scaner

Това е необходимо условие, за да характеризираме една система с термодинамични параметри - температура, налягане и т.н. В противен случай ще говорим за няколко затворени и независими системи, всяка от които ще има такива термодинаични параметри, но те няма да са общи - при нарушаване на равновесието чрез външно въздействие върху една от тези части, другите системи няма да реагират. Както си формулирала въпроса, щом вече системата е в такова равновесие, то частите и могат да си взаимодействат, за да е достигнала до него.

По долната скала са в целзий. Ето тук хубава статия за леда, дават данни че може да съществува (лед VII) и до 5000 градуса

Не си противоречат. Второто твърдение показва условията, нужни за да се стигне до състоянието, споделено в първото. Преминавайки от неравновесие в равновесие, ентропията се увеличава. При неравновесие имаме топлинни потоци, а следователно може да се създаде топлинна машина и да се получи работа, имаме различима вероятност на различните състояния. При равновесие няма такава възможност, затова ентропията е по-голяма, имаме еднаква вероятност на различните състояния, по-голям хаос.. Ако имаме язовир, от който може да изтича вода, можем да направим електроцентрала за да използва разликата в енергията на водата в язовира и в реката. Това е състояние с ниска ентропия. Ако нивото на язовира е равно на нивото на реката, не можем да получим полезна работа: колкото изтече от язовира, в същият момент толкова ще се втече обратно през всяко избрано сечение. Пак ще има вода, но не и възможност да се получи работа. Това състояние ще е с по-голяма ентропия от първоначалното. Същата е идеята на термодинамичното равновесие.

По изключчение, понякога имате силни проблясъци. Вероятно съдите по личен пример. Сега ако дадете и пример как топлинен двигател може да работи без топлинна разлика, ще може да се кандидатирате за награда

Къде видяхте температура в тази формула? Спрете се, тези подтици да се противопоставяте без мисъл ви играят лоша шега Продължавате сляпото отричане. Забравете предразсъдъците си, видя се че не са верни. Единственото лечение е да се чете с опит за разбиране. Постига се, при някои по-лесно, при вас може би по-трудно, но ако не опитате, няма да го усвоите... Не съм казал нищо за изстиването на звездите. От това че звездите изстиват, не следва нищо за поведението на лъчението при термодинамично равновесие. За волтаици изглежда сте гледали само по телевизията или сте чували слухове в кварталната кръчма, защото познанията ви са на това ниво, без допир с някаква наука. И всичко това гарнирано с оправдания, като че ли сам се съмнявате в себе си... Прочетете какво е термодинамично равновесие, поинтересувайте се за абсолютно черното тяло (там се обсъжда равновесието на лъчението), прочетете какво е температура, вкарайте поне нещо в тази глава за да може да има смисъл участието ви в тази тема. Омръзна ми да опровергавам предразсъдъци, вместо да дискутираме нещо научно. Глупости, това си го измукал от пръстите ? Ето ви фазовата диаграма на водата, може сам да се убедите при какви температури има лед: Аз се занимавам с наука, фантазирането на аргументи не ми е присъщо, за разлика на вас.

Отново бъркате количественото поведението на енергията (намаляване, увеличаване) с нейното качество да върши работа. Толкова ли е трудно да се проумее, та трябва непрекъснато да търсите оправдания в другите? А отива ли някъде топлината му? След като това е процес, при който не се губи/придобива топлина от вън? Ама отговорете си първо на тези елементарни въпроси, преди да се репчите. И не бъркайте топлина и температура. Топлината не е свързана със съществуване на атоми и звезди, нещо съвсем сте се объркали. Колкото до охлаждането, какво се има пред вид, знаете ли? Дали намаляване на топлина, или на температура? И какво е "температура" за вселената, преди да навлизаме в по-нататъшни дискусии? Пак се опитвате да избивате някакви свои комплекси. Защо? Да оставим настрана невежеството, което демонстрирате с кашата свързана с температура и температурно равновесие (?? термодинамично равновесие се нарича все пак), и как температура се мерела при температурно неравенство (въпросът беше как се дефинира температура, той ще ви просветли и кога се мери и тогава ще разберете колко грешки наведнъж сте изказал). Вие четете само български текстове, малко усилие направете и прочетете в българската Уикипедия каква е връзката межцду температура и термодинамично равновесие, преди да продължите с грешкте си. Тук искам да наблегна по проблемите със вселената. Вселената по последни данни се разширява, и скоростта на разширение нараства с отдалечеността между областите. Има граница, хоризонт на вселената, отвъд която областите се отдалечават с надсветлинна скорост. Никакъв сигнал от там не може да достигне нашето място (както и обратно), поради което двете области не могат да си взаимодействат по никакъв начин, и понятие като термодинамично равновесие за вселената като система е неприложимо. От там и понятие като температура, охлаждане и производните им също са неприложими. Трябва първо да се определи контекста, в койхто те могат да се употребяват, и после да се жонглира с тях. А вие сте се отдали само на празно жонгьорство

