scaner

Нищичко не си разбрал. Ама в съвсем противоположна посока си заорал. Аберацията е еднаква и за частици (примерите с дъжда) и за вълни (както водни, така и светлинни). Защото тя не е физическо взаимодействие, а е отношение на две взаимоподвижни отправни системи с движението на други обекти в тях. В случая на класическата физика - елементарно следствие на закона за събиране на скоростите, който пък е следствие а галилеевите трансформации. Под тях попада всичко което създава събития, светлината по нищо не се отличава - доказано е. Освен в някои болни възпалени въображения, но това не засяга физика. При такова отношение аберацията е просто следствие от връзката между събитията в двете системи. Независиммо частици или не. Ако не беше толкова тъп, лесно щеше да го съобразиш - пускаш светлината в двете системи, отбелязвашш си координатите на събитията свързани с излъчване и приемане, смяташ с галилеевите трансформации и получаваш аберацията. Но за съжаление, още предишната тема със сбърканите картинки на източника и ракетата показа, че нямаш шанс да възприемеш нещо поне близо до физиката, издигнал си си сам непреодолима когнитивна бариера срещу това. Така че тук няма как да ти се помогне.

Младенов, нямаш си на идея какво е вълнова физика. Разбирам, че си чел във вестниците за нея, може и по телевизията да си гледал. Но това не е достатъчно да знаеш нещо. Ти в нея не си новобранец, ти там си пеленаче. Така че като се обясняваш нещо на батковците, първо ще козируваш. А това че си мислиш че знаеш, просто е проява на ефекта на Дънинг-Крюгер За съжаление, много трудно се лекува.

Виж сега, разбирам ти добре положението, заклещен си в ситуация за която нямаш никакви познания, самолюбието ти надделява и вместо да си признаеш, почваш да бълваш глупости. Ми няма да мине. Тук говорим за физика, и всичко казано трябва да е в съзвучие с физическите закони. Хората познават светлината много по-добре отколкото ти себе си познаваш. Затова и са ограничени във възможностите. Например, светлината притежава импулс. Още Максуел го е предсказал, а преди около 120 години са го доказали експериментално, после Комптън съвсем го е демонстрирал. Този импулс, участва във закона за съхранение на импулса - импулсът се променя само при взаимодействие. Когато има увличане, то въздейства върху светлината, така че променя импулсът и, тъй като и придава допълнителна, хоризонтална съставна на скоростта. Тоест вертикално падаща светлина няма повече да пада така. А посоката на импулса е посоката в която се движи светлината. Казах ли че ще е под ъгъл?

Ей за такива безпочвени предположения говоря. Това не е физика, а болестно психическо състоянние.

Значи не измерва скорост, нали? Е за какво протестираш? То не е до приемане. Това е очевадно следствие на логиката. Ти си този дето приема и мисли с предразсъдъци.

