Frujin Assen

Има местна легенда че село Свежен (тогава Аджар) е основано от избягали търновски боляри. След падането те се спасили и избягали в балкана. Дълги години те се криели от османските власти и селото било намерено случайно от заблудил се в балкана турчин. За село Марино поле има легенда че е основано от войниците ескортирали Мара (както я наричат) до харема на турския султан. Понеже болярина който я съпровожда го било срам че е дал християнска принцеса на турския султан предложил на войниците да основат ново село, но да не се връщат в Търново. И за други села в Карловско има подобни легенди, но за не ви излъжа първо ще е добре да говоря с някой краевед.

Глахаде, разбрал си ме погрешно. Описвам в подробности цялата процедура как би могъл да бъде превзет града и как аз си го представям. Евреинът пуска 10-на турци през малка врата или дори им помага да се изкачат по стените или нищо подобно. Те отиват при някоя врата и убиват охраната. След това разбиват вратата така че тя да не може да бъде затворена. Малък, но елитен отряд, който седи в готовност отива при тази врата и понеже тя е разбита и българите не могат да я затворят, започват ръкопашен бой при тази врата. Целта е не да се влезе в града, а да не се даде на възможност на българите да поправят вратата. Докато този бой продължава, главните сили се мобилизират и стигат при тази врата. Тук вече портата е отворена, в смисъл на разбита и неизползваема. Боят е вече в разгара си и е въпрос на време кога по-многобройните турци ще пробият редиците на българите, които отбраняват района на вратата. И точно в този момент, когато съдбата на града е решена, но той все пак още не е паднал, управниците на градът решават да капитулират. Това е начинът, по който аз го виждам.

Аз също призовавам за коректност. Сега, ето още един важен момент, отворена е главната порта. Достатъчно е малък отряд да я заеме и да строши вратата. Оттам насетне вече е въпрос на време кога турците ще преодолеят българската съпротива. Може би точно в този момент градът е капитулирал. Незнам къде съм го чел но сега се сетих че предателя иска паница жълтици, после иска гърне, накрая не помня какво още искаше и султана омерзен от алчността му го изхвърлил, и българите го убили.

Строг принцип наистина няма, но е факт че власта се предава на тримата братя поред. Забравяте нещо много важно. Петър е цар и след смъртта на Асен, а за съцар обикновенно се взема престолонаследника. Защо Петър не взема за съцар синът си, а брат си? Вие сещатели се поне за един случай когато съцаря не е престолонаследник? След дългото управление на Иван Асен ІІ нещата са променени.

Дойде ми на умът за престолонаследието при ранните асеневци. Забележете власта се предава от брат към брат, а не от син към баща. Петър има за съцар подред двамата си братя. Айде той няма деца, но ако беше от баща към син, след смъртта на Асен І синът му трябваше да стане съцар и после да след смъртта на Петър да му се назначи регентски съвет. Прочее при положение че Петър е бездетен трябваше да си имаме дете цар, както по сетне със синовете на Иван Асен ІІ. Обаче цар Петър взема за съцар брат си. При тази теория следващия цар трябва да е най големия син на най големия брат- Иван Асен.

Ми стигнахме и до влашкия, аз тук ще замълча защото винаги съм казвал че етимологията може да докаже всичко. Сега пак за преводача, ок, трябва му да знае български, и вместо да извика 10-20 латиноговорящи, които за половин година да научат български и за още половин година да научат на латински 30-40 българи царят праща синът си за няколко години в Рим? Странна логика има българският цар. Колкото до Симеон, когато е пратен в Магнаурската школа той е един от няколкото синове на царя трети ако не се лъжа. Даже май трети син, иначе казано вероято никога няма да седне на трона. Счетено е че за него може да се подготви кариера на книжовник или духовник.

Гледам и не зная да се смея ли да плача ли. ХОРА говорим за държава с милионно население, на кръстопътя на континети, и да ми твърдите че латиноговорящи няма... Ако на царя му трябва доверен преводач (синът му) ще си извика учител от италия, константинопол или все едно къде. Както би си извикал и преводач. Унгария е латиноговоряща. Колко време ще отнеме да отиде дотам човек и да доведе 10-20 латиноговорящи? Не повече от няколко месеца. За мен има два варианта 1 Този Витлеем е заложник 2 Не е престолонаследник.

