scaner

Спрямо другия. Еднакви са по условие Освен в съвсем началният момент, но неговата продължителност е толкова малка, че не се натрупва никаква промяна в часовниците.

Ето така

За да не остане някой с впечатлението, че в тая ситуация ще останат равни по възраст, ще дам и отговора: по-млад остава онзи, който сменя отправната си ситема при по-голяма отдалеченост от другия.

Фори експериментира да прехвърли качеството "святост" между две икони. Какво пък, може да се окаже нов квантов макроефект

Скоростите са един спрямо друг, еднакви по абсолютна стойност. Във всеки момент.

Да не намесваме земята, нея може изобщо да я няма в задачата. Имаме пълна симетрия по отношение на ускоренията, нарушението на която до сега се изтъкваше като аргумент кой се движел, кой не, и от там се вадеше заключение кой ще остарее, кой не. Сега не можем да предпочетем нито един от близнаците. За нито един не пасва термина "реално движещ се", докато другият бил в покой. И двамата сменят по еднакъв начин отправните си системи.

А вашите аргументи къде са? колко пъти ви помолих да се аргументирате? "Няма", "има", не върши работа във физиката, там се работи с други понятия. Тогава не се оплаквайте. Няма "относителност на времето", има "относителност на интервали". Не сте в час отново, и това е защото не сте прочел каквото трябва, пък само философствате. Моля, не ми обръщайте повече внимание, справяйте се сам.

Странно, нямате понятие от 99.99% от световната научна литература, пък се изказвате като последна инстанция? Мислите ли че някой ще ви повярва? Това идва от непрекъснатото бъркане на "не знам" с "няма". Заяждам се, защото хем не разбирате нито английския, нито физика, хем се опитвате да се правите на велик с някакви категорично звучащи но напълно измислени твърдения. Айнщайн не говори за "забавяне на времето", говори за относителност на дължини и интервали време. Вие сте този, който го повтаря това твърдение. Има малка, но много съществена разлика.

Е, скоростта на светлината е една и съща и спрямо източнника, в неговата отправна система, и това са доказани експериментални факти. Преглътнете го и спрете да спамите по темата. Това беше онова, което разбрахте от превода с Гугъл преводач. Точно за това говорим - колко безсмислено е все още това действие по отношение на специализирана литература, и защо не трябва да се пъчите с него. Точно това обяснявам, че не е коректен този термин, времето да се забавя. Защото чрез същото "забавено време", същите часовници, които се забавят в подвижната система, подвижният близнак установява че времето на неподвижния, който се движи в неговата система, също се забавя, което е парадоксално. По-сложна е връзката. Не влагайте измислени думи в устата на Айнщайн, това са думи от популярни книжки с които сте се начели.

Това е един интересен въпрос, свързан с космологията. Но не е съвсем ясно зададен - трябва да се укаже и състоянието на този далечен наблюдател, с каква скорост се движи. Обаче във връзка с разширението на пространството, възниква веднага въпроса: скорост спрямо какво? Ако кажем само скорост спрямо земният наблюдател, това не е достатъчно, не можем веднага да отговорим на въпроса. В космологията има едно понятие, което най-близо се превежда до българското "съпътстващ наблюдател'. Това е наблюдател в дадена точка, за когото вселената изглежда изотропна, т.е. се разширява еднакво във всички посоки. За земният наблюдател това не е изпълнено: ние наблюдаваме анизотропия в реликтовото излъчване, която анизотропия е еквивалентна на около 400 км/с спрямо такъв съпътстващ наблюдател намиращ се на нашето място. Всеки наблюдател, който се движи спрямо съпътстващият, ще определя вселената като по-млада, в резултат на забавянето на времето което е резултат от СТО. Най-"стара" ще бъде вселената за съпътстващият наблюдател в някаква точка. Така че ако далечният наблюдател се движжи спрямо съпътстващият наблюдател в мястото на неговата галактика със същата скорост, както земният спрямо местният съпътстващ, той ще определя същата възраст на вселената. Ако се движи по-бързо, ще определя по-млада вселена. Ако е в покой със съпътстващият, ще определя най-високата възраст като число за момента. При това независимо че видимо той ще се движи спрямо земният поради разширяването на пространството. Всички процеси се забавят. По собственото време на пътуващият свеща ще изгори за десет минути. Но по часовниците на покоящият се спрямо който е скоростта, ще бъде повече. Само да вметна, само светлината се движи със светлинна скорост, останалите обекти могат само да се доближават до нея. Така че говорим за такъв обект. Ако бъдем по-коректни, изразът "времето се забавя" не е коректен. Коректно е да се говори за процес в точка (например самотен часовник, или свеща в случая, която също играе роля на часовник), съпоставен с часовниците на другата система, която е приета за "неподвижна" - тогава такъв процес се измерва като по-бавен. Но ако имаме процес, който се случва в пространствено раздалечени точки, тогава е много по-сложно, и може да е дори обратното.

