meandor

Ами да, тогава умират, щом са плод на въображението. Спор няма Човешкия ум, за който се смята че показва божия образ у човека, има способност да твори. Може да си натвори и богове, и светове, но те си остават въображаеми. А тоя бог, който е създател на ума, чрез мисълта си твори самото естество на света. Това е разликата. Затова и не споря за продължителността на деня, защото бог няма нужда от никаква продължителност, за да създаде света. А ако думата твърд те притеснява, то също се казва, че птиците летят по небесната твърд. А не че се блъскат в нея. Така че това си е просто небосвод. По повод на водата над твърдта Йоан Екзарх казва, че водните пари в атмосферата намаляват слънчевото лъчение и задържат температурата на земята в близки граници (IX в., но май превежда Василий Велики). Нещо такова и досега учим в училище Но по въпроса за буквализма и метафорите при четенето на библията ми се струва по-важно това, че за християнските автори те не са непременно противоположни неща, защото видимите неща те са смятали не просто за действителни, но и за образи, явяващи невидимото. А християните, когато се интересуват от подробности за сътворението на видимия свят, стават физици. В края на краищата те си имат и библейска заповед да упражняват ума си като изследват света.

Благодаря ти за отговора, явно досега съм живял в заблуда относно тия две думи

За налагането вярвам че няма спор. Нали и Христос е казал, че „никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец“. Но това канализиране на вярата, за което говориш, не е непременно за изхвърляне. Защото в християнството се говори не просто за вяра, а за вяра, която спасява. И действително без възкресението на Христос няма и бъдещо възкресение на мъртвите и тогава вярата ни е лишена от смисъл, а става празна надежда в нещо мъгляво. Не случайно Христовите ученици казват „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот“. Именно тук е мястото на религията, да осъществи връзката между вярващите и бога, която не се осланя на произволна вяра, а на точно определена вяра, тази от божественото откровение, т.е. тази, която е дадена от бога. Това разбира се не означава, че вярата може да се набие в нечия глава, но означава, че ако човек наистина вярва, трябва да бъде винаги готов да свидетелства за вярата си, а не да я скрие за себе си: „идете, научете всички народи“. Естествено, все още не се е родил човекът, който знае къде да спре при излагането на възгледите си, за да не прекрачи границата, след която говорим за налагането им.

Но сега ако избистрим и разликата между религия и вяра, темата наистина ще стане за света, живота и всичко, което ни хрумне

Всеки човек може да бъде зависим и манипулиран. Вярващите от едно, невярващите от друго. Първите например не се прехласват лесно по екстрасенси и НЛО. И по Царичински дупки

Posted Today, 10:32:30 науката се развива непрекъснато, така че формулираната преди 150 години Еволюционна теория на Дарвин и сегашните схващания за еволюция са доста различни. Но за това си има съответна тема в раздел Биология. И аз това казвам. Развитието на науката може да води до промяна в схващанията ѝ, затова не е нужно никакво нагаждане към нея.

Да, всички са наясно, че на Олимп няма богове. Но дори в древната митология боговете се показват пред хората по собствено желание, т.е. няма как да видиш че ги няма, ако се изкачиш на Олимп. Несъществуването на олимпийските богове следва не от някаква очевидност на това че не са там, а от тяхното онтологично обезсмисляне след като апостол Павел и последващите мисионери започват да проповядват сред елините. Това, че никой не подлага разказа за сътворението на съмнение в продължение на две хиляди години, просто не е вярно. Имало е мнения за случайно и самопричинно възникване на света. Просто подобни мнения не са можели да отговорят на потребностите на хората. Те и днес не се справят добре, защото повечето хора не виждат припокриване между областите на религията и научното знание и не смятат че едното обезсмисля другото. Приемането на сътворението за истинно е едно, а буквализмът е съвсем друго. Например старите християнски автори рядко говорят за продължителността на прословутите шест дни като денонощия или като неопределени периоди. Имало ги е и двете мнения, без да се смята за фатално несъответствие. Догма за християнството е сътворението на света от бога, а не продължителността на това сътворение. Самият такъв въпрос за християните може да се разглежда и като обикновен тъпизъм, защото като оставим това че еврейската дума за ден, употребена в стария завет, не означава просто денонощие на български, според тях при бога няма времева разлика между мисъл и действие, т.е. той е способен да твори мигновено. Така че сътворението е винаги приемано за християните като абсолютна истина, а детайли като „бог създаде небето и земята“ се възприемат, както и в миналото, като създаване на видим и невидим свят. И това не е нагаждане към науката, защото във времената когато е „нагодено“, не е имало нужда въобще да бъде нагаждано. Иначе наистина днес има християни, които се опитват да слеят библейския разказ с еволюцията например. Аз поне смятам, че това не е възможно, защото има принципни противоречия. Ако може да се приеме някаква еволюция за животните, защото така или иначе те не са основен обект на религията, то имаме отчетлива разлика при създаването на самия човек. При едното имаме „да произведе земята...“, а при другото „да сътворим човека по наш образ и подобие“. В този смисъл си прав, че нагаждането е безполезно. Но това е поне засега, защото еволюционната теория няма нужда да бъде застинала на един етап от развитието си и не знаем утре какво ще ни пробутат

