aleksandar

Формулата е същата М - масата на земята м - масата на луната L - разстоянието Луна - Земя R - разстояние от нулежата точка до земята r - разстояние от нулевата точка до луната заместваш с масите на луната и на слънцето и разстоянието и уравнението е готово, или искаш да го реша за слънце-земя и след това същото за луна-земя ? А в първата формула не видях углова скорост съответни центробежни сили, пък ако има такава ъглова скорост ако премине през тая точка частицата ще отлети или в космоса или ще стане спътник на слънцето !

Да реша ли квадратното уравнение или ще се справите ?

Има малка грешка в изчисленията. Там където се изравняват е място между земята и слънцето. Обаче за интензивността на слънцето се взима разстоянието до земята. Ето моето предположение: G - гравитационна константа R - разстояние от слънцето до неутралната точка r - разстоянието от земята до неутралната точка L - разстоянието от слънцето до земята (вариращо е, откоето следва и другите също, но съотношението между тях се запазва (вероятно)) GM/R2-Gm/r2=0 GM/(L-r)2=Gm/r2 M/m= (L2-2Lr+r2)/r2 При решаването на уравнението би трябвало да получиш два корена от които един е верния, вероятно положителния тъй като r сме взели положително можеш да повториш решението R=L+r за да намериш другата точка въпреки че не би трябвало графиката да е така и логиката ви е малко неправилна, защото в обратната страна гравитациите ще се наслагват а няма да се анихилират

Добре да почочим друг пример който е по-угоден. Три предмета се движат в общ СВ, единия е кораба. Кораба се движи спрямо едно от другите тела със скорост 300000км/с, и спрямо другото тяло със скорост 300001 км/с. Светлината се придвижва в общия сподвижен вакуум. Следователно е едно и също явление за трите кораба! Светлината в кораба си се разпространява със скорост 300000 км/с според твоята теория спрямо другия наблюдател ще е 2*300000км/с а спрямо третия 2*300000+1 км/с Сподвижния вакуум е един и същ и в него светлината не може да се определи спрямо какво се движи но все пак спрямо едното (незнайно защо, явно светлината си го е харесала ) се движи с скоростта която се движи в СВ. Тя се разпространява в него с крайна скорост определена от СВ в който се намира, можем да кажем че върху фотоните действа сила която ги ускорява но средата в която проникват им действа със съпротивителна сила, която при ~300 000 км/с се уравновесява. Погледни формулата която ти представих и се обоснови защо изолиниите на нулевата точка се простират там където се събират ?

Да си пействам ли постовете тук или тук ще отговориш на тях ?

Добре да почочим друг пример който е по-угоден. Три предмета се движат в общ СВ, единия е кораба. Кораба се движи спрямо едно от другите тела със скорост 300000км/с, и спрямо другото тяло със скорост 300001 км/с. Светлината се придвижва в общия сподвижен вакуум. Следователно е едно и също явление за трите кораба! Светлината в кораба си се разпространява със скорост 300000 км/с според твоята теория спрямо другия наблюдател ще е 2*300000км/с а спрямо третия 2*300000+1 км/с Сподвижния вакуум е един и същ и в него светлината не може да се определи спрямо какво се движи но все пак спрямо едното (незнайно защо, явно светлината си го е харесала ) се движи с скоростта която се движи в СВ. Тя се разпространява в него с крайна скорост определена от СВ в който се намира, можем да кажем че върху фотоните действа сила която ги ускорява но средата в която проникват им действа със съпротивителна сила, която при ~300 000 км/с се уравновесява. Погледни формулата която ти представих и се обоснови защо изолиниите на нулевата точка се простират там където се събират ?

погледна ли моя пост ?

