
DendroaspisP
Потребител-
Брой отговори
3751 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
22
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ DendroaspisP
-
Защото ако е събрана преди това, наистина говорим за три армии (поне според следващото от източниците), което ми се струва нереално. Отделно ако е събрана пред това, тя просто стои и чака без да се намеси докато византийците унищожават "първата" елитна армия. Няма никаква, не само обикновена, но и военна логика, а Крум може да е всичко друго, но не и слаб военоначалник. Графът често е прав, но разсъждава схоластично, когато смята армиите. Това за мен му е основната грешка. Не отчита спецификата на системата, а тя в някои случаи позволява от 1000 човека население да събереш и 70% обучена армия и 10% такава. Така на калпак и на ангро не се смята без оглед на конкретните особености на системата.
-
Не знам за конспирация, но определено това е последица от едно разглезено, богато и презадоволено съществуване, когато се къса нормалната връзка с битието и нормалността. Някой би казал, че това е промяна на ценностите, за мен това е поредната девалвация на същите като от едната крайност се скача на другата под благовидни, но вътрешно лишени от смисъл, предлози.
-
Абе не баш тъй. Че има разлики - има. Че има движение - има, но това не винаги значи развитие и напредък в областта, за която говорим. Но в основата си, критериите за нормалност и здравомислие са свързани с типичното, обичайното, с това от тях, доказало гарантиране на съществуването на обществото. В това отношение помага и религията, която в своята същност е една и съща и тук и на запад - християнска като носител на твърде сходни, да не кажа принципно еднакви ценности, най-малкото от десетте божи заповеди, които се тълкуват доста сходно. Източна Европа търпи въздействие от мюсюлманския свят - няма спор, но това не ни превръща в представители на нехристиянска концепция за света и обществото. Не искам да поставям отново спора за религията като такава, за това тук я давам само като основен морален и обществен обективен коректив, създавал сходни нагласи в това отношение в Европа. Здравомислието изхожда именно от тези простички основни постулати, а не от изкелиферченото им (включително и болословско) тълкуване през вековете. А днес лЕберастите правят именно това, което са правили религиозните фанатици на времето - преекспонират нещата, тълкуват ги определено извратено, подменят историята уж в името на благородни цели (едва ли не обещание за вежния райски живот), така както те ги разбират от тясната си в същност камбанария, щом не могат именно те да приемат различността. Разбираш ли парадокса? Здравомислието на християнското общество от края на XVIII век е довело до отхвърляне и на женската дескриминация и на расовата такава (Англия е първата държава, която забранява робството, въпреки че именно англичаните са печелили най-много от експорта на роби за щатите). И негрите и жените са равностойни и адекватни членове на едно общество като човешки същества. Но както КГ правилно каза по-горе в един от постингите си, това че са жени и негри не има дава повече права, не е основание за това всички останали ненегри и нежени да се съобразяват и да се подчиняват на особеносттите на тези две групи с ограничаване на техните права. Същото е и с педалите и лесбийките - сексуално различните, дето сега му викат. Винаги е имало такива и в различните общества отношението е било различно. Днес се е стигнало до едно приемливо обществено решение - и те са хора и те имат своята полза за обществото, но до тук. Никой не следва да ги малтретира и прочие, да ги дискиминира за сексуалните им особености, но не и да ги фаворизира, да накърнява моите права и възгледи като ме кара да стоя безучастен докато тези различни ми правят нон-стоп паради, с което нищо не защитават в същност (защитата им вече е дадена от законите в тези страни), а в действителност ми налагат и ми пропагандират тяхната различност. Да им защитавам правата и да защитавам и моето вътрешно отношение към тях е здравосмисленото възприятие, а не да ме задължават да ги приема като вътрешно усещане. Ами не ги приемам, не съм като тях, не искам да съм като тях, не изповядвам тяхната сексуална различност, тя не ми трябва, но и не им преча вътре в тяхната общност да си я упражняват без обаче да я надскачат и да навлизат в моите права. Ако те го направят (а те вече масово го правят в тези държави), това било защита и борба за правата им, ако аз ги отсвиря да не ми налагат различността - според лЕберастите се оказвам назадничЪв реакционер. Ай сектир, дето се вика. За това иде реч в началната статия.
