ROCK

Молът е една от седемте основни единици на международната система единици и постулира точен брой частици (атоми, йони, молекули или различни субчастици) известнен като число на Авогадро (приблизително равно на 6,023×1023). Ако се знае типа на частиците, един мол от тях ще се отъждестви с единствено възможно число, което е и моларна маса. Тъй като при вземането на един мол количество частици от природата, изотопният състав ще бъде аналогичен на природния, моларната маса ще се явява като средна характеристика с отчитане на разпространението на изотопите на изграждащите елементи в природата. Ако се взема конкретен изотопен състав, това се отбелязва. В химията, измерението на моларната маса се изразява с единицата g.mol-1 от практически съображения, въпреки, че според Международната система единици би трябвало да се използва kg.mol-1. Във физиката моларната маса обикновенно се изразява в kg.kmol-1.

варовикът върху златото се отстранява лесно с разтвор от 1% азотна киселина. С тънка клечка, кибритена или за зъби, се нанася капчица разтвор локално, на самото място на налепа. Силикатни или тинести замърсявания на залтото се премахват, ако монетата се накисне в разтвор 2% повърхностно активен реактив, какъвто е всеки препарат за миене на съдове... ...Опитът да се наслои изкуствена патина понякога е успешен. Ето една рецепта за тези, който са направили грешката с почистването на медните монети. В един литър вода се ратварят 50 г. меден сурфат /син камък/. Разтворът се загрява до 70-80С. Монетата се потопява в него. Държи се, докато добие изкуствена патина...

моята е на Glenn Hughes&Joe Lynn Turner-You Can't Stop Rock N' Roll и на Deep Purple - Burn oт албума Burn с Глен Хюс и Дейвид Ковардел

ПОЛУЧАВАНЕ НА НИТРОЗОАНТИПИРИН Реактиви Апаратура 1. Антипирин - 5,6 г (0,03 мол) 2. конц. сярна киселина - 1,7 мл 3. Натриев нитрит - 3 г (0,04 мол) 4. Лед 1. Чаша от 250 мл 2. Делителна фуния от 100 мл 3. Ерл.колба от 50 мл 4. Мерителен цилиндър от 10 мл 5. Термометър 50 С 6. Пипета “Резила” (суха) 7. Стъклена пръчка 8. Бюхнерова фуния, смукално стъкло В чаша от 250 мл се наливат 10 мл вода и 1,7 мл концентри¬рана сяр¬на киселина (отн.т. 1,84) и се поставят 5,6 г антипирин. Чашата се поставя в баня с натрошен лед и в нея се закрепят термо¬метър и делителна фуния. Към сместа се прибавят 30 г добре натрошен лед. Отделно се приготвя разтвор на 3 г натриев нитрит в 6 мл водаq който се прехвърля в делител¬на¬та фуния. При ръчно раз¬бърк¬ване със стъклена пръчка, се изчаква анти¬пирина да се разтвори почти напълно и температурата да стане 0 С. Тога¬ва започва бавно изкапване на разтвора от делителната фуния (натриев нит¬рит), при ръчно разбъркване и с такава скорост, че температурата на реак¬цион¬ната смес да не надвишава 2-3С (за около 20 минути). При това раз¬тво¬рът става зелен и започва отделянето на изумруденозелена утайка от нитрозоантипирин. След прибавяне на цялото количество натриев ни¬трит реакционната смес се оставя още 30 минути в ледена баня при пери¬о¬дично разбъркване и след това се филтрува през бюхнерова фуния. Про¬дук¬та се промива два пъти с по 20 мл вода, след което отново се филтрува и се оставя да се суши при стайна температура. nitrosoan.doc

