Last roman

И сега съвсем легално ще се развихри варварският произвол: Комисията по култура улесни посягането на паметници на културата Без съществена съпротива Комисията по култура в парламента прие на първо четене поправки в Закона за културното наследство, с които Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) вече ще може да бъде заобиколен при инвестиционни намерения и намеса в паметници на културата. Текстовете - внесени от депутати от повечето парламентарни сили, начело с Красимир Велчев от ГЕРБ, предвиждат необходимата оценка да може да се извършва и от експерти, назначени на щат в общините. Липсата на становище - както в случая с "преизграждането" на Къщата с ягодите, ще се смята за "мълчаливо съгласие". Така градовете сами ще одобряват допустимите намеси, които могат да им донесат милиони евро за консервация и реставрация по европроекти - нещо, което отваря широко вратата за произвол. Да променим закона, а не НИНКН Такава е логиката на вносителите, изказана директно от депутата от Реформаторския блок Иван Иванов. Досега всяка намеса задължително минаваше през становище на експертите от НИНКН, макар и Министерството на културата да можеше да го пренебрегне. Щатът на института обаче в последните години бе многократно смаляван и в момента около 50 души трябва да обслужват между 3000 и 5000 преписки на година. Решенията логично се бавят - поради което общините искат да поемат контрола в свои ръце и да "децентрализират" процеса. Законопроектът просто щял "да отпуши" процедурите до преустройството на Института. Самото Министерство пък прие с готовност ограничаването на подопечната му институция. "Институтът е като "Къщата с ягодите" - нито искат да направят конструкцията да не падне, нито да разрешат да я ремонтираме", каза в залата зам.-министърът и археолог доц. Бони Петрунова, въпреки че вече година не организира конкурс за смяна на спорната и.д. директорка на института Даниела Джуркова, нито огласява резултати от проверката й за нарушения от миналата есен. "Това е един административен Франкенщайн, нямам никакви правомощия да ги накажа за забавяне," оплака се Петрунова и допълни, че имала и план за реформа на НИНКН, но сега не било време да се обсъжда. Бони Петрунова, зам.-министър на културата, се оплака, че не може да направи нищо за подопечния си НИНКН [Министерство на културата] Петрунова и Тодор Чобанов, в качеството му на представител на Сдружението на общините, се изказаха единствено срещу идеята за мълчаливото съгласие. Чобанов предложи и новите експертни съвети да са не на общинско, а регионално ниво. Според двамата конфликт на интереси няма, тъй като финалното решение отново ще бъде на Министерството на културата. А то и досега можеше да не се съобрази становището на НИНКН - както в случаите с Ларгото и Къщата с ягодите. Първи и "горещо за" новото решение се изказа дошлият на обсъждането директор на Националния исторически музей Божидар Димитров, който обяви, че се блазни, че публичните му изяви са повлияли на авторите на законопроекта. "Това ако стане, ще улесни много работата върху, да го речем, реставрацията, възстановяването на паметниците на културно-историческото наследство, която сега недопустимо се забавя," коментира той, а по-нататък предложи архитекти като Юлий Фърков (авторът на проекта с арките за Ларгото) и Пламен Цанев (автор на плана за издигане на двореца на Асеневци върху хълма Трапезица) да станат оценяващи към общините. "Те при това живеят при паметниците, познават ги отлично, за разлика от служителите на НИПК (старото име на НИНКН - бел. ред), които нямат пари да пътуват", допълни той, макар по-рано да заяви, че корупционната им тарифа била публична тайна. Радетелят за реставриране на обекти Божидар Димитров от НИМ Фотограф: Надежда Чипева Условия за местен лобизъм, корупция, самоуправство, умишлено забавяне на процедури и в крайна сметка - унищожаване на паметници на културата. Такива опасности видяха от групата на БСП - Лява България в законопроекта, който единствени не подкрепиха, а гласуваха "въздържали се". Те цитираха позицията на министерството на финансите, според която общините нямат средства да назначат 4-5 души квалифициран персонал. В края на краищата, с 12 гласа "за" и с уговорки за ревизия на мълчаливото съгласие между четенията, останалите присъстващи пратиха поправките в пленарна зала. Разглеждането им ще трябва да стане "бързичко", до три седмици, припомни им председателката на комисията Полина Карастоянова, защото върви с други поправки в ЗКН, изисквани от ЕС. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/11/19/2652788_komisiiata_po_kultura_ulesni_posiaganeto_na_pametnici/

ами да - автохтонна идея, опитваща се да изкара славяните местни балкански племена от древността.

