scaner

Както сочат фактите, и както обикновено, ти не си в час. То и няма как да бъдеш, след всичко което покказа до тук... Ето картинката в Уикипедия, която демонстрира аберацията без и с увлекаем етер: Лявата картинка показва класическата ситуация - подвижният телескоп е наклонен. Именно в тази ситуация входът на телескопа ще сключва ъгъл с падащият лъч, което е причина за пречупването, ако е пълен с вода. Защо се държиш толкова невероятно неадекватно и вече не обмисляш елементарни ситуации? Толкова ли си вкостенял? Дясната картинка показва обратното: светлината се увлича, и тя пада перпендикулярно на отвора. В тази ситуация телескопа и да се движи, и да не се движи, пречупване няма как да се получи. Точно обратно на твърденията ти Другото което се вижда на дясната картинка е, че в нея изобщо няма аберация - независимо в каква посока се движи телескопа (и лятото, на ляво, и зимата, на дясно) наклонът му трябва да е един и същ. Което противоречи на фактите и автоматично изхвърля пълното увличане от играта За разлика от лявата картинка, в която при движение наляво телескопът трябва да обърне наклона си, каквито са и фактите. И точно по тази причина възниква интересната задача за Ейри: как, при нужда от наклона (ситуацията в ляво) и пречупването което се налага, се обяснява наблюдаемият от него факт. Демек още какъв ефект участва в скритата картинка?

Ами това е точно проблемът на Ейри - ако има аберация, пречупване трябва да има при него. Ако няма аберация, тогава пречупването не играе роля. Проблемът е, че има аберация, тя е факт Така че не е достатъчно само да посочиш какъв е резултата, а и защо е такъв.

Ами когато лъчът попада перпендикулярно на оптическата среда, няма пречупване. Когато попадне под друг ъгъл, има. Просто е, учи се и в училище. Защо ли обаче непрекъснато си свързваш проблемите със СТО, е любопитният въпрос Нямам нищо против Ейри, само казвам че етерната теория духа супите в случая :)

Е какво да се шегувам. Нарисувай си го, и лъсва веднага. Ей на, класическият пример, в системата на телескопа лъчът влиза под един ъгъл с отвора (и ако приемем че телескопът е напълно пълен, влиза перпендикулярно на водата и няма пречупване), в системата на източика попада под друг ъгъл и при същите условия (напълно пълен телескоп) ще трябва да има пречупване на входа.

Това зависи от гледната точка. Птоломей е добавял корекции под натиска на наблюденията. Но корекциите му са били ограничени, отразявали са само леко изместване в орбитите. Тук промените имат много далечни последици. Ей на, горното уравнение. То описва характера на взаимодействие на всяка от разнородните компоненти на стандартният модел. Добавяйки нов елемент, той променя характера на цялото уравнение, за разлика от локаните промени при Птоломей. Освен това тук няма голямо налучвкване. Както се вижда от уравнението, то описва пет различни групи взаимодействия. Нови частици с голяма вероятност ще разширят само една от тях с характерните си свойства (суперсиметрията така се е вместила, с минимум промени), в краен случай да създадат нова група взаимодействия (например четвъртата група е взаимодействие с полето на Хигс). Тоест всичко се развива точно според Окам, промени само при нужда Разбира се, няма пречка да се създаде някога и по-общо уравнение, ако намерим по-дълбоки връзки в елементарните частици. Например струнната теория има претенции в това отношение, разглеждайки ги като различни модове на струна. Но това не променя основните квантови принципи. В най-лошият случай може да ги уточни. Тук работят степените на свобода на самият модел.

Пак си влязъл във фаза... До скоро си пиеше лекарствата, сега какво, не можеш да се доредиш до аптеката от болни? Закъсал си го

Брадли не си е мислел такива глупости. Защото той е наблюдавал фактите, а фактите показват, че след половин година аберацията си сменя наклона. Ако ставаше в телескопа, нямаше да се случва така. Тъй че си спести фантазиите какво е "мислел" Брадли. Това са си твои представи някакви. А след като по различни времена наклонът на телескопът е различен, докато истинският наклон на лъчите от източика не се променя (той е много далеко, няма как да се промени), където и да се случва аберацията, имаме два наклона - наклон под който идват лъчите, и наклон под който ги наблюдаваме. И щом те са различни, което е във всички случаи, то тогава проблемът който споменавам с Ейри и водата е силно актуален. Не си разбрал идеята за пречупване, която съм описал. Пробвай пак, без да използваш капаците "какво мислел Брадли" а фактите. Ако беше така, след половин година нямаше да се налага да се накланя телескопът на друг ъгъл Именно за това навремето аберацията се е ползвала за доказателство за абсолютният, неувлекаем етер. Нали чертаеше едни картинки, в които при увличане липсваше аберация, наклонът на телескопа съвпадаше директно с наклона на светлината от източника? Какво стана, забрави ли, че на тях няма аберация? А аз колко пъти да повтарям, че увличането елиминира аберацията. Ма мислене трябва тука, не само писане.

