meandor

Наистина не го написах добре Говорех за периода приблизително от Константин Велики до края на списъка, който даваш за източната империя, в който период римският произход на императорите малко по малко започва да издиша. Имах предвид, че това може би е свързано с постепенното осъзнаване на империята като християнска и с приравняването на ромеи с християни, при което произходът да губи предишното си значение.

Поздравления за темата и за изложението на Aspandiat. Искам да попитам обаче промяната в прословутия римски дух не е ли в известна степен продиктувана и от християнизирането на империята. Римският орел вече си има две глави и затова е и с нов акъл. И в този смисъл византийските претенции си остават напълно основателни. Ние не бихме приели да ни кажат, че истинският български дух е останал оттатък Дунава, защото отсамният се е ориентализирал. То не че не е...

Аз ще се опитам да подредя каквото съм прочел по темата за образованието. Смислен текст мога да дам само за Византия, но тъкмо ISTORIK е писал доста за Европата. Отношение към образованието През цялото време, отредено на империята им, ромеите се отнасяли към образованието с особена почит. Смятали го за полезно за всички, не само за определени групи от обществото. Може би това е и една от причините за наблюдаваната при тях социална мобилност. Грамотните били максимум една четвърт от мъжете и многократно по-малка част от жените, направо никаква. Естествено известни за и изключения като споменатата вече Ана Комнина. Като наследници на античните автори, на ромеите се паднала задачата да извлекат от тях това, което смятат за полезно и да го съчетаят с християнската си вяра. И в действителност те имали успех в това. Ценени били всички произведения на старите гръцки автори, като същевременно се обръщало внимание на това, че тяхната философия е само човешко мъдруване, което няма стойността на богословските текстове, а е повече подготовка, която улеснява разбирането им. По този начин старите философи запазили авторитета си и пак били в основата на образованието. Училища Самото училищно образование било по желание. Започвало в началните училища, на седем години. Учело се, както се казва, четмо и писмо. Повечето хора оставали само с това образование. За тези, които имали желание и средства, в по-големите градове имало училища на граматици и ритори, в които се изучавали и математически дисциплини, и различни автори от Омир до Аристотел. Нуждата от такива училища идвала от факта, че държава като византийската имала нужда от грамотна служебна администрация, от адвокати, нотариуси... Висши школи, преподаваши право и философия, същесвтували в Констанинопол, Александрия, Атина, Бейрут. С течение на времето значението си като образователен център запазил Константинопол, разбира се защото голяма част от Изтока била завладяна от арабите. В този град е прочутата Магнаурска школа, както и още три висши училища: едното - при църквата Свети апостоли, където преподавал нашия Константин-Кирил Философ; второто - основано от Михаил VII и където преподавали Михаил Псел и Йоан Итал; и третото - под юрисдикцията на цариградския патриарх. Със загубата на земи и с непрестанните войни се свързва и спадът в образованието, който се наблюдава в някои периоди, например при Юстиниан и през VII век. Апогеят на византийското образование се състоял през т. нар. Палеологов ренесанс, когато много чужденци отивали да се обучават в цариградските школи. Научни знания Интересно е, мисля, че съществувал нещо като спор за формата на земята. Някои твърдели, че е кръгла, а други - плоска. Св. Йоан Дамаскин казва, че има и някои, които смятат земята за конусовидна, но че това не е собствено религиозен въпрос. Козма Индикоплевт твърдял че земята е плоска и квадратна, а патриарх Фотий го нарича митотворец. Сред образованите среди се смятало че земята е сфера, която се намира в центъра на небесната сфера, която пък от своя страна се въртяла около оста си. За небесната сфера били съставяни глобуси, но за самата земя имало само карти, макар и в математически определена проекция. Картните проекции били използвани още от Птолемей и Марин Тирски. Шестодневът на Йоан Екзарх, писан при нашия цар Симеон, застъпва същото схващане. През XIII век към науките, преподавани в „университетите“, се включила и медицината. Дотогава обучението ставало само при болниците или с обикновено предаване на знанията от някой лекар на подбран ученик. Образованието и императорите Имаме редица императори, известни с начетеността си, както и стабилна контраредица от такива известни с безграмотността си. Сред първите са Лъв VI Философ, Константин VII Багренородни, Михаил VII Дука и пр. Сред вторите е Василий I Македонец, но пък той се погрижил за образованието на наследниците си. Тъй като все пак образованието било скъпо за много от обикновените хора, образователни курсове били организирани от императорите за тези, които сами не можели да получат достъп до училище, например за деца на загинали войници. Отношението към „чуждото“ знание По този въпрос показателно е случилото се с Кирил Философ по време на мисията при арабите. Той им разказва притчата за меховете с вода, с които се хвалил един човек, докато не срещнал друг, който живеел край морето. Арабското познание Кирил онагледил с меховете вода, а ромейското - с морската бездна. Което знаете, казвал им той, знаете го от нас...

