scaner

Няма гравитационно поле в задачата. Разглеждаме ефектите само на СТО. Поне по заявките за знания за тази област има някакъв консенсус. Друг е въпроса за дълбочината на знанията.

Нищо оподобно. Вярното е: (А е по-млад от Б) ∧ (Б' е по-млад от А') Прим-овал съм ги, защото в другата система тези величини са други. Кое не и е физически възможното на постановката? Ние моделираме реална ситуация. Като правим разлика кое е принципно невъзможно (теорията забранява) и кое е технически трудно (което не се забранява, но са нужни много усилия да се постигне). Всички ситуации които разглеждаме може да са технически трудни, но са принципно възможни. А това включва всичко от реалността, нито повече нито по-малко.

Така е. Ако не си забелязал, до сега няма такова нещо като "забавяне на времето" Забавя се конкретен часовник спрямо група други часовници. Това е нещо съвсем различно, с различни проявления. И естествено, че е експериментален факт. Ти си си втълпил термина "забавяне на времето". СТО не казва нищо за отношението на времената в две системи, само за конкретни часовници. Ей го на, примера: самотен движещ се часовник се забавя спрямо група синхронни часовници (неподвижни в едната система). Ако обърнем гледната точка, този самотен часовник да го разглеждаме неподвижен в неговата система, тогава групата часовници с които той се сравнява е подвижна, и избързва спрямо него. Е, забавя ли се или се забързва времето по твоята логика? Изобщо липсаава логика, нали Затова тая терминология не е на СТО и води до погрешни предразсъсъци, от таквито ти не си се отърсил изобщо, въпреки многото прекарано време тука. Както забелязваш, всяко съждение в което използваш тая терминология се оказва грешно. Ето пак. Кое му е илюзорното? Не за "забавянето на времето" (което е безсмислие, виж по-горе), а за отношението на интервалите отчетени от различните часовници, което е експериментален факт? Явно имаш някаква секретна класация кои факти са илюзорни и кои не С такива аргументи мислиш ли че вървиш в нужната посока?

Ами нали това е въпросът - къде е логиката? Твърдиш че имало ускорения, никъде в разсъжденията ти те не участват. Каква е логиката тук? Защо са ти ускорения тогава, като така и така не можеш да изплуваш от ситуацията без ускорения? После, твърдиш че двата близнака изпитали еднакво ускорение. Достатъчна ли е тази информация? А посоките и величините на тези ускорения? Ако близнаците се раздалечават и ускоренията са по посока на движението им, те ще продължават да се раздалечават и задачата ще остане същата, от която се опитваш да избягаш неуспешно. Ако ускоренията им са в противоположни на движението им посоки, но такива, че не успяват да убият взаимната им скорост, те пак ще продължат да се раздалечават. Ако успеят да обърнат скоростите, ще има момент когато в бъдеще ще се срещнат. Ако на единия ускорението е по посока на движението, на другият обратно, има нови варианти. Варианти много, с най-различни следствия в тях. За нито един от тях не си направил някакви конкретни разсъждения, от които да следват някакви резултати. Тропосваш без връзка някакво твърдение, което вече видяхме, си е твой предразсъдък. Това ли разбираш под "логика"? Къде има проява на мислене по въпроса, в което да се прилага логика тук? Сещаш ли се сега за причината, да не разбираш СТО?

Цялата идея за парадокса идва от предразсъдъка, че възрастовите интервали трябва да са абсолютни, и резултатът от сравнението им трябва да е също абсолютен, винаги и независимо от отправните системи. Само че в СТО те, както и всички други интервали време, са относителни. И това е наложено ограничение от теорията, което яко се рита с предразсъдъците. Неизвестно защо Младенов се държи повече за предразсъдъка си. От там и трагедията... Чисто емоционална и незащитима позиция.

