scaner

Остави тоя въпрос, Младенов още не е пораснал до там. Още се лута из пространството...

Как броиш измеренията на нереално пространство, и какво ги ограничава само до твърдението ти, че са три? Ами не е все тая. Аз не напразно подметнах, че има фактори, които са свързани с броят измерения, и те ограничават този произвол. Например симетриите. Сериозно? Един орех ако вземеш, може да му прекараш безброй прави минаващи през него и да определяш размера който те отсичат. Няма никакви ограничения, не знам как спря само на три. Изобщо, манджа с грозде става, нерде пространство, нерде материя. За кое от двете говориш, или само си приказваш така...? Разговорът все пак е за пространство, не за материя...

От къде следва това? Само не ми казвай, че толкова измерения можеш да преброиш. Защото не знаеш колко са тези, които не можеш да преброиш Така че не си способен да докажеш това твърдение. Нещо повече, изобщо не си наясно какви са факторите, които задават броят измерения в пространството. Така че вари го, печи го, това е едно произволно твърдение...

Гравити по-горе е дал точно и ясно определение. Аз ще се опитам да го разясня за по-лаишки настроените читатели От училище са ти останали някакви представи за геометрична крива. Представи си една такава крива върху повърхност, кривата е едномерно многообразие върху двумерна повърхност. Нека в някаква точка от тази крива прекараме допирателна. Нека сега да разгледаме друга, много близка до тази точка. Ако допирателната в нея е единствена и много слабо различна от предишната, ние казваме, че кривата е диференцируема, или че тя е гладко многообразие. Ако обаче в съседната точка има ръб, то нещата се усложняват. В близка точка от другата страна на ръба пак можем да имаме определена допирателна. Но в самият ръб имаме неопределеност - имаме кандидати за две допирателни, тази която е била преди точката на ръба, и тази която е след тази точка, и те са силно различни. При такава неопределеност, за такива ръбести криви казваме, че те не са диференцируеми, т.е. те са частично гладки, но глобално не са гладки - има точки в които кривата не е диференцируема. Сега, понятието диференцируемост е по-сложно, не опира само до свойствата на допирателни към кривата (а става дума за диференцируемост и от по-висок ред, например допирателна и към кривата, която се получава като функция на наклона на първата допирателна, и т.н.), но идеята трябва да е ясна. Този критерии може да се обобщи и за повърхнини, и за пространства от по-висок порядък. В това се крие смисъла на "гладкост" за абстракцията "пространство". Чрез такова определение вменяваме на абстракцията ново свойство. Кривата е абстракция, както и повърхнина, както и пространство, и така можем да въведем "грапавост" и за абстракция, не само за физически обекти. И това отваря пътя за аналогии с материялният свят, като "пяна" и други.

Не е истина, защото няма характеристики на истина. Просто е мнение. Мнението е променливо, за разлика от истината. Истината не е субективна. Ти бъркаш истина и правда. Правдата е субективна истина, не е истина в смисъла който обсъждаме. Истината е една, правдите са много.

Заповед не може да бъде истина, тя е мнение на заповядващият. А и не е факт, няма доказателкства че Бог е дал такава заповед, освен легенди и митологии. Фактите са истина. Няма неслучил се, фалшив факт. Има неистинни интерпретации на фактите.

Целият разговор го започнах поради твърдението ти, че "наличието на измерение можеш лесно да докажеш практически."... Само че ако се замислиш, проблемът е следният. Пространството не е физически обект, то е абстракция. Измерението е характеристика на тази абстракция. Абстракцията е мислено построение, не можеш да "я докажеш практически". Тоест цялата работа с практическото доказване беше умряла изначално... Тоест ти бъркаш, доказвайки наличието на нещо друго (движение), с "измерение". Измерението не е нещо, което може да посочиш - виж по-горе, то е характеристика на абстракция. За фазовите пространства само подхвърлих, че има много, с различен брой измерения. Статистическата физика използва 6-мерно такова, 3 измерения за координатите и три за компонентите на импулса на обекта. Математиката описва всякакви пространства, ние говорим за конкретна форма на метрично пространство, пространство-времето. И броят измерения се определя от други съображения.