Искам да разбера дали на картинката която си дал е вкллючена звездната аберация или не е. Защото както си го нарисувал, се включва. И сега ще ти обясня защо. Представи си че лъчът е протяжен в пространството, много фронтове. Нека за определеност да са две части на лъча, да ги наречем фронт и опашка. Предстви си че лъчът не е хомогенен по сечението си, тоест ситуацията когато фронтът е точно над опашката, и фронтът и опашката са изместени само хоризонтално, са различими. Например лъчът носи изображение от повърхността на луната, лявата му страна е по-светла - "сушата", дясната му страна е по-тъмна - "моретата", примерно. Лъчът при тебе влиза в някаква точка на небето, образно казано. Първата част, фронтът, която влиза, започва да се въздейства от увличането, и да се мести хоризонтално надясно. След някакъв малък интервал влиза и опашката. Но в нейният момент на влизане фронтът вече се е изместил надясно. Така че към земята, към наблюдателя, те - в резултат само на увличането - ще се спускат изместени, като сандвич но с изместени плънки. Ако долу сложим фотоапарат, той ще регистрира осветеността от фронта, после ще регистрира осветеността от опашката, която е отместена. Тоест ще размаже снимката. И ако експозицията му е по-дълга, снимката ще бъде абсолютно замазана. Ако вместо апаратът е око, то няма нищо да види. Тоест ако гледаме луната, ще видим едно размазано петно от небето. Както казах, това е елементарно следствие от твоята картинка. Но ако се върнем на физиката, тя твърди, че лъчът в този случай - в резултат на увличането - ще се наклони. Защото източникът му - точката в небето, и целта му - земята, не са на една вертикала (изобщо, в електродинамиката и оптиката посоката на свелината, направлението на пренос на енергията е винаги перпендикулярна на светлинният фронт). Така всичките влезли последователно сечения ще се наредят по една наклонена линия, и ако насочим фотоапаратът под наклон, всички ще се пляснат на едно и също място на фотоплаката му, и ще се получи една нормална снимка. Тоест очевадният наклон в картинката в резултат само от увличането снема парадокса от изнасилената ти картинка. Но за това трябва да приемеш истината, че в резултат на увличането светлината се накланя. Ники даде добър пример с вятър и куршум. Тук идва реда на аберацията. Тя пък изисква лъчът да е наклонен в противната посока, при липсващи други въздействия. Това ще доведе до следата ситуация: когато влезе фронтът на лъча, аберацията ще противостои на увличането, и той ще пада надолу. Опашката когато дойде - и тя по същоият начин, и по тази схема лъчът ще стигне долу на земята падайки вертикално, и снимката пак ще стане. И ще се получи точно това което си искал да нарисуваш. Картинка с включена аберация.

Пак гузен негонен бягаш. Защо се оправдаваш за нещо, за което не те питам? Питам те нещо друго, свързано с твоя чертеж. И отговор не получавам вече много комментара. Значи ли това че не знаеш и чертежа ти няма връзка с темата? При източнник, пускащ лъчи перпендикулярно на земната повърхност (90 градуса), ъгълът на наблюдение ще бъде ли 90 градуса през цялата година? Ако не, какъв ще бъде?

Не, не измерва скорост. Самата схема на установката не е пригодена да измерва скорост. 5. Няма етер и светлината не се управлява от някаква среда. Това обяснение противоречи на обяснението на аберацията. Ти още не си го вдянал това елементарно логическо следствие Не можеш да съвместиш две изключващи се следствия от една теория. Именно. Защото не вижда причините за да се стигне до там. Предразсъдъци Питах те нещо. Какъв е отговорът?

Тоест картинката ти не е верна? Защото тя рисуваше идващи лъчи вертикално, и телескоп на земята който е насочен вертикално. Сега друга песен запя. Кое е верното? Под какъв ъгъл са наклонени, къде е той на чертежа? Какъв е отговорът на моя въпрос? Трябва ли да те питам сто пъти за един конкретен отговор?

Слушай сега, питах те конкретни въпроси, не се отвлличай с картинките. Ако бяха ясни картиннките, нямаше да питам. Отговорът на въпросите ми? При дадените условия, през цялата годинна ли трябва телескопът да е вертикален за да наблюдаваме дадената звезда?

Чакай сега. Ти си нарисувал какво ще се наблюдава в крайна сметка, при условие че ъгълът на падане е вертикален, така ли? За никакви лъчи под ъгъл не говорим. Тов аще бъде ъгълът - 90 градуса - под който трябва да е наклонен телескопа през цялата година, така ли да го разбирам?

Я да те питам мнещо. Така както си нарисувал картинката, това е направлението на светлината която ще се наблюдава, нали? Тоест ако източникът пуска към земята лъчи вертикано (под 90 градуса), ние на земята ще наблюдаваме лъчите също вертикално. Така ли е? Тоест ако Март месец наблюдаваме този източик, ще открием че наблюдаемият лъч е на 90 градуса. Ако Юни го наблюдаваме (при същите условия) ще установим пак същият ъгъл? Ако Септември и Декември го наблюдаваме, трябва да установим пак същият ъгъл? Така ли следва в резултат на увличането?

