ROCK

2 Двойната спирала ДНК молекулите имат много типична и специфична триизмерна структура, извес-тна като двойна спирала (Фиг. 1.5). Моделът на двойната спирала е изграден през 1953 г. от Уотсън и Крик в Кембридж. Двамата са използвали основно данните от рентгеноструктурния анализ на кристали ДНК, направени от Уилкинс и Франклин. ДНК съществува като две единични вериги, увити една около друга, за да образуват двойна спирала. Захаро-фосфатната част на молекулата образува един скелет, който е разположен от външната част на двойната спирала. Азотните бази, които са плоски структури сочат навътре към центъра на спиралата и са разположени (стекирани) една над друга, формирайки сили на стекинг-взаимодействия помежду си. Рентгеноструктурният анализ показва нали-чие на повтарящи се зони, което говори за перио-дично повтарящи се структури в ДНК. Двойната верига прави по един оборот на всеки 10 нуклео-тида. Стъпката или ходът на спиралата е 34Å, кое-то прави разстоянието между базите 3,4Å. Диаме-търът на спиралата е 20Å и той е постоянен по ця-лата дължина, поради комплементирането между различните по големина бази (вж. по-долу). Двойната верига на ДНК се означава като антипа-ралелна, което означава, че едната верига е насо-чена в посока 5’→3’, а другата - в посока 3’→5’. Само антипаралелни, комплементарни вериги мо-гат да образуват стабилна двойноспирална струк-тура. Двойната спирала не е напълно симетрична на оста си и погледната отвън образува особени структури, наречени голяма бразда и малка браз-да. Тези бразди са важни за свързване с белтъци, за репликация и за експресията на генетичната ин-формация. Двойната верига е дясно-въртяща. Това означава, че ако тя беше спирална стълба, и ние се изкачваме по нея, захаро-фосфатния скелет ще бъде от дясната ни страна. Структура на РНК Структурата на РНК е сходна с тази на ДНК, като обаче се наблюдават и редица важни различия. В РНК вместо 2’-дезоксирибоза участва рибоза, а азотната база тимин е заменена с урацил, който също може да комплементира с аденина (Фиг. 1.7). Освен това РНК винаги съществува ка-то единична верига, за разлика от ДНК. Въпреки това и в РНК е възможно да се из-вършва комплементарно свързване между участъци в една и съща верига, при което се формират двойноверижни структури. Когато ДНК се изолира и кристализира при различни условия, тя образува раз-лични варианти на спиралата, известни като алтернативни ДНК структури. Формата ДНК, която беше описана и за която се счита, че съществува в клетката, се означава като В-ДНК или спирала на Крик-Уотсън. Всъщност това е формата ДНК с високо водно съдъжание, изследвана от Розалинд Франклинд, на която най-добре се вижда спиралната структура. Съществува и А-ДНК, при която структурата е по-плътно опако-вана. Други варианти са С, D и E, с различни параметри на спиралата. Особено различ-на е формата, наречена Z-ДНК, тъй като тя е ляво-въртяща и има особен, начупен ход на захаро-фосфатния скелет. Установени са участъци в някои хромозоми, в които ДНК има формата на Z-структура. Комплементарно свързване на базите Базите на двете полинуклеотидни вериги си взаимодействат една с друга. Разсто-янието между двата нуклеотида е такова, че двупръстенните пурини взаимодействат с еднопръстенните пиримидини. Така например тиминът взаимодейства винаги с аденин, а гуанинът – с цитозин. Между двойките бази се формират водородни връзки, които помагат за стабилизиране на структурата. Между А и Т се образуват две водородни връзки, а между G и C – три връзки. Така че свързването между G и C е по-здраво от свързването между А и Т. Начинът, по който се образуват връзки между нуклеотидите 3 в двете вериги на ДНК се нарича комплементарно свързване на базите и е от фунда-ментално значение за функционирането на ДНК (Фиг. 1.6). Други комбинации от нук-леотиди освен G-C или А-Т не могат да се образуват, защото или са много големи или много малки, за да се съберат в двойноверижната спирала, или не могат да се подредят правилно, за да се образуват водородните връзки. Тъй като С винаги трябва да се свър-зва с G и А с Т, секвенциите на двете вериги се означават като комплементарни, като по секвенцията на едната верига може да се предвиди секвенцията на другата верига. Това означава, че едната верига може да се използва, за да се възпроизведе другата. Това е ключовият механизъм за запазване на генетичната информация и за предаването й от една клетка на друга при клетъчното делене. Комплементарното свързване на базите е важно и за експресията на генетичната информация, и е основният начин, по който сек-венцията на ДНК се превръща в секвенция на иРНК и се транслира в белтък. Двойната верига се стабилизира чрез водородните връзки. Като цяло водородните връзки могат да се разрушат чрез добавяне на някои химични вещества или чрез нагря-ване. Този процес се нарича денатурация и може да се демонстрира in vitro върху изо-лирана ДНК, като денатурацията се отчита по повишаване на оптичната плътност на разтвора на ДНК при 260 nm, явление, известно като хиперхромен ефект. В клетката двете вериги на спиралата могат да се разделят от ензими за копиране на ДНК или за експресия на генетичната информация. Характерно е, че области, които са богати на АТ двойки са по-лабилни и могат по-лесно да се разделят, което се наблюдава обикновено при свързване на различни регулаторни белтъци, което става по време на експресията. Структура на РНК Структурата на РНК е сходна с тази на ДНК, като обаче се наблюдават и редица важни различия. В РНК вместо 2’-дезоксирибоза участва рибоза, а азотната база тимин е заменена с урацил, който също може да комплементира с аденина (Фиг. 1.7). Освен това РНК винаги съществува ка-то единична верига, за разлика от ДНК. Въпреки това и в РНК е възможно да се из-вършва комплементарно свързване между участъци в една и съща верига, при което се формират двойноверижни структури.

