scaner

Смисълът и логиката се получават след като има достатъчно натрупани знания, за да бъдат извлечени от тях. Иначе да, липсват Остави приказките на Малоум, нямат общо с реалнстта. Абсолютно нищо не обяснява. Защото е в сила принципът на относителност, от който няма мърдане. Правиш си експеримент със светлината. Получаваш резултат. Движи се относно тебе наблюдател. За същата светлина той получава друг резултат. Квква преносимост на светлината, след като тя се движи и за двамата? За кой има и за кой няма преносимост, след като те са равнопоставени по отношение на нея? Забавянето на часовниците е експериментален факт, и загърбването му няма да реши никакъв проблем. Ти имаш много странни навици - експериментите които не ти отърват да ги игнорираш. Преди опита на Физо с въздух, сега забавянето на часовниците. Това няма да те просветли, напротив. Трудността на живота на физиците е именно в това - да създават теории, които да обясняват максимален брой разнопосочни експерименти. И да обединяват подобни теории, с надеждата да получат една която да обяснява съответно всичко. А това да разглеждаш експеримент на парче игнорирайки друг е глупост. Ами като няма етер, тази концепция се изражда до законите за относително движение. Защото ако няма кой да носи светлината, тя ще си пътува през пространството сама, без чужда помощ, и наблюдателите ще определят нейните свойства само на база качествата на техните отправни системи. И тук влиза СТО в пълна прелест Ако много настояваш вакуумът да го разглеждаш като оптична среда, моля. Не увлича светлината (защото не взаимодейства с нея по обясними причини), не я пречупва, няма дисперсия в него, всички свойства са известни и много добре проучени. Те са такива, че е по-удобно вакуумът да се игнорира като оптическа среда.

Какво му е специалното на опита на Саняк? Ако стесниш в него пътя на лъчите така, че площа която те да описват е нула, то получаваш установката на Майкелсън и Морли. Със съответният резултат. Нищо му няма на експериментът на Саняк, и етерната теория го обяснява, и СТО, и всяка друга уважаваща се теория също. Само етерната теория разчита на "преносимост" по обясними причини, във всички останали този термин няма смисъл за конкретният случай. Има една статия, станала вече класика, дето се интерпретира този ефект от много теории, там има всички отговори: Эффект Саньяка. Корректные и некорректные объяснения

Айде стига глупости. Точността на опита на Физо е под 10%, което прекрасно доказва частичото увличане на светлината. Ако беше пълно увличане, нямаше да е толкова сожно да се отчете отместването на интерференчните ивици. Именно малкото отместване показва и слабо увличане. Доказно, и не може да се пренебрегне по никакъв начин. За въздух пък хептен, там е просто очевадна липсата на увличане. Явно не си измервал нещо в тая област. Резултатът е невъзможно да се сбърка с пълно увличане. Точност 2-10% от различните автори. Сам Физо оценява точността на 7%, според оригиналната му работа. Просто човек трябва да се зачете по оригиналните статии. Физо е извеждал зависимост на ефекта от различни течности, с различен коефициент на пречупване, това няма как да стане с голяма грешка. Това не е и нужно. Идеята е да се създаде ламинарно движение, тогава водата на практика се движи ан блок на база вискозитета си. Едва при турбулентно движение това се нарушава, но това става очевидно по високият шум в интерференционната картина. Това ограничава максималната скорост на потока. Като се зачете човек по оригиналните статии, там на тези неща се обръща голямо внимание.

Къде се движи тази среда? И движи ли се изобщо? И какво казва опитът на Физо за движещата се конкретна среда? Всички налични експерименти казват, че няма никакво движение на полето и средата, откриваемо чрез посочените експерименти. Принцип на относителност А като няма такова движение, за какво увличане става дума? Махай излишните същности, които са натрупани от предразсъдъците, и ще остане само истината.

В случая за никакво увличане не може да се говори. Източнникът на светлина е неподвижен с установката. Той не се движи с установката, кой да увлече светлината от него? Единствено "увличане" има смисъл в контекста на хипотезата на етера - етерният вятър може да увлече светлината. Да, тогава атмосферата би могла да препятства някак това. Но опитът на Физо показва, че тя не е способна на такова нещо. Опитът на Joos във вакуум също показва, че няма етерен вятър (в контекста на етерната хипотеза). Тоест етерът като фактор за някакво влияние на светлината се изключва напълно от тези експерименти. Което обезсмисля термина "увличане".