Има малка грешка в изчисленията. Там където се изравняват е място между земята и слънцето. Обаче за интензивността на слънцето се взима разстоянието до земята. Ето моето предположение: G - гравитационна константа R - разстояние от слънцето до неутралната точка r - разстоянието от земята до неутралната точка L - разстоянието от слънцето до земята (вариращо е, откоето следва и другите също, но съотношението между тях се запазва (вероятно)) GM/R2-Gm/r2=0 GM/(L-r)2=Gm/r2 M/m= (L2-2Lr+r2)/r2 При решаването на уравнението би трябвало да получиш два корена от които един е верния, вероятно положителния тъй като r сме взели положително можеш да повториш решението R=L+r за да намериш другата точка въпреки че не би трябвало графиката да е така и логиката ви е малко неправилна, защото в обратната страна гравитациите ще се наслагват а няма да се анихилират

Ти продължаваш да ме объркваш, както предполагам и другите в форума. Това означава ли,че относителната скорост е 300000км/с, или означава че скоростта на светлината сама по себеси е такава ? То че ще се измери ще се измери, обаче как е възможно да измериш едно и също нещо и то да се оказва всеки път различно, спрямо всеки който измерва. Това ми звучи като "ако някой не го вижда, значи то не съществула" и твойто така. То че може да се измери относителната скорост и тя няма да е скоростта с която се движи светлината не означава че тя не се движи с собвтвената си скорост от 300000км/ч. Мисля че имаш предвид че във всяка една система скоростта на светлината е една и съща и тя не зависи от това от кой ъгъл я гледаш или с каква скорост се движиш, но не спрямо наблюдателя. Ти пак не посочи какво се случва в коръба на Айнщайн и моя кораб за да разбера точно какви са ти възгледите, щото с писане се объркваме, дай пример като отговориш

В кораб движещ се със скоростт на светлината, има източник на светлина. Зад него (обратно по посока на движение има огледало) какво се случва със светлината ? (запознат си с аналога на Айнщайн че няма да си вижда отражението, обясни дали си съгласен снего и кажи какво би се случило според твойта теория с моя случай)? Под абсолютна скорост на светлината имах предвид че според абсолютната нула е константна във всички посоки Моля те кажи какво се случва с постановката ми

СВ не съществува там където не съществува материя прав ли съм? свртлината пътуваща през свелената получена при големия взрив прониква през вакуум който не притежава СВ ина границата на разпространение на полевата форма на материята "светлината" какво се случва. къде е границата на СВ върви пред светлината ли ? Но все пак казваш, че разграничаваш СВ на източник от СВ на приемник. От друга страна има един общ сподвижен вакуум който съдържа тези СВ-ми. Има ли рязка граница СВ, демек изведнаж ли се случва тази промяна в скороста спрямо източника. или действа като плавно ускорение. Аз не разбирам дали твоята теория има начин на движение което се описва като без движение. Всичките ти отделни инерциални системи се държът като обсолютни нули на движение (понеже скоростта на светлината е С към нях независимо посоката на движение). Фактически за теб ускорението е движение в нормалния смисъл :? доколкото разбрах. Абсолютната нула за мен е където закона