Скоростта спрямо източникът няма значение, постулатът на Айнщайн се отнася за наблюдаваната скорост на светлината, т.е. скоростта относно наблюдател. Аз ще ви дам друг пример в това отношение. Стоите на прелез, и към него се приближава влак. Надува свирката. След отминаваане чувате честотата на свирката по-ниска. Но скоростта на звука от приближаващият се влак и скоростта на звука от отдалечаващият се влак са едни и същи, определят се от характеристиките на въздуха. Това опровергава твърдението ви дори при звука, можете да проверите на практика ефекта ако не сте се сблъсквали с него. Така че примерът ви не доказва, че Доплеровият ефект е свързан с различна скорост на светлината. Само доказва че светлината не е водни вълни, не е и куршуми от картечница. Но по отношение на постулата на Айнщайн дори аналогията със звука не е коректна - там и в системата на източника скоростта на светлината е еднаква във всички посоки. И двата случая са потвърдени експериментално, затова просто нямахте шанс да измислите някакво "доказателство" против. Какъв проблем с паметта имате, това беше сравнително скоро? Да, от английското Уики с гугъл преводач В оригиналният текст не се говори нищо за "разрези на фотонни сфери", каквото и да значи това. Получила се е пълна безсмислица.

Така кажете. Значи вашият браузер не се справя. Страница 8, шестият постинг от горе.

Вие твърдяхте нещо за светлината, и не дадохте никакъв реален експеримент който да доказва твърдението ви. С мислени експериментити тук не става. Още повече че мислените ви експерименти дори нямаха общо с поведението на светлината. Това е логически нонсенс. Какво ви пречи да разбирате основни ясно указани неща от разговора тук? И да се оправдавате с аргументи тип ad hominem ясно демонстриращи научно безсилие?

Дал съм линк към вашият пост. Факт.

Посочете доказателството. Такива твърдения нямат никакъв смисъл без самото доказателство. А вие светлината с картечница ли бъркате този път? Преди беше с водни вълни. Осъзнавате ли в каква каша се забъркахте с измислиците си за едно твърдение, което не е доказано, и което няма общо с истината?

Ами всеки който има малко акъкл в главата за да разбере английският текст, линк към който съм дал и който сте превеждали, ще се скъса от смях. Виждате ли до каква комична ситуация довежда незнанието на езика, и същевременното ползване на Гугъл-преводачът за специализирана тематика?

Дайте доказателството тогава, няма защо да се въртите в кръг. Пък аз ще ви дам един елементарен ежедневен пример, който ще го опровергае

Това

Не е доказано никъде. И за вас това са светлинни вълни?

В съседната тема пак бяхте превеждали нещо с него, излезе съвсем друг смисъл. С Гугъл преводача научната тематика е най-зле превеждана, трябва да разбирате английски за да ползвате помоща му, Защото често се получава съвсем различен смисъл. Ама какво ви говоря на вас, всезнайкото който знае какво "няма", само дето английски не знае... Научете езика, ако искате сериозно да участвате в такива теми.

Вие май не може да кажете нищо смислено и зацикляте на измислици? ДОкажете, за да ви повярваме, а така само се излагате.

Е, с Гугъл преводача толкова, вие какво очаквахте?

Да добавя и мойто примерче. И земният близнак търпи ускорение. Тръгва заедно с ракетния с една и съща скорост, но моментално обръща и се връща на първоначалното си място. Абсолютно симетрична по отношение на ускоренията ситуация: всеки от тях търпи еднакво ускорение при тръгване, всеки от тях търпи еднакво ускорение при обръщане. Няма такъв който да изберем за реално движещ се или покоящ се. Разликата само ще бъде в продължителността на пътуванията между ускоренията. И пак ракетният ще бъде по-млад. На твоят чертеж поведението на земният ще бъде съвсем лека флуктуация спрямо вертикалната права. Каква е ролята на ускоренията тогава?

така е, защото имаме плавен преход между отправните системи. При мигновено ускорение имаме рязка смяна със система с ново общо време, по която разликата във възрастта на отсрещния близнак се променя със скок. Парадоксът идва, защото се набляга на равнопоставеността на двете системи по време на пътуването, а не се отчита тази промяна. Тя на практика не е и толкова интуитивна (последствията и) и се пропуска, затова парадоксът е придобил такава гражданственост.

В интерес на истината има куп експерименти, които противоречат на СТО. Но те не са съвместими дори един с друг, не са потвърдени от други изследователи, и анализът им изкарва куп проблеми в постановката и интерпретацията на резултатите. Могат да се изброят автори като Милер, Стефан Маринов, Кантор, Мунера, Силвъртут и др.