Пандора

On 9/10/2017 at 9:28, dora said:

Обикновено не е трудно да се набележат събитията, личностите и процесите, оформили Европа, такава, каквато тя е днес. Проблемът, както аз го виждам е, че ние като българи, тоест продукти на българската образователна система, наистина не знаем в какъв континент живеем. За европейските държави знаем два-пет стереотипа и толкова. Когато отиде в една Флоренция (Флорентинска школа) или в един Париж или в една Барселона, българинът като цяло е абсолютно бос - той дори не разбира какво вижда..... И тове не е от липса на качества, а от това, че не е имало кой да му ги разкаже тези неща, в училище.... А не всеки е длъжен да чете история на дърти години, много хора имат съвсем различни интереси. И настоявам на "в училище", защото това е времето, в което се оформят представите за света.

И не е да нямаме допирни точки, имаме непрекъснати допирни точки.

Ей пример, кръстоносните походи. Какво знаем ние като българи (без да сме чели история на Европа от чужди източници)? Нищо. Че едни рицари на коне решили да минат през нашта територия и ние сме ги натупали едно хубаво - ура, да живей, булгар-булгар. А защо са решили? Откъде са? Какво се случва в техните държави, че изневиделица решават да направят това точно? Колко са кръстоносните походи на брой? Връзката ни с европейската история я няма никаква. И не знаем на кой континент живеем. Изобщо.

А моите впечатления са точно обратните  Българите са много по-склонни да изучават и любопитстват за чуждите култури. Западните европейци в много по-малка степен се интересуват от културата на други народи, не само по континентите ами дори и в самата Европа. Това обаче не е добре за тях, защото уж целите са да се съберем в един дом, но не може да живееш с някого, ако не го познаваш и не го цениш.

Преди 10 часа, bulgaroid said:

Ами не, просто руския олигархат

И не само руският, а въобще това е идеология на големият капитал.

On 9/9/2017 at 7:09, Skubi said:

Хем много добре се вижда, че разиграващата се схватка между САЩ и Китай ще ни потъпче ако не си съединим силите. И то ако може с руснаците заедно....Иначе ще ни хвърлят на боклука....

Германия и Русия във всеки случай.

On 9/9/2017 at 9:18, Atom said:

Ето защо най-вероятно някакви умници са решили, че "разделението" което се стартира сега ще спомогне до 10-20 години да се смени чипа на масите - примерно да се култивира някаква ксенофобия. Целта е новият начин на мислене да направи населението на богатия свят по-нечувствително към съдбата да "другите".

Тоест някакъв нов расизъм, невиждан досега.

On 9/9/2017 at 9:18, Atom said:

Прогнози за решаването на проблемите на тази част от света няма.

Тоест - не е измислено решение или няма интерес за прилагането на такова ?

On 9/9/2017 at 6:15, Capitainofmarine said:

 

Лично за мен голямата идеологическо и ако щеш цивилизационно противоречие идва от разкрачената позиция на три разкрачени крака- ортодоксално християнство, ортодоксално сунитско мюсулманство и множеството  религии от ламаизъм , будизъм , шиитски ислям та и езически религии. То вярно трите точки за упора са добро но в случая трите крака са с различна  дължина и различна агресивна устойчивост.

Нещо , което е и пред нашите врати. При руснаците според мен има и друг проблем - все пак държавата се простира на два континента - различен климат, различни ресурси, различно битие, оттам и съвсем различни културни традиции. Задачата да се обедини всичко това в едно ми се струва невъзможна и даже ненужна, поне в дадения момент. Поне подходът е крайно вреден, според мен.

On 9/9/2017 at 5:22, Capitainofmarine said:

Забрави украинците.

Какво ми прави впечатление: Всички , да ги наречем, млади нации,  или нации създадени по изкуствен път , или нации не извървели свой самостоятелен път на обществено развитие в исторически план са изобретатели на нова история , разказвачи на 

хареса ми изреза и го цитирам. 

Там може още да няма оформена нация , но им я оформят с политически ходове /пример македония/, може още да няма национална идея - но им я създават /примерно русофобия за украйна и българофобия за македония/, затова пък има някакъв непонятен за останалите хора национализъм.

