Авлич, не го обръщай на шега отансяй се сериозно проблемът е сериозен защитаващ мракобеснически политики в ППО-то ще ти трият сол на главата.
По същество, господа:
http://rus.tvnet.lv/novosti/obschjestvo/191772-u_latisha_v_norvjegii_otobrali_djetjey
http://rss.novostimira.com/n_4467384.html
Това второто са оплаквания на руснаци и граждани на екс – СССР за това, че са им отнели децата в Скандинавия. В някои случаи по сигнал от 12 годишната приятелка на едно от децата...
Проблемът, както написах по-горе, не е в статистиката,
проблемът е в нарушаването на класически принципи, които са предназначени да охраняват правата на индивида от произволни /в случая с 12 годишната приятелка - измислени/ обвинения! Тези неща са преминали през много перипетии, формулирани са от класическите философи и юристи на демокрацията и законността и правото на защита, страдани са години наред и са стигнали до класическото
състояние от западноевропейския и щатския 19-ти век, че и началото на 20, където има една обща презупмция за невиновност! Не само в тясно наказателно правния смисъл, т.е. при обвинение в престъпление, но и изобщо!
Откакто класическата демокрация действа, маса народ умира от желание да премахва този основен неин стълб – монополи, комунисти, носители на авторски права, напоследък в последните години стана модно да се защитават децата и домашното насилие.
Всички тези защити обаче се осъщствяват по начин, който, вместо да изпише вежди, вади очи. Да ви кажа ли колко бързо се отнема дете в
така познатата на Невски Англия и колко бавно се връща? Защото бюрокрацията, администрацията, знае два начина на действие – бърз, когато трябва да осъществи диктат, и бавен, когато индивидът си търси правата обратно. Не ви ли е познато?
Платиш повече данък – а ходи си го върни своевременно и бързо..... Вземат ти детето, по сигнал на някакъв скаран с тебе британски доктор че му вредиш – 7 години не можеш да си го вземеш обратно!!!!
Вие представяте ли си 7 години детето ти да е лишено от майка си и баща си по някакви идиотски подозрения!
Да, ама точно така става.
Защо?
Ще го обясня с пример. Съседката подава сигнал за домашно насилие над дете. Ей така, щот мрази родителите. Детето расте проблемно, смут има в детската му емоционалност, по една или друга причина. Това, разбира се, къде личи, къде не... Властите, в името на идеята за „ГОЛЯМАТА ЗАЩИТА“ веднага хукват да го изземват. По какви сигнали – по някакви странни данни,
психологически знаци от детето, негови разкази и пр. – ясно ви е колко сериозно е това, нали?
Не се ползват никакви класически полицейски методи за документиране на престъплението, да кажем, защото такова може наистина да има. Използва се БЮРОКРАТИЧНА РЕПРЕСИЯ.
Ако кажа, че някъде има наркотици, НСБОП ще следи мястото с
дни, докато ги открие и види отде идат и пр.
Ако някой каже че нещо има с дете, просто ще дойдат три лелки с един полицай, и ще нанесат безобразна щета на детската психика – точно това, което Чарли Чаплин показваше в хлапето, ама онова там е комедия, а като ви вземат лапето от детската градина и го видите чак след 3 месеца, представете си какво ще преживеетд и ТО какво ще преживее.
Ето за този политичиски подход става дума, а не толкоз за
статистика!
Нарушено е авторско право – аре затваряй ресторанта докато не докажеш ти, а не този, който твърди, че музиката ти е с авторски права, а не без.
Лапето ти изтърси някоя глупост и ареее, взимат го. ВЗИМАТ ГО да подчертая. От вас го взимат.
Откакто имаме закон за домашното насилие, който размества доказателствената тежест, всяка втора семейна двойка, която се развежда, се
занимава с такива въпроси.
Откакто имаме закон за дискриминацията, където също е разместена доказателствената тежест, кой ли не стана обект на дискриминация....
Общото между всички тези закони и практики е, че при тях е нарушена презумпцията за невиновност в широкия й смисъл, ако си позволя това неперфектно, но мисля доста ясно поняти, ще помоля юристите да гледат по – широко на него
Каже някой, че е от малцинство и търпи някакви негативи – предполага се, че го дискриминират до доказване на противното. Пусне жена ти /или мъжът на някоя жена!/ жалба, че има насилие над нея/него - само по твърдение тебе те гонят от къщи и
не ти дават да си видиш детето с месеци. И това е само по твърдения.
Там, дето държавните механизми работят, като в Скандинавия, в Англия, доста информация идва пък от САЩ, където кариеристични прокурори разпалиха цяла истерия за изнасилване на деца от собствените им родители през
90-тте, нещата, разбира се, ескалират, защото бюрокрацията се самоескалира, ако
не я биеш през пръстите, знаете го много, много много добре...
Не, че в тия неща няма смисъл – има! Обаче е загубена
всякаква мяра! А точно тук е нужна точна мяра, нужно е да не загърбваме с
такава лека ръка класическото право, защото само то може да ни спаси от
произвол!
Има ли някой здравомислещ човек съмнение, че в една нормална
общност, каквито представляват повечето европейски страни, че в една
цивилизована страна, дори и в не така цивлизована, като изкллючим примитивните
и маргинални общества, които са си рискове, НЯКОИот тях, та има ли някой
съмнение в нещо много простичко и вечно като камъните на Алпите – ОГРОМНОТО МНОЗИНСТВО
ХОРА си обичат децата и това е едно от най-свещените, фундаментални за самият
хуманизъм чувста, нещо, на което се крепи целият свят?
Едва ли. Но вкарай този въпрос в бюрокрацията и оттам ще
получите невероятни отговори....
Ето в това е проблема – пак вечния въпрос за държавата и
нейната намеса. И, което е по-лошото – такива отстъпления, такива пробойни в
стената на правото винаги дават възможност за злоупотреба. В случая - от политика, насочена към разклащане на
семейните устои на едно общество.
Същото като комунизма – собствеността е зло, избихме
собствениците и им я взехма, за ваше добро, бе. Посягате на децата си, вредни
сте за тях – ние ги взимаме, ми за добро, бе.
В училището ги карате да учат – ми вие сте чудовища, бре.
За това иде реч. Бройката тука може само да ни стряска, или
не, в зависимост от това какво се установи от статистиката.