scaner

Грешката е в червено. И защо да е грешка? Това е доказано, и доказателството се нарича ефект на Комптън.

Тук вълновите свойства са заложени в самите фотони, затова се нарича дуализъм вълна-частица. Но фотоните си имат импулс, който си е класически вектор. Излъчват се като частици, разпространяват се като частици, и могат да взаимодействат като частици или вълни.

Светлината е поток частици. И това обяснява всичко. Точно орбиталното движение.

Тук нещата са доста многопланови. Хронологията в теориите на светлината, доколкото не ми изневерява паметта, е следната. Първоначално идеята на Нютон за корпускулярният характер на светлината, тя възниква някъде 1670-1675 г. Тя се опитва с променлив успех да обясни пречупването на светлината. Паралелно се появява теорията на Хук (някъде пак 16870 г,) която се опитва да обясни произходът на цветовете, чрез напречни колебания в среда, това са вълни. После се появява вълновата теория на Хюйгенс (към 1690 г.) която обяснява разпространението на светлината като суперпозиция от малки вънички, идеята заляга в принципа на Хюйгенс-Френел. И после Брадли открива аберацията 1725-1727 г.). Явленията на интерференция и дифракция още не са били открити, така че вълновата теория не се е била наложила сериозно за този интервал време. Дифракцията се обяснява чрез вълновата теория от Ойлер някъде през 1745 г., а интерференцията след опита на Юнг през 1800 г. (макар че е била предсказана преди това). Едва след това вълновата теория на светлината се налага, над 70 г. след Брадли да открие аберацията. За това време е обяснимо да има двувластие. След това обаче вълновата теория изисква етер, а той си носи проблемите, увлекаем или неувлекаем. Френел залага на неувлекаем етер с възможност за частично увличане, Стокс разглежда вискозен етер, т.е. предимно увлекаем ама не съвсем, показват че светлината ще има различно поведение в зависимост от типа на етера. И тук някъде явно се "забравя" проблемът с аберация, покрай другите проблеми. За да възникне отново по времето на Майкелсън и Морли. Не ми се проследява сега какво се случва с него, но явно има някакъв отскок, след като става непреодолим камък пред етера. Може би след работата на Войт, който показва за пръв път че уравненията на Максуел не са инвариантни на галилеевите трансформации а на едни подобни на сегашните лоренцови, т.е. светлината не трябва да се трактува с галилееви трансформации? В момента стрелям в тъмното, трябва да се прочете. Ама друг път

Когато публикуваш отговор, и се появи проблем с връзката и не ти се обновява екрана, не натискай рефреш, това публикува отговора отново. Дай му шанс да размисли Светлината е поток от частици, така че явно няма проблем с аберацията, картинките ще са точно за това. Би се проявил проблема при водни вълни, и евентуално звукови.

Всъщност това е илюзорно. На чертежа ние изобразяваме, че самият източник се премества в процеса на движениет на наблюдателя, което в реалният случай не се наблюдава - той е толкова далече, че изместването му е незабележимо, т.е. той не е маркер спрямо който да кажем че светлината се измества нанякъде. В това отношение чертежа заблуждава, но няма как да се изобрази всичко коректно върху него. Затова ни остава да сравняваме наклоните - които и в двата случая са вертикални.

Ами не може. Ей на, картинката с увличането, дясната: Истинският наклон е вертикален, и видимият наклон е вертикален. Няма аберация. А и в твоя превод по-горе ясно е споменато" което отразява точно и картинката.

Завивси в какви ситуации. Има импулс, може да оказва натиск. Във физиката импулса и енергията са важните характеристики за материята, масата е допълнителна. Тялото притежаващо импулс има много от свойствата които притежава и тяло с маса в движение. Има няколко класа експерименти, доказващи различни аспекти на тази инвариантност. Например групата на експериментите тип Майкелсън-Морли, доказват че скросостта на светлината е изотропна, не зависи от посоката. Самият опит на Майкелсън и Мордли, после например повторението от Georg Joos, който през 1930 г. е повторил същият експеримент във вакуум (тук някой се запъваше че въздухът нещо увличал...), Кенеди-Торндайк (1932) повтарят същият опит но с различни дължини на рамената на интерферометъра. И вече куп съвременни повторения с лазер с огромна точност. Друга група експерименти мерят също изотропията на скоростта на светлината, но с еднопосочно движение на светлината (горните експерименти изискват излъчване-отражение-връщане). Те са доста по-трудни, и се появяват основно след като е открит Мьосбауеровият ефект. Например опитите на Търнер и Хил 1964 г. Или със специални резонатори, като Рагулски 1997 г. Трета група проверяват директно втория постулат,, търсят влиянието на движението на източика. Това са вече класическите експерименти на Бабкок и Бергман (1964) и Бекман и Мандикс (1965). Най-точни са разбира се експериментите с лазера на свободни електрони FLASH дето скоростта на източника достига 0.9999997 от скоростта на светлината. Четвъртата група измервания е свързана с директно определяне на величината на скоростта на светлината, и те са довели до поставянето и като еталон в основата на метъра. Там има доста правени експерименти, свеждат точността до около метър за секунда. След това приемат получената величина за точна със закон и вече всяко точно измерване трябва да дава приетото число

