scaner

Ами промлема е, че има много допълнителни неща за разбиране. Ето тук една интересна статия (на руски) за гравитационните вълни и тяхната история: Страсти по гравитационным волнам

Зависи. Гравитацията (силата на привличане) зависи от масата на звезата, и до някаква степен от нейната форма. Ако звездата се свива, тя не губи маса, и в голяма степен запазва примерно сферичната си форма. Така че на обекти на някакво, доста по-голямо от нейният размер разстояние (за да не влияят малки промени на формата), гравитацията си е същата. Но свивайки се, частиците на звездата се доближават към центъра, а гравитацията на сферичен обект зависи обратно пропорционално от разстоянието до центъра. При краен гравитиращ обект обаче, тази зависимост е валидна само до повърхността му - във вътрешността му гравитацията започва линейно да намалява до нула в центъра. При такова свиване частиците от повърхността на звездата ще изпитват по-голяма гравитация, защото са по-близо до центъра. Тоест в пространството, заето от бившата вътрешност на звездата, разпределението на гравитацията вече ще е друго, извън тази област - същото каквото е било и преди свиването.. Гравитационният потенциал има малко по-различно поведение.

Ти как си представяш този обмен на енергия и импулс с пространството? Бъхтиш му един юмрук и то ти отговаря? Само материята притежава енергия и импулс. Пространството и времето не са материя, те са нейни качества. Именно защото пространството не взаимодейства чрез импулс и енергия, енергията и импулса се съхраняват със закон, който е добре потвърден. Гравити коректно ти е отговорил.

Ами щом идва фотон от някаква посока, и не уцелва земята, за да бъде погълнат, то в последствие той ше се отдалечава от нея. Но, за да се отдалечава такъв фотон, той първо трябва да дойде, нали? Така наблягаме на това, че източникът на тези фотони не е земята. А щом източникът не е земята и те идват към нея, значи имат посока.

Именно това съм казал, каквото и да е, с каквото и да взаимодейства, щом взаимодейства е материя. А името "тъмна материя" изразява само това, че не взаимодейства с всичко което знаем, а само избирателно. Но вече имаме материя и нема мърдане. И гравитацията е нейно проявление. Всичо това са вече качества на тази материя, може да са всякакви, наблюдението ще даде повече информация. Бла-бла. Ако баба ти беше мъжка... Такива разсъждения без наблюдения са безсмислени. Няма значение материята дали е дискретна или не, гравитацията ще е нейно проявление, щом притежава енергия и импулс.

Не, не произлиза от теорията, много по-дълбоко е. За съвременната физика материя е всичко, което взаимодейства. И Господ Бог да дойде да промени нещо, той ще трябва да е материален. Взаимодействието означава обмяна на енергия и импулс. Енергията е способността на материята да извършва работа, промени. От тук, съвсем естествено е да се търси някаква нова форма на материята, след като имаме промени и извършена работа. Няма мърдане от този коловоз - едно че се е доказал като перспективен, и две че дава веднага методики за класифициране и подхващане на нови, неизвестни явления.

Гравитацията не е самостоятелна същност, а качество на материята. Затова зад всяка гравитация стои материя, която я поражда. И тази материя в случая е получила името "тъмна материя", съвсем резонно. "Тъмна гравитация" е нонсенс.

Ми така е, забелязали са го умните хора: историята се повтаря, първо като трагедия, после като фарс. Твоята в това отношение навлиза вече във фарса...

Продължавай да си фантазираш и говориш сам, не ми пречиш.

Както е зададен въпроса, Да, има инерциално движение на обекти в една инерциална система. Това трябва и сам да си го научил, а не да пишеш тъпни тука. Но на тъп въпрос толкова

Каквото съм казал, казал съм го. А ти продължавай да си критикуваш и опровергаваш собствените си тъпизми. Така ще се гърмиш по-чисто.

Толкова ли не помниш тъпите си въпроси? Ето на това казах Да: "приемаш ли , че в една инерциална система е възможно движение, инерциално на обектите и" Да, приемам че една инерциална система може да описва всякакви обекти, т.е. може да има и обекти с инерциално движение, чиято скорост се определя спрямо инерциалната система, като при това няма значение има или няма движеща се светлина (втората, безсмислената част от въпроса ти). Самата инерциална система за това е инерциална, защото никаква абсолютна скорост не може да се свърже с нея. За никакви абсолютни скорости не става дума в този въпрос. Ако си искал да кажеш друго, ходи на курсове по риторика за да се научиш как става. Не ми приписвай сбърканите си представи.

Я си освежи паметта на какво съм казал Да, и се запитай защо си пропуснал да питаш за някаква скорост изобщо а сега си я доизмисляш. Бегай на доктор докато има смисъл.

Последните дни пак забелязвам необосновано забавяне, понякога завършва и с 503. Тоест държи се сходно с положението преди декемврийското спиране, поне при мене. А историята в профила се е ограничила само до последната седмица. И явно е някакъв бъг, тук-там се срещат по един-два доста по-стари коментара.

