ivany

Крепоста Цепина - имаме външна крепостна стена и цитадела / укрепен замък /. Имало е манастир с 2 църкви частично запазени до освобождението и друг къшторляк наоколо. Крепост Урвич край София - манастира е бил на отсрещния баир, но в самата крепост има църква и цитадела Крепост Гораново кале - манастира е бил на отсрещния бряг Това са големите укрепления на управници от средно ниво. При Сеславци над манастира Св.Никола има останки от замък на местен болярин / очевидно /. Площа е около декър, има запазени стени над метър. Над Герман е горе/долу същия по площ. Лошото е, че иманярите са ги направили на ровища.

В Рим има една базилика / е гати как звучи / - намира се в баш центъра, на високото. Известна е, че в един от страничните параклиси има кукла на детенце изобразяваща малкият Христос. Разхождали са я при богати болни и имала свойството да лекува. Била на мода по време на чумните епидемии. Та, самата базилика е с два реда успоредни колони / както се полага на главният корпус /, които са само по двойки еднакви. Двайсетина типа колони – различни по големина, стил, форма и материал, но майсторски подбрани и подредени. За тези – каменните от пред, явно са даже третично използвани. Нямат капители, нямат основи, размера не е подходящ по височина, изпълняват повече декоративна функция. Бая са очукани по краищата. Като нищо може да са от елинският период или ранното средновековие. Не може да се види имат ли отвори за метално свръзване. Не им е там мястото в тази конструкция и имат повече сакрално предназначение.

Flavius до тук е добре.Не си първият дето влиза така да снима, и други имаме такива прегрешения. Сега да правиме анализ. Предният „навес“ е явно нещо по ново – личи от каменните колони, които явно са използвани вторично и са надградени за да достигнат височина. Входа с титулният камък също е преработван – арката не е оригиналната. На няколко места където е паднала мазилката се вижда първоначалният градеж. Основният строителен материал / големи дялани каменни блокове поне както го виждам / не е типичен за късното средновековие - затова напълно е възможно да са използвани стари материали. Има и разлика в размера на тухлите – на места има и ремонтни работи. Като цяло арките и тухлите между камъните са еднакви и по форма и големина са по близки до античните. Сводовете са кръгли, арките и куполите също са кръгли с леки издължавания – мавритански тип. Горе около основният купол има преработване от вътре. Външният изнесен скат, на който е стъпил покрива, е тухлен – 4 реда, но тухлите изглеждат други, не като на основният строеж. Измазани са с хоросан. Основата на купола също е измазана и не може да се разбере градежа с какви тухли е / като размери/. Преминаването от правоъгълник към кръг изглежда оригинално от вътре, но от вън изнесения скат е съвсем друг като градеж / доколкото го има и се забелязва. „джамията е била построена с материали от разрушения манастир Свети Спас?“ –много е възможно за основният каменен материал „ Попитах дали може да е построена джамията през 1485г първоначално с дървен покрив, апосле през 16 век да е преустроена“ – Има следи от поне 2 преустройства Този "притвор" с дъвениятае най рано от края на 18в, а най вероятно след края на кърджалийските размирици. Вътрешната дървения също е нова. За пода не е ясно. Другото е по ранно – пипани са прозорците, минарето, вътре по арките, може и по покрива - тогава дае сменен от керемиден на“коршум“. „ Черквите са били превръщани в джамии „ – при тази постройка не виждам данни – пръвоначалният архитектурен замисъл си е такъв. Няма вътрешни колони, няма олтарни части / дори следи от разрушаване/. „ Турците не са били големи строители и им е било по-лесно да преправят съществуващасграда, вместо да я съборят и да построят нова“. – Това е бил богат строеж, не е жален материал, майсторски изпълнен. Имам чувството, че част от тухлите не са правоъгълни, а имат обла форма. Ако е вярно – правени са по поръчка и майстора е знаел какво иска. „ върху джамията има надпис указващ, че построяването й е през 1485г? „ езък за състоянието в което е. Би следвало да е музей.

В долният ред конникът е на седло / тип женско /. Стига това да е кон, при добро желание може да е и камила. Горе двамата канници дето тепат змейвете също имат нещо като седла. Ако някой види стремена нещата си идват на мястото. Ако не, нищо не пречи и да е по стар - от трако-елинската епоха.

Фружине, не мой така, тази снимка която си я сложил не е на същата постройка. . Нека Flavius като се прибере в къщи да отдели половин ден и да поснима качественно, нали ще става археолог, важни са детайлите, аза тях трябва време и око.