Ами използвай термини които са дефинирани. Само една купчина думине е достатъчна. Както се вижда, времето в различните точки не се характеризира с определен темп, а зависи и от мястото. Така. Тази описана задача по абсолютно нищо не се различава от това дето сега разглеждаме. Ускорения няма, въпреки заявката/ Близнаците не се срещат. И най-важното, заключенията накрая не следват от никъде. Защото противоречат на фактите, които близнаците установяват в своята система. "по-млад" е относително понятие, което както видяхме, зависи от отправната система. То ще стане абсолютно само в една точка, когато се срещнат близнаците - в такава точка разликата във възрастта не зависи от отправната система. Ускорение означава, че единият или двамата близнаци попадат в нова отправна система, с различно синхронизирани часовници спрямо предишната в която са били досега. Ако само единият близнак изпита ускорение (класическият парадокс на близнаците), ще имаш следната ситуация. От примера дето ти дадох с влака и перона: в новата отправна система в края на влака дето часовника показваше 12:40 в старата система когато минаваше през центъра на гарата, то ако се обърне вектора на скоростта наобратно в този момент, в новата ще има часовник който показва11:20 (докато твоето е 12:30). И във всички сметки нататък ще участва това време, с всичките последствия които пропускаш (а те са доста интересни и забавни). Ако с това показание сметнеш на каква възраст ще се срещнеш с близнака в центъра (в една точка), ще се получи че ти, на перона, ще си по-възрастен. Трябва да смяташ по формула от вида t = γ * (t' + DELTA), където DELTA ще е една добавка в новата система (по причина разликата между часовниците по-горе, от 12:40 в старата до 11:20 в новата). Конкретно при парадокса на близнаците, подвижният като сравнява възрастта на перонният близнак съвпадащ с края на влака, ще определя възрастта на база общото си време в тази точка 11:20 и възрастта на близнака на перона 12:30, и по тази възраст той ще е по-стар от подвижният близнак (в предишната система беше по-млад). И рзбира се ще остарява по-бавно в системата на подвижния, и до срещата пак ще си остане по-стар.. Говорим за класическият парадокс. Ако и двамата са търпяли ускорения, в зависимост от подробностите числата горе ще са различни, могат да се срещнат в равни или различни възрасти, това е конкретика. Но разбира се, принципно при всякакви ускорения трябва да се отчитат споменатите особености, като нещата силно зависят от конкретиката - кога е сменена отправната система, т.е. колко е натрупването в старата, колко в новата и от какво начално положение почва натрупването в новата. Да повторя, ако всеки търпи ускорение, нещата стават по-сложни за смятане, като обстоятелствата зависят от величината и посоката на новата скорост (отправна система) получена след ускоренията. И разбира се, няма как да се стигне до никакви парадокси. Проблемът е, че твоите заключения не почиват на тези подробности, а ги игнорират напълно... Но в горното условие което даваш не става дума за ускорение, т.е. не са описани новите отправни системи в които ще са близнаците и кога попадат там, съответно никакви нови заключения не могат да се направят. Май си пропуснал нещо което е най-важното? При това положение, от къде се взеха "заключенията" в края на коментара ти? Ще ти кажа: от предразсъдъците, няма от къде другаде. Изказваш някакви твърдения, игнорирайки огромна маса жизненоважни за крайният резултат условия, няма как при това игнориране заключенията съответно да не изгубят всякаквъв смисъл на следствия, а остават необосновани твърдения? Опитваш се да нагодиш резултата към някакви предразсъдъци, а не честно да проучиш какво се случва. Как ще произведеш тогава разбиране за себе си?