за движение на едно тяло е равно на нула. Проследи опита със спусъците. Ако се направи опитна постановка с 3 взаимопорпендикулярни такива опита извършени по едно и също време, при усповие, че предоставя реални резултати, ще даде възможност за намиране на реалния вектор на движението. Монтирано в космически коръб ще може да се направлява за да се намери абсолютната нула на движението и спрямо този стациониран кораб ако се направят научни опити с които ще може да се определи реалната взаимовръзка между релативност и абсолютност. Опита със спуцъците, се основава на разликите в резултатите получени през еднакъв период на време. Защото вектора на движението ни се променя през времето. Приема се че скороста на светлината е константа спрямо абсолютната нула, при което се получава разлика в измерванията по посока и обратно по посоката на движение като средната скорост е както ти казваш. Поне така мисля че пише в изследването за абсолютната скорост на земята ? В СТО има доста мистификация и доста грешни обезателности които се вижда, че са ... Един научен ум когато се запознае с него в началото го отрича след тва си казва еми не може да е друго, след тва иди го убеждавай че е злетак. Моляте не прави грешката да си 100% сигурен в себеси, не се страхувай да отхвърляш нещо от тезата си а гледай да продължаваш да мислиш , но не по формулите на нагоденков. Много се радвам че го казваш, защото имам машина която след няколко века ускорение (ако може да издържи толкова с гориво и т.н.) може да надмине скоростта на светлината и да я надминава неограничено. Обаче вътре в кораба как ще се вижда ми е въпроса. Май ше се кара слепешката Имам един въпрос Има ли разлика между излъчена и отразена светлина и да ми обясниш какво става с този модел. В кораб движещ се със скоростт на светлината, има източник на светлина. Зад него (обратно по посока на движение има огледало) какво се случва със светлината ? (запознат си с аналога на Айнщайн че няма да си вижда отражението, обясни дали си съгласен снего и кажи какво би се случило според твойта теория с моя случай)? И все пак скоростта на светлината спрямо даден обект не източник не приемник а спътник движещ се със скоростта на светлината в обратна посока но светлината настига оригинялния "наблюдате" значи скоростта на светлината може да надмине скоостта от С спрямо друго тяло. Както и ако се разгледа отпрявна система едната светлина (така да речем селски) другата светлина може да е с релативна скорост над 2С ? същевременно абсолютната скорост да е равна на релативната на наблюдателя плюс С. Започни с това дали за теб има абсолютно пространство. Искам да те попитам нещо което ми хрумна сега. Приемаме че скоростта на светлината е абсолютна. И следва огледало което се движи в пространството, при настигането си то е отразява и началния сигнал се връща със същата скорост, но останалата част се разгъва поради отместването на огледалото напред. Така дължината на кванта или там каквото е в крайна сметка ще се удължи. Възможно ли е промяната на тази дължина да е обяснението за червеното отместване или съответно синьото.Което не променя скоростта на светлината но променя фрмата и (както при струнната теория, да си го представим като струна която променя вида си)