-
Такава логическа конструкция, базирана на малкото ни известни (и сигурни) факти, не звучи невероятно. Но има някои моменти, които ми изглеждат спорни. Графа макар и да прави по някога неверни изчисления (заради сбъркана методология при отчитане именно на конкретната система, която упорито отказва да признае като фактор) е донякъде прав в едно - не че не могат да се съберат 50 000 човека опълчение при конкретния форс-мажор (той счита, че не могат), но на мен ми се струва малко вероятно това да стане просто ето-така и при презумирана липса на владетелят Крум в този район на мобилизация. В този аспект и аз считам, че това са сили, които могат да се съберат за ответен удар, но с Крум и наемниците - авари и славяни (но за разлика от Графа само толкова не поради липса на човешки ресурс, а поради липса на време, ако приемем логиката на изворите, че това става след началото на активните бойни действия). Това обаче означава, че няма трета армия с Крум. Три армии и на мен ми се струват слабо вероятни. Събирането на тази армия обаче предполага мобилизационен план - т.е те се събират по райони и после в съответствие със заповедта на някой (владетелят е този най-вероятен някой) отделните отряди тръгват към мястото на сбора. И тук е възможно византийците да се сблъсват с такива отделни отряди при предвижването им. И ако те се движат към сборния пунк от различни посоки, това може да създаде пречатление у византийците, че те са заобиколени от страшно много българи (за това спомага и обстоятелството, че византийците са групирани на едно място, защото няма сведения те да се разцепват на отделни армии и да действат в различни посоки след победата над първата българска армия). Събрал тази армия, Крум е готов за контраудар (а византийците сблъскали се с някои от тези отряди, които най-вероятно или са разбили - ето ви впечатлението, че са разбили още български "армии" - или последните са се оттеглили, тъй като заповедите им не са били да влизат в сражение с многочислените вражи сили), византийците са убедени, че ги обкръжават от всякъде изкачащи български войници, ситуация като при всяка зле планирана война е неясна и императорът решава да си ходи като поне формално според духа и логиката на това време може да се похвали с победа - над една армия, запалил нещо си и плячкосал вражата императорска хазна и т.н. Тук вече версиите са много как при това отстъпление (защо не и към Сердика) и къде точно, Крум вижда своя шанс и контраатакува с познатите ни последици. Разбира се, това пак не дава отговор на един от най-важните въпроси - защо така нескопосано е изградена първичната отбрана, къде е Крум по време на първата фаза на войната?
-
Днес се навършват 70 години от началото на съветска контраофанзива край Москва. Ще е интересно да разгледате и тази битка.
-
Не само в последните си дни. Никифор I не е император-войн, а много добър счетоводител. Така че, той е пълководец само по силата на имперския си пост, а не защото е войн и разбира от водене на битки. Ако е и чешит и не иска да слуша и да вярва на военноначалниците си, тогава да се вземе неправилно решение е доста вероятно.
-
БатеВаньо, това е интересна насока на разсъждение. Освен това има и нещо друго. Построяването на една обсадна машина, когато държавният ресурс стои зат теб, е много по-лесно от обучението на хората, които трябва да боравят с нея. И колкото по-сложна е, толкова повече време се изисква. И то те се обучават не само да хвърлят нещо си, ами целта е да се научат то да уцелва където трябва.