ПОЛУЧАВАНЕ НА 4-НИТРОАЦЕТАНИЛИД I. Уравнение на реакцията: механизъм SE II. Начин на работа: Във висока чаша от 150 мл се поставят 17 мл конц. сярна киселина и 4 мл ледена оцетна киселина. Сместа се охлажда до стайна температура и при механично разбъркване на порции се прибавят 5 г (0,037 мола) предва¬рително стрит ацетанилид. Чашата с реакционната смес се охлажда до 0 С и при интензивно разбъркване, на капки се прибавя охладена нитрираща смес от 2,5 мл конц. азотна киселина и 1,82 мл конц. сярна киселина. Тем¬пературата на реакционната смес не трябва да превишава 5 С, тъй като при по-висока температура се получава по-голямо количество от 2-изо¬ме¬ра. След това сместа се оставя за около 1,5 часа при температура 3-5 С, след което се излива в 100 мл вода с натрошен лед. 4-Нитроацетанилидът се отделя като бяла утайка. Филтрува се, промива се няколко пъти с ледена вода и с 3% разтвор на натриев бикарбонат. Суровият продукт се прекри¬стализира из етилов алкохол. Т. т. на прекристализирания продукт е 214-216 С. Добив: минимален - 50% от теоретичния; максимален - 75% от теоре¬тичния. nitroac.doc

ПОЛУЧАВАНЕ НА ДИМЕТИЛОВ ЕСТЕР НА 2,6-ДИМЕТИЛ-4-ФЕНИЛ-1,4-ДИХИДРО-3,5-ПИРИДИНДИКАРБОКСИЛНАТА КИСЕЛИНА I. Уравнение на реакцията: II. Механизъм на реакцията: III. Изходни вещества: 1. Бензалдехид - 2,65 г (0,025 мола) 2. Метил-3-аминокротонат - 5,8 г (0,05 мола) 3. Етанол 96% - 20 мл IV. Начин на работа: В облодънна колба от 100 мл се разтварят 5,8 г метил-3-амино¬кро¬тонат в 20 мл 96% етанол. Към бистрия разтвор се прибавят 2,65 г (2,6 мл) бензалдехид. Колбата се снабдява с обратен хладник и реакционната смес се кипи в продължение на 4 часа. След това към нея се добавят 10 мл вода и колбата се охлажда на студена водна струя в продължение на 10 минути. Отделените кристали се филтруват на Бюхнерова фуния и се промиват с минимално количество 50 % етанол или вода. Сушат се при стайна темп¬ература. Добив на суров продукт: около 50-55% от теоре¬тич¬ния; т. т. 193-197 С. Прекристализира се из 50%-ен метанол (за 1 г суров про¬дукт около 70-75 мл разтворител). Добив на прекристализиран - около 40% от теоре¬тич¬ния; т. т. 196-198 С. Представлява безцветни кристали, нераз¬творими във вода, киселини и основи, чувствителни спрямо топлина, влага, окисле¬ние и хидролиза. hanch_me.doc

ПОЛУЧАВАНЕ НА ДИЕТИЛОВ ЕСТЕР НА 2,6-ДИМЕТИЛ-4-ФЕНИЛ-1,4-ДИХИДРО-3,5-ПИРИДИНДИКАРБОКСИЛНАТА КИСЕЛИНА І. Уравнение на реакцията: II. Механизъм на реакцията В предварителен стадий, при взаимодействие на бензалдехид с активирано метиленкарбонилно съединение протича реакцията на Кньовенагел до съответното бензилиденово производно 1. Наред с това между ацетоцетовия естер и амоняка протича азометинова кондензация до съответния енамин 2: От 1 и 2 чрез присъединяване по Михаел се образуват съответните тавтомерни продукти, от които след циклизация и дехидратиране се получава крайният продукт на реакцията: ІІІ. Необходими изходни вещества: 1. Бензалдехид - 2,65 г (0,025 мола) 2. Ацетоцетов естер (отн.т. 1,026) - 6,5 г ( 0,05 мола) 3. Амоняк 25% - 7 мл 4. Етанол 96% - 25 мл ІV. Начин на работа В облодънна колба от 100 мл, към 25 мл етанол се прибавят последователно при разклащане 6,4 мл ацетоцетов естер и 2,6 мл бензалдехид. Колбата се свързва с обратен хладник и се нагрява на подходяща нагревна баня. След като сместа започ¬не да кипи, през отвора на хладника се прибавят за около 10 минути, на порции, 7 мл 25% амоняк. Реакционната смес се кипи при тези условия 4 часа. След това се прибавят 25 мл вода и се охлажда на течаща студена вода около 10-15 минути. Отделените кристали се филтруват на Бюхнерова фуния, промиват се с вода или с разреден етанол и се сушат при стайна температура. Добив на суров продукт около 60-65% от теоретичния; т.т. 152-158 *С. Прекристализира се из метанол (за 1 г суров продукт около 20 мл разтвори¬тел). Добив за прекристализиран продукт - около 50-55% от теоретичния; т.т. 158,5-159,8 *С. Бледожълти кристали, неразтворими във вода, киселини и основи, чувст¬ви¬телни спрямо топлина, влага и окислители. При продължителен престой на разреден разтвор от продукта при дневна светлина настъпва фотоокисление: hanch_et.doc