Ще спечелят, изглежда...

Всъщност Путин може да бъде благодарен на тия момичета, защото излезе че срещу него протестират едва ли не невменяемите. В подобен смисъл се изказа преди време и А. Кураев. А понеже някои твърдят, че това било провокация, платена от чужди правителства или организации, то ако след две години или когато ги пуснат, пусирайътките се преселят в Лондон или другаде на запад, може би ще излезе че наистина е така. И кампанията, подета от медиите против Русия, да се окаже просто един стар рефлекс на Запада, останал му от последните няколко века...

Всъщност проповедите са си на съвременен език, а самото богослужение днес може да се извършва както на църковнославянски, така и на новобългарски. В него се използват т.нар. богослужебни книги (евангелие, псалтир, часослов, апостол и пр.), някои от които са написани на църковнославянски език, така че богослужението остава на този език и след превода на Неофит Рилски. Т.е. самият текст на литургията е на църковнославянски, а четенето на откъси от евангелието и на проповеди е на български. Няколко години по-късно подобен превод прави и Славейков. Освен това по онова време в много църкви, главно в градовете, се служело на гръцки език.

О, май са колекционирали. Например Теодосий и той пренесъл обелиск от Египет в Цариград и го сложил насред хиподрума: http://www.arkeo3d.com/byzantium1200/hipodrom.html

Според Отговорите на папа Николай най-бедните можело да минат и без размяна на дарове при годежа. Папата пише, че в подобен случай задължително е само съгласието на тия, които ще се венчават, позовавайки се на св. Йоан Златоуст: „Брака прави не събирането, но волята“. Също и че наличието на всички други условия не стига за брак, ако липсва съгласието на младоженците.

Обаче пък оставени непреведени, английските думи звучат „непохватно“ в българския, за разлика от гръцките и латинските. При употребата им се получава много неприятен резултат, защото не се съгласуват никак с околните думи. Текстът, доколкото произволното лепене на думи една до друга е текст, става неприятен за слушане. Имам много лош спомен от един семинар за джипиеси, в който участваха представители на фирми, които по собствените си думи произвеждат ютилитис, а понякога ютилитита. Насмотали презентации на Powerpoint и смело дошли на семинар, а там буквално не могат да си свържат изреченията. За капак на всичко някаква женица от ЕС завърши на брюкселскоадминистративен език, който изглежда да е най-лишеният от смисъл език... Накрая всички гледаха в земята, защото осъзнаваха, че не им се получава нищо. Та значи, за да не се отплесвам повече, науката служи на обществото. Термините й, ако не му вършат работа, значи не струват. Задължително е превеждането на думи, които пречат на най-елементарното текстообразуване. Преди да си мерим приноса/импактфактора, е редно да си мерим думите, защото иначе ще създадем ситуации като горната, които ако са помогнали на един-двама с това че не са се мъчили много да превеждат, то много повече от един-двама са отвратили от науката. Не може съвременната наука да е така търгашески ориентирана - бързо и лесно да станем професори и ако нещо не можем да го напишем, ще мине на английски. Естествено у работещите в чужбина не можем да търсим вина, но къде са примерно университетските преподаватели в България?!

Да, през София! http://www.politika.bg/article?id=13180

Може би не от непознаване на византийската титла, а поради характерната за славянските езици палатализация caesar и кесар стават цѣсарь. Много К-та са станали на Ц: вълк - вълци.

