scaner

Там също парадокси няма. Това е геометричната интерпретация на ЛТ - различните ОС са различни погледи, различни срезове на пространство-времето. Но дори без такова задълбаване нещата са кристално ясни. В едната система имаш - по условие - процес без никакви проблеми. Всеки процес представлява съвкупност от събития - в конкретен момент конкретни точки от обектите са контактували. Тази съвкуност от събития е уникална, и еднозначно съответства на съвкупността от събития в другата система. След като в тази съвкупност няма проблеми с колелата - т.е. няма събития, които да водят до спиране, то тях няма да ги има и в произволна друга система. Колкото и странно да ти изглежда тази група събития в другата система, тя се случва там изцяло, до край - колкото оборота правят валовете в първата система, целият свързан с тях набор от събития ще се случи и в другата система. Примера с кривите огледала е достатъчно поучителен. Нещо повече, нещата са обратими - със същите ЛТ тази странна поредица събития можеш да "преобърнеш" в началната система, и ще получиш началният - непротиворечив процес. Това е причината за липса на противоречия, това свойство на ЛТ. Тези свойства, еднозначност и обратимост, са базово заложени в ЛТ. Единсттвеният проблем за тебе е, че в другата система поредицата събития противоречат на интуицията ти. Но това е проблем на интуицията, затова и СТО е антиинтуитивна. След като поредицата събития се случва във всяка ОС, то това не е противоречие във физическата реалност. Това вече не знам за кой път го повтарям. И можеш да го приложиш на практика, харесвайки си някакви събития от процеса. Но ти не си демонстрирал никакъв резултат от ЛТ, който да води до противоречия. Затова темата не носи голям смисъл. Всичко лежи на недоказани твърдения, че трябвало да има парадокс. Не виждам смисъл да коментирам повече на това равнище.

Как стигаш до противоречие, като никъде не си ползвал ЛТ? Това е въпросът. ЛТ са трансформации на въртене на отправната система в пространството на Минковски. Как такова въртене, т.е. поглед на един и същи процес от различни страни, ще доведе до противоречие? Сам си противоречиш, набеждавайки ЛТ за нещо, без да си показал как се стига до това нещо и изобщо стига ли се. Видяхме преди време, че усукани винтове си зацепват без проблем, в скоростните кутии например. Така че не става ясно, как реши, че в конкретният случай няма да зацепват? Изспускаш, че твърдиш нещо за ЛТ, без да покажеш как се получава това. "Явно" не е достатъчно, трябва и доказателство.

И какво от това., пак питам. Защо това да доведе до парадокс? Представи си че гледаш една такава система от колела, но отразена в криви огледала. Е, тя се върти, изображението в кривите огледала прави някакви странни лупинги, но независимо от това продължава да се върти. Има ли парадокс тук? Същото е в СТО. От всяка отправна система ти гледаш процесите които се разгръщат в пространството на Минковски, но от различен ъгъл. Процесът в случая е един и същ, но визуалната му рисунка, "проекцията" в тези системи е различна. След като процесът е един, а проекциите му са различни, това парадокс ли е? Лоренцовите трансформации това правят, въртят процеса в пространството на Минквски, за да съчетаят гледните точки там. Но повтарям, процесът е един. След като процесът се наблюдава протичащ в една система, това протичане ще бъде и в другите системи, и това не може да доведе до парадокс, защото е в съгласие със физическите закони. Замисли се, какво разбираш под "парадокс"? Това че в някаква система поведението не ти пасва на представите ти както в случая, или противоречи на физическите закони?

А защо да е парадокс? Как реши, че се нарушава зацепването? Както при влака? Недей така.

Независимо от това, след като в системата на влака релсата във всеки момент контактува с влака, то това ще се случва и в другата система. В системата на влака не съществува събитие, носещо информация че релсата не контактува с влака - следователно, такова събитие няма да има и в другата система. Всичко останало трябва да е следствие от това положение. Направленията на движение също са следствие от това, от лоренцовите трансформации, такива, че влакът в нито един момент да не се отделя от релсите. А след като имаме това положение, парадоксът се ликвидира автоматично. А ти поставяш каруцата пред коня, тръгваш рисувайки си някакви произволни картинки и настояваш за парадокс. Картинките винаги са следствие.

