scaner

Тц. Това е формула само за сферичен източнник. За лазер не става. Естествено че ще го докажа. Най-общата формула за интензитета по дефиниция (от Уикипедията например, макар че я има във всеки учебник): За сферичен източник в знаменателя стои целият пространствен ъгъл около източника, това е сфера, чиято повърхност е 4/3.Pi.r^2, от там това във знаменателя - цялата енергия се разпределя на тази повърхност, която расте с разстоянието. За лазер, в идеалният случай разходимостта е нула, т.е. знаменателя е нула. Но и светлинният поток за елементарен пространствен ъгъл е константа, така че и числителят е нула. Демек формулата не е приложима за лазер. Там има други хватки Там повърхността на която се разпределя енергията не расте с разстояниетя, тя е константа, S. и се ползва твоята формула горе, но в знаменателя стои тази площ, I=P/S с точност до коефициент. Само че дали ти имаш способността да разбереш тези прости неща? Айде сега на Уикипедията да се образоваш какво е интензитет. Аз такива като тебе съм ги дъвкал и изплювал с връзките за обувки барабар

Тези лъчи не отслабват с отдалечаване от източика. И твоята формула не важи за тях. Така че всичко е точно - Отслабването се дължи на факта, че с отдалечаването енергията се разпределя на все по-голяма площ. Това го няма при паралелни лъчи. Ако пуснеш само паралелни лъчи, формулата за интензитета няма да е приложима. Например за идеален лазер всяко от сеченията му, независимо на какво разстоянние от лазера, интензитетът е константа. Колкото и да е малък ъгъла, нищо не е пренебрежимо - всяка ненулева площ може да стане два пъти по-малка, колкото и пренебрежим ъгъл да намалее два пъти. Двойка по физика. Когато имаме паралелни лъчи (както в примера който предлагаш), интензитетът е константа с разстоянието - и на Марс да отидеш, петното ще бъде със същата площ, и същата енергия разпределена в него. Ти съвсем изпростя. И като се замисли човек, толкова тъпотия и проблеми от някакви фалшиви "знания" дето си си въобразил че ги имаш...

Точно звездната аберация имам пред вид. И тя повлиява всички лъчи, които не са паралели на движението, самият източник няма значение къде е. Във вагона за да определим интензитет, трябва да покажем площа, която се облъчва. Всяка ненулева по размер площ се формира с лъчи които не са паралелни на движението (тоест споменатият от тебе ъгъл не е нула), демек те са под някакъв ъгъл и по оста Y. Именно този ъгъл (независимо колко малък е) се променя така, че по-малко енергия да пада на по-малко площ, и интензитетът се запазва. Младенов, още не си се запознал изобщо с аберацията, а вече даваш фира И пак си нагазил във формули свързани със СТО, дето хич не са ти силна страна. Пробвай с класическа физика, интензитет и аберация има и там.

Колкото има, точно толкова се компенсира с аберацията. Двата ефекта са дупе и гащи от една причина - относителната скорост.

Пълни глупости. Ефектът от аберацията точно компенсира разликата в пътищата, и двете са кинетичен ефект от движението, не физическа промяна. В края на крайщата аберацията е следствие закона за събиране на скоростите, а разликата в пътищата е следствие на същите скорости. И за това никакъв ефект няма и не може да има.

Сигурно ли е? Ако разменим ИОС-те (подвижна, стационарна), неподвижния наблюдател става подвижен и тогава двата светлинни сигнала няма да стигнат едновременно. Условието е, че във системата на вакгона лампите светват едновременно. Независимо коя система е избрана за подвижна и коя не. От тук нататък просто анализираме това условие: първо приемаме вагона за неподвижна система, и прогнозираме пътищата и времената на сигнала до срещата на двата сисгнала. После приемаме гарата за неподвижна система, и прогнозираме - при допускане че и в тази система светлините са тръгнали едновременно! - пътят на лъчите и мястото на срещата. И достигаме до противоречие. Тоест, решаваме една задача с допускане на противното - че и в двете системи лъчите тръгват едновреенно от лампите на стените. Стигайки до противоречие, доказваме че допускането не е вярно. Ако промениш условието лампите да светват едновременно за системата на гарата, разсъжденията и резултатът пак щяха да са същите - нали системите са равноправни по отношение на физическите закони?