Императоре, това за латинския само по себе си звучи смехотворно (така както е представено буквално в извора). Добре, приемаме че в царската канцелария няма латино говорящ. Той е много нужен на царя. Затова праща синът си в Рим да учи език. И в резултат е готов да чака години докато се изучи. Тове е недомислица, хем му трябва преводач, хем ще чака тоя преводач няколко години да научи езика. Просто няма логика. Държавните дела не могат да чакат докато преводача се изучи. Подобен случай имаме с Цар Симеон който искал да превземе Константинопол, но като видял укрепленията му се отказал. В смисъл, ако четем и разбираме извора буквално трябва да кажем сбогом за здравия разум.

Императоре, дай малко по сериозно, говорим за държава с милионно населене, на кръстопът, с развита търговия. И в цяла България няма поне 1 човек дето да знае латински. Това е някаква трафаретна фраза която крие истината. Дори и да приемем че на царят му трябват преводачи, едва ли с това ще бъде занимаван самият папа. Ако са деца могат да бъдат пращани само и единствено като заложници, това с учението е възможно ако искат да го правят патриарх или нещо подобно.

Пожара май е от по ранно време (според Йордан Андреев от 1245 когато татарите правят опит да превземат Търново). Репресиите пък са от по късно. Май след капитулацията българите нещо кроят и турците бързат да потушат размириците още преди да са взели въоражен характер.

Цялата работа е много объркана. Аз съм на мнение че е имало комбиниран удър. През 1392 Челеби, синът на султана воюва във Влашко, докато по същото време българи и власи превземат Шумен (въобще воюват в Мизия). Най вероятно двете турски армии хващат в клещи Търново от север и юг. Цялата обстановка, запазените стени, оцеляването на патриарха и болярите (те са избити по късно) говорят за капитулация. Бързам да добавя че не се знае каква капитулация. Възможно е след като турците с помощтта на предателя превземат една врата българите да капитулират. За Константинопол е по сложно. Има извори че градът е капитулирал. Счита се че някой квартали, особено които са по далеч от пробива или защитени със свои стени успяват да капитулират и избягват развихрилия се турски терор.

Не, въобще не си го представям така. Теорията в антисемитските книги е следната. След дълга обсада, за която се говори и от изворите, турците се отчаяли и дали вид че ще се откажат от обсадата. Търновските граждани се успокоили и тогава евреина отворил портата. За това съвсем не са необходими хиляди или стотици бойци. Ще ви припомня превземането на Тива от Цар Симеон. След неуспешен щурм Цар Симеон предложил преговори и гърците се съгласили. Българските пратеници скрили под дрехите си брадви и посред бял ден, като влезли в градът нападнали портата. Те убили стражите и разбили пантите на вратата за да я направят неизползваема. Тези хора естествено са били ескортирани от гърци, но както се вижда немърливо. Достатъчно е неколцина турци да получат достъп до врата за да отворят бреш в отбраната. Евреинът пуска десетина турци, те отиват до някоя врата, убиват охраната, отварят вратата, и я привеждат в негодно състояние. Дори и българите да се вдигнат на крак, докато поправят вратата за двайсетина минути или колкото там турците вече са на вратата. Прочее ще припомня и троянския кон. В него с Одисей не са се скрили хиляди нали?

Сега за евреите. След ВСВ е създадена някаква психоза спрямо тях. Те задължително са света вода ненапита, никой евреин, никога и в нищо не е виновен. Всеки който посмее да каже и една дума против който и да било евреин, за което и време да става въпрос бива дамгосван като фашист, антисемит, мръсник, човек който яде малки деца върху мраморна маса за закуска. Така че, аз лично много се съмнявам в тези оправдания на евреите. Има ли място "жидов гроб" -има. Има ли легенда че Търново е предадено от евреин-има. Има ли доказателства че Търново е паднало по друг начин? НЯМА. Сега за косвените доказателства. След падането на градът, стените не са рушени, хората не са избивани, патриарха е оставен жив. Това са косвени доказателства че Търново се е предало или е било предадено. Логически погледнато, ако турците са влезли в градът най логичното е той да капитулира, а не да оказва съпротива до дупка. Тоест и двата варианта са възможни. Според мен, след като нямаме НИКАКВИ доказателства че градът е капитулирал доброволно, ще трябва да приемем за вярна легендата за предателя евреин. Съвсем друг е въпросът че това не звучи политкоректно и както вече казах евреите за нищо, никога и никъде не са виновни. Че Сара-Теодора ги е творила едни има косвени доказателства. ИЗРИЧНО се споменава че представителите на сектата на жидосващите са разчитали на нейната подкрепа. Някой от вас да се замисля че заради преследването на евреи в Търново по този повод е възможно те да са си го върнали предавайки градът? Или пак опирамеу до ангелските крилца на евреите? Предупреждавам византиеца да не трие постове, защото и аз съм модератор и както той добре знае аз лично също вярва в конспиративните теории (друг е въпроса че съм обещал да използвам умерен тон). Г-н Византиец, внимавай в картинката, защото следващия път ще те черпя лимонада, а не бира!