РАЗДЕЛ 1 Структура на ДНК 1. МОЛЕКУЛЯРНА ГЕНЕТИКА 1. 1. Структура на ДНК 1.1.1. Нуклеотиди Способността на ДНК да носи генетична информация, необходима за възпроиз-веждане на клетките, е тясно свързана със структурата на молекулата ДНК. ДНК е по-лимер, съставен от дълга верига мономери, наречени нукле-отиди, поради което молекулата на ДНК се означава като полинуклеотид. Всеки нуклеотид има три части – един моно-захарид, азот-съдържаща пръстеновидна структура, наречена база и фосфатна група. Монозахаридът, представен в ДНК е петвъглеродна пентоза, наречена 2’-дезоксирибоза, в която хидроксилната група (-ОН) при втория въглероден атом (2’-С) е заместена с водород (Фиг. 1.1). Въглеродните атоми в пентозата са номерирани от 1 до 5. Всеки номер се означава с ‘ (прим), за да се различават от номерацията в азотната база. Номерирането е важно, за да може да се означи свързването на останалите компоненти с пентозата. Нуклеотидите съдържат една от четирите бази – аденин, гуанин, тимин и цито-зин (Фиг. 1.2). Това са съединения, съдържащи пръстен, изграден от въглерод и азот. Аденинът и гуанинът са изградени от двоен въглеродно-азотен пръстени, и се наричат пурини. Цитозинът и тиминът представ-ляват еднопръстенни съединения – пири-мидини. Азотните бази са свързани с пен-тозата чрез връзка между първия въглеро-ден атом на пентозата (1’) и азотът в по-ложение 9 - в пурините и положение 1 - в пиримидините. Тази връзка се означава като N-глюкозидна връзка. Пентозата, свързана с азотната база се нарича нукле-озид (Фиг. 1.3 а). Нуклеотидите съдържат фосфатна група (РО4), свързана с 5’-въглеродния атом на пентозата (Фиг. 1.3 б). Нуклеози-дът се превръща в нуклеотид, когато към него е свързана фосфатната група, като тук могат да се свързват една, две или три фосфатни групи. Тези групи се означават като α, β и γ, като α е пряко свързана с монозахарида. Нуклеотидите могат да съществуват в клетката или като индиви дуални съединения (нуклеотид трифосфатите играят важна роля при процесите на ме-таболизма на клетката, например АТФ) или като полимеризирали във веригата на нук-леиновите киселини (ДНК или РНК). Фиг. 1.1. Структура на 2’-дезоксирибоза Фиг. 1.2. Бази в ДНК Фиг. 1.3. Структура на нуклезоид и нуклеотид 1.1.2. ДНК полинуклеотиди Фиг. 1.4. Фосфодиестерна връзка Нуклеотид трифосфатите се свързват един с друг и образуват полинуклеотидна верига. Четири от тях се използват за синтеза на ДНК – 2’дезоксиаденозин 5’-трифосфат (dATP, дАТФ или А), 2’дезоксигуанозин 5’-трифосфат (dGTP, дГТФ или G), 2’дезокситимидин 5’-трифосфат (dTTP, дТТФ или T) и 2’дезокси-цитозин 5’-трифосфат (dCTP, дЦТФ или C). Фосфатите β и γ се губят по време на полимеризацията и нуклеотидите се свър-зват с останалия α-фосфат. 5’-фосфатът на единия нуклеотид формира връзка с 3’С на другия нуклео-тид, който съдържа -ОН група. Тази връзка се на-рича 3’-5’ фосфодиестерна връзка (С-О-Р) (Фиг. 1.4). Полинуклеотидната верига има свободен 5’ фосфат на единия край, известен като 5’-край и свободна 3’ОН група на другия край, известен като 3’-край. Тази разлика осигурява полярност на по-линуклеотидната верига на ДНК, така че тя може да бъде ориентирана в посока 5’→3’ или в посока 3’→5’. Всъщност последователността на нуклеоти-дите или тяхната секвенция е тази, която определя генетичната информация. Тази ин-формация е винаги ориентирана в посока 5’→3’ (полимеразните ензими копират ДНК винаги в тази посока). Полинуклеотидите могат да бъдат много дълги, като очевидно няма ограничение в броя на нуклеотидите и в тяхната секвенция. Максималният брой секвенции от една полинуклеотидна верига изградена от n нуклеотида може да се из-числи по формулата 4n, което означава, че един олигонуклеотид, изграден само от 6 нуклеотида може да съществува в 46 = 4096 варианта на различни секвенции, а един бактериален ген от около 1000 нуклеотида може да има почти неограничено разнообра-зие от секвенции – 41000, което е невъобразимо голямо число.

....