ПОЛУЧАВАНЕ НА 4-МЕТИЛ-7-ХИДРОКСИКУМАРИН (химекромон; Mendiaxon®) УРАВНЕНИЕ НА РЕАКЦИЯТА: НЕОБХОДИМИ ИЗХОДНИ ВЕЩЕСТВА: Резорцин (т.т. 110-111С) - 3,4 г (0,030 мол) Ацетоцетов естер - 4,0 г (0,030 мол) конц. H2SO4 - 11,0 мл НАЧИН НА РАБОТА: В чаша или ерленмайерова колба от 150 мл се поставя конц. H2SO4 (11 мл), охлажда се с лед и сол до -10С и при непрекъснато разбъркване се прибавя раз¬твор от 3,4 г резорцин в 4,0 г ацетоцетов естер (вж. отн.т.). По време на прибавя¬не¬то температурата не трябва да надвишава +5С. След престой от няколко часа, смес¬та се излива върху около 30 г натрошен лед. Получените кристали се филтру¬ват на бюхнерова фуния и се промиват неколкократно с вода до изчезване на ки¬селата реакция. Суровият продукт се суши при температура около 50-70. Добив на суров продукт около 5,0 г. Прекристализацията е наложителна, тъй като полученият продукт има доста ниска т. т. Прекристализира се из 96% етанол и обработка с активен въглен. Т. т. на пре¬кристализирания продукт е 185-187С. Представлява бели опалесциращи кри¬стали. Разтворен в конц. NH3, флуоресцира в синьо. 4me_7hyd.doc

КОНЦЕНТРИРАНА СЯРНА КИСЕЛИНА Структурна формула: Брутна формула: Н2SO4 ; Мол. м.: 98,08 1. Физични свойства: • безцветна подвижна течност; концентрация 95-98 %; силно корозионно и разяждащо действие Разтворима във вода; хигроскопична. • т. т. : - 15 С; • т. к.: 330 С; • плътност при 20 С: 1, 84 г/см3. 2. Токсичност: Попаднала върху кожата, киселината предизвиква изгаряния и рани. 3. Мерки за безопасност: При преливане на концентрирана сярна киселина от един в друг съд да се използуват защитни очила и гумени ръкавици. Никога не се налива вода към концентрирана сярна киселина! 4. Първа помощ при инцидент: При попадане върху кожата, киселината се попива с мека кърпа или филтърна хартия. След това се промива обилно с вода, неутрализира се с 1% разтвор на натриев бикарбонат, отново се измива с вода, подсушава се леко и се намазва с омекотяващи и антисептични средства. При по-сериозни изгаряния да се търси лекарска помощ. sulfacid.doc