Декартовата система е частен случай на афинната. При афинната система координатните линии не е задължително да са перпендикулярни, например така: например горната система, или тази долу дясно (криволинейна система от координати се нарича). Ако я ползваме нея, защо трябва да се ограничаваме до три направления само? Няма изискване да са взаимоперпендикулярни... Ти си се вторачил само в един частен случай, декартова система. Системите са много, най-разнообразни, но ограничението от 3 измерения явно не идва от формата на координатната система която си хареса човек. Аз се опитвам чрез ъглите да те извадя от тоя коловоз, ама не кънтиш, все декартова та декартова... Ето ти ТУК непълен списък от най-употребяваните. Температурата и налягането забрави, трябва първо да се прави разлика между фазово и метрично пространство, чак после да се разсъждава за измерения и подобни... Абстрактни математически пространства дал господ, но ние разсъждаваме върху едно конкретно от тях, намиращо се в определена корелация с реалността. Карай...

Как в полярна система ъглите стават перпендикулярни? От къде изобщо идва изискването за перпендикулярност? Перпендикулярно ли е времето в СТО на другите измерения (освен че така го рисуват по някои учебници...)? Топлината, масата и куп неща може да се ползват като параметри на динамична система, и от там да характеризират фазово пространство на тези параметри, което може да има много такива измерения. Квантовата механика в механизма на Хилбертово пространство има неограничено количество измерения, в обикновено фазово пространство - 6 измерения (координати и импулс). Но в случая май говорим за друг тип пространство и неговите измерения? Или бъркам?

Не, това не е свързано с измерение. Следвайки тая логика, може да се движиш напред назад по безброй направления, това не означава, че има безброй измерения. Няма такава връзка. И си припомни полярната координатна система, там ъглите на движение по кое направление са измерения?

Аз доколкото съдя от това което чета и чувам, ситуацията е следната. Във филма Певчих представя за предатели и Елцин, и либералите които се опитваха да управляват тогава, и олигарсите които се зародиха тогава и се възползваха да изкупят икономиката за стотинки (по мое мнение филма трябваше да се казва "Мошеници"). И в доста черна светлина беше представен между другото и Ходорковски, който тогава също се облагодетелства, а сега е един от предводителите на опозицията. Част от опозицията възприема такова представяне на историята като завоалирана форма за подкрепа на текущия режим - "вижте колко лошо стана тогава, като дадохме свобода за промени". От друга страна, ФБК винаги са се държали високомерно по отношение на останалата опозиция (преки наследници на Навални все пак), и не искат да участват в дискусии по повдигнатите въпроси (около общата стратегия при миналите избори беше същият разнобой). Изживяват се като окончателни носители на истината. И това създава поредната линия за разделение. Скорошните перипетии около Леонид Волков, който лобираше за махане на санкции от ред олигарси, също подклаждат тезата за двоен аршин. Самата опозиция е достатъчно разделена, и такъв филм се възприема като провокация на една част от нея към другата. ФБК се изживява като основен опозиционен център, имащ правото да критикува останалите, а на практика реалността е друга.

Те руснаците си го знаят - "умом Россию не понять".