Той набляга точно на илирийския произход на българите.

И докато от СЗО умуват как да намалят безконтролният прием на антибиотици, се оказва, че някои бактерии вече са развили резистентност и към антибиотиците, които са средство на последен избор: https://www.newscientist.com/article/dn28513-bacteria-now-resistant-even-to-last-resort-antibiotics?utm_source=NSNS&utm_medium=SOC&utm_campaign=hoot&cmpid=SOC%252525257CNSNS%252525257C2015-GLOBAL-hoot

хич не ти завиждам

А за Спиридон Габровски чувала ли си? ;)

Всички отчаяни пиячи вече си имат опавдание да продължават да се натряскват до безпаметност /и да вършат простотии/. Разбира се гените са виновни /особено при финландците, при които е открита мутация, причиняваща ''рисково поведение, обусловено от алкохола'/: Outrageous Drunken Behavior Linked To Genetic Mutation More than 100,000 Finnish people carry a genetic mutation which makes them prone to reckless antics while drunk. No party or night out is ever complete without "that guy" (or girl) making a fool of himself (or herself) by engaging in some sort of booze-fuelled debauchery. If you don’t know who we’re referring to, it’s probably you. However, anyone who can’t hold their liquor may now have an excuse, after a recent study revealed that reckless drunken behavior could in fact be caused by a genetic mutation. Researchers from the University of Helsinki discovered a link between a mutation affecting the expression of the gene responsible for serotonin 2B receptors and errors in judgement after drinking small amounts of alcohol – including things like getting into fights, having impulsive sex or driving while inebriated. This is caused by a mutation that introduces astop signal before the gene, preventing it from being read and therefore expressed. As a result, these individuals produce significantly less of the serotonin 2B receptor. This is one of 14 serotonin receptors in the human body, although according to study co-author Dr. Roope Tikkanen, its function remains poorly understood. The research, which appears in the journal Translational Psychiatry, may therefore have major implications in terms of our understanding of the role of the serotonin 2B receptor, by indicating its involvement in the regulation of impulsive behavior. While the evidence presented in the new paper relates specifically to reckless antics carried out under the influence of alcohol, the data also suggests that carriers of this mutation are more prone to mood swings and depressive symptoms while sober. It was also found to be four times more prevalent among violent offenders, leading the team to hypothesize the role of serotonin 2B receptors in overall mood regulation and decision-making processes. The findings contribute to existing theories regarding the role of serotonin in the body, with one previous study finding that the neurotransmitter was responsible for altering subjects’ moral judgement and aversion to harming others. Separate research carried out atCambridge University, meanwhile, highlighted the ways in which serotonin levels affect the brain’s response to anger. To collect the data, researchers interviewed 775 Finnish people, who also completed a number of scientifically-approved behavioral and personality questionnaires, in order to discern their level of impulsivity and aggression, both while drunk and while sober. Results showed that the presence of the mutation in question – called HTR2B Q20* – was a reliable predictor of “alcohol-related risk behaviors.” In other words, it’s the exact opposite of the fabled Churchill gene. While the findings may help to shed light on the role of serotonin 2B receptors across all populations, Tikkanen insists that the mutation has “so far only been found in Finns,” suggesting that not all lightweight drinkers can rely on HTR2B Q20* to excuse their behavior. First identified in 2010, the genetic variation is thought to affect more than 100,000 people in the Nordic country, yet has not spread elsewhere due to the relative isolation of the Finnish gene pool. For instance, according to Tikkanen, the mutation is completely absent from the Hispanic and native British populations, meaning that recklessness while drunk could be a “Finnish national trait.” So if you aren't from Finland and you still can't hold your booze, you probably just need more practice. http://www.iflscience.com/editors-blog/outrageous-drunken-behavior-linked-genetic-mutation