VI ЛИПИДИ Едни от отрите основни вида хранителни вещества, не се разтварят във вода а клетката е една водна среда. Липидните молекули „слепвайки се по-между си „ образуват сложни комплекси. Такива комплекси са мембранните, мастните капчици в цитоплазмата, липопротеините в кръвта и други. Основния доставчик на висши мастни киселини са липидите. Биоголичните им функции са: 1. Структурна Липидите и основно фосфолипидите са основните структурни звена на биомембраните. 2. Източници на енергия Като енергичен източник се използват липидите отложени в подкожната съединителна тъкан и около бъбречните пространства. 3. Защитна Липидите защитават вътрвшните органи от механично овреждане. Тъй като те лоши проводници на топлина играят известна роля в поддържането на постоянна телесна температура. Въз основа на своята структура липидите се разделят на различни класове: Основни класове – Триацилглицероли, фосфолипиди и стероиди. І. Триацилглицероли Наричани още липиди (lipos – мазнина). Съставляват около 90% от хранителните мазнини. Това е основната форма на метаболитната ехергия съхранявана в организма. Те са триестери на глицерола. R1, R2, R3 – Могат да бъдат наситени или ненаситени висши мастни кислени. От наситените мастни киселини се срещат: 1.СН3(СН2)10—СООН – додеканова киселина или както е прието да се наименова - ЛАУРИНОВА кислени. 2. СН3(СН2)12—СООН – Миристинова киселина 3. СН3(СН2)14—СООН – Палмитинова киселина 4. СН3(СН2)16—СООН – Стеаринова киселина 5. СН3(СН2)18—СООН – Арихинова киселина Основни ненаситенни висши мастни киселини: 1. С18 → С9 = (с двойна връзка при С9 атом) – Олеинова киселина 2. С18 → С9 и С12 = -- Линолова киселина (незаменима висша мастна киселина) 3. С18 → С9, С12 и С13 = -- Линоленова (триенова) киселина (незаменима висша мастна киселина) 4. С20 → С5, С8, С11, С14 = -- Архидонова киселина (незаменима виша мастна киселина) Мазнините не са индивидуални съединения, те са сложни смеси от глицериди на висшите мастни киселини. Поради вискоя си калоричен ефект те играят основна роля в енергийния баланс в организма като се изклзчи мозъчната тъкан която усвоява изключително люкоза. Всички останали тъкани могат да използват освен въглихидрати и останалите харанителни съставки – мазнини и протеини VI_______.doc

V ПОЛИЗАХАРИДИ ИЗОЛИРАНИ ОТ ЖИВИ ОРГАНИЗМИ І. Пектинови вещества. Те са производни на полизахаридите, чиито скелети основно е включена полигалактуроновата киселина. Пектинът е въглехидрат изолиран основно от цитросови плодове и ябълки. Състо и се основно от метилови етери на пектовата киселина. При хидлолиза на пектин се освобождава около 11%-12% метилов алкохол което съответства приблизително на 60%-70% естерифицирани карбоксилни групи. Една част на свободните хидроксилни групи са неотрализирани с метал. Плодовата ракия е по-некачествена защото се отделя повече метилов алкохол който уврежда черния дроб при хидролиза като се пулучава оцетенанхидрид които ми кара да се цхувстване нераположени след употребата на плодови ракии,концентрати и т.н. ІІ. Хитин Полизахарид в чиято структура едната хидроксилна група в бета – глюкозата е заместена с ацениламинна група. Хитинът е основният структурен компонент на ракообразните. Изгражда обвивките на раци, омари, скариди и други. Ацетиламинната друпа придава твърдост и устойчивост а също и ß(1→4) връзката. Хитинът не се разтваря във вода и разредени разтвори на основи и киселини. При нагряване той се деацилира а получените продукти се наричат ХИТОЗИНИ. ІІІ. Антоциани Те са растителните пигменти от групата на природните гликозиди. Тези гликозиди се получават когато водороден атом от моно или дизахариди се замести с незахарен компонент наречен агликон (aglicon – незахарен). Те оцветяват червените плодове в различните цветове – От светло розово до тъмно виолвтово почти черно. Разнообразието в цветовете при антоцианите се обесняват със особеностите на тяхната структура и свойството им да образуват комплекси с различен цвят: Калиеви – Пурпурно червени; Калциеви – Сини; Молибденови – Виолетови (патладжани, сини сливи, мускет и т.н. ); При хидролиза се освобождават агликони и захари предимно глюкозата, галактозата или техните димери. V__________________________________________.doc

ІV ГЛИКОГЕН Най-важния резервен полизахарид в животинските организми. Той се съдържа в малки количества във всяка летка независимо на каква тъкан принадлежи. В по-големи количества гликоген се съдържа приблизително в 3% - 4% мусколи и 8% - 9% в черния дроб. Гликогена е силно разклонен хомополизахарид съдържащ α(1→4) и α(1→6) връзки. Точките на разкланяне на гликогена са през 5-6 гликозидни остатъка докато в амилопектина са пред 8-12 остатъка. Гликогена е резервен полизахарид при това глюкозата е в химично и осмотично неактивно състояние на оказва влияние върху жизнените процеси в клетката. Функцията на гликогена в мускулите Мускулният гликоген доставя ехергия т.е енергия за мускулна работа. Гликозата се доставя не като свободна молекула а като гликозо 1-фосфат. В това състояние тя не напуска клетката а се разгражда в нея. Когато мускула е натоварен до 3 мин., това усилие е свързано само с разграждането на глюкоза. Когато натоварването е по-продължително започва да се разграждат и други вещества предимно мастни киселини. Функцията на гликогена в черния дроб. Чернодробния гликоген изпълнява доставна функция. Той се разгражда до свободна глюкоза която не остава в клетките а постъпва в кръвообраштението. Чрез кръвта глюкозата се разнася до всички клетки които имат нужда от нея, на първо място е мозъкът той окислява глюкоюзата за своите ехергийни нужди, на второ място са мускулите. _V_________.doc

потърси тук или тук Биосфера ресурси и опазването им замърсяване на биосферата Замърсяване Екология Годишен доклад за състоянието на околната среда в България Замърсяване на околната среда ОЦЕНКА НА РИСКА НА РАБОТНОТО МЯСТО И НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА НА ДЕЙНОСТИТЕ В ИНСТИТУТА ЗА ЯДРЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ЯДРЕНА ЕНЕРГЕТИКА ПРИ БАН ЗАКОН за опазване на околната среда Химия и опазване на околната среда - XII клас КОМПЛЕКСНО ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И КОНТРОЛ НА ЗАМЪРСЯВАНИЯТА Проблемът със защитата на околната среда Доволни ли са хората от ефикасното равнище на замърсяването? Фенолът. Опазване и замърсяване на околната среда Състояние на околната среда ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ РАГЛЕЖДАНА В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО ПО ОКОЛНА СРЕДА ОКОЛНА СРЕДА Европейска агенция за околна среда ЕВРОПА БЕЗ ГРИМ - 1995 г. (Състояние съгласно Конвенция Добриш*) Ако не си доволен можеш сам/а да си потърсиш. Има много информация стига човек да не го мързи да чете и пише

