КГ125

Че може и по-рано. Вярно, далечно кралство, но пък известно. За да стане нарицателно за западняци, възможно е да се е знаело за тях и отпреди. Търговци, наемници, предни къстоносни походи. Кой знае...

Руски. "Хотели как лучше, а получилось как всегда."

Не, не. В цялата законодателна история на ТБЦ до Наказателния кодеск от 1951 г. имаме един такъв принцип - имаме един общ наказателен закон, но наказания за престъпления се предвиждат и в други, специални закони. Наказателния кодекс приема друг подход - има обща и специална част и в тази специална част се слага всяко нешо, коетосе смята за престъпление; престъпление извън НК няма. При стария НЗ различни специални закони, за да се гарантира изпълнението им, накрая съдържат наказателни разпоредби - еди колко си години затвор, който направи това или онова или наруши еди кое си от описаното в този закон. Това се налага от сложността на живота, най-общо казано, а не с това, че османския закон е бил твърде модерен за България. Такъв подход започва и с османския закон, който все пак (не ми е попадал) съдържа и норми, чужди на българските практики, с мюсюлмански подтекст може би и т.н. А създаването на български Наказателен и други закони е просто защото българската държава създава свои, осмислени, свързани с местната специфика и новостите в Европа закони. Това налага на мястото на османския закон да се приеме нов, български, съобразен както с месттната специфика, така и с новостите в европейското наказателно право. Доста подготвени и мдъри хора са писали законите едно време - с езици, с познания по право и с мъдростта да се изчака известно време, за да се види какво ще покаже живота.. Паралелът с днешната законодателна дейност ме довежда до тъга )) О, не. Наказателния закон е реципирал, възприел най-модерните европейски достижения на наказателното право - от Белгия, Австро-Унгария, Германия, Холадния и Италия. По никой начин не може да бъде диктаторски или да гарантира произвол. "1.1.Известно е, че след Освобождението през 1878 г. в българските земи действа Турския (Отоманския) наказателен закон (ТНЗ, ОНЗ) от 1858 г., който регулира обществените отношения, възникващи при извършването на престъпления19. Освен него по наказатели дела се прилагат и извъннаказателно законодателство: Съдопроизводство по углавните дела, подсъдни на мировите съдии20; Устав за наказанията, които мировите съдии могат да налагат21; Закон за съдене на министрите22; Закон за наказанията, които се налагат за престъпления, предвидени в чл. 155 от Конституцията23; Закон за печата24 и Закон за изтребление на разбойничството25. Изследователите на този период от развитието на наказателното право считат, че ОНЗ „Макар в редица насоки да не отговаря на българските условия, все пак той е могъл да бъде използван от новата буржоазна държава, защото създаден през 1859 г. при известно ползване от френския наказателен кодекс от 1810 г., той отразява вече в немалка степен започналите капитаристически изменения в икономиката на феодална Турция...”26. Недостатъците на чуждия закон обуславят необходимостта от изработването на български наказателен закон, който процес продължава около 20 години." Цялото тук: http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/depar...a%20ralitza.pdf Както се вижда, специалните закони са свързани с локални и времеви специфики. 1/ Разбойничество - в този закон се разрешава на полицията да пипа по-твърдо срещу четите по горите; 2/ Дребните нарушения, непредвидени в отоманския закон - които са дадени на мировите съдии - полезна институция, впрочем, има нужда от такава и днес.. 3/ Чл.155 от Търновската конституция определя отговорността на министрите. Пак при Стамболов се готви законът, който да я гарантира. Нали се сещате, че още оттогава важи принципа, че наказателните норми важат занапред, т.е. първите, които биха попаднали под тези норми са Стамболов и министрите му!!! (Егати диктаторите..) 4/ За печата вече стана дума. Изобщо, само законодателната дейност на Стамболов като се разгледа, може да се види какви мащабни проевропейски преобразувания претърпява българската държавност при него. Това са основите на българската модерност. И още се дъвчат в БГ историята клишетата за диктаторството!!!

И все пак, не е нелогично между "фризи" и българското "фръзи" /немци, западняци/ да има някаква връзка. Твърде близка е фонетиката, а има (известна, признавам) общност и в значението. ПП Похвала за автора!!!

Категоричността, с която отричаш целият исторически процес (sic!) и се опитваш да го заместиш с някакви културни константни дадености e повече от неуместна. Брех, ти върна историята във времето преди 19 век, бре!!! Монтескьо "вулгарна география", Алвата "вулгарна културология".

Турският наказателен закон е бил преписван от Европа и е бил доста модерен за 19 век. Създаването на такъв на местна почва е сложно начинание, и българските юристи са имало достатъчното ум да не прибързват (за разлика от днес). В отделни закони са предвиждани наказания за различните им нарушения. Това се налага от текущата законодателна дейност, от различните нови ситуации и нарушения, пред които се изправя българската държава. Наказателният закон, Търговския закон, това са сложни актове, които искат подготовка, изпипване, сравнение на европейските законодателства. Тогавашните юристи са малко, но са брилянтно подготвени в Европа или Русия и не бързат. Държавата има други задачи за решаване, такива актове се подготвят в сравнително спокойна политическа обстановка. А и, както казах, турския закон е твърде модерен. Но така или инак България, като нова държава, трябва да има свое, а не чуждо законодателство. Впрочем, и тук трябва да похвалим Стамболов - българският наказателен закон от 1896 г. е подготвян по негово време. Същото важи и за Търговския закон от 1897 г. Това са крайъгълни камъни на държановстта.