Има една приказка- Каквото сам си направиш никой не може да ти го направи. Циганите да вземат да да влязат в пътя, и тогава да чакат помощ. А другарката от амнести кат е толкоз ербап да вземе един катун у тях както вече се предложи.

Ще ми се да напомня че Гаврил Радоми и Иван-Владислав също нямат царски титли. Забележете, в надписа на Иван-Владислав той нарича убиеца на родът си цар, а себе си като владетел на България оставя без титла. Може би българските владетели да следват някаква традиция и да не се кичат с пищни титли когато държавата колабира. Иначе още във витошката грамота Иван Шишман нарича брат си свой наследник. Може би когато търновското царство започва да губи позиции осъзнавайки безсмислието и изпразнената от значение титла Цар той доброволно се отказва от нея.

Какво да ти кажа Иванко, ужас е. Тая теория я мисля от години, изпогубил съм кое къде съм чел, обърнах карловската библиотека с краката нагоре). А в нас е малък такъв хаос... "Унищожаването" на българската аристокрация у затвърдено в периода на социализма. Идеята е българския народ по стечение на историческите обстоятелства е получил най важния тласък по пътя на изграждането на комунизма, а именно истинско равенство, в българския народ няма класи тъй като аристокрацията е унищожена от турците. В историята на българския народ от това време важно място заемат спахийте християни. Спахийте са ядрото на османската армия и по традиция смятани за дребни феодали опора на чуждата власт по нашите земи. Наличието на тези спахии наричани с недвослимения термин "войнуци" противоречи на основни постулати, а именно че българите са изравнени социално и напълно безправни. За да се излезе от конфузното положение се твърди се те са били малцина, с ограничени права (почти само данъчни облекчения), занимавали са се с тилова служба (грижели се за конете) и накрая повечето от тях са приели исляма желаейки да запазят някаква власт и положение. Приема се че те са основно потомци на аристокрацията от второто българско царство, които служейки на поробителя и накрая приемайки исляма отново затвърдили "предателската роля на аристокрацията спрямо собствения си народ". Най общо се посочва средата, края на 16 век когато завършва процеса на приобщаването им към поробителя. Тук трябва да се зададът два много важни въпроса, -спахийте наистина ли са гръбнакът на османската армия и доколко са феодали. Вторият много важен въпрос е какъв точно е статутът на това население, колко многобройно е то и кога изчезва. Проблемът със спахийте заема централно място в нашата историография. Това се дължи на факта че основния масив документи от онова време третира предимно въпроса за отношенията ленник- централна власт. От там идва и преекспонирането на спахийте като основна единица в османската феодална система. Реално обаче те са само част и то дори не най важната от тази система. Ако погледнем дори и само малко по задълбочено ще установим че спахията не получава никакво владение. Просто султанът, като единствен собственик на цялата земяа в империята му отстъпва доходите си от определено данъчноприходно място. По подобен начин той отстъпва пожизнено на българските селяни правото да обрабоват неговата земя. Спахията няма никаква власт над отстъпените му данъчно задължени поданници, той има право да се разпорежда само с приходите които те генерират. Ярък пример е факта че тимари са образувани и в големите градове от приходите получени от пазарни такси, и глоби. Не бива да се забравя че тези доходи съвсем не са били огромни. Едногодишен доход на средностатистически тимариот не е стигал дори за закупуване на боен кон. Иначе казано тимарите са заплатите на османските спахий, които по принцип са стигали колкото за изхранването на спахията и семейството му. Сега да видим дали и кога те са били основата на османската армия. Преди да започна самото изложение следва да се направи едно важно заключение относно духът на Османската империя. През първите векове на съществуването си това въобще не е национална държава на турците . В нея водеща е религията- всеки мюслманин независимо от националността си е неин пълноправен неин гражданин. Ще минат векове и едва през 18 век вече по ясно ще се очертае силуета на турската народност. Освен това, тази империя е държава на Духът, в нея най важна е Идеята. Подобна държава в днешно време беше СССЗ. При този тип държави пропагандата има огромно значение, а най често желаното се приема за действително. Случаите когато управляващите и идиолозите в такива държави лъжат сами себе си са по скоро правило, а не изключение. Всеки който поне малко познава строя съществувал преди 1989 знае че в България съществуваха две реалности, тази официозната, от вестници, радио и телевизия, и тази с която се е сблъсквал всеки в ежедневието си. Днешните историци допускат грешката да се предоверяват на османските извори (все едно да пишеш история на България 1944-1989 единствено по публикации във в-к "Работническо дело"). В османската военна традиция съществуват три основни крила -племенното опълчение (яя и мюселем), топракалийте и капъкулу.

