scaner

Не искам да се повтарям, че ви липсват познания по физика и философия, затова се получават такива каши. Интересното е, че се ядосвате за собствените си проблеми на другите. Размислете се, това е сериозен личен проблем. Браво, имате си говореща тапа. Публикувайте, може някой да ви обърне внимание. Това че сте 'обяснявал' нищо не означава. Видя се, че никой, включително и вие, не разбира обясненото от вас. Не е достатъчно само да се 'обяснява', трябва и смисъл и логика да има в обясненията. И не е достатъчно само уверения че имало смисъл, а наистина да има такъв. Между вашите уверения и реалността има тънка но съществена разлика. Независимо по колко начина питам едно и също, трябва да получа един и същ отговор. Иначе или има прпоблем в начина по който питам, или по-вероятно хипотезата ви дето предлага различни отговори, не струва. Последният вариант обяснява всички проблеми

Добър е вица

Пен1о, няма нито един сериозен аргумент,. Както ти показах, ако разглеждаш експериментите на парче, всеки за себе си, може и да се заблудиш че има етер. Но всички експерименти показват, че такъв етер трябва да има нереални свойства, едновременно да се дви=жи и да е неподвижен, а такива свойства не могат да съответстват на реална среда. По какво се различава земята от коя да е опитна постановка? Забравяш, на същата земя се наблюдава и аберацията, която изисква етера да не се увлича от земята. Майкелсоновият интерферометър е измервал непрекъснато и по най-различни часове от денонощието в рамките на година. В една от статиите си Майкелсън дава графика за предполагаемият етерен вятър в рамките на денонощие, както и на цяло полугодие. Всички стойности там са ПОД грешката на уреда, те са шумове. Иван Манев се е объркал, като е използувал прост многомодов лазер, там модовете си играят с температурата и това води до наблюдаваният от него ефект. Как опитно си доказал нещо, след като даже съществуването на етера не можеш да докажеш еднозначно? Като не знаеш как се извършват точни измервания с електронна везна? Това са анекдоти, Пенчо. Помисли малко, първо трябва да докажеш съществуването на етера, после да изучаваш неговите свойства. А от някакви факти, които могат да се обяснят по сто различни начина, да твърдиш че доказвали нещо за етера е несериозно.

Аха, земята в тази точка е направена от камъни, които не се привличат гравитационно и нямат тегло? Пенчо, разправяш нелепици.

Нищо материално не може да се прави от характеристики. Смесете киселост, прозрачност, вкус и бледорозов цвят, няма да се получи бульон трезве. Философската основа ви липсва, това е някакъв сбъркан идеализъм, правенето на неща от характеристики. Ами попитайте с каквото искате корковата тапа колко е часът. Като ви отговори, елате да ни кажете. Такова виждане е някаква профанизация на измерителната наука. И най-важното - в примерам, който съм дал, питаме за едно и също. Отговорът не може да бъде различен за всяко питане, природата не е противоречива. Дефинирайте 'неподвижност' и 'подвижност' за поле, и после разсъждавайте. Без това не е ясен смисълът на казаното от вас. И не намесвайте Файнман навсякъде за оправдания, дайте си вашите аргументи. Той не е знаел за вашата хипотеза, няма какво да се криете зад изказванията му. Покажете вашите знания, ако ги има.

Ето, сам демонстрирате несъстоятелността на вашите знания по физика, и вашата хипотеза като следствие от тяхната липса. Като начало, при въртенето нямаме импулс, имаме момент на импулса. Независимо че имената са много близки (което ви е подвело да си мислите че ще се справите), това са две коренно различни величини. Едната описва характеристика на транслационното движение, другата описва характеристика на ротационното движение. За всяка от тях имаме самостоятелен закон за запазване - транслационният импулс се съхранява независимо от момента на импулса, които също се съхранява в една затворена система. Разделното съхранение на всеки от тях означава, че не може да промениш единият за сметка на другият. Разбира се, и двете величини участват в количеството движение, но не се смесват. Чули сте нещо, ама не сте дочули, пък за осмисляне изобщо не става дума. Че и се хвърляте на сложен пример който напълно не ви е ясен по същество - жироскопа. Жирископа има сложна теория, все големи имена са се заемали да я разнищят, а такива като вас дето са скарани с математиката просто нямат шанс да я разберат. Да, като бутнете върха на жироскопа, променяте неговото движение. Но не променяте момента на импулса на цялата система, а само го преразпределяте. Бутането придава транслационен импулс на една нищожна по маса част на жирископа (тоест на целият жуироскоп се предава много слаб импулс), който се разпределя по останалите части, и жироскопа като цяло се опитва да тръгне по посока на този импулс. Проблемът е, че в основата която се върти, силите на триене бързо дисипират енергията на този импулс, затова обикновено жироскопа не тръгва, а само увеличава прецесията си. Трябва да опитате с много лек жироскоп, ще потегли, за ваше учудване. Малко трудно се демонстрира защото е нестабилен, но теорията гарантира успех на начинанието. Вашите твърдения са в пълен разрез със законите на физиката, само нефизично чудо може да привлечете за обяснение. Опитайте с ръката на Бог или нещо подобно, за друго не остава място. Най-страшното е, че тази схема се опровергава поради несъстоятелниост на аргументацията и.