От базилика до Божидариум Легенди и легендировки от Тервелокардамието Базиликата в Плиска ще бъде реставрирана по проект на арх. Теофил Теофилов, актуализиран от арх. Юлий Фърков. Те са одобрени от НИНКН и Министерството на културата, и от още куп институции – Пожарната, РДНСК и т.н. Първият камък на храма е бил положен на 11 ноември т.г. Снимка: НИМ – Ш…н народ! Ш…ани колеги! – Хубав край! Хубави хора! Всеки път, когато вземе думата, ичиргу-професор Тервелодар Кардамитров свежда до простосмъртните ни уши някой нов диамант на средновековната история, останал тайна за всички византийски, старобългарски и франкски летописци. Всъщност може би кана-боила-колобърът втора степен има за цел да попълни пропуските в националната ни книжнина и духовност още от предполагаемите изгаряния на древните български библиотеки по османско време. Напоследък имаме възможност да научим нови неща за Голямата базилика в Плиска. Истината, както се казва в някои медии, „лъсна“. Някога имаше ученически виц, че единственият автентичен извор за основаването на Първото българско царство са ранните песни на Лили Иванова. Сега тази неиздържала проверката на времето хипотеза отстъпи на сигурния факт: още древноримските пророчества на кумската Сибила са минали през редакцията на върховния понтифекс Тривелий Кардамид. Някъде по времето на император Октавиан Август колегия народни професори от Римската академия на науките е започнала да отсява ненужното и да набляга на патриотично-величавото. Така се е родил сборникът текстове, известен като Corpus Cardamiticum. Негов късноантичен препис на гръцки език е преведен на старобългарски от учениците на св. Климент Охридски и в десети век е станал основа на цялото мистично познание за величието на древните българи, вдъхновявало поколения богомили и людмиложивкинци. Не е известно дали първата старобългарска версия е била написана с руни или на глаголица, защото тя не е оцеляла. Но за щастие, в чекмеджето на ичиргу-професор Кардамитров от Националния институт за фантастика се съхранява ръкопис на кирилица от ХІV в., намерен в Созопол и повтарящ основните постулати на великобългарския титанизъм. Оттук надолу ще последват къси извадки от това потресаващо и достоверно четиво. „Ванга ми каза да възстановя три държавни църкви…“ Древните българи наследяват директно от римляните институцията „ванга“. Става дума за пророчица, даваща насоки и дори, така да се каже, директиви за правилното развитие на българското великодържавно дело в средносрочен план. Думата „ванга“ вероятно произлиза от латинското „vates”, „пророк“. Поне до Покръстването на България вангата е била нещо като жрица на истината и винаги е стояла редом до владетеля. Свещените, но неясни думи на вангата обикновено са бивали тълкувани от тричленна колегия по-младши жреци: светлин-багаин, нешка-таркан и, разбира се, народен ичиргу-професор. Тази колегия от трима тълкуватели на божествените слова е била наричана с общото название „Божидариум“. След покръстването на св. княз Борис-Михаил (ок. 864 г.) функциите на Божидариума по различно време са бивали поемани от велики духовни водачи като например поп Богомил, Василий Врач, мъдрата магьосница Ладика, трите орисници над люлката на Крали Марко, Петър Дънов и Людмила Живкова. Отношенията на Божидариума с българската православна Църква през вековете е сложно и нееднозначно – когато Църквата действа в чисто народностен дух, без да се увлича по мъгляви концепции за универсална, тоест вселенска, сиреч недотам правилно космополитна стойност на Христовото учение, Божидариумът е във възторг. Друг път – не чак толкова. Но във всеки случай свещената колегия пренася през вековете основното послание на вангата, а то гласи: „Ке се оправим“. Най-вече ке се оправим, когато бъде изпълнено пророческото наставление ичиргу-професорът да възобнови „три държавни църкви“. Това несъмнено е сакрално число, а и църквите няма как да са други, освен държавни. Те не могат да са, например, ами, просто Божии, тъй като за древните българи и техните ичиргу-професори в Божидариума държавността е над Бога. Това още веднъж подчертава държавотворческия импулс на древнобългарския дух. „Планът на Голямата базилика в Плиска е донесен от Формоза Портуенски“ След Покръстването на България името Божидариум започва да се отнася и до най-важните държавни църкви – вероятно трите базилики, седалища на членовете на жреческата колегия. Първоначално ичиргу-професорът и главен тълкувател на думите на вангата резидира в Созопол, където за него е построена съответстваща на ранга му държавна църква. Впоследствие обаче той се преселва тържествено в столицата Плиска, където е посрещнат с почести от св. княз Борис. Владетелят заповядва превръщането на дотогавашното езическо капище в грамадна християнска базилика. За щастие, по това време в България се намира амбициозният епископ Формоза от Порту, нещо като прапортугалец. Формоза, който е образован за времето си човек, случайно носи със себе си плановете на Константиновата базилика „Св. Петър“ в Рим. Формоза се надява да бъде избран за глава на младата българска Църква и затова щедро предоставя плановете на св. княз Борис и неговия тогавашен ичиргу-професор. Победите на българското оръжие над авари, хазари и византийци позволяват увеличаване на бюджета на тогавашното българско Багаинство на културата и строежът на Голямата ичиргу-боилска базилика в Плиска заема огромно пространство. Идеята е храмът в българската столица да е с две стъпки и шест лакътя по-висок от константинополската „Св. София“. Формоза така и не става български архиепископ, но на връщане в Рим съобщава: „Българите построиха двойно по-голям „Св. Петър“ от нашия!