scaner

Това го прочетох. Това е по-сложната част. Първо, в задачата ти нищо не е казано за материала на куба, съответно можем да считаме енергията на свързване каквато ни е удобна, в частност нула. Например кубове от пясък, песъчинките не се свързват някак една с друга, можем да разделим куба на две части без да се променя масата. Има частни случаи, различни от общия А дори да има някакво свързване, разделяйки ние влагаме тази енергия на връзката извършвайки работата за нейното разкъсване. От там масата ще порасне, гравитационната също - за сметка на извършената работа. Неадитивността се проявява по-често в друго, при движение на частите. Аз често давам един прост пример. Фотонът има нулева маса. Два заедно движещи се фотона също ще имат сумарно нулева маса. Но ако имаме система от два такива фотона, движещи се в противоположни посоки, такава система ще има ненулева маса, определена от сумарната и енергия (а не 0+0=0). Примерът с кубовете не е удачен за демонстрация на това положение.

Това от къде следва? И каква е ролята на вторият куб, на който не обръщаме внимание?

Ами други неща пише в учебниците. Геодезичната линия в изкривеното пространство е обобщение на правата линия в плоско пространство. Това е линията, по която се движи обект, на който не му действат външни сили. Предполагам че не го знаеш това, щом задаваш така въпроса. От неразбирането на такива базови положения ти идва и цялото затъмнение... Кривината няма прилика с крива линия, за да върши такава работа. И пак повтарям, при движение по геодезична линия ускорение няма. Кривината по времето е отговорна за елиптичната орбита на земята около слънцето, пространствената компонента на кривината е отговорна за прецесията на земната орбита, която е малка и практически ненаблюдаема. Но предполагам, не можеш да си представиш какво е кривина на времето? Освен това трябва да се прави разлика между кривина на пространство и кривина на пространство-време. Да, неевклидов наблюдател ноже да наблюдава крива пространствена траектория, но това си е поради негови проблеми

Ти имаш някаква лаишка представа за кривината. Бъркаш проекцията на траекторията в 3Д пространството с някакви очаквани изкривявания, свързани с кривина. Естествено е кометата да "не следва" никаква кривина, защото кривината не е някакво пряко видимо геометрично свойство, тя е свързана с разликата между пространство-времето с гравитация и псевдоевклидовото пространство-време без гравитация. Кометата се движи по геодезична линия, която е правата линия в това пространство по дефиниция, траекторията по която се движи тяло без да му действат външни сили. От гледна точка на псевдоевклидовото пространство-време мировата линия на кометата е крива линия (4-мерна), която се характеризира с някаква кривина, и движението по такава изкривена крива линия трябва да предизвиква ускорението, гравитацията. Само че кометата и ти не сте в това псевдоевклидово пространство, и за теб геодезичната линия е права, по определение - дори когато кометата обикаля около слънцето. И движението по тази геодезична е без ускорения - свободно падащият наблюдател в хомогенно поле по никакъв начин не може да открие ефект на гравитация и ускорение. В нехомогенно поле може да улови слабите ефектии на кривината (не да я види, да улови ефектите от нея). А страничен наблюдател не може да види тая кривина. Кривината за кометата се изразява не в ускорение, а в съвсем други ефекти - смачкване, разтягане, извъртане, усукване... Картинките ти показват криви линии в предполагаема двумерна евклидова равнина. Кривината в ОТО е продукт на 4-мерното пространство, ти със сетивата си които са ограничени да възприемат до 3 измерения, си сляп като къртица за всякакви кривини там За да разбереш нещата, трябва да излезеш от оковите на мисленето с евклидови геометрии.Иначе си в дълбок кладенец.

Това е погрешно разсъждение. ОТО включва СТО, включително и нейното влияние на времето, и описва напълно поведението на сателит. Метричният тензор зависи както от потенциала, така и от скоростта на движение. Понякога, за демонстрационни цели, е удобно нещата да се разделят и опростят, принос само от гравитационния потенциал и принос от движението. Но да тълкуваш всеки от тези приноси като от отделни теории, не е коректно, това е приближение. Затова когато кажеш "по ОТО", това включва и ефектите които СТО в изолиран случай (без потенциал) би добавила. Разбиването на разглеждане по СТО и отделно по ОТО е опростяване, което в някои случаи е оправдано, в други не. И води до тая каша с геометриите...

Факт е, че ако човек цопне във вода, гравитация изобщо няма, даже изплува, демек земята го отблъсква Само че върху фактите трябва и да се мисли преди да се приказва...

Не мислиш ли, че усетът ти много често почва да конфликтира с реалността? Поуката тук е, че е вредно човек да си изгражда някакви мнения, прочитайки само първото изречение от нечий коментар... Това деградира "усетът".

И какво те боде? Струва, ама това се разбира едва когато вникнеш в това което се нарича наука. Когато експериментално потвърждаваш някаква формула, зависимост от няккакъв параметър, ти потвърждаваш теорията която е извела тази формула. А тази теория лежи на база обяснението, и друго обяснение няма, експериментът не потвърждава друга зависимост.