лапландеца както обикновено е изпаднал в delirium tremens. Както вече многократно обясних, терминът "темп на отчитане на времето" в СТО е безсмислен (е, лапландеца толкова си може). Също така, когато става дума за интервали, началното отчитане определя само началото им, краят на интервалите се определя от други събития. За каква времева разлика говориш? Нали началната синхронизация прави разликата на синхронизираните часовници на НУЛА? Ами напиши си формулата, що фантазираш така безпочвено? Да я видим разликата Ей по-долу ти давам пример да видиш че разликата не е само една. Само не забравяй да отчетеш, че там влиза и Х-координатата на всеки сравняван часовник, която непрекъснаато расте щото системите се движат. Не можеш ли сам да прецениш според формулите, а вярваш на някакво сбъркано мислене? Мога да сравнявам на база измерване. Тоест, аз като се измеря че съм на 40 години, мога чрез изчисление - лоренцовите трансформации - да изчисля, че часовникът на подвижният близнак, съвпаднал с някой мой часовник от общото време някъде там, показва, 30 години. Или да направя експеримент директно да го отчета, при което трябва да се получи същият резултат. СИнхронизацията не е панацея, тя само дава определеност на бъдещите моменти спрямо начало. Какво му е сравнимо на времената? Ти изобщо не си представяш ситуацията. Представи си перона и влака, достатъчно дълги. Ти сравняваш твоят часовник показващ 12:00 с часовника в средата на влака (когато мине край тебе) да показва също 12:00. Всички твои часовници показват 12:00 в този момент., това е общото време в твоята система. Във влака също има общо време, такова, че в дискутираната точка часовниците от влака и перона да показват 12:00. Само че като почнеш да сравняваш твоите часовници с влаковите по протежение на влака, се получават доста интересна картинка. Например, в предната част на влака твоят ще показва 12:00, влаковият обаче 11:45. В задната част на влака (всичко това в момента на сверяване на часовниците) твоят ще показва 12:00, влаковият ще показва 12:15. Разликата между влаковият и твоят ще бъде линейна функция на дистанцията от средата на влака, където тя е нула, и ще е пропорционална на скоростта на движението. Влакът обаче се движи. Когато задният му край мине край тебе (дето преди е бил центъра) е минало време, да речем 30 минути по твоя часовник. Твоят ще показва 12:30, задният часовник на влака (който е показвал 12:15) ще показва примерно 12:40. Средата на влака в този (твой) момент вече е достигнала края на перона. Там твоят часовник показва също 12:30, влаковият (дето го сверява на 12:00) ще показва 12:25 - защото и във влака времето тече (както виждаш, за интервал от 30 минути по твое време подвижен часовник отчита 25). Тези последните числа са само ориентировъчни, но могат да се сметнат точно Сега, да видим кой по-млад и кой по-стар. Нека направим измерване когато средата на влака стигне предният край на перона - там перонният часовник показва 12:30, влаковият 12:25. Според примера, твоята възрст ще бъде +5 минути в повече от тази на движещият се близнак, толкова показват там съвпадащите часовници от твойто общо време, с часовника на близнака разположен в средата на влака. Това е и алгоритъма за измерване на разлика на възрастта: конкретният часовник с общото ни време. Какво обаче ще измери близнака в неговата отправна система? Когато краят на влака съвпадне с точката където си ти, от примера имаме измерване: твоят часовник ще показва 12:30, на близнака 12:40. Тоест при това засичане близнакът в своята (разглеждаме като стационарна) система ще е +10 минути по-стар от тебе. Както виждаш, имаме различни съотношения между конкретен часовник и общо време, но не и между конкретни часовници. Както забелязваш, имаме две различни ситуации с две различни числа. Двете ситуации могат да станат една, когато близнаците се срещнат пространствено, парадокса на близнаците. До тогава единственото легитимно число е измереното в начата система по нашето собствено време. Всичко до тук беше в рамките на хипотетичен експеримент на измерване. Същият резултат трябва да се получи и ако ползваш лоренцовите трансформации. Това е сравнимостта на времената - нещо което се случва едновременно в твоята отправна система (съпоставката с влаковите часовници), в различните координати на влака се случва в различен момент от време по неговото време. Какво отношение имат тези моменти към това кой е по-млад? Единствено моментите в точката в която е твоят близнак и съответният му часовник, съпоставен с общото време на перона, по дефиниция дава кой е по-млад или стар. Други числа за това тук няма, . Това е което може да се получи чрез сравняването на времената, нищо повече - тук, сега, в твоята система. В тази реалност. Смисъла на сверяването е ограничено само до това, да даде това число, и нищо повече. Кое е сравнимото според тебе освен това?