"Истина ви казвам, тези които се кланят и поднасят дарове и вършат безчинства, се покланят в моето име. Вие сте тези които се кланяте в моето име. Сред вас ще има прелюбодейци, лъжци, мъжеложци, замесени в убийства.Те ще продължават да вършат грехове и да изкъпват вината си с дарове." цитат по памет от Евангелието на Юда. Което показва, че Исус знае накъде ще се стекат обстоятелстватая, и въпреки това го прави, за да създаде една по-глобална религия.Която да обедини донякаде света. Нищо че е покварна и т.н. много от религиите това правят. Но те са изпълнили своята роля да постигнат обединение извън народност. Вярата извън религията ще се постигне когато се постигне мо високо ниво на разбиране както на обкръжаващата ни среда, така и на света като цяло (цяло цяло колко да е цяло). Докато не се осъзнаем колко сме нищожни и колко насериозно се взимаме с абсурдни оръжия. По-зле от мравки за трошичка когато седят на дъното на вада. Всеки дебне да издебне, да е над другия, да е над всички, и пак си остава на дъното на кофата за боклук... обаче е над другите боклуци, за него това е най-важното "цар на село, отколкото слуга в града" може и да е прав в крайна сметка. Никой не иска обещания за утре иска да хване сега.

Не съм ти гледал абсолютно всичките обяснения Петков. Закоето се извинявам ако задавам вече разяснени въпроси. Теорията ти доколкото съм разбрал, донякъде съвпада с моите възгледи (доколкото са формирани) Да те запитам няколко въпроса. Светлината когато се излъчи по пътя си, и с отпрявна точка абсолютната нула, с различна скорос ли се движи. Колко точно голям е СВ? По-малък от частица, колкото нея, по голям, и доколкото разбрах сбора от СВ-ми обуслявят нещо като плътност на СВ през който се пречупва светлината като призма ... с аберацията не съм запознат, но при нея има ли увеличение на размера на видимото тяло (така като през лупа щом се пречупва). Скороста на светлината спрямо абсолютната нула, може ли да бъте по голяма от 2C ,доколкото разбрах може да е по голямо от С тъй като обясни че светлината спрямо наблюдател С=300000км/с тъй като се завлича от СВ (СВ подвъна и вътре скороста С се събират, спрямо абсолютната нула). Тъй като скороста на светлина не може да догони СВ на тяло движесто се със скороста на светлината, ще рече че максималната скорост е 2С. Провери трудовете на СтеФан Маринов и дали неговия опит с спусаците обяснява твоята теория.Можеш съответно да повториш опита вкъщи. за ~1000 лв (малка цена за да докажеш че си прав) имаше някаде обяснения за честота и скорост ще ги потърся и сигурно пак ще те попитам. Един квант светлина каза че се анихилира, така ли е. Мисля че другите си мислят за различни направления (като един квант не може или може да се движи по разлини направления), и за тва се объркват. и как точно се разпространява светлината в структурата на матерялите, под електроните извън електроните от кое се отблъсква. Дали при преминаването си до ядро светлината е подобна на преминаваща до масивно тяло от сорта на слънцето, но поради малките разстояния силата на привличане или плътността на СВ е довтатъчно голяма час от кванта да се увлече част да се завърти около ядрото което предизвиква повишаване на нивото на електроните и сътответно фотоелектричния ефект и част просто се пречупва, разясни ми. След като обясниш размерите моля да ми кажеш каква е формата на СВ, при инерциална скорост, при ускорение, и при ускорение на ускорението. Защотото стигнах наскоро до един парадокс, независимо дали скороста на светлината зависи от източника или е абсолютна разстоянието което ще се измене между две точки е еднакво. (можеби откривам топлата вода, но... ) Поздрави Александър Матеев

Казахстан строят извънземно посолство ... хващам бас че някой от сектата е дал идеята. Ако пуснат планове на посолството ще можем да преценим дали е същото като в книгата

Съжалявам но не съм чел всички коментари, ето си корегиран опит който ще ви покаже валидноста на това че скоростта е константна спрямо етера не спрямо телата. Ето и един непризнат български гении, който измерва скоростта на абсолютната скорост на земята с достатъчна точност за гаражния експеримент който прави! Абсилютна скорост на земята Това е верния Айнщайн

Все още не е така. Чудно ми е дали е реално събитие тая реч, или е просто литературна измислица.

При спасението на евреите от Египет, където "бог" показва че не е единствен "...ще направя съдилище за всички богове..."

не би трябвало да стане така представи си полетата като ореол около звездите, едното привлича към едната другото към другата. Посредата има поле което е неутрално и няма привличане. По-скоро има привличане и към двете едновременно, но се неутрализират. Това е като две вълни които се наслагват и в последствие се неутрализират. За това дали ще се слеят. При въртенето си една спрямо деуга би трябвало да се ускоряват докато се постигне скорост която да ги задържи в стабилна двоица. Освен ако разстоянието се скасява прекалено бързо и скороста не може да навакса.

е аз ако се обоснова няма нищо да остане като тайна нали ти казах първо свободен патент и тогава ще обяснявам всичко което искаш

ето ви една тема за мислене Има ли разлика между излъчена и отразена светлина, по теорията на относителноста пример: В кораб движещ се със скоростта на светлината, се намира следната ситуация. Има светлинен източник по посока на движението не напредва светлината, но за сметка на това назад скороста спрямо кораба (относителната скорост) е два пъти по голяма. По посока назад има огледало. То отразява светлината при което светлината остава в огледалото поради невъзможност да се движи с по голяма скорост или се движи със скорост 2c. моля само компетентни отговори подкрепени с доказателства. Не от сорта "ама c е максималната скорост значи не може" дайте конкретни формули

накратко в кинематичния облак когато внесеш енергия можеш да я насочиш в подходяща посока, като внеса енергия от дизелово гориво ще се насочи по желаната посока въпреки че енергията може да е насочена навсякаде, и вътрешно непроменяща изолираната система. Тази изолирана система обаче по закона за запазване на енергията се натрупва или по скоро изтича по посочен начин.