Това не е верно. Абсолютна скорост на таратанци. Нали това гласи първият принцип, не може да се докаже експериментално наличчието на такава скорост, само в болните глави е иначе. А щом принципно не може да се докаже такава скорост, това означава че я няма - защото тя няма никакви последствия в реалността. Дрън-дрън. Казах нещо за доктори, замисли се пак. Все по-зле става положеието.

Отговорът Да или Не съм го дал. Но ме кефи колко си тъп и упорит Обаче кой разбрал, разбрал. Мандалото лопна.

Такива мелодрами не ме трогват. Щом и български не може да четеш, къде си тръгнал да се пуйчиш по съвсем неразбираеми теми?

Сериозно? Смени си очилата. Или очите.

И как стигна до този извод, след като нямаш нужният багаж за да даваш оценки? Да, факт. Безсмислено замъгляване на въпроса. Отговорът не зависи от това.

Тц. Времената се определят не от разстоянието от наблюдателите до центъра, а от пътя който изминава светлината до центъра. А пътищата, за разлика от разстоянията, не са еднакви когато една система се движи. От там и различните времена за външния наблюдател, и неедновременността. Елементарно.

Не само твърдя, доказал съм го с тези сметки, които не си гледал. Сори, като нямаш възможности, що се захващаш с битка която предварително си загубил?

Малоумен ли си? Не прочете ли ТОВА? Ако не разбираш толкова елементарни неща, признай си, няма нужда от комедия.

Болни разсъждения. Разстоянието на наблюдателят до каквото и да е няма никакво отношение към едновременността на светване. Има отношение към времето за излъчената от светването светлина да го достигне, но това няма отношение към едновременността на самото светване, за което говорим. Тоест, заблудил си се и буксуваш в мъглива посока. Подчертал съм поредната ти заблуда. Разстоянието няма никакво значение, и в сметките дето съм ти дал по-горе то не участва по обясними причини. Има ли смисъл като ти е толкова неясна самата постановка на задачата, да ти обяснявам каквото и да било? Изясни си базовите положения, после надигай глава.

Това вече аз ти го казах по-горе. Първо, за коя едновременност става дума? Събитията в центъра са едновременни. Но други едновременни събития за външният наблюдател няма. И това обяснява всичко. А причината е, че за външният наблюдател пътищата на светлината до центъра вече не са равни. Ето ти го всичко сдъвкано до немай къде и за втори клас. Нека за външен наблюдател (в система S', за който системата S се движи със скорост v) имаме следните данни. Обозначаваме четиримата наблюдатели дето седят до детекторите с a,b,c,d. Всеки от тях излъчва съответно в моменти T0'a,T0'b,T0'c,T0'd. Времето за което светлината ще се движи от напречните на движението наблюдатели a,b до центъра ще бъде съответно: T'a = L/c, T'b = L/c. Времето за което светлината излъчена по посока на движението на отправната система спрямо S' ще бъде Т'c = L/(c-v), защото центъра в системата S' се движи, и светлината излъчена от наблюдател 'c' трябва да го догонва. Съответно времето на светлината до центъра, излъчена от 'd' ще бъде T'd = L/(c+v), защото центъра се приближава към мястото в което е излъчена светлината и по този начин скъсява нейният път до срещата. Съответно моментите в които светлината ще достигне центъра, за всеки от тези наблюдатели ще бъде: T'1a = T'0a + T'a = T'0a + L/c T'1b= T'0b + T'b = T'0b + L/c T'1c = T'0c + T'c = T'0c + L/(c-v) T'1d = T'0d + T'd = T'0d + L/(c+v) Имаме абсолютна едновременност на достигане на светлината до центъра, т.е. T'1a=T'1b=T'1c=T'1d. От тук следва: T'0a+L/c = T'0b + L/c, т.е. T'0a = T'0b, т.е. двамата напречни на движението наблюдатели са светнали едновременно според S'. T'0c + L/(c-v) = T'0d + L/(c+v), т.е. T'0c =/= T'0d, т.е. двамата наблюдатели по направление на движението не са светнали едновременно според S'. Това е относителността на едновременността, и тя е следствие. Какви провали виждаш в СТО, само ти си знаеш. Бягай на доктор, отдавна съм ти го казал. Провал е твоето разбиране.

Зависи за коя едновременност става дума. За едновременни събития в една точка имаме абсолютна едновременност - те са едновременни във всяка отправна система. Причината е, че две (или повече) такива събития могат да създадат причинно-следствена верига, която да не възниква ако не са едновременни. А такава верига, щом я има в една система, трябва да я има във всички. От друга страна, раздалечените събития в една система може да са едновременни, в друга - не, относителността на едновременноста, която толкова ти я набивах в канчето. В тази задача това засяга отдалечените наблюдатели - в една подвижна спрямо разглежданата система те не са излъчили едновременно светлината, за да стигне тя едновременно в центъра. Лесно се смята, по същата логика както съм ти снесъл по-горе, в обратен ред - тръгваш от едновременността в центъра. Дрън-дрън.