-
Бих добавил, че това е задължително. Така както се прави в сериозната научна литература - с две до три изречения систематизираш дадено становище и след това посочваш книгата, страницата (т.е точното място) и изданието. Ако текстът е в интернет и е номериран като страници, няма никаква пречка да се даде общия линк и посочване на страницата. Ако не е номериран, може да се даде линк към точната страница. Мисля, че това трябва да е задължително правило при един научен форум.
-
Влиянието на кулутурите, езика, общата история и прочие винаги води до голям батак при по-древните народи именно от гледище на определяне на техния етнос (от гледище на съвременното разбиране за това, де). Според редица тюркофили пък, дори и фактът, че преобладаващия брой прабългари антропологически да са индоевропейци (а не монголоиди като физически тип), щом те по исторически причини били под влияние на "тюрското" (така най-общо да го кажа), и това вече влияело и променяло компонентите на понятието "етнос", то те въпреки антропологичния си вид били етнически тюрки. Сега ти пък, твърдиш обратното като принципен категоричен императив. Явно, че всичко е въпрос на степен на влияние и степен на промяна на тези компоненти спрямо масата с оглед обаче на историческите събития. Лошото е, че точно тази степен на влияние днес вече е неустановима и всичко е само интерполации и интелектуални спекулации.
-
Глишев, без такива нестроевашки и пацифистки дрън-дрън за равни права. Щом става дума за паметник на Армия, веднага влизат в сила военните правила. Туй си е закон божи и по Светия Устав. Затова Алвата като пълен нестроевак и кръгъл новобранец с чин кандидат-редник, за да се изкаже първо ще поиска уставно и чинно разрешение от най-близкия висшестоящ по чин - сиреч от редник, ако са двама - от по-старото куче, после от ефрейтор и т.н. От сега трябва да се учи момчето на ред и дисциплина!
-
Според мен смесваш общество с държава. Държавата е само една от формите на организация на обществото.
-
Алва, седи кротък, че още не си изкарал военната си повинност и нямаш право да прекъсваш по-висшестоящ чин без да си поискал разрешение.
-
Ами монголоиден казак трябва да е... Ама така става като тогава сме били едно такова нечисто и азиатско племе, дето не е боравело с АГС (актове за гражданското състояние), та барем главният шаман (длъжностното лице по гражданското състояние) да му бе напраскал при раждането един АР (акт за раждане) та да прочетем майка, баща, народност и прочие...
-
Е, хайде сега - гевезелъци, нямали сме паметник на Аспарух в София. За сметка на това, там си имаме паметник за чудо и приказ на Съветската армия... Освободителка.
-
Труден въпрос задаваш. Според мен, най-обективно това ще зависи от производствените отношения и материална обезпеченост на индивида като стнадратна единица-субект на обществото. Колкото едно общество е по-осигурено (материално), толкова повече може да си позволи индивидуализъм, който да не пречи на нормалното функциониране на това общество. Разбира се, това не е абсолютна предпоставка, защото обществото е много сложен организъм, който съвсем не се изчерпва само с държавата. Но това за мен е базистна и необходима предпоставка. От друга страна, индивидуализмът не е само деструктивен спрямо обществото, но може да има и има и положителна функция. Наличието на идеи и виждания на индивидите, които не съотвестват на текущото състояние на обществото води до конкуренция и в някои случаи и до победа на по-нови и по-добри виждания (кумулативно, а не алтернативно, защото нещо може да е ново и да не е добро) за устройство на обществото и на баланс на интересите. А историята показва, че колкото по-задоволен е индивида, той иска повече свобода (за какво ще я използва е друг въпрос). Едва на база добро обезпечаване (материално) и значително освобождаване на време за индивида (т.е по-малко да работи и да бъде зает с осигуряване на екзистенц-минимуа за физическо съществуване), може да се стигне до най-балансирано съчетаване на обществена власт и зачитане на индивидуален интерес (стига последният да не е сам по себе си деструктивен спрямо обществото). Разбира се, това не го виждам изобщо в близко бъдеще.