Като гледам колко несериозно г-н Петков се хвали, и като чета написаното тук, нещо силно ме съмняват качествата на споменатата разработка...

Май на вас някой е внушил подобна нелепост, не ни набеждавайте нас за толкова вярващи колкото сте вие.

Пенчо, куцат ти фактите. Опитът на Физо доказва, че етерът (ако го има) може да се увлича частично. Опитът на Майкелсъмн твърди, че трябва да се увлича напълно, а аберацията - че изобщо не трябва да се увлича. Това е сериозно противоречие. Колкото до абсолютното движение, то за това е абсолютно, защото не му трябва етер за да бъде регистрирано, Майкелсън нищо нямаше да допринесе ако се беше захванал с него Въпросът пред Майкелсън е стоял специално за равномерното праволинейно движение, не за въртенето. А че етерът щял да създава съпротивление ако бил неподвижен, нищо подобно, той за това се нарича етер (ефир на руски, производно от ефирен) защото е всепроникващ без никакво съпротивление. Ти си измисляш някакви качества за да оправдаеш неподготвеноста си.

Според мен всичко трябва да е с мярка. Сега да тръгнем да учим г-н Петков как се рисува, или той да дойде да ни учи как се прави физика, това е несериозно.

Вие сам твърдите че фотонът предава импулс. Ако имате поне основни понятия по физика, ще знаете че импулсът е вектор, посоката на който съвпада с посоката на скоростта. Сега се замислете накъде е насочена скоростта на падащият фотон, и на къде ще бъде насочена скоростта на погълналият фотона вещеви . И после елате да ни кажете от какъв зор ще имаме преместване в обратна посока. Това не е даже нагаждане, тука няма никаква връзка между заявленията за импулса, и отричането от 'бутането' каквото дефакто трябва да се случи - поне според физиката. Когато направи откат след излъчване, чак тогава вещевото ще отскочи по посока на дошлият фотон, който то преди това било погълнало. Само дето не са ви ясни последователността на процесите, и затова сънувате някакво привличане. Измисляте си какво съм схванал и какво не. Точно поглъщането е процесът който предава импулса, носен от вашият фотон, и кара погълналият го вещеви да отскочи в посока обратна на идващият фотон, според законите за поведението на импулса. Така че дефакто имаме отблъскване, а не привличане. Това че фотонът после продължава, в изменен вид, няма значение, най-много да докара вещевият да се върне в първоначално състояние. Но за сили на привличане при такъв механизъм - забравете. От всичко написано от вас се вижда, че вие не сте си схванали изобщо хипотезата си, след като сте объркали силите на отблъскване със сили на привличане. Такава грешка не е лесно да се направи, тука трябва голям и рядък талант Нормално е другите да не правят тази грешка, което само означава по-добро познаване на хипотезата ви от самият вас. Съжалявам. Колкото за съветите за четене - вече ви хванах в лъжа, още ли искате? Има ли смисъл да намирам повече лъжи, след като и една е показателна за качествата на 'хипотезата' ви?

Пенчо, протрии капаците на очите си, и вместо да ни пееш едно и също, чети какво ти отговаряме. Защото иначе само ни заблуждаваш че ти бил ясен примера, ама не можеш да го приложиш на практика. Защо такива ограничения в мисленето ти? Две са силите, приложени към най-близката и най-далечната точка на земята от луната, и са различни, защото точките са на различно разстояние от Луната. Разбира се роля допринасят и силите приложени в другите точки, ама като разбереш идеята с двете точки, другите само подсилват ефекта. Важното е, повтаряй си - имаме две сили, различни са по големина, и ситуацията е еквивалентна на примера дето дава Scaner с пружината 1:1.

