DendroaspisP

Софистика. И пак не върши работа. Защото проблемът не е само в недоказуемите ви "аксиоми". В същност добре го каза, че вашата вяра почива на недоказуми аскиоми. Това за мен приключва спора за... "бог". Но, не ни влагайте и ваши "наши аксиоми", та също да ги определите по необходимост като вяра. Ние всичко си доказваме - било чрез формална, било чрез диалектическа логика. Всичко останало е празни приказки, сиреч софистика, която не върши никаква работа в материалната Вселена, а става само за разчесване на езиците. А това има и друг аспект - "вашите аксиоми" водят до "вашата истина". А щом тя не е универсална, ерго сте ограничен в смисъл на несвободен откъм "истини". А това си е вид субективен идеализъм. Но субективният идеалист е роб на съзнанието си. Ерго, пак е несвободен, защото не може да го надмогне.

Логически, те и нямат друг избор. Обвързани са от догмата (ако не са - значи не са никакви вярващи или са вярващи в нещо си друго, но не и поредния типаж на неясното понятие "бог"), която не им дава никаква възможност за свобода, включително и в мисленето. За съжаление.

Е, "бог" със сигурност не е сапун. Нали? Другото е софистика. Т.е от примера ти излиза, че има загатване, че бог е материален, защото сапунът със сигурност е такъв и има безспорна вещественост, дори и да не знаеш точно съставките му (свойствата му се определят емпирично поради безспорното му и очевадно материално битие). Ако "бог" не спада към тази категория, значи примерът е несъотносим, въпреки външната логична адекватност.

За да направиш гореказаното категорично съждение, първо трябва да определиш понятието "бог". Възможността за доказване е последица. Иначе, във философски план си прав - как да доказваш или да не доказваш нещо, което не е ясно точно какво е.

В същност, религията почива на вярата като психологическо отражение на страха на човека и липсата на познание за света около нас. Едва с развитието на човечеството вярата в примитивните богове преминава във вяра в нравствено-етични по-усложнени абстракции, в които дори има елемент на философия. Атеизмът е най-новото явление в хронологичен план. Той основно почива на логика и познанието. След като хилядолетия религиозните не са успели да представят нито едно безспорно доказателство за съществуването на който и да е бог и дори твърдят, че вярата няма нужда от доказателства (безспорен психологически феномен), то е оправдано разумното и логично зараждане на съмнения, че май така описаните богове не съществуват. В същност, религиозните дори не могат да определят какво е "бог". Те могат само да предполагат. А без предикат, всичко друго е само в сферата на вероятното. Евентуално. Така че, първо да се справят с тази кардинална задача, а после да търсят кусури на атеистите, че не били доказали отсъствието/неналичието/несъществуването на нещо, коетодори те (религиозните) не знаят какво е точно.

Обръщаш логиката на нещата с краката нагоре, ама нейсе. Той, Римлянинът добре го рече.

Какво влагаш в израза "устройството на света"?

Хм... полъгах се. Като прочетох заглавието реших, че става дума за политиците ни...

Светът на политиката, религиите и идеологиите винаги е бил доста мерзко и гнусно място. Там истината винаги е първата невинна жертва. Силата на победата винаги определя и критериите за добро и зло, за нравствената оценка. Очеваден пример е това, което правят съюзниците с въздушните бомбардировки над цивилните германски обекти през ВСВ. При това не го правят случайно и инцидентно (като първите бомби над Лондон), а като част от обмислен и целенасочен план, за да сломят духа и бойната готовност на германците. През ден има документални филми за зверските германски бомбардировки над Англия и за героизма на английския народ и също толкова често има филми за героизма на съюзническите летци, които сриват буквално цивилна Германия. Но нито дума няма за това, че направеното от тях обективно е зверство и своеобразна форма на военен геноцид над германския народ. Ама нали са победители, те имат право на "правилните оценки".

Ба - немаш. Кат немаш туй горе "й кратко" как са появи? На ръка ли го дописа?

Алва, кво ще да значи това бре? Пак ли си се насмукал като жадна пчела с боров нектар?

А ти какво очакваш да направи? Нова буржоазна революция или поредната "социалистическа" революция в икономическия модел?