Ще загтна е точния израз става въпрос за "кинематичен облак" както се изрази изобретателя повече не мога да кажа иначе системата е меко казано елементарна, даже мисля да направя модел вкъщи. Но има един основен момент, който не мога да преодолея. Между две плъзгащи се пластини трябва няма пролука за да не се изплъзва налягане, но същевременно не трябва да има триене. Приемам идеи

И ако това не е целта към която се стреми и сектата на Райел ... Заратуштра Спитам се явява един от първите пророци, проповядващи монотеизма - вяра в единния Бог. Той проповядвал ново учение за доброто, злото и справедливостта и дал на света триединния принцип - Благи Мисли, Благи Думи и Благи Дела. Пълното име на Заратуштра е Заратуштра Хаечатаспа Спитама, а името Зороастр е гръцката форма на произношение. Съгласно изследванията на Заби Бехруз, пророкът бил роден през 1768 г.пр.н.е. в североизточната част на Иранското плато. Заратуштра провъзгласил, че Единния, Вездесъщия, Всемогъщия Бог Създател, поддържа и помага на Вселената да еволюира. Неговото учение обяснява как Божествените качества на Бога се проявяват във Вселената и в нашия свят. Заратуштра учи, че хората трябва да придобиват и развиват в себе си божествените качества и по специално добрият разум и праведността; да се научат да живеят в хармония с Бога и да се вслушват в Божествения глас вътре в себе си; да подпомагат съзиданието и прогреса; да живеят в хармония с природата, създавайки един по-добър свят; да се стремят да създадат едно обединено съдружество в идеално общество, избрано от хората с цел мирно съжителство и процъфтяване; стремеж да се достигне съвършенство и безсмъртие, стремеж към богоподобие и вечен живот в божественото щастие. Заратуштра нарекъл своята религия Добрата Религия. При посвещение в заратуштрийство човек дава следното обещание: “Аз, с разбиране и увереност, изповядвам себе си в почитание на Вездесъщия Бог и зороастрийците. Аз признавам Благите Мисли, Благите Думи и Благите Дела. Аз, почитайки Вездесъщия Бог, признавам Добрата Религия, отхвърляща робството, държейки меча в ножницата, учеща на увереност в себе си, праведната.” Това обещание, явяващо се част от Символа на Вярата, дава представа за това, какво представляват Зороастрийците. Мъжете и жените имат абсолютно равни права и заемат равно положение в обществото. Човекът, притежаващ достатъчно знания и използващ разума си е свободен да избере за себе си религията, която смята за най-добра. За това зороастрийците не хранят отвращение към другите религии и не ги осъждат. В очите на зороастриеца всички други религии са също толкова велики, добри и прекрасни. Зороастрийците отричат политеистичните култове (многобожието), магьосническите обреди, тайнствените ритуали и безсмислените церемонии. Те осъждат злодеянията и предателството. Одобряват свободата на мисълта, речта и действията в условията на здраво общество. Те пазят околната среда, в която живеят. Стремят се да бъдат старателни и праведни във всеки един аспект от живота си. Това поведение изисква ясни познания за миналите и настоящи вярванията, познаване