Какво общо има инерцията със смяната на гледната точка? Ти не и въздействаш, не я буташ нея, за да отреагира тя проявявйки инерция. Просто ти си сменяш поведението, това не може да въздейства физически на самата светлина. И вече в новата си гледна точка ти я наблюдаваш че тя изначално си се движи под ъгъл.

Какво значение има? Смени гледната точка, разбий картинката кадър по кадър, закопчай неподвижно източника и измести кадрите в същото отношение, ще получиш неподвижен източник и пак аберация.

Ок, признавам си, и аз се изказах неподготвен. Седнах вчера да посмятам, и наистина се оказа, че класическата вълновата теория не е способна да обясни аберацията. Което е много любопитен исторически казус - много сериозен минус срещу вълновата теория в един сравнително начален етап от нейното развитие, който с лека ръка е бил проигнориран. Защото предположението за етера не е могло да реши проблема: неувлекаем етер просто с нищо не допринася за обяснение на аберацията, той просто не пречи, а увлекаемият етер изобщо отхвърля аберацията, противоречи на нея, както се вижда и от горният превод: - нещо което обяснявам отдавна. Както и да е, може би все пак исторически е било твърде рано да се забие някакъв пирон по направление на квантовата механика 200 години по-рано... Разбира се, проблемът има очевидно решение, и то се състои във факта, че светлината е корпускулярен поток от кванти, притежаващи импулс. В квантовата механика вълновият вектор на вълна формирана от тези кванти е пропорционален на импулса, и за разлика от вълновият вектор на класическа вълна може да обясни аберацията - направлението на импулса и направлението на пренос на енергията в този случай зависят от смяната на отправната система, както изисква и аберацията.. Тоест както казах някъде по-горе, Брадли е уцелил десятката, използвайки корпускулярен механизъм за обяснението си.

Фотоните носят импулс и се разпространяват на порции, за което свидетелства и ефектът на Комптън.

Променя. Нали за корпускулите променя, векторната сума, е, фотоните са такива. Значи и за светлината всичко е тип-топ.

Напротив. Винаги го препитвам този който спори, за да му разбера багажа и аргументите. И то си проличава причината по която спори. Някои от незнание, други от инат, варианти много. Всичко за оценката се основава на факти, няма предразсъдъци.

Добре, за да прекратим лутането, да се върнем в реалността. Последната дума, на квантовата механика е, че светлината е поток от частици-фотони. Вълновият вектор при твх играе ролята на импулс. А импулсът има нужните свойства на вектор, който да опише получаването на аберацията. И Брадли е улучил в десятката. Така става ли?

