scaner

Да, Шпага, не мога да се съглася с твоите обяснения. Защото в тях има елементарно объркване на понятията, подложено от нашите откриватели. Противоположното на 'реално' е 'нереално' или 'фиктивно'. Противоположното на 'относително' е 'абсолютно'. Термините 'реално' и 'относително' не са антагонистични. Едно движение може да бъде едновременно и реално, и относително. Нещо повече, нереални, фиктивни движения няма. Така както няма и абсолютни. Затова във тази област на физиката 'реално' и 'относително' имат еднакъв смисъл по отношение на 'движение'. Играта на думи, която са захванали нашите изобретатели в тази посока е обречена. Нещо повече. Движението няма причина. То е неотменен атрибут на материята, така, както няма причина и за съществуването на материята. Материята съществува чрез движение, и това не са празни твърдения. И последно. Никъде в сметките на нашите изобретатели не се използува някакво особено свойство на движението, засягащо каквато и да било по смисъл 'реалност'. Те просто си въвеждат някаква координатна система, и си смятат в нея. Това че с думи настояват това да е слънцето, по никакъв начин не се отразява на резултата. Както дадох един пример, земята се върти заедно със слънцето около галактичното ядро, и това движение дори по ограничения смисъл на 'реалност', измислен от нашите откриватели, е също реално. Имаме две различни 'реални' движения, което е достатъчно да е в сила противоречието за което споменах, и да се изхвърли теорията им на бунището на забравените хипотези. Не че тя го е напускала, по много други причини, които също споменах и за които изобретателите не отговориха - защото не могат. Особено за объркването им с тъждеството 1 = 1, което дори ти самата можеш да разбереш ако ти помогна с просто обяснение за него, и ако можеш да смяташ прости сметки наум. Защото намирането на едни обяснения за логични, и дали те наистина са логични, са две съвсем различни неща. Но за теб не си струва да се стараеш, аз пък не мога да помогна с друго.

Здравейте st_jordan! Интересни награди предлагате: Мога да коментирам само следното. И в една таблица по интеграли или в таблицата на умножение, математическите операции са без грешки. Но никой не казва че това е физическа теория. Защо ли? Защото в тях няма физика. И при вас е така, може би физиката се е удавила в някоя чашка? Това разбира се не ви е попречило да изплагиатствате готовите формули на Айнщайн, и от равенството 1 = 1 да получите каквото ви хрумне Към Шпага имам един насочващ въпрос. Как от следните две твърдения ти избра че е вярно само първото: 1) на st_jordan: Човекът продължава да приравнява движението на Земята около слънчевия център с безбройните едновременни относителни движения, все едно конник да препуска едновременно във всички посоки. 2) моето: Уловката е, че координатната система в която са направенио математическите манипулации, и се спряга прословутият 'инвариант', е напълно произволна Kато пренебрегнем фактът че примерът на st_jordan не е логичен (един обект наистина има безброй относителни движения относно различни отправни системи, но не може да се движи едновременно във всички посоки), би ли сравнила тези твърдения с еквивалентните на Айнщайн: 1) скоростта на светлината в ИС на даден конктретен наблюдател е 300000 км/с. 2) скоростта на светлината във всички ИС е 300000 км/с. Всяко първо твърдение от двете групи се отнася за конкретна КС, всяко второ показва нещата по отношение на другите КС. Първото твърдение само по себе си не е нищо особено (както и твърдението на st_jordan за творението му по отношение на една КС, свързана със слънцето). Второто обаче е обърнало цялата физика - и не само за това, че включва първото. При нашите откриватели неизвестно защо те се срамуват да признаят, че математиката им се отнася за произволни КС (който не вярва да провери) и наблягат само на една от тях. Защото за една от тях се прикриват противоречията, които следват от тяхното математическо философстване, и удавената в питиета физика в основата му. Напоследък обективността ти изневерява. С кой ли?

Погледнах и новото му творчество. Там г-н st_jordan направо ви се подиграва (а може би и на себе си също?) с незнанието ви на математиката. Но няма да го коментирам. Само ми е любопитно, за кого пише такива усукани математически текстове и ги слага тук?

Благодаря, Шпага, за интересната характеристика. Но какво друго мога да дочакам, след като наследникът на Ръдиард Киплинг спекулира с това, че тук почти никой не знае математика и не може да разбере фалша на това, което той пише? Добре, ръкопляскайте му, заслужили сте го, той само за това се мъчи тук. Пък елементарната научна етика ще я погребем заедно с физиката.