Е, то се видя ти доколко познаваш законите на физиката. Никак и по-малко Така че няма как да оцениш за какво става дума.

Аз и друг път съм го казвал, но предпочитам другата форма на този парадокс, който дава Айнщайн и която има много лесно съобразими последствия. Имаме две лампи на срещуположните стени на вагона, наблюдателят там е в средата му. В момента когато двамата наблюдатели станат на едно ниво (в една точка по Х, образно казано) лампите във вагона светват едновременно. Пита се, дали са светнали едновременно и в системата на перона? Анализът показва, че за наблюдателят във влака светлината от двете лампи ще достигне едновременно носа му. Ако и за системата на перона бяха светнали двете лампи едновременно, светлината от тях щеше да достигне едновременно носа и на гаровия наблюдател. Но за времето за което светлината достига тези носове, двамата наблюдатели вече няма да са в една точка. И имаме парадокс - не може двата лъча светлина да се срещнат два пъти, на две различни места. А обратната ситуация, една лампа в средата и светлината да тръгва към стените, е доста по-неочевидна от гледна точка на едновременност.

Да, би било и така, стига аберацията да не беше просто следствие от законите на физиката, а не някакъв "постулат" както си се изразил. При това СТО няма ексклузивно отношение към нея, защото я има и в класическата физика Аз бих го казал по друг начин - аберацията се грижи да пази физиката от малоумници, като им подлага динена кора на благородните им усилия да я вдянат.... Забелязваш ли каква непреодолима преграда е издигнала пред тебе? Няма противоречие, защото идеята за етера се появява след изграждане на принципът на относителност. Етерът (заедно със свойството на абсолютна система) би бил нарушение на този принцип, и би приннудил физиката да се промени, така както става при нарушаване на всеки друг принцип. Никакво изкривяване на действителността няма, така работят принципите. Защото те са закони, но експериментът е над тях. Е, и в тази битка този принцип се оказа печеливш.

Ами точно такова събитие няма Събитията се случват с материални обекти. За целта например е нужно светлината да осигури някаква критична осветеност върху единица площ, за да се инициира някакво събитие. Тази осветеност зависи както от площа, така и от енергията която пада върху нея. Самата енергия, видяхме, зависи от светлиният поток и пространственият ъгъл в който е концентриран, т.е. индиректно от разстояието. Това е като джобното венерче. Имаше едни фенерчета, които с прещракване можеха да променят фокусното си разстояние. В единият режим осветяваха голямо петно, но по-слабо, за обзор (енергията се разхвърляше на голяма площ), а в другият режим светлинате се насочваше към о-малка област и ставаше по-ярка. Което позволяваше за такава област и от по-голямо разстояние да получим осветеността, достъпна в другият режим. Горе долу тази аналогия е добра за аберацията по отношение на осветеността. Ако седнем да смятаме точнно, ще се окаже, че аберацията ни осигурява при всички случаи една и съща енергия върху единица площ. Т.е. когато източнникът е неподвижен (и по-близо до облъчваната площ), енергията която пада върху нея ще бъде същата както ако източнникът е подвижен, но енергията се съсредоточава в по-малък пространствен ъгъл (по-"насочена" към избраната площ), т.е. попадайки на същата площ от по-голямо разстояние. Е, една и съща енергия върхуу тази площ ще предизвика събития с еднаква вероятност, независимо в коя система разглеждаме нещата.