Идеално, но когато се вторачим в някоя подробност и пробваме да отговорим, веднага следва някой коментар като „появиха се и нови фанатици“. Всичко щеше да е супер, ако можеше злобните части от мненията да бъдат скривани от модераторите

Поне информация по заглавието на темата не липсва

Тя тая тема станала като оная тема Всъщност повечето атеистично настроени изследователи днес не оспорват действителното съществуване на Иисус Христос. Само че някои от тях запяват в хора на мюсюлманите, като отричат неговата божественост, или в този на юдеите, като казват едва ли не че е бил нещо като шарлатанин... Сега за прословутото фалшифициране на Йосиф Флавий. Той пише за разпъването на Христос и за това че по негово (на Йосиф Флавий) време все още съществува общината на християните, която привличала юдеи и елини. По-късните му преписвачи, очевидно скандализирани от това че за Христос се говори като за обикновен човек, привнасят в текста определения за това, че той бил чакания от старозаветните пророци месия. Днес на същото място биха добавили бележка на редактора или обяснения под черта, но в древността смело са изправяли текста. А самият Йосиф Флавий не се съмнява в действителното съществуване на Христос. Ориген например, който чете Юдейски древности преди промяната на текста, намира съответния пасаж и казва че според него авторът им не вярва в Христос. Но айде стига с Йосиф Флавий. В началото на II век за Христос пишат Тацит и Светоний. Светоний казва, че сред добрите дела на Нерон е унищожението на християните. Очевидно няма симпатии към тях, но той също не се съмнява във верността на историята за Христос, освен в това, че е възкръснал. Тацит пък направо казва че е било грешка осъждането от Пилат Понтийски, защото така суеверието се е разпространило навсякъде из империята. Никакъв намек за литературни герои няма никъде, тъкмо напротив, говори се за събития, които са били актуални по онова време. А пък по това че уж нямало никаква връзка между новия и стария завет, може да се пише до безкрай. Навсякъде из стария завет се говори за идването на месията. Например у пророк Варух: Този е нашият Бог... Той се яви на земята и живя между людете. Всизвестен е цитатът от Исяйя: ето, девицата ще зачене... Още у Моисей: ...а който не послуша думите Ми, които (Оня Пророк) ще говори от Мое име, от него ще диря сметка. У Даниил: Гледах в нощните видения, и ето, на небесни облаци идеше сякаш Син Човеческий. Доста примери могат да се дадат. Тоест евреите са очаквали всичко това да се случи. Даже и самият нов завет е обещан от бога в стария. А също и това, че той вече ще се отнася и за езичниците: Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят - от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите. И пак у Исайя: И ето, в последните дни планината на дома Господен ще бъде поставена начело на планините и ще се възвиси над хълмовете, и ще потекат към нея всички народи. Има я и надеждата за въскресението: Но аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из праха тази моя скапваща се кожа, и аз в плътта си ще видя Бога. Аз сам ще Го видя; моите очи, не очите на другиго, ще Го видят. Сърцето ми се топи в гърдите ми! Освен това, доста от описаните старозаветни събития са само предобраз на новозаветни такива. А и това си е като цяло смисълът на стария завет. Например освобождаването на Йона на третия ден от вътрешността на кита. Прословутата случка с Авраам и Исаак, която според някои показвала жестокостта на бога, всъщност показва точно обратното. Там той отказва жертвата, „милост искам, а не жертва“, докато по-късно той жертва единородния си син на кръста, оставайки докрай верен на обещанията си. Т.е. има не просто връзка, а старият завет е несмислен без новия. Той е само етап, през който минават хората. Говори се, че в него имало много жестокост. Това е жестокостта, която цари сред хората тогава, когато те се отделят от бога. Максималното правосъдие, което може да се достигне тогава е „око за око, зъб за зъб“. И не само старозаветните пророци го съзнават, а цялата древна история сякаш се стреми към момента на раждането на Христос. В текстовете на гръцките философи също понякога се говори за нещо като отчаяние от тогавашния свят, за това че някак си той не дава стоката, имаме развитие на изкуството, на научните знания, на философията, но смисълът зад всичко остава неясен. Само че да не се отплесвам от темата повече. Опитвам се да каже, че дори всичко в християнството да е лъжа, то тя е хиляди пъти по-интелигентна, отколкото си я представят някои и че твърденията за недогледани пасажи в библейските книги, за пропуснати от църквата грешки и други такива алабализми са изключително примитивни

Аз ще може ли да запитам нещо почти по темата? Ромейската номизма на български номѝзма ли е или но̀мизма? И солидът солѝд ли е или со̀лид?

