да ве да.нали за 9 ти трябваха???
Иван Вазов-"Немили-Недраги"
Силата на речта на Странджата
Повестта "Немили-Недраги" е вълнуваща творба на Иван Вазов за живота на българските емигранти-хъшове в Румъния.Един от централните образи в нея е Странджата.Той е герой който притежава силно обаяние със своя горещ патриотизъм,славно минало на знаменосец на чета ,отрдило му почетно място сред останалите хъшове.Най-възрастен сред Вазовите герои,той бащински ги приютява в своята кръчма.Дава им подслон и храна.Подкрепя ги не смао материално но и духовно.В кръчмата на Странджата хъшовете се чувстват като в свой дом.Самата атмосфера на уют и човешка топлина се допълва от литографиите,изобраззяващи славни битки в Балкана както и от духовното излъчване на Странджата.Художествената среда носи спокойствие за изтерзаните им души.Старият знаменосец примирява страстите на духа в острите спорове между хъшовете.
Думата "народен" в съзнанието на хъшовете е свещена.Тя носи проблемният смисъл на художествените послания в повестта."Народни" са всички за които няма нищо по-свято от отечеството и нищо по-свещено от това-да помагаш за неговото освобождение.В най-висша степен "народен" е и Странджата и затова неговите думи са заветни за хъшовете.
Пламенната възторжена и искрена реч на Странджата заема едно от възловите места в повестта.Тя е силна и въздействена защото не само разкрива душевният свят на храбрият знаменосец-неговите мисли чувства и преценки за събитията в родината но и засвидетелства готовността мъ за героична смърт.В прочувствената реч на Странджата проличава и силната му ну любов към към братята по съдба-хъшовете.Той подчертава тяхната важна мисия за съдбата ба българскитя народ.Техният образ е очертан с трагичният ореол на героичното и саможертвеното а смисълът на народното им дело има историческа стойност.
Странджата неслучайно започва своята реч посочвайки геройчното минало на хъшовете.Защото със "славните битки" те са събудили духа на народа породило се е "желание за свобода и правда"..Изпълнили са своята "света глъжност към отечеството".Не за пари и не за имоти а в името на висока цел-освобождението на родината се борят хъшовете.
Не е случаен и фактът че той насочва погледа си към мизерното насточще на хъшовете.Вместо да се бият в Балкана те са принудени да водят жалко съществуване.И старият хъш някогашен левент разявяал знамето на свободата страда че днес е принуден да държи в ръка лъжицата притиснат от обстоятелствата.Вместо мъже,са се превърнали в баби.И от гърдите на Знаменосеца се изтръгва най-съдечното обръщение към приятели и по обща съдба по общи мъки и страдания:"Ах!Братя мили!".Но Странджата е далеч от мисълта за отчаяние.И в това жалко настояще той намира сили за живот,защото действителността може и да е жалка но е хиляди пъти по добра от живота на бълграрите в поробената страна където те са роби.А тук макар и в чужда страна хъшовете са свободни.Именно свободата заена най-стойностно място в женностната система на Странджата и на всички борци:"А когато имаме свободата имаме всичко".Ето в името на какво съшовете водят своето съществуване -в името на свободата на България."Ние се жертвуваме за свободата на България..."-това е висшият идеал в името на който хъшовете са оринудени да се скитат немили-недраги в жчуждата страна.Странджата им напомня че те са герои защото са избрали саможертвата пред скръбното настяще а тя е залогът за свободата.Речта на Странджата е своеобразна изповед за най-съкровеното което носят в душите си всички хъшое.Единствената алтернатива за тях е борбата за свобода.Затова те понасят страдания и болка вчрвайки че рано или късно България ще е свободна.Защото "хъш значи да се мъчиш,да гладуваш.да се биеш с една дума да бъдеш мъченик."
Странджата продължава въздействащата реч уверявайки хъшовете че този нещастен живот ще се свърши и че ще удари часът за решителният бой:"И ще умрем със слава и в борба и няма да издъхнем като кучета по тия улици.Ще се бием още братя мили!Ще се бим за свободата на България.Да жидей България!".С тези пламенни думи завършва своята вълнуваща реч старият знаменосец.Те проникват дълбоко в душите на развлнувите мъже които се преобразяват.В очите им се запалва "пламъка на чистия патриотизъм,сиреч на самоотвержението".По техните груби и свирепи и свирепи по време на спора на лица се явява изражение на благородство и решителност.Те издигат на ръце своя "баща" и дават изблик на чувствата си пеейки патриотични песни.
Най-силно обчаче е въздействието на речта върху младият Бръчков.Той възприема хъшовете като някакви "всши същества родени за страдания за борба и за слава".Своя възторг той импулсивно изразява с думите:"Юнаци! Да живей храбрият Странджа!"
Определението му "юнаци" най-точно отразява цялото богато съдържание на понятието хъш,като сещевременното говори за голямата почит и уважение към тези народни български синове.
Речта на Странджата разкрива моралният и духовен облик на човека страдалеж,на българина готов да защити националното си самосъзнание с достойна смърт в името на свободното бъдеще на своя народ.