Така е, да. Но аберацията си я има изначално. Това увличане което описваш се наслагва върху ефекта който тя прави. А тя прави точно обратното - лъчът при нея се накланя по посоката движението на източника, срещу вятъра. И двата ефекта се унищожават. Като резултат - наблюдавайки, ще виждаме друг, постоянен наклон (точно към източника), не вече известният според аберацията (тоест ще имаме противоречие с експеримента). Това е проблемът, и чертежът на Младенов ясно показва точно тази картина.

Пак нищо не ти е ясно. Пълното увличане не може да се съвмести с няколко базови наблюдения - експерименти. Аберацията и опита на Физо са изкристализирали като най-изявените. Не може да приемеш пълно увличане, след като то противоречи на наблюдението. Ето, ти сам нарисува как ще се наблюдава светлината при пълно увличане - без аберация. Мислиш ли че Лоренци и Поанкаре не са стигнали до този елементарен извод? Естествено че са стигнали, и именно невъзможността наблюдаемата аберация да се обясни чрез пълното увличане ги кара да тръгнат по трънливият път, който в края на крайщата довежда до СТО. Липсата на възможности да съчетаят две изключващи се неща ги довежда. Защото няма друг път. А ти, сънувал си някакъв сън, ставаш и почваш да плещиш врели некипели. И като те натиснах, нарисува чертеж който сам те опровергава. Сега остава и да го схванеш, но месеците са пред нас

За какви грешки говориш? Кой експеримент показва грешка в СТО? Демек разминаване с нейните предсказания? Само това може да бъде грешка. А това, че СТО се разминава с твоите представи, не е нейна грешка, а твоя, показваща ниско качество на тези представи. А качеството е ниско от недостатъчно четене и информация. Грам нищичко не знаеш какво и защо се е случило в онова време, бързаш да обвиняваш и да издигаш грешните си представи като възможна алтернатива. Тц, след като експериментът с аберацията отхвърля изобщо етера - хем увлича, хем не увлича

Ти сега на Лоренц и на Поанкаре ли ще наливаш акъл в главата? Хората са били на порядъци по-умни и схватливо от тебе, и щом сами са стигнали до посочените изводи, може да си напълно сигурен, че ти не схващаш причината за това И се мъчиш с риторично въпроси да промениш ннещо. А ти колкото и да риташ, фактите са налице - пълното увличане е пълна катастрофа за етера. Хората веднага са го разбрали, затова и звездата на Айнщайн изгрява, а тяхната залязва. Ако си направиш труда да се поровиш в историческите книги и статиите от онова време, ще схванеш, какъв огромен труд са извършили и Лоренц, и Поанкаре, за да създадат теорията. И това че са сложили оръжията само показва, че не са имали полезен ход. Именно защото пълното увличане няма как да се приеме, без то да порути всичко останало. Но знам, едно че няма да си дадеш този труд, и две, няма да осъзнаеш проблема пред който са били поставени.

Графиките ти показват сумарният ефект от аберация + увличане. Резултатът - наблюдава се оригиналният наклон на източника. В резултат от това - този наклон през цялата година ще бъде един и същ (източникъ т е далеко и паралаксът му е нула). И в крайна сметка от всички тези резултати - няма да има кръг на Брадли, той ще се сведе то точка - един и същи наклон е една точка. И духаш супата. Точно така, отделно е. Но светлината се подчинява на общото действие и на двете, и както си го нарисувал на картинките, те взаимно се компенсират - идващ вертикано лъч от източика ще се наблюдава вертикален винаги, това е нулева аберация.

