scaner

Чудесно. Тук ти говориш за две едновременни събития, случили се в момента t=0, на различни места. Не, сметките показват две случващи се в различен момент събития, на различни места: първото в левият край на планетата в момента t=0, второто - с десния край, когато той е бил някъде, в съответният предишен момент -1.125 - демек преди сблъскването. Този десен край в момента -2.5 ще бъде на друго място, в момента -44.7 ще е бил на трето, в момента 0 ще е на четвърто - защото се движи, а споменатите числа са все събития, които се случват с него. Демек с десният край (както и със всяка друга точка от планетата) можеш да свържеш безкрайна поредица от събития, която ще показва къде разглежданата точка е била в даден момент от време. Интересното за нашият случай е къде ще бъде в момента t=0 - момента на сблъсъка. Предишните събития със същата точка нямат значение, включая и предишното -1.125. Това показват сметките - къде в някакъв момент е бил съответният край, и това е единственият смисъл, който пренасят лоренцовите трансформации. За това са правени, и само това могат. Нещо странно тук? Ъ? Какъв е проблемът след еннайсет повтаряния да стигне до гънката? Е как ще спира тогава? До момента на спиране има още цели 1.125 секунди - нали това показват числата? Или не им разбираш смисъла, и затова се омотаваш в глупави тълкувания? Май ще е това Сам каза по-горе - когато настъпи, моментът t=0 се отнася за всички точки в системата на планетата. А точно това е моментът на спиране, не някой друг. Другите моменти са свързани с други събития, не със спирането. Как може на такъв елементарен пример така да се оплетеш? Не знам, това по-младото поколение явно Чернобил ви е засегнал много съществено... Ами още хляб има да изядеш, докато вденеш. Само с повтаряне на тъпи въпроси и даване на тъпи отговори няма да проумееш. Трябва да промениш нещо, за да изкорениш предразсъдъците си - те те смачкват и ограничават. Нищо не значи, защото не се случва това. Случва се много по-просто нещо - ти не разбираш елементарна физика, както се вижда отвсякъде, и се опитваш да компенсираш незнанието си с измишлизми. И това обяснява цялата мелодрама с елементи на трагедия на случая...

Това е следствие от другият постулат. Е, ако можеш опровергай го де Но малко по-горе ти протестираше срещу принципът на относителност, ззабрави ли? Така че що се оправдаваш с нещо несвързано с него? По принципа "А вие що бесите негрите" Ти нищичко не можа да обосновеш като "физическа несъстоятелост", освен че субективно те дразни, демек нивото ти на абстракция е много ниско - което за науката няма абсолютно никакво значение. Така че продължаваме да считаме "физическа несъстоятелност" произлязло от твоите уста за термин без съдържание. Е, каква полза от това? Опитваш се повтаряйки една лъжа, тя да стане рутина и да се превърне в истина? Стига с тея глупости, тук да не ти е детска градина?

Тантине, разсъждаваш твърде конкретно. Малко по-абстрактно трябва. По въпроса с часовниците - по правилата на Айнщайн, всяка система ще си има собствено общо време, по причина че само неподвижни в нея часовници могат да се синхронизират. Връзката между тези времена, като характеристики на събитията, се дава с лоренцовите трансформации. Няма значение мястото на конкретен чсовник, удбно е той да е в близост на събитие, за да можем да определим момента на това събитие. И за теоретичните разглеждания считаме, че имаме непрекъснато поле с такива часовници, така че теоретично да знаем момента на всяко събитие. На практика не е така, и там трудностите се решават като знаем теорията - тя е за това. По въпроса със сблъсъка: предстви си, че малкото тяло го формулираме като неподвижно в някаква отправна система, а не че отправната система е свързана с него. Това ни дава удобството да ускоряваме това тяло и да го описваме в същата отправна система - в която преди е било неподвижно, сега се движи. Така лесно можем да опишем сблъсъка в тази отправна система - две тела с някакви маси, скорости и импулси, се сблъскват в някакъв момент на някаква координата в тази система. По закона за запазване на импулса може да се определи след сблъсъка всяко от телата каква скорост и накъде ще има. Всякакви анихилации игнорираме, това са ефекти изискващи допълнителни характеристики за телата, материали и т.н. което само би усложнило задачата на този етап. И чрез този похват ще разберем, че голямата планета на практика няма да промени скоростта си в тази отправна система. Е, в момента в който предният край усети тази промяна, задният няма да го е усети, и той ще продължава още цяла секунда да се движи със скорост, равна на разликата между скоростта на предният край преди сблъсъка и скоростта му след сблъсъка - която както установяваме, ще бъде много малка и ефектите ще са нищожни, така че на този етап може да ги пренебрегнем даже.

