Frujin Assen

Боевики из ливийской Мисраты отбили авиабазу Брак Аль-Шатти и устроили там бойню Опубликовано: 19 мая 2017 Убитых и раненых вывозят с авиабазы Брак Аль-Шатти 18 мая 2017 Более 130 человек убили боевики бригады Мисраты (Мисураты) и т.н. бригады обороны Бенгази после возврата под свой контроль авиабазы Брак Аль-Шатти на юге Ливии. Ранее этот объект был отбит у исламистов 12-м батальоном Ливийской национальной армии (ЛНА, армия Хафтара) под командованием генерала Мохамеда Бин Наиля. Им была поставлена задача удерживать авиабазу до отправки сюда основных сил ЛНА. Прибывшие к авиабазе боевики из Мисраты и Триполи (бригада обороны Бенгази сформирована исламистским руководством в Триполи и ставит целью захват города Бенгази на востоке страны) в несколько раз численно превосходили охранявший объект 12-й батальон ЛНА. После примерно часового боя авиабаза была захвачена исламистами. По данным местных источников, от 30 до 40 защитников базы погибли в боевых действиях. Остальных исламисты разоружили и расстреляли. Как сообщил представитель властей поселка Брак Аль-Шатти, боевики расстреливали всех кто попадался, в том числе погибли почти все гражданские сотрудники базы (повара, уборщики и т.д.) - все они жители поселка. Пятерым пленным военнослужащим ЛНА публично отрезали головы. В общей сложности было убито 134 человека, их тела вывозили на пикапах и закапывали тут же в пустыне. Командование ЛНА не комментирует гибель части 12-го батальона и пока признает потерю только пяти человек. Руководство исламистской бригады Мисраты тоже "ничего не знает" о массовых расстрелах, о которых сообщили жители Брак Аль-Шатти.

Ако искаш, ще ти изнамеря едно клипче за японските майстори на бойни изкуства към началото на 20 век. Там се обясняваше, че когато се възраждала японската армия в началото на 20 век разчитали на тези школи. Оказало се, че това е тотален провал. Тези момчета и мъже които били призовани в армията и преди това били тренирали различни бойни умения и боравене с оръжия бил пълни нули. При учебни боеве с прости селски момчета които са учели ръкопашен бой и използване на меч в армията (меч се е полагал на всеки офицер и той е бил длъжен да владее бой с хладно оръжие) просто спуквали от бой тези които бил учили. Имало дори случаи когато момчета учили с години бой с бамбуков меч се самонаранявили и даже си режели пръсти в тренировки с боен меч. Накрая се стигнало дотам, че момчетата и мъжете изучавали бойни изкуства и боравене с оръжие не само не били използвани за инструктори (както мислели в началото), ами даже преминавали по дълъг курс на ръкопашен бой и владеене на хладно оръжие, тъй като трябвало да им избият от главите наученото в школите. Оказало се, че всички бойни умения които изучавали са по скоро спорт и духовно учение и имат съвсем малко общо с боя в реална обстановка.

Пример за това как хубаво се учат братята роми в училище. Това момче абсолютно няма нужда от професионално обучение, нито от грамотност! Директно може да използва всичко научено в живота ... като общ работник (в най добрия случай).

Отделих последните мнения в нова тема. Според мен е важно да се разберем откъде произлиза титлата КНЯЗ!

И сега какво искаш да кажеш Скуби? Че понеже казармата пречи на 5-10% от младежите не трябва да я има? А другите на които им помага? Или както се казваше в една комедия "Бедните да го духат".