Хаха, сега почна да се оправдаваш с някаква друга тема? Първо прочети какво съм написал в тази тема, после си припомни какво е оптическо пречупване, и как ще сработи точно в тази тема, и се попитай как аджеба може пълното увличане да обясни каквото и да е при експеримента на Ейри. Вместо директно да ме обвиняваш без никакви аргументи, което както обикновено показва, че просто ги нямаш, ама много искаш да се изкажеш за нещо... Това са елементарни тъпашки похвати, които само най-изпадналите ползват

Ами той май загуби битката с квантовата механика Неговият локален реализъм, за който настоява, се провали с изучаване на сплетените двойки. Аспект и другите последващи експерименти са доста красноречиви. Какво има да се изказвам? Там базата няма да мръдне независимо дали този модел се провали или не. Базата е квантовата теория. Просто ще са нужни допълнителни принципи тогава. Тя квантовата физика постъпва хитро, не се гради на фундаментални принципи както СТО, а всяко направление си има частни такива. Това дава много голяма гъвкавост, както за развитие на всяко направление, така и за обединяването им. Не знам дали си виждал пълното уравнение, което описва този модел, то е няколко страници сравнително дребен шрифт. Не е някакъв сериозен проблем да му се добавят нови членове, просто никой не го прави без нужда. Ако се зачетеш по научните статии, много хора експериментират, добавят, променят, получават нови частици с нови свойства, изучават дали не пасват тези свойства с нещо наблюдаемо, спекулации всякакви. Така че такъв модел не е някаква икона, ако рухне, това ще покаже в коя посока е перспективно да се натиска, и е много вероятно някоя вече публикувана статия да се окаже "прозрението" направено преди години Отдавна се разработва суперсиметрията, MSSM, търсят се частици като протиното, неутралиното и т.н. в колайдера. Идеи има много, не е свещена крава стандартният модел. Но експериментът трябва да си каже думата тук, посоката в която да се работи. P.S. Ето как изглежда част от лагранжиана с който се работи в стандартния модел:

Нищо подобно. Имаш уравнения, формулираш задача, получаваш резултат, и той много добре ще си пасне с експеримента. Обикновено разликите са щото нещо не си догледал на някоя стъпка, я на решение, я на експеримент. Това не пречи да дава резултати с точност, несравнима с никоя друга теория. Именно неразрешимостта на дуализма се заобикаля с инструментализма. Физиката не разчита на такиива надежди. Ако, тогава да. Само че това положение още не е дошло, а никой няма да стои да го чака, е много вероятно и да не дойде. Любопитното е, че сегашното положение всъщност не пречи на нищо, реализмът се оказва само излишно желание, неудовлетворяването на което не пречи да се получават отговорите, които се очакват от една теория. То и сега се работи така. Понятието квант е такова въображаемо математичсеско понятие, вълновата фунция, суперпозицията и вероятностите също. Просто нямаме - и никога повече няма да имаме напримеер - идеята за траектория, на която обектът в някакво положение да се чупка в кръста Резултат който да показва че обектът е в цялото пространство с определена вероятност, а не на конкретно място, вече е доста привичен сред по-младото поколение физици, което не е закърмено с реализма. Има го и този момент, кой как изначално е възпитан, с инструментализма или реализма, това силно влияе на мисленето и способността за работа с моделите, а това с времето прераства в школи...

Това оправдание ли е, че нищо не разбираш? Що не се опиташ да прочетш и осмислиш какво съм написал, вместо да повтаряш глупости?