Това е един проблем създаден от делото на Великите си според мен, които в един определен момент на принципа "да запазим равновесието" делят на око и създават държави, но тези държави се нуждаят от нация, а тя от идеология. Проблемът според мен не е в това, че има някаква държава, а в скалъпеното историческо оправдание за нейното съществуване. Ако народите бяха оставени сами да избират през 19 и 20 век може би някои държави нямаше да ги има или щяха да изглеждат различно. На хората им се поднася една плява, те са объркани и загубват историческата си самоиндификация. Поне за руснаците мисля, че е така. Украинците като че ли имат по-вярна посока, но пък има уклон "на всяка цена да се разграничим от Русия". 

On 9/9/2017 at 1:27, bulgaroid said:

Точно Куликовската битка е мит, създаден за промяна на истинската история, ние чак такива епохални митове нямаме, та къде е Тор да ги развенчае ? Ама на него тая тема му е табу ,друго си е да плюе по Левски и Ботев. Цялата история на Русия тръгва точно от тая битка, и както винаги представената история няма нищо общо с истината. 

По всяка вероятност и по мои впечатления повечето национални истории започват с някакъв мит. По отношение на руската история по мое мнение има други проблеми.

On 9/9/2017 at 1:57, ramus said:

нима е така само за 'русия'... Това се отнася до всички... социални приказки, служещи за идентификация. Никоя не прави изключение.

Лична отговорност е - всеки да може да си зададе въпроса -

- доколко аз самия вярвам,

- в коя приказка съм избрал да го правя

- дали съм способен да осъзная, че това е просто относително конструирано описание, за целите на удобството и временни етапни ползи и потребности

Темата е точно за това, защото , ако не сега, ако не на всеки, то в обозримо бъдеще все по-често ще се налагат тези въпроси. А история въобще трябва ли да се учи ?

On 9/9/2017 at 1:07, dora said:

Тя в някакъв смисъл се изучава в училище и сега, но в много основни краски - ренесанса (само бегло, с няколко литературни произведения), френската революция, индустриалната революция, някоя друга война етц. Много малко, ако изобщо нещо, се говори за средновековието (напр. манастирите, възникването на университетите, средновековната мисъл и схоластика) и по-новото време. В резултат много малко се знае - ако изобщо - за възникването на европейската култура и цивилизация, мисловната, религиозна и обществена рамка, която я е породила и т.н. Не се изучават възлови за европейската култура мислители, примерно. Изобщо не се проследява генезисът на общественоикономическите и политически идеи. И това не е чудно, с оглед на идеологическия натиск 50 години на запада да се гледа като на капиталистически враг и постиженията му да се зачеркват или зариват под килима по подразбиране.

Методологията по отношение на изучаването на националната история би била това да става в контекста на европейската, тоест от гледна точка на сравнителното историознание.

А че е време - то отдавна е време След падането на комунизма минаха едно тридесетина години

Така е сигурно. Но какви са критериите и имали еднакви критерии. Трябва ли във Франция да учат каквото и да било за Балканите и какво точно и т.н. Разбира се материалът е огромен, всичко едва ли може да се вмести. Въпросът е пак идеологически - кой и как ще оцени едно събитие дали то има европейско /световно / значение.

Ще приложа едно мнение по отношение на руската история като пример. Касае се за Куликовската битка.

"

Первые данные о Куликовской битве как событии относятся к XV - XVI векам, и эти летописные тексты многократно изучались российскими историками, которые работали с ними в таком ключе — они пытались выяснить, как события происходили на самом деле, почему это произошло, как произошло — передвижение войск, их количество и т. д. Современный патриотический образ битвы в большей степени основан на этих текстах и интерпретации историков. И мне интересно, кто создал эти источники, когда, почему и как эти моменты повлияли на содержание самих текстов.