Това на снимките дето си го показал дава най малка представа за староста на постройката. Този "притвор" е най рано от края на 18в, а най вероятно след края на кърджалийските размирици. Не се вижда самата постройка, големина, форма, начин на градеж, свързващ материал, големина на материалите. Това че са използвани готови материали само пречи на датирането. Най интересни са слоевете на ремонтите и начините им на изпълнение. Качи още снимки от вътре и от вън. Първите джамии са тип базилики, и доста по късно стават тип "барабан" - квадрат в основата преминаващ в "небесния свод" / полукалбо / - такива са били майсторските умения. Вие ще ставате професионален историк и би следвало да правите разлика между националистичните тенденции и историческата действителност. На трите религии богът е един и същ / те произлизат една от друга /, и ненужни посегателства върху храма господен не са били толерирани. Може да се граби и разбойничи в определените рамки за историческия период, както е на всякъде по Европа. В Дедим има постройка църква превърната в джамия от края на 13в - 14в и е в прекрасно състояние.

Причините са няколко: Франция и Русия вече не са съюзници Италианските архитекти-инжинери са напред в стоителството - Почти всичко в Русия и нашата Европа е проектирано от такива / от това време /. Френската фортификационна наука като теория и практика по време на царете слънце се развива много бързо. Султана може да си позволи най доброто, а и има стабилни политически и икономически връзки и интереси с тези държави - тя Италия не е държава, но търговските им интереси са много силни за нашия регион.

Назидателно – поучителния тон е интересен, но не дава основа за подразбиране на задълбочени знания. Написването на рецензия от типа – „ Аз съм велик и ги знам тези работи, ти където си тръгнал, аз от там се връщам“ си остава литературно есе, и са подходящи за учени с достатъчно голям авторитет. Този саит го четат много хора, пристрастни или не към историческата наука и митология с цел да обогатят своите познания.Никъде в правилата / а админите би следвало да ги знаят най добре / не се забранява изказването на коректно мнение, било то и в опозиция на други авторитети. Познавайки така добре периода вкарваш термина „турчин“ – един лирически герой от времето след възражданено и напомняш на Страшимиров „… и турчин както не го е клал“ . Ти поставяш равенство между българска народност и православието и искаш в управлинието на османската империя да ти дадат пример за управляваш елит от българин т.е. православен христианин, което си е заместване на субекта. И пак пледирам, че няма етническа дискриминация, по простата причина, че не може да се свързват те дирекно с дадена религия, а националностите се появяват много по късно с националните буржоазни доктрини. Какво става с българите приели католицизма, и те ли не са част от българската народност? Пледирам, че има много народности управлявани от ислямска върхушка, и е задължително, който е в нея да изповядва корана.

mitaca „ Мале, мила, аз ли лошо пиша, ти ли лошо четеш? Подозирам, че даже не си чел мненията, или само по диагонал. Глостър твърдеше, че не е имало етническа дискриминация, а само религиозна, а аз смятам, че съвсем не е така. И затова исках имената на някой или някои българи издигнали се до върховете и останали такива, както и семействата им после. Разбира се, че е имало потурчени (насила или не) българи на високи постове, май и един поне велик везир беше с българско потекло, но те не са били вече българи, тях сигурно не са ги наричали дьонмета (такъв ли беше термина?). Еничара какъв е според теб? Не от какво потекло е или какъв е бил. И престани да цитираш неща дето познаи не, а ясни на повечето редовни потребители. Обиждаш и познанията ни и интелигентността ни! „ Чета каквото си написал, а какво си искал да кажеш, мога само да предполагам. Глостър твърдеше, че не е имало етническа дискриминация, и аз се опитах да потвърдя това мнение, поне за първите векове на османското управление. То / управлението / е стъпило на законите на шериата, на който не им пука за етническото самосъзнание на индивида. Не съм фокусник, за да вадя зайчета от шапка, или имена на български боляри останали такива през периода на османското управление в европейската част на империята. Еничара какъв е според теб? Не от какво потекло е или какъв е бил. Как какво? Елитен воин, собственост на падишаха. Тебе те притеснява, че не е наследствен, като в западния свят. Ми, не е. От какво потекло е сигурно си спомня, щом говори на майчиния си език. Един от тия създава и Печката патриаршия, да му се чуди човек на подбудите. Никога не съм имал желание да не спазвам академичния тон на дискусията, да обиждам и да се съмнявам в познанията Ви и интелигентността Ви. Просто Ви подсещам и цитирам неща, които в задълбочения разгар на дискусията, явно са преминали на по заден план или са убегнали като незначителни. Това все пак е един от основните форуми за история, а не за художествена литература или журналистика, и би следвало да има повече позовавания от професионалисти и източници при защита на дадени мнения.