Много хляб и сол има да изядете, докато се научите да четете, а не само да приказвате. Опитайте. Термодинамично равновесие на една система е състояние с максимална ентропия на тази система, по определение. Това е състояние, в което процесите на обмен на топлина между нейните части са прекратени, по причина изчезване на нехомогенностите в нейното разпределение. В този случай не се дефинира ентропия, а даже се говори за максимална ентропия. Споменах, че трябва да се чете с разбиране, а не с пристрастие. Но вие си знаете. Погледнете първият коментар на Жоро, там е казано това за използваемостта на енергията. И това показва непознаване на фактите. Термодинамично равновесие означава, че и лъчението попада под равновесие: колкото излъчване приемете по някакъв начин, толкова излъчване ще върнете на средата, и нищо не остава за ползване. Инфрачервените волтаици разчитат на това, че ние не сме в среда с термодинамично равновесие. Слънцето ни дава полезна енергия (а следователно ни помпа с отрицателна ентропия) и за това винаги има някакви температурни разлики, на база които може да се гради някакъв род топлинна машина (самият живот в крайна сметка почива на такава машина). Ако бяхме в термодинамично равновесие, самият живот щеше да е невъзможен, не само волтаиците да не работят. Лед може да има и при температури над 400 градуса по целзии. Което отново показва, че ентропията няма пряка връзка с температурата (лед тип VII, IX, X). Показва също, че преди да ползвате понятие като "подреденост" трябва да сте наясно с него, в какъв смисъл се използва при ентропията, и коя от всичките подредености тя оценява. Защо се изказвате преди да сте наясно с това, което искате да коментирате?

Подчертаното не е вярно, и от този предразсъдък е цялата ви трагедия. Ентропията няма пряка връзка с температурата, а с нехомогенността на температурата в една система. Ако температурата в една система е хомогенна, ентропията е максимална, и не можете да получите работа в такава система - нямате топла и студена област, за да направите топлинна машина. Къпете се в енергия, но не можете да я използвате - това е максимален хаос, голяма ентропия. Хаосът е нараснал и е изравнил енергийните разлики. Обратно, ако имате нехомогенно разпределение на температурата, имате топли и студени области, имате възможност да получавате работа. Затова и при температурата на течният хелий, ако имате област с еднаква температура, в нея ентрипията ще е максимална. Величината на ентропията не зависи от температурата. От температурата зависи скоростта на промяната на ентропията в зависимост от обменяните количества топлина, както е и според дадените от Жоро формули. Но това е съвсем друг параметър. Вместо да ме карате да чета линкове, проумейте какво пише в тях и намалете истерията. Да, глупост е, и не знам защо ви е щукнала тази глупост, така както не става ясно и защо се опитвате да я припишете на другите. Аз не съм твърдял, че намалява енергията, а че намалява енергията способна да се преобразува в работа, т.е. намаляват енергийните разлики и се увеличава хомогенността. Това са два коренно различни параметъра, и не е мой проблем, ако не го схващате. Не ми приписвайте глупостите във вашата глава на мен, а четете поне с минимум разбиране. Вие изглежда нямате понятие от физика, нали? Решете следната задача. Имате един кубически сантиметър газ загрят до такава температура, че в него е вкарано количество топлинна енергия 100 джаула. Пускате този газ в обем един кубически метър. Топлинната му енергия няма да изчезне, тя само ще се преразпредели между многото допълнителни молекули. По тази причина ще спадне температурата, и като резултат ще имаме същото количество енергия но при по-ниска температура (за връзката между температура, топлина и количество вещество е въведено понятието специфична топлоемкост). Затова вашата измислица, че топлината намалявала или изчезвала, е грешка, почиваша на измислени корелации От друга страна, говорим за изстиване когато визираме промени в температурата. Температурата е мярка, която има смисъл при термодинамично равновесие. термодинамичното равновесие се установява, когато в една система всички части могат да си взаимодействат и да обменят енергия. Вселената не е такава система, в нея има части които не могат да си взаимодействат, или си взаимодейства толкова бавно, че са далеч от понятието за термодинамично равновесие. Затова е безсмислено да говорим за температура, респективно охлаждане, на вселената - поне не и преди да дефинираме тези понятия по смислен начин. Което вие не правите, а си приказвате по инерция, която както видяхме води до грешни заключения. Някъде да съм споменал, че топлинната енергия е дефектна енергия? Защо изваждате вашите предразсъдъци като някакви аргументи? Опитайте се първо да разберете това което коментирате. Както виждате от обясненията по-горе, не се правя на глух, какво се случва е следствие на много базови физически знания. Не обвинявайте другите, когато вие ги нямате. И пак да повторя, намалете съществено истерията. тя заслепява ума и той излива глупости, дори да не ги осъзнавате като такива.