на религиите, обществото и преди всичко на природата. Заратустрийците са длъжни да бъдат мъдри, бдителни, уверени в себе си, активни, творчески, прогресивни, миролюбиви, търпеливи, толерантни и преди всичко добри и любящи. Зороастрийците обичат Бога и неговото творение. Така както кръста, звездата на Давид и Мекка служат за религиозни символи на християните, юдеите и мюсулманите, така Огъня за зороастрийците е сияещ символ на божествената светлина, просвещение, топлина, любов и енергия. Зороастриеца отправя своите молитви пред запалени благовония, свещ или религиозна лампа. Той може да използва и други източници на светлина - слънцето, луната, звездите. Винаги запален огън се поддържа както в специална ваза в зороастрийските храмове, така и в дома на зороастриеца. ИСТОРИЯ Възникнала в източен Иран около 1700 г.до н.е., към ІV в. до н.е. заратуштрийската религия се е разпространила по цялото иранско плато. Тя станала официална религия в първата в историята световна империя на Ахеменидите основана от Кир Велики в 550 г.до н.е. Тази империя не била ограничена от езикови или етнически граници. Във времената, когато завоюването на една или друга страна означавало като правило всеобщо разоряване, Ахеменидите се славели със своята толерантност - както политическа, така и религиозна и етническа. След като заратуштрийците на Кир Велики завоювали Вавилон през 539 г.пр.н.е., той освободил всички пленници включително и юдеите, които били поробени в продължение на 70 г. Именно за това в Библията е наречен “пастир и помазаник” на Бога, седящ до Него “от дясната му страна” (Исайа 44:28 и 45:1). В Библията се среща също и описание на това, как Кир помогнал на завърналите се в родината си юдеи да възстановят своя разрушен храм (Ездра 6:34 и 6:14-15). Кир бил първият управник, провъзгласил това, което в днешния свят е известно като “правата на човека”. Приемниците му - Дарий Велики, Артаксеркс и други велики владетели - са извесни с уважението, което проявявали към другите религии и националности. Ахеменидската империя била разрушена от Александър Македонски през 330 г.пр.н.е. През 250 г.пр.н.е. иранците възвърнали своята независимост благодарение на Парфяните, също бивши заратуштрийци известни с търпеливостта си. Във времената на разцвет на Парфяните, съперничащи си с Римската империя се ражда и Христос. През 224 г. до н.е. Сасанидите заменят владетелите Парфяни. Принадлежейки към класата на свещенослужителите те превърнали заратуштрийската религия в официална държавна религия. В царството им имало място и за християните, и за юдеите, будистите и индусите. През 652 г.пр.н.е. Иран бил завладян от арабите, донесли със себе си и нова религия - исляма. Заратуштрийския Иран престанал да съществува. Масовото покръстване, най-вече с помоща на силови методи, съществено намалило броя на заратуштрийците. Днес в света се наброяват само около 125,000 заратуштрийци (зороастрийци) - около 30,000 в Иран и около 80,000 в Индия, където са известни под името парси, или хора от Парса - Персия. Днес една малка част от тях живеят пръснати по цял свят.