ТЕМА 3 ІІІ ПОЛИЗАХАРИДИ Високомолекулните съединения в зависимост от своя произход се делят на три големи групи: Биополимери, Синтетични полимери и Изкуствени полимери. В живите организми се съдържат високомолекулни вещества с изключително важно значение: полизахариди, протеини и нуклеинови киселини. Високомолекулните съединения в живите организми се наричат БИОПОЛИМЕРИ. Наименованието захарид се формирало от гръцкото и латинското наменование (Sakchoron, Caccharum). Те са биополимери изградени от монозахаридини остатъци или тхни ороизводни сързани, чрез гликозидни връзки. Те могат да бъдат да будат определени като поликондензационни продукти с висока молекулна маса. Те могат да бъдат могат д абъдат раделени на две големи групи: хомополизахариди (изградени от един и същ вид монозахаридни остатъци) и хетерополизахариди (изградени най-малко то два различни монозахаридни остатъка). БИОЛОГИЧНО ФУНКЦИИ НА ПОЛИЗАХАРИДИТЕ 1. ЕНЕРГЕТИЧНА. Те са основен доставчик на енергия – 1g захарид отделя 4 кило калории ехергия. Общо доставената енергия възлиза на приблизително на 55% докато останалите 45% се доставят от протеините и мазнините взети заедно. 2. РЕЗЕРВНА Тази функция се осъществява от гликогена, онсовните места за неговото съдържание са чербия сроб и мускумите. 3. ГРАДИВНА Те вземат участие в изграждане на всички клетки и клетъчни органели. 4. ЗАЩИТНА Различните олигозахариди под формата на къси разклонения са вградени в клетъчните мембрани така, че да старчат малко над тях. По този начин те служат като химични опознаватлни знаци и много бързо откриват проникнали чужди клетки: Клетки от бактерии при инфекции, кръвни клвтки при приливане на кръв или летки на чужди тъкани при присаждане на други органи (чужди) ВИДОВЕ СТРУКТУРИ НА ПОЛИЗАХАРИДИТЕ В организацията на полизахаридните молекули молекули подобно на други биополимери се възприема представата за 4 типа структури: Първична, Вторична, Третична и Четвъртична структура. ПЪРВИЧНА Включва предварително сързани блокове изградени от повтарящите се мономерни единици, свързаването на всички мономерни единици в полимерната верига се извършва чрез гликозидни връзки във веригите вземат участие основно пентози и хексози . Производните на хексозите могат да бъдат получени по слекдните начини: • Окисление на хидроксиметилова група • Заместване на хидроксилна грипа с анимо група • Заместване на водород от хидроксилна група с метилова група. Полизахаридните вериги в първичната стуктура могат д абъдат линейни разклонени или циклични. Полизахаридната първична структура може да представлява една повтаряща се последователност от монозахаридни остатъци свързани с гликозидни остатъци. Сорбялата и целулозата са полизахариди свързани с α (1→ 4) и ß(1→ 4) връзки. Тези примери ни показват рализчни свойства на което се дължи на конфигурацията на гликозидните връзки. Забележителна особенност в структурата им е тяхната висока степен на подреденост. Скорбялата се състои приблизително 20% амилоза и 80% аминопектин Амилозата е изградена от α (1→ 4) връзки а аминопектинът съдържа освен α (1→ 4) и α (1→ 6) връзки. Амилопектина по структура е сходен на този с гликогена с тази разлика, че гликогена съдържа повече α (1→ 6) връзки т.е тоий е по-разтворен. При изграждането на полизахаридната първична структура е остановена блоков принцип при който повтарящите се номозахаридни остатъци са подредени в оделни блокове. Остановяването на първична структура вклучва решението на следните задачи: Доказване на монозахаридния състав; Доказване съотношението на отделните монозахариди; Определяне мястото на гликозидните възки; Определяне молекулната маса на полизахарида; ВТОРИЧНА Осъществява се нагъване на полизахаридната верига. Тя се стаблизира чрез образуване на водородни връзки – солеви мостове или с участие на метални йони. Уатановяването на вторичната структура влючва изследване на конформията на колизахаридната верига (валденово обръщане) ТРЕТИЧНА Тя се образува чрез взаимодействие, подреждане и общо нагъване на полизахаридната верига с определена вторична структура. В твърдо състояние молекулите на целулозата са опаковани като двойна лента ß(1→ 4) целилоза α (1→ 4) а при амилозата под формата на „двойна спирала” трети1ната структура се подпомага и от матални йони. Този ефект е известен като „Egg Boxes” или „Яйце в кутия” Междумолекулно свързване ЧЕТВЪРТИЧНА Тя се образува от еднакви или различни полизахаридни вериги с известни третични структури. При тяхното взаимодействие се образуват агрегати. При тези взаимодействия вземат участие междумолекулни водородни връзки, ковалентни и връзки в които участват метални йони. ________________.doc

Супер е ! Много, Много, Много ми харесва ! БРАВО !