….. Ако не си забелязал, пишем за България, в България преобладаващото население е българи и то християни, а ти даваш за пример Босна и Албания, боли ме ..@@@@ за Босна и Албания. …. Силното движение на албанците в Положскят регион се появява по-късно в XVIII-XIX в. по време на периода на неограничена власт на тетовските паши.... Самите паши и тяхните приближени са въдворявали в този край албанци. Така например в село Теарце пашата заселват албанци, докарани от тях от Долни Дебър, Приземско и от Мати. От селата Стража и Котлино ( северно от Полога ) Абдурахман паша изхвърлил дългогодишното българското население, и заселва там албанци. Не само по призива на пашите и бейовете се заселват албанците в Положскят регион, но и самоволно, разбойнически се налагат те тука… А. Селищев, Славянское население в Албании http://www.kroraina.com/knigi/seli_sna/index.html „….. Според статистиката от 1912-1913, в Македония, включително и съседния регион, северната част на Прешовско, е имало 194,195 албанците (1.103.111 българи, 548225 турци, 267,862 гърци, 79401 влахи, 43370 цигани, 106,360 други хора). Най-голям е броят на албанците в западните и северните краища на Македония: Положско (в Тетовско и Гостиварско) 43,230 в Дебърско 33,375 в Битолско 14,400, 13,240 в Скопско. (В района на Прешево - 20,000 албанци). …

„ Бих искал да им прочета имената, щото директно те обвинявам в лъжа! И ще изисквам и някакво наказание . И док-вата разбира се. До тук само голословни твърдение….. ….. Ако не си забелязал, пишем за България, в България преобладаващото население е българи и то християни, а ти даваш за пример Босна и Албания, боли ме ..@@@@ за Босна и Албания. Преди да намериш док-ва не пиши, че е така!....“ Във връзка с това. Не си личеше че ги знаеш тези данни. И още един въпрос – за коя България през 14 -15в. говориш. Тогава между Дунава и Стара планина има 3 Българии, зад Дунава – още две. След разпадането на Сръбската империя – още няколко из македонско. Та Босна и Нишко – какво са? “Милостю божией и Йоана / кесаря / велик воевода и самодържавен господар… „ Защо всички малки и големи суверенчета в региона станаха йоановци – в крайна сметка трябва да са някакви роднини на Асеневци. По онова време лъже велможите са били разкривани бързо и обикновенно са свършвали зле, а и никой от другите суверените не би ги признал. От друга страна, ако са роднини в подходящия момент могат да претендират за царската - кесарската търновска корона. Търновския коронования цар Йоан Шишман свършва дните си като Господин.