Пенчо, това са глупости, защото по Нютоновият закон не може да се изчисли масата на планетата.

Пенчо, дай количествен израз на центробежната сила както е според тебе, и тогава ще разсъждаваме.

Пенчо, напиши количествена формула как скоростта на въртене на централното тяло определя центробежната сила. Така с голи приказки нищо няма да полуичиш. Напиши формула, за да видим дали тя е вярна за слънцето, за Земята, за Юпитер. Само така може да ми докажеш че си прав. А като я напишеш, съм ти подготвил изненада за слънцето

Това е само половината истина. Другата половина е, че математическите манипулации на г-н st_jordan са приложими във всички произволни КС. Това че г-н st_jordan се ограничава в разсъжденията си, не ограничава приложимостта на резултатите и показваща тяхната противоречивост. Едно такова безоснователно ограничение е по-скоро манипулативно за четящите. Наистина, за движение на наблюдател в една конкретна КС (коя да е от безкрайното множество, не е нужно да налагаме магическата дума СВ на нея) скоростта на светлината определяна от наблюдателя ще бъде една единствена (според математическите резултати). Но след като самият избор на тази отправна система в която се движи наблюдателят определя различна скорост, се достига до противоречието което съм показал. Поставете си очилата, г-н Петков, не обвинявайте други за вашето късогледство.