Слушай сега. Аз не напразно повдигнаш въпроса с дефиницията. Вижда се, че дори това не знаеш. Какво значи по-млад? Значи, ако сега някак засечеш неговата възраст и я сравниш с твоята да направиш сравнение между числата. Как се прави това? Развърташ турбините, палиш лазерите, настройваш часовиците, и в момента когато неговият часовник прелети край твоя отчиташ показанията и на двата, и правиш сравнението. Някакви претенции към процедурата? Други възможности да определиш тази разлика? Каквито и други възможности да ти хрумнат, всичко се свежда до сравнение на летящият часовник с твоя. И резултатът винаги ще е един и същ. Няма друга стойност за "по-млад", освен измерената в твоята система по законният начин. Това е единственият статус, който съществува в твоята реалност Всякакви други числа които не са резултат от пряко или косвено измерване в твоята система нямат отношение към нея. Съответно не могат да доведат до противоречие, защото не могат да участват в сравнение. Запомни, твоята реалност се описва от твоята система, и за тебе друга реалност няма - дали някой е по-млад или не от тебе, се случва в твоята реалност и е продукт на подобно легитимно измерване, и тук е единственият статус който имаме право да обсъждаме. Лоренцовите трансформации са нужни ако искаш този статус да видиш какъв ще бъде при други условия, при часовници различно синхронизирани от твоите (на места са по-напред като показания, на места са изостанали като показания, а това е важно за статуса "по-млад",). Синхронизцията тук не отменя нищо от изброеното. Величината в тази система - по-млад или по-стар, не се отнася с величината в твоята система, несъпоставима е защото е получена по друг начин (времето) и условия, съответно няма отношение към няакви парадокси и абсурди. Абсурдът е, че толкова време тъпчеш на едно място обесен на куп предразсъдъци, вместо да се опиташ да вникнеш в нещата или да прочетеш нещо. Толкова ли ти е ограничено въображението за двете несъвпадащи времеви оси, интервалът по всяка от които се пада проекция върху другата? Тази конфигурация е просто визуализация на лоренцовите трансформации, това което те дават работи така както тази визуализация показва. А тя показва, че ако не ти е ампутирана пространствената абстракция, ще забележиш че няма никакви противоречия. Безсмислено е да се запъваш, още повече че ти куцат базови понятия... Няма противоречия, когато не можеш да сравняваш две величини. Няма да питам, дали разбираш колко малко разбираш по конкретните въпроси... Нали си срещал тази ситуация, когато на един невежа му направиш забележка за нещо елементарно, а той се дръпне: "Глупости!"

Ама недопустимо е изобщо сравнението в случая. По-млад е статус в системата в която е общото време което установява този статус, и това е единственото време доступно за конкретният наблюдател. За него няма друго време, няма друга стойност на този статус. Това че при някакво друго отчитане на времето и пространството друг достига до друга величина на този статус - хубаво, негов си проблем, това няма никакво значеие за тебе, защото двата статуса са несъпоставими. "По-млад" за теб е единствено реалността в твоята отправна система. И тази липса на възможност за съпоставяне няма как да доведе до някакво противоречие - такова може да се получи само след съпоставяне. Това и казвам - "по-млад" няма смисъл ако намесваш две времена. А ти продължаваш да си мислиш за някакъв твой си ама недефиниран смисъл, и уйде коньо у реката тогава... За това и повдигнах въпроса за смисъла, защото нещата си имат граници и отвъд тях е само безпочвеното фантазиране. Именно липсата на обща едноврвменност, невъзможността да кажеш какво е сега но по времето на другият, лишават нещата от противоречия, защото не могат да бъдат сравнени. Ако аз съм на 40 години по времето на другата система, а близнакът там е на 30 години по моето време, може ли да се говори кой е по-млад, ако не сме се срещнали, за да създадем нов общ момент за сравнение? Къде логически абсурд тука? Толкова ли ти е куца логиката, че само абсурди са ти на хоризонта? Абсурд може да има само ако имахме общо време, ама на, нама.