Въпросът е до конвенция. Ако почнеш с някаква сигнатура, трябва да караш с нея до край. Някога, в по-старите книжки често се срещаше именно такава форма. Стандартно евклидово пространство (+1,+1,+1), и само добавяш време без да променяш нещо друго, правиш минимални промени: (-1,+1,+1,+1), като времето го слагаш като нулев индекс (срещаше се и като четвърти индекс, накрая). После се появи Хокинк и компания, и обърнаха знака Просто трябва да свикнеш и да знаеш какво да очакваш. Знаците в сигнатурата само променят знака на квадрата на интервала, но на него му е все едно, щото е комплексен. Да, дължи се на стойностите на метричният тензор, които формират ненулева кривина в ОТО, и нулева в СТО. Повече яснота за философията по отношение на лоренцовото скъсяване би ти дала геометрията на Минковски. Там всеки наблюдател си е нормален от всякъде, просто отправните им системи са завъртяни в 4-мерното пространство и време на ъгъл, определен от взамната им скорост. Реално когато илюстрираш с чертежи, рисуваш осите им Х паралелни, но в пространство-времето те не са (поради ъгъла), и тази видима паралелност се получава от факта, че всеки мери само в собствената си система, и наблюдава в нея пространствено-времевата проекция на отсечките и интервалите на другия. И тъй като проекциите са по-малки от 4-размерът, имаш тези скъсявания. Ако двамата наблюдатели са взаимонеподвижни, тогава и оста Х, и времевата ос ще са им паралелни, и всеки 4-размер (дистанция между две събития) за единия (линеен + интервал) ще съвпада с този за другия. Но когато са взаимоподвижни, един и същи 4-размер на всеки от тях ще се проектира върху осите с различна проекция, 4-размер оформен от едновременни събития в системата на единия (формиращи интервал и дистанция) ще се проектират в системата на другия като по-къса дистанция, от там и скъсяването. Нямаш физическо въздействие, за това и казвам, че инерциалното движение е само състояние (статично завъртане в пространство-времето). Сега, ако имаш сблъсъци, ъгълът на въртене ще се променя, защото имаш неинерциално движение, но това не променя горната логика. И по тази логика може да разглеждаш измерения само в системата на конкретен наблюдател. В системата на другия осите имат други направления, измеренията геометрично са различни. Затова и не ми харесва твоят подход който се вторачва в конкретни измерения...

Не, не изключваме, разбира се. Но опитът сочи, че руската информация има период на втасване. Първо нямало изобщо удари, после са отбили всички удари, после паднали отломки без ущърб и жертви, после се появяват доказателствата за катастрофата и некролозите... Тоя жизнен цикъл на руските официални новини отдавна е утвърден и доказан Запасяваш се с пуканки, и гледаш развитието на нещата. О, руското безхаберие и наплевателство към всяка дисциплина е световно известно и неизкоренимо. На руснаците не им трябват украинци, за да им горят рафинериите, сами се справят. Украинците само помагат с каквото могат.

Те там всички инциденти стават поради пушене на неправилното място. И крайцерът "Москва" за това потъна...

Е, включи малко мисленето де... Стига с това сляпо вярване. 200 литра е кубче по-малко от 60см Х 60см Х 60см. Няма такива влакови цистерни, а и се вижда, че пожарникарите поливат големи цистерни, 500 кв. метра пожар и такъв дим се прави от много по-голям обем. Нормално влакова цистерна носи от 20 до 70 тона и повече. Така че пътьом откриваш и печатна грешка под видеото