Класическата постановка за българската история твърди че след падането на Видин българските земи били превърнати в интегрална част от османската империя. Всички останали последствия се извеждат от този постулат. Т .нар „Въстание на Константин и Фружин“ се представя като неуспешен опит на царските синове с унгарска и влашка помощ да си върнат бащините земи. Управлението на българските земи е унищожено напълно и безвъзвратно. В началото управлението се поема от комендантите на воеените гарнизони разставени в българските земи. Впоследствие територията е разделена на санджаци, административната власт е дадена на бейлербея, санджак бейовете и така до обикновенните тимариоти които са гръбнака на турската армия и феодална система. Българите нямат никакво участие в управлението на държавата. По този начин за късо време е унищожена аристокрацията. Част от нея приема исляма, друга лишена от постове и привилегии обеднява и се слива с народа. Колкото до обикновенните хора, подложени на жестока експлоатация, то те скоро се превръщат в безпоможна еднообразна маса, по скоро население отколкото народ който е принуден да преживява ден за ден лишен от всякакви обществени изяви и цели. Всичко това протича бързо и безвъзвратно. Едва през 19 век при възраждането вече в съвсем други условия от тази безформена маса се ражда новия български народ. Кога обаче завършва този процес на „умиране“ на българската средновековна народност. Според българските учени това е края на 15 век като краят се свързва с едни ктиторски портрети от софийските манастири. Радивой /1493/ София, Кремиковци - болярин Тодор /поч. 1492/ , София, Кремиковци – негов син Драгана /поч. 1492/ София, Кремиковци – негова дъщеря Радослав Мавър /1476/ София, Драгалевци – болярин или първенец Вида /негова съпруга/ /1476/ София, Драгалевци Никола Граматик – техен син /1476/ София, Драгалевци Стахия - техен син /1476/ София, Драгалевци Радич /1454/ София – “български воевода в София” “ктитор” Георги /1469/, София – велможа На тях ясно личат хора богати-хора боляри. Без да се държи сметка че тези портрети са свързани просто с построяването на тези манастири, липсата на подобни портрети се обявява за край на българската аристокрация. Случаят с тези ктиторски изображения дава ясна предствава за поведението на историографията към този период. Вместо да се зададе въпроса, откъде тези хора имат пари и влияние 100 години след падането на София под турска власт просто се обяснява че това са „остатъци“. Тук всеки разумен човек си задава въпроса след българската аристокрация не е унищожена за 100 години, какво и пречи да съществува и за в бъдеще в османската империя. Сэществува едно много добре познато сведение което също също се тълкува в подобна превратна светлина. 1587 г. – Раймонд Любенау, пътепис : “В тази страна България изобщо няма благородници, както и в цялата турска земя… Мнозина от родовете на старите владетели … се женят за овчарски дъщери.” /тази "страна България", а и указва че съществуват "мнозина от родовете на старите владетели"/ Това свединие се коментира като част от катастрофата на българската аристокрация. Никой обаче не държи сметка че въпросният извор коментира събития 200 години след турското завоевание! Никой дори не се замисля че българската аристокрация отново „умира“ 100 години след като вече е погребана от родните историци.! Нещо повече пренебрегват се напълно дори сведения писани от светила на българското възраждане. Георги Раковски. Разговор о болгарскому свещеному въпросу „После же завладение турков, ако и изгубил [българският народ] царството си, обаче негова свобода не е пропаднала съвсем, но задържала се е еще няколко векове. Турское завладение над българи не е могло навсякъде да се извърши мечом, но по-голяма част Българии се е превзела на условия, кои са се пазили от завладетелев за няколко си векове. От тях же условия по-главни са били следния: 1. Да имат българи вероизповедание си свободно и свещенство си независимо, както са го имали и преди падения си. 2. Да носят свободно оръжие си и да са обвязани да съвоюват с турков против неприятелев им в особни полкове, под особен си знамян и под предводителством своего си войвода. 