Очевидно за руснаците българските владетели нямат царски статут. Прочее както знаеш, те говорят за "църковнославянски" език и писменост- не за български. Доколкото знам руските земи църковно са подчинени на цариградската, не на търновската митрополия и май връзката им с България в църковно отношение не е чак толкова силна. Още ранните руски църковни деятели започват да обясняват, как те са най ревностите и правилни християни и как са богоизбран народ. (Подобно нещо има сред българите, много скоро и ние се сдобиваме със светци по свети от гърците и прочее. Виж темата на Ворфакс за митовете, още тогава ВСИЧКИ народи си строят митове.) Доколкото схващам (може и да греша) за руснаците църковнославянския е някакъв изкуствен език подобно на днешното есперанто, който те решават да използват. Никаква България, никакъв български там няма. Проблема с ранната история на славяните е... че не знаем практически нищо за нея. Ти знаеш ли титлите на руските вождове през 8 век? Или как са титлите на славянските вождове нападащи Византия през 6 век? Признавам си, аз не зная. Доколкото знам сред славяните има много немски заемки от много старо време. Предполага се, че прародината на славяните е източна Полша и западна Беларус. Предполага се, че тяхното раздвижване започва когато готите пресичат земите им за да стигнат до причерноморските степи. Може пък още от тях да вземат титлата "конунг" която да използват заедно с жупан. Прочее има теория, че "жупан" е българска титла, която славяните (включително сърби и хървати) вземат от българите и си я използват. Според други пък "княз" е много по късна титла и изобщо не е славянска... Ситуацията е много сложна. Щях да забравя, именно немския кайзер е римския император за руснаците. То там е голяма главоблъсканица "Свещена римска империя на германския народ". Щом е свещена значи папата. Къде е папата? В Рим. То и в титлата си е казано "римска империя"- а Рим е град. Значи немския кайзер и римския император са едно и също лице! А папата е неговия митрополит. Нещо такова навярно са мислели. Може и да греша. ДАЙТЕ ДА СЕ РАЗБЕРЕМ! ОТКЪДЕ ПРОИЗЛИЗА ТИТЛАТА КНЯЗ, ЧИСТО СЛАВЯНСКА ЛИ Е, ОТ НЕМСКИ ЛИ ИДВА, ИЛИ ОТНЯКЪДЕ ДРУГАДЕ. КОЯ Е ТРАДИЦИОННАТА СЛАВЯНСКА ТИТЛА ЗА ВОЖД, ИМАМ ПРЕДВИД ЗА 5-7 ВЕК, А НЕ ЗА 10-15. ИМАМЕ ЛИ ДАННИ КАКВИ СА БИЛИ ТИТЛИТЕ НА СЛАВЯНСКИТЕ ВОЖДОВЕ В АВАРСКИЯ ХАГАНАТ КОИТО НАПАДАТ ВИЗАНТИЯ, КАКВИ СА ТИТЛИТЕ НА ПОЛСКИТЕ, ЧЕШКИТЕ, ПОЛАБСКИТЕ СЛАВЯНИ, КАКВИ СА ТИТЛИТЕ НА ИЗТОЧНИТЕ СЛАВЯНИ, ОТКЪДЕ ПРОИЗЛИЗАТ.

Да отговоря на Булгароид. За руснаците през средновековието има трима царе- римския, цариградския и ... татарския. Доколкото аз знам, княз НЕ Е славянска титла- немска е, славяните я вземат от немското конунг. Имам съмнение, че традиционната славянска титла за "вожд" е по скоро жупан, която те заменят на "княз". В този смисъл Борис си е "княз" доколкото това съответства на гръцкото "архонт".

Естествено заплатите не са по 3000 лв. Брат ми получава 800 лв заплата, има и офицери които получават и по 1500 лв, но те са малко. Прочее тези заплати са твърде малки и всеки кадърен човек трудно може да го задържат. Знам за един пич от махалата, който в армията стана заварчик. Сега е в Англия и взема по няколкостотин паунда (да не ви излъжа колко) на седмица. Знам за пич, който взе безплатно книжка за кранист и сега работи в София за 3000 лв. Ако не беше армията сега тия момчета щяха да работят по строежите като общи работници. Това го казвам специално за тези които твърдят, че времето в армията било изгубено.

Ангелеее, Ангеле, какво знаеш ти за ужаса да ти се олющи лака на ноктите, или да си загубиш червилото...

На изток от нас си имаме султан диктатор, който плаши даже нашите демократично настроени турци- ние си свиркаме. На запад от нас всеки момент може да избухне война, ние пак си свиркаме. Утре Ердоган от който вече е вдигнала ръце Европа като каже "Искам си България" ние какво правим?

