Защо икономистите/особено неолибералите/ са вредни за икономиката.
Тук ще продължа моя спор с неолибералните икономисти за вредата от плоския данък.* Който не се интересува защо България е на изчезване, да не чете.
Каква изобщо е ползата от икономистите? Големият икономист Джон Кенет Голбрайт е автор на лафа, че “икономиксът (науката за икономиката) е изключително полезен като форма на заетост на самите икономисти”. Професор Ха Джоон Чанг от Кеймбридж обаче смята, че икономистите може определено да вредят на икономиката.
Професор Чанг се аргументира доста убедително. Където е имало икономическо чудо, навсякъде неговите творци са юристи, инженери, дори военни – Южна Корея, Япония, Тайван, Китай, Сингапур. В своето икономическо невежество те не “свиват” държавата, а тъкмо обратното – засилват ръководната роля. И обратното, серията провали и катастрофи в Латинска Америка и Африка през седемдесетте, осемдесетте и деветдесетте години следваха буквално рецептите на най-модните икономисти в онова време - неолибералите, “чикагските момчета”, “пазарниците”, проповедниците на малката и глупава държава.
Едно е ясно,една държава на здравия смисъл управлява икономиката много по-добре от неолиберала с неговата докторска титла по псевдомакроикономика. Ние например си знаехме от баба и дядо, че търговският дефицит е лошо нещо, но неолибералите ни убедиха, че това са предразсъдъци ( за около 10 минути и аз повярвах). Е, сега предразсъдъците се оказаха прави. За 5-6 години “разцвет” България успя да натрупа частен външен дълг, който почти се равнява на брутния вътрешен продукт. Именно това държи икономиката ни в депресивно състояние вече 5 г. Ако има ръст, той автоматически отваря дефицита. Дефицитът ни забива обратно в капана на дълга, дълга в депресията, а излизането от депресията пак ни забива в дефицита. И няма излизане.
Като започнах този спор, аз развих тезата, че ако се върне прогресивното облагане и едни 600 милиона от необлагаемия минимум се оставят в джоба на по-бедните, то тези пари ще се похарчат веднага, ще стимулират бизнеса и заетостта, ще съживят инвестициите и в крайна сметка ще ускорят растежа на брутния вътрешен продукт с около 2 на сто. Без конкретни сметки подхвърлих нещо за “мултипликатора”, една магийка от макроикономиката.
Г-н Георги Ангелов ме обори. Цитирам: “Вярно е, че разходите на правителството имат мултипликатор и всъщност има няколко изчисления за неговото ниво в България. Повечето посочват размер между 0,3 и 0,4 (този размер се наблюдава и в други малки отворени икономики като България). Умножавайки мултипликатора по сумата от 44 млн. лв., стигаме до ефект от 0,02% от БВП - а не 10% от БВП, както се твърди в статията...”
В предишната статия обясних просто и ясно, че тези 44 милиона на г-н Ангелов са чиста шашма. Става дума за всичките 600. А и не съм твърдял, че БВП би се вдигнал с 10%, а с около 2 на сто за една година. За 5 години се натрупват 10 на сто. Но фактите не са никаква пречка за родния неолиберал.
А сега за този мижав мултипликатор от 0,3. Друг един капацитет, г-н Емил Хърсев, също излезе със статия - “Какво пречи на акселератора на Кейнс в България”. В нея той ясно обяснява, че мултипликаторът (акселератор)** няма как да е по-нисък от единица!
Според Ангелов е 0,3, според Хърсев теоретически не може да е под 1.
Кой от двамата греши? Никой. Всеки е прав според своите си книги. Защото както има различни религии, така има и различни икономически школи. Те спорят за всичко, а най-много за “мултипликатора”. Истинският неолиберал напълно отрича, че има такова животно.
Ето например една култова фраза на г-н Георги Ганев: “Разбира се, една от основните разлики е, че когато извадиш пари от ръцете на предприемачите, те основно харчат за инвестиции и създаване на нов производствен капацитет. Когато обаче ги дадеш в ръцете на работещите, те най-вероятно отиват, както обичам аз да казвам - в крайна сметка в тоалетната.”
Казано на “мултипликаторен език”, според г-н Ганев доходът на бедните нищо не мултиплицира. Мултипликаторът според него битува само при богатите. Но не е ли очевидно, че тъкмо в момента богатите нищо не инвестират (и са прави)? А и отдавна са си надвили на харча. Здравият смисъл ясно показва – да дадеш на богатите още пари, означава да ги изхвърлиш в тоалетната.