НИТРОБЕНЗЕН Структурна формула: Брутна формула: C6H5NO2; Мол. маса: 123,11 1. Физични свойства: • светложълта течност с миризма на горчиви бадеми. Летлив с водна пара, почти неразтворим във вода. Лесно се разтваря в етер, алкохол, бензен и масла; • т. кипене: 210-211 С; • плътност при 15 С: 1,205 г/см3. 2. Съхранение: В добре затворени съдове! Трябва да се работи в камина с добра тяга! Нитробензолът и други нитро¬съединения никога не тряб¬ва да се дестилират до сухо, тъй като е възможно да съдържат поли¬нит¬росъеди¬нения, които при прегряване са взриво¬опасни. Промив¬ни¬те води и остатъците от нитробензол е желателно да се събират в съдове за отпадъчни вещества и след това да се обезвреждат. 3. Действие: Силно токсичен (особено неговите пари) и трудно се елими¬нира от организма (под формата на аминофенол). Затова трябва да се избягва контакт с човешкия организъм (дишане, поемане вътрешно и по¬падане върху кожата). Предизвиква главоболие и уврежда централ¬ната нервна система. Попаднал върху кожата, предизвиква обри¬ви. При тежки хронични отравяния може да доведе и до смърт. 4. Първа помощ: при попадане върху кожата засегнатото място да се измие със спирт, а след това обилно с вода. При вдишване на парите му постра¬далият да се изведе на чист въздух. При попада¬не в организма вътрешно да се потърси лекарска помощ! nitroben.doc

НАТРИЕВА ОСНОВА Внимание! Силно разяждащо действие! Формула: NaOH; Мол. м.: 40 1. Физични свойства: • безцветни кристали; техническият продукт представлява бели, твърди, непрозрачни перли; • т. т.: 318С; • т. к.: 1378С; • 1 г NaOH се разтварят в 0,9 мл вода; 0,3 мл кипяща вода; 7,2 мл абсолютен етанол; 4,2 мл метанол, а също и в глицерол. При разтваря¬нето й се отделя голямо количество топлина (екзотермичен процес); • поглъща СО2 и влагата от въздуха. По тази причина разтворите от натриева основа за обемен анализ трябва да бъдат добре защитени, за да не се образува натриев карбонат. Водните разтвори имат силно ал¬кал¬на реакция. 2. Приложение: Разтвори на натриева основа се използуват за неутра¬ли¬зиране на киселини и за получаване на натриеви соли при обработване на целулоза, за получаване на вискоза и целофан, производство на са¬пуни, пластмаси и т.н. 3. Токсичност: Силно разяждащо действие върху тъкани от растителен и животински произход. Вдишването на пари на концентрирани разтвори от натриева основа предизвиква възпаление на дихателните пътища. При отравяне може да предизвика колапс. При вътрешно приемане предиз¬виква дълбоки рани и болки в епигастриума, предизвиква хеморагия и колапс. Особено опасно е, ако попадне в очите – може да предизвика ослепяване. 4. Мерки за безопасност: При работа с твърда натриева основа или концентрирани разтвори е задължително ползването на ръкавици и защитни очила. Съхранява се в добре затворени съдове с пластмасови запушалки. При попадане върху кожата, поразените участъци се промиват обилно с вода, неутрализират се с 1%-ен разтвор на оцетна киселина и отново се измиват с вода. След подсушаване мястото се на¬маз¬ва с омекчаващ крем. При попадане в очите се прави обилно проми¬ване с вода и се търси спешна медицинска помощ. 5. Обезвреждане: Отработени разтвори се събират в специални контей¬нери за алкални отпадъци. Ако няма такива, разтворите се разреждат десетократно, неутрализират се и едва тогава се изливат в канали¬заци¬ята. naoh.doc