Е що се правиш на тапа. Ако аз съм по-млад по времето на другата система, а другият е по-млад по времето на моята система, какъв е смисълът на "по-млад" заради който се тръшкаш? Какво може да сравниш още при тази информация, като нямаш общо време и съответно само един да е по-млад ? Какво противоречие има тука, след като тези информации не са съпоставими директно? Усещаш ли се, че всъщност не знаеш какво искаш? Ама недоволстваш че го нямало

Ами времето не търпи забавяне, поне не и в СТО. Няма такова понятие. Напротив, в примерите които до сега ти дадох, общото време на стационарната система търпи избързване спрямо часовника в подвижната, ако погледнеш от подвижната като стационарна. Какво забавяне, какви пет лева? Това вече го говорихме. Въобразявайки си такова понятие с някакви хипотетични качества, ти почваш да мислиш по класическата физика, и естествено да се набуташ в парадокс. В случая имаме отчитане на интервали по две отправни системи. Как се сравняват? Не директно, а чрез ЛТ. Но в ЛТ участват не само времевите интервали, а и пространствените допринасят - именно за това смисъла на "забавяне на времето" е никакъв. Единственият парадокс може да настъпи, когато интервалите се сравняват в една точка, тогава ЛТ не са нужни. Парадокса на близнаците почива на това - само в тая ситуация може да се определи по-млад и по-стар, защото сравнението в нея е абсолютно, резултатът е еднакъв за всички отправни системи. А за да се получи сравнение в една точка, единият трябва да напусне временно инерциалната си система, за да може да се върне. Така де, въпросът опира до смисъла на "по-млад". Как сравняваш интервали време отчетени в различни системи? Директно не става. Директно става само в една точка, тогава часовниците се съпоставят на едно място с различни показания, и тогава разликата им е абсолютна, това е идеята и на "парадокса на близнаците". Така че за "забавяне на времето" - забрави. Така е, като си мисли със патерицата "забавяне на времето", всякакви глупости може да измисли. Но това няма общо със СТО. Значи трябва да надраснеш "забавянето на времето", за да прозреш какво се случва. Щото с него е ясно - парадокси на кило

Не можем да сравняваме времена, но можем да сравняваме интервали. При интервалите произволният избор на начало на отчитане за всяка система се анулира. Така че в случая няма значение дали сме сверявали или не часовниците, когато обсъждаме интервали. И за да преваря още щуране, фактите: ако за система S интервалът между две събития dT < dT' от интервалът в друга система S', то съвсем естествено е валидно и обратното за същите две събития, dT' > dT, независимо коя наречеш стационарна и коя подвижна. Това по повод фантазираното противоречие

Това което в лоренцовите трансформации се бележи с t, се нарича общо време. Чети Айнщайн и основната му статия. Без общо време това ще е някакво показания без връзка с останалите часовници, съответно по него не можеш да сравняваш събитията с други места.. Да, и именно от тук, от лоренцовите трансформации, за конкретна ситуация - имаме следствието свързано със забавяне на А спрямо общото време на В, и обратно, избързване на общото време на В спрямо часовника А. Съвсем обратима ситуация, която няма как да доведе до някакво противоречие.

Май забрави за какво протестираш сега? Твърдеше че имаме само два часовника, и примерът ти беше контра за моят, когато ти говорех че от другата (стационарната) система имаш група часовници с общо време, които правят сравнението на подвижния часовник? Айде по-сериозно. Нали затова правим синхронизация - тоест, избираме момент t(0) -> t'(0), в който показанията на двата часовника са идентични. На базата на тази синхронизация казваме, че подвижният часовник изостава. Примерът ми е по-прост, за два неподвижни часовника, как им сравняваме показанията. С куриер, как? Проблемът се запазва и при подвижните часовници, независимо че сме ги сверили (някога).

