В карибския басейн са разположени ред независими държави-бивши колонии на европейските държави получили независимост в 19-20 век. Всички те, разположени на острови не се отличават с големи размери и много население, но спецификата на тяхното развитие създава необходимостта от сравнително големи и боеспособни армии. В наше време най многочислена и добре въоражена е кубинската армия, но тя остава извън нашия обзор, тъй като темата е толкова обширна, че се нуждае от отделна статия.
Най големите след Куба- Домиканската република
През 1821 испанската колония Санто Доминго успява да получи независимост, но още на следващата 1822 е завладяна от съседната Хаити и остава в нейния състав до 1844. През 1844 избухва въстание благодарение на което Доминиканската република извоюва своята независимост. Официален праздник е 27 февруари 1844- извоюването на независимостта. През 1861 Испания успява отново да завладее Доминиканската република, но скоро -в 1865 испанците са прогонени.
Историята на Доминиканската република това е безкрайна верига от военни преврати, въстания, войни със съседно Хаити и сложни отношения със САЩ. Отчитайки, че карибската страна през цялата си история остава изостанала и крайно бедна държава тук периодически избухват народни вълнения и въстания. Армията винаги е играла голяма роля в историята и нееднократно военни са идвали на власт създавайки хунти от традиционен латиноамерикански вид.
В първите десетилетия домениканската армия не се отличава с висока численост, а въоражението е старо и износено-снабдяването е лошо. Числеността включва общо 4000 войници и офицери. Състава на армията включва 7 линейни пехотни полка, няколко отделни батальона, 6 кавалерийски ескадрона и 3 артилерийски батареи. Освен това съществува Гражданска гвардия-вътрешни войски носещи служба в провинциите и Национална морска армада включваща 10 кораба 20 оръдейната фрегата Хибао, 5 оръдейната бригантина Сан Хосе, 5 ор шхуна Ла Либертад, 7 ор шхуна Сантана, 5 ор шхуна Ла Мерсед 3 ор шхуна Сепарасьон, 3 ор шхуна 27 февруари 3 ор шхуна Мария Луиза, 3 ор 30 март 3 ор шхуна Есперанса. В флота служили 674 души. Освен това съществувал и Военен експедиционен корпус събран от първия президент Педро Сантана разделен на две части-северна и южна. Служещите били въоражени с мачете, сопи и други хладни оръжия. Командването осъществявал бригаден генерал. В първите години на своята независимост Доминиканската република разходвала до 55% от бюджета си за армията и се намирала в перманентна война с Хаити, поради постоянните опити на хаитяните да завладеят части или цялата Доминиканска република.
Социално-икономическата и политическата слабост на Доминиканската република стигнала до там, че на 5 май 1916 американската армия я окупирала. Американската военна окупация продължила до 1924 и била ликвидирана доминиканската армия. През 1917 на мястото на разпуснатата армия била създадена Национална гвардия. Като образец за нея послужил корпуса на морската пехота на САЩ. Тя била въоражена и обучавана от американците. През юни 1921 военният губернатор контра-адмирал Томас Сноуден реорганизирал Националната гвардия в Национална полиция.
През 1924 военната окупация и на състоялите се избори победил Орасио Васкес. Един от първите му укази бил преобразуването на Националната полиция в Национална гвардия. През февруари 1930 в Доминиканската република бил извършен военен преврат. Властта взел генерал Рафаел Леонидас Трухильо Молина, който бил главнокомандващ. На 16 август 1930 на състоялите се избори за Трухильо гласували 99,8 % от доминиканците. Рафаел Трухильо произхождал от бедно семейство на военни (дядо му бил сержант в испанската армия). Като млад работил 3 години като телеграфист, а впоследствие се преквалифицирал в мутра. Бил заловен и лежал затвора за грабежи и конекрадство. След като излязъл организирал банда под име "42" която преживявала от грабежи и изнудвания. През 1918 вече 27 годишния Трухильо постъпил на служба в Националната гвардия и за 9 години служба от лейтенант дослужил до генерал.