Здравейте st_jordan! Вие силно разочаровате публиката, която поне малко разбира от физика (не вкл'чвам тук единственият ви клакьор). Вместо да говорите за физика и да обсъждате очевидните противоречия във вашето творение, ви се плъзгате по повърхността, и цитирате същите противоречиви твърдения като доказателство че сте прав? Какво всъщност доказвате с тях? Да започнем поред с отговорите ви. 1) (автор scanner) "Той си избира една (произволна!) координатна система, и започва да разсъждава за някакъв инвариант в нея, свързан с разстоянието и скоростта на светлината." 2) (автор scanner) "(той набляга неизвестно защо като пример за движение на земята в отправна система на слънцето)" 1а) Абсолютно невярно твърдение. 2а) Нелепо. „За геометрична и физична интерпретация на понятията реално и относително движение се прибягва до опростената и добре проучена от теорията и опита проблема на двете тела, които в случая са Слънцето (М) и Земята (m), влиянието на останалите тела в слънчевата система се пренебрегва. Съгласно известните и потвърдени от опита закони на механиката, между двете тела възниква сила на привличане, под действието на която Слънцето и Земята се движат ускорително около общия център на своите маси (М и m), където (в ОЦМ) въвеждаме началото на правоъгълна координатна система със запазваща се пространствена ориентация на координатните оси (няма въртене на системата спрямо равнината на физичното махало)." От дадения откъс е очевидно, че не избирам произволна (!) КС, а системата с начало в ОМЦ на слънчевата СВ, спрямо чийто център Земята извършва своето реално движение с известната от опита и наблюденията орбитална скорост (V). Реално движение. „Ето един потвърден от опита пример от земната сфера на влияние. Необходимата, строго определена орбитална скорост на космическите станции, примерно първа космическа скорост, това е скоростта на станцията спрямо (аналогично дефинирана) привилегирована система в общия масов център на земната гравитационна система (СВ), а не спрямо стартовата площадка, спрямо влакове, самолети, спрямо други сателити, спрямо Луната и пр. произволни системи. При реалното движение на материалното тяло, това тяло действително се премества от една към друга област на полето, във всяка точка на което векторът на интензитета има различна големина или посока. Още Галилей е показал, че не е нужно ускорение за да има движение. Но вие изглежда не сте наясно с постиженията на науката, която искате да променята. Хайде да се върнем на основите на физиката, и да видим какво е това нещо "движение" в тази наука. Още съвсем в началото се изучава, движение имаме когато едно тяло промени разположението си спрямо друго тяло. Всяко кинематично движение във физиката попада в тази дефиниция, вашият частен случай на "реално" - също. От същата физика знаем, че е удобно и естествено да описваме движението в координатна система, за да имаме неговото количествено описание. Всяко движение може да се опише в координатна система, включително и вашият изключително частен случай, движението на земята около слънцето (и обратното движение, на слънцето около земята!). Затова отговорът ви 2а) е несъстоятелен. Тук веднага виждаме разхождението на думи и дела. Вашата математическа разработка използува най-общите свойства на координатна система (като съвсем некоректно говори за някакъв инвариант, но това е друга тема, тук ви трябват повече знания, но тук е коренът на противоречията). В този смисъл вашата математическа разработка е приложима за всяко движение, в много частен случай и за "реалното" според вас. В разработката ви няма нищо което да ограничава типа на движението, затова тя е приложима за всички движения, в произволни координатни системи. Поради което отговорът ви 1а) е напълно некомпетентен. А разхождението на думите с делата идва точно от това - математическата ви разработка работи във всяка координатна система, докато словестните ви излияния са се хипнотизирали само върху една - върху някакви сфери на влияние, които дори ги няма в използуваната от вас математика. 3) (автор scanner) "Дотук няма никаква гравитация, никакви сфери на влияние съответно." 3а) Влиянието на гравитацията се отчита в следващите приложения на инварианта. Аз не обсъждам следващите приложения, коментарът ми е върхи основата която сте написали. Щом тя е така противоречива, гравитацията само ще задълбочи проблема. 4) (автор scanner) "Уловката е, че координатната система в която са направенио математическите манипулации, и се спряга прословутият 'инвариант', е напълно произволна." 4а) Отново същото, произволно, абсолютно невярно твърдение. Мислете преди да пишете. А първо прочетете какво сам сте написал, за да не сте толкова некомпетентен с темата и с отговорите си. 5) (автор scanner) "Имаме свобода да изберем друга такава отправна система и да извършим същите изчисления." 5а) В конкретния пример нямате свобода да избирате друга система, тъй като Земята вече е избрала и се върти около центъра на слънчевата система. Движението на Земята спрямо друга отправна система ще бъде привидно, мнимо, фиктивно, движение, което не може да предизвика реални промени в сферата на влияние. За вашата математика нито едно от посочените движения не е привидно или мнимо. Вие сам сте си вкарали автогола, след като използувате толкова евтини математически модели, основани само на евклидово разстояние и на някакво движение (мнимо или реално?!) на светлината. Отново извеждате математически едно, а тълкуванието му няма нищо общо с него, и се налага да се обогатява с фантазия. Но само за момент, да загърбим абсолютният произвол в избора на КС, следващ от вашите творения. Веднага пример за друго 'реално' движение, каквото земята е 'избрала'. Това е движение в координатната система на галактическият център. В тази система земята е избрала, заедно със слънцето, да се движи със скорост около 220 +/- 30 км/с. В същото време, тя съвсем 'реално' (според вашата дефиниция) се движи около слънцето със скорост 30 км/с. И могат да се намерят още много такива 'реални' движения. В коя отправна система да разглеждаме резултатите за вашата скорост на светлината (на база дотук написаното от вас), или и в двете едновременно? Математиката ви мълчи, а произволното спрягане на термина СВ без отношение към резултатите е смешно. Това е пример за противоречие и към коментара ми за следващата точка. 6) (автор scanner) "В тази друга система земята, разбира се, ще се движи с друга скорост. И в резултат от получените формули, скоростта на светлината за земята в тази система ще е друга." (6а) Коя е тази друга, освен системата с начало в общия масов център на слънчевата СВ? Всяка координатна система, в която можем да запишем координатите X,Y,Z, които вие използувате, можем да формулираме евклидово разстояние, и можем да твърдим че светлината се движи с някаква скорост, за да напишем погрешният ви "инвариант". Масовия център на слънчевата СВ няма нищо общо с математическите ви писания до тук, той е само частен случай. Прочетете си какво сте натворил, преди да питате такъв елементарен въпрос. (7) (автор scanner) "Като краен резултат – наблюдателят на земята ще измерва безкрайно многообразие от скорости на светлината, при това едновременно, защото земята едновременно се движи с различни скорости относно различни отправни системи. Това е противоречие." Не, това е вече лудост. Човекът продължава да приравнява движението на Земята около слънчевия център с безбройните едновременни относителни движения, все едно конник да препуска едновременно във всички посоки. Може да е лудост, но е следствие от вашите математически манипулации (в които движението е описано относно произволна отправна система). Ако това е лудост, те също са, което намеквам и аз в критиката си. Виждате ли колко е лошо когато на думи искаш да получиш едно, а на практика се получава друго? Затова на вас антирелативистите никой не ви обръща сериозно внимание. Вие никога не спазвате елементарната логика предпоставки->следствия. Най-общо казано, авторът на възраженията е пределно обсебен от ТО. Той не обсъжда инварианта на СВ от гледна точка на логиката, резултатите, опита и действителността, а по-скоро изрежда противоречията на инварианта (1, 2) с теорията на относителността, която е право противоположна, несъвместима с нашата постановка, най-вече с реалността. Логиката на резултатите ви не фаворизира никакви СВ. Тя твърди, че каквото ще се случва в избран СВ, законите ще са същите и в произволна друга координатна система. Изкуственото игнориране на останалите координатни системи за сметка само на избрани от тях, наречени СВ (?) е изкривяване на нормалната логика. Нужни са ви други резултати, които да са валидни само за СВ. Аз коментирам наличните, а не мечтаните от вас резултати. Отговорите ви до тук са напълно безсмислени и несъстоятелни. Преднамерено сте си въвели някакви ограничения за тълкуването на резултатите, които при това са несъвместими със самите резултати. От там е разхождението на думи и дела - едно извеждате математически, друго трябвало да бъде, си фантазира Петков. Избягвате коментар и върху втората ми забележка, как от тъждеството 1 = 1 стигате до някакви потресаващи Лоренцови фактори и възвишени разсъждения за скоростта на светлината като еталон и т.н.? Но това дали преставате да отговаряте на основателната ми критика, няма по никакъв начин да направи творенията ви по-вярни. Още по-малко ще я премахне (критиката). Само премахването на противоречията може да е достойно оръжие срещу всяка критика. Но това означава изоснови да се преработи цялата идея. (тук не съм засягал последното ви творчество, за него ще има отделна критика, ако я заслужава. Но ако лежи на противоречията разгледани дотук, със сигурност ще я заслужи)

