КГ125

Или и изнся да се концентрираме само в една страна

Биха могли. Когато има случай, то с тях трябва много сериозно да се ангажира полицията, защото това е криминално престъпление. Не може администрацията да се занимава с криминални престъплеия, защото тя не знае какво е това.

http://www.familypolicy.ru/rep/int-13-047-nkmr.pdf Процедурата е: Решение на общинските власти – sic! Кметът може да ви вземе детето!!! – потвърждаване от низов административен съд – последващо съдебно обжалване. (На това, Невски, му се вика административна процедура, сиреч бюрократична) ; това се потвърждава и от липсата на ясни критерии и овластяването на администрацията сама да си ги измисля.) От момента на решението си за настаняване на детето ВСИЧКИ въпроси се решават от общинските власти. За произволът и издавателствата над децата в домовете и приемни семества вж. по-надолу текста за филма „Откраднато детство“ и за краният отказ на отговорния министър в Швеция да разгледа случая.. Забележете - ако за семейство се получи сигнал за това, че телефонът е иззвънял накриво, министърът ще хукне да прави проверки и превантивно ще изземе детето. Ама на цял филм как се третират децата в домовете - имаме краен отказ... После пак ми кажете, че това не е политика! Това е БИГ БРАДЪР. В основата му е: 1/ разпалваното недоверие към традиционните семейни ценности; 2/ разпалваната нагласа, че хората са по презумпция престъпници; 3/ пълната законова свобода за намеса в личния живот; 4/ бюрокртичните подходи; 5/ неизежната им неефективност и корупция. Общината ще решава как да си гледате детето….. Общината обаче няма лице – не си мислете, че това е общата воля на добрите хора от селището ви. Това е АДМИНИСТРАЦИЯТА. Общата воля на съгражданите ви, каквато несъмнено съществува, се реализира единствено и само с това, което наричаме „класическа законност“. /Това не е идеология, това е фундаментален правен и житейски въпрос. Струва ли си да губиш демокрацията си само един век, след като си я получил??? / Ми то това още веднъж доказва дълбоката неефективност на системата: Само че тука ключва дума е "система". Тя е абсолютно излишна! Освен, може би като консултативен или помощен орган. В РЕДКИТЕ, защото те са много редки - случаи, когато родителите не могат да се грижат за децата, си има съдебна процедура по лишаване от родителски права. Не административна, а съдебна. Когато става дума за престъпление, си има полиция, прокурор и доказване с класически средства. То е перфектно, да знаете. Тия административни безумия са творение на класическите леви идеи за това, че държавата ще ви реши проблемите много по-добре от вас..... Това си е жива политика и абсолютно нищо друго. Нещата, разбира се, си идват на мястото: Семейство в една от шведските общини получава 3 600 000 крони годишно за гледане на чуждо дете. Администрацията и фирмите за предоставяне на социални услуги се оказват тясно свързани. Главата на общинска администрация занимаваща се с настаняване на деца има фирма за подбор на приемни семейства. Жена му, като социален работник, праща настаняваните деца през фирмата на мъжа си. Всичко това да ви прилича на нещо? Само че, у нас се занимават с разни бизнеси. Явно в Скандинавия тая ниша е заета, но пък тази с децата, в името на висшата обществена цел, не е.

И аз поздрав!!!

Абсолютног точно! Скорост и изнасяне далеч от твоята земя! Това, заедно с тонажа, .е. възможността големи материални обеми се пренасят в относителна безопасност създава мощ, която се мултиплицира, защото с по-малко хора постигаш повече превъзходство. Като добавим към това търговията и дипломацията, сиреч трупането на пари от превози или покрай превозите и привличането на съюници в близост до врага - примерът със СССР във ВСВ е повече от показателен - и ето ви безгранична мощ. Само не трябва да се допуска морска блокада, за да можеш да се снабдяваш от всички точки на света и нещата стават съвсем в полза на морските пред сухопътните сили...

Трудно ще се удържиме в тая тема да не се разкудкудякаме

Направо почваме с Детския закон от 1989

Ми хайде да ни светнеш за съответния британски закон, да видим как всяка стъпка се извършва от съда...

Хващаш се за думата. Прочети поста на Дендро.