През 1937 армията имала численост 3839 души, а през 1942 включвала 3500 войници и 900 полицаи. През 1948 били създадени и доминиканските ВВС. Трухильо осъществил една от най жестоките и кръвопролитни диктатури в Латинска америка до 1961 когато бил убит от заговорници. Армията била основен инструмент в тази диктатура. По това време бедната Доминиканска република била в по добро икономическо положение от съвсем катастрофиралата Хаити. Това предизвиквало имиграция от Хаити към Доминиканската република. В средата на 30 те най сетне след поредица сблъсъци била определена хаитяно-доминиканската граници. От 1937 Трухильо започнал да провежда в граничните райони етнически чистки и кланета на мирно население. Били избити няколко десетки хиляди хаитяни.
Трухильо издигнал свой култ. През 1936 в негова чест столицата била преименувана в Суидад Трухильо (град Трухильо), провинция Сан Кристобал също била преименувана в Трухильо, най високия връх в страната Монте Тина също получил име Трухильо. Статуи на "Шефа" (както го наричали) били построени във всеки град, село и паланка. Под главите на вестниците пишело "Да живее Трухильо". Във всяка църква висял надпис "Бог на небето, Трухильо на земята", който впоследствие бил изменен на "Трухильо на земята, Бог на небето". В центъра на Суидад Трухильо висяло огромно електрическо табло с надпис "Бог и Трухильо".
В днешно време въоражените сили на Доминиканската република наброяват 64 500 души и се състоят от сухопътни войски, военно въздушни сили и военноморски флот. Сухопътните сили включват 45 800 души и съставляват 6 пехотни бригади, всомагателна бригада и авиационна ескадрила. Тежко въоражение практически няма поради крайната износеност на старото американско оръжие намиращо се на въоражение (12 леки танка М41 Уокър Булдог, 15 гаубици М101 (105 мм от ВСВ, 20 БТР). ВВС наброява 5 498 души . На въоражение се намират 43 самолета и вертолета от които нито един боен, а почти всички силно остарели машини получени като подарък от САЩ през 1947 (от общо получените 25 изтребител-бомбардировача и 30 учебни самолета днес на въоражение са 6 А-37В, 8 Т-35В, 3 T-41D, 10 ЕМВ-314, 2 РА-31, ОН-1А, SE-3130, 6 UH-1H, 2 SA-365). Доколко тази остаряла техника изобщо може да лети е много сериозен въпрос. ВМС включва 3 малки бойни кораба, 25 катера и 2 патрулни вертолета. Там служат около 4000 души.
Хаити
До началото на 90 те години на 20 век Хаити също разполагаше с голяма и боеспособна армия. Тяхната история започва в края на 18 век в процеса на тежката война за национална независимост. Десетилетната война не само способствала за формирането на хаитянската армия, но и дала възможност на много бивши роби да играят важна роля в политическия живот. За 200 години армията била главния инструмент в политическите спорове в Хаити. Постоянните спорове с Доминиканската република също способствали за нейното увеличение. Въпреки това обаче политическата нестабилност и бедност на Хаити довели до силното и отслабване. В края на 19 век хаитянската армия представлявала недисциплинирана и лошо заплатена милиция разделена на отряди предани не толкова на страната, а на своите командири. В началото на 20 век в хаитянската армия имало 9000 войници и офицери и 308 генерали. През 1915 Хаити била окупирана от САЩ, след което армията била разформирована. През 1916 под наблюдението на морската пехота на САЩ била сформирана Жандармерия командвана от офицери и сержанти от американската морска пехота. През 1928 на базата на Жандармерията била създадена хаитянската Гвардия, която станала ядрото на армията, когато през 1934 американците прекратили своята окупация. Веднага след 1934 Хаити отново изпаднал в политическа криза и се оказало, че освен армията няма друга сила която да осъществява ефективен контрол в страната. Когато през 1957 на власт в Хаити дошъл диктатора Франсоа Дювалие той се опитал да неутрализира влиянието на военния елит в политическия живот опирайки се на полувоенни формирования подчинени лично на него. Дювалие пенсионирал повечето старши офицери обучени още от американските окупационни власти. Под личния контрол на Дювалие се намирала президентската гвардия създадена през 1959 и