ОСНОВНИ ЕДИНИЦИ В СИСТЕМА SI _________________.xls ________________________2.xls

ТЕМА 1 Класификация В дисциплината процеси а апарати се изучават основните закономерности т.е закони на които се подчиняват използваните в химическата перомишленост видиве процеси и оразмеряването на апаратите я които се провеждат тези процеси. I.Използваните в химическата промишленост процеси са: 1. Хидростатични процеси. Къмтези процеси спадат процесите -- транспортиране на газове и течности, компримитане(сгъстяване) на газове, разбъркване на течности, хидромеханични процеси на разделяне на хетерогенни смеси(утаяване, филтруване, центрофугиране). Това са процесте които се подчиняват на законите за движение на газове и течности. Тъй като я практиката газовете се движат със скорости много по-ниски от скороста на звука то е прието газовете и течностите да се обединят от наименованието флуид(поток). 2.Топлообменни процеси. Към тях спадат процесите -- нагряване, охлаждане, кондензация и кипене. Движещата сила на тези процеси е разликата в температурите между две тела а по-често между два флуида. Това са процеси които се подчиняват на законите на топлопренасянето. 3.Масообменни процеси(Масопеносни процеси). Тези видове процеси в основата на които стои дифузията още се наричат дифузионни процеси. Движещата сила на тезипроцеси е разликата в концентрацията в едната или другата фаза. Към тази група процеси спадат процесите: дестилация, ректификация, Абсорция, Адсорция, сушене и екстракция. 4.Химически процеси (реакционни птоцеси). Процеси които се подчиняват на законите на химическата кинетика. 5.Механични процеси. Подчиняват се на законите на механиката. Към тях спадат процесите -- Раздробяване, смилане, сортиране. II.Основни свойства на флуидите. Свойство на флуидите което е мярка за тяхната инертност когато се намират в състояние на покой. * Масана флуид -- [m]si = kg [G] = m.g = [kg . m/s2] = 1 N мярка за сила в система SI - N (Нютон) *Плътност -- (ро) = m/V = kg/m3 (ро) = f (t,p) За течности плътноста((ро)) слабо се влияе от температурата а не се влияе от налягането - несвиваема тчност. ПЛЪТНОСТА НА КОЙТО И ДА Е ГАЗ ИЛИ ЗАЗОВА СМЕС МОЖЕ ДА СЕ ОПРДЕЛИ ПО УРАВНЕНИЕТО НА МЕНДЕЛЕЕВ-КЛАПЕЙРОН: г(роr) = 0(ро нулево) = R.T0/P0 = M/22,4 . pT0 / P0.T, kg/m3 (ро нулево) -- Плътност при нормални условия P0 - 760 пп Hg стълб сила (10,13.104 Pa) T0 - 273,15 K (келвина) Р' - абсолютно налягане на газа *Вискозитет Свойството на флуида което се появаява само тогава когато той е в движение и е мярка да т.нар. сили на вътрешно триене (вискозитетни сили). В съответствие в т.нар солест модел риемем, че една течност се състои от отделни слоеве всеки от които е с площ (F), които се намират на разтъояние един от друг dn приложената към най-горния слой на потока сила Р то дадения слой ще се шредвижи със скорост w в резултат на силите на вътрешно триене ще се предвижва с по-малка скорост (w-dw) T.e в резултата на т.хар. визкозитетини сили на триене всеки междинен слой от потока се намира под ускоряващото въдействие на от по гоедия слой от него и бъзбавящото действие от по-долния слой. Според закона на Нютон силата S ще бъде пропорционална на площа F и скоростния градиент dw/dn. Скоростния градиент представлява изменението на скороста в посока перпендикулярна на движещият се поток между две повърхности отстоящи на разстояние dn една от друга. S = - (мю) F . dw/dn -- сила на триене. (мю) - Коефициент на пропорционалност (Коефициент на динамичност). Знака минус в това уравнение показва, че силата на триене е противоположна на външните сили. Дименсия на (мю) [(мю) = S/F.dw/dn=[N.s/m2]Sn = Pa . s 1cP = 10-3 Pa.s *Налягане Всички флуиди притежават свойството да упражняват налягане както бърху дъното и стените на тръбопровод и апарати но така и върху потопени в тях тела. Върху всяко потопено тяло ( делта F) действат два вида сили -- Повърхностни (външни-Р0) и вътрешни (обемни Р). Сумата от тези две сили е т.нар. средно налягане което действа бърху потопеното тяло делта F. Когато границата на това отношение при условие, че делта F--> 0 ни оипределя хидростатичното налягане Pxc P=P/F[N/m2]Si = 1Pa. *Идеална течност Течност в която отсъстват сили на вътрешно триене и е напълно несвиваема. (мю) = 0 (ро) = const (po) +- f(t,p) не е функция на t и p _____1procesi_i_aparati.doc

Моля не пишете мнения тук !