Опитът тна Фио в атмосфера опровергава това. Както и опитът който ти дадох. Не можеш да го пренебрегнеш, така че трябва да се търси друго общо заключение. А единственото в случая е, че не става изобщо въпрос за процес на увличане. С увличането веднага възникват взаимоизключващи се фактори, които го елиминират. Младенов, мисли в общността на всичките налични факти, а не си избирай само един. За само един факт може да намериш много обяснения, но за всичките вкупом - само едно. И това се търси. Стига с тези предразсъдъци, виждаме че не работят.

Ами опитът казва, че атмосферата няма никакво въздействие. Опитът на Физо за атмосфера - също. Следователно и обобщено, в случая атмосферата няма влияние върху разпространението на ЕМ полето. Това е заключението на база наличните факти. Нали? Всякакви други интерпретации са неоправдани.

И какъв е резултатът? Няма значение има или няма вакуум. Изводите: 1) Светлината не се влияе от атмосферата. За това показва и опитът на Физо с атмосфера. 2) липсва анизотропия на скоростта на светлината, която може да въведе някаква среда носител на светлината. Тоест въздействието на такава среда липсва. Което е в синхрон и с резултата на ММ, и с резултата на Физо. Тц. Мехур от вакуум не може да се мести. Мести се материя, не се мести нейната липса. Това е изначално дефектна логическа конструкция, водеща до всякакви заблуждения. Още повече че опитът на ММ показва, че светлината се движи еднакво както в атмосфера, така и при нейната липса. Значи "местенето" на вакуума е безсмислена предпоставка. Толкова е просто, Младенов, ако не си създаваш фалшиви кумири.

Именно защото няма дефазиране, влиянието на атмосферата се изключва. Ако има някакво увличане, етери и подобни щуротии, щеще да цъфне в гол вид. Но няма. Нали протестираше навремето, че грешката на СТО била че опитът на ММ е правен в атмосфера? Ето ти във вакуум. Което показва, че протестът ти е несъстоятелен, а грешка няма.

Ако беше така, то ТОЗИ опит - повторение на опита на Майкелсън и Морли от Georg Joos през 1930 г. във вакуум щеше да даде положителен резултат. Само дето той потвърждава - атмосферата на земята не оказва влияние на етера, ако го имаше Просто е като фасул, нали?

Ок. Виж сега, аз не съм голям разбирач на квантовата механика, ще ти кажа нещата дето ги знам от обща култира. Базовият обект на квантовата теория на полето е самото поле. Това поле може да бъде в различни състояния, различими по неговата енергия. Собствените стойности на енергията на полето се дава с формула, подобна на енергията на квантовият осцилатор: където n е броят на квантите в полето. Минималната енергия е при n=0, и това е състояние на чисто поле, без кванти. При по-висока енергия, n=1, имаме състояние на поле с един квант, и т.н. Значи за електронното и фотонното полета, при липса на електрон или фотон имаме най-ниското енергетично състояние на полето. То се нарича още вакуумно състояние, защото характеризира вакуум - област на пространството без кванти, без частици, но с неотстранимо поле. При всички състояния на полето се проявяват квантовите флуктуации - краткоживущи промени в енергията на полето, колебаещи се около споменатите стойности, израз на неопределеността. Когато обаче имаш поне един електрон или фотон, ти не си във вакуумно състояние, тоест имаш един квант, и той е неунищожим докато не взаимодейства по някакъв начин, например фотона да се погълне, мюона да се разпадне, електрона да анихилира или да участва в някаква ядрена реакция, като електронен захват например: Тогава полето си променя състоянието на един квант по-малко, и от състояние с един квант може да мине във вакуумно състояние. Така че освен поле и неговите състояния - кванти, нямаш друга форма. Неопределеността е свързана основно с поведението на квантите. С техният брой например е свързана възможността за формиране на вълна - колкото по-неопределен е броят на квантите, толкова по-определена става фазата на вълната (съответно самата вълна), тоест работейки с квантите без да определяш броят им, ти работиш с техните вълнови свойства. Както и обратното - ако локализираш един квант, имайки определеност в броя, нямаш фаза, нямаш вълна. И това е израз на дуализмът вълна-частица.