сформираната гражданска милиция "Тонтон Макута", която се занимавала с отстраняването на противниците на режима. Личния и състав се набирал от млади лумпени основно от Порт о Пренс. През 1963 били изгонени американските инструктори в чиято дейност Дювалие виждал заплаха за режима си. Въпреки всичко обаче спокойствие не настъпило. Например през 1967 за взрив близо до двореца чиято цел била да го убие Дювалие осъдил на смърт 19 офицери от президентската гвардия. Ситуацията започнала да се променя през 1971 когато на власт дошъл синът му Жан Клод Дювалие който се опитвал да модернизира армията. През 1972 отново била открита военната академия на Хаити. Въпреки всичко обаче през 1986 режима паднал, като армейските части отказали да стрелят по народа. След падането на Дювалие ролята на военните нарастнала, само през 1988 били извършени 4 военни преврата, а през 1989 още един. Военните не били доволни от ниските заплати и поради това били силно корумпирани и замесени в търговията с наркотици. Накрая през 1995 хаитянската армия била разпусната. В Хаити били разположени миротворчески контингенти на САЩ, Франция, Канада и Чили, което способствало за успокоение на политическата обстановка. През 2005 миротворците се заели непосредствено и с полицейски задачи (особено бразилския контингент в състав 1200 души), като провели ред големи акции против големите наркокартели.
Освен полицията други силови структури в Хаити са отряда за борба с безредиците SWAT и бреговата охрана. Комисариата по брегова охрана изпълнява и ролята на морска полиция, а също се занимава и с аварийно спасателни дейности. Нейната дейност започва в края на 30 те с закупуването на два катера. По време на ВСВ американците подарили 6 стражеви катера, а по късно и още няколко за патрулна служба ако евентуално се появят германски подводници. През 1948 в Хаити пристигнала мисия на ВМС на САЩ които реално ръководели бреговата охрана. През 1970 военнослужещи от бреговата охрана опитали да извършат военен преврат. Три кораба обстреляли президетския дворец в Порт о Пренс, но били отбити с помощтта на авиация. След този опит Дювалие преименувал бреговата охрана в хаитянски флот. През 1976 Хаити купило от САЩ 5 малки патрулни катера. В края на 80 те години на 20 век на въоражение в хаитянския флот се намирали въоражения буксир "Анри Кристоф", 9 малки патрулни кораба и старата президентска яхта "Сан Суси". На служба били 45 офицери и 280 матроси. След разпускането на въоражените сили флота бил преименуван в брегова охрана и предаден в управление на полицията. В днешно време бреговата охрана на Хаити има 3 бази в Порт о Пренс, Кап Антиен и Жакмел, 12 малки патрулни кораба тип Vedette и 7 патрулни катера.
През 1995 хаитянската армия била разпусната и на нейно място създадена Национална полиция в състав 8 500 души, като днес състава и е увеличен до 14 000 души. Днес Хаити не разполага с тежко сухопътно въоражение и военна авиация.
Ямайка
За разлика от въоражените сили на Доминиканската република и Хаити ямайската армия води своето начало не от борбите на национално освобождение, а от колониалните войска и полиция. Ямайската армия се счита за една от най боеспособните в карибския басейн. Силите за отбрана на Ямайка включват армия, авиационно крило и брегова охрана. Подготовката, въоражението и традициите са наследени от британския военен модел. Армията е наследник на Уест-Индийския полк носещ служба на карибите от 1795 до 1926 когато бил преобразован. През 1943 частите в Ямайка били преобразувани в Ямайска доброволна пехота. Днес в ямайската армия влизат пехотен полк, резервен корпус, инжинерно подразделение, авиационно крило и брегова охрана. Пехотния полк се състои от 3 пехотни батальона. Авиокрилото включва учебен блок, база и самото авиокрило. Бреговата охрана включва морската база, корпуса за обучение и екипажите на корабите. Общо във въоражените сили служат 2800 души от които 2500 в армията. На въоражение се намират 4 БТР и 12 минохвъргачки. В авиокрилото служат 140 души а въоражението включва 1 транспортен самолет, 3 леки самолета и 8 вертолетаВ беговата охрана служат 190 души имащи на въоражение 3 бързоходни катера и 8 патрулни катера.