“ Византийците и Папството завиждат, но за момента не могат да направят нищо. Великият Божидариум на Плиска се превръща в такова великолепно средоточие на българския духовен живот, че св. Климент праща от Охрид възхитено писмо до столицата, в което казва: „Е, вие вече надминахте дори моето Скопие!“ „Базиликата в Плиска е най-големият християнски храм в Европа до 1605 г.“ Великият Божидариум е поддържан от поколения български владетели и ичиргу-професори. От време на време ударни групи млади български багатури обикалят средновековна Европа и коригират на място прекалено разширяващите се или прекалено високите нови катедрали. Така например в 1284 г. боляринът Авакум Зах героично събаря около сто метра от шпила на френската катедрала в Бове, за да не бъде тя по-висока от базиликата-майка на българския Божидариум. Има известна неяснота в летописите относно 1605 и 1506 г. Съвременният ни носител на титлата ичиргу-професор на Божидариума, всепреподобният Тервелодар Кардамитров вероятно има предвид началото на строежа на съвременния вид на „Св. Петър“ в Рим. Завистливите католици действително векове наред събират пари от индулгенции и закуски, за да могат да надминат българската сграда. Според ич.-проф. Кардамитров новият им гигантски строеж започва в 1605-а. Той е прав, със съвсем незначителния детайл, че всъщност става дума за 1506-а. Макар и не толкова добре организирани като българите, католиците все пак са събрали необходимите средства сто години преди датата, предложена от сегашния титуляр на Божидариума. Обективно погледнато, задачата им може би е била улеснена не толкова от развитието на италианския Ренесанс (едно чисто българско явление, започнало с изрисуването на фреските в Боянската църква в 1259 г.), колкото от османското завоевание на Балканите, довело до известни затруднения в поддръжката на наистина грандиозната Божидариумна базилика в древната столица Плиска. Разбира се, прогресивната българска наука отхвърля ревизионистичните постановки на неовизантийските реакционери, според които може би константинополската „Св. София“ все пак е била по-голяма. За „Св. Павел“ в Лондон изобщо да не говорим. Едва новият вариант на „Св. Петър“ в Рим (независимо дали от 1506-а или от 1605-а, да не издребняваме) надминава размера, но не и красотата на свещения, държавен и древнобългарски Божидариум. В светлината на новите данни, изнесени от ичиргу-професора Тервелодар Кардамитров, изглежда, че красноречивата похвала на Симеоновия дворец в Преслав всъщност се отнася за невероятната плисковска катедрала. Заключителни бележки Предпоставките за строежа на неимоверно величавия Божидариум в Плиска могат да бъдат разбрани единствено в светлината на цялостната културна, военна и политическа обстановка в Първото българско царство между 717 и 864 г. Все пак, подобно архитектурно усилие надминава всички други постижения на своята епоха – целият Аахен на Карл Велики е можел да се побере два пъти в някогашната изумителна базилика в Плиска. Известно е, че сградата е била построена така здраво, че дори печенежкото разграбване на Плиска ок. 1050 г. не й е навредило. И така, първоначалната идея за красив нов храм в българската столица принадлежи на хан Тервел (по-известен като св. Тривелий), който небрежно спасява цяла Европа от арабско нашествие по време на зимна разходка и неофициална визита до Константинопол през 717-718 г. Събитията изпреварват битката при Поатие от 732-а, защото българите обикновено изпреварват развитието на останалите средновековни народи, макар и невинаги това на съвременните. Тервел харесва някои от константинополските сгради и решава, че е добра идея в България също да започне бум на модерното строителство. Амбициозната му програма започва да се осъществява ок. 809 г., когато хан Крум превзема Средец и натоварва кавхана Вещир и технитаря Фърхота да издигнат перистилен мол на кръстовището при главните улици на града. Този ценен опит несъмнено е оказал влияние и върху други любопитни обекти от периода на начално натрупване на национално културно наследство, най-ценен от които е свещеният базиликално-български Божидариум в престолния град. http://www.ploshtadslaveikov.com/ot-bazilika-do-bozhidarium/