Ето ти уравнението на Шрьодингер: Това е линейно уравнение за вълновата функция, защото всеки от операторите пред нея е линеен. Тоест, ако операторът R е линеен, това означава че ако имаме x=x1+x2, то R(x)=R(x1)+R(x2). Тоест ако имаме две независими решения на уравнението, x1 и x2, то и сумата им ще е решение на уравнението. Това е суперпозицията в квантовата механика. СТО е теория развита в псевдоевклидово пространство, уравнението на Шрьодингер е написано в евклидова нотация, съответно СТО нищо не изкривява в това уравнение. ОТО обаче е нелинейна теория, и налага изменения, които повреждат суперпозицията по-горе. Може да си представиш нещата като разпространение на вълни в среда (до известна степен върши работа). СТО създава линейна среда, която не изкривява вълните - две вълни с амплитуди А1 и А2 като се срещнат, ще направят вълна с амплитуда А1+А2. ОТО обаче създава изкривено пространство, изкривена нелинейна среда, в която се разпространяват тези вълни. Съответно като се срещнат, резултатът няма да е съответната сума. Цялостната евклидовост на СТО води до лесното съчетание. Няма смисъл да се съсредоточаваш на някаква бройка измерения, всички те са евклидови (или псевдоевклидови, ако включим и времето, което не променя картинката). Не те разбирам какво искаш да кажеш. Всяко пространство, не само евклидовото, може да бъде празно и със същите свойства. Проблемът е, че ОТО забранява това. Уравненията и описват връзка на материя и геометрия, и предполагат, че ако няма материя, няма и геометрия, т.е. пространство. Лоренцовата сигнатура има и друга форма, при която по-нагледно се вижда ролята на времето. От едно евклидово тримерно пространство със сигнатура (+1,+1,+1) добавяйки време получаваш псевдоевклидовото пространство (+1,+1,+1,-1). И имаш свобода да ги преномерираш и да смениш глобално знака, ако те кефи. Тая интерпретация не е добра. "Скъсяване" подразбира действие, а инерциалното движение не е действие, а е състояние. Тоест наблюдаваш евентуално отношение на измерено от неподвижния наблюдател в неговата система, и от подвижния наблюдател в неговата система. За празното пространсвто не можеш да твърдиш че се скъсява, защото не можеш да наблюдаваш такова скъсяване - нямаш нужните кабърчета, забити в пространството. И не знам защо намесваш Пенроуз под път и над път... Неговите идеи са на база неговите съображения, които е изложил. Какво му е мястото тук?

Появява се информация, че обвинението за корупция е само за пред публика. Вменяват му държавна измяна. За корупция не биха го арестували.

Хм, според мен това не е добре за войната. Ще вземе да повлече оставка и на Шойгу, а на негово място може да дойде някой много по-компетентен...