Ако тия милиард и половина бъдат дадени не просто за джилезу, а има и офсет това са работни места. Да не говорим, ако се открие завод за производство на военна техника, това са пак работни места. Да не говорим за казармата. Там ще се дават държавни пари за строителство и поддръжка на сгради на български фирми- още работни места, за изхранване на войниците- отново работни места за кетъринг фирми, пак български. А униформите? Сигурно знаете, че те се шият в Калофер, където заплатите на шивачките в частните фирми са по 300 лв. Хем ще се даде хляб на шивачки, хем и частниците ще бъдат принудени да дадат малко по големи заплати. Да не говорим за озеленяването и варосването на бордюри в поделенията- сестрите ромки ще го работят с удоволствие. Да не говорим за братята роми. Те могат да служат в трудови войски, където да ги научат да четат и пишат (защото училището не се справя с това), да се научат на някаква професия- примерно строителство, та като излязат от казармата да има какво да работят. За момчетата от бедни семейства възможността да преминат някакво професионално обучение безплатно си е огромен плюс. Отделно редовното хранете под часовник с качествена храна и физически упражнения ще подобрят здравословното състояние на всички момчета и момичета в казармата. Защо казвате, че казармата е загубено време, когато тя се счита за стаж. Може стажа да се увеличи и за 6 месеца казарма да се дава 1,5 години стаж.

Апропо Булгароид точно Англия има най боеспособната армия в Европа (частично боеспособна е френската, останалите могат да станат боеспособни в кратко време), НО ако не си забравил, Великобритания напусна ЕС. Та останахме без тях.

Европа има пари и техника, но няма войници. Сравни това С това

Иди го кажи това на тия пичове! Пожелавам ти да останеш жив, ако изобщо решиш да се пробваш (което би било глупост).

Отдавна се говори, че влиятелни кръгове в САЩ искат да разкарат тия готованци от Европа. Ами ако Тръмп наистина изостави НАТО? Ще ви кажа какво ще стане, ще се окажем с гол гъз и туба вазелин в ръка да чакаме следващия освободител. Ако не искаме това да ни се случи ни трябва армия.

Фиксерес, няма да повярваш, но има хора, които ще те унижават, бият, ще те тъпчат в калта с упоение ... Не защото си виновен за нещо, а просто защото са по силни от теб и могат да го направят. И ще го направят в момента в който усетят твоята слабост. Другото нещо. Отдавна е доказано, че когато две общности живеят една до друга, то по силната рано или късно ще поиска да отнеме със сила ресурсите на по слабата. Просто защото е по лесно и ефективно. Нищо лично, просто бизнес. И винаги пропагандата ще облагороди агресията и насилниците ще се чувстват прави и справедливи. Това са хората в миналото и днес, по всяка вероятност ще са такива и утре. Идва ми на ума за папуасите. Там значи съвсем доскоро е имало така наречените ритуални войни. Войните от едното село отиват пред другото село и започват да се перчат и заканват. Защитниците излизат, построяват се пред тях и също показват своите разкошни облекла и пера също перчейки се със своите оръжия и мускули и също псувайки и заканвайки се на нападателите. Цял ден така стоят и разиграват война. Може и да метнат някой камък, да пуснат някоя стрела, някой особено буйни да се сбият. Обикновено се разминавало с някой навехнат крайник, пукната глава, счупена кост и в краен случай някой убит. Европейските учени смятали, че това е ритуал и те не воюват, живеят в хармония с природата... докато не установили по тесен контакт и местните не им разказали каква е работата. Това перчене е просто мерене на силите, и ако едните се почувстват достатъчно по силни- нападали. Следвало клане. Мъжете които се защитавали били убивани заедно с децата и старците, били пощадявани само младите жени които нападателите вземали със себе си. Вземали всичко което могат от селото, останалото изгаряли. Същата е ситуацията и днес, самолети, танкове, ракетите са в ролята на сопите, камъните, перата, лъковете на папуасите, а редовно провежданите учения и паради изпълняват ролята на псуващите и показващи мускули папуаси. Ако днес българите не приготвим сопите и перата и не се научим да псуваме гръмко рискуваме първия съсед който дойде пред нашето село да ни унищожи.

Ако видите двете държави от третия свят, ще видите, че България прилича повече на Еквадор, доволно много старо оръжие и почти никакво ново. Ако обаче продължаваме по пътя надолу рано или късно ще се окажем в положението на Гвинея. Само си помислете, какво става с една кола, която стои примерно 20 години в гаража. ЗАПОМНЕТЕ ЕДНО, ОРЪЖИЯТА ЗА РАЗЛИКА ОТ РАКИЯТА НЕ СТАВАТ ПО ДОБРИ С ВРЕМЕТО-НАПРОТИВ.