Источники, датированные XV - XVI веками, были, естественно, написаны в контексте средневековой риторики. Она включает в себя стандартный дуалистический подход, когда одна сторона, представленная великим князем Дмитрием Донским, представляет абсолютное добро, которое одобрено Богом, а врагов и их союзников представляют как абсолютное зло. В средние века добро и зло было представлено христианами и нехристианами. Тексты XVI века уже добавляют новые моменты к предыдущим текстам, особенно это касается текста «Сказание о Мамаевом побоище», которое содержит много новых колоритных эмоциональных деталей. Например, по сравнению с XV веком выросло количество сражающихся, были добавлены некоторые новые политические фигуры из церковников — политических союзников великого князя, текст был приправлен диалогами и молитвами.

В течение XV - XVI веков Москва вышла на ведущие позиции в отношении других русских княжеств, и в соответствии с этим процессом многие тексты были тюнингованы в пользу легитимации Москвы в этой роли — роли доминанта среди русских княжеств. Это коснулось в том числе и текстов, которые относились к Куликовской битве — они были обогащены новыми данными, в частности, это касалось сотрудничества московских властей с православной церковью. Например, были добавлены такие моменты в тексты XVI века, как взаимодействие между великим князем Дмитрием Иоанновичем и игуменом Сергием.

Все эти тексты в дальнейшем послужили базой для написания новой Куликовской битвы. Что интересно, эти наслоения XVI века очень сильно повлияли на дальнейшие тексты. По сути, детали, которые были добавлены и, возможно, выдуманы, стали фундаментом для написания общих текстов для создания истории России. То есть моменты, которые были выдуманы и к событию отношения не имеют, были взяты за источник в данном случае. Подтекст этих батальных историй очень сильно отдавал религиозным и церковным духом, и он подчеркивал битву в целом как битву против неверных. В дальнейшем акценты сместились с религии на политику. Национальные историки анахронистично подчеркивали важность битвы для «национального развития» России."

https://m.business-gazeta.ru/article/356846

Тази тема е за всякакви разсъждения по отношение на ролята на науката история за оформяне на представата ни за европейските и други нации и за нацията като понятие. Могат да се дават примери от историите на всички народи, които познавате, защото знам, че участниците тук се интересуват от историята на света като цяло. Също в темата могат да се дискутират приети митове или дори фалшификации в интерес на една или друга национална история. Време ли е да се пише и изучава обща история на Европа и каква трябва да бъде методологията за това. 

Преди 19 часа, Thorn said:

За мен най-важното в тази тема беше да покажа, че не е имало някакъв "златен век", когато хората са били безупречно смели, безупречно идейни и изобщо безупречно безупречни, че да правим култ от тях и да въздишаме като руския поет "богатыри не мы..". Искам да покажа, че и те са били хора, не светци и идоли. Несъвършени като нашето поколение. Искам да ги сваля от пиедестала и да покажа и че обикновените хора, на които им се е случвало и да не са монашески отдадени на Идеята също могат да влияят на Хода на Историята. И нашите съвременници и влияят. 

Исках да покажа че нашето поколение не е по-лошо от тяхното или че в краен случай тяхното не е по-добро от нашето.

От изложението на темата излиза друго или ние тъпоумните нищо не сме разбрали. Кой твърди, че има "златен век" от герои ? Захари - когото всички четем? Че няма предатели? Че то герои без предателите въобще не могат да се дефинират. За мен има единствено култ към Левски, донякъде към Ботев, останалите дати, които празнуваме като национални празници - 6 септември, 22 септември имат отношение към извоювана свобода със собствени сили.

Георги Бенковски е жесток изверг. Да така е. Защото няма време да чака интелигенцията да се натутка. Защото това въстание е безкрайно закъсняло. Защото руснаците идват. Това въстание е отправено към Западна Европа, не за да прати руски войски, а защото вече ги е пратила. Защото само с едно масово въстние българският народ може да се определи пред света като народ, а не като безродна рая, която е готова да я тикат в която си държава поискат. Защото по договорите, руските войски ще воюват с Турция, но Европа определя какви държави и какви народи имат право на съществувание. Това сме го разсъждавали в други теми. И отново целта е да се обяви това въстание за излишно. Не то не е излишно. То подготвя българите за всичко което ги чака след така нареченото "освобождение" - лицемерието  на Великите сили и една безкрайна борба като доказателство, че това наистина е народ, а не рая.