Здравейте B0081! Ролята и историята на числото Пи във физическите формули е интересна. Ако сте забелязали, в някои формули участва 4.Пи, в други не. По исторически причини в началото в закона на Кулон, и в още от важните формули на електродинамиката се появява това съотношение 4.Пи. Тези формули свързват важни величини във физиката. В края на 19-ти век Херц, и мисля че Лоренц (но може да бъркам сега) подемат инициатива за опростяване на физическите формули, основно като се отърват от излишният член съдържащ Пи. Това става като се подбират подходяща система мерни единици за различните величини. Оказало се обаче, че не може напълно да се отървем от тази константа. Затова, чрез подходящият набор мерни единици тази константа била изтласкана във формулите които са по-специализирани и се използуват по-рядко, например във уравненията на Максуел и разпространението на електромагнитните вълни. По-често използуваните формули, като тези за силата и интензитета (и потенциала) на полетата били освободени от тази константа, макар че и сега понякога тя се записва чрез старите мерни единици. По този начин и законът на Кулон се уеднаквил по форма със закона на Нютон за гравитацията. Изобщо, ролята на числото Пи е много интересна. Ако сте забелязали, стойността на земното ускорение е равна на Пи2. Причината е проста - условието било махало с дължина 1 метър да има полупериод 1 секунда Проверете формулата за махало , и ще се уверите сам. Така са подбрани мерните единици, в които е изразена завоалирано гравитационната константа.

И ако все пак се опитате да формулирате някаква теза, каква би била тя? Изказвате се напълно неподготвен, но с претенции?

Прав сте, г-н Богданов, всяка жаба да си знае гьола, тоест всеки да се занимава с това в което е най-добър

Пенчо, ти дори не си разбрал примера с пружината, а бързаш да раздаваш правосъдие. Не става така, само се излагаш. Сега ще ти го разясня с много прости средства. Имаме пружина. Нека за простота на двата и края имаме малки материални топчета с еднакви маси 'm', свързьани неподвижно с пружината. Нека сега и двата края на пружината да им действаме с еднопосочни, но различни по големина сили, например F1 и F2 (пружината като цяло ще се задвижи по посока на тези сили, в координатната система свързана със земята например). Ако поне си запознат с вторият закон на Нютон, ще знаеш, че всяка сила предизвиква ускорително движение на тялото на което е приложена. Ускоренията които ще придобият топчетата в крайщата на пружината ще бъдат съответно a1 = F1/m, a2 = F2/m. Тоест в резултат на тези сили двете топчета ще се движат с различни ускорения. Когато двете топчета се движат с различни ускорения обаче, в общият случай те ще изминават за единица време различни пътища. Но щом разстоянието между тях (равно на разликата в изминатите им пътища) се променя, то това означава че пружината се разтяга или свива. И забележи, разтяга се без да имаме две сили на опън в координатната система свързана със земята (в която пружината се движи), без да имаме опорна точка. Същото, разбира се, ще бъде и според всяка друга координатна система. В координатната система, свързана с центъра на пружината, това разтягане ще бъде причинено от две разнопосочни сили. Сам виждаш, че две еднопосочни сили в една координатна система стават разнопосочни в друга координатна система - нещо, което ти не си съобразил и затова риташ безпомощно, и нещо което е прост резултат от векторната алгебра на силите. По тази причина силите на опън ги имаме в координатната система свързана неподвижно с центъра на тежестта на системата земя-луна. Не ти е нужна опорна точка, точно както и при пружината. Преди да раздаваш правосъдие, добре е да понаучиш малко физиката, дори само на разказвателно ниво

Tова е безпочвено самохвалство, фактите говорят обратното по отношение на вашите познания по ХСВ. Няма такова нещо. Погледнете писанията на Джордан, и ще се уверите че се лъжете. Ако г-н Петков ги е приказвал такива, това само означава че не е разбрал какво му е сътворил ортака, при което не знам за какъв ортаклък изобщо можем да говорим. Пред неточният език на думите, st_jordan го е изказал много добре на точният език на математиката. Но това са си част от проблемите на г-н Петков, да си ги оправя сам.

След като st_jordan в своите творения задълбочава идеята за ролята на потенциала, без никаква ответна реакция на г-н Петков, това само означава че г-н Петков приема безусловно тези идеи. Както сам ги е цитирал в своя първи постинг по темата. На юридически език това се нарича мълчаливо съгласие. Такъв анализ никъде няма и в останалите постинги, напротив, г-н Петков непрекъснато заявява че подкрепя разработката на st_jordan с което опровергава вашите (и нашите) съмнения. От тук излиза, че вие не сте доразбрали за какво се борят нашите откриватели, и само повърхностно гледате да се присламчите към тях.

Всичко което г-н Петков не е критикувал в своя постинг, той го е приел и е съгласен с него. Споменатият от мен цитат е в споменатият постинг, следователно г-н Петков е съгласен с този цитат. Вие как си представяте, г-н Петков и Джордан праят една и съща теория, и да си противоречат в основните и твърдения? Явно сте твърде далеч от подобна дейност. Дори да повикате Кольо месаря, няма да промените това положение.