Ами акълът им е бил, че с пари с покритие не могат да прилагат финансово-икономическия модел, наложен по ред причини след ПСВ и Голямата рецесия. Днешните модели като цяло почиват на идеята, че за да има разстеж, трябва да има производство, а за да има производство трябва да има потребление. А за да има голямо потребление (купувай от всичко, купувай много и затова на кредит) трябват пари без покритие, като се надяват да с разни измислени и изкуствени мерки уж да контролират процесите в някакви граници. Това отдавна не е класически капитализъм, даже не знам дали изобщо все още е капитализъм. Като прибавим и разходите за социална държава и става днешната каша. За всичко това не виновна Тачър. Тя просто играе твърдо по наложената й свирка като световен икономически модел. Даже и не си е помисляла да го промяна кардинално, а да налага палиативни мерки в рамките на зададения "икономически стандарт". Но го е направила твърдо, с убеденост и отговорност за последиците в личен аспект и в този аспект е голям политик като личност за сегашното време.

Абсолютна свобода?! Че то такова животно нЕма във философско-логически смисъл. Щом се определяш като абсолютно свободен, значи вече се ограничаваш и не си абсолютно свободен. Да не би да имаш предвид - анархист?

Алва, това е така и е безспорно за всеки необременено мислещ. И това именно е проблемът на всяка религия. За да е религия, тя по необходимост, трябва сега, на момента да даде "абсолютната истина". Поне аз не съм чувал за религия в динамика, сиреч - абе сега това е представа за нашия Бог и истината за него и мирозданието, ама утре може и да е друго. Затова казвам, че разликата между наука и религия е като разликата между гранитен надгробен обелиск и пълноводна планинска река. Всичко друго е софизъм и квазифилософия, по известна като теология. Мюсюлманите в това отношение са далеч по-почтени. Аллах и истината за него и мирозданието е все това, което е било известно преди 1600 години и днес. Не пипаш и не променяш, защото сториш ли го - то не е вече ислям. Абе, какво ти обяснявам като сам го знаеш?

Хе, хе. Какви са тези очевадни и темпорални "истини", които противопоставяш на обективната (в смисъл абсолютна истина)? Научният път към истината е динамичен процес на продължавано познание. Няма днес временна истина от гледище на сегашното познание, а има само представа за нещата, които нито са абсолютни, нито са очевадни. В науката очевидното не винаги е вярно. Предполагам, че си чувал това? Така че, имаш сериозни грешки в предиката на горния си пост до мен, а това обезмисля верността на заключенията ти. В същност, повтаряш силният, но абсолютно неправилен в онтологично отношение момент, когато Пилат пита Ийсус за "истините". Предполагам, че се сещаш за какво ти говоря, защото в момента нямам Библия под ръка, за да цитирам.

Не знам защо реши, че това искам да кажа. Учените имат за цел да изучават нещата и да установяват обективната истина (в това число влиза и понятието "Бог" до категорично доказване или отричане на съществуването му, защото ако съществува Бог и ни е дал като най-силно оръжие разума, значи е искал да го използваме, а за голата вяра разум не трябва - парадокс, а? Най-логичното е, че Бог ако съществува изобщо не е това, което го описват религиите, ерго, всички теолози приказват празни приказки и карат хората да вярват в измислици човешки ). Затова учените (верни не на представата за бог, а на представата за обективната истина) са тръгнали според степента на научното познание от плоска земя (да обяснявам ли защо?). Но, за разлика от теолозите не са останали там, щом новооткритите факти са противоречали на това схващане. Истинската вяра е статична, науката е необвързана от статуквото и е динамична. В същност, между наука и религия има съществена разлика в предмета. Науката се занимава, както казах, с установяване на съдържанието по същество на обективната истина за Природата и социума, религията по своята същност е само морално-етичен регулатор с философски наченки, който има за цел като категоричен императив да регулира поведението в човешкия социум. За разлика от правото, религията като регулатор изисква вяра. И това е всичко.

Е, въпросът не е за субективна нагласа, а за обективна реалност - каква е земята независимо от вярата в Яхве, Ийсус, Аллах и прочие. А за пречене - пречило е. Щото аз пък се сещам за Галилей, за Джордано Бруно и прочие. А, иначе, всяка крайност е вредна. Само идиотите може да вярват в крайното, абсолютно познание - поне в обозримо бъдеще. Има и такива. Но, какви са тези, които изобщо отричат познанието, защото вярата в Бог е достатъчна и всичко, което ни трябва е в светите книги? Или, какви вярващи са те, ако въпреки тези свети книги, приемат, че има и нещо отвъд, сиреч извън словата на Бог? А?