mitaca ето малко по - подробно кой управлява империята. Има и една друга закачка - албанско, сръбско и гръцко потекло е малко некоректен израз. Подразбира се сегашното геогравско положение и рода от който идва индивида, а не толкова етническото му определение. Много видни турски държавни мѫже сѫ били потурчени християни, повечето отъ които отъ албанско, сръбско и гръцко потекло. Баязидъ паша, везиръ на султанъ Мухамедъ I, и военоначалникътъ Аудула, зетъ (по дъщеря) на Джунеида, [1] сѫ били албанци [2]. Отъ петьтѣ велики везири при Мухамеда II четирма сѫ били потурчени християни, отъ които Исакъ паша и Кедикъ Ахмедъ паша — албанци, Румъ Мехмедъ паша — гръкъ; [3] Махмудъ паша (два пѫти везиръ и най-главенъ сътрудникъ на Мухамеда II) — по баща гръкъ, а по майка сърбинъ. [4] Зетътъ (по сестра) на Мухамеда II Заганъ и бейлербеятъ Даудъ (участникъ въ обсадата на Шкодра) сѫ били албанци, а отъ българско потекло — адмиралъ Балтиоглу, комендантъ на турската флота при обсадата на Цариградъ. [1] Военоначалницитѣ Балабанъ Бадера, и Якубъ, които воювали срещу Георгий Кастриоти, били албанци. [2] Георгий Кастриоти, даденъ отъ баща си като заложникъ на турцитѣ, е приелъ мухамеданството съ име Скендеръ-бегъ [3], а следъ покорението на Албания се потурчили много албански боляри (отъ владѣтелскитѣ фамилии Кастриоти, Музаки, Арианити, Дукагини) [4]. Най-малкиятъ братъ на последния черногорски владѣтель Георгий Черноевичъ (до 1496 г.), Станиша, сѫщо даденъ отъ баща му Иванъ Черноевичъ като заложникъ на турцитѣ (къмъ 1482 г.), се потурчилъ съ име Скендеръ-бегъ и отъ 1514 г. билъ турски управитель (санджакъ) на Черна Гора. [5] Навѣрно, имайки предъ видъ християнския произходъ на мнозина съвременни видни турски сановници, Халкокондила посочва редъ християнски лични имена, съответствени на турски: Али—Илия, Есе—Исусъ, Ебреимъ—Авраамъ, Ягубъ—Иосифъ (погрѣшно, намѣсто Яковъ), Скендеръ—Александъръ, Елеезъ—Димитъръ, Хитиръ—Георгий. [6] Отъ великитѣ везири на султанъ Баязида II четирма сѫ били потурчени християни, отъ които Даудъ паша билъ албанецъ, а зетътъ (по дъщера) на Мухамеда II „херцегъ” Ахмедъ паша — херцеговинецъ (третиятъ синъ на хлъмския херцегъ Стефанъ Вукчичъ Косача и братъ на последния херцегъ Владко). [7] Следъ херцегъ Ахмеда първо мѣсто въ султанския съветъ и на бойното поле сѫ заемали Мустафа паша, родомъ отъ Сърбия, и Ахмедъ Заде или Дукагинъ паша — отъ болярския родъ въ северна Албания Дукагини. [1] Нѣкой си евнухъ Сулейманъ отъ Босна е достигналъ бейлербейски чинъ. [2] Адмиралъ Даутъ паша билъ родомъ отъ Далмация. [3] При султана Сулейманъ Великолепни отъ деветьтѣ велики везири осемь сѫ били потурчени християни, отъ които Аясъ паша, Лютфи паша и Ахметъ паша — албанци; Рустемъ паша и Али паша — славяни, прочутиятъ Мехмедъ Соколовичъ — херцеговинецъ. [4] При Мехмедъ Соколовичъ половината отъ членоветѣ на везирския съветъ сѫ били потурчени славяни. [5] На голѣмия брой потурчени държавни мѫже се дължело това, че презъ XV и XVI в. султанската канцелария си служела, наредъ съ турскоарабския, още и съ славянския и гръцкия езици и че къмъ 1531 г. почти всички еничери сѫ говорили по славянски (български или сръбски), даже султанъ Селимъ II е знаелъ тоя езикъ. [6] http://www.kroraina.com/knigi/is2/is_2_1.htm#1

Понеже стана дума за румънската църква - при създаването си тя е политически обременена. Като една от най консервативните институции направо са и разказали играта, бита е тъй тежко, както и Османската империя и исляма не са могли да си представят и в най смелите си фантазии срещу христианите. През 1711и Молдова, а през 1716 г. и Влашко са под контрола на воеводи, назначени от султана, от семейства на гръци - фанариоти /Phanariotes/. Църковния живот е подвергнат на значително елинизация: църковно-славянски език е бил замемен в службите от гръцки в градове, а в селата е бил изместван от румънски. До края на съществуването му в 1859-61 г. официалният език на църквата и администрацията остава старобългарският и неговата азбука - кирилицата През 1859 г. е станало обединение на княжества Влахия и Молдова (историческа област в Молдавия) в Румъния. Избран под влиянието на Франция княз е Александър Куза. ... На 24 декември 1861 г. Александру Куза обявява независимостта на новата държава Румъния. С закони 1859-61 г азбуката по политически причини е сменена с латиница и се вземат мерки влахо-молдовсият език да се романизира. Провежданите реформи много църковни историци оценяват като насочени срещу православна църква. Създаден е нов орган на църковно управление - "Генерален Национален Синод", който включва всички румънските епископи и по трима депутати духовници и миряни от всяка епархия. Синод имал право да се събира само веднъж на всеки две години и е под контрола на светската власт. Епископски назначения са правени по заповед на княза. С закон от 1863 е направена пълна конфискация (секуларизация) на имуществото на църквата и манастирите, включително и на атонските. В съкращения http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%BA%D0%BE