Къде го чукаш, къде се пука Не, не си се запознал. Напречният доплеров ефект е "тънък ефект", от втори порядък по скоростта, такива ефекти в класическата физика няма. Но аберацията, обикновеният доплеров ефект ги има. А аберацията там се обяснява с промяна на вълновият вектор по посока и големина. Тя е ефект на класическата физика, и всичките и проблеми там са решени, без никаква СТО. СТО може само да ни даде сегашният поглед, пълно потвърждение на наблюденията, но това няма общ с темата. Ти още си в някакво абсолютно стресово състояние. Елементарни класически ефекти не разбираш, оправдаваш се веднага със СТО. Класическата вълнова теория - веднага намесваш СТО. Аберация - "ама във СТО...". Това мислене не е нормално, имаш проблем на много ниско ниво с асоциациите, още там ти се късат нещата, и нататък нищо няма как да се получи. Всички конструкции нагоре са фалшиви. Не, не се бориш. Ти си си наумил някакви предразсъдъци и твърдиш че са верни без никакви доказателства. Къде тук има факти и истина? Да почвам ли да изброявам какво "мислел" Брадли и нататък измислиците? Първо докажи когато не съм прав. Доказването става с факти, не с голи твърдения - "ама това не е така". А защо не е така? Кой е установил че не е така, ако трябва? Официално място къде такива факти са публикувани, или само си ги измислил? Няма отговор на тези въпроси, защото нямаш аргументите които трябва. Полезният ти ход е като ти кажа нещо, не да го отхвърляш голословно, а да разбереш какво ти казвам, аз обикновено се аргументирам, посочвам и източници, тръгни по източиците, проследи проблема, Уикипедията има едно полезно свойство, има препратки, много е ценно да тръгнеш по тях, верно отнема време но носи ползи. И чак тогава може да кажеш така е или не е така, демек съм сбъркал. Но само с голи думи не става. И предполагам, ако приемеш тази стратегия с проучването и осмислянето, много по-голяма полза ще има за тебе, отколкото да защитаваш незащитимото само на база предразсъдъци. Повярвай ми, аз тоя път дето сега се опитваш да го минаваш, съм го отъпкал много години вече, напред и назад, нагоре и надолу и настрани... Затова и имам поглед върху нещата, знам къде са коварните завои и тънкости и как се лавира между тях, кое с какво се свързва, от какво следва. Предразсъдъците са нещо много коварно, те ти дават някаква лъжлива сигурност че нещо знаеш и че това е сигурно знание. Тази сигурност винаги трябва да се поставя на съмнение, аз така правя, винаги чета различни източици, тогава различни концепции се пресичат със различни смислово натоварени потоци и се контролира кое и доколко от това което знаеш е така, или не е съвсем така, или изобщо не е така и трябва да се почете повече за разрешаване на такъв когнитивен проблем. Изчел съм много от историята на физиката, коя идея как е възникнала и как се е променила, много е полезно за светогледа. Изчел съм целият интернет с алтернативни теории... Такъв подход поне в началото не носи комфорт, но ти гарантира винаги да си в час по нещата които са важни за тебе, ясна мисъл в перспективата а не да се вкостяваш с предразсъдъците. А когато такъв подход стане част от тебе, ще установиш и че пропускателната спосбност за информация ти се е повишила многократно, и почват нещата сами да си намират местата в главата, и много други екстри се придобиват. Това променя и определени аспекти на IQ, макар и да трябва доста време (проверено е). Но това е само отклонение за съвети... Знаеш ли как го открих този подход? Преди сто години, на студентски бригади ходехме в селското стопанство, работили сме най-различни неща. Веднъж чистим цвекло, насядали сме в кръг и орязваме опашките на цвеклото, много скучна работа. Един другар, тогава беше вече някакъв шампион по шах, предлага да играем шах наум, без дъска. Общо взето тогава за пръв път изпитах страх, както предполагам, повечето хора биха изпитали - ама как, това е сложно, не мога без дъска и фигури, толкова квадратчета, фигури че и ходовете трябва да се помнят (а това значи всички минали позиции на дъската), никога не съм го правил, не, не е за мене... Това беше предразсъдък. Е, осъзнах че е предразсъдък, и реших да пробвам, проявих желание и инат. Първата игра беше катастрофа - все пак онзи беше шампион, той ме биеше и на дъска, а явно беше свикнал и на ум да играе. Общо взето спряхме след петия ход, едно щото ми беше много трудно, а две, много време отне и свърши смяната. После като се прибрахме и опитахме междинен вариант - само дъска, без фигури, гледаш дъската а тях си ги мислиш и помниш ходовете. Беше добро попадение, това помогна за нужният преход. След третият път вече изиграхме цяла партия наум, загубих някъде към 20-тия ход. И да ти кажа, пред мен се отвориха някакви простори. Оказа се, че човек има способности за такива неща, но съзнателно се отказва от тях, чрез предразсъдъците че това е невъзможно, че аз не мога, че е трудно, че паметта не е добра, че другите не правят това, че какви ли не оправдания. Оказа се че паметта едно че не е толкова зле, а второ това се оказа изключително добра тренировка за нея, и за пространственото въображение. Не само играеш партия, но във всеки момент ако възникне спор, обикновено и публиката се опитваше да следи, можеш да върнеш партията назад на произволен ход и да опишеш дъската кой къде е бил за да се случи нещото. Невероятно беше, някаква еуфория неописуема, секса ряпа да яде. Към края на бригадата вече не ни беше достатъчно, тръгнахме да играем едновременно с две мисловни дъски. Малко досадно, щото всеки клонеше към близки гамбити и нямаше нужното разнообразие, но мисленето беше отворено. И от тогава ожесточено се боря с всякакви предразсъдъци които открия у мене, стига да е възможна борбата... Ползата е огромна. Просто споделям.

Не, това е погрешната ти представа. Ефекта е по причина че времето на подвижният източник допълнително върви по-бавно, разглеждайки източника като часовник, и формулата описваща този ефект отразява това. Твърде много объркани представи имаш, не мислиш ли че не е добре? И какво от това? Двете теории се различават. Напречният доплеров ефект е доказан, така че забрави за класическа физика.

Ако имаш малко мозък, вместо да риташ безполезно въздуха, ще се хванеш за някоя сламка дето ти подавам и да проучиш от къде и защо се появява в учебниците, основанието за това и защо най-вече въздухарските ти представи те подвеждат толкова често, и какво трябва да им се промени. Тук тези спорове не могат да променят нещата във физиката, могат да влеят някакво разбиране на някой, който го търси. А който не търси разбиране а иска да е боксова круша, welcome.

