scaner

Ама разбира се бе! Ти каквато и простотия да изтърсиш, все трябва да е вярна Пак си тръгнал да избиваш комплекси. Ама няма да ти се случи в тая тема. Опитай с лекарства.

Е научи какво е непрекъснат топлинен спектър преди да се удавиш в собствените си глупости.

Не е тая формулата, която се ползва в КАТ. Тази е изкелиферчена за детектор неподвижен в светоносна среда, докато в истинската формула няма никакви среди, само относителнни скорости.

И какво точно искаш да кажеш? Защото непрекъснат спектър се състои от безброй много честоти.

Мерят скорост на автомобила, детектора няма скорост спрямо радарната установка тъпчо. Е нали детектора е неподвижна част в радарната установка? Едно голямо нищо каза Приказваш по инерция колкото да не заспиш.

Бъркаш спектър на абсолютно черно тяло (какъвто има реликтовото лъчение) и дискретен спектър на химични елементи. Нямат абсолютно нищо общо.

Тц. Радарите на КАТ мерят относителната скорост на автомобила спрямо детектора.

Противоречиш си. И пишеш глупости.

"Стационарност" в случая може да е само по отношение на спътника например. Няма друг смисъл. И разбира се, това няма никаква връзка с пространство или вакуум, за да се набеждава полученото движение за "собствено". Отново се допуска това което трябва да се доказва, пак логически противоречия

Реликтовото лъчение има червено отместване от порядъка z = 1000. В него не се наблюдават спектрални линии, а по произволно избрана честота може само да се получи произволен резултат. Затова никой не го правви.

Формулата "изчислява" движение в пространството, като произволно в нея вече е заместено положението "неподвижен в пространството". И съответно доказва това което е предположено, както креационистите доказват съществуването на Бог допускайки че светът е негово теорение Но ти пък от къде да ги знаеш тези неща. Назад вече го дискутирахме тоя въпрос.

Както обикновено, грешно мислене. Никакви алгоритми не се използват, защото реликтовото лъчение няма "базова честота". То е непрекъснат спектър на абсолютно черно тяло.

Както вече обсъдихме, тази формула е изведена на база логическото противоречие "кръгова аргументация", съответно в тази дискусия няма смисъл. Младенов, един средно умен човек би допуснал такава елементарна грешка веднъж, два пъти, може и три пъти. Но ти настъпваш тая мотика поне за двайсти път. И никаква поука?

Първо обясни как се описва нещо в тая ти халюцинация, после ще видим СТО какви проблеми има с него :) Ма кат не вдяваш елементарни неща, къде си тръгнал изобщо?

Никой разумен човек не настоява вселената да притежава качество движение. Само ти се пънеш да ме изкараш, че твърдя нещо подобно. Не ми приписвай постните си представи. Движението е между спътника и конкретни части на вселената. По дефиниция, ако имаме скорост между спътника и нещо (а тук имаме), това означава че имаме относително движение - любимият ти Нютон го твърди. Е, имаме скорост между всички обекти на вселената и спътниците. Какво е това, ако не е относително движение? "най-нормалното" за тебе идва от някакви предразсъдъци, нещо било по-голямо от спътника и о, страх, то нямало как да се движи. Ма тук не сме психиатрия, има си определения за поянтията, ако се плашиш чети и се успокоявай. СТО не смята това движение за неоткриваемо. Както не смята за неоткриваемо и движението на Слънцето към Андромеда (или обратно, все тая), щом като даже и скоростта на това движение е определена. И никое друго движение, при което имаме отношение на скорост с други обекти, не е неоткриваемо, даже напротив - застопорено е по дефиниция като откриваемо. Ей тая заблуда трябва да си излекуваш. Много има да се мъчиш, докато разбереш кое движение е неоткриваемото. Яко си го закъсал

Айде сега, пак същото зацикляне... 1) Ако картинката е един източник, това може да е само колимиран точков източник. Има посока към него, разстояние, дали той или спътника ще се движи, няма никакво значение, щом можем да дефинираме скорост. Движението е относително. Ако не можем да дефинираме скорост, не може да говорим за движение - освен за ускорено, което не е този случай. 2) Ако картинката е по аналогия на картинката на реликтовото лъчение, това са много източници, всяка точка от картинката е отделен източник. Спътникът наблюдава тази конкретна точка, определя нейното движение - скорост - на източника спрямо спътника, и се връщаме на 1). Дали ще определи скорост спрямо конкретна точка, или ще използваме някаква хитрост да определим по-усреднена скорост, няма никакво значение - движението остава относително. Тази скорост ще ни показва, че се приближаваме към една част от източниците и се отдалечаваме от друга част. Или обратното, една част от източниците ще се движат към нас, друга ще се отдалечават. Това е смисъла на скорост. Но в случая, източниците не се движат спрямо спътника. Пък и по условие е зададен като стационарен, т.е. неподвижен спрямо спътника. Това вече няколко пъти го изяснявахме. Толкова ли е трудно да се схване? Това е А и Б на физиката.