Не си прав тука. Айнщайн няма почти никакъв пръст в тази работа. Всичко това произлиза от принципът на относителност, въведен от Галилей, закотвен добре от Нютон, и само леко напудрен от Айнщайн за проблеми, за които Нютон си е нямал и идея - електромагнитните явления. А за да бъде толкова устойчив във времето този принцип, очевадно си има причини. И това че нечии представи се чупят в него е проблем на самите представи, не на принципа, който досега няма изключения Не обвинявай Айнщайн за щяло и нещяло, а попрочети малко от историята на науката "физика" - много неща и връзки ще ти се изяснят. Всъщност принципът на относителност казва, че не съществува Божествена гледна точка, от която да се вижда абсолютна истина за нещата. Всички гледни точки са равнопоставени, истините отнесени към тях са абсолютни

Планетата започва да спира в някакъв определен момент, в случая t'=0. Но преди да спре, тя се е движела - в минал момент предният край е бил някъде далеко, задният също. В случая имаме точно тази информация - в минал момент задният край е бил някъде. Това какво отношение има към спирането, което настъпва в бъдещ спрямо тази информация момент, в момет t'=0? И какъв смисъл влагаш на това измислено понятие "да спира неедновременно"? Да, двата края няма да спрат едновременно. Защото когато спре левият край в момент t'=0, десният нищо не му пречи да продължи да се движи - до тогава, докато звуковата вълна през материала не донесе до него повишено налягане което да е сигнал за съпротива и спиране. Но в случая не разглеждаме това, това ще настъпи след момента t'=0. В случая ти просто не влагаш физически смисъл в числата.

Няма липсващи събития. След сблъсъка отправните системи се сменят, и вече лоренцовите трансформации не са толкова прости, да не кажа хич. А част от събитията настъпват след сблъсъка, така че е нормално да не можеш да ги сметнеш в някоя система. Но това не значи, че няма да ги има. Просто тази допълнителна "еластичност" която се появява поради крайната скорост на светлината, усложнява нещата. Нали ти разправям, в резултат на удара прътите ще се скъсят още повече, отколкото са били по стационарната система.

Правим това, че трябва да се подложиш на мозъчна операция - да си ампутираш единствената гънка поради дисфункционалност. Щото от такива "изводи" само вреда нанася

Резултатът не сочи това. Сочи, че в момент t'=0 единият край е на координата Х1, а в друг момент, t'=-1.125 другият край е другаде. Какво странно има в това, при положение че двата края се движат? Спомни си "парадокса": в 8:00 часа последният вагон на влака е в София, в 14:00 часа локомотивът е в Пловдив. На това не се учудваш, а когато е в по-абстрактни числа, мисленето ти се бъгва? Да де, и точно това е смисълът - в минал момент координатата е някаква си. Спирането обаче, по условие, настъпва в момент t'=0. Тоест трябва да определиш състоянието на другият край в момент t'=0 за да можеш да твърдиш спрял ли е, движи ли се или какво? Това че го знаеш къде е бил в минал момент нищо още не ти казва. Трябва да направиш усилие, а не да гадаеш на мокър палец. Логиката ти както обикновено куца. Десният край в миналото е бил някъде. Вчера е бил другаде. Утре ще бъде божа работа къде. Всичко това, защото в системата в която смяташ, той се движи. И левият край се държи по същият начин. Но когато говориш за момента "спиране", трябва да определиш координатите и на двата края къде са в този момент, не единия вчера, другият оня ден. Така че трябва да се научиш как се тълкуват нещата, а не първосигнално да повтаряш какво пише. Язък ти за загубените три години с лоренцовите трансформации...

