владетел. Цената да нямаш собствена историография и да ползваш чужда такава.

Не трябва също да се забравя, че всъщност, поне на някои от революционерите, тезата е - република, но е твърде рано да защитават такава тези или просто тук са решили да се съобразят с Великите сили за да пазят спечелената свобода. Да не забравяме, че те са сами, без опит, срещу далеч по- опитни държави с вековни политически традиции.

Преди 10 часа, dora said:

Ние сме наваксващите, не те. Ние сме тези, които нямаме Кьолнска катедрала, световноизвестни имена във философската мисъл, градска култура на няколко века, Лувър... колкото и да е тъжно да си го признаем. Ерго и ние сме тези, които трябва да си напишем домашното, не те.

Това е една твърде относителна констатация - наваксващи спрямо какво ? Спрямо бъдещето? Никой не знае какво ни чака там. И става въпрос за изучаване на човешкият опит въобще във всякакви ситуации - там няма малки и големи народи. Аз мога да науча много и от едно племе на бушмените. И наче изследователите щяха да стоят без работа. 

On 9/11/2017 at 2:39, Du6ko said:

На един руски исторически сайт форумец от Армения всеки ден откриваше по 1 - 2 теми за великата , героична, славна , трагична, неповторима история и съдба на Армения ! За всяка битка и за всеки цар или царица на древна , героична Армения имаше поне по 1 тема. Накрая руснаците почнаха да предлагат да се обединят темите за историята на героична Армения в една или да се открие специален раздел АРМЕНИЯ. 

По тази тема може да се пише много. Но още в древността Йорданес е написал история на готите по поръчка на аланския си господар. Защото  той е осъзнавал, че щом ще живееш с един народ, трябва да го познаваш, а също и миналото му. Това важи за руснаците, това важи за европейците, китайците и всички други по списъка, щом са решили да градят съюз от народи. Иначе Сталин е намерил рецепта за да си спести всички проблеми - ликвидирал е народите.

On 9/11/2017 at 2:18, dora said:

И ако наистина искаме да живеем в нея наравно с французина и германеца не само по доходи, ами и в ценностен смисъл, трябва поне да познаваме историята им. Не дата по дата, а като логика, процеси, причинно-следствени връзки. Въпросът, отново, е на избор, какво искаме като българи. Да живеем на Европейския континент или да си останем по-близо до Азиатския. Този избор сякаш още не е направен.

Моят въпрос беше дали те ни разбират и трябва ли. И означава ли, че ние досега сме нямали никаква представа за европейските ценности. Защото една връзка е двустранен процес, всеки може и трябва да допринесе нещо за общия строеж.

On 9/11/2017 at 2:10, ramus said:

От друга страна - сред всяка държава са налице слоеве от обществото, сред които националната идеология е с изключително важна роля - такива са всички професии с пагони и униформи, всички професии с по-висок рисков фактор. Образователната система също е под такъв натиск, защото нейната функция е да репликира вече съставения идеологичен модел и то се вижда.

Моето виждане се изразява в една проста формула - големият полис е интернационален, селото или малкият град - национален. В първия протичат и се изразяват всички явления свързани с международни връзки - например пазар и търговия. Във втория протичат връзки на регионално ниво. Ако си позволя да прогнозирам, няма как да пъхнем милиарди в 20 полиса и да смелим там идентификацията им и да я заместим с нова. Освен това техническият прогрес все повече ще позволява избор на индивада за неговото работно място и дейност и според мен ще има връщане към малкия град. Сега най-новото предложение е намаляне на националните бюрократични апарати и заменянето им с един голям център. Доколкото познавам работата на националните апарати, които по никакъв начин не могат да обхванат всеки конкретен казус, големият център съвсем няма да може и регионите, най-вероятно ще бъдат оставени сами на себе си. Ето ти условие за възникване на нов интерес, самоиндификация и идеология.

Преди 19 часа, Б. Киров said:

Историята на Йозеф Хамер предоставя на българските си читатели много нови данни, но в тях не се съдържат ресурси за развитие на месианистичен мит."

Това от една страна вероятно е недостатък, който да стопира възрожденското движение - няма героична личност, която да се сражава до последно с поробителя. Но пък предоставя едно изключително предизвикателство - народът в настоящи условия да направи  това, което не е направил един цар в миналото. Грешката на Шишман може би е, че не следва една твърда линия - или е васал и изпълнява задълженията си, или се сражава до край за независимост. Възможно е още тогава да е имало разминаване по тези въпроси сред аристокрацията, която освен това в тази епоха се чуства в известна степен самостоятелна да прави каквото реши и така  се получава този нежелан ефект. Възможно е също и църквата да играе някаква роля, защото за нея врагът е наистина крайно нежелан, докато за феодалът по важно е да запази статута си. Всичко това само допринася за ореола, който народът е сложил на Левски, като лидер с достатъчно необходими качества. При това 19 век е век на буржоазните революции, а у българският народ споменът за родова аристокрация е почти изчезнал. Един народ получава наистина нов шанс да гради държава наново следвайки нови принципи и идеали. И всички онези революционери, чиито недостатъци изброихме желаят  европейска съдба на бъдещата държава, а не бавно развитие във вече очевидно остаряла и срутваща се такава.