Къде си тръгнал толкова бос и неподготвен? Даже тук го дават с оценка 379000 години след началото.

Хомогенната топка от плазмата исторически се е случила много по-рано и не се вижда. Лъчението което наблюдаваме е възникнало някъде към 300 000 години след началото, за това време вселената силно се е разширила и нехомогенностите сега ги наблюдаваме върху картинката от спътниците. В покой нищо не е било, но усреднено много глобално, да. Така се и формира отправната система в която космическият фон се приема за неподвижен и за която говорим, че се движи с около 370 км/с спрямо спътника (или обратно). Единствена система, но с какво тя се различава от отправната система свързана със слънцето? И тя е единствена, уникална, друго слънце на това място няма. Ускорителното разширение е изключително слабо и не влияе на получените данни. А самото разширение влияе дотолкова, че измерената температура от изходните около 3000 градуса е спаднала на 2.73 градуса. Но в случая са важни разликата в скоростта на разширение в различнитре посоки, която разлика формира диполната анизотропия.

ЦЪК

Много ме кефи как се мъчиш да прикриеш интелектуалната си немощ Давай все в тоя дух, ще стигнеш неподозирани низини.

Това си е твой проблем. Който разбира, разбира, а другите само си търсят оправдание

Ами не е така. Вселената нито е физичен обект, нито е единствен източник. Погледни картата на лъчението по-горе, там всяка точка изобразява цвят, кореспондиращ с температурата на някаква нищожна област от вселената, намираща се по посока наблюдението на спътника в много тесен ъгъл. Това е източника. Точката до нея е с друга температура, това е друг източник. И така по всичките точки, в зависимост от разрешаващата способност на спътника. Съвкупността от всички тези източници с различно поведение и характеристики попада в термина "вселена". Представи си един отбор от спортисти, единият стреля, другият бяга, третият вдига тежести. Всеки състезател прави различни неща, отборът нито вдига нещо, нито тича, нито стреля, той не е обект, не е самостоятелна същност способна да прави нещо. "Отбор" е само обединяващо название. "Вселена" има същият смисъл, тя нищо сама не може да прави, затова не е обект. Като се говори "вслената това, вселената онова", трябва да се внимава къде отива смисъла.

Глупости на търкалета. Това Е картата с необработената информация. Просто диполната анизотропия е изключително слаб ефект. Докато средната температура на обектите на картата е около 2.73 градуса келвин, анизотропията предизвиква отместване около 0.06 градуса. Което няма как да се изобрази в тон на цвят, който окото да усети. Картата която дава Младенов е изкуствено контрастирана по цвят, за да стане ясно за какво става дума.

Ако източникът е стационарен, няма да има диполна анизотропия и въпросът е приключен. Но, картинката показва картата само в първо, грубо приближение. По-точният анализ показва, че картинката съвсем не е толкова еднородна, и като резултат че източникът не е стационарен: Проста поредица от разсъждения, нали? Какво му е трудното до тук? Освен че си поставяте изкуствени пречки?

Радиацията носи в себе си информация за поведението на източника в момента на излъчването - това е честотният спектър, на база който спътника после определя "температура" - и това е което измерва спътника. Той не мери "температура" на вакуума или празното пространствво, а на източника, излъчил и формирал лъчението. Тази температура дава възможност да се изчисли движението на източика спрямо спътника. Без източници няма това, което мери спътника. Откъснала се е, запечатвайки информацията за него в спектъра си. Доплеровият ефект как мери скорост на източнника, независимо че светлината се е откъснала в миналото от него? Факт е, че такова измерване е възможно. Така е определена скоростта на галактиката Андромеда спрямо нашата. И движението на Големия Магеланов облак. Проблемът е единствено технически, чувствителността на апаратурата. С изкуственото "ти не можеш" си слагате несъществуващи ограничения пред мисленето.