Интерпретациите изобщо не са насочени към някаква предсказателна сила. Тес е опитват да дадат реалистическа представа, и са толкова много именно по причина, че такава представа може да се изгради по много начини, което пък показва че всяка интерпрертация не е пълна. Изобщо, особено в средата на миналия век, във философията на науката се затвърждават две основни течения: реализъм и инструментализъм. Тях ги е имало и преди, но инструментализмът за пръв път получава сериозна подкрепа. Казано просто, инструментализмът залага, че целта на науката е да може да опише наличните експерименти и да създаде модел, който да предскаже при дадени условия какви резултати ще се получат. Реализмът от друга страна почива на изискването да се разбере явлението, да се достигне до същността му, да изучи взаимодействието на частите във всеки момент, и чак като страничен резултат от това разбиране да се постигнат и целите на инструментализма. Описанието на характеристиките на теорията по-горе е, дадено от Гравити, е минималистичното, на база инструментализма. Физиката от преди Нютон още се развива главно следвайки реализма. Затова допринася силно интуицията и механистичният начин на мислене, всеки обект може да бъде "разглобен", изучен и пресъздаден, като часовник например. Инструментализмът води началото си от прагматизма, познат от работите на Джон Хюи, Чарлз Пърс и Хайдегер, и се оформя като силно течение през миналия век, с възникването на квантовата механика. Тя поставя силно ограничение - трябва да се работи с обекти имащи силно противоречиви до този момент свойства, като вълни и частици, реализмът не може да вложи по-дълбок смисъл и разбиране и забуксува, изискването му да се познават детайлите на процесите не работят. Напротив, имаме уравнения, решаваме ги и получаваме точно решение, това е с което разполгаме, какво точно се случва в междинните етапи не знаем. А това е точно инструменталистическият поглед - това което можем, е да получим резултатите, не интуитивен модел. Това е точно онова, от което някои физици се оплакват като млади - "млъкни и смятай"задачата им се свежда до изчисляване на резултата който дават уравненията, без да се разбира нещо повече. Този инструменталистски подход, от който са се оплаквали преди над 70 години, с времето само се утвърждава като правило, и изглежда това е максимумът който съвременната физика може да даде Реализмът остава в миналото...

Ок, съгласен съм. Той и Гравити го е написал точно в този смисъл. Решаването на проблема е да се получи решение, не какъв да е резултат. Е една методология, когато не дава физически достоверен резултат, очевадно не е верна. Точно това е изискването към методологията, а не да даде какво да е като резултат Физическата смисленост няма място тук. Това е субективна характеристика, тя зависи от способността на индивида да осмисля, някои не са способни на това, други са способни, факт, това няма общо с достоверността на резултата който дава теорията. Не подменяй тезата в движение, става дума за достоверност, не за смисъл. А така, достоверност, а не смисъл. Ако е достоверен резултатът че гравитацията отблъсква (както се обяснява действието на тъмната енергия), ще трябва да го приемем, въпреки че за някой той няма смисъл, нали?

Айде да задълбоча още малко мистерията Значи, в системата на покой на телескопа на Ейри, който е пълен с вода, светлината влиза перпендикулярно в отвора му, т.е. перпендикулярно на слоят вода, защото телескопът е наклонен по посока на лъчите, и се движи по оста му. В системата на източника, в която обаче телескопът се движи, наклонът на лъчите е друг, следователно ще имаме попадане на лъча под наклон в отвора на телескопа, а следователно под ъгъл на водата в него. И в резултат ще имаме пречупване, което ще отклони лъча от оста на телескопа леко по посока на движението. Така че и пълно увличане да има, няма да помогне. Е ква стана тя?

Тези свойства са потвърдени експериментално, така че съвсем не са фантастични. Занчи това е най-реалистичният вариант

Не съм сменял нищо. Броят ракии на който се опитваш да четеш ти е бил различен. Това неминуемо води до разлики.

Изприказвахме достатъчно теми по тези въпроси. Имаш обширно поле за ориентация.

Предпочитам сам да си седнеш на четирите букви, да постигнеш нужното знание, да се поучиш от грешките си - защо не четеш внимателно а само приказваш, и да промениш на тази база поведението си за в бъдеще. Ще има полза за всички, вместо сега на парче да ти казвам неща, които веднага ще изчезнат в небитието ти. Пробвай.

Порови, може да ти е поучително.

Както обикновено, нищо не си разбрал.

Аз тук нищо не съм твърдял, ти правиш заключението, не аз. И защо да е абсурд?

Не. Какво значи нехомогенно и анизотропно разпределение?

А защо трябва да се променя броят фотони? Нужно е само посоката на импулса им да се промени. Векторна сума, просто е.

Да де, ама се държат и като частици. Значи не са вълни? Какво правим тогава? Ами то за това е измислено името "фотон" а не "фотонна вълна" - защото фотоните не са вълни. Те само проявяват свойства на вълна в определени ситуации, в други - свойства на частица. Не са нито едно от двете, затова едностранното описание само като вълна не работи. Ей на, Комптън е показал, че както и да се разпространява светлината, фотоните са си там. Което елементарно обяснява аберацията например Уилчек е прав, но това вече отнася разговора в друга посока. Не е за някои гумени глави тук...

Единствената наблюдавана ситуация, в която фотоните могат да си взаимодействат и да "отскочат" един от друг е при изключително силни електрически полета, при специални условия в колайдера или при най-мощните лазери. Затова в нормална ситуация такова не се случва.