НЕ българският народ, а туземното население, което е доста карашик, както и прииждащите от всякъде. Саси е народното българско, сръбско и влашко название на саксонските трансилвански рудари от Седмоградско, поканени да разработват находищата на руди - включително Осоговия, Чипровци и другаде. Немската колонизация на Трансилвании започва в средата на XII в. Втората вълна на колонизации започва в 1211 г. от тевтонските рицари. Те създават из Карпатите маса замъци. (Бистрица, Кронштадт, Шассбург /големите са седем / - съвр. Брашов, Сигишоара). В 1438 управляват Трансилваня – Седмоградско заедно с унгарците и секеите до края на XVIII в. В XV в. сред трансилванците се е распространило лютеранството. Ето от къде и как дойде нуждата от хусиските и лютеранските писания.И те се появяват естествено, а в последствие са припознати като румънски. Най ранните произведения на румънската писменост се отнасят към началото на XV в. Това са ръкописи известни като - воронецкая («Codicele Voroneţean»), Скейский псалтырь («Psaltirea Scheieană») и «Codex Sturdsanus», които са преводи на «Деяниятя на апостолите» (Actele Apostolilor), псалтира (Psaltirea) и Евангелието (Evanghelie), составени може би от румънски дякони, последователи на движението на хусистите.Тези естествено, че са написани на латински. В XVI в., от 1561 до 1570, дьякон Корези (Coresi) напечатал румьнските переводи на Евангелието и сьставеното от него «Тълкование » (Tilcul Evangeliilor), псалтира и молитвенника «Molitfelnic» / от къде пари и печатница /. Освен църковна литература са се съхранили документи от различни търговски писма и т. д. .... Хъждеу описва най-старият датиран ромънски паметник отъ 1574. год., който се пази въ британския лондонски музей (вж. Columna lui Traian 1 — 5 „manuscriptulŭ romănescŭ din 1574., aflătorŭ la London în britich museum.”) В този рѫкопис има славянски postscriptum. Докато Османската империя е хегемон наоколо има някаква равнопоставеност между християнските религии. В Трансилвания, в първата половина на XVII век. се провежда политическа консолидация от Габриеле Бетлене (1613-1629), Г. Ракоци / снадявам се същият от предишния постинг / I (1630-1648) и Ракоци II (1648-1657). Трансилванския нобилитет, в следствие на договорите, сключени в Блажени (1687) и Сибиу (1688) се поема то страната на Хабсбургите. Съгласно договора за мир с турците от Карловац (1699) австрийците анексират Трансилвания. В началото на 1692 г. Хабсбургската империя се опитва да намери подкрепа за върховенството си в Трансилвания в лицето на църквата. През 1697 и 1698 след два събора на месното духовенство е обявена православно - католическа уния. Император Леополд през 1698 и 1701 издава декрети за предоставяне на привилегии на униатите и ги приравнява с правата на католиците. Православната църква преживявя тежки изпитания. Известно време (от 1697), тя е лишена от митрополит и съществува в ситуацията на допустима религия.. Кото следствие и в противовес на православието в Трансилвания вьзниква литературно движение, известно под името «Арделянско» или латиниваторска школа. Доколкото имам спомени от очевидци ,тази е третата уния в региона и тя остава неотхвърлена.А когато се появява ромънската църква става МАМАТА СИ ТРАКА, но това е в доста по късен период.

Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. СЪ ПРИЛОЖЕНИЕ НА 84 ВЛАХО-МОЛДАВСКИ СЛАВЯНСКИ ГРАМОТИ И 3 ФОТОТИПИЧЕСКИ СНИМКИ. Отъ Д-ръ Л. Милетичъ и Д. Д. Агура. Сѫщеврѣменно съ това съобщение проф. Пичъ изложи единъ кратъкъ погледъ върху старата история на дакийскитѣ Славяни, а слѣдъ него Д-ръ Амлахеръ съобщи часть отъ казанитѣ исторически документи отъ минѫлото на Чергедскитѣ Българи, а именно прѣписъ отъ единъ сѫдебенъ процесъ отъ XVII. ст., който е водилъ тогавашниятъ Чергедски свещеникъ съ своята община, а покрай това и нѣколко изводи изъ стари документи, относещи се до историята на Чергедскитѣ Българи. Изъ тия съобщения на Пичъ и Амлахеръ (печатани въ Sitzungsberichte der königl. böhmisch. Gesellschaft der Wissen. philos.-philol. cl. 1888. 227—280) ние тукъ отбѣлезваме, че вече въ единъ документъ отъ 1399. год. Чергедъ се нарича български градъ (villa Bólgar Cserged); това име се повтаря сетнѣ често: год. 1440. Bólgar Cserged; 1442. possessio Bólgar Cserged; въ единъ документъ отъ 1620. се казва, че „Българитѣ отъ Големъ — и Малъкъ Чергедъ .... свидетелствуватъ, че те отъ край време все сѫ имали български и саксонски свещеници и пр ”; въ год. 1647. Ян. 8. князь Г. Ракоци споменува Българитѣ отъ Чергедъ, които „отъ старо врѣме” тукъ живѣели („az elébbott lakott Bolgár inhabitatorok”) и пр. Амлахеръ съобщава изцело три документа отъ 1647. 29. Сеп., 1648. 8. Дек. и 1651. 27. Мартъ, които се отнасятъ до горе казания процесъ (писани на нѣмски езикъ). Тукъ се говори за станѫли несъгласия между българскитѣ общинари и свещеника имъ Andreas Mathesius по причина, че той не позволявалъ да извършватъ нѣкои отъ своитѣ народни погребални обичаи. Въ тия документи се казва, че Чергедскитѣ Българи сѫ отъ край време жители на това мѣсто, ала нещо повече не може по тѣхъ да се узнае. Понеже Чергедскитѣ Българи сѫ били протестанти и понеже те сѫ единственитѣ православни, които въ тия страни прѣминѫли на протестантска вера, до като други православни сѫ приели католицизмътъ, Пичъ се догажда, че може Чергедскитѣ Българи да сѫ избѣгнѫли богумили отъ България, и като богумили да сѫ пригърнѫли протестантизмътъ http://www.promacedonia.org/lm_da/lm_da_dako-romyni_1.htm.