Ще ти дам още по-прост пример. Нека в стационарната система законът на Кеплер да гласи, че формата на орбитата е <elipse>, като с тези знаци е обозначена някаква крива, в случая елписа. Нека (примерно) в подвижната система да се получи след трансформация закон, който да има формата <elipse>+V*f(V), където f(V) е някаква функция на скоростта на подвижната система спрямо стационарната. Очевидно тук формата е различна от елипса. Е, пита се в задачата, вторият закон (в подвижната) верен ли е и в двете системи? След като при V=0 той преминава в закона валиден за стационарната, следователно е валиден във всяка система. Е, точно подобна е ситуацията и в разглежданият случай. Това елементарно се вижда във формула (2) от статията дето даде. Тантин я даде по-горе: Така че твърдението ти което цитирах не е верно. Сега ще продължиш ли да се оправдаваш? Отваряй очите.

Ми отвори си очите де. Законът е верен и в двете отправни системи. Именно за това няма противоречие. Ето ти прост пример: кинетичната енергия. В едната система е , в другата система е T=0. Ако приемем второто за верно в стационарната система, а първата в подвижната, то според твоята логика в другата система дето се движи, законът не е верен, така ли? Само дето първата формула е съвместима с втората при скорост НУЛА, и двата резултата са следствие от една обща форма - първата формула.. Е, абсолютно същото е и при закона на Кеплер. Там втората формула е елипсата, а първата е по-сложната фигура. И двете се съвместяват при скорост НУЛА. Така че законът е верен и в двете системи, параметърът на различие е скоростта на системите, но фигурата на орбитата е по-сложна крива, която в стационарната система се свежда до елипса. Просто е. но не трябва да губиш фокуса.

Проблемът е, че ти нямаш критерии за вярно, а разчиташ на предразсъдъците. Ей на, тази статия - не ти стана ясно каква е "несъвместимостта", нито защо няма противоречие. Първото приемаш първосигнално, второто се чудиш. Ми с такива похвати с който и да спориш, резултатът е предрешен.

Ти разбра ли какво написах? Не си. Но протестираш. Не става така. Логиката е проста. В класическата физика имаме: закон на Кеплер - орбитите са елипси. В СТО нещата се усложняват. Там имаме: закон на Кеплер в стационарната система - орбитите са елипси. Но в подвижната тези елипси придобиват допълнителен параметър, липсващ в класическата физика - това е скоростта. И стават по-сложни. Това е "несъвместимостта" на закона на Кепплер - в подвижната система формата вече не е елипса. Само че това пак си е законът на Кеплер, но в общ вид. Не знам защо не ти влизат тези прости неща. Да, не го пише явно в тази статия, но е директно следствие от нея. Никой няма да ти го сдъвче, трябва да се научиш сам да дъвчеш.

Естествено че не е парадокс. Просто твърдението на Кеплер, че орбитите са елипси, в подвижната система не е вярно - там в резултат на трансформациите орбитите стават други, по-сложни. Но логиката изисква това да е законът на Кеплер в подвижната система (затова няма парадокс, защото е следствие). Просто орбитата добива допълнителен параметър V във формата си, и в стационарната система при V=0 се редуцира до елипса и до класическото твърдение на Кеплер. По тази причина всичко е съвместимо със СТО. Искаш закон на Кеплер - получаваш закон на Кеплер в общ вид. Това че е по-сложен не е проблем на закона на Кеплер. Ми същата е историята със закона на Нютон F=m.a. Ама никой не вдига шумотевица, защото Айнщайн още в първата си статия показва как се трансформира това нещо.

Остави това че са приблизителни. Първият закон е за орбитите, вторият е за площите, третият е за периодите. И трите закона търпят преобразяване след трансформациите в подвижната система. Орбитите вече не са елипси а са по-сплескани, закона за площите се усложнява, закона за периодите се усложнява. Но това не пречи пак да се наричат закони на Кеплер, след като в стационарната е бил той. Просто в подвижната система твърденията стават други. Тази промяна не означава някаква несъвместимост със СТО, след като е законно следствие от нея. И това не е трудно да се разбере, след като се хване логиката за достигане на резултата.