Просто такава е епохата - епоха на революции и въстания. Трябва да държиш пушка и да убиваш. Сега епохата е друга. Всеки човек и особено народите могат да влияят на хода на историята по някакъв начин. Важното е да искат това. Не е задължително да убиеш другия. Но трябва да жертваш нещо - собствения си спокоен, уреден с удобства живот. Без тази жертва нищо не става. Колкото повече хора, толкова по-добре. Това е урокът. И съзнанието ти да е надхвърлило уреждането на личното ти битие. Няма значение дали каузата е всемирен глобализъм с или без  запазване на множество различни култури или пък запазването на нациите, стига да успеят да живеят нормално заедно. Важното е да знаеш какво означава да си човек.

Преди 15 часа, КГ125 said:

Това с демитологизирането е опасна мода в хуманитаристиката от края на 20 век и началото на 21-ви. Мода, по която много интелигенции залитат. При това изключително не исторична и не обективна мода. 

Хуманитаристичните науки са твърде субективни, техните "истини" винаги преминават през субекта, а в емпиричните пък няма място за субективизъм. И двата принципа се сблъскват в историята. Модерният човек все по-малко е склонен просто да "вярва" или пък няма нужда от морален идол след като "правилността" се оценява единствено чрез капиталовложения. Митът е част от религия и идеология, а днес изглежда сме в период, в който старите идеологии са загубили почва под краката си, а новите се борят за надмощие.

Преди 13 часа, КГ125 said:

Мислите ни все пак имат обекти, важното е да им съответстват. Така поне казва здравият разум, който повелява и да не си режем нищо и никому. Не са толкова трансцедентни националните герои, колкото сложните ранно или по- късно религиозни митове, да речем. 

Продължавам да мисля, че причината е, че сме много близко до историческото събитие във времето. Сякаш все още не е ясно кой е крайния победител /идеологически/ , чий мит ще победи. След достатъчно време, подробностите, които се обсъждат сега няма да интересуват никого.

Преди 13 часа, К.ГЕРБОВ said:

Вижте тази снимка. На нея присъства паметник на Христо Георгиев, с чиито капитали е построен университета зад него. Малко по-нагоре е паметника на Васил Левски, който е издигнат там, където е била бесилката му. Само стеченията на обстоятелствата са причина революционера Левски да не убие чорбаджията Христо. Затова пък сполучливо е извършил едно друго убийство, за което според действащите тогава закони наказанието е било смърт. Оправдаваме го с довода, че такива са били обстоятелствата: навремето важало правилото „Целта оправдава средствата”, особено ако целта е патриотична.

Левски го честват два пъти в годината. Поредният действащ президент лее кухи слова за него. Някакви завети оставил, даже предсказал, че България трябвало да влезе в Европейския съюз. А Христо Георгиев кой го чества?

Какъв пример ни дава Левски днес? Пак да следваме девиза „Целта оправдава средствата”. Този девиз са практикували и другите революционери – Хитов, Тотю… Срещу кого да се борим днес?.

Не трябва ли да даваме за пример Евлоги и Христо Георгиеви. Колко чорбаджии има в България, дават ли си парите за благородни цели или ги наливат във футболни отбори защото там има печалба? И не е ли абсолютна пародия (да не кажа простотия) председател на Комитета Васил Левски да е чорбаджия.

Тези неща наистина заслужават обсъждане. Не трябва обаче да се забравя контекстът на епохата - целият 19 век преминава в революции, националната идея обхваща всички етноси живеещи в империи. Това се е считало за най-прогресивното. Днес ни убеждават, че нациите вече пречат. Подчертавам, защото това е новоподнесената идеология. Да не забравяме също, че излизаме от един период на комунизъм, който декларираше интернационализъм, а пък място за чорбаджии меценати нямаше много там. Тепърва отново ще градим нова визия за целите и средствата. Що се отнася до глобалната идеология, като при всяка нова винаги ще има реакция, а смятам и че революции се създават първо в съзнанието. Не случайно и тук говорихме за Паисий, а също не мисля, че се пренебрегват просветните дейци или борбата за независима църква. Ние излизаме от един интернационалистичен поглед и се нуждаем от нов исторически прочит - може би това е така. Но бесилото винаги има особена тежест - с това смятам никой не може да се пребори. Аз напоследък много се впечатлих от историята на Петър Берон например, но както е казал поетът свободата има нужда не само от молитва - има нужда от просвета, от борба / кървава и жестока/ а сега и от наука даже. Въобще  - борбата продължава.