Пренормировките са съвсем друга бира. Те се появяват в квантовата теория на полето още на ниво евклидово пространство. ОТО няма никакво отношение към тях, там играе само линейната теория СТО. Има много по-сериозни проблеми при обединение на КМ и ОТО. Уравненията на КМ са линейни. Това значи, че ако имаш две решения на състоянията, то и произволна линейна комбинация от тези решения също ще бъде решение на тези уравнения. Ако имаш състояние "жив" и състояние "мъртъв", то простата сума също ще бъде решение - жив и мъртъв едновременно. Това лежи в основата на принципът на суперпозиция, който е изключително важен в КМ - там обект може да изпадне в суперпозиция от няколко състояния, примера с котката на Шрьодингер (а най-вече сплетеността на частиците се базира на това). СТО в това отношение е линейна теория, тя не нарушава тези свойства на КМ. ОТО обаче е нелинейна теория, нейните уравнения описват неевклидово пространство. И в общият случай при обединение с КМ тази нелинейност се прехвърля на уравненията на КМ, и суперпозицията като свойство се прецаква още в началото. Тоест не е това пътят. Затова в струнната теория се опитват да разглеждат един особен клас пространства, пространствата на Калаби-Яо. В тях тензорът на Ричи е нула, а той е един от проблемите носещи нелинейността. Но това не решава проблема, тези пространства са изкуствено външни, затова и изпълняват ролята на контейнери, които не зависят от разпределението на материята - противоречат на базово изискване заложено в ОТО. И няма оправия в тази посока. Така че никой не настоява на евклидов или псевдоевклидов подход. Нито един от тях не се справя със състоянието на квантовата пяна, в която изчезват измеренията и самото пространство-време. Това не е вярно. Едно пространство може да е евклидово и с 500 измерения. Ето ТУК напрмер е простата дефиниция. Сигнатурата на такова пространство е само положителна (+,+,...), и разстоянието между две точки също е положително или нула. Ако има три измерения, ще бъде тримерно, ако има пет - петмерно. Тук не става дума за делене на пространствени и времеви измерения, евклидовостта се дефинира без такава разлика. Може да има 2 пространствени и 5 времеви измерения, ако попада под горното правило пространството е евклидово. Псевдоевклидовото пространство е разновидност на евклидовото, в което сигнатурата съдържа и отрицателни числа, а разстоянието между две точки може да е нула, реално число ли комплексно число. Няма значение колко измерения съдържа, бройката не определя характера му. И двата типа такова пространство са подходящи за КМ, при чисто евклидово е класическата КМ, при ползване на псевдоевклидово (от СТО) е квантовата теория на полето. Тези свойства на евклидовото/псевдоевклидовото пространство позволяват съхраняване на линейността на уравненията на КМ и суперпозицията на състоянията. Но забележи, няма ограничение колко ще бъдат измеренията, повече измерения = повече симетрии във физиката = повече свойства в решенията на КМ в случая. И това не е вярно. Под контейнерно пространство се разбира външно, фиксирано, с неповлияна от материята геометрия пространство. Това е пространството на СТО, но не и на ОТО. В ОТО главната фишка е, че геометрията определя поведението на материята, а разпределението на материята определя самата геометрия. Това не е пространство-контейнер. Тук няма значение дали имаш имагинерни величини или не в метричния тензор. Важни са величините на елементите на метричния тензор. Ако те са 1 или i (с различна сигнатура), това е евклидово или псевдоевклидово пространство, независимо колко измерения имаш сумарно, колко от тях са пространствни и колко времеви. Ако елементите на метричният тензов са функции от разпределението на материята, вече имаш неевклидово пространство. Например ако е с положителна кривина, ще е риманово, или псевдориманово (като аналог на псевдоевклидовото). И това внася нелинейността в уравненията на КМ. Но главният проблем е, че при близки към планковите мащаби се прецаква самият подход с геометрията, защото се обезсмисля пространствено-времевият подход, а като следствие и играта с измеренията. Безсмислено е да разсъждаваш дали ти трябват 4 или пет измерения при положение, че няма пространство което да се характеризира с тях. Подходът който имаме сега - изхождайки от някаква геометрия, стигаме до квантовата пяна, където геометрията изчезва и всъщност попадаме в сингуларност. А се търси подход, при който да се тръгне от някакви базови принципи, даващи законите в квантовата пяна, и от там да изкристализира като следствие пространство-времето каквото го познаваме на големите мащаби. Тогава като следствие ще се види на кой етап какви и кои измерения са важни и кои не. Идеята е, че пространството и времето се пораждат от някакви други свиойства на материята при определени мащаби. Търси се теория, която да не се описва с пространство и време, съответно геометрията (с измеренията) в сегашният и вид да не се използва. А ти стреляш в тъмното...

Тази нощ петролни съоръжения в Русия бяха атакувани с дронове. В Смоленска област гори петролно депо, а във Воронеж - петролна рафинерия. Безпилотни летателни апарати атакуват и Липецкия тракторен завод, който произвежда, наред с другото, шасита за военна техника. Степента на щетите, нанесени на завода, засега не е известна. Пожарът във Воронеж: https://t.me/Crimeanwind/58230 Пожарът в Смоленск: https://t.me/Crimeanwind/58228 Руското министерство на отбраната потвърждава, че осем украински безпилотни самолета са били свалени над Курска, Белгородска, Воронежка и Смоленска област.

По този повод да припомня една мисъл на Ричард Гиър: "Това е животът и никой от нас няма да се измъкне жив оттук. Затова престанете да се отнасяте зле към себе си дори в мислите си. Докато има време, трябва да живеете за свое удоволствие. Затова правете каквото искате. Яжте добра и вкусна храна. Разхождайте се под слънчевите лъчи. Кажете истината, която носите в сърцето си като скрито съкровище. Бъдете глупави, бъдете добри, бъдете странни, но бъдете себе си. Няма време за нищо друго."