В горния цитат г-н Ангелов пак прави фокуса на подмяната. Той пробутва своя мултипликатор от 0,3 за “разходите на правителството”, десетки милиарди както знаем. А аз ясно казвам, че става дума само за 600 млн., и то в хора с ниски заплати. И то не държавни разходи, а необлагаем минимум.
Все едно да кажа – часът в момента е 6 без 15, а г-н Ангелов да отговори – глупости, средната годишна температура е 18 градуса!
При малка отворена икономика нямало “мултипликатор”? Това ще рече, че хората купуват вносни стоки и така не поощряват инвестициите не у нас, а в чужбина. Но точно това показва защо малките и отворените икономики трябва да се борят за положителен търговски баланс 100 пъти по-усърдно, отколкото големите и затворените. И да правят точно обратното на това, което съветват неолибералите.
Обаче тук става дума за по-бедните хора, които в най-голяма степен купуват именно местни стоки и услуги. Тоест тези 600 милиона поощряват тъкмо най-затворената част от отворената икономика!
Пак според професор Чанг има и полезни икономисти – Мейнард Кейнс, Чарлз Киндербергер, Хаймън Мински. Веднага след борсовата катастрофа през 2008 г. големите държави бързо си спомниха техните уроци и приложиха рецептите им. Така предотвратиха нова Велика депресия. Е, после неолибералите бързо се окопитиха, но това е друга тема.
Но да се върнем на “мултипликатора”. Ето едно цитатче от “Обща теория на заетостта, лихвите и парите” от лорд Джон Мейнард Кейнс, най-великия икономист на XX век:
“... ако потребителската психология на общността е такава, че тя предпочита да консумира например девет десети от прираста на дохода, тогава мултипликаторът K е 10, а общата заетост, създадена например от увеличение на обществените работи, ще представлява десет пъти началната заетост....” (The General Theory of Employment, Interest and Money, Palgrave Macmillan 2007, c. 116.)
Ето как тези 600 милиона, преизчислени в работни заплати, могат да създадат заетост, която се равнява на 6 милиарда в заплати. И не навсякъде, а само там, където стремежът към потребление е максимален. Тоест тук и сега при работещите. Точно това, което г-н Ганев смело изхвърля в тоалетната, според Кейнс е философският камък на растежа!
И обратното, когато държавата отнеме точно тези “магически” 600 милиона, за да ги даде на богатите, тя зачерква възможността за допълнителни заплати на стойност 6 милиарда. Годишно. Сега схващате ли защо за 5 години са изчезнали 500 хиляди работни места и защо местният бизнес пуска кепенци?
Разбира се, горният пример е силно преувеличен, аналогичният мултипликатор в нашия случай едва ли е 10, а вероятно между 2 и 3 според мен, скромния филолог книгофил. Аз просто давам една груба илюстрация за кейнсианската макроикономика. Последното, което искам, е да вулгаризирам и да опростявам Кейнс. По-добре да ми отрежат дясната ръка!
И накрая, данъкът върху дохода е само малка част от фискалната политика на държавата. Същият убийствен ефект, но в далеч по-големи мащаби е уникално регресивната българска данъчна система като цяло. Тя направо убива потреблението на масовия българин, а оттам и родния бизнес. Тя обяснява и народоубийствения мултипликатор от 0,3, с който борави г-н Ангелов. Той не съзнава, че това 0,3 доказва моята теза. Умножаваме България по 0,3 и получаваме България през 2030 г.
След като поне 24 г. неолибералът храни политиците ни с със зелен хайвер, днес те горките са така модифицирани, че не подозират за съществуването на друга храна за ума. Точно тях има предвид Кейнс в епилога на “Общата теория”: “Практичните мъже, които вярват, че са напълно свободни от всякакви интелектуални влияния, често са роби на някой покоен икономист. Лудите на власт, които чуват гласове от въздуха, дестилират своето настървение от някой академичен драскач, писал преди години.”
Вярно, Кейнс също не е сред живите, но пък аз не бих набедил нито един български политик, министър или придворен икономист, че чува неговия глас. Който плаща, той поръчва чалгата. Нашите олигарси си поръчаха Хайек.
Валери Найденов
Като знам какви отчети подават фирмите на стасистиката и как от тях се правят изводи......по-добре някоя врачка да питат