След разкрасяването на стадиона следват и разкопки по форума около пощата, също отдавна занемарено място. Добре е, че археологическите паметници влязоха в дневния ред на града напоследък. А покрай разкрасяването на стадиона се възобнови идеята за прекръстването на площада около него на Римски стадион, вместо неблагонадеждното Джумая

Карта на религиите в Кавказ в края на XIX век: pics.data.bg/categories/36/%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%BD%D0%B8/70cbf8aff7e1803ff42c51d8422e5a97/scanimage44 Не успях да я сложа като хората Може би ще бъде интересно да се проследят измененията за последните 120 години...

http://meduniversity-plovdiv.bg/images/MU_PLOVDIV_TEXT/KSK%20docs/spravoch_web-b.pdf Това е справочникът за кандидат-студенти на МУ и важи и за МК. Вътре би трябвало да намериш отговор. Може да кандидатстваш в няколко университета и единственият проблем май са сроковете на записване, т.е. докато чакаш класирането на едните, да изпуснеш записването при другите

Търсиш ли определен картен лист? Например София в 1:25 хил. в по-голямата си част попада в лист К-9-24-В-г (София). Ако знаеш номерацията, мога да пробвам да го намеря. Иначе листовете са много на брой, май бяха в граждански и военен вариант и не съм сигурен къде из интернет се предлагат свободно, за разлика от руските карти в 1:50 хил. А толкова стари военни карти, от 1934 г., предполагам че имат само в архивите на МО или Военногеографската служба.

Известна полза относно руската част на Кавказ ще има и от тая карта, макар че е малко дребномащабна: avy.ru/download/religion_map.jpg

И аз да кажа за схизмата. Но преди това за прословутия цезаропапизъм да кажа. Мисля, че не е правилно, когато говорим за църквата във Византия, да говорим и за цезаропапизъм. Източните епископи са подчинени на императора дотолкова, доколкото са негови поданици. Самият Христос не е ли поданик на Август и Тиберий? На практика императорите нямат успешен опит за промяна на вярата в желана от тях посока - императорските ереси и най-вече иконоборството са отхвърлени от църквата след дълги спорове. Празникът Тържество на православието и до ден днешен напомня за това. В по-късно време Лионската и Фераро-Флорентинската уния с Рим, които са инициирани от императорите, също са неуспешни. Тъкмо напротив - не успяват ли франкските и германските крале да наложат филиоквето на папата? Като приемаме че понятието цезаропапизъм описва отношението между църквата и държавата на Изток, ние все едно пренасяме латинската теория върху себе си и я повтаряме папагалски, ставайки ѝ по такъв начин адвокати. Това понятие се явява нещо като троянски кон. То изпразва от съдържание Юстиниановия модел на симфонията, за който всъщност трябва да се сещаме в разглеждания случай. С кривото разбиране на цезаропапизма не може дори от неутрална позиция да се разгледа въпроса. Щом на запад имаме едното, значи на изток ще е другото - това никак не е страхотна логика. Не можем да отречем ролята на императора за свикването на съборите например, но неговата роля е по-скоро организационна, а не вероучителна. Т.е. по-скоро спада към задължението му да подпомага църквата, което произлиза от стремежа към симфония. Та сега и за схизмата. Наред със всички други причини, които вече са казани, назначаването на паралелни латински патриарси на изток само по себе си е достатъчен повод за схизма, дори и без наличието на каквито и да е богословски различия. Това, ако не се лъжа, в какъвто случай моля да ме поправите, започва от времето на кръстоносните походи.

Ако на някоя клавишна комбинация, с помощта на Microsoft Keyboard Layout Creator, се пристави самото ударение, ще може да се изписва винаги, когато е необходимо, а не само над И. Аз така процедирам напоследък и то автоматично си се намества над предхождащата го буква (освен при някои по-дървени шрифтове).

http://neverojatno.wordpress.com/ Ето от тук тръгват всички подобни неща

Ето, и нашата църква е научила тия дни за приемливите изключения на инвитрото и ги е посочила като допустими. Доброто в становището им е, че се мисли за ембрионите като за човечета, което не е кой знае колко разпространено мнение. Може би би било, ако се изучаваше и религия в училище, защото нали все пак това е темата де

За буквите смятаме ли го за близък до събитията извор? „И ако попиташ в кое време, то знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Борис, българския княз, и на Растица, моравския княз, и на Коцел, блатненския княз, в годината 6363...“