Преди 14 минути, stinka (Rom) said:

Въпроса е какви.

Въпроса е кои ще победят и ще бъдат наложени - 9 май, байрям и прочие други

Преди 2 минути, stinka (Rom) said:

Значи, не ти липсва смелост...изобщо 

Е, за някои само болно въображение....но като гледам европейците колко напоследък са напреднали с новите идеологии...чак ми се струва реално.

Преди 20 минути, stinka (Rom) said:

Та остават само... идеологическите внушения...

Всеки национален празник е съпроводен с идеология. Даже не всеки "национален" а всеки въобще - религиозен или глобалистичен като 9 май например. Може да избягаме от такива внушения само, ако оставим учениците сами да определят своята "истина", тоест да се присъединят към един мит или не. Тези, които проповядват свалянето на един мит, всъщност изхождат от друг и целят неговото издигане.

Преди 4 часа, andreiS40 said:

Един самозван диктатор

Да, диктатор, но както е известно диктаторите също имат своята роля в историята. И няма да бъде нито първия, нито последния диктатор, който ще бъде и възхваляван и обругаван.

Преди 10 часа, stinka (Rom) said:

Проблема с идеологията глобализация да не почне масово да се мисли, че държавата България няма значение...всичко е глобално, към където някой колонят. 

В моите най-смели представи за бъдещето всички европейци се определят като "българи"  Може да звучи абсурдно, но защо пък не. Крайно време е ереста да победи.

Преди 15 часа, stinka (Rom) said:

Това е така. Проблема е че няма концепция какво общество да се изгради и как да се изгради. И в този вакум на концепция в България е запълнено от една глобалистична, която няма нищо общо с националните интереси на България и една остаряла националистическа отпреди 100 и кусур години. Айде и още една някава русофилско дезориентирана. 

И още нещо ти неможеш да оставиш възпитаването на самоосъзнаване и лично достигане на някакви модели. Трябват готови, въпроса е какви да са те.

Българите вече са участвали в поне един глобалистичен проект - християнството и смятам, че оценките за положението сега са малко преекспонирани. Смятам, че глобалистичният модел , който сега се предлага не е съвършен, той е подложен на критики не само от нас и много вероятно ще се преработва много пъти, а възможно и да възникнат различни модели. Съвсем сериозно твърдя, че българите могат да участват в европейския проект със сериозен принос. Проблемите за мен са два - ниско самочуствие и може би липса на адекватна изградена визия и стратегия за бъдещето. За бъдещето на българите, на българската култура /защото такава има като част от европейската/, а не просто за оцеляването на държавните институции. Смятам също, че всичко това може спокойно да се обсъжда с ученици от горните класове.

Що се отнася до мита "Априлско въстание", от историческа и научна гледна точка за мен той е доказателство, че за всеки процес е възможно създаването на "български модел", друг е въпросът дали и доколко е бил успешен на практика. И оценям това високо, защото за мен показател за разум е способността да създадеш собствен модел, а не само да се копират чужди такива.

Преди 10 часа, ramus said:

Настоява се че може да си Хомо в един житейски план, но в друг такъв - да си САПИЕНС... Но няма как, колеги - няма как, освен "като на игра".

Както е казал Шекспир - ни е сме актьори в пиеса, няма как  - роля някаква трябва да се играе.

Преди 10 часа, nik1 said:

във века на интернет и свободната информация и мрежите, никои няма монопол върху митотворческата дейсност,

Това вероятно все още ще се осъзнава в бъдеще.