Трябва, но обикновено не се прави. Пък и на пациентите не им се плаща за допълнителни изследвания, а искат веднага драстична терапия. Даже таксата при джипи-то им се свиди и им се ще прегледът и консултацията да се извършват в аптеките ;). Полипрагмазията обаче е световен проблем.

Има нови, но са малко и скъпи. Освен това и със значителни НЛР. Лекарите са едно на ръка, проблемът е, че и самите пациенти настояват за антибиотична терапия, дори когато случаят не я изисква.

На фона на вихрещата се бутафория на Ларгото, тази конференция изглежда като подигравка.

Scientists have created the first ever porous liquid You're probably familiar with porous rocks – rocks that can hold and filter liquids – and now scientists from Queen's University in Belfast have created a synthetic liquid with similar properties. The newly developed substance has a huge range of potential uses, including being able to capture harmful carbon emissions to prevent them from entering the Earth's atmosphere. The porous liquid collects and absorbs gas through its pores, and researchers think it could open up new ways to collect and filter chemicals without relying on solid materials for the job: that obviously gives manufacturers and scientists much more flexibility. The substance is still under development but the academics from Queen's University, together with colleagues from across the world, are confident in the results they've seen so far. "Materials which contain permanent holes, or pores, are technologically important," explained Stuart James, one of the lead researchers. "They are used for manufacturing a range of products from plastic bottles to petrol. However, until recently, these porous materials have been solids." "A few more years' research will be needed, but if we can find applications for these porous liquids they could result in new or improved chemical processes,"he adds. "At the very least, we have managed to demonstrate a very new principle – that by creating holes in liquids we can dramatically increase the amount of gas they can dissolve. These remarkable properties suggest interesting applications in the long term." The team of scientists designed their liquid from the bottom up, shaping the molecules themselves (actually called "cage molecules") so they would be unable to fill all the space available to them. Once the holes had been pre-programmed into the liquid, researchers found it was able to dissolve unusually large amounts of gas. Any process which requires dissolution of gases could potentially make use of the new substance. Carbon capture is the example use quoted by the team of scientists: imagine a power plant where running liquid is used to absorb the gas emissions from the power production process and carry them safely away. It has taken the group of researchers three years to get to this point and they're hopeful that more improvements can be made. The full potential of this porous liquid won't be clear for some time, but the breakthrough is a significant one that could aid all kinds of environmentally sensitive projects. The findings of the research team have been published in the journal Nature. http://www.nature.com/nature/journal/v527/n7577/full/nature16072.html