ЕДНА АФРИКАНСКА СТРАНА ГВИНЕЯ АВИАЦИЯ МиГ-21 3 броя Ми-17 2 броя Ми-24 3 броя Сухопътни войски Т-54 8 броя ПТ-76 16 броя ЕЕ-9 3 броя Пираня бронетранспортьор 50 броя БРДМ-2 25 броя БТР-60 8 броя Д-30 122 мм гаубици 6 броя 81 мм минохвъргачки 50 броя неизвестно количество ПТУР Малютка (от 50 те) Неизвестно количество ПЗРК Стрела-2м

Нека да направим едно кратко сравнение с армии на държави горе долу подобни на нашата ЕКВАДОР Сухопътни сили Танкове Леопард 1а5 30 броя (в производство от 1964) Леопард 1в 30 броя АМХ-13 108 броя (конструиран в края на 40 те в производство от 1952 до 1964) Бронирани машини ЕЕ-9 32 броя (в производство от 1974) ЕЕ-3 10 броя (в производство от 1980) ЕЕ-11 32 броя (вариант на ЕЕ-9, производството е прекратено през 1987) АМХ-VCI 80 броя (в производство от 1957) AML-252 27 броя (в производство от 1959) ERC-90 10 броя (в произвоство от 1979) БТР-3 10 броя произведени скоро (това е украинска версия на БТР-80) Артилерия MK F3 12 броя 155 мм САУ (произвеждано от 1962 до 1997) М114 12 броя 155 мм гаубица (в производство от 1942) М198 12 броя 155 мм гаубица (модернизиран вариант на М114 произвеждан от 1965 до 1978) М101 30 броя 105 мм гаубица (в производство от 1941) М2А1 24 броя 105 мм гаубица (модернизиран вариант на М101) ОТО Мелара модел 56 24 броя 105 мм гаубица (в производство от 1952) РСЗО RM-70 8 броя (чешки вариант на ГРАД производство от 1971) БМ-21 ГРАД 10 броя (в производство от 1962) Минохвъргачки М-66 12 броя 160 мм (в производство от 1968) М81 412 броя 81мм (в производство от 1952) ПТУР Spike 244 броя (в производство от 1981) Корнет 288 броя (в производство от 1994/8) М67 380 броя (в производство от 1962 до 1975) Зенитни оръжия Бофорс 40 мм 30 броя (от ВСВ) GDF-003 35 мм 30 броя (производство от 1985) ЗУ-23-4 34 броя (производство от 1964 до 1982) М163 70 броя (производство от 1968) ОСА 6 броя (производство от 1971) MIM-72 18 броя (производство от 1967) Blowpipe ПЗРК 220 броя (в производство от 1975) ЕКВАДОРСКИТЕ ВВС 10 Чита (юарска модернизация на Мираж ІІІ) 8 Кфир (безлицензно копие на Мираж ІІІ) Мираж 3, френски изтребител в производство от 1959)

Гласувах за танкове и САУ, защото нашите са доволно остарели, а точно танковете и артилерията са гръбнака на всяка сухопътна армия. Трябва тежко желязо, няма какво да се лъжем.

Браво Историк, много хубаво си го измислил.

Этот самолёт создавался как дальнейшее развитие тяжёлого итальянского бомбардировщика Рiaggio Р.108. Разработка проекта началась в 1942 году. Он создавался под сильным влиянием английских и американских стратегических бомбрадировщиков "Ланкастер" и В-24 Liberator. Во многом похожая на В-17,Рiaggio Р.108,итальянская "летающая крепость" оказалась тяжелей в управлении и с немного худшими летными характеристиками. А в общем, это был достаточно современный самолет, выполненный по передовой технологии, включая электросварку. Конструкция бомбардировщика была цельнометаллической с дюралевой обшивкой. Четыре двигателя Пьяджио Р.XI вращали трехлопастные винты изменяемого шага. Основные стойки шасси убирались вперед по полету во внутренние мотогондолы. Защитное вооружение состояло из восьми 12,7-мм пулеметов SAFAT. Один находился в носу в специальном застекленном выступе у бомбардира, из другого можно было вести огонь под фюзеляж из специально выдвигаемой гидравликой стрелковой башни. Сзади находились еще два пулемета, каждый в своей бойнице по бортам фюзеляжа. Наблюдая за воздушной обстановкой сверху из двух специальных блистеров за крылом, стрелки могли дистанционно управлять двумя турелями со сдвоенными пулеметами на крайних мотогондолах. Бомбоотсек вмещал тридцать четыре бомбы по 100 кг или двадцать по 160 кг, либо семь бомб по 500 кг. Экипаж - восемь человек: два летчика, штурман, бомбардир, радист и три стрелка. Сказался очень небольшой опыт итальянцев в создании дальних бомбардировщиков. В модели Р.133, инженеры компании Рiaggio и попытались устранить все недостатки Р.108. На самолёте планировалась установка четырёх двигателей Рiaggio.XII RC.35 Tornado мощностью по 1500 л.с. Был увеличен размах крыльев с 32 до 36 м. Так же увеличилась их площадь с 135,34 кв.м. до 160 кв.м.. На самолёте были кардинально изменено вертикальное оперение-вместо одного киля, как на Р.108, на Р.133 появились двухкилевые плоскости. Самолёт должен был иметь дальность полёта в 5000 км и мощное защитное вооружение. Ни один самолёт Рiaggio Р.133 так и не бы построен. В 1943 году Италия вышла из войны. На этот момент первый прототип самолёта Рiaggio Р.133 был готов на 90%. После чего дальнейшие работы по нему были прекращены.