-
Правилно е, че в социума на човеците се сблъскват именно двете тенденции: обществената и личната. Но човешкото общество (колкото и различни форми да приема през историческото си развитие) е нещо обективно съществуващо и необходимо, точно толкова колкото и индивидът. Обществото е биологично обусловено поради особеностите на нашия вид. Поне до днес и с оглед на степента му на развитие, до която е достигнал. Казано по-простичко, нашият вид нямаше да оцелее (а какво остава да стане господстващ) ако човеците не бяха се обединявали. Дори и истинските отшелници индивидуалисти общуват с обществото и се ползват в една или друга степен от плодовете на това общество (материални и духовни). И тъй като индивидите са най-различни (както го подчертах в предишните си постинги), това води не само до особености, но и до различни цели и стремежи, обикновено една група налага волята си и създава регулация на обществото. Тази регулация е минала през различни форми като обичаи, морал, религия, държава власт, закони като израз на държавната власт и т.н.. Целта й обаче винаги е една и съща да наложи един всеобщ модел на поведение, който е задължителен за индивидите, независимо от тяхното субекитвно предпочитание, стремежи, цели и желания. Т.е да се унифицират някои човешки прояви на индивида, за да има изобщо общество, което в никакъв случай не е просто механичен сбор от инидивиди, които спят на едно място и ходят по нужда в един район. Нали? Регулациите са от надстройката и за това в смисъла, в който говориш не са природна даденост, а не че не са реални. Те не съществуват обективно в природата, докато човекът не ги измисли и въдеде в битието му. Има хора, които не искат да се съобразяват и с природните закони, но от това не следва, че последните не са реални. Така и с регулациите - те не са създадени да се харесват, а да се спазват и ако не ги спазваш, за да оцелее обществото според текущите му разбирания за социум ти се налагат санкции и наказания, за да поправиш поведението си. Затова проблемът съвсем не е в нереалността на регулациите, а в идеите, на които почиват. В това до колко държат баланс и за обществените и за индивидуалните стремежи, нужди, цели. И колкото по-добре са балансирани, толкова по-устойчиво е обществото поради някакво съвпадение на част от целите и желанията. Че никога няма да има стопроцентово съвпадение, то е ясно. И за това обществото докато е нужно и фуннкционира винаги ще налага тази регулация със сила. Друг е въпросът тази сила как и в какми форми ще бъде прилагана и с какъв интензитет, за да мотивира индивида да спазва изискуемото се обществено поведение, дори и против волята си. А чисто индивидуално, боклуци има от всички прослойки.
-
Абе на теория е така, но на практика основният проблем е в баланса. Кой точно може да каже колко трябва да е "здрав и свободен капитализъм" и къде и колко трябва да е "социалното"? И проблемът не е в това, че всеки субективно ще дърпа чергата към себе си, а в наистина точно премерения баланс. Изходната точка е една - да има здраво и развиващо се общество. Тогава и мотивираните са добре, а има и за мързеливите и негодните. Под "негодните" нямам предвид тези, които поради физически и психически проблеми са неравностойни и непригодни. Те не носят вина за това и на тях обществото, ако е поне малко развито и хуманно е длъжно да оказва помощ. Говоря за тези здравите и правите. На същите трябва да се помага, но до едно време, т.е разумно в смисъл да им се даде шанс. Ако не щат обаче (както става в повечето случаи, а това означава, че не искат да получат съответно и подходящо образование за работа или защото са мързеливи или защото просто са природно тъпи и прочие и просто не им се бачка за "малко пари"), какво правим? Пак ли ще им даваме, защото това е "хуманно"? А както някой по-горе много правилно каза, те ще искат още защото, даденето не им стига, за да имат всичко, което другите, кадърните като работят могат да си позволят? Т.е какво правим с тези които не се състезават и не допринасят нищо за обществото или защото не могат или най-вече защото не искат?