Толкова време да се бориш с лоренцовите трансформации, и така нищо да не ти влиза в главата... Трябва да кандидатстваш за Гинес, гарантирано ще спечелиш призвание Казано на по-прост език резултатът ни казва: десният край на планетата в момента t'=-1.125 се намира на такава координата, че има да се движи още 1.125 секунди, докато стигне момент t'=0, едва когато вече можем да говорим за спиране. Затова ти се е получила и разтегната планетата по Х Така че десният край тепърва ще спира... Какво парадоксално има тук? Ти все търсиш физически смисъл, защо сам не го ползваш?

<C>се ползва само като споменаване, същото е и в класическата физика. Скъсяването е само пожелание, никъде не се ползва. Тя физиката не става само с куп безсмислени думи, трябва и смислени връзки между тях По това се различава например от зъболекарството.

Нищо не пречи а1 да е верно в едната система, б1 да е верно и да е истина в другата система. Така както влакът в една система е неодвижен и това е абсолютна истина по отношение на влака в нея, а в друга се движи и това е абсолютната истина по отношение на влака за втората система. Реалността във всяка отправна система е различна, и истините които носи тя са също различни.

Какви повече аргументи искаш? Тези сакати представи противоречат дори на класическата физика, защото нищо от СТО тук не се ползва. А да опровергаваш класическата физика не на база реален факт а само защото мухлясалите ти представи не позволяват да се побереш в реалността, е чисто болестно състояние.

Абе мамин сладък, какъв Айнщайн ти се привижда, като си затънал до гуша в класическата физика? Освен че се оказва и тя да ти е неясна, други парадокси от това не следват Явно си развил някаква хронична параноя от думички като "СТО", "Айнщайн", "относителност", и те отключват неконтролируеми изблици за разобличаване на несъществуващи "парадокси" Хм, това е един от симптомите на ОКР...

Дължината на влака ще стане 199.99999999999945130316 метра. Разликата е колкото 1000 протона наредени плътно един до друг, или 1/100 от диаметъра на водородният атом.

Това е верно и за класическата физика. В какво се състои прословутият ти "парадокс", и защо само повтаряш "СТО" та "СТО"? Освен, разбира се, че не ти е ясна класичерската физика?

Какъф парадокс? Че кухата ти глава се опитва да "мисли"? Хм, интересна тема

Да, само че експериментите трябва и да са коректни. А със масови силиконови диоди производство 1978 г. да измериш скоростта на светлината за изминат път от 1.4 метра, това дори за съвременната технология не е възможно със задоволителна точност. Така че укроти си религиозните напъни и си измисли друго в което да вярваш

Защо да не се получава? Ти щом си го съобразил, какво те сърби още? При динамически натоварвания в СТО се появяват доста странни от гледна точка на класическата интуиция ефекти. Например тези два сблъскващи се пръта, те са скъсени в подвижната система, след сблъсъка ще се скъсят още, преди да си възвърнат нормалните размери. Аз за това и казвам, тук има естествена "еластичност", която като се вземе пред вид ,всичко става нормално - то ще е "парадокс" само докато не се взема пред вид. Но те парадоксите точно от това възникват - от неотчитане на всички физически фактори.

Да де, всеки твърди това, преди да проумее нещо различно Всички пациенти са съгласни тука...

Така е, така е. А като проумееш как са нещата, е съвсем друго

И както споменах, експериментът не е успешен. Защо - цитирал съм в коментарите по-горе. Глупости. Сменяй лекарствата и тая пърцуца...