Разпространителските ООД-та, в които лелката от будката е работник. Сега схващаш ли разликата? Днес има подобнни норми, отговаря разпространителя на стоката. Тогава разпространителя е бил човек. И понеже партийните централи са наемали всевъзможни типове за какво ли не, този заккон е насочен към това да ограничи произвола им. Ако разпространяваш жълт вестник, или казваш кой ти го е дал, или значи сам си го напечатал и го разпространяваш. Проста работа. Този закон всъщност е насочен към Дочоолу и Гочоолу И наистна, след него българският печат става цивилизован.

http://zamunda.net/details.php?id=179323 http://zamunda.net/details.php?id=180289&hit=1 През 1991 г. българските рокаджии се събраха и най-накрая изпяха това, което 30 години не можаха да изпеят..... С което предложиха визия на тогавашната България и българска младеж, която в блатото на българския посткомунизъм така или иначе не се осъществи. Или почти не се осъществи.. Струва си да видите какво сте пропуснали, за да дойде чалгата... Имаше още надежда през 1991 г. - шефа на митницата пее с цяло гърло рок!!!

Забравяш, че по онова време между издателят и "лелката на будката" не е стоял никой. Следователно разпространителите трябва или да кажат, откъде са взели вестника, който е нарушител, или да отговарят те. Толкова е просто.

Днес търговецът, който е купил некачествена стока и ти я продава невинен ли е? А разпространителят, който разнаця жълта преса с лъжи и после казва - аа, ми не знам господа откъде имам този вестник. Айде стига. (И СТИГА СИ ЦИТИРАЛ БЕЗ НУЖДА В ПОСТОВЕТЕ, че накрая един ще изгърми, белким най-сетне другият от 2-мата, които непрекъснато го правите, да престане.)

"Любезността стигна дотам, че ни дадоха и на разположение млад войник, който да помогне да намерим храна в съседното село. Снадихме го с банкнота от 10 лева (равни на 10 франка) когато вечерта се върна похарчил само 7 франка и 50 сантима за 4 пилета и 4 литра вино, го молим да задържи остатъка без да знаем, че бил син на милионер!" "От София до Чаталджа", Рьоне Пюо

То само това оставаше..

Я отвори Закона за защита на потребителя днешния и виж кой обезщетява гражданина за некачествена стока - търговеца. Той да се оправя после. Това не е никакъв произвол, а ред в печата, доста разюздан, впрочем. И ако до този закон печатът е бай-Ганьовски, след това става доста културен и с добър тон. Или смяташ, че обществото не бива да се пази от лъжи в печата?

И кое, кое е диктаторското в този закон? Кое разширяване?

Все пак, трофеите са палиативно и принудително решение - поради вечната липса на ресурс при германците.. А Девоатинът мисля се произвежда във Вишистка Франция, и се купува оттам.

Знаете ли, все пак всяка крушка си има опашка. И византийците са едни ..... Глишев горе изброява източници, които все ни показват нелицеприятни неща (например поведението на Исак Англев спрямо рицарите..)

Ник, това са глупости. Хайде сега, обясни ми коя точно от разпоредбите на закона за печата е диктаторска, както твърдели мои колеги? Мислете със своите, а не с чуждите глави!

Напротив, ти работиш с много стари оценки Единственото, което е останало от старите грешки е известна инерция от миналото - въпреки че направил много, бил в някои отношения диктатор. Оценките, неподкрепени от факти не струват кой знае колко.

А, хич не се криеше висшата класа през комунизма, напротив. Парадираше на битово ниво сред познати и близки..

Комунизмът имаше две предимства - сигурност в бедността и чувство за ред, които две неща днес липсват. Ниските доходи през комунизма не бяха проблем - нямаше стоки, така, че хората успяваха да спестят доста пари и имаха за черни дни. Днес вече сме изправени пред нов феномен, в който липсата на пари е особено притеснителна.

Ха, че мигар им дължахме нещо на тези балкански разбойници??

Забелязвате ли, че в горния цитат от статията, както и в оксфордския, който няма да отварям наново, има само квалификации, няма факти. Често се среща в историята това - като тръгне един мит и се повтаря, повтаря, повтаря... Например - как Закона за печата засяга опозиоцията?! Не е ясно, няма го и закона.

Това се дължи на относително ниските доходи (в сравнение с новите възможности!!!), от една страна, от друга да недостатъците на днешния ден като корупция и спад на държавността, от трета - на това, което наричаш "деклаасация" и от четвърта - заради твърде лошото състояние на духовността, образованието и ценостната система в страната.

Военните престъпления очевидно са и от двете страни. Французите особено се излагат в това отношение. Някога като войник стоях на пост пред един паметник и дойде един дядо, който беше живо заинтересуван от пушките и униформите... Разказа, че бил в частите в Северна Гърция и бил не знам как в гръцки и английски плен. Думите му бяха приблизително следнити: "Добре, че ни прибраха англичаните, иначе нямаше да оживея. Гърците ни спукаха от бой и глад, при англичаните бех като на курорт - шоколади, ядене, спане, чистота..."

Ясно и точно, останалото са щуротии.