3. Да се управляват области и окръжния се пак от войводи, а села и градища от кнезове, кметове и старейшини. Областнии войводи управители носили титул на турски език беглер-бей = княз над князи. А между кнезове и кметове имало е отпосле и баш-кнез и баш-кмет = върховний кнез или кмет. То съюзно българско войнство е съставляло в тях времена повеч турская конница. 4. Ония же, кои не са били войници, т. е. не са били обязани да съвоюват с турком, тии са плащали по драм сребра на глава, т. е. мъжеский пол достигший в законна възраст. А после то даждие се определило на 50 аспри. Това даждие се събирало пак от българи изпомежду им, кои са носили име бирници. 5. Съжби и разпри по селам отсъждали и извършали се помежду им от избрани старци в церковния за това определени стаи. А в по-главни градове, кои са се управлявали от войводи, имало войводници, на турски и до днес съхранено войвода-конагъ, де са се отсъждали и извършвали граждански и военни работи. Тая уредба и правление са траели няколко векове и турци са владели над българи по този начин. На тия сички ние имаме исторически доказателства и живи еще възпоменания и остатки, не само наши народни български, но и султански разновременни берати, фермани и писмени повеления, кои не са еще познати европейским ученим, защото тии твърде малко са се занимавали на тойзи предмет.” Разбира се Раковски греши, защото коментира неща отпреди 300 години за които въобще не знае как стоят нещата. А виж съвременните учени не грешат, нищо че пишат още по късно и просто няма как да имат това с което е разполагал Раковски и като извори и като народна традиция. Паисий Хилендарски пише: Така хората в онова време имали скръб върху скръб и жалост върху жалост. Плакали горко и жалостно за българското царство. Така майки, бащи и сродници ридаели безутешно и въздишали за чедата си. Хората в онова време имали голяма тъга и жалост под турска власт. Избирали черквите, които били хубави, и ги обръщали в джамии; така отнимали черковните и манастирските места от християните: и големи къщи, и ниви, и лозя и хубави места, каквото пожелавали, грабели. Убивали първите и праведни християни и им ограбвали имота. Така хората от онова първо поколение, при които било завладяно българското царство, имали голяма скръб и жалост, и плач, докато преминало това първо поколение. Следващото поколение полека-лека навикнало да живее с турците. Така турците изпърво били свирепи и големи грабители. Когато се затвърдили в цариградското царство, научили много от християнския ред и право и за известно време в началото престанали малко, засрамили се да ограбват незаконно християнските вещи и имота им. Но в сегашно време окаяните пак нямат никаква правда, нито съд. Паисий ясно си твърди че само в първото поколение имало насилия. После турците се засрамили и взели много от християнския ред. По негово време (18 век) турците отново станали асилници на християните. Никой не си и задава въпроса какво е накарало турците да се засрамят и да се държат прилично за доста дълъг период от време. И ако първата част съответства на вкоренените ни представи за турското робство, време е да се запитаме как така българите са живели горе доло нормално точно през най тъмните векове на робството.