Кое съм се отметнал? Това дето си цитирал означава, че ако влакът се разглежда като паралелепипед, то обсъжданото движение ще доведе до приплъзване на двете му стени, паралелни на релсите, и превръщането му в успоредник, паралелен на релсите. Скъсяването на този успоредник в зависимост от ориентацията на наблюдателя и влака е друга бира, дай първо да стигнем консенсус, че това е успоредник, който се плъзга по релсите без никакво откъсване. и което не води до парадокс. Тоест коригирай вторият чертеж. Ромбовете на първият ред са некоректно ориентирани. Тряббва едната им страна да е паралелна на линията. Ако се вгледаш в задачата, линята заедно с влакът се върти спрямо наблюдателя, има ненулев момент на въртене. По тая причина "ромбът" с който изобразяваш влакът, ще има различна ориентация (и размер) в пространството. Но винаги трябва да лежи с две от стените си на линията. И това ти се губи, затова стигаш неизвестно защо до "парадокс".

Това е единственото нещо което ЛТ правят. Какво значи "не успяват да реализират"? Кой не успява? Не видях до сега друго предложение, освен откровено некоректният чертеж дето влакът неизвестно как не контактува с релсите.

Това няма значение. Всяка точка на влакът контактува със съответна точка на релсите във всеки момент. Този контакт в този момент представлява събитие, което се трансформира в точка в другата система. Тоест и в другата система всяка точка на влака ще контактува с релсата във всеки момент. Което автоматично елиминира втората картинка. Разликата, която се получава при трансформациите е в подредбата на споменатите събития. Това ще доведе до хоризонтално разместване на по-близката и по-далечната стени на влака, тоест до деформация на предната и задната стена които ги свързват. И се получава успоредник протяжен по релсата, щеш не щеш. Траверсите са допълнителен бонус към картинката, но няма да те натоварвам с тях. Сега и ти ли ще се дръвчиш като Младенов, не се съгласяваш? При това без никакви аргументи до тук, само голи твърдения? Айде по-сериозно.

Не може само едната двойка стени да се накланят. С нищо не са привилегировани Скъсяването е само по проекцията на движението на системата влак-релси по направлението което ги свързва с наблюдателя. По тази причина напречното движение на влака паралелно по релсата няма да доведе до никакво скъсяване. Ще се скъсява разстоянието между релсите. И допълнително, поради комплексното движение релсата ще има някакъв наклон, поради което и влакът ще има някакво слабо движение към наблюдателя, и ще търпи допълнителна деформация както на картинката (не помня вече по твоето условие в коя система релсата беше перпендикулярна на наблюдателя). Ако в системата на наблюдателя релсата е точно перпендикулярна, влакът ще се скъсява само по ширина, заедно с релсата, поради нейното движение (и ще се деформира на успоредник поради неедновременността която разгледах). И в двата случая няма никакъв парадокс.

Долната картинка е грешна. Не забравяй, всяка точка от влака контактува с точка от релсата, и лявото колело, и дясното. Няма такива луфтове каквито си нарисувал.

Имаме две паралелни но раздалечени релси, които се приближават към наблюдателя. По тази права, перпендикулярна на релсите, можем да обозначим две събития, например минаването на двата края на траверса през перпендикулярната линия. В системата на влака тези две събития са едновременни - двата края на траверсата едновременно попадат на линията. Но в системата на наблюдателя, спрямо който релсата се движи, двете събтия няма да са едновременни - едното, по-далечното, ще бъде първо, а по-близкото ще се случи след него. Това се получава, защото линията не е точно паралелна на перпендикъляра към наблюдателя. Но имаме и допълнителен ефект - да разгледаме две събития, свързани със колелото на влака и двата края на траверсата - чукането на колелото върху траверсата. По-далечното колело ще чукне първо, по-близкото - в последствие. Тоест траверсата няма да е перпендикулярна на линията, в тази система няма да е ориентирана по остта на колелото. така че, едно самата релса има наклон, непаралелност, а друго, самата траверса не е ориентирана перпендикулярно.

Налага му Божата Си Воля, и Полето се Подчинява. А ние това го изучаваме като природни закони

Всичко знаем, и ако прочетеш базовите учебници, може и ти да го научиш.

Какво означава "да съществува", когато липсва всякакво проявление? Това да не са ти Ковид конспиративните теории, дето Те определят всичко? Айде научи учебниците за първи клас по въпроса, и после пак се жалвай.