ЛЕЧИТЕЛСТВО стествено хопите имали и ритуали за инициализация, насочени към по-утилитарни цели, като например придобиването на лечителски способности. За шаманите-целители първостепенно значение имало развитието на вътрешното зрение, разположено над горната костна част на носа. Съгласно легендите, първоначално хората не познавали болестите. Физическите, както и психическите заболявания се появили едва след като в света дошло злото. Именно хората и духовете попаднали под влияние на злото, са се превърнали в източник на много болести. Това са същите които хопи наричали “хора с две сърца”. При това част от болестите можели да бъдат предизвикани по естествени причини. За да определят причината, шаманите-лечители последователно поставяли ръцете си на енергийните центрове на пациента. Първоначално се изследвала горната част на главата, после центъра над очите, гърлото, гърдите в областта на сърцето и накрая стомаха. Усещайки вибрациите на тези центрове, лечителите определяли и източника на заболяването. В случай, че болестта била причинена от външен източник, знахарите използвали прозрачен кристал, за да определят кой е причинителя. Този кристал предварително се активизирал със слънчева светлина. След това лечителя оглеждал през него всеки енергиен център. При това, той виждал с какво е свързано заболяването, а много често и човека с “две сърца” направил магията. Интересни обряди, свързани с получаването на шамански способности и битова магия, са се съхранили при близките съседи на хопите - племето Навахо. Те се явяват представители на относително по-млада цивилизация. Според една от теориите, Навахо са преселници от Сибир, а техните далечни роднини Кетите и до днес живеят в района на Тува. Мигрирайки през Аляска към по-южните области на Северна Америка, те достигнали до териториите на хопите и попадайки под тяхно влияние, са приели митологията и голяма част от обрядите и ритуалите им. Тъй като това станало преди няколко хилядолетия, днес двете култури се допълват взаимно. И при едните и при другите се е съхранило по нещо хубаво, което било доразвито и обогатено от личния им опит. Любопитно е да се отбележи, че в митологията и обрядите на Навахо се наблюдава голямо сходство с Тибетската традиция. Например, широко известни са т.нар. пясъчни мандали на Навахо, използвани в различни ритуали и в частност, при инициации. Тези удивително красиви рисунки от разноцветен пясък служат като своеобразни вместилища за духовете, призовавани по време на ритуала. За съжаление при индианците Навахо съществуват и практики на черна магия. Има множество легенди за шаманите-върколаци (skin walker). Те получават своите зловещи шамански способности по време на ритуал на инициация, провеждан до неголям скален хребет в щата Ню Мексико (заб. - на няколко стотин километра от мястото е взривена първата атомна бомба). След това получават способността да се превръщат в животни и да причиняват проблеми на хората. Разпространен способ за причиняване на такива проблеми е телепортацията на парченце тюркоаз (?) в тялото на жертвата. Като резултат пострадалия започва да боледува и постепенно умира. Единствения начин за избавяне от това е използването на помоща на шаман-лечител. По време на сложен ритуал той “изсмуква” Единственным способом избавиться от этого является обращение к шаману-целителю. Во время сложного ритуала он «высасывает» этот кусочек бирюзы из больного органа. Если верить описаниям, при этом также происходит телепортация, то есть без разрезания тканей камень выходит из тела больного. Таким образом, исследование древних ритуалов инициации у аборигенных жителей Северной Америки позволяет глубже понять культуры, живущие в гармоничных отношениях с окружающей средой, их систему ценностей и саму логику отношений с миром природы. Использование их опыта в нашей современной цивилизации поможет создать более гармоничную и внутренне целостную культуру, преодолеть негативный опыт потребительского общества. Немаловажный интерес представляет и изучение механизмов пробуждения паранормальных способностей с помощью обрядов инициации. Однако на все это остается очень мало времени, так как с каждым днем катастрофически тают остатки древних культур, а вместо них остается так называемый неошаманизм — причудливая смесь шоу-бизнеса, примитивной экстрасенсорики и манипулятивных сект. Съжалявам за недовършения превод някой може да довърши