КАЛИЕВА ОСНОВА Внимание! Силно разяждащо действие! Формула: КОН ; Мол. маса : 56,10 1. Физични свойства: • безцветни кристали, т.т. около 360; безводна КОН - т. т. 380С; • разтворимост: в 0,9 части вода; 0,6 части кипяща вода; 3 части алкохол; 2,5 части глицерол. Когато се разтваря във вода или алкохол, или когато разтворът й се обработва с киселина се загрява силно (екзотермичен процес); • поглъща силно СО2 от въздуха и се превръща в калиев карбонат; • хигроскопична. Водните разтвори имат силно алкална реакция. 2. Токсичност: Силно разяждащо действие върху кожата и лигавиците. При вътрешно приемане предизвиква дълбоки рани и болки в епигастриума; предизвиква хеморагия и колапс. Особено опасно е ако попадне в очите - предизвиква ослепяване. 3. Приложение: Използува се при производство на течни сапуни, мерсери¬зация на памук, производство на мастила, бои; в аналитичната химия, органичния синтез и т.н. 4. Мерки за безопасност: При работа с твърда калиева основа или концентрирани разтвори е задължително ползуване на ръкавици и защитни очила. Съхранява се в добре затворени съдове с пластмасови запушалки. При попадане върху кожата, поразените участъци се промиват обилно с вода, неутрализират се с 1% разтвор на оцетна киселина и отново се измиват с вода. След подсушаване мястото се намазва с омекчаващ крем. При попадане в очите се прави обилно промиване с вода и се търси спешно лекарска помощ. 5. Обезвреждане: Отработени разтвори се събират в специални контейне¬ри за алкални отпадъци. Ако няма такива, разтворите се разреждат десе¬тократно, неутрализират се и едва тогава се изливат в канализацията. koh.doc

БРОМ Химическа формула: Br2; Мол. м.: 160 1. Физични свойства: • тъмночервена течност с остра, задушлива миризма. Течният бром е около 3 пъти по-тежък от водата (отн. т. = 3.10 g/cm3 при 25 С). Разтва¬ря се слабо във вода. Водният му разтвор носи наименова¬нието бромна вода. Поради голямата му летливост бромът се изпарява интензивно още при стайна температура, давайки тежки, червенооцветени силнотоксични пàри. • точка на топене : —7С; • точка на кипене: 59 С 2. Токсичност: Бромът е силно отровен. При наличе на дори на ниски концен¬трации от бромни пари във въздуха човек получава тежко отра¬вяне. Течният бром разяжда кожата, като при¬чинява болезнени, трудно зараст¬ващи рани. Ето защо при работа с течен бром е препор¬ъчително да се работи с ръкавици и задължително в камина с добра тяга. 3. Първа помощ при отравяне: Пострадалият трябва да се изведе на чист въздух, да му се даде да пие мляко и да му се осигури пълен покой до пристигане на лекар. Ако пострадалият е изгубил съзнание, се прави из¬куствено дишане и му се осигурява покой до получаване на компе¬тент¬на лекарска помощ. brom.doc

БЕНЗАЛДЕХИД Структурна формула: Брутна формула: С6Н5СНО или С7Н6О; Мол. м.: 106,12 1. Физични свойства: • безцветна, маслообразна течност със силна миризма на горчиви бадеми. Те, а също и ядките на прасковите, кайсиите, вишните, сливите и др., съдържат гликозида амигдалин. При ензимна хидролиза амигдалинът се разпада до бензалдехидцианхидрин, който с разредена минерална киселина дава циановодород и бензалдехид. Разтваря се добре в етанол, диетилов етер, бензол, хлороформ и др. В 1 л вода се разтварят около 4 г бензалдехид. • относителна плътност (d420) : 1,044-1,046 • показател на пречупване на светлината за D-линията на натрия при 20С (n20D): 1,5450 • температура на топене (т.т.): - 26 С • температура на кипене (т.к.): 179,0-179,2 С; (57-58 С при 8 mm Hg-стълб). 2. Съхранение: Оставен в открити съдове или при продължителен престой в непълни бутилки, бензалдехидът лесно се окислява от кислорода на въздуха до бензоена киселина. Отстраняването й се осъществява по следния начин: след промиване с 5-10% воден разтвор на натриев би¬карбонат и сушене с безводен натриев карбонат, суровият бенз¬алде¬хид се дестилира под вакуум в присъствие на цинкови гранули, в защи¬тена от влага апаратура. Забележка: В лабораторната практика обикновено се употребява прясно дестилиран бензалдехид! 3. Токсикология и медицинска помощ: Леталната доза на бензалдехида (LD50), приета орално от морски свинчета и плъхове е 1,0-1,3 г/кг т. м. Попаднал върху кожата, бензалдехидът се попива с мека кърпа, пчист¬ва се с тампон, напоен с 40% етанол, и обилно се измива с вода. benzald.doc