КГ125 уви rasate, на 06 октомври 2012 - 11:32:36, каза много верни неща, но се е ограничил в един доста късен период. Латинизацията почва много по рано, тя е системно налагана от Римо-католическата църква и нейните ордени, където и както са могли оттатък Дунава, още при съществуванетона ВБЦ. Опитали са се даже и във Видиско по време на унгарската окупация, но е било за кратко и са ги прогонили. Стъпили са здраво в Семиградско и постепенно в Трансилвания. Унгарския, немския, за извесно време и полския не са вършили работа, само са се доумешвали. Процеса на латинизация на народния говор е бавен и постепенно обхваща или се налага просветно на всички слоеве. Всичките им стари документи, които вадят са след 200 - 250 години караштисване на попския латински и месния говор - някакъв урго-влашки среднобългарски. Затова и тази латинска граматика остава, но е прилагана от месните вече "славянски" или ако щете аборигенски проповедници, на които латинският не е исконно майчин език. Една закачка - това писмо , доколкото си спомнам, е писано за немскоговорящ получател, при това се предполага че трябва да го прочете сам - та нали е шпионско донесение.

Аааа, моля, моля. Никъде не съм казвал такова нещо. Не ми приписвай неща, които не твърдя.Единственото, което се осмелявам да предположа е за проримският произход на хорото и на мартеницата. ДИМИТРИЙ КАНТЕМИР описва неща (1727),които РИ е привнесла / а според моето скромно мнение са си били тука и преди появата на римските легиони по балканите / по тези земи. А това е от техен саит / жалко че съм загубил цитата/ - народни римски или дако-румънски музикални инструменти: 1. Tilinka (украински tilinka) - молдовски, румънски и украински народен духов инструмент, една отворена тръба, без дупки. Широко разпространени в селския начин на живот. Средната продължителност на tilinki - 35-40 см, но може да достигне 60 см дължина. По нашенски на това му викат дудуче. 2. Fluer (rum. fluier от Lat Flare, за удар) -. Духов национален музикален инструмент. От родът на дървени флейти с клюнообразен мундщук. Дължина 250-350 мм. Тя разполага с 6 звукови отвора … Fluer е древен овчарски инструмент. Овчарите го използват за събиране на говедата и овцете в стадото. Fluer често присъства в Молдовските приказки, стихотворения и песни. В Добруджа има подобен на Молдоваския - fluer dobrogene, който е направен от тръстика. Той е с седем дупки… На това нашите чобани още от времето на Цезарите му викат кавал, с колко дупки е – не съм запознат. 3. Двоин (или две) fluer се състои от две дървени fluera свързани един с друг. Единият fluera е с 6 игрови отвора, аи другият с 4. Двойна fluer позволява на музиканта да свири в два нюанса. Може би е един потомък на древните гръцки aulos. 4. Cimpoi (rum. cimpoi) - молдовски и румънски народни духови инструменти, разновидност на волинката. Cimpoi се състои от кожа и 3 дървени тръби - една за циркулиране на въздуха и две за свирене: мелодичните (цели, конусообразни дължина около 20 см, с камбана от рог и 7-8 дупки) и т.нар. Burdonov (бас, звучи непрекъснато, състоящ се от 3 подвижни части, настроени в кварта или в октави по отношение на мелодия). .. Мехът е от кожа ярешка или агнешка кожа…. На това родопските римляни му викат гайда или кабагайда. Каква е разликата трябва да каже някой дето по му разбира. Разбира се са описани и още няколко музикални инстрмента, които не се срещат на юг от Дунава, ама те са от някакви северославянски натрапници,придошли по късно и искривили исконните римски традиции.