Лоренцовите трансформации работят с общото време - тогава имаш много часовници, които помагат за сравнението. Ако имаш само два и раздалечени както беше по твоето условие, няма как да ги сравниш. Както казах, тук използваш общото време. И сравняваш не двата часовника, а конкретен часовник с общото време на другата система. Общото време например в подвижната система, както се вижда обаче и от трансформациите на Лоренц, зависи от пространствената координата в която е твоят часовник Така че на сравненията между двата часовника по тая схема ще се наложат и техните пространствени координати един спрямо друг. така че формулата дето си дал по-горе не е верна. Точно такава грешна формула лежи в заблудата, че имало противоречие - пряката пропорционалност, само дето в случая не е коефициент на пропорционалност. Като отчетеш и пространствените положения на часовниците (както правят преобразованията на лоренц), се получава че единият може да е по-напред (или по-назад) спрямо това общо време по отношение на момента на сверяване 0. Другото което виждаме: единият часовник произвежда една поредица от събития, които се сравняват с общото време в другата система и се установява че при него тази поредица се случва по-бавно. Другият на другото място произвежда друга поредица. Това не се случва едновременно! Къде тук се получава някакво противоречие? Ти скачаш мислено от система на система и се опитваш да сравняваш несравними неща в някаква измислена едновременност, която е невъзможна по принцип в сучая. Всеки от наблюдателите наблюдава някаква верига събития и определя интервалите между тях. Както трябва да знаеш, какво измерва другият, се сравнява само чрез лоренцовите трансформации. Аз измервам интервал Т, а другият измервал Т/2? Ами браво, по лонецовите трансформации ще се получи от неговото Т/2 моето Т, моята реалност. На нещо друго аз измервам Т/2 а той Т? Ми пак браво, пак сравняването трябва да е чрез лоренцовите трансформации, а не директно. Директното сравнение няма смисъл тук. Имаме две различни ситуации, няма как да се стигне до противоречие тук. Всеки момент по коя система? Тоест по кое общо време? Защото имаш две системи, всяка с общо време, и нямаш общо време за двете системи. По едното общо време разликата ще е една, по другото - друга. Не можеш да ги сравняваш, защото сравнението няма смисъл. Тук нямаш никаква едновременост на случване на двете състояния, за да доведе до това до противоречие. Както вече обясних, ако в едната система се случват събития с интервал Т/2, а другата измери чрез група свои часовници свързани с общо време интервал Т, може да се твърди, че часовникът който е измерил Т/2 върви по-бавно от групата отсрещни часовници, както и обратното - групата часовници вървят по-бързо от този набеден часовник. Тук да виждаш някакво противоречие? И обратно, друг часовник от групата, съпоставен с друга група в подвижната система, с друга двойка събития ще доведе до обратно съотношение, това е от гледна точка ако изберем стационарната система за подвижна. Противоречие някъде? Няма. Когато вникнеш в детайлите, ясно се вижда че противоречия няма и не може да има.

Преди да доказваш каквото и да било, опитай се да включиш мисленето и да разбереш дадено твърдение в какъв контекст е изказано. Иначе включванията ти са напълно безсмислени. Виждам, че състоянието на истерия пак те обхваща и омазването на форума пак тръгва с пълна сила. Аз лично ще си го спестя, пак си ми в игнор-листа.

Ако не забелязваш, тук не са само двата часовника, а имаш множество други, които спомагат за сравняването, имайки общо време. Това е което Младенов искаше да избегне, групи от часовници.Щото тогава парадокса отива на кино, тъй като групите са различни. Що първо не четеш, преди да отговаряш?

Това е възможно, ако и четирите часовника са се намирали в една пространствена точка в момента на сверяването им, т.е. те са по двойки разположени на едно и също място. Ами проблемът остава: часовникът Б1 ще спре на перона далеко от А. Как сравняваме раздалечени часовници? Примерът ми за Лондон и София. Затова е нужно общото време, което лежи в основата на всички сравнения. И тогава се установява любопитният факт: ако имаме две събития, то най-краткият интервал между тях ще бъде измерен в системата, в която те се случват на едно и също място. Във всяка друга система тези интервалът време между същите събития е по-голям. Когато събитията в едната система се случват до часовник, а в другата система този часовник се движи, за да се случат събитията в различни точки, тогава в тази система интервалът време между събитията, отчетени по единичният часовник ще е по-малък, отколкото същият интервал отчетен по двата раздалечени (и приети за стационарни) часовника. И това е забавянето на подвижният часовник. Ако сменим системите, трябва да намерим други две събития в новата система, които се случват в една точка, и часовникът в тази точка ще изостава спрямо другата система според интервалът между събитията. Имаш пълна симетрия, но с различни групи събития и часовници. Лесно може да се конструира и друга ситуация. В едната система двете събития да се случват на някакво разстояние едно от друго, и в другата система да имаме подобна конфигурация. Тогава е въможно интервалите време между двете събития, измерени във всяка от системите, да бъдат еднакви, независимо че системите са взаимоподвижни, т.е. в тази ситуация не се отчита никакво забавяне/избързване в часовниците. Както е възможно да се конструира ситуация, при ковто в подвижната система да се отчита по-голям интервал отколкото в неподвижната, т.е. подвижната група часовници да избързва вместо да изостава. И само частен случай в този спектър от възможности е когато събитията се случват в една точка, т.е. можем да отделим сам часовник. Всичко е въпрос на конкретика, която трябва да се отчита за да се разбере какво точно се случва.