Не, Пенчо, във всяка точка по орбитата двете сили са еднакви. Ако не бяха, щеше да има разлика, която да извършва работа върху орбитиращото тяло, и да се получава енергия от нищото. Пенчо, питах те, кой клас си завършил?

Не, Пенчо, Нютон не греши. Защото скоростта на сателина не зависиот скоростта на въртене на централното тяло. Поне не в теорията на Нютон, поради което не може да му се вменява грешка. Да, Пенчо, ще останат. Крайният размер на всеки от сателитите ще оказва влияние на неговото собствено въртене, като сателита постепенно ще забавя въртенето около оста си, така както Луната вече не се върти а гледа с една страна земята, така както Меркурии гледа с една страна слънцето, това очаква в далечно бъдеще и всички други планети. Но въртенето на централното тяло няма нищо общо. И тук бъркаш, Пенчо. Центробежната сила е пропорционална на разстоянието до сателита и скоростта на въртене на този сателит на квадрат (може да го пробваш с топче на конец), не зависи от скоростта на въртене на централното тяло. Плътността на твоите частици на магнитно поле обаче ще намалява обратно пропорционално с квадрата на разстоянието, тоест силата на центробежно отблъскване, както я наричаш, с която те биха натискали сателита ще намалява с квадрата на разстоянието, вместо да расте пропорционално на него.

Не, това е пожелание какво искате вие да се описва с математиката. А това което описва сt_jordan засега няма нищо общо с СВ, това е някаква вариация на тема - евклидово разстояние в произволна КС, гарнирано с разпространение на светлина. Точно за това казвам, че не схващаш какъв номер ти е скроил за хипотезата st_jordan. Аз ги посочвам, ама ти веднага се хвърляш да ме критикуваш. Какато сам си признаваш, поради неразбиране и сляпо вярване.

Г-н Петков, не само топка няма, но и мач няма. Това че не разбирате от формули, може да оправдае предишното ви изказване за моя коментар. А ако разбирахте от формули, щеше да ви е ясно че математическите експерименти на st_jordan които коментирах нямат абсолютно никаква връзка със каквито и да е Сфери на влияние, които ви се привиждат. Но имате оправдание, тъй като не ви е ясно какво е казал st_jordan, и се изказвате на тъмно по инерция. А той ви е скроил голям номер

Ами то и тая тема натам е тръгнала.

Здравей Шпага! Аз лично предпочитам от изброените алтернативи първата, защото я правиш с финес!