ИНИЦИАЦИЯ Както беше споменато, инициацията била тясно свързана с процеса на творение и ролята на човека в микро и макрокосмоса. В определено отношение инициацията се свеждала най-вече до приобщаването на отделния човек към глобалните космогонични процеси, изход от пределите на материалното, животинското начало (първичната природа), безмислената борба за оцеляване, продължението на рода. Естествено, след инициация, индивида продължавал да се грижи за своите телесни и социални функции, но всичко това отстъпвало на заден план в сравнение с ролята му на помощник в изпълнението на плановете на Твореца. Следователно и придобиваните магически способности служели преди всичко за изпълнението на това висше предназначение. От тази гледна точка, индианските племена и другите шамански традиции, използващи шаманския Дар само за свои егоистични цели се явяват “забравили” - изгубили истинския смисъл на своето съществуване като хора. Възможно е основния, древен смисъл на инициацията да се състои именно в съхраняване на сакралното знание за причините на човешкото съществуване, а не в получаването на някакви магически свръхспособности, придобиване на власт над хората и над природните стихии. В основата на обрядите били заложени представите на хопите за това, че истинските родители на човека са Божествените същности, а физическите родители - само инструмент за проявлението на тяхната сила. Майка се явявали Майката-земя и Майката-зърно. Първата създавала човека, а втората го захранвала с гръдта си. Бащата също имал два облика. От една страна това бил самият Създател Тайова, а от друга - Слънцето (слънчевия Бог). Първата инициация ставала при раждането на детето. Ето как е описана в книгата на Frank Waters “Book of the Hopi”: “Когато се раждало дете, в течение на двадесет дена било оставяно на тъмно, а неговата Майка-зърно била поставяна до него. Въпреки, че тялото му било от този свят, новороденото все още се намирало под защита на своите вселенски родители. Ако детето било родено през ноща, рано сутрин на всяка от четирите стени и пода се рисували четири линии с царевично брашно. Ако било родено през деня, линиите се рисували на следващия ден. Тези линии означавали, че за него е подготвен духовен, а също така и временен дом на земята. През първия ден детето било измивано с вода, извличана от кедър. След това го обтривали с много ситно стрито бяло царевично брашно и го оставяли така през целия ден. На следващия ден, било почиствано и обтривано с пепел от кедър, за да се премахнат косите и детската кожа. Това се повтаряло три дена. От петия до дванадесетия ден било измивано и натривано с царевично брашно на единия ден и пепел от кедър след четири дена. Майката на бебето трябвало да пие ежедневно кедрова вода. На петия ден косите на детето и майката били измивани и остъргвали по една линия от нарисуваните по стените и пода. Остърганото било отнасяно в храма, където се намирала пъпната връв. От шестия ден нататък от всяка стена се остъргвала царевична линия, и праха й бил отнасян в храма. Деветнадесет дена домът бил обвит в тъмнина и детето не виждало светлина. На двадесетия ден, рано сутринта всички лели идвали носейки в дясната си ръка Майката-зърно. Всяка от тях искала да стане кръсница на детето. След това майката на детето държейки го в лявата ръка, взимала с дясната Майката-зърно, лежаща до него и четири пъти я прокарвала от пъпа към главата. Първият път му давала име, вторият път му пожелавала дълъг живот, третия - здраве, четвъртия - успехи в работата, ако детето било момче или да бъде добра жена и майка, ако било момиче. Ритуала се повтарял последователно от всяка от лелите, които давали на детето родовото име на клана на своята майка или баща. След това детето било връщано на майката. Междувременно на изток се зазорявало. Държейки детето в лявата си ръка, а в дясната Майката-зърно и съпроводена от бабата (майка си), майката излизала от къщата и се отправяла на изток. Спирайки, малката група наблюдавала изгрева, хвърляйки “щипки” царевично брашно по посока на слънцето. Когато слънцето осветяло хоризонта, майката излизала напред, повдигала детето към него и казвала: “Татко Слънце, това е твое дете”. Повтаряла тези думи отново, прекарвайки Майката-зърно над детето, така както го правела докато му давала име и му пожелавала толкова дълъг живот, до дълбока старост, което потвърждавало, че то зачитало законите на Твореца. След като майката приключела обряда, бабата също го изпълнявала. Накрая и двете жени рисували с царевично брашно пътечка срещу слънцето отбелязвайки новия живот Сега вече детето принадлежало на семейството и земята. Майката и бабата го връщали у дома, където Ги очаквали лелите. Селският глашатай обявявал официално раждането и започвало голямо празненство. Години след това детето било назовавано с различните имена дадени му от лелите. Това име, което било използвано най-често ставало официалното, а лелята, която го е дала - кръстница. Майката-зърно обаче, продължавала да бъде духовна майка на детето ...” Първата съзнателна инициация била извършвана 7-8 години след раждането. Нейна цел била приобщаването към религиозното общество.Тогава дедето научавало, че макар да има земни родители, истинските такива са Майката-Земя, която му е дала тяло и Бащата Слънце, който му е вдъхнал живот. Едновременно с това, детето осъзнавало, че и самото то има два аспекта. От една страна било на семейството и племенния клан, а от друга - частица от Великата вселена и изпълнител на плановете на Твореца. Също така узнавало, че най-великата добродетел, към която трябвало да се стреми, била смирението. В ритуалите на различните видове инициации обикновенно се разигравал целият процес на космогенезиса или негови части. При това голяма част от членовете на обществото на хопите изпълнявали ролите на различни обитатели на финоматериалния свят - духовете Kachinas. Вселяването на тези духове в телата на участниците ставало по време на многочасов обряд, който се изпълнявал в храма Кива (модел на мравуняка, в който хопите били преживяли унищожението на предишните светове). След приключване на обряда, всички излизали през отвор на тавана на Кива облечени в костюми и с маски на различни духове Kachinas и започвали да изпълняват красиви обредни танци. Съгласно представите им, чрез тях духовете получавали възможност да въздействат на физическото ниво на реалността..