Няма пропуски. Никакви. Защото още класическата вълнова теория се произнася по въпроса, принципно за всякакви вълни, светлината само е частен случай. Не става с голи твърдения да "опровергаваш". Казах, запознай се с класическата вълнова теория, преди да си фантазираш глупости. Не, нямат вълните различно поведение в случая. Координатните трансформации са за това, да трансформират и вектори (координатите на събитие са вектор с начало началото на координатната система, и са само частен случай). Всичко е много общо, базово и за това непоклатимо. И идва още от класическата физика. С такива подходи физиката от разкъсано знание добива нужната кохерентност. Нямаш полезен ход освен да се тръшкаш и да приказваш празни приказки, неподкрепени с нищо, както досега.

Напротив, вярно е, променя, и то съвсем рутинно. Промяната на вектора на скоростта при събиране с друг, неколинеарен, винаги променя посоката, това е правило. Няма да ти давам дебели книги да четеш, щото не ги четеш, вероятно не ги и разбираш. Ей ти линк дето ти дават как векторът се променя с лоренцовите трансформации - като големина и посока. Същото става и при галилеевите, още в класическата физика, ако игнорираш лоренцояият член: ЦЪК. Обяснено е за съвсем начинаещи. И самите формули за пълнота: Във уважаващите се учебници по електродинамика всичко го има обяснено, разтърси се ако още не си наясно. Няма смисъл да приказваш измислици кое било вярно и кое не. Доплеровият ефект е само допълнение, както се вижда и от горните формули. В случая е важно че се променя и посоката. Демек точно привидната позиция на звездата. Не ти ли е някак неконфортно толкова много измислици да тръбиш, без никакви доказателства, само и само някак да защитиш други измислици също без никакви основания?

Това, че количествено аберацията може да се обясни точно с величината на орбиталната скорост на земята, която следва и от законите на Кеплер, и от други астрономически наблюдения. Тоест аберацията се вплита неразривно количествено и непоклатимо в мрежата с много други физически наблюдения и ефекти.

Няма смисъл. Това няма никакво значение. Ей на, нарисуваната векторрна сума е валидна и за вълни. Хипотезата му се отнася за произволни обекти. Корпускулите са само частен случай на такива. Така че имаме съвсем определена закономерност, не случайност. Заблуда без никакви доказателства. Забрави антиутопиите и се върни в реалността. Успешнни са тези теории, които се доказват, и тази на Брадли е една от тях. Фантазирането "какво би станало" не е предмент на физиката. Всички наблюдения, потвърждаващи модела на Брадли, плюс неговата основа - събирането на скорости. В съвкупност това е физика. Всичко останало са празни бълнувания.

В случая с Гама Дракон е имал късмет. Едното отклонение е било леко напред от вертикалата, другото отклонение е било леко назад. Ъгъла на аберацията е някъде между тях, и с много добро приближение е средната величина, точно нагоре по вертикалата, 90 градуса. С това приемане, естествено се допуска някаква малка грешка, и с тази грешка ще бъде и определена скоростта на светлината, но ако се оцени тази грешка тя е съвсем приемлива, доста по-малка от грешката с която са измерени самите наклони. Но в резултат може да сметнеш скоростта на светлината.

Естествено че има. Всеки физик е чувал че скоростите се събират като вектор, скоростта на светлината и тази на земята не правят изключение. И това решава всички въпроси. Проблемите остават само за невежите, които продължават да не го разбират. Но са си само техни Няма значение корпускули или вълни. Принципът е еднакъв. Скоростта на вълните също участва във векторната сума по същият начин както и корпускулите. Неговият телескоп единствената му работа е точно да установи видимият наклон. Нищо повече. Дължината няма роля в това действие и никога не е имала. Ако имаше, други независими астрономи по същото време (които естествено да работят с други телескопи) нямаше да потвърдят същите наклони и да оценят същата аберация. Пропускаш този момент Брадли и Молиньо се специализират сами да си правят телескопите, и създават няколко, най-големият от които с фокусно разстояние 8 инча (2.4 метра) - това е фокусното разстояние, не самата тръба на телескопа (всичките са били огледални, много различни от картинките с които си свикнал, но пак добри да определят направлението). Не е ясно с кой от телескопите са работили, но като се има пред вид че са мерили години, вероятно са ги сменяли. Но съвсем естествено, целта е била само по-точен резултат Както казах, няма начин да не я потвърди. Телескопът служи само за определяне на наклонна, който зависи от скоростта на земята и скоростта на светлината в случая. Циклиш. Циклиш.

И от къде знаеш, като не знаеш цялата история? Гласове ли чуваш, как?