Подчертал съм важната част от условието - часовниците са само два, по един неподвижен във всяка система. С кои часовнници във влака, след като там има само един, по условие, и той не е на мястото на сравняваният часовник? Аз това питах, как можем да сравняваме два раздалечени часовника, и отговор още няма? Как, ако тиктака един часовник в София и един в Лондон, можем да кажем кой избързва или изостава? Ако пуснеш светлинен сигнал от Лондон в 12:00 по неговото показание а той стигне София в 10:45, каква ще бъде скоростта на светлината? Не можем дори това да определим само с раздалечени часовници. С такава система можем ли да говорим изобщо за време, което да използваме за сравнения между събитията? Това да има едно невъзможно положение, и ти да го игнорираш и да боравиш с някакъв хипотетичен резултат от него, ми се струва доста влошен медицински случай... Ако имаме много часовници, както предполага второто условие, тогава единият се сравнява с една група, другият - с друга група. И както вече обясних, групата сравнявана с първият ще покаже по-голям интервал, първият сравнен с тая група ще покаже съответно по-малък интервал. Същото е и при другият часовник. Но какво противоречие се вижда тук, след като става дума за различни групи? Това беше основният въпрос. Младенов прескача цялата тази конкретика, и естествено да се нахака в противоречие. Но то е само в неговото мислене, поради игнорирането на част от условията... Както виждаш, въпросите са безсмислени, защото самото условие е противоречиво. Това че Младенов на база някакви предразсъдъци си измисля някакво обяснение, няма никакво значение за физиката в случая. В случая предразсъдъците на Младенов се заключават в това, че той си представя времевите координатни линии на двете системи ката паралелни линии, и когато те имат обща точка - сравняването на часовниците в началото, то и всички точки от линиите ще съвпаднат, и тогава наистина е противоречие да се твърди, че един часовник от едната ще изостава спрямо другата. Но както казах, това е предразсъдък, изграден явно на база информация от жълти вестници, дето не изисква умствено усилие. В СТО двете времеви линии не са паралелни, пресичат се само в една точка и това е точката в която сравняваме часовниците. Всички други точки не съвпадат, там показанията на кореспондиращите пространствено часовници се различават. Интервалът който едната система определя между събтията, е проекция в другата, проекцията винаги е различна от оригинала, и това е забавянето. Независимо чия проекция вземаш, т.е. независимо кой обявяваш за подвижен и кой не. И за това подвижният часовник изостава независимо коя система вземаш за подвижна, и за това няма парадокси в цялата работа. Всички парадокси свързани със СТО се основават на предразсъдъци и икономисване на част от обстоятелствеността, интерполирайки я с представи от класическата физика. Абсолютно всички. Шпага, това вече много пъти го обяснявам. Има ли смисъл да го повтарям, след като явно за една група хора е по-лесно да си повтарят заучените мантри и да не използват мисленето си? Когато човек упорито не иска да разбере нещо, единственият смислен въпрос който остава и аз си задавам е, какви комплекси тогава се опитва да избива тука?

Няма значение дали се хвърля или не часовника между двете системи, образнооо казано. Нали идеята е, че ние сравняваме показанията на часовниците от двете системи когато минават един край друг? Дали единият ще спре ("ще бъде хвърлен в другата система") няма да промени показнията му - часовникът от едната система ще е изостанал спрямо съответният, край който минава, и обратно, този край който се минава ще е по-напред спрямо базовия. - независимо че и той се движи по същият начин. А проблемът тук е по-дълбок - ти в началният момент сравняваш само два часовника, в една пространствена точка. Останалите часовници в двете системи нямат общо време, те не могат да имат съвпадащи показания между двете системи. Всички останали в едната система, макар и да имат (по условие) същото общо време, същите показания (във всяка от системите), пространствено съпоставени по двойки те ще имат различни показания - в посоката на движение влаковите часовници ще са назад спрямо пероновите, в обратна посока ще са напред. И след началният момент на сравнение часовниците се раздалечават, срещу всеки от тях се появяват групата с избързали показатели, съответно спрямо тази група нарочените часовници изостават.