ЧНГ Становището на Синода е крайно, но очаквано. По въпроса за заместващото майчинство мнението му съвпада с това на другите православни църкви и на Римската. По въпроса за инвитрото това обаче не е докрай така. Приели са, че задължително при метода има „излишни“ ембриони, които се консервират, търгуват, изхвърлят... и в този смисъл становището им не е „шокираща глупост“. Руската църква приема метода, при условие че такива излишни ембриони няма. Гръцката, която май е доста „учена“, е помислила още повече и предлага да се въведе осиновяването на тези ембриони, за да не се стига до убиването им. Не знам обаче кой метод се прилага в България, т.е. дали е само този, който синодът си представя, при който имаме унищожаване на ембриони. В случай че се предлагат и предвидените от Гръцката и Руската църква случаи, тогава може би ни трябва редакция на становището и „шокиращата глупост“ би била, че не са се консултирали със специалисти, а са писали наизуст. Но дори и така да е, обръщат внимание на някои въпроси, които остават встрани - няколко пъти се споменава, че и днес имаме много сираци, които чакат да бъдат осиновени, че по света има много съдебни дела между „майките“, че се създава особено много работа за психолозите, като последното се признава и от депутатите, и от психолозите. Що се отнася до това, че изобщо е поискано становище от БП, то комисиите в Народното събрание е нормално да искат мнението на гражданите. Нима не се търси мнението на различни родителски и лекарски организации? Доколкото помня, месец-два се мрънкаше по няколко телевизии, че синодът не искал да изкаже аргументирано становище. А когато имаме такова, вече искаме да го нямаше... А и в края на краищата още по-крайното мнение на църквата за абортите не е попречило да сме на челните места според броя им.

Още две карти, принос към византийщината

Спорът за латиницата отдавна вече става само за раздумка Някога твърдяха, че тя щяла да се наложи заради компютрите, но при тях проблемите останаха в миналото. Нищо не пречи даже да си кръщаваме и файловете из компютъра с всички видове носовки, юсове, ерове и пр. Така че някога феновете на латиницата може да са минавали за напредничави, но днес единственият довод е, че ни мързи да натискаме алт и шифт. А по истинската тема: ако много променяме правилата и добавяме и махаме букви, няма да можем да прочетем нищо, написано отпреди, т.е. ще оглупеем. Иначе предложенията са похвални сами по себе си, обаче нищо не налага промяната. А така нареченото опростяване ни лишава от възможността да проверяваме правописа на думите, защото прави морфемите трудно различими. И ще трябва да разчитаме само на произнасянето. А като се знаем колко правилно, старателно и еднакво навсякъде говорим... И накрая, нека да бъдем точни - не пълният член е изключение, което важи само за мъжки род, единствено число, а непълният член е изключение, което важи само за мъжки род, единствено число. При всички останали родове има само пълен член. А наличието на непълен може би показва, че все още не сме готови да останем съвсем без падежи

Текстът е много интересен и добре систематизиран. И беше полезен поне за мен, понеже имам доста бегли познания за западното средновековие и може би поради това съм повече „фен“ на византийските претенции. Но вече ще гледам с мааалко по-добро око на западните императори. Темата обаче провокира един въпрос, който не ми дава мира и ще го задам. Явно франкските и после германските крале се водят покровители на християните в Светите земи. Доколкото знам, статутът на тия християни и цървките им се е уреждал и по договорите на Византия с арабите, т.е. те си имат и още един традиционен покровител. В по-късно време турските султани също се водят техни покровители, поне на книга. Още по-късно договор между Руската и Турската империя признава руския цар за такъв. Мисля че беше договорът от Кючук Кайнарджа, но може и да бъркам. Значи ли това, че те имат по едно и също време няколко покровители? Реално ли е покровителството им? Отон и наследниците му играят ли и друга роля, в смисъл на издействане на разни права, освен обмислянето на военни походи към Йерусалим? Това кой от всички е „най покровител“ става един от поводите за Кримската война. Това явно е едно от задълженията на всички „римски“ императори. П.П. Този „пост“ днес вакантен ли е или просто отмрял? Доколкото знам гръцката държава поне доскоро е отделяла пари от бюджета си за подпомагане на партиаршиите в Йерусалим и Александрия. Тя дали се има покровител или го прави просто за да не изчезне съвсем вече елинизмът от този район? А наскоро и конгресът на САЩ се опита да съчини подобен закон. Това вече е извън темата де, така че спирам с въпросите.