-
Отговорът на този въпрос е много сложен. В същност, все още при нашите условия не знам дали има правилен отговор. Затова предлагам в духа на Алвата, същият да бъде тотално забранен. Всичко се корени в това, че членовете на обществото са различни и то не само физически. В по-примитивните обществени строеве нещата са се решавали жестоко и безкомпромистно по природния принцип, че само който е приспособим - той оцелява. Днес, тръгвайки от цивилизационната идея за хуманизъм се е стигнало в по-развитите общества до безумен ляв популизъм, така че всички негодни за обществен принос да бъдат издържани от тези, които действително допринасят с нещо за обществото. А и сбърканата консумативна психология, която се налага, води до изостряне на апетита на тези негодните и те от време на време решават, че "имат право" да си вземат и неща, които с помощи не могат да си позволят, но пък искат да ги имат. Типичен пример са доскорошните бунтове в UK - това не бунт срещу системата (защото системата ако я нямаше те съвсем и буквално щяха да измрат от глад с тяхната пълна социална и обществена негодност), а опит на част от пролетариата, стигнал до ниво на пълна лумпенизация (основно доброволна) да си вземе неща, които не заслужава поради липса на абсолютен принос за създаването им. От друга страна, ако само храниш и поиш такива немотивирани идивиди, не само че не правиш добро на обществото, а го унищожаваш, защото нито те се мотивират да правят нещо за това общество, нито пък мотивираш мотивираните да правят нещо повече, защото и от него ще се вземе за тези... другите. Гаден и омагьсан кръг се получава. Отговорът не е нито в десния безскрупулен меркантилизъм, нито в бесния и малоумен ляв пупулизъм. Ама и аз не мога да го дам за сега.
-
То, всичко взе да се изпедерастява. А се опитай да спреш един гейско-лесбийски "парад" и ще видиш в какви грехове ще те обвинят и какъв ще те изкарат, включително и по новините. А никой не си задава въпроса какво общо със защита на правата на разни гей-"малцинства", сиреч на някакви си там различни, има едно публично мероприятие, което преди всичко рекламира и налага на останалите тяхната "различност" с преднамерена сексуална показност.
-
Правя. За това не говоря за пълно равенство (което в правото пък изисква да се уточни дали обхваща публичната и/или частната сфера). Но ти пропускаш нещо важно - в началото (горе-долу края на царския период) жената като статут не е много по-различна от роба. Дори никой не й иска съгласието като я омъжват. В същност, такова съгласие не дава дори баща й, ако не е главата на фамилията, а най-често дядо й като глава на фамилията. Това след времето (и по-точно започвайки от времето на Август) се променя, а това е Принципата и няма нищо общо с VI век, когато е законодателството на Юстиниан, което е по-скоро кодификация на римското право с някои нови елементи, следващи от новите християнски времена и нрави. Докато робът има само някои имуществени права, но самият той не търпи еволюция или както се казва в правото - еманципация и все си остава вещ. Така че, в правото е важно не дали имаш някакви права, а от какъв вид са тези права (публични, частни и конкретно какви права от някой от тези два вида). И тук не може да се отрече, че при жената в РП има еволюция към придобиване не само на имуществени, но и на други права, докато робът си остава при това развитие само с такива. В публичното право, жената получава права едва през християнството. За това има жени християнски императрици, но няма жени цезарки, нали? Дори в английското право има два вида съпрузи на кралицата - управляващ съпруг и само съпруг крал. Вторият вид, дори и при смърт на кралицата няма право да управлява, т.е не получава публичната власт на владетел най-общо и грубо казано.
-
Глишев, повече от наложително е, ако искате да запазим някакво академично звучене. Я си представи един нов форумец като чете началото, мине през средата и стигне до това, което се пише сега в темата, определено ще се оцъкли и ще си рече - ама и тия пишат каквото им дойде на ум в момента независимо от темата или както казва онзи Алвата - направо не изтрезняват като пишат.