Здравей Шпага! Чел съм всичко много внимателно. Не, не знам дали казаните дотук неща са верни. Мога да съдя дали са противоречиви. А те са. И веднага ще ти дам очевиден пример. Ако се проследят внимателно математическите извадки на st_jordan, се наблюдава следното. Той си избира една (произволна!) координатна система, и започва да разсъждава за някакъв инвариант в нея, свързан с разстоянието и скоростта на светлината. В резултат от математическите манипулации се получава, че за движещо се тяло в тази координатна система (той набляга неизвестно защо като пример за движение на земята в отправна система на слънцето) скоростта на светлината се определя от формула, в която участва скоростта на земята. Дотук няма никаква гравитация, никакви сфери на влияние съответно. Уловката е, че координатната система в която са направенио математическите манипулации, и се спряга прословутият 'инвариант', е напълно произволна. Имаме свобода да изберем друга такава отправна система и да извършим същите изчисления. В тази друга система земята, разбира се, ще се движи с друга скорост. И в резултат от получените формули, скоростта на светлината за земята в тази система ще е друга. Като краен резултат - наблюдател на земята ще измерва безкрайно многообразие от скорости на светлината, при това едновременно, защото земята едновременно се движи с различни скорости относно различни отправни системи. Това е противоречие. То показва, че целият последен постинг на st_jordan (в който гравитацията не се разглежда) е основан на противоречие, и всичките заключения които той там прави, не са верни (за скоростта на светлината като стандарт и т.н.). Пак казвам, критерият за вярност тук се основава от критерият за вътрешна непротиворечивост, който категорично се произнася в случая срещу резултатите. Аз обсъждам само (тенденциозно елементаризирам, принизявам!) конкретните резултати. Какво ще бъде при наличие на гравитация, засега не знаем. Е, няма да вадя другите си козове, за тях по-нататък.

Пенчо, в порива си да се покажеш по-умен отколкото си, си пропуснал фактът, че за да имат два сателита еднакви скорости при различно масивни централни тела, те трябва да се намират на различни разстояния от съответния център, И резултатът ще бъде: M1/R1=M2/R2, a G са еднакви и се съкращават. А че G не е само константа за взаимодействието земя-луна а е обща и за другите тела, се вижда и на практика, при приложение на нютоновият закон за движението на другите планети. Ти до кой клас си я докарал в училище?

Koй не е разбрал е напълно очевидно. Двете определения са синоними. При преобразувание се получава резултат в друга отправна система, след като резултатът е неизменен, значи не зависи от избора на такава система. Държиш се като типичен средностатистически антирелативист, който първо репликира, а после ако му остане и време, мисли за какво става дума. Но ти изглежда си твърде зает. Безполезно е да се опитваш да избягаш от С=конст. В случая г-н st_jordan ти е скроил много подъл номер. Защото скоростта на движение на земята около слънцето, V, е практически постоянна, и в резултат скоростта на светлината по горната формула също се получава константа (той се е опитал нещо да разясни в обясненията си, за еталони и т.н., но ти не си ги чел, караш му на юнашко доверие!). И да бягаш, и да не бягаш, от истината С=конст не може да се скриеш.

Г-н Петков, релативистите имат много по-смислена работа от това, да разобличават недомислиците на антирелативистите. Керванът си върви и без антирелативистите, те само придават приятна атмосфера с радостните си реплики в пространството. И с мъките си, вместо да разберат създаденото, да преоткрият колелото като квадратно.