Е, колко пъти да ти набивам в канчето, че доплеровият ефект е базиран и може да открие единствено относитено движение? И да повтаряш и да не повтаряш тея глупави мантри, това няма да се промени. Просто защото "собствено движение" в твоя случай е понятие без смисъл. По-горе казах какъв му е смисъла, и ти се съгласи че такова движение е невъзможно да се открие

Това е абсолютно невъзможно. Тази задача е поставил Галилей, формулирайки принципът за относителност. И чисто исторически само такова движение, което (евентуално) може да се открие по такъв начин, се нарича "собствено движение". Всички останали движения са по отношение на. Демек относителни. Важното в цялата тази история е, че такова "собствено" движение няма, и принципът на относителността трябва да се ползва в цялата му сила, колкото и да му се пениш. А твоите жалки напъни да го обориш (сам признаваш че е невъзможо, по-горе), само могат да доведат до продукт, за които са предназначени жалките напъни... И не, диполната анизотропия не опровергава принципът на относителността, щото не е такова "собствено" движение в неговият смисъл

Естествено че не е такъв. По простата причина, че Младенов и хабер от понятие си няма какъв е смисълът на "свое движение". Задръстил се е още на това начално положение без смисъл, и нататък няма защо изобщо да се нагазва.

Не си наясно изобщо с нещата. Фактът си е факт и точка. Имаш два модела, които консумират този факт - СТО и класическата физика. СТО твърди, че такъв резултат трябва да има не само при конкретната ситуация, а и за всички наблюдатели. Следователно фактът потвърждава този модел. Класическата физика твърди, че в един частен случай можем да имаме такъв резултат, и този факт е потвърждение за този частен случай. Забелязваш ли кое е различното в двата случая? Имаш два модела които стъпвайки на своите принципи - потвърждават чрез този факт свое (различно) следствие. Фактът не е променен по смисъл от нито от един от моделите, той е това което е получено като резултат. Различни са следствията които този факт потвърждава. Моделите слагат този факт като тухличка на различно място в своята конструкция, и придобиват различен смисъл. Само че играта не спира до тука, иначе науката нямаше да е наука. Не може два взаимоизключващи се модела да са верни. И почват да се натрупват допълнителни факти, които изключват класическата физика от състезанието. Под изключване имам пред вид получаване на несъответствие или противоречия с нейните предсказания и обратно, потвърждение на СТО. Затова и СТО остава единствен фаворит, изграждайки тукличка по тухличка желязно тяло. Научи тази проста истина - фактите не се променят, променят се моделите чрез промяна на мястото на тухличката-факт. И тогава самите модели могат да имат нови и различни интерпретации.

Няма такива наблюдения. Измислиците не са наблюдения. Жалвай се, не пречиш. Просто ти личи колко си безпомощен пред суровият свят

Фактите нямат тълкувания - те са това което са, при конкретните условия при които са получени. Тълкувания имат моделите изградени на база фактите. Абе цяла бездна липсващи знания имаш да наваксваш...

Та, както вече видяхме, вторият постулат заедно с първият водят до единственият възможен резултат - СТО. Е, ако СТО ще наричаме теория на "преносимата светлина", малко неудачно си избрал името, теорията си има вече исторически затвърдено име. Иначе няма понятие "преновимост на светлината". Кофите за пренасянето още не са ги направили Засега тя сама си се разпространява.

Е, тая "криворазбрана представа" е всъщност експериментален факт. Разбира се винаги има всякакви откачалки и маргинали, дето не искат да се съобразяват с природните закони (той естественият подбор слава богу се грижи за това), но мислещите хора дето искат да разберат какво им казва природата, са длъжни да се вслушат в нея. И да проучат следствията. А следствията показват кой криво разбрал и кой не Вече видяхме, че парадоксът демонстрира липса на въображение и логическо мислене. Конфуций е казал една много полезна мисъл, първо търси грешката у себе си, после у другите. Но ти си лишен напълно от самокритичност, и от там нататък провалът ти е ясен. Всичко е парадоксално за тебе, поради изброените причини. Тук няма спасение.

Пробвал съм, разбрал съм си грешката, и за това съм се върнал Защото това е единственият верен подход в момента - СТО и ОТО. Всоичко друго е заблуда, и се вижда ясно.