Преди 10 часа, Б. Киров said:

https://balkansbg.eu/bg/content/b-identichnosti/459-balgarskiyat-razkaz.html

Няма да преразказвам статията на Лилова, само ще допълня, че нейната позиция съвпада с моето разбиране за изучаването и преподаването на историята като наука.

Статията е интересна безспорно. Но дали трябва да се прави пряка връзка между това как един народ влиза в една държава, с това дали после желае да излезе от нея? В крайна сметка народът е този, който се самоопределя и решава дали да създаде своя държава или не. При това сме свидетели, че се образуват много държави на далеч по-произволен принцип. А също и става въпрос дали един народ сам трябва да вземе решение за своята съдба, сам трябва да води борбата за каузата която е избрал или други трябва да решават вместо него. Въпросът дали българите щяха да се развиват успешно в Турция също бе разгледан и в крайна сметка в 20 век въпросът за националността и религиозната принадлежност постоянно е на дневен ред. Проверката на времето е показала, че рано или късно такъв избор трябва да се направи. Каква съдба имат народите разделени в две или повече държави? Загубват връзка помежду си , тръгват по различен културен път. А както се вижда такива са биле вижданията за Балканите - разделени и лесно управляеми.

Преди 10 часа, Б. Киров said:

 

 

Преди 14 часа, bulgaroid said:

Ами първо на Златната орда, после на Казан и накрая на Крим.

Кримското ханство е костелив орех, но там вече силите се изравняват. Русия вече е с имидж и тръгва за нови завоевания - Черно море.

Преди 23 часа, ramus said:

Но най-вече личната ви полза - че ви придава значение, че имате кауза и че да се борите за нея, ви прави значим в собствените ви очи. Бихте защитавали опорните си убеждения ако е нужно "до кръв', защото те за вас създават една версия на реалност, сред която вие си присвоявате важна и значима роля. Интелигентността в случая няма никакво значение, но когато тя е налице тя изпълнява само ролята да маскира несъзнателните защитни игри, и да създаде цяла система от псевдологични и псевдоаргументни положения, която да играе "интелигентното лице' на житейския сценарий.

Ако личната кауза и интелигентността касаят най-просто оцеляване ? Или смятате, че на една майка и е все едно дали детето ще оцелее? А може би дори не се определя като майка на детето ?

Преди 23 часа, Skubi said:

Или с една наша позната подобно, се случи тук, в Будапеща бял ден посред най-големият следобеден трафик. През сваленият прозорец един я шутирал и искал да отвори вратата и да седне, но не успял защото Тя не пуснала кормилото да се пази, ами го захванала още по-силно защото от зад било  няколко месечното и бебе. Минути са се боричкали, докато нападателя се отказал и я оставил почти пребита....А пешаходците, колите само подминавали, гледали и никой не спрял да пита....

Този тип явления би било интересно как ще коментира Рамус. Обществото като социално образувание не задава само категории свой - чужд. То задава или трябва да зададе и правила на общуване, морал и етика.

Преди 22 часа, ramus said:

Заради това за мен казуса не е ДАЛИ ДА СЕ УЧИ - история, география, литаратура... И да се учат, но ученето по принцип е процес, който само задава основа. Ако в нея се подаде условния момент и статус, ще се "подложи" след това пряка форма за възприемане като условно и по този начин - отвореност на възможности за "други гледни точки", за други посоки, за други типове тълкувания и никоя от тях да няма ранга на крайна и окончателна.

Това са нагласи - базови нагласи. А крайните категорични задавания отдавна са изживели своето време.... В науката това е обикновено и естествено... а защо в образованието да не се ползват научните основни методи, принципи и отношение към живота, света и самия субект към себе си.,.

Да - в другата тема се написаха множество проблеми, които стоят пред евентуалното хипотетично въвеждане на относително и условно отношение на учащия към предподаваното. Както и че всички тия проблеми имат своите решения. Но най-голямата спирачка пред това отново е самият човешки фактор - в образователната система - както и сред всички други социални системи и отношения.

Не съм сигурна дали разбрах всичко, но ще го коментирам така. Задава се методологията на обективно изучаване на нещо, изследване на обекти или процес, а отделният индивид е свободен да прилага методологията в област където  се насочи. Също и за самопознание.

Цитирай

А крайните категорични задавания отдавна са изживели своето време.

Ако може пример.