Браво, е те тва е. Само да допълна че според поп Йовчо последния български владетел е резидирал в София и се е казвал Георги Срацимир. За подобно преместване на столицата на "Шишмановото царство" според мен имаме две податки, смъртта на Константин през 1422 и споменаването за пръв път на санджакбей на Видин (Синан паша) през 1432. През 1462 процесията с мощите на Свети Иван Рилски е посрещната в София от ктитор Георги. Това няма как да не е най видния жител на градът. В Никопол е посрещнат от ЖУПАН (административна титла) Богдан, а в София просто от ктитор.

Не съм съгласен. Всичко идва от многобройността и тактиката на турците. Те се бия на малки групи, и да унищожиш една другите остават, а в допълнение има постоянен приток на нови хора. За съжаление единствено Сърбия се оказва с по силна армия способна да окаже съпротива.

По този въпрос съм мислил много. Галахаде, ти много, твърде много надценяваш турците. Говориш за тях постфактум, от гледна точка на империята през 16-17 век. Само дето през 13-15 век никой те е имал представа какво ще се случи. Създаването на регулярната армия и еничарите се отнася към един доста ранен период, за което прочее няма СИГУРНИ свединия от нетурски произход. Истината е че много дълго време турска армия представлява тълпи от кръвожадни и алчни главорези водени от полунезависими от султана военачалници-вождове. Забравяте две много важни неща. Първото е чумата-тя избива огромни групи хора на балканите. Смъртта на от 30 до 50 % от мъжете в една страна просто няма как да не доведе до срив както икономически, така и морален, а вече пък ще позагаси всякакъв войнствен план. Второто е икономическата и демографската ситуация в мала азия. Там се събират големи групи хора които няма как да се изхранват. Земеделието останало от византийско време е тотално разрушено, а екстензивното животновъдство не може да изхрани все по увеличаващата се маса хора. Остава само един избор за прехрана-грабежът. Дори и да бе разрушено османското емирство, друго държавно образование щеше да заеме мястото му. Конкретно виждам следните възможности. Битката при черномен. Разгрома и изхвърлянето на турците щеше да доведе до превръщането на източна тракия в бойна зона между сърби българи и ромеи. Най вероятно и трите щяха да си послужат с турски наемници, но все пак получената отсрочка може би била достатъчна за засилване на поне една държава с позиции на проливите. Втория момент е битката при анкара, но в този момент турците вече имат такова териториално и демографско надмощие (армиите им са доволно многобройни) че просто няма как да бъдат изтласкани. Единствения вариант е бил да се самоубият. Третият и най сериозен е свързан с битката при Варна. Тогава срещу тях застава сила достатъчне не само да ги разгроми, но и да ги задържи далеч от балканите. Единствения начин е бил да се спре потока от хора от цяла мала азия (и не само) към балканите, при това положение недостатъчните ресурси щяха да доведът до взаимоизтребителни войни за малкото ресурси между малоазийските емирати.

Това е тъпо, някой горе долу подобно звучащи имена не значат нищо. Според мен тюркската теория е най лошото нещо случвало се на българската история. Прочее Галахаде съгласен съм с теб. Това ми напомня за следния случай в литературата. В предговора на "Властелина на пръстените" се обясняваше че че описаната война в края на книгата край един велик град ( Минас Тирит-Сталинград), река Андуин-Волга и славянско звучащи имена (Боромир) е отглас от ВСВ и преклонението на автора пред великия и чутовен подвиг на съветските войски... Безпорно логиката е бетон, само дето няма нищо общо с истината. Това че имаме някакви сходства още не значи нищо. Лично аз не приемам етимологията като сериозна наука. вИЖ АКО Е СОЛИДНО ПОДПЛАТЕНА ДА- НО ДА РЕДИМ ТЕОРИЯ ВЪРХУ ДРУГА ТЕОРИЯ, КОЯТО ЛЕЖИ НА ТРЕТА ТЕОРИЯ, КАТО И ТРИТЕ СА КРАЙНО СПОРНИ...

МАЛКО РАЗЧИСТИХ ОБИДНИ ПОСТОВЕ НА КОИТО ТУК НЕ ИМ Е МЯСТОТО. Моля потребителите да се въздържат от лични нападки и ако искат да се карат да го правят на друго място. Специално обръщам внимание на доктора който има по остър език.

Той и княз Александър І Батенберг не е първи...

С този разказ византийските хронисти преследват ясна политическа цел, да покажат че колкото и да е страшен противника, последната дума и крайната победа може да са само и единствено ромейски. Ако бяха казали че е починал от естествена смърт изпратена му от Господ някакси вече не върви щото българите вече не са езичници. А да си признаят че само биологията ги е отървала от страшния им враг е все едно да признаят безсилието си.

Сега, доколкото си спомням аз, казваше се че края на управлението от Авитохол и началото на управлението на Ирник приблизително съответства на смъртта на Атила и началото на управлението на Ирнах. Оттам се извежда. Аз вече подчертах че при положение че хуните не изчезват (извинявай Галахаде ама съвсем не виждам смисъл един велик народ като тях да си сменя името, а още повече не виждам и някакъв нов народ пръкнал се от нищото в украйна горе доло по това време), най вероятно се смесват с българите. Лично аз считам че да-Авитохол е Атила и Ирник е Ирнах, просто не виждам други велики личности от епохата които да използват българите за свои митични прародители. Сега ми идва на акъла за един от съвсем малкото народни епоси от времето на византийското владичество. Там се твърди че цар Петър І е ни повече ни по малко от съратник на Константин Велики. Това трябва да ви говори достатъчно за методите на легитимация през онази епоха.