Ерго, да си останем невежи и вярващи Богу... Върхът на сладоледа, значи. А земята... е, тя била плоска според седящите на най-високия връх теолози. Добре, че били учените, които вярвали в силата на разума.

Атеистин нейден!

Алва, на мен Бог лично ми рече да ти противореча щом те хвана да говориш щуротии!

Митак, а какво определя избора?

Абе, пушенето е виновно и за измирането на динозаврите и за пермското глобално измиране.

Въпросът е, че тези процеси не протичат отвътре, т.е от самосебе си като някакво осъзнато масово явление "Новотурците" са дълго време преследвани от официалната власт. Те са малцинство. Такива възгледи по онова време изразяват шепа хора, които са имали шанса да бъдат изучени в чужбина и по-конкретно в Западна Европа, и са имали възможността да се запознаят и приемат някои модерни европейски ценности, без които република няма и не става (имам предвид истинска, защото и по времето на социализма България, например бе Народна Република, ама как се съчетава републиканизъм и тоталитарна власт е много интересен въпрос). В този аспект това е не толкова реформаторски процес вътре в обществото, а външен процес в опит да се реформира същото. Ако този процес бе толкова навътре в обществото, то нямаше след 60 години светска власт обществото вече две десетилетия да избира на власт една ислямска партия. Да, външно и формално тя не е фундаменталистка, не са някакви немити талибани, но вътрешно тази партия набляга именно на ценностите, следващи от исляма и проповядва пантюрски идеи като рамка на външната си политика. И мнозинството я подкрепя. А това показва, че реформаторските процеси в това общество са били външни и повърхностни.

Интересна седянка сте си спретнали тук. Като чета постовете ви от вчера (обобщено) стигам за себе си до следните изводи: 1. Явно съм някакъв калпав атеист. Определено не вярвам в нито една от човешките версия за Бог или боговете, според различните религии. В същност, всичко започва от това що е Бог. Ама смислено и научно. И още тук започват засечките, заучените мантри и квазифилософските виждания с религиозен оттенък. 2. И ни най-малко не визирам в своето неверие само християнския Бог. В същност, Йисус в редица морални аспекти ми е симпатичен персонаж. В някои аспекти е повече от земен и реален. За разлика от доста по-незрелия и далеч по-старозаветен касапин от исляма, дори и в лицето на неговия типично арабски "пророк", който дори чул как Бог му посочил и конкретния "враг" - "Ал Рум" (е, нема толкова дребнав монотеистичен Бог). В същност, както казва Ориана Фалачи, аз съм християнски атеист. Който иска да разбере що е туй, да я чете. Със сигурност ще научи интересни и важни неща по темата. 3. Относно Ататюрк и "турците". Алвата пак преобръща понятията, за да му паснат на тезата. Дето се вика - нищо ново под слънцето. Републиката на Ататюрк и новото понятие за турски гражданин нямат абсолютно нищо общо с ислямския свят като връзка и концепция, свързана с тази религия. Дали Ататюрк е бил ислямски атеист - не знам. Възможно е. Но извършеното от него не е в никакъв случай осъзнат идеен протест срещу исляма и създаване на нов проект. То е продиктувано от политическата обективност. Времената са такива, че за мислещи люде като него става ясно, че времето на Отоманската ислямска империя от типа на християнската Византия отдавна е отминал. Ако нещо от нея ще оцелее (а след ПСВ това е наистина въпрос на оцеляване), то изисква нова форма и съдържание. Официално нерелигиозно. И от империя на исляма, тя се превръща в империя на турските граждани. Заплашен от малцинството на османските турци в държавата, той е принуден, за да я запази, да я превърне от религиозна в етническа държава. И се оказва, че всеки, който живее в нея е... турчин. Просто като фасул. А дали е вярващ или не мюсюлманин не е толкова важно в онзи момент, защото новата форма на република презумира, че официалната власт е нерелигиозна. И турските граждани вървят задължително със земята, която е под политическо-държавната власт. Не можеш да се откажеш от турското гражданство, вземайки земята със себе си. Можеш да се махнеш от държавата ако не се възприемаш като турчин. И това поражда и арменския и гръцкия геноцид. Пак просто като фасул, без да намесваме висши религиозни или антирелигиозни идеи.