Преди 10 часа, ramus said:

Просто за рамус (без г-н) вече няма нищо национално... и други неща ги "няма"... Това най-малко би станало чрез "желание"

Добре без г-н, извинявам се. Въпросът дали "нещо" го има или не може и да е субективен, но може да стане и съвсем обективен, въпрос на еволюция на разума.

Преди 10 часа, stinka (Rom) said:

Ама то това не въпрос на желания. Националните държави съществуват и ще съществуват. Тук става въпрос за владеене и преразпределение на ресурси! Колкото и глобалистични и утопични желания да имат някой това няма да се случи! Имащите няма да се откажат просто така от това, което владеят... ама никога...поне без кръв.

Да въпросът звучи като утопия и е вероятно утопия за днешното време. Но смятам, че който критикува дадено състояние, трябва да може или да размисля по въпроса какво ще го замени. Например при социалистическата власт учебниците по история изглеждаха по един начин, липсваха например раздели за европийското средновековие, но сега, доколкото зная, европейската история в някаква степен е застъпена.

http://bulvest.com/продукт/Помагало-по-история-и-цивилизация-nЕВРОПЕЙСКО-СРЕДНОВЕКОВИЕ-n-797

Предполагам, че целта е първо в промяна на оценката на едно събитие, а после  промяна и на мястото и тежестта му в образователната система.

Преди 19 часа, stinka (Rom) said:

Стига по формата, дай по съдаржанието! Неразбрах каква е твоята алтернатива на тази митология. Нова митология, каква и защо? Изобщо без митологии възпитавани в училище? Как националната държава да възпитава национален идентитет? Към Торн същите въпроси.

 

Г-н Рамус не желае въобще да има "национален идентитет", за Торн не съм наясно. Но дори и да приемем, че ликвидираме "националния" все с някакъв идентитет трябва да го заместим - европейски или планетарен. И пак ще допрем до историята - и като наука, а смятам, че неизбежно човечеството ще създаде нови митове. А те дали ще са по вкуса на всички - може да гадаем. От примерите в темата излиза, че всички все още размахват националната си значимост в учебниците си и никой не е тръгнал нито да сваля героите си / които също  както и нашите си имат кусури/ нито пък да признава нечий чужд принос за човешката история. Въпросът е /към тези които го желаят, защото виждам, че множеството все още е далеч от "здравия разум"/ - какво следва след свалянето на "националния идентитет" ? - организация на общество, училище, институции / или липса на такива/ и т.н.

On 2/10/2014 at 10:07, Aspandiat said:

Накратко, от какво богатее България 300 години и от какво трупа огромната си за размерите, генезиса, инфраструктурата, ресурсите и развитието си златна ликвидност и оттам явно и обща икономическа мощ.

Не си спомням дали в темата /понеже е дълга много страници/  се разглежда някъде въпроса за експлоатиране на рудници под властта на българите. Проф.Добрев е написал следното: " Българите от край време имат много злато и в хазната на българските владетели най напред влиза голямо количество злато от обработваните с безплатен робски труд златоносни реки и рудници по тогавашните български земи [Друмев 1976, 13]"

Ето едно мнение: "...през 896 г. голяма част от Среднодунавската низина и поне две трети от Трансилвания /Мойград?, следователно чак горе до лимеса в Месеш/ са биле подвластни на българите територии, включително разположеният северно от р.Марош златен четириъгълник и златните мини Надаг /Nagyág/.....не мога да си представя власт - била тя готска, хунска, аварска, българска или на Арпад, номадска или неномадска, която не би пожелала незабавно да завладее района със златните мини и да има изключителното право да се възползва от тях". Янош Макаи "Българският модел"

Преди 12 часа, Thorn said:

И там вече има значение кой какъв е и дали е лесно да довериш надеждите си, имота си, живота си и живота на децата си на празните и очевидно лъжливи приказки на двадесетина годишни пропаднали неедоучили пияни ашляци, които искат от теб пари с приказки за свобода и с опрян нож и револвер, после с тези пари пият в кръчмите, пеят буйни пусни и се зъбят на тирана, а като дойде време за бунта провалят всичко, както са провяляли и досега всичко в живота си или ако са по-умни се скатават в някое мазе или в безопасната Румъния, а твоята къща гори, твоята жена изнасилват, а тебе те пекат на жар за да кажеш има ли още някъде пари.