Явно пиша така, че да не ми се разбира много-много. Ще се поупражнявам малко и ще дойда пак

Не съм пробвал да кажа, че трите личности са вариант за проявление пред хората, а че приемането на форма на гълъб на едната личност може да бъде такъв вариант.

Мила, няма нужда божественият живот да се подчинява на човешката логика. Но ако иска, го прави. Тогава може даже и „да гука“, както казваш ти. Просто бог сам себе си умалява, за да общува с хората. Възрастните също гукат, когато се мъчат да общуват с бебета. Мюсюлманите например, като четат библията, питат как е възможно всезнаещ и всемогъщ бог да пита „Адаме, къде си?“. А това си е същото самоумаление. Мисля че богословите го наричат кеносис, но може и да се бъркам.

Аз най-много се дразня на членуване, завършващо на „о“:

Да, на зле върви Мила9991, не виждам нищо абсурдно. Абсурдно би било, ако го правим аз или ти, а не бог. Нали за това се казва, че той не от този свят. Няма подобен процес, няма и трансформация от едното в другото, понеже Бог вечно съществува в трите си лица.

Мила, доколкото разбрах от предната страница, ти не беше забелязала разликата в преводите, макар че ги беше проверила, а сега аз не съм бил достигнал Нещо, което „превключва произволно“, и то „без да е в състояние да се контролира“... Това го нямаме там. Според мен си представяш „обекта такъв, какъвто ти се иска да бъде“

Doris, благодаря че отгатна. (Макар че наистина според някои философията е не просто една от науките, а стои на същото ниво като науката въобще.) На тези тримата от линка също благодаря, че се включват в темата. Тях едва ли ще ги обвини някой, че логиката им куца. Е, ще ги обвини, но не тук, а в БГ седянка, където се надявам да останат и коментарите за IQ-тата ни... Mila9991, окс, ще си направя проучването, обещавам. Питах само за едно доказателство, за да видя дали попадам на нещо ново или на нещо предъвквано.

Mila9991, описваш не липса на логическо мислене и някакъв тип мисловни процеси, а по-скоро проява на незаинтересованост към определена тема у някои или обикновен мързел. Няма лошо, не са длъжни всички да търсят информацията, която искаме да намерят. Да приемем че съм много изостанал. Може ли едно проверимо доказателство като за мен? Отдавна установен факт? Кой и кога го е установил? Предполагам, че трябва да са хора, занимаващи се с наука. Но коя наука има за предмет съществуването на бог? Най-близкото, което ми хрумва, е богословската. Но едва ли е тя

Хехе, ако има бог, всичко е възможно, и преживяването в кит не е кой знае какво, а ако няма, не знам дали е възможно, по-скоро едва ли Затова и подобни аргументи пред вярващите няма как да минат. Пък и това с Иона и кита е само предобраз на възкресението. А номера ни пробутват отвсякъде. Например има хора, които са убедени, че Галилей е изгорен от инквизицията. Възрастните също вярват в подобни глупости, без да се замислят, та какво остава, както казваш, за децата. Що се отнася до „грешките“ в религиозните текстове, то тези текстове не са от вчера и не е сериозно да си мислим, че сме открили топлата вода с някоя подобна грешка. Множественото число стои на много места, а не само в тоя пример, и никой не го възприема като грешка... А за парите въобще не знам какво има за приказване - всеки очаква възнаграждение за труда си. Налагане на религия в училищата няма и по плана на синода пак няма, защото се учи по желание... А стремежът за украсяване храмовете в най-лошия случай е похвален, така както и за всяка друга сграда би бил похвален

Може да не са риби, но китове „И сотвори богъ киты великiя“ на ц.-сл. А всяко голямо животно в морето е можело да се нарече кит някога.

Всъщност „морските чудовища“ са само „риби“ в православния превод А пък какви големи морски чудовища сме виждали по Дискавъри!...

Аз попаднах по баналния вече начин - от Бойна слава. И първата тема, която помня че прочетох, беше за произхода на циганите, дали от Индия, дали от Египет, и по кое време са дошли тук и на колко вълни Дори попълзновенията на ромейското малцинство срещат отпор понякога, та какво остава за горните елементи

А оцеляването й се дължи именно да подценените траки, гърци, сирийци, арменци и каквото трябва да кажа че има в Мала Азия. Учудваща лоялност, продължила по-дълго от тази на „истинските“ римляни.

Мисля че не може да се връчи нобелова награда посмъртно, така че няма как да бъде лично за цар Борис III.