В случая с тези твърдения не може да се даде елементарен отговор. Защо? Часовниците измерват интервал време между събития, и твърденията на СТО са за такъв интервал. Тоест, трябва да се покаже какви събития се случват, за да се определи дали някакъв, и кой часовник избързва или изостава. Също така трябва да се покаже как точно се измерва този интервал - само с един часовник (неподвижен), като събитията последователно се случват на неговата координата, или с два раздалечени неподвижни часовника, като всяко от събитията се случва при един от тях - демек прелитащият в тази система часовник от другата, съвпадайки с единия чсовник отчита едното събитие, после прелитайки над другия, се отчита и другото. Защото сравняванията на часовници могат да бъдат само локални, при непосредствено съвпадение. Твърденията с които ти се опитваш да се мъчиш да разсъждаваш, скриват цялата тази картинка. А в СТО тези твърдения са верни само за конкретна ситуация. Тъй като твърденията по тази причина са неинформативни, от тях не проличава цялата несиметрия на ситуацията, за която изказаното от тях съждение е верно, съответно всеки прибързан отговор ще бъде повърхностен и с много гояма степен на вероятност погрешен, както твоят. А тази ситуация е такава: в едната система имаме два раздалечени неподвижни сверени часовника (общото време), в другата има само един, който бива изследван. В системата на двата часовника той е подвижен, прелита, съответно двете събития по неговите показания, сравнени с показанията на двата часовника, се забавят. И обратно, показанията на двата часовника свързващи същите събития, но измервани от системата с единичният часовник, се забързват. Имаш обаче несиметрия, два срещу един. Тази система не може автоматично да се направи огледална, за да се проследят същите разсъждения и в другата система, в която досега беше само един часовник. Там трябва да се появи още един. И очевадно става, че имаме различни групи и вадим отношения между тях, което не води до парадокси. Но, както казах, с някакви обтекаеми твърдения с които ти се опитваш да стреляш без да навлезеш в смисъла им, не може да се влезе в дълбочина, и стигаш до парадокси. Но това са парадокси в твоето мислен, не в СТО, тя си е оплела яко кошницата. . Не е като да не искаш, значи е друга причината

Може и готови формули да споменеш, но в контекста за който са валидни.

Логиката, когато игнорираш съществените аргументи е една, може да се нарече "елементарна", но когато отчетеш и тях, става "дълбока". Ти в момента си си затворил очите и приказваш някакви повърхностни разсъждения. Аз те карам да извървиш пътя, който се извървява от предпоставките до следствията, който единствен легитимира следствията. Аз тоя път съм го вървял много пъти, добре го познавам с всички подводни камъни дето се спъват новобранци като тебе, и за това настоявам - за да изтрезнееш малко от тоя въздух под налягане дето си се напомпал... Хайде, проведи изчисленията до парадокса със средствата на СТО, за да да видим всички има или няма и до какъв отговор ще стигнеш. Така с партийни заявления не стават нещата. Забележи, досега не си казал нищо по същество - чрез апаратът на СТО, а само заявления от някакви жълти вестници. Бива ли така?

Ще разпишеш ли задачката с формулки и чисълца, конкретно, както прави СТО, за да видим всички парадокса? Или ще се тръшкаш в истерия както лапландеца обичайно прави?

Тъй, тъй. А ти що не ги сметнеш, а приказваш небивалици? Ти така и не разбра, че са симетрични само законите, не и условията в които се прилагат. Ей на, по-горе клекна на напълно симетричната задача само с два часовника. Защоти и липсва несиметрич Ако ще смяташ нещо, смятй, щото ми свършиха пуканките вече