Имено поради тази причина народът е избрал Левски за Героят - смърт за делото пред всички. Може да не се съгласиш дали е достоен за това признание. Друг няма. И Ботев, но неговата смърт е по-различна.

Преди 10 часа, Incorrectus said:

 Чистият аз без самоидентификации е нула, самото нищо.

 

Г-н Рамус е достигнал пределите на Вселенския Разум, вероятно за това му изглеждаме тъй нищожни.

On 8/27/2017 at 13:11, ramus said:

Въпрос на определена нагласа и осъзнаване достатъчно зрял човек да "надмогне" вложената сугестивно "национална идентичност"... или религиозна... или расова, или... каквато и да е друга.

Съжалявам за причиненото разочарование - мъча се , мъча се и аха да ги да надмогнаи пак не успявам... Така ще си остана незряла.  

Преди 11 часа, Atom said:

Т.е. и Робството и Левски-Супермен се появяват като митове в точно определени моменти, когато обществото има нужда от тях и тези митове изиграват някаква позитивна роля. Разбира се това не са 3 изолирани мита, а принадлежат към един цял комплекс от подобни митове.  В момента ако се тръгне към демитологизираме на парче и то отзад-напред, т.е. да върнем човешкия образ на Левски и да го отделим от Супермена, то най-вероятно вакумът няма да се запълни с нов мит, а ще се активизира и засили 2 - митът за ролята на Русия като единствен освободител и 1 за робството. Митовете са свързани и застъпниците на 1 и 2  (въпреки генезиса на 3 като противотежест на 2) няма да позволят отпадането на 3, тъй като според тях следващите които ще паднат са собствените им митове.

Степента на съответствие "мит" - "обективна реалност" - "значимост" за сега е минала проверката на времето. Всичко зависи от преценката на бъдещите нужди на обществото. Например ако вземем антифашистката борба и партизаните, колко от митовете за тях днес са оцелели? А колко силна реакция има сред обществото срещу тази частична "демитологизация? Продължавам да се чудя, защо се смята, че спорещите не знаят недостатъците на революционната борба и на самите революционери. Напротив, смятам, че на всички тук е ясно, че те не са съвършени. Оспорва се самият акт на въстанието като непременна необходимост, но това също беше обсъдено и при това дори се разглеждат други варианти на борба / и дали тя въобще  е необхидима /. Цитирах Мерсия Макдермот, защото тя не е обвързана с нашия национален мит и дава имено оценка на случилото се извън "мита" . Разбира се обаче в контекста на някаква съпротива срещу противник - държава, идеология, "робство" или друго. Оценката и аз разглеждам като оценка на замислената стратегия, не на крайното изпълнение. Очевидно е, че в идеалния вариант, би следвало да има много по-голяма масовост. Смятам, че в училище тези въпроси се разглеждат от учителите и учениците - тоест налице е все пак обективност. 

Преди 21 часа, nik1 said:

(само за протокола: не е съвесем  така. Скакалците например, най-често умират от глад след като унищожат всяка потенциална храна,  или стават канибали и отново умират, но изядени.

Човекът, ловците и събирачите са преценил с опита си че няма проблем да убие дивечът в близката околост и бандата да се премести, Това не застрашава екологичното равновоесие, той се вписва напълно в средата (тяхната цивилизция се нарича екологична от някои автори)

Може и да греша , не съм специалист. Примерите със скакалците и човекът може би подсказват, че равновесие има, когато има конкуренция между равносилни видове, които да контролират популациите си и всеки да има шанс да оцелее. Ловецът убива за да се прехрани, толкова, че да оцелее популацията му, която също е поставена в условията на естествен подбор. Домашното животно обаче, какъвто е примерът с котките, и всяко друго е поставено в по-различни условия, при което популацията нараства с по-бързи темпове. Точно увеличаващата се с по-високи темпове популация може да наруши равновесието на екосистемата.