Тринидад и Тобаго
Тринидадската армия е създадена на базата на 2 ри батальон от Уест Индийския полк през 1962. В днешно време тринидадските въоражени сили наброяват 4000 души. Сухопътните войски са 3000 души и включват Тринидадския пехотен полк и батальон за обезпечаване и поддръжка. В него влизат 2 пехотни батальона и 1 инжинерен батальон. Въоражението е 6 минохвъргачки, 24 стари безоткатни оръдия 13 гранатомета. Бреговата охрана включва 1050 души, 1 патрулен кораб, 2 големи и 17 малки патрулни катера, 1 вспомагателен кораб и 5 патрулни самолета. Въздушната охрана е създадена през 1966 в състава на бреговата охрана, но през 1977 е отделена като самостоятелен вид въоражени сили. На служба са 10 леки самолета и 4 вертолета.
Барбадос
Силите за отбрана на Барбадос са създадени на 15 август 1979 при обявяването на независимостта и включва в своя състав Барбадоския полк, Бреговата охрана и Кадетския корпус. В състава на Барбадоския полк влизат 2 батальона-регулярен (щабна рота, инжинерна рота и рота специални сили) и резервен батальон (щабна рота и 2 стрелкови роти), а също и военния оркестър. Бреговата охрана е в състав 150 души. Кадетския корпус представлява военизирана младежка организация създадена още през 1904. Освен това на острова съществува и Кралската полиция на Барбадос създадена през 1961 по образец на лондонската полиция.
Най малките
Изброените държави имат най големите армии, но има и по малки държави, които също имат свои армии. Силите за отбрана на Антигуа и Барбуда наброяват 245 души. В състава влизат щабна служба, инжинерен взвод, пехотна рота, флотилия брегова охрана с няколко катера. При все своята малочисленост те са участрали в ред операции; американския десант на Гренада през 1983, подавянето на метежа в Тринидад през 1990, миротворческата операция в Хаити през 1995.
Въоражените сили на Сен Кийтс и Нейвис са създадени още през далечната 1896 като отряд за охрана на плантациите захарна тръстика, а днес наброява 300 души. В неговия състав влизат полка Сент Кийт и Нейвис, Брегова охрана и Кадетски корпус. Полкът всъщност е пехотна рота и се състои от щабен взвод и 3 стрелкови взвода. В кадетския корпус 150 младежи преминават военна подготовка.
В Сейнт Винсент и Гренадини съществува Кралска полиция основана през 1999. В нейния състав влизат 700 полицейски и граждански служители. Военизирани подразделения се явяват Службата за специално назначение и Бреговата охрана.
В Сейнт Луис ситуацията е същата, като полицейските служители са 950 души.
На Бахамите сухопътни и военно въздушни сили няма, но има Кралски Бахамски отбранителни сили в които влиза военноморски флот, който изпълнява ролята и на полиция. Той е създаден на 31 март 1980 и в него служат 1000 моряци. От тях 500 влизат в ескадрила командос и изпълняват ролята на морска пехота.
Ами готин пич си беше. Произхождащ от Европа, където е приет за свой (а не див балкански субект), около него няма скандали, че е гей, убиец, педофил или нещо такова. Около него нямаше скандали за корупция (той е живял цял живот в Испания и нямаше как да е корумпиран), не е свързан с разни мафиотски структури. Не е участвал в мръсните игрички за властта. Нямаше как да го обвинят, че е комунист. Образован прекрасно. Говорещ много хубаво и с отмерени фрази. Определено можеше да изиграе чудесно ролята на "морален стожер" без грам власт.