ІІ МОНОЗАХАРИДИ Клес съединения съдържащи едновременно алдехидна и хидроксилна група. Захаридите които съдържат алдехидна група се наричат АЛДОЗИ а тези които съдържат кето група се наричат КЕТОЗИ. В зависимост от броя на въглвродните атоми се различават : триози, титрози, пектози и хексози. В зависимост от пространствената насоченост на асиметричния бъглероден атом се различават D и L форми. Определение за D-монозахариди: Всички монозахариди с D-конфигурация имат същия пространствен строеж при най-отдалечения от карбонилната група хирален въглероден атом, както хиралния център на D(+) глицералдехида. Броят на възможните оптични изомери е 2n, при n на брой хирални (асиметрични) въглеродни атоми; половината от тях са с D- и половината – с L-конфигурация: - 2 бр. алдотриози - 4 бр. алдотетрози - 8 бр. алдопентози - 16 бр. алдохексози и т.н. За избягване на дълги и сложни наименования всеки от пространствените изомери има свое тривиално наименование. Почти всички природни изомери са от D- реда. Не всички монозахариди са еднакво важни от биохимична гледна точка. Най-прости са тризите . те учасват в обеманата на веществата с две съединения – глицералалдехид-три фосфат и дихидрокси ацетолфосфат. Те участват като междинни метаболити в гликолизата. От пентозите биологичен интерес представляват: рибоза и дезокси рибоза (без кислород). Цикличните монозахараиди се разглеждат като производни на фурана и пирана и съответно се наричат фуранази и пиранози. В биохимията по-малко значение имат пентозите – килоза и арабиноза. В състава на полизахаридите са доказани 20 различни монозахарида като, най-голямо значение имат глюкоза, галактоза и маноза. Тези три монозахарида са основните алдохексози в биологичните системи. Манозата и галактозата са епимери ( диастериомерните форми на алдозите които се различават по-конфигурацията само на един асиметричен бъглероден атом) на люкозата. Понятието глюкоза е въведено през 19век от Анри Дюма ( А.Dumas). По-късно е предложено наименованието декстроза (dextrose) от Ф.Кекуле (F.Kekule). Но след работите на Е.Фишър (E.Fisher) okoнчателно е приет терминът глюкоза. Незавосимо от това все още някой опаковки на хранителни продукти се записва декстроза. При прескачане на Н (водороден) атом при петия бъглероден атом към карбонилната група се образува нова хидроксилна група и в забисимост от нейното разположение е различна : α и β глюкози. Това явление е известно като оксоцикло тавтомерия. *Чрез проекционни форми по Fisher и W.Haworth* Можете да видите Формите на fisher и W.Haworth, също така и монозахаридите от гледна точна на органичната химия от тук: monozaharidi.pdf ДИЗАХАРИДИ ЗАХАРОЗА При ензимна хидролиза или при хидролиза с разредена киселина се получават два монозахарида. Захарозата е един от най-разпространения дизахарид. При хидролиза под действието на ензима инвертаза се получава еквимолна смес от глюкоза и фруктоза. Тази еквимолна смес се нарича инертна захар. Природната инвертна захар е пчелният мед. МАЛТОЗА Известна като малцова захар. Получава се при хидлолиза на скорбяла при ензимното действие на диастаза – той се намира в големи количества в малца. Този дизахарид се състои от две молекули люкоза които за свързани с α 1,4 връзка. Повече информация за полизахариди и дизахаридите от гледна точна на органичната химия можете да почерпите от тук: polizaharidi_i_dizaharidi.pdf ____________.doc

ТЕМА 1 БИОХИМИЯ Въведение. Наука за химичните свъстав, свойства, онмяна на веществата и енергията в живитв организми. Биохимичта изучава животът на молекулно ниво. За живота как и да други феномени не е възможно да се даде прицизна дефиниция. Norman Нorowitz предлага следните критерии за живите организми: Животът обхваща свойствата на репликация, катализа и променливост, тези свпйства са характерни за почти всички живи организми. Всички биологични процеса са химични трансформации. БИОГЕННИ ЕЛЕМЕНТИ От познтите химични елементи 90% от тях са намерени в природата по-голямата част от тях се намират в биосферата, но за живата марерия са от значение сравнително малък брой химични елементи - C, H, O, N, S, P, Cl, Na, K, Ca, Mg, Zn, Fe, Cu, Co, Mo, J. Според количественото си съдържание в организмите ниогенните елементи се разделят на 2 големи групи: Макро и Микро елементи; МАКРО ЕЛЕМЕНТИ Съставляват приблизително 99% от елеменстите от бисферата 6 от тях играят изллючително важна роля за живите организми – C, H, N, O, P, S ; те изграждат всички биологични макромолекули, централно място заема бъглерода (С). Сравнително малкия му атомен радиус и междинната му електроотрицателност определя образуването на типичните ковалентни връзки. Не по-малка е и ролята на кислорода (О) той образува единични или двойни връзки поради по-високата си електроотрицателност. Връзките му с въглврода са типично полярни (нуклеофилни заместително реакции) Азота (N) също образува ковалентни бръзки в органичните съединения. Особенно важна роля на неподелената свободна електронна двойка на N. Taзи електронна двойка придава по-голяма или по малка степен основен характер. Органогенните елементи фосфор (Р) и сяра (S) образуват връзки със значително по-ниска здравина. С участие на фосфора се обрззуват т.