А Н И Л И Н Структурна формула: Брутна формула: C6H5NH2; Мол.м.: 93, 1. Физични свойства:  т. к. 184-185 С, т. т. —6С;  плътност при 20 С: 1,02 г/см3;  коефициент на пречупване nD20 = 1,586;  безцветна маслообразна течност, която бързо потъмнява на светлина в резултат на окисление от кислорода на въздуха;  малко разтворим във вода, лесно разтворим в алкохол, етер, ацетон. 2. Токсичност: Анилинът е силно токсичен. Оказва парализиращо дей¬ст¬вие върху централната нервна система. Нарушава функцията на хемо¬глобина, поразява сърдечния мускул и черния дроб. Прониква в орга¬низ¬ма през дихателните органи и кожата. Анилинът предизвиква остри и хронични отравяния. ОПАСНОСТ ОТ КУМУЛАТИВЕН ЕФЕКТ! 3. Мерки за безопасност: Да се съхранява в плътно затворени съдове на хладно място (летлив при обикновена температура). Да се избягва вдиш¬ване на парите му, както и контакт на кожата с него. РАБОТИ СЕ В КА¬МИ¬НА С ДОБРА ТЯГА. Попаднал върху кожата, анилинът се почиства със суха кърпа или филтърна хартия, измива се с етанол, с обилно количество топла вода и се неутрализира с 1%-ов разтвор на оцетна киселина. При вдишване на минимално количество анилинови пари е необходимо пострадалият да се изведе на чист въздух, а при по-тежки случаи на отравяния да се търси лекарска помощ. aniline.doc

АМОНЯК 1. Химическа формула: NH3 2. Физични свойства: • Точка на кипене: —33 С. Използва се като добър разтворител при темпера¬ту¬ри под —33 С. • Амонякът е безцветен газ с характерна остра миризма. Притежава голяма разтворимост във вода (42% при 0С, 3% при 20С, 23% при 40С). Водните му разтвори имат по-ниска плътност от тази на водата (напр. 25% разтвор има плътност около 0,9). Концентрира¬ният воден разтвор на амоняк се нарича амонячна вода. Търгов¬ската амонячна вода е около 25%. Трябва да се има предвид, че при тези концентрации на амоняка във вода се осъществява ин¬тен¬¬¬зивно излитане на газообразен амоняк от разтвор, поставен на открито. 3. Токсичност • Амонякът е отровен. Пределно допустима концентрация във въз¬духа - 20 мг/м3. При съдържание 0,5 обемни процента във въздуха, амонякът силно раздразва очите и дихателните пътища. При остро отравяне се наблюдава повръщане, частична загуба на слуха, затруднено дишане. • Амонячната вода предизвиква силно дразнене на кожата и диха¬телните пътища. 4. Мерки за безопасност • Бутилки с течен амоняк под налягане се съхраняват в подходя¬щи помещения. С амонячна вода следва да се работи в камина с тяга! • При попадане на амоняк върху кожата мястото трябва да се измие вед¬нага с много вода. 5. Първа помощ при отравяне Пострадалият трябва да бъде изведен на чист въздух, препоръчва се да му се предложи да пие мляко и да бъде потърсена незабавно лекарска помощ. ammonia.doc

А Ц Е Т О Ц Е Т О В Е С Т Е Р Молекулна формула: CH3COCH2COOC2H5; Мол. м.: 118 Синоними: етилацетоацетат, етилов естер на ацетоцетната киселина 1. Физични свойства: • безцветна течност; • т. к.: 181 С; • слабо разтворим във вода (14% при 15 С), с етанол и етер се смесва във всички отношения. 2. Токсичност: сравнително ниска, LD50 за мишки - 3990 мг/кг. При попадане върху кожата има изразено дразнещо действие. Мястото трябва да се измие обилно с вода. 3. Запалимост: сравнително ниска поради ниският му парен натиск при стайна температура. acocestr.doc