И аз не съм се изразил точно, не става дума за идея, а за самият архетип, така че не сме напуснали коловза на моят въпрос. Да уточним: как е установено, че в психиката на бебето има някакъв архетип? Не сме ли в позицията, че просто произволно предполагаме, че има такъв архетип, и после обясняваме всичко чрез архетипи? Т.е. те са нещо като пенкилер, с който всичко може да се обясни? И това не ни ли изхвърля от коловоза на науката, защото ликвидира възможността за фалсифицируемост на хипотезата?

Добре, пак да се повторя: Докинз показва как тази идея вероятно е попаднала във психиката. В психиката на бебето няма идея за архетипа бог, поправете ме ако греша. Има ли някакви доказателства, че тази идея не идва от възпитанието, т.е. от въздействието на йерархията родител(покровител)-дете, а е от някъде другаде, за да имаме право да я считаме за обективен компонент на психиката? Тази йерархия е естествена за човешкият род, така че тя е достатъчна като причина за масовостта и всеобщността на идеята за богове.

Значи стигаме до консенсус, че всички богове са субективно детерминирани обекти?

Докинз предлага обяснение от къде идва: от отношенията родител-дете. Детето като порастне, често продължава да търси помощ и закрила. Но вашият отговор предполагаше наличие на друг тип богове, които не са субективно детерминирани обекти (тоест са обективно детерминирани такива). Посочете един такъв бог.

Какви други богове има?

Мисля че се плъзгаме към схоластични спорове. Връзката взаимодействие-съществуване за която споменава Малоум е продукт на вулгарният материализъм, за който единственото съществуъващо е материята. Добре, но идеята не е материална. Но това че тя ни кара да вземаме решения, които водят до материални взаимодействия, дали я прави обективно съществуваща? Обективно съществуващите неща имат собствено битие извън съзнанието, дали идеята е такова нещо? Настъпваме противоречие с такъв подход... Съвременната материалистична школа на диалектическият материализъм под "реалност" разбира съществуване както на материята, така и на нейните идеални продукти. Тоест счита се че реално не е синоним на обективно.

И Бог трябва да сложим в същата категория.

Първа грешка: ентропията във вселената не намалява, а расте. Защото намаляват енергийните разлики (източниците се изразходват) и намалява енергията, способна да извършва работа. Втора грешка: топлината никъде не се губи. Законът за запазване на енергията продължава да действа. Трета грешка: свързвате недопустимо топлина и температура, затова виждате някакво фиктивно "изстиване". Преди да изказвате такива твърдения, дайте дефиниция какво е "температура" на вселената, за да говорим за някакво изстиване. И най-важното: аргументирайте твърденията си, а не карайте на само на принципа, че така ви се струвало. Три грешки в изречение и половина.

"Маса" не е нужна, плътността е много по-общо понятие от ограниченото използване във физиката, определя се като някаквоколичество в единица обем/площ/дължина. Количеството може да е маса, може да е енергия, може да е бройка. Много хора на малък площад определят голяма плътност на хората. 20 ябълки в един сандък е по-плътна подредба от 2 ябълки в същият сандък. Максималната плътност се определя при запълване на всички възможни и запълними кухини с ябълки (не нарязани, а все още цели). При информацията е същото, максимална плътност имаме тогава, когато в едно съобщение с фиксирана дължина не може да се добави повече информация (тогава компресията е максмална). Шанън характеризира такова състояние с максимална ентропия. При еднаква дължина на съобщенията, това с по-ниска ентропия допуска допълнително уплътняване.

Много точно! Но ако нямаш правилният ключ при дешифрирането, не успяваш, и тогава оправданието обикновено е не че не си разбрал, а че нямало смисъл... Не че може изначално смисълът да не се поддава на дешифриране с наличната конструкция от знания, но обикновено - поне при нормалните речници (а не измисления от мен пример) дешифрирането винаги трябва да доведе до коректен резултат, разбиране. Но разбирането е точно това, обработка на смисъл, и то не е преди смисъла.