Българският закон повтаря европейските. Процедурата е административна, мярката е административна, доказателствата не са ясно и точно формулирани и нямат общо с доказването другите процедури. БГ службите не са слаби, а сдържани, и така трябва в тази опасна материя. От една страна, свръхлибералните и сръхсоциалните политики /чиито твърд противник си, както виждаме от тачъровия проблем/, продуцират социална безотговорност, която става в семейната среда генератор на разни проблеми - те пък се смята, че изискват административна намеса и тя се появява. Появи ли се администрацията, появява се и престараването. Това е цялата работа, сбъркан е изначалният принцип.

Така обаче ти опитваш, зад установената неточност в цифрите /която не е окончателна, защото например още никой не е проверил динамиката им във времето - с колко са се увеличили те във времето!/ да затвориш целия проблем. Ползвайки твоят език, бих казал - защото така ти изнася... А пък те нещата имат не само количествени аспекти - което е и посочено в темата, не високопарно, но ти упорито се правиш че не го виждаш и търсиш администриране поради само и единствено неверените евентуално количествени данни.... Не ща да квалифицирам това като доста некоректен подход.... Да не говорим за тонът ти, който отдавдна да ти е докарал бан ....

Това е у нас. Преписано е от европейските правила.

Не виждам какъв е проблема - доказа се, че тез цифри не са точни, стана ясно в темата. Така, че какво повече?

http://www.government.nl/issues/children-and-children-s-rights/child-protection/child-protection-measures списък на мерките за закрила на деца в Англия Холандия.

Кой сезира съда? Сигурно не е лесно да убедиш съдията, англиските съдии току така не се убеждават. Само ми обясни, кой и защо не даде на бащата в примерът по-горде да си види детето толкова време. Бащата, а не заподозряната в това, че занимава лекарите с излишни болести да детето си майка? http://www.pro-life.by/antisemejnye-tehnologii/yuvenal-naya-yustitsiya/shkola-kak-shou-biznes-v-shvetsii-neugodny-h-shkol-nikam-uchitelej-mogut-uvolit/ също не е лесно да убедиш шведската държава как да не си загубиш работата като учител по искане на учениците. http://www.1tv.ru/news/world/208290

Всичко това прави от всеки родител заподозрян. Забележете само критериите какви са размити!!!!! http://www.nspcc.org.uk/ A идват и НПО-тата. При тях вече икономическият интерес е тотално ясен... Коментирайки точно твоите примери. Хайде кажи какви доказателства за нужни, за да се случи издаване на заповедта, колко бързо се издава тя, колко бързо влиза в сила, има или няма предварително изпълнение и колко след това трае обжалването...

http://www.helpguide.org/mental/child_abuse_physical_emotional_sexual_neglect.htm Кой ти говори конкретно за Англия?

Първо виж гредата при себе си или как беше там....

Еми та то именно така се генерира проблема! Имено тази конкретика, неизбежна за административната дейност, създава проблемите, за които горе ти писах и тя е неизбежна, защото дейността е поставена на бюрократичен, а не на правен принцип! Обжалва се, ама бавничко, нали? Не със скоростта, с която детето бива взето. Е, а не е ли и този обратен процес също толкова важен за сигурността му?

Не ме карай да запазвам всеки пост, в който лично нападаш хората. Ми та като са неверни - опровергаваш ги. Ето ти го направи в спорната тема - оттам нататък обаче има разминаване в изводите. Не виждам място за учудване.

За второто си смени мнението, че Невски ще замине Невски, за какво точно ти е този политически текст???

Мхм... който измери политическите явления с цифри.... голям пробив ще направи! :)

E, от думите ти излиза, че всъщност проблем няма никакъв. Тъй ли е?

Ефектите е са само количествени. Ти по-горе само го доказа ефекта - това, че не се масовизира се дължи на добрата воля на лекарите... В САЩ, когато дете пострада при битова злополука, внимателно се проверява да не би това да е родителско насилие. Родителят е насилник по презумпция. Ефекти търсел - търси ги.

Упорито се връщаш към количеството, а не то е най-важното. ОК, временно - защото всички данни трябва да се проверяват, нали така - приемам, че не е такава бройката. Остава сгрешеният принцип.