нар макроергични съединения (АТФ). А със сярата ( ацетил-КоА). Ако може да се твърди, че въглеродниа атоми изграждат скелета на всички биогенни молекули то най-малкия органогенен елемент водорода (Н) запълва празнините в този скелет, като образува водородни връзки с по-електроотрицателните елементи кислород (О) и азот (N). Водорода участва при формирането на вторичните и третичните структури на биогенните макромолекули. Освен водата която е основна среда в организма в състава й участват неорганични съединения под гормата на йони – H+, OH, H2PO-4, HPO2-4, PO3-4, HCO-3, CO2-3, SO2-4, NH+4; Освен органогенните елементи които изграждат цялата структура на клетката останалите елементи предимно са съсредоточени в определени органи. В тези органи те изпълняват специфични функции – Na и K се срешат в организма само като катиони и те образуват йонни връзки за разлика от по-горе споменатите елементи. Докато Na се съдържа в извън клетъчната течност то K се намира в клетката. По-този начин те участват в проддържането на осмотично налягане от двете страни на летъчната мембрана. Калция(Са) и маглезия (Mg) имат склонност към образуване на комплекси съединения, Са участва в келетните образувания в организма и изпълнява срецифични функции при контракция на мусколите. Мгнезия участва като активен център в много фосфатази. Добре е изучена неговата поля в флорофила. МИКРО ЕЛЕМЕНТИ Общото количество на микро елементите в бисферата е около 1%. Забелязано е тясна връзка между заниженото или пвишвно съдържание на даден микроелемент в определен орган и появатана характерно заболяване. Например намаленото съдържание на йод в щитовидната жлеза води до болеста „Гуша” и Кретенизъм – умствена недостатъчност. Действието на микроелементите е в тясна свързка с това на хормоните, ензимите и витамините т.е микро елементите участват преди всичко в регулаторните механизми на организма. Особенно важно е ъчастието на желязото – характерна структурна единица Fe – в профинилов комплекс. Този комплекс участва в изграждането на хемоглобина – приносител на кислодор или в цитохромни системи, ъчастващ в окислително-редукционни комплекси. Съдържанието на желязо е около 5g на 70kg тегло, 70% участва в хемоглобина а останалата част(30%) е разпределена предимно в черния дроб, бъбреците и кръвния серум. Общото съдържание на цинк (Zn) e около 3g за 70kg тегло. Богати на цинк са жлезите с вътрешна секреция особенно половите!, черния дроб и тъканите на окото. Цинка е активен център в ензимите: Алкохолдехидрогеназа, Карбоксилпентидаза и Карбоанхидраза. Богати на мед (Cu) са черния дроб надбъбречната жлеза и сивото вещество на главния мозък. Медта лесно преминава то първа във втора валенстност и обратното и по тази причина тя ъчаства в редокси процесите. Мангана (Mn) влиза в състава на различните ензими и предимно той изпълнява активаторна функция. Съдържанието на кобалт (Со) е твърде ниско, богати на кобалт са жлезите с вътрешна секреция и кърмата. Той е съставна част от витамин В12. Редица заболявания като анемия, хепатит са свързани с нарушената обляма на кобалта в организма. Някой елементи в много-ниска концентрация проевяват токсично деийствие! ТОКСИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ Алуминий(Al) – Причинява анемия тъй като измества желязото от неговите съединения. Той измества и калия от съединенията му като образува по-стабилни връзки със същите лиганди. Арсен(As) – Арсен в пета валентност симолира фосфор в пета валенстност. Арсена взаимодейства с тиолите или силго групите от протеиние и инхибира ензимните системи. Берилий(Be) – Най-токсичния елемент ! Измества магнезия от всичките му съединения. Свързва се с много здраво с нуклеиновите киселини. Кадмий(Cd) –жИзмества цинка от всичките му съединения Живак(Hg) – Акумулира се от черния дроб, бъбреците и мозъка, нарушава техните функции. Олово(Pb) – Образува здрави връзки в –SH групите и инхибира ензимите. Стронций(Sr) – Симулира калция Талий(Tl) – Нервотоксичен ! стабилен йон, измества калия от къединенията му и нарушава биологичните функции. ________.doc