Ето тук е една от най-старите цивилизация в Европа /кандидати също са Караново и Провадия/: За селищната могила „Юнаците” и най-старата европейска цивилизация Останките от халколитното селище в района на град Пазарджик са на седем хиляди години. Снимка: Венета Николова Все повече доказателства потвърждават една на пръв поглед твърде смела теза. Според нея не земите на древна Месопотамия са люлка на нашата цивилизация, а… Балканският полуостров. Излезлите на бял свят свидетелства от една малко известна култура, предшестваща египетската и дори шумерската, фокусират вниманието на учените, преобръщайки на 180 градуса представите ни за древността. Това лято екипът на доц. Бояджиев стигна до предполагаемата порта на някогашната цитадела. Останките от живота на това древно общество постепенно изплуват от пепелищата на историята, за да ни върнат 6-7 хилядолетия назад във времето, когато по нашите земи процъфтявала неизвестна цивилизация с удивително висока степен на развитие. Става дума за период, предшестващ с поне хилядолетие Шумер и Акад. Едно от най-емблематичните свидетелства за тази тайнствена цивилизация е златото от варненския халколитен некропол (от 4400-4100 г. пр. Хр.), известно още като най-старото обработено злато в света. В наши дни изящните накити редовно гостуват на най-реномираните световни музеи, прославяйки България навред. От същата епоха е и праисторическото селище край град Провадия, възникнало покрай древна черноморска солница. Жителите му просперирали благодарение на солта, която някога била основната парична единица. А какво да кажем за „езерния град” на дуранкулашкия остров, където лежат останките от най-древната каменна архитектура на Стария континент отпреди седем хилядолетия? От разкопките на „Юнаците” ясно личат основите на халколитните къщи, някои от които били двуетажни и сравнително просторни, дори според съвременните стандарти на жилищно строителство. От същия исторически отрязък е и пазарджишката селищна могила „Юнаците”. Археолози от години проучват района, осеян със следи от Халколита. В момента екипът на доц. Явор Бояджиев разкрива крепостна стена с дебелина над четири метра, опасвала някога град с улици, жилищни сгради и пр. „Предполагаме, че това е най-старият град в Европа” – обяснява доц. Бояджиев. И допълва, че най-ранните находки в могилата са от V хил. пр. Хр. Градът се е разгръщал на 120-150 декара площ. Любопитното е, че в земите между реките Тигър и Ефрат, селища с подобни мащаби възникват едва 1500 години по-късно. „А според изследователи, които са работели в Месопотамия, селища с площ над 7-8 декара се считат вече за градове” – казва доц. Бояджиев и добавя: Според доц. Ясен Бояджиев има вероятност селището да е било част от древна протодържава, която би могла да е най-ранната в света. „Така че дори по стандартите на Месопотамия можем да твърдим, че имаме началото на някакъв град. Освен това имаме структурата, която по-късно става определяща за града. Тоест имаме голямо селище, като на най-високата му част е изградено укрепление, или цитадела. А това е принципът на устройството на всеки древен град – наличието на укрепена част вътре в него, която в случай на нужда приютява населението. Там живее елитът, там има занаяти и пр. А в „Юнаците” имаме свидетелства за развита култура много преди познатите ни най-ранни градове. Това е невероятен исторически паметник, в който животът, с кратки прекъсвания, е продължавал от V хил. пр. Хр. до Средновековието – това са цели шест хилядолетия!”. Но как е изглеждал този древен град? Предполага се, че жителите му са се препитавали главно с риболов от близката река. Живеели не в колиби, а в уютни къщи, изградени от дървени плетове, замазани с глина. Домовете им били с 80-120 квадрата, а част от сградите дори били двуетажни. „Тези постройки не са много по-различни от кирпичените къщи по селата ни от преди 70-80 години” – обяснява доц. Бояджиев. Откритите на място фрагменти от керамика, сред които и десетки фантастични фигурки на птици, са изложени в Историческия музей на Пазарджик. Фрагменти от керамични съдове, открити в халколитния град, който се счита за най-ранния на Стария континент. До момента са разкрити само две улици, предстои да бъде проучена централната част на цитаделата. „Тук сме попадали на съдове със знаци по тях, които дават основание да се говори за наченки на древна писменост” – твърди доц. Бояджиев. Впрочем преди години подобни свидетелства за протописменост бяха открити и във Врачанския Балкан, разбунвайки духовете на научната общност. Ето обяснението на доц. Бояджиев: „Това е епоха, когато общо взето, поне в Европа, върхът на цивилизацията е именно Балканският полуостров. В България има много селищни могили. Голяма част от тях също може да се окажат подобни на тази в „Юнаците”. Това е цивилизация, известна най-вече от варненския халколитен некропол, но той е само върхът на айсберга. Аз все повече си мисля, че можем да говорим дори за начало на някаква древна протодържава, която би могла да е най-ранната в света. Говоря за цялата тази култура, която се разпростира от Карпатите до Бяло море. Защото имаме достатъчно паметници вече, които да ни дават основание да смятаме, че тези хора са имали много висока организация, предполагаща и централизирано ръководство.” Екипът на доц. Бояджиев още не е стигнал до централната част на някогашната цитадела, откъдето се очакват да излязат още ценни свидетелства за процъфтяващата по земите ни халколитна култура. В началото на IV хил. пр. Хр. в земите ни нахлуват диви степни племена, които буквално унищожават тази малко позната култура. Овъглените скелети на хора сред руините на жилищата им с останки от оръжията, с които били убити, потвърждават тази нерадостна теза. Вражеското нашествие води до гибелта не само на селището при „Юнаците”, но и на въпросната процъфтяваща халколитна цивилизация по нашите земи. По-късно, през бронзовата епоха, животът тук отново се заражда, но културното равнище било в степени по-ниско. А от някогашния блясък и просперитет на халколитните хора е останало само едно златно съкровище, керамични фрагменти и… легенди.