Не, Пенчо, не постулират. Преди тях е била изучена аберацията, и единственото възможно обяснение на нея чрез етерната теория е, че етерът е неподвижен а планетите се движат през него. Опитът на Майкелсън доказва обратното, и се оказва че етера трябва да е едновременно подвижен и неподвижен. Явлението 'аберация' е най-неясно за антирелативистите, затова те малко внимание му обръщат, а всъщност то се е оказало ключово за смъртта на етерната теория. Майкелсън и Морли само са забили последният пирон в ковчега и. Единственото доказателство, което следва от опита на Майкелсън и Морли е, че и с електромагнитни експерименти не може да се докаже някакво абсолютно движение, което ляга в основата на Айнщайновият принцип на относителността.

Вие цитирате само част от текста, и в нея наистина няма това което аз съм цитирал. Но опитайте да погледнете в останалата част, която не сте цитирал. Изглежда че и четенето не ви е сила. Вие освен че знаете коя стрелкичка да натискате, понятието 'търсене в текст' знаете ли? Ако го знаете, ползвайте го, използувайте подчертаната в червено от мен фраза за по-лесно, и ще се уверите че г-н Петков е изказал цитираната от мен мисъл, която очевидно не пасва на вашите изкривени представи за неговите идеи (затова така сега се дърпате и не намирате цитата). Цитираната от мен мисъл е в постинг на г-н Петков и щом той я е сложил без допълнителен коментар, то той е съгласен с нея. Вашата представа за ХСВ, и тази на г-н Петков, са различни, няма смисъл с вас да дискутираме тази хипотеза.

Колко пъти трябва да ти го повтарям? Приложени са в двете противоположни точки на земята, най-близката и най-далечната от Луната. И кое ще попречи на Луната да привлича водата от по-близката точка? Не мислиш какви ги къдриш. Точно това твърдя, има отблъскване в една специфична координатна система, свързана с центъра на тежеста на системата земя-луна. Пенчо, прост пример. Имаш пружина. Ако на двата и края действаш с еднакви сили в една и съща посока, и двата края ще се движат с еднакво ускорение, и ще бъдат неподвижни един относно друг, тоест пружината няма да се разтяга. Ако сега действаш на двата края с различни сили, но пак в една и съща посока, то двата края ще се движат с различно ускорение под действие на тези сили, и ще се раздалечават/приближават. Което ще доведе до разтягане на пружината, независимо че и двете сили са в едно и също направление. Аналогичен е случая с Луната и земята, на двете диаметрално разположени земни точки действат различни сили, по тази причина земната сфера е подложена на разтягане. Пенчо, това е един прост тест. Ако не можеш да схванеш защо земята се разтяга, просто се занимавай с нещо по-лесно, остави физиката на мира, тя не е за тебе.

Пенчо, облаците в основата си са аерозол. Водната пара е прозрачна, по тази причина е невидима, докато облаците са видими поради разсейването на светлината от фините аерозолни капки в тях. Тук ти разправят за сложните процеси които протичат в облаците (и които са много добре изучени) като динамичното равновесие между пара и капки. Явно те мързи да четеш, в това всички сме се уверили, поне се опитай да мислиш над обясненията които ти се дават. Иначе се превръщаш в грамофонна плоча дето едно си знае, едно си пее.

Шпага, добре е да обръщаш внимание и от кой сайт са новините. XNETbg си има своята жълта извънземна слава в това направление

Аз именно това предположих, но в дискусията от която взех вторият цитат, вие се отрекохте от такова предаване на импулс, което всъщност е бутане, защо изкривявате терминологията (погледнете си пак цитата, ваш е). Ако го има това бутане (предаване на импулс), то ще компенсира приближаването предизвикано от подредбата, което аз тогава изтъкнах като аргумент. Следователно, вашият контрааргумент тогава е бил просто лъжа! Сега, след като изобличих тази измама, виждате ли как няма и не може да има никакво привличане от вашият гравитон? И как всичките ви 'обяснения' са само лъжа и измама? И един съвет. Не е добре да ме препращате 'да чета', защото както виждате прочетох и ви хванат във измама. И това е само на повърхността. Ами кажете нещщо което не е глупост. Засега не само ни се струва, ами си Е, погледнете фактите за които говорим. Ако си мислите че вашите фалшификации са 'новото' в науката, тежко и на такава наука. Добре че не е стигнала дотам да разчита на такива като вас. Това като научни аргументи ли трябва да го приемаме, или е някакво извинение за лъжите с които се опитвате да обърквате хората?