А дали разбирането е преди смисъла? Дали първо не трябва да е даден смисъл, който трябва да се разбира - и евентуално може да не бъде разбран? По-горе дискутирахме терминът "данни" и неговият смисъл. Нека опитаме друг термин: инджектипляктор - това е цикличен хармонизатор с транслационна симетрия. За да се изясни дали разбирането предшества смисъла, отговори на въпроса: Разбра ли смисъла на понятието по-горе? Независимо какъв е отговорът на този конкретен въпрос, би трябвало да се разбере дали разбирането предшества смисъла, или има друга връзка с него

За доказуемостта - на практика научните тези са недоказуеми (освен във опростени форми, основаващи се на чисто логическо ниво). За да докажете една теза, вие трябва да покажете нейната вярност във всички възможни ситуации, към които тя има отношение. Което от практична гледна точка е невъзможно. Затова науката не доказва, тя изгражда модели и ги потвърждава или отхвърля. Ако има много ситуации, при които моделът работи, той се потвърждава добре. Но една ситуация да възникне, в която моделът не работи, и доказателството се проваля и моделът се обявява за грешен. В случая говорим за модела базиран на материалната теза - той е добре потвърден, но не е доказан.

Продуктът "идея за космически корам" по какво е по-реален от продуктът "идея за макаронено чудовище"? Какво пречи в по-близко или далечно бъдеще, с развитието на генната инженерия да се създаде и макаронено чудовище? Но тъй като идеята за космическата ракета не е самата космическа ракета, въпросът за реалността на идеята е малко дискусионен. Тук въпросът е много дискусионен, и не може да се реши с такива аксиоми. В книгата на "Златната клонка" на Джеймс Фрейзър са разгледани много магически практики на различни племена. И идеята им съвсем не е в осъществяване на директен контакт. Мисълта ми е, че нямаме право да сме толкова категорични при положение че не разполагаме с нужната информация, а все още сме изправени пред избора - кое е истината. Това може да е по причина, че на този по-късен етап се появяват по-сложните материални структури, чрез които съзнанието може да се изявява в материалният свят и да го управлява

На практика и двете тези са недоказуеми. Те могат само да се потвърждават. Тъй като материалната хипотеза не е 100% доказана, остава мегдан и за първичността на съзнанието. С това не искам да проповядвам някакъв пълен релативизъм на разсъжденията, а само някъде да става ясно, че приемаме материалистическият подход за следствията които искаме да анализираме. Докато при Втория след княза имаше друг тип опит за доказване.

Това за съзнанието е само едната възможност, при избор че материята е първична. Но ако не дай боже съзнанието е първично, тогава то не е продукт на работата на мозъка, а негов работодател и управител, а може и творец. Това също зависи от горният избор.И проблемът е в нееднозначността на дефинициите за Бог - те се правят при избор на една от предпоставките (което е субективно действие за случая), поради което са несъвместими една с друга.

Оставете ме мен, въпросът не опира до лични предпочитания. Моето мнение е следното: Свободата при приемане на предпоставки не решава даденият проблем. Приемайки едното АКО, ще получите едно ТО. Приемайки противното АКО, ще получите друго ТО. Съвсем логично, но какво от това? Кое АКО е истинското, за да се задълбочим на неговото ТО? Това всъщност е и основният философски въпрос. ПредпоставкаТА не е една. Самият ви подход за доказване на първичност на идеалното е обречен. По всички определения, които и аз приведох, "идеално" е продукт. Това е или качество/цел (включително, проектирано от нас, абстракция), или създаден (от съзнанието) образ (мисъл, идея). Самото съзнание може да е продукт (на мозъчната дейност, както се изразявате), може и да е творец на този мозък, инициирайки в него някаква допълнителна дейност, каквато наблюдаваме. Кое от тези възможности е реалността, не може да се реши с приемане на предпоставки. Материалистичната хипотеза - за съзнанието като продукт на материята, като процес в нея - създава доста добър модел, който добре се съчетава с наблюдаемите факти, и има известна предсказателна сила. Затова и всички насоки на развитие на науката за сега са в тази посока. Обратното, хипотезата като съзнанието да е първично, засега е неспособна като модел да ни даде нещо, тя основно разчита на "Богът на белите полета" като аргументация. Но не е безапелационно отхвърлена. Тъй като идеалното винаги е продукт, въпросът опира коя е основната субстанция: съзнанието, породило някак си материята, или материята, породила някак си съзнанието. Или и двете са независими субстанции, макар че взаимодействието между тях изключва независимост. Но този въпрос не може да се разрешим с приемане на предпоставки. Често съзнанието се бърка като синоним на идеалното, но за целите на моята аргументация считам, че е добре да се държат разделени.

Позволете да не се съглася. Това определение е едностранчиво, то предполага вече разрешен основният философски въпрос - кое е първичното, материя или съзнание - в полза на материята. Тоест ползвайки този речник за обосноваване на вторичността на съзнанието, вие не излизате от проблема с petitio principii, а само го завоалирате с допълнителна фльонга в аргументацията. Ако съзнанието е първичното (независима от материята същност, субстанция), то предложението на речника не е вярно, нали?