Точно от това му идват всичките проблеми. Експерименти с повече бюджет, с по-прецизни материали, с по-майсторско техническо изпълнение опровергават резултатите му. Какво за теорията? Експериментът е за това, да опровергава теориите И в случая с теорията на Маринов, се получава същото - по-читавият експеримент я опровергава. Просто е, и проблемът е разрешен Но за да се разбере това, повтарям, че нужна поне някаква мисловна култура, а при теба такава явно липсва. И за това циклиш. Не мога да ти помогна

Нищо не си разбрал, както обикновено. Но пердето ти е много плътно Опитваш се да кажеш нещо, но забелязвам, че напоследък изобщо не ти се получава. Сори. Аз имам експериментален аргумент, не теоретичен, което е много по-съществено При експериментите няма парадокси - там има резултати. Доколко е точен или не един резултат се установява не с мисловни хватки, дето само батковците ги могат (а ти не), а чрез повторение и търсене на проблемите в експеримента от много хора. И в случая резултатът е прост - Маринов е направил недостатъчно коректни експеримети, в които има натрупани системни грешки идващи от недостатъчно читавата конструкция - което се получава след анализа на много други резултати. Тука мърдане няма. Парадокса от друга страна, идва от ниската мисловна култура на някои хора. И в конкретният случай парадокс липсва, има само нечии заблуждения. Но дори това за да се разбере, трябва пипе - а е проблем как с пипето довело до парадокса може да се разбере че такъв няма И тук никой не може да ти помогне, защото си завъртян в порочен логически кръг от който излизане няма. Цитат след обстойният анализ в Deutscher Physik (1992): "Marinov thinks his rotating mirrors and apertures provide an “absolute synchronization” which can be used to measure the one-way speed of light; this is not so, and is a major conceptual error in his design: they merely provide synchronization in the rest frame of his lab. He is also conspicuously bad about ignoring errors and resolutions, to the point of being ridiculous. Simple estimates based on his apertures and rotation rates show that his apparatus is incapable of measuring what he claims, by a factor of 1,000 or more. His apparatus inherently averages over several microseconds (or more), and he completely ignores this basic fact and claims to be measuring the speed of light over a distance of 1.4 meters (!). And he does not bother to monitor various environmental factors (temperature, humidity, barometric pressure) that could easily induce the variations he observes. There is no reason to believe his experiments have any value at all." Ама трябва да прочетеш всичко по темата за да се изказваш, а ти не си прочел нищо.

Физик физику рознь, както казват руснаците. Човек може да е физик, и да не разбира някаква част от физиката, това се среща удивително често, и е нормално. Ненормално е да твърдиш, че разбираш това което не разбираш Маринов е физик, нормано е да се нарича така след като има специализирано образование насочено към физиката. Доколкко е разбирал СТО, това е проблем. Но в областта на експериментите, свързани със СТО, той е до голяма степен дилетант - има познания на физиката, но няма нужната "ловкост", ако мога така да се изразя, нужните знания за експериментална работа, което добре се вижда като се запознае човек по-детайлно. Което лесно го кара да се плъзне по наклона и да си повярва в получените резултати, без нужната за това критичност. Цялата тая механика която е конструирал, да я кандилка в нехоризонтални плоскости, без да отчита простото огъване на установката под действие на гравитацията и предизвиканите от нея напрежения, само показва че не мисли обхватно, а цели да получи предварително намислен резултат. Но за това е изприказвано много. Минавал съм по неговият път, разбирам колко лесно е да вляпнеш в такива проблеми, и колко трудно е да излезеш от тях, така че това е съвсем нормално, и не е някакво клеймо, че не разбираш физиката. Именно за това се изисква някакъв резултат да е потвърден многократно и от независими екипи - екипи от хора, които мислят различно, с различна апаратура в която не са вградени някакви потенциални системни грешки, продукт от конкретната конструкция. И както се вижда, хилядите опити за измерване на скоростта на светлината успяват да стеснят точността, показвайки потенциални проблеми в опитите на много други експериментатори. А вече какви са тези проблеми, да му мисли този който си е харесал такъв резултат. Ти си си харесал опитите на Младенов, пред тебе стои задачата да разбереш къде точно е сбъркал. Защото че е сбъркал, е вече ясно. Но така безмозъчно да рекламираш един опроверган резултат, е повече от глупаво, това е диагноза.

Глупости. За да е съобразено нещо със СТО, първо трябва да се познава СТО. А това познание липсва в твоя случай Бягай да ти сменят лекарствата.