......"Българите са румънци ... кирилицата е създадена от румънци" Йон Леу, проф. научен сътрудник в-к "Македония", брой 28, 15 юли 1998 г. http://ggbit.info/fo...showtopic=23356 Имах аз подозрения, че българите са неосъзнати валахи (дако-румъните), които искат да си присвоят румънската история и азбука. Martisor (rum. Mărţişor, от стаята Martie -. Март) - традиционeн празник на пролета в Молдова и Румъния. Чества се на 1 март. На този ден хората си подаряват взаимно малки boutonniere във формата на цветя от нишки на червени и бели цветове. Това украшение, както и празника се нарича Martisor. На това в нашата страна мувикат мартеница и до тука нищо ново. Новото е връзването на традицията с римското и от там с румънското. Има и едно противоречие с 8хил. години, явно става дума за дядото на бог Марс – да не е Митра? Историческите корени на Martisor си остават мистерия, но като цяло се счита, че този празник е с произход от римско време, когато Нова година се празнува на 1 март, месеца на бог Марс. Марс не е само бог на войната, но и бог на земеделието, насърчаване на възраждането на природата. Тази двойственост е отразено в Martisor, където белите и червените цветове могат да бъдат разбрани като символи на мира и войната. Археологически разкопки в Румъния доказат, че амулети, подобни на модерните Martisor е имало и преди около 8 хиляди години. Те са направени под формата на малки камъни, боядисани в бяло и червено, и са носени на врата. За първи път се описва Martisor от Иордаке Голеску (Iordache Golescu, 1768—1848) Най интересни са съвпаденията, които доказват 100% нашият произход са дадени от един от първите радетели на проримският произход на на дако-румъните. ….“Молдовците имат характери танци доста различен от този на другите народи, защото те не танцуват по двойки или четворки, като френците и поляците, а в танца участват много хора наведнъж, образувайки кръг или дълга серия. Когато всички се държат за ръце, танцуват в кръг и има преместване с грациозни размерни стъпка от дясно на ляво, този танц се нарича хоро…. “ ДИМИТРИЙ КАНТЕМИР, ОПИСАНИЕ МОЛДАВИИ (1727). http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Kantemir/frametext23.htm Същият описва и нещо като кукерски игри, с водеща “баба”, дето гонят лошите духове, Коледарските обичаи с ходенето по къщите, с раздаването на колачи, също са описани.

nik1 писа ....Гърци сега в България няма,няма как да има гръцки къщи, но хайде докажи че архитектурата на Созопол не гръцка, или т.н. "възрожденската архителтура" на Солун, или например в Ситония не е гръцка?.... Обичам като се изказват някой хора неподготвени при силно нациналистични идеи. http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/bulgarien.html "Очерк путешествия по Европейской Турции", - Съчинение на професор от Новорусийския университет отпечатано за пръв път в 1848 г. Та идеята ми е да не мешаме днешната пропаганда с тия дето са живели там преди 150 години и повече. Цитатите са от 3 част, Солун, .... Въпреки близостта на българските селища в Солун са малко постоянно живеещите българи. Махалата св. Атанасий е само от стотина къщи, принадлежащи към тях. Повечето от жителите са евреи на различни секти и турци, власи и гърци живеят тук в много близки отношения с един на друг. Отгоре на всичко има много цигани и най-накрая и европейци. Българите, като постоянни жители, много лесно се смесва с гърците вследствие от влиянието на гръцката просвета и налаганото пренебрежително мнение за тях из градовете на крайбрежна Македония. За мене бе особено важно да се сработим по-тясно с временнодошлите работници българи. Такива има много в Солун. Особено от Битоля и Дебърско идват тука производителите на сгради / строители /, пристанишни работници ..... …. от Солун да Енидже се намират из планините села ..... / изрежда 20-на села / ... населението е предимно българско, който започват в близост до Солон, от западната му страна. На изток от Солун, са гръцки селища, с изключение на българското село Киречкиой или Новосело, което съм посетил, и 20 000 българи на полуостров Касандра, превзели сега, както изглежда, цялият Халкидики. Между тези села бродят номади власи,… Воден ( старото Едеса) е очарователно място, столицата на митрополита на Едеса (Воден), съдържа смесено население, от които основната част е представена от българи. Има и още много ама не ми се превежда Та не знам за архитектурата на Созопол,не съм намерил автентичен извор от преди 150-200 години, но за "възрожденската архителтура" на Солун кратко и ясно се споменава, че строителите са българи, а гърците и "гръцките" къщи са били също малцинство. Туй в Солун може да се нарече "възрожденската еврейска архитектура", дал им господ и пари и възможности. Туй със Синичкото става да ти отговори за Ситония

...." Иначе излиза, че нашите изключително разумни прадеди са си пиели виното с креманьонците и интересно за какво ли са си говорели. ..." Ех пък и ти, как за каква -то е ясно - за жени са си говорили. Кой е най-древният тракийски град по българските земи? Защо град - съвременен наследник ли имаш в предвид или селище. Хасковските минерални бани сега са само село, Стрелча май е град. И един друг въпрос, чиито отговор ми убягва - онези от Варненският некропол - те траки ли са или не ги водим за такива. Там също има ритуална брадвичка