Човече, близо до планкови мащаби, квантовата пяна изключва самото понятие "геометрия" в смисъла който сега влагаме в него - всички характеристики, които приписваме на геометрични обекти, липсват, защото нещото там не можем да наречем пространство. Нито време, затова и представите за подвижен/неподвижен също не работят. Там няма декартови координати, евклидова геометрия, лоренцови скъсявания. И тук е основният проблем - как от тази квантова пяна възникват макромащабните пространство и време. Този преход от какво тръгва, и какви са законите му? Ако знаем тези неща, чрез тези закони можем да разсъждаваме какво се случва на планковите мащаби, съответно и как се появява от хаоса стрелата на времето, и измеренията от къде се вземат. Но не ги знаем тези закони, и на този етап нищичко не можем да кажем. За това и не можем да обединим квантовата механика и ОТО в единна теория, ОТО изисква геометрия, каквато на тези мащаби квантовата механика не позволява. Такова обединение трябва да ни даде възможност от микромащаби да изведем еднозначно макромащабната физика, а в момента ние сме в позиция в която да гадаем как от макромащабната физика да изведем законите в микромащаб (общите, ОТО+КМ), и този подход не работи, защото не е еднозначен най-малкото. И основният проблем е именно, че в близки до планковите мащаби самото понятие "пространство" губи смисъл, с него губят смисъл и понятията "измерение" като някакви геометрични схеми (но остават като "независими степени на свобода" например). Губи се самият смисъл на "размер". И лошото е, че не знаем с какво да заменим тези липси, за да създадем физика в тази област. За сега нямаме обекти с които можем да мислим и чрез които да създаваме описание, когато се лишим от пространство и време. И помисли - измеренията не са материални обекти, те не се характеризират с протяжност

Терминът "мащаб" не предполага различни размери по различни измерения. Не се разглеждат обекти като конци, а обекти като кубове или близки паралелепипеди, кълбета. Тоест всички пространствени измерения се разглеждат в сходен мащаб. Ти се бъркаш от това, че различните измерения могат да имат различни поведения на различен мащаб. В случая аз ти разказвам, как всички измерения на близки до планковите мащаби имат поведение, което не може да опише пространство и време, тоест там физиката се чупи, понятието "измерение" губи смисъл. Това че някои измерения не могат да напуснат този мащаб (контрактирали са там, както повечето измерения според струнната теория) не означава, че и останалите измерения в този мащаб нямат особено, хаотично поведение. Просто те, на по-големи мащаби, в резултат на някакво осредняване което не познаваме, се заглаждат и рисуват картината на пространство-времето каквато я познаваме. Но близо до планкови мащаби всички измерения съставят квантовата пяна, престават да съществуват защото пространството което те характеризират също го няма в този мащаб. Аз не ти говоря как неопределеността се проявява някак на макрониво, а че на микрониво планковите размери са граница за нашите представи за пространство и време, включая всички измерения - като нямаш пространство в познатият смисъл, нямаш и измерения. Тоест, в околопланковите размери не можеш да ползваш понятия като време, пространство, измерения, метри, часовници, цялата позната физика. Демек планковите размери не са някаква реална физическа граница за размери, а оценка доколко нашите макропредстави за пространство и време са състоятелни или не в зависимост от това доколко близки мащаби разглеждаме.

Ами точно за това става дума - че в тези мащаби няма часовници и метри, няма пространство и време в смисъла който ние влагаме за по-големи мащаби, няма настояще, минало, бъдеще. На тези мащаби няма стрела на времето, защото няма време. И че именно в резултат някакво осредняване, на големи мащаби се получава това което виждаме, произхождащо от хаоса на микромащабите. Как точно, трябва да ни каже теорията за квантовата гравитация, като я направят. Но принципът за неопределеност никой не го е отменил, и той сочи именно за такава реалност, а не за твоите гладки картинки. Затова и никакви причесани картинки свързани с планковите мащаби нямат смисъл и нищо не може да се обясни с тях.