Здравейте отново, st_jordan! Бях решил да не се намесвам много във вашите творения с Петков, за да се порадвате малко и да си помечтаете още за безсмъртието, но все пак всичко си има граница, а във физиката тази граница е много очевидна и се контролира от понятието "смисъл" (благодаря на Ниагара че повдигна в друга тема този въпрос!). А смисълът във вашето творение е на път съвсем да отпадне. Да започнем още с първата ви част, където вие провъзгласявате някакъв инвариант (?): (Сt)2 = (Cot)2 - (Vt)2 = (Cot)2 (1 – V2/Co2), Във физиката понятието 'инвариант' ознаава величина, независеща от изборът на отправна система. В случаят обаче, ако съкратим параметърът t от двете страни (при положение че е ненулев и еднакъв), инвариантът не би трябвало да се променя, и се получава: С2 = Co2 (1 – V2/Co2), която величина в различните отправни системи ще бъде различна (защото величината V в тях е различна). Следователно всичките твърдения за инвариант са само антирелативистски лозунги, извинявам се за израза. С всичките следствия, произтичащи от там че посочената величина не е инвариант. В последното си съобщение вие се осмелявате да намесвате Лоренцовите корекции в някакъв много странен контекст. Нека да анализираме по-подробно изразът (2а). За целта нека го препишем в следната форма. (2а) C2.t2 = C2.t2.(1- V2/C2)/(1- V2/C2) или C2.t2 = C2.t2.К/К където К е произволна величина, в случая нагодено да изглежда като Лоренцова корекция. Ако приодължим опростяването на вашият фундаментален закон (2а), достигаме до следното: (2а) 1 = 1 Това тъждество означава, че в закона ви няма смисъл. Вие някъде далече назад по пътя сте се завъртяли в кръг, изразили сте една величина чрез самата нея, и от там нататък всичко е отишло по дяволите. Защото тъждеството 1 = 1 наистина е инвариант, , при това без да намесваме Лоренцови или други корекции, това е инвариант относно всякакви мислими трансформации между отправни системи (като замените по-горе величината К с каквото ненулево ви хрумне). Но колкото и да я замествате, от този закон нищо не може да произлезе. Разбира се това е само леко премитане по повърхността на вашето творение, радвайте се още на надеждите за безсмъртие.

Здравейте st_jordan! Извинявам се че се намесвам в обясненията ви към Шпага на тореадорските похвати, само искам да направя кратък коментар на нещата които се примесили, и които не изискват тореадорски техники. Правилно сте започнали с цитата на Аинщаин: Трябвало е да продължите внимателно да го четете и прилагате към вашите 'контрапримери' на ТО, а вие какво сте направили? Да започнем по ред. Съгласно общата ТО, която включва частния случай на СТО, „свободно падащите" в полето на гравитацията сателити са почти идеални инерциални крайни области, където са в сила единствено законите на специалната ТО. Това е коректното обяснение според ОТО, и смисълът му е следният: в свободнопадащата система (тоест с нейние средства за измерване) физическите закони съвпадат с Нютоновите, и никакъв ефект на гравитационното поле не може да се установи (цитатът на Айнщайн по-горе: лоренцово съкращение, забавяне на времето и какво ли не, в тази система не са реални ефекти, в нея те губят смисъл). Посочените ефекти са реални относно друга отправна система, например на наблюдател неподвижно със земната повърхност - по неговото време времето в посочената ИС се забавя, в неговата система може да се формулира понятието потенциал на поле, което да обясни това забавяне в точката, в която се намира падащата система. Посочените ефекти са относно друга отправна система, тях ги няма в свободно падащата. 1) Значи за наблюдател (или часовник), който се движи заедно с инерциалния спътник, не би трябвало да възникват никакви забележими (реални) ефекти от рода на скъсяването и забавяне хода на бордовия часовник (разтягането на времето); 2) Но най-вече, подчертаваме, абсолютно никакви гравитационни ефекти (забързване, забавяне на часовника) не би трябвало да възникват в крайната област на сателита, независимо от неговото разположение в гравитационното поле (разстоянието от центъра на полето). Точно така, в неговата система такива ефекти няма да има. Ще ги има в друга система, например за наблюдател на земята. И обратно, в системата на инерциалният спътник ще се наблюдават ефекти на забавяне на земният часовник относно спътниковият, както и на всички земни процеси (което народните маси са нарекли забавяне на времето). Фактическият материал показва нещо различно: 1а) Във всички сателити, независимо от техните съвсем различни относителни скорости един спрямо друг, възниква един и същи скоростен ефект – разтягане, забавяне хода на часовниците (7 мксек/ден) – зависещ единствено от скоростта на сателита спрямо земната гравитационна система с начало в центъра на полето и неизменна ориентация на координатните оси. 2а) Във всички „инерциални" сателити се отчита „гравитационно" забързване на часовниците (46 мксек/ден), чието общоприето за сега обяснение е в противоречие със специалната и общата ТО. Точка 1а) се обяснява чрез СТО, при която имаме движение на сателита относно наблюдателят на земята, и забавянето е спрямо него а не в системата на сателита. Точка 2а) е частта от ефекта, за която е виновна ОТО приложемна за земен наблюдател, за който има поле, и това поле има някакъв ненулев потенциал в точката на сателита, и този потенциал разказва играта на часовниците му според хода на земните часовници. Както видяхме, противоречие няма - в системата на спътника времето не избървза. Избързва по отношение на друга отправна система, земната (отново цитатът на Айнщайн: реално е това което можем да измерим, в системата на спътника със измерителните средства на спътника времето не може да се нарече нито избързващо, нбито изоставащо). Единственото коректно заключение в системата на спътниците е: земното време се забавя. Вие сте разменили негласно отправните системи, и за спътниковите работи съдите по земната отправна система, затова не сте достигнали коректно заключение. Както виждате, ако не се бъркат хаотично отправните системи, а се разсъждава последователно, до никакво противоречие с ТО не се достига.