АМи като погледнеш историческият прогрес на тази теория, ще разбереш защо. До 1887 г. Лоренц е градял теорията си на база напълно увлекаемият етер, предложен още от Френел. Тази теория е била в съзвучие с аберацията, всичко било пей сърце, човекът се борел да създаде модел на електрона. След 1887 г. обаче се появяват стабилни резултати от опита на Майкелсън и Морли, противоречащи на тая теория. И започва едно ходене по мъките, въвеждат се скъсяването на дължините, по-късно и забавянето на времето (че е имало и две различни времена, истнско и фиктивно, като никой не можел да измери истинското...). Цялата тази галимация, погледната от сегашни дни, е опит с непрекъснати приближения и предположения да се преоткрие СТО, нещо като изграждане ама отзад напред. Защото и Лоренц и Поамкаре не са тръгнали от постулатите с които тръгва Айнщайн, а са стигнали до тях чак накрая. И реално са стигнали до един абсолютно ненаблюдаем етер, което напълно го обезсмисля. От етер който е има качеството движение преди 1987 г. те стигат до етер който няма това качество, или по-точно може и да го има, ама е принципно неоткриваемо Тоест първият етап на тази теория добре попада под моите аргументи. А трансформацията която после се получава към СТО, е ясна сама по себе си.

Не е нужно да намесваме СТО, само да си усложняваме живота. Достатъчна е и класическата физика. Аберацията се наблюдава като ефект от първа степен по скоростта (като доплеровия, докато ефектите на СТО са много по-тънки, от втора степен, ако си наясно с тази терминология..). Та, значи аберацията чрез етера се обяснява именно при липса на увличане на светлината. Всяко увличане трябва да внесе изкривяване в този ефект, видимо без силно напрягане. Пълното увличане ще доведе до пълно компенсиране на аберацията в съответната отправна система. Значи, самото увличане ще доведе до наклон на лъча - той ще влиза през една точка някъде високо в атмосферата, и увличането ще го измести от тази точка (входът ще остане назад е посока обратна на движението), т.е. траекторията му е наклонена. Аберацията пък е наклон, причинен от самото взаимно движение между източика и приемника, и наклонът е по-посока на движението. И в двата случая наклонът зависи от скоростта на земята, но е в противни посоки, така че двата наклона се унищожават. И докато експериментът сочи че имаме точно очакваният наклон според аберацията, увличането трябва да унищожи тази аберация, да доведе до нулева стойност. Иначе за другото което казваш, Гравити те е насочил към Лоренцовата етерна теория. В нея има голям принос особено в последните и години и Поанкаре. Намесването на скъсяванията на дължините и забавянето на часовниците, в крайна сметка карат Поанкаре да се изкаже, че в така построената теория етерът е напълно ненаблюдаем. Тоест няма негово вличние върху светлината, което да бъде определено като негово

Напротив, прав съм, защото предложих неоспорими доказателства. Това че на такива като тебе им трябват месец за да ги осъзнаят, е просто проблем на проходимост на нервните пътище, не мой проблем.

Ами ти ме слушаш и се нервиш, че хем не си прав, хем си безсилен да предложиш смислен аргумент. Затова и обръщаш на личност - ad hominem, аргумента на безсилните.

Е, ти с тея криви зъркели, дето не можеш да видиш едно очевадно противоречие, си тръгнал другите да оценяваш Тея клоунски номера не минават.

Колкото и пъти да повтаряш, това няма да стане вярно. Именно в другата тема ясно пролича как увличането противоречи с експерименталните наблюдения на аберацията. Което е тотален крах на самата идея за увличане. А от там и за самият етер. Те хората на времето са ги разбирали тея неща, затова и са итхвърлили етера. Сегашното поколение дето само се зомбира и не чете, освен да си повтаря някакви мантри от никъде, на друго не е способно

И как се съгласуват едновременно изискването етерът да е напълно увлекаем (ММ) и да е напълно неувлекаем (аберацията). Ти изобщо мислиш ли когато пишеш тук? Или си заслепен от предразсъдъци?

Зависи какво разбираш под "етер". Ако е среда, запълваща цялото пространство, няма проблем. Ако е среда, кято има обсъжданите тук свойства, да манипулира скоростта на светлината проявявайки специфично свойство "движение", експериментът сочи че такава среда няма. Значи полето на Хигс. не може да е такъв етер.