Общите точки нямат значение, тях ги има винаги. Само лоренцовият фактор се ползва в един частен случай - когато подвижен часовник съпоставяш с общото време на неподвижна система.. В общият случай преобразуванията са по-сложни, например да съпоставяш два движещи се с различна скорост часовника. Глупости на търкалета. Абе и ти що мислиш толкова тегаво и непрекъснато си противоречиш?

Ако вторият постулат е верен, той променя кардинално играта. И който не се съобразява с него не може нищо да постигне. А той е потвърден от експеримента много обстойно. Ми не се съобразявай. И с гравитацията може да не се съобразяваш. Колко му е... Последният път като посетих Австралия, бях в Центъра за проучване на гравитацията в Gingin, дето е към тяхното AIGO. И там посетителите пред вратата към кулата ги пресрещаше надпис "Внимание! Гравитация!". Но ти като по-смел може да не внимаваш.

Не е вчрно, абсолщтно време означава при Обща точка на сверяване ,. сетне системите да отчитат едни и същи моменти. Едновременност и Неедновременност са съвсем друг въпрос.Принципно Случването е Едномоментно ако може така да наречем за всички и ако 2 събития със своята<едномоментност> са отчетени като Едновременни за една система са едновременни и за друга при правилно сверени часовници, идеално сверени,практически невъзможно и при правилно отчитане. Нещо не са ти ясни базови неща. Това което казваш е следствие от това което аз казвам.

Всяка система си има общо време. Две взаимоподвижни системи нямат общо време. Но всяка си има. Общото време се създава от неподвижни часовници. Часовници които се движат не могат да имат с тях общо време, поради относителността на едновременността. Затова и се намесват лоренцовите трансформации. Представи си времевата ос на всяка система като права линия, разграфена равномерно на моментите. Само че двете системи тези оси не са паралелни, а се кръстосват. И всеки сравнява отсечка от времевата ос в едната система с нейната проекция в другата. От там и лоренцовият член. Тази геометрична картинка обяснява добре как всяка система си има равномерно общо време, и между две системи няма такова.

За една система няма причини да не можеш да си свериш всички часовници. И в примера който ти дадох, за система А те показват едно и също време. И за системата В са си сверени в нея. Това не е хомогенно време, това е общо време, имаш система от сверени и синхронни часовници. И всичките примери които изобщо обсъждаме предполагат наличие на такава система. Иначе изобщо не можем да говорим за момент и за време. Така че не това е хомогенно, респективно нехомогенно време. Не го слуйшай оня халюциниращия, той съвсем го е закъсал завалията P.S. Извинявай, не те бях разбрал. След като имаме относителност на едновременността на събитията, то едновременни часовници в една система няма да са едновременни в подвижната. И точно това се наблюдава - следствие от основните принципи - но това не е нехомогенност. По дефиниция негхомогенност на времето е когато при еднакви други условия еднотипен процес протича по различен начин в различни моменти време. Тук не става дума за това.

Въпросът е принципен. Ако две събития, едновременни в една отправна система, са едновременни и във всяка друга отправна система, то времето е абсолютно, както е постулатът на класическата физика. При това забележи, събитията не носят информация за масата на причинителя си, това не е техен параметър. Те може да са причинени от подвижни обекти - куршумите или светлина в случая, или може просто да са възниканли едновреено, без преместване на обекти - например две мълнии на различни места, но паднали едновременно. Инерцията просто не играе роля в тая картинка. Та, ако този принцип за абсолютното време се нарушава, то като следствие времето не може да е абсолютно (тавтология ). И това веднага води до следствие - не-абсолютността на времето точно това означава, две едновременни събития в една отправна система да не са едновременни - независимо кой ги причинява. Айнщайн просто с елегантен принцип демонстрира, че при постулатите на СТО това е така. Той ползва светлина по едно единствено съображение - нейната скорост е ясна във всяка система, и не трябва да се смята нещо сложно, а може с просто съобразяване. След като времето не е абсолютно, и след като лоренцовите трансформации стават следствие на теорията, елементарно - вече чрез тях - може да се провери, че и с куршуми едновременността е относителна. Просто защото тя е отношение на събития, а не между техните причинители. Никъде не се намесва инерция, нали?