ОЦЕТЕН АНХИДРИД Брутна формула: С4Н6О3 или (СН3СО)2О; Мол. м.: 102,09 1. Физични свойства: • безцветна подвижна течност, с остра оцетна миризма. Слабо разтворим във вода. Във воден разтвор хидролизира до оцетна киселина. Разтворим в бензен, етер, хлороформ и тетрахидрофуран. В разтвор на алкохол образува етилацетат; • т. т. : - 73,1С; • т. к.: 139,5С; • плътност при 20 С: 1,0820 г/см3. 2. Токсичност: При вдишване парите предизвикват възпаление на дихателните пътища, а под форма на пари или течност предизвиква възпаление и некрози на тъканите. При вътрешен прием поразява устната кухина и храносмилателния тракт. 3. Приложение: Използува се като ацетилиращо средства, вкл. за получаване на целулозни ацетати, за фармацевтични препарати и в много други химични технологии. 4. Мерки за безопасност: Работи се в камина. Съхранява се в добре затворени съдове. При попадане върху кожата мястото се измива обилно с вода и алкохол. acanhydr.doc

ОЦЕТНА КИСЕЛИНА 1. Формула: CH3-COOH Внимание! Чистата, безводна оцетна киселина замръзва под 17 С и се нарича ледена оцетна киселина. 2. Физични свойства: - т. к. 118С; т. т. 16,7С; - плътност при 20С: 1,05 г/см3; - коефициент на пречупване: nD20= 1,3718; - безцветна летлива течност с остра специфична миризма (на оцет); - смесва се с вода, алкохол и етер във всяко отношение; - парите й са леснозапалими; - добър полярен органичен разтворител с киселинни свойства; - киселинен показател pKa= 4,76; 3. Токсичност: При вдишване на парите предизвиква поражения на дихателните пътища. Попаднала върху кожата, има дразнещо действие, предизвиква зачервяване и парене. При вътрешно приемане поразява устната кухина и храносмилателния тракт. Хроничен контакт с парите й води до ерозия на зъбния емайл, бронхити, възпаление на очите. Летална доза при плъхове: LD50 = 3,53 г/кг (перорално). 4. Мерки за безопасност: Работи се в камина. Съхранява се в добре затворени съдове (гумените и корковите запушалки се разяждат). При попадане върху кожата, поразените участъци се измиват с вода, неутра¬лизират се с NaHCO3 и отново се измиват с вода. След това мяс¬тото се намазва с омекчаващ крем. При вдишване на пари, се инха¬лират малки дози амоняк и пострадалият се извежда на чист въздух. 5. Възстановяване и обезвреждане: Неразредена с вода или други разтворители отпадъчна оцетна киселина се събира в съд с над¬пис отпадъчна оцетна киселина за регенериране ( чрез дести¬лация). В останалите случаи отработената киселина се разрежда с десе¬тократно количество вода и тогава вече се изхвърля в канализацията. acacid.doc

Този тест е по лек и е отделно от другите, и е без отговори за което съжалявам. Като ми остане време ще го реша и ще сложа отговорите ако до тогава някой не ме изпревари де 1.doc

ОТГОВОРИ ________.doc Doc79.doc Doc80.doc

ШЕСТАТОМНИ ХЕТЕРОЦИКЛЕНИ СЪЕДИНЕНИЯ С ЕДИН ХЕРЕТОАТОМ 15._____________________________________________________.doc Doc75.doc Doc76.doc Doc77.doc

ПЕТАТОМНИ ХЕТЕРОЦИКЛЕНИ СЪЕДИНЕНИЯ С ЕДИН ХЕТЕРОАТОМ 14._____________________________________________________.doc Doc70.doc Doc71.doc Doc72.doc Doc73.doc

СЯРОСЪДЪРЖАЩИ ОРГАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ 13.__________________________________.doc Doc66.doc Doc67.doc Doc68.doc

ДИАЗОСЪЕДИНЕНИЯ 12._______________.doc Doc62.doc Doc63.doc Doc64.doc