....Няма как да ги разбереш инвентарните надписи, както трудно всеки редови българин ще разбере някоя днешна рецепта изписана на латински!.... Ако са инвентарни списъци за чей са ги истипосали на камик. За артелчика / старшината - складажия / ли са ги тропосали пред вратата, та като раздава валенки и ушанки да може да ги брои, или при ревизия да не прави шмекерии. Не може ли това да са трофеи домъкнати от някъде, благодарствени, възхваляващи колони, както после са премествани египетските стели. За Крум се знае че е влачил.С тези разчитания пак стигаме до Тангра. В войската сигурно са говорели на няколко диалекта, а ако е имало и наемници, може и на много повече. Че то и нашата си беше така, отделно русизми, турцизми

княз Симеон Хасан III - то хубаво, да им е жив и здрав, ама тази титла княз от къди дойде. Дедо му има княжеска и царска титла, дадена му от Народното събрание с акт в съответствие с тогавашната конституция. А тука официално кой му я е дали кога.

... Коментарът ти показва, че четеш текста повърхностно и с презумпцията да намериш нещо гнило и невярно. Текстът е изключително балансирано написан (разбира се, както виждаш има голяма емоционалност). В този откъс целта не е била да се кажат конкретни исторически факти, а с няколко изречения да се обрисува положението и живота на българите. Макар и че целта не е да се покажат конкретни факти, текстът е правдив, а не както казваш ти, че не съвпада с историческата истина... Agreeable не се заяждам. Просто математическият анализ ми е по близък от литературния. А това си е едно литературно произведение написано по всичките му правила, и ако се пита " какво е искал да каже лит. героя / в случаят - автора/ с написаното" би трябвало да го постнеш в литературен или психологически форум. А дали текста е правдив - то всеки го гледа от неговата камбанария. Че е литературно клише, клиш е - сам го потвърждаваш с дадените примери. Дай пример кои народности в другите тогавашни империи - Руска, Австрийска, Френска, Британска, Испанска са живяли по добре. Да не говорим за религиите - немците / и не само те / се самоунищожават докато се разберат католиците ли са по така или протестантите. Милиони са изклани и реки от кръв са се лели. Ще ти подскажа за още едно клише - това че христианските църкви не може да са по - високи от турчин на кон. На някой турци конете бая високи трябва да са били.

... Тогава ни заварва българинът в Османската империя. Страдалец в пълния смисъл на думата. Това е робът, който е нямал своя собствена земя, обработвал е малко късче земя и е давал по-голяма част от приходите си като данъци към властниците си. Но при тези данъци той не е получавал услуги или защита, както получаваме ние днес. Този човек е нямал права и дори не е притежавал живота си (той е бил собственост на султана)..... Те това не съвпада с историческата истина. Като се ползват подобни клишета, може да се стигне до какъвто си искаш извод. Ако е статия за някой весник може и така, но за форум като този не звучи много сериозно. Най малкото в Османската империя има още мноого христиански народности. Защо да е бил страдалец, при всицки случаи не е бил роб, данаци иманавсякъде / а сега са по голями от тогава /,Получавал е нормалната за средновековието правна услуги или защита, имал е права, а живота на всички поданици е бил собственост на падишаха.

В Трансилвания, в първата половина на XVII век. се провежда политическа консолидация от Габриеле Бетлене (1613-1629), Г. Ракоци I (1630-1648) и Ракоци II (1648-1657). Трансилванския нобилитет, в следствие на договорите, сключени в Блажени (1687) и Сибиу (1688) се поема то страната на Хабсбургите. Съгласно договора за мир с турците от Карловац (1699) австрийците анексират Трансилвания. В началото на 1692 г. Хабсбургската империя се опитва да намери подкрепа за върховенството си в Трансилвания в лицето на католическата църквата. През 1697 и 1698 след два събора на месното духовенство е обявена православно - католическа уния. Император Леополд през 1698 и 1701 издава декрети за предоставяне на привилегии на униатите и ги приравнява с правата на католиците. Православната църква преживявя тежки изпитания. Известно време (от 1697), тя е лишена от митрополит и съществува в ситуацията на допустима религия. Кото следствие и в противовес на православието в Трансилвания вьзниква и литературно движение, известно под името «Арделянско» или латиниваторска школа. Започва "латинизация" на болярското съсловие и Трансилвания излиза от конкуренцията на другите две велики сили в региона: Русия и Турция.