Тц. В едно статично поле е постоянен интензитета. Потенциал и интензитет са много различни неща. Да, интензитетът характеризира градиента на потенциала, промяната му в пространството. Интензитетът характеризира силата, с която се действа на други заряди в полето. След като енергията на полето е нула, тази нула участва във всички сметки Демек счита се че поле няма. Лапландец, това са базови основи на електротехниката.

Ако бъдем точни, ще е успоредник. Но разликата от правоъгълника ще е неизмерима. Неедновременността между по-далечното и по-близкото колело на влака се определя от произведението на ширината на релсите, сумарната скорост на влака спрямо наблюдателя, делено на скоростта на светлината на квадрат. И тази неедновременност се изразява с леко избързване на по-отдалеченото от наблюдателя колело, като в метри това е произведение от споменатият интервал и сумарната скорост на влака. Което за тесни релси е нищожно. Единственият видим ефект ще бъде глобалното скъсяване на целият влак. В същият мащаб ще се наруши и конструкцията на релсите - по-далечната релса ще е леееко по-напред от по-близката, т.е. траверсите няма да са строго перпендикулярни на релсите във системата на наблюдателя. Ще са леко приплъзнати двете релси, неизмеримо на практика. И траверсите ще бъдат точно паралелни на предната стена на влака. Можеш да промениш мащабите на примера си, и да разглеждаш всяка релса като самостоятелен влак, раздалечени на достатъчно разстояние. Тогава в едната система ще имаш два паралелни влака с общ фронт, във втората система единият ще избързва напред, като паралелността им се запази, видимо формират успоредник. И той ще е по-видим колкото влаковете са по-раздалечени. Но при ширината на релсата, това няма да е видимо.

Какъв опит, какви пет лева, след като както спомена по-горе, нямаш никаква информация какво съдържа ваксината, следователно не можеш да прогнозираш как ще изглеждат усложненията от нея. Никакъв опит нямаш с тези ваксини.

Да си се сблъсквал, с колко да си се сблъсквал? Какъв процент са тези дето си се сблъсквал, спрямо милионите вече ваксинирани? И как установи, че усложненията на тея дето се сблъскваш, идат конкретно от ваксината? На око? Брей, какви гении имало само сред антиваксърите...

И след като нямате данни, как заключавате, че те са вредни? Аман от хора, дето Господ им нашепва някакви неща...

Всики колела са на линията по условие, защото това е факт в едната отправна система. След като всички точки на влака са разположени на линията, а тя е права в другата система, то и влакът в тази друга система ще бъде права отсечка, разположена на отрязък от линията. По причина, че лоренцовите трансформации преобразуват точкаа в точка, а съвпадението на влак и линия се изчерпва със система от точки в едната система. И вече следствие е какви ще са стените на влака, като ги съпоставиш с другите околни точки, които преобразуваш. Например поради крайната ширина на линията, по-далечната страна на влака лееееко ще е по-напред от по-близката, но тази разлика е неизмерима поради малката ширина, и на чертежа няма да се отрази.

Разбира се че нямаме енергия. Енергията на електричното поле е пропорционална на интензитета на полето на квадрат. Когато потенциалът е константа то интензитетът е нуля. Елементарно.

Нямаме. Нито една характеристика на поле не се проявява в споменатата област.

Ники, скъсяването което ти рисуваш до момента не идва от никъде - идва от някакви неясни съображения. Тръгни от твърдо установените положения. Началото на влака във всеки момент контактува с линията. Краят на влака във всеки момент контактува с линията. Средата на влака във всеки момет контактува с линията, и всяка друга точка от влака - също. Влакът е неотделима част от тази линия. Тоест, както и да се деформира влакът в новата система, той ще бъде част от линията, по нейната протяжност, и в новата система. А както видяхме, в новата система линията пак ще е права линия, с някакъв малък наклон спрямо хоризонталата. И влакът трябва изцяло да лежи по тази права линия, евентуаално скъсен по дължина и ширина. И вече на база тези резултати трябва да се помъчиш да нарисуваш картинката, а не обратно, както досега.

Колко пъти да питам: какво е проявлението на тази "локална гравитация" в област, в която потенциалът е константен? И ако няма проявление, както в случая, защо трябва да си мислим че я има? Хайде стига с тоя безсмислен поток от думи. Или кандидатстваш за поредния трол?

Разговорът е - в областта в която потенциалът е постоянен, има ли гравитация или не. Като излеза от пръстена, потенциалът не е константен, и разговоруът е съвсем друг.