Проект Са.204 был принят к разработке в 1938 году,в результате объявленного конкурса на тяжёлый дальний бомбардировщик. Самолёт должен был оснащаться четырьмя звездообразными двигателями Alfa AR.135 RC.132 мощностью по 1350 л.с. или Isotta Fraschini L.180 IRCC 45 мощностью по 1500 л.с. Расчётные данные были следующими : размах крыла-31,5 м, длина-23,2 м,площадь крыла-124 кв.м, вес пустого-11900 кг, максимальный взлётный вес-23000 кг, максимальная скорость-515 км/ч, крейсерская скорость-465 км/ч, дальность полёта (боевая)-4650 км, вооружение: шесть пулемётов 12,7-мм и 2000 кг бомб. Проект реализован не был, а победителем в конкурсе в результате оказался самолёт Piaggio P.108B.

В начале 1950-х годов итальянская авиационная промышленность предложила ряд разработок,одной из которых был проект компании SIAI. Данный проект был незакончен и сведения о нем носят отрывочный характер,но тем не менее он хорошо свидетельсвует о планах и тенденциях тех лет. Проект этого самолета был разработан с учетом тех требований, которые должен выполнять современный истребитель, поставляемый новым итальянским ВВС.

Проблема улучшения скоростных характеристик серийных истребителей решалась в годы войны несколькими путями. Одним из наименее сложных была замена двигателя на более мощный, однако существенного прироста в скорости можно было добиться использовав две силовые установки. В 1941 году в Италии развернулась обширная программа по проектированию двухмоторных истребителей, причем не только “классической” схемы. Параллельно с немецкими авиаконструкторами специалисты фирмы FIAT также начали работы по созданию “сдвоенного” варианта истребителя на основе G.55. Фактически предлагалось соединить два фюзеляжа серийного самолёта, что позволило бы выйти на максимальную скорость порядка 700 км\ч, а увеличенный запас топлива позволил бы использовать новый истребитель в качестве эскорта дальних бомбардировщиков. Подобный проект, названный как CR.55, в 1942 году разрабатывался конструкторской бригадой под руководством Ч.Розателли, известного своими истребителями-бипланами. Два фюзеляжа от истребителя G.55 соединялись общей секцией центроплана, внутри которой можно было установить батарею пушек или крупнокалиберных пулеметов, либо топливные баки. Кроме того, под центропланом имела возможность бомбовой подвески. Кабина для единственного пилота располагалась в левом фюзеляже. К сожалению, подробностей проекта CR.55 сохранилось крайне мало. Известно, что работы над ним не имели высокого приоритета и в 1943 году были вовсе отменены. Расчетные технические характеристики истребителя FIAT CR.55: Начало проектирования – 1943 г. Причина завершения работ – 1943 г., выход Италии из войны. Длина – 9,37 м Скорость – около 700 км\ч Экипаж – два человека Двигатель – два рядных FIAT RA1050 RC58 Tifone (Daimler-Benz DB605A), мощностью 1475 л.с. каждый Вооружение – две 20-мм мотор-пушка Mauser MG 151\20, две 20-мм пушки смонтированных в крыле и четыре 12,7-мм пулемета Breda-SAFAT установленных на фюзеляже.