Въртенето и гравитацията на земята са обяснението, теорията, а доказателството е директното измерване което е извършено и описано в линка който ти дадох.

Така както си му написал името, никой няма да се сети кой е този физик... Loránd Eötvös, на български Лоранд Етвьош. А става дума за ТОЗИ ефект. Иначе Етвьош е по-известен с експеримента си, в който се опитва да провери дали инертната маса е равна на гравитационната, и прави пръв тази проверка с огромна точност в началото на миналия век: Eötvös experiment. Резултатите му са ползвани от Айнщайн във връзка с принципът на еквивалентност.

Не знам. Затова и не се изказвам по въпроси, по които не съм компетентен Но ти като твърдиш нещо, трябва да си способен да го докажеш. А тук те хванах по бели гащи. Даже не е за пръв път.

Пак да те питам - колко измерения не си способен да наблюдаваш, и съответно ги игнорираш чрез този занаятчийски начин на разсъждение? Нататък не искам и да коментирам - въобразяваш си че нещо е еди как си, и почваш да правиш неверни заключения Има, разбира се. Геометрии дал господ, има много такива в които на големи мащаби имаш само три видими измерения, а на по-малки мащаби могат да са колкото ти трябват, просто за сега уредите ти са твърде груби за да ги видиш. Или другият вариант, електромагнитните взаимодействия (а ти мериш и наблюдаваш само чрез тях) са ограничени само в три измерения, и другите които евентуално може да ги има, са недостъпни чрез тях за наблюдение. Физиците ги знаят тези неща, и не се излагат така юрбулишката с такива твърдения. Затова и те подканям - мисли, не бълвай предразсъдъци... "Никога не казвай никога" По въпроса с реалността на пространството, също се решава с мислене и четене. Като начало си изясни чисто философското понятие за "реален".

Не се определя от това. Това е само за евклидово пространство, а първо трябва да определиш евклидово ли е пространството, т.е. приложимо ли е това определение за пространството за което говориш. Броят измерения е пряко свързан със симетриите, които се демонстрират в пространството. А това са симетриите, които изучава физиката. Тръгни от теоремата на Ньотер, тя свързва законите за запазване със симетриите във физиката. Част от тези симетрии са видимо свързани с пространствените симетрии, част нямат ясна връзка. Но ако погледнем нещата от друга гледна точка: пространството е специфичен комплекс от качества на материята (отношенията на протяжност и отстояние), а физиката изучава същата материя - тогава няма смисъл симетриите във физиката да делим на пространствени и непространствени, а можем да ги сложим всички в групата пространствени симетрии, т.е. ще разширим периметъра на понятието за пространство. И тогава количеството от тези симетрии ще е пряко свързано със измеренията (броят независими уникални параметри, нужни за описание на местоположение). Така тръгва и струнната теория. Ето ти ТУК нещо по въпроса.

В главата ти е голяма каша на тема реално, каша почиваща на същите процеси, които се подклаждат от предубежденията. Замисли се - какво разбираш под "реално"? Да можеш да го видиш, да го пипнеш, да го усетиш чрез сетивата си? Или реални са комплекс от свойства на една реална същност - материята? Защото пространството е такъв комплекс. В този смисъл пространството не е реален обект, но е реално защото е проявление на реална същност. Толкова се тръшка в тоя форум, тези базови истини не успя да научиш... Ще кажеш че е софистика, но ти не различаваш обект от качество. И очакваш качествата да имат проявленията на обектите. И се омотаваш сам така, както никой друг не може да те обърка

Естествено. Реалното физическо пространство.

Аз само ти показвам, че се пънеш да се изказваш по въпроси, от които нищо не разбираш, и заместваш това неразбиране с някакви школни предубеждения и предразсъдъци, чул но неразбрал. Дори не се замисляш над думите си, за уникалността, където те насочвам. Е при такова задръстване, защо се надяваш да разбереш нещо от физиката? Над собствените си думи не мислиш, над чуждите не си дозрял даже...

И колко са размерности? С шивашкият метър са три, а с по-точен доколко си опитвал? Повтарям, ти знаеш само за три, а за колко не знаеш, това е въпросът. Какво значи "няма да са уникални"? Какъв ти е критерият за уникалност? Това че разглеждаш декартова система с взаимноперпендикулярни прави? А кой ти е казал, че декартовата система е валидна за нашето пространство? Тя е валидна само за евклидово пространство, а нашето дали е такова? Пространство, в което наблюдаваш само три измерения с евклидово поведение на голям мащаб, но не знаеш колко измерения има които не си способен да наблюдаваш и които не позволяват да се прилага коректно декартова система, защо го изключваш? Защото ти е удобно да правиш като щрауса? Включи тоя процес на мислене, стига само на предразсъдъци си го карал... Да де, колко са тези уникални променливи за нашето пространство? Освен лесно видимите три, има или няма други? Ъ? И пак да ти подскажа - този въпрос може да се разреши, като се изучават симетриите във физиката. Не само като си смучеш пръстите по форумите

Остави тоя въпрос, Младенов още не е пораснал до там. Още се лута из пространството...