Моля да не изказвате мнения тук. Ако имате някакви въпроси относно материала можете да се обърните към мен с лично съобщение ,ако се нуждаете от помощ отностно някакъв материал или др. направите нова тема и кажете там от какво имате нужда. ROCK.

Всички инетрни газове

РАЗТВОРИ НА ЕЛЕКТРОЛИТИ, ТЕОРИЯ НА ЕЛЕКТРОЛИТНАТА ДИСОЦИАЦИЯ,ЕЛЕКТРОЛИТИ И НЕЕЛЕКТРОЛИТИ

Всичко на кратко за осмоза и осмотично налягане ->______.doc

Надявам се скоро да получиш отговор. Информацията която искаш се намира трудно. Поне в интернет. В книгите пише всичко най-добре потърси в тях.

Може би можеш да намериш отговора -Виш тук Мисля, че има значение. По късно ще Ви дам по пълна информация.

Добавяй ги. Нп Успех с ученето. Аз се преместих от ПЛОВДИВ В БУРГАС. по неорганична химия просто не са ми пълни темите

При дадена температура осмотичното налягане на един разреден разтвор е пропорционално на концентрацията на разтвореното вещество: Пи= const С.

Тази тема качвал ли си я и в други саитове за теми и т.н..... ?

TEMA 4 Периодичен закон.Структура на перодичната система.Принципи на изграждане на периодичната система във връзка с електронната структура на атомите. Според Периодичния закон свойствата на простите в/ва на елементите, както и съставът и свойствата на техните съединения се намират в периодична зависимост от стойността на атомните тегла(маси) на елементите.Според този закон Менделеев подрежда известните до тогава 63 елемента в периодична таблица.При определяне на техните места в таблицата освен атомните маси Менделеев взима в предвид и принципа на периодичност в техните свойства.В таблицата Менделеев оставя и празни места и предсказва че съществуват и неоткрити елементи. В периодич. с-ма в хоризонтал. отношение елемент. са подредени в 7 периода, а във вертикално - в 8 групи. Перио-дът е съвкупност от елементи чиито свойства се изменят закономерно с увеличаване на ядрения заряд.(съответно броя на електроните.При всеки период се започва изграждането на нов ел. слой. Всеки период започва с алкален метал и завършва с инертен газ.I период има 2 елемента,II и III пер. – 8 елем.,IV и V период са по 18 елемента ,VI пер.-32,VII пер. е незавършен и би трябвало да съдържа също 32 елем.Първите 3 периода се нар. малки, а другите-големи.Малките и големите периоди се различават по изграждането си. За IV и V период разликата е в това, че след алкалоземния елемент започват 10 елемента при които се изгражда d-електрон. слой и те се нар. d-елементи (преходни еле-менти).Всяка група се разделя на 2 подгрупи-главна и вторична. Вторич. групи са изградени само от преходните елементи на 4,5 и 6 период.8-вторична група се състои от 3 електрони (сумата на s- и общия бр. на валентнит конфигур.-ns2px (x=1 до 6). Те проявават максимална окислител. степен, която е = на триади преходни елементи.С изясняване строежа на атома се изясняват и принципите на изграждане на период. система. Атомния № на елемента е = на бр. на положителните заряди и на бр. на електроните на атома. Всеки период започва с елемент при който става запълване на ns-подслоя и завършва с елемент при който изцяло е запълнен np-подслоя. Всички елементи от даденa група имат еднаква електрон. конфигурация на най-външния си ел. слой. При главните под-групи валентните електрони на елемент. са от s- и p-тип и те са в най-външният им слой, а при вторичните подгрупи валентните d-електрони са в предпоследния слой. Групата в периодичната система се състои от елементи с еднаква конфигурация на външния си електронен слой но с различен брой ел. слоеве. Периодите са образувани от елементи които имат еднакъв брой слоеве, но са с различен брой електрони в най-външните слоеве. Според типа на електроните в най-външния валентен електронен слой химичните елементи са: s-елементи-имат в най-външния си електронен слой електронна конфигурация-nsx, където n-е номера на периода.При химични реакции тези елементи отдават електрони и образуват стабилни катиони. Те са силни редуктори и директно реагират с повечето неметали, образувайки йонни съединения.Всеки период има по два s- елемента (от групата на Li и Be). р-елементи - химични елементи от III до VIII гр. на периодичната система. Р-елементи от II-период се различават по свойства от другите р- елементи, защото имат малък радиус и някои от тях (по-тежките елементи) имат d-електрони. d-елементи - при тях валентните електрони са в най-външния s -ниво и d-подниво. Те образуват вторични групи на периодичната система.Те са метали, редуктори. Много от тях са химически инертни при обикновена температура to, но с ↑ на to активността им ↑.Те са активни комплексообразуватели. f-елементи електрон. конфигурация-(n-2)fx(n-1)dyns2. Te образуват 2 семейства лантаноиди (n=6) и актиноиди (n= 7). Свойствата на лантаноидите са подобни на тези на хим. елем. от III B-група, характерна степен на окисление +III.

ТОВЕД и ПЕРОДИЧЕН ЗАКОН TEMA 4 Периодичен закон.Структура на перодичната система.Принципи на изграждане на периодичната система във връзка с електронната структура на атомите. Според Периодичния закон свойствата на простите в/ва на елементите, както и съставът и свойствата на техните съединения се намират в периодична зависимост от стойността на атомните тегла(маси) на елементите.Според този закон Менделеев подрежда известните до тогава 63 елемента в периодична таблица.При определяне на техните места в таблицата освен атомните маси Менделеев взима в предвид и принципа на периодичност в техните свойства.В таблицата Менделеев оставя и празни места и предсказва че съществуват и неоткрити елементи. В периодич. с-ма в хоризонтал. отношение елемент. са подредени в 7 периода, а във вертикално - в 8 групи. Перио-дът е съвкупност от елементи чиито свойства се изменят закономерно с увеличаване на ядрения заряд.(съответно броя на електроните.При всеки период се започва изграждането на нов ел. слой. Всеки период започва с алкален метал и завършва с инертен газ.I период има 2 елемента,II и III пер. – 8 елем.,IV и V период са по 18 елемента ,VI пер.-32,VII пер. е незавършен и би трябвало да съдържа също 32 елем.Първите 3 периода се нар. малки, а другите-големи.Малките и големите периоди се различават по изграждането си. За IV и V период разликата е в това, че след алкалоземния елемент започват 10 елемента при които се изгражда d-електрон. слой и те се нар. d-елементи (преходни еле-менти).Всяка група се разделя на 2 подгрупи-главна и вторична. Вторич. групи са изградени само от преходните елементи на 4,5 и 6 период.8-вторична група се състои от 3 електрони (сумата на s- и общия бр. на валентнит конфигур.-ns2px (x=1 до 6). Те проявават максимална окислител. степен, която е = на триади преходни елементи.С изясняване строежа на атома се изясняват и принципите на изграждане на период. система. Атомния № на елемента е = на бр. на положителните заряди и на бр. на електроните на атома. Всеки период започва с елемент при който става запълване на ns-подслоя и завършва с елемент при който изцяло е запълнен np-подслоя. Всички елементи от даденa група имат еднаква електрон. конфигурация на най-външния си ел. слой. При главните под-групи валентните електрони на елемент. са от s- и p-тип и те са в най-външният им слой, а при вторичните подгрупи валентните d-електрони са в предпоследния слой. Групата в периодичната система се състои от елементи с еднаква конфигурация на външния си електронен слой но с различен брой ел. слоеве. Периодите са образувани от елементи които имат еднакъв брой слоеве, но са с различен брой електрони в най-външните слоеве. Според типа на електроните в най-външния валентен електронен слой химичните елементи са: s-елементи-имат в най-външния си електронен слой електронна конфигурация-nsx, където n-е номера на периода.При химични реакции тези елементи отдават електрони и образуват стабилни катиони. Те са силни редуктори и директно реагират с повечето неметали, образувайки йонни съединения.Всеки период има по два s- елемента (от групата на Li и Be). р-елементи - химични елементи от III до VIII гр. на периодичната система. Р-елементи от II-период се различават по свойства от другите р- елементи, защото имат малък радиус и някои от тях (по-тежките елементи) имат d-електрони. d-елементи - при тях валентните електрони са в най-външния s -ниво и d-подниво. Те образуват вторични групи на периодичната система.Те са метали, редуктори. Много от тях са химически инертни при обикновена температура to, но с ↑ на to активността им ↑.Те са активни комплексообразуватели. f-елементи електрон. конфигурация-(n-2)fx(n-1)dyns2. Te образуват 2 семейства лантаноиди (n=6) и актиноиди (n= 7). Свойствата на лантаноидите са подобни на тези на хим. елем. от III B-група, характерна степен на окисление +III.