признавам си че това дори не го и разбирам, защо този автор смята че закона на Кеплер бил несъвместим със СТО? Или има неразбиране, или има недомислие, или си имаме работа с колеги на професорите Пенчев и Трифонов... Това е в смисъл че не дава класическите конични сечения като решение. Което е съвсем нормално.

Вярна е бе, нали това непрекъснато повтарям? Не ме четеш, само пишеш. Вярна е, и тя дава закона на Кеплер в подвижната система, както и орбитата която той дава там. Въпросът е, ти срещу какво протестираш, след като това са фактите? Включо мисленето най-сетне.

Тази картинка показва каква е орбитата според закона на Кеплер в подвижната система. Какви проблеми виждаш в това? Нормален резултат от закона. Това е въпроса, защо си си въобразил някакви проблеми.

Няма такова нещо в статията, отвори си очите. Халюцинираш.Поне първо я прочети преди да се изказваш. Напротив, статията показва каква е валидната форма на този закон в подвижната система. И какво следствие за орбитата дава той. И това е била целта на автора. Научи се да четеш и разбираш научни статии, а да не ми приказваш несъстоятелни измисици тука. Заключенията изискват някаква основа, не въздух под налягане.

Не. Тази статия показва как се получават нещата спред СТО. А твоята халюцинация че не се получавали, няма общо с тази статия. Но за целта освен да се даде статията, е добре и да се прочете. Че и да се разбере. Да, привеждаш. Срещу собствената си теза. Но още не го разбираш.

Ми поне малко пипе се иска от твоя страна за да схванеш, че това научно доказателство само показва пълното неразбиране от твоя страна за какво става дума. Демек какво всъщност доказва. Това доказателство показва как законът на Кеплер от вида си в стационарната система се превръща във вида си в подвижната система, оставайки един и същи закон - на Кеплер. И съответно дава формата на орбитата в подвижната система. Авторът сам си го е казал. Тоест никаква твоя теза няма и в помен, законът се прилага в действие по всички правила и дава резултат както трябва. Ти се бориш срещу нещо, което си си въобразил и което не съществува в реалността. Това много често ти се случва, да се бориш с измислиците си. А вече защо не виждаш абсурдността на тази борбаи и си вярваш, си е твой проблем. Слепец си в науката, Младенов, и няма спасение като те гледам - за да си защитиш егото от неизвестно какво, се стараеш да не видиш най-елементарните положения и да не признаеш базови истини. А те крещят и те изобличават, и мазалото в главата ти става все по-видимо, картината става все по-ужасяваща....

Ми как да е така, като ти не можеш дори да се ориентираш в материала. Прочети статията бе, на съвсем читав английски е написана. Какви доказателства за невалидност, какви пет лева са те затресли. Ми пий някакво лекарство да те вкара на фокус. Като ти се отворят очите, черното веднага ще ти стане бяло.

Демонстрация че изглеждат различно в две системи, а са едом и същи закон. Лалто и този на Кеплер. Е прочети какво е казано в статията. Човекът просто е сметнал как изглежда закона в другата система, съвсем валидно и по всички правила, и е споменал че го е направил за студентите. Съвсем коректен резултат според физиката. Омазал ти се е критерият за невалидност на тебе Ти се опитваш да го сравняваш със изгледа на закона в Нютоновата физика. Ми правилно, не трябва да има нищо общо, както се и получава, защото не разглеждаме Нютоновата физика. Какво чудно има в това? Законът в подвижната система има друга форма, и ще даде съответно други орбити в нея. Което може да се очаква и на база лоренцовото скъсяване на единия диаметър на орбитата. Този резултат е следствие от закона на Кеплер в подвижната система, къде видя противоречие с него? Хей, отвори тея очи, и ги ползвай по предназначение. Вашата Уикипедия дава резултата в Нютоновата теория, изобщо не може да се ползва за някакво сравнение. Забрави за Нютон, когато обсъждаме Айнщайн - от там ти идва мазалото в главата. В геометрията на СТО съвсем естествено е орбитите да са други. И те са. Майна, сляп си като къртица на тема разбиране на елементарни физически положения. И трябва първо да си научиш уроците, преди да идваш тука при батковците