Как броиш измеренията на нереално пространство, и какво ги ограничава само до твърдението ти, че са три? Ами не е все тая. Аз не напразно подметнах, че има фактори, които са свързани с броят измерения, и те ограничават този произвол. Например симетриите. Сериозно? Един орех ако вземеш, може да му прекараш безброй прави минаващи през него и да определяш размера който те отсичат. Няма никакви ограничения, не знам как спря само на три. Изобщо, манджа с грозде става, нерде пространство, нерде материя. За кое от двете говориш, или само си приказваш така...? Разговорът все пак е за пространство, не за материя...

От къде следва това? Само не ми казвай, че толкова измерения можеш да преброиш. Защото не знаеш колко са тези, които не можеш да преброиш Така че не си способен да докажеш това твърдение. Нещо повече, изобщо не си наясно какви са факторите, които задават броят измерения в пространството. Така че вари го, печи го, това е едно произволно твърдение...

Гравити по-горе е дал точно и ясно определение. Аз ще се опитам да го разясня за по-лаишки настроените читатели От училище са ти останали някакви представи за геометрична крива. Представи си една такава крива върху повърхност, кривата е едномерно многообразие върху двумерна повърхност. Нека в някаква точка от тази крива прекараме допирателна. Нека сега да разгледаме друга, много близка до тази точка. Ако допирателната в нея е единствена и много слабо различна от предишната, ние казваме, че кривата е диференцируема, или че тя е гладко многообразие. Ако обаче в съседната точка има ръб, то нещата се усложняват. В близка точка от другата страна на ръба пак можем да имаме определена допирателна. Но в самият ръб имаме неопределеност - имаме кандидати за две допирателни, тази която е била преди точката на ръба, и тази която е след тази точка, и те са силно различни. При такава неопределеност, за такива ръбести криви казваме, че те не са диференцируеми, т.е. те са частично гладки, но глобално не са гладки - има точки в които кривата не е диференцируема. Сега, понятието диференцируемост е по-сложно, не опира само до свойствата на допирателни към кривата (а става дума за диференцируемост и от по-висок ред, например допирателна и към кривата, която се получава като функция на наклона на първата допирателна, и т.н.), но идеята трябва да е ясна. Този критерии може да се обобщи и за повърхнини, и за пространства от по-висок порядък. В това се крие смисъла на "гладкост" за абстракцията "пространство". Чрез такова определение вменяваме на абстракцията ново свойство. Кривата е абстракция, както и повърхнина, както и пространство, и така можем да въведем "грапавост" и за абстракция, не само за физически обекти. И това отваря пътя за аналогии с материялният свят, като "пяна" и други.

Не е истина, защото няма характеристики на истина. Просто е мнение. Мнението е променливо, за разлика от истината. Истината не е субективна. Ти бъркаш истина и правда. Правдата е субективна истина, не е истина в смисъла който обсъждаме. Истината е една, правдите са много.

Заповед не може да бъде истина, тя е мнение на заповядващият. А и не е факт, няма доказателкства че Бог е дал такава заповед, освен легенди и митологии. Фактите са истина. Няма неслучил се, фалшив факт. Има неистинни интерпретации на фактите.

Целият разговор го започнах поради твърдението ти, че "наличието на измерение можеш лесно да докажеш практически."... Само че ако се замислиш, проблемът е следният. Пространството не е физически обект, то е абстракция. Измерението е характеристика на тази абстракция. Абстракцията е мислено построение, не можеш да "я докажеш практически". Тоест цялата работа с практическото доказване беше умряла изначално... Тоест ти бъркаш, доказвайки наличието на нещо друго (движение), с "измерение". Измерението не е нещо, което може да посочиш - виж по-горе, то е характеристика на абстракция. За фазовите пространства само подхвърлих, че има много, с различен брой измерения. Статистическата физика използва 6-мерно такова, 3 измерения за координатите и три за компонентите на импулса на обекта. Математиката описва всякакви пространства, ние говорим за конкретна форма на метрично пространство, пространство-времето. И броят измерения се определя от други съображения.

Декартовата система е частен случай на афинната. При афинната система координатните линии не е задължително да са перпендикулярни, например така: например горната система, или тази долу дясно (криволинейна система от координати се нарича). Ако я ползваме нея, защо трябва да се ограничаваме до три направления само? Няма изискване да са взаимоперпендикулярни... Ти си се вторачил само в един частен случай, декартова система. Системите са много, най-разнообразни, но ограничението от 3 измерения явно не идва от формата на координатната система която си хареса човек. Аз се опитвам чрез ъглите да те извадя от тоя коловоз, ама не кънтиш, все декартова та декартова... Ето ти ТУК непълен списък от най-употребяваните. Температурата и налягането забрави, трябва първо да се прави разлика между фазово и метрично пространство, чак после да се разсъждава за измерения и подобни... Абстрактни математически пространства дал господ, но ние разсъждаваме върху едно конкретно от тях, намиращо се в определена корелация с реалността. Карай...