Здравей Шпага! Интересни въпроси задаваш, на които е трудно да се отговори кратко. Затова засега ще разясня само част от засегнатите в тях проблеми. По отношение на светлинният часовник, г-н Богданов е прав - той е удачен пример в СТО, където няма гравитационно поле и където вторият постулат му гарантира коректният ход. При гравитационно поле обаче, поради влиянието му върху скоростта на светлината, той започва да изостава, скоростта му зависи от мястото в полето. Тоест, така както часовникът с махало може да работи коректно само на морското равнище (и не може да се използува другаде, например на орбита), така и светлинният часовник може да се използува само там, където можем да пренебрегнем влиянието на гравитационните полета върху светлината. По въпроса че не е възможно гравитационното поле хем да влияе на часовниците, хем да не влияе на енергията на фотона, отговорът е - може. Просто такова е 'полето' в ОТО. Във връзка с този пример ще ти дам друг. Нека вземем един атом, и един еталонен часовник, и да започнем да се разхождаме на различни места в гравитационното поле. Където и да отидем, по този еталонен часовник ще измерим една и съща честота на излъчените от атома фотони. За някакъв наблюдател далеко от гравитационното поле, във всяка точка където мерим, нашият еталонен часовник върви с различна скорост, следователно нашият атом излъчва различни честоти. Това не отговаря на твоят въпрос, но си струва човек да се замисли върху този резултат, реален за всеки от наблюдателите. В този пример виждаш как полето хем влияе на часовниците, хем не влияе на честотата на фотоните. Но това е само малък страничен пример. Отговорът на твоят въпрос се крие в начина на определяне на времето в ОТО. Накратко, там има едно понятие, време по мирова линия. И за излъченият и разпространяващ се фотон по протежение на цялата му мирова линия честотата му е една и съща, измерена по времето на неговата мирова линия. И е различна, измерена по времето на мировата линия на наблюдателя (две мирови линии могат да се пресичат, но в точката на пресичане времето по всяка от тях ще е различно). Мировата линия на фотона е траектория в пространство-времето, по която фотонът се движи без да му се въздейства, т.е. без да си променя енергията (от там и честотата). 'Забавяне на времето' и 'забавяне на процеси' наистина са различни понятия. 'Забавяне на времето' може да се определи по отношение на ходът на времето в друга отправна система, тоест при сравнение с еталонът за време там. 'Забавяне на процес' може да се определи по отношение на друг процес в една и съща отправна система, по един и същи времеви еталон. Такова разглеждане, базирано на такива свойства на мировите линии, е възможно при ОТО, където полето е фиктивно, т.е. характеристиките му зависят от начина на движение. В такова поле има ред други много интересни феномени. Например, в общият случай не можем да синхронизираме всички часовници в една отправна система - в една и съща отправна система на различни места времето тече различно. Понятието разстояние между две раздалечени пространствени точки не може да се дефинира еднозначно. И още други непривични особености. В близките седмици ми се очертават времеотнемащи ангажименти, така че предлагам да отложим за по-късно изясняването на останалите тъмни въпроси. Засега пожелавам успехи на всички! Най-вече ще са нужни на нашите антирелативисти

Здравей Шпага! Според ОТО материята влияе на характеристиките на пространство-времето, времето е една от съставките на комплекса пространство-време, а часовниците показват ходът на времето. Затова гравитацията в ОТО влияе на часовниците и без да е поле.

Г-н Петков, изглежда вас със st_jordan някакъв призрак ви преследва и яде живота, след като непрекъснато ви се привиждат някакви сенки и заговори. Нищо повече от едносричен отговор не може да се даде на безсмисленият ви предишен коментар. И облогът изгубихте, така че и за него коментар не се полага.

Да, Петков, само това ти остава. Нищо друго не можеш да направиш.