Фармацевтите имат решаваща роля при опазването на ефикасните антибиотици В днешно време, имайки предвид скоростта и ефективността на фармацията в аптеките, усещаме голяма доза облекчение, когато ни бъде подадена рецепта с предписан даден антибиотик. В този момент, обаче, всеки от нас е необходимо внимателно да обмисли предписаното. Постоянният медицински консултативен комитет (SMAC) към Британското правителство препоръчва към изписването на антибиотици да се отнасяме със същото внимание, както и към „изписването на стероиди или каквито и да е други медикаменти с вероятен вреден ефект“. Тази препоръка е по повод Европейския ден на информираността за антибиотиците. Синтезирането на първите антибиотиците, допринасящи за намаляване на смъртността и заболеваемостта от инфекциозни заболявания, са позволили осъществяването на органни трансплантации, както и лечение на заболявания като рака . От друга страна, съществуват индивидуални случаи на неблагоприятни последици от антибиотичната терапия, сред които са Clostridium difficile инфекция , възпаление на сухожилията, както и развиване на резистентност към съответния антибиoтик, наблюдавана едновременно при съответния пациент и в останалата част от обществото . Развитието на резистентност към даден антибиотик е световен проблем, засягащ сигурността на пациента и общественото здраве . Резистентността застрашава не само клиничната терапия, осъществявана със съответния антибиотик, но и лечението на самото инфекциозно заболяване . Бактериите стават резистентни със скорост, много по-голяма от тази, с която се синтезират нови антибиотици. Това е считано за сериозна пречка пред способността на медицинските екипи да се борят успешно с инфекциите и да превръщат антибиотиците в надежден и завършен ресурс, от който се нуждаем. Поради тази причина е необходимо да обмисляме предписването на антибиотици с възможно най-високото внимание и грижа към нашите пациенти, за да им помогнем да получат всичко необходимо от тези ценни медикаменти. Това има особено значение, тъй като в 80% от случаите антибиотиците се изписват като първа стъпка от лечението. Възпалено гърло, простуда, остър отит, остър инфекциозен конюктивит, остър бронхит, синозит са сред най-често срещаните инфекции, изискващи първична медицинска грижа. Установено е, че голяма част от антибиотиците, предписвани при тези състояния, имат ограничен ефект, като могат да доведат и до странични ефекти, висока цена и придобиване на резистентност. Повече на: http://pharmmedia.bg/farmacevti-rolq-antibiotici-rezistentnost/

Как го правят в Солун: http://www.ploshtadslaveikov.com/zashto-v-solun-mozhe-a-v-sofiya-ne/

една възможност за всички да посетят виртуално British Museum: https://www.google.com/culturalinstitute/asset-viewer/british-museum/AwEp68JO4NECkQ

Защо в Солун може, а в София не? Ларгото, Ден 9 след обещанието да падат зидове (снимки) Емил ГЕОРГИЕВ, текст и снимки Дворецът на император Галерий в Солун се намира на площад „Наварину“ в центъра на града. Останките му, които са от същото време, както и тези на Ларгото, се намират в изкоп със същата дълбочина и са обект на реставрация и консервация. На 8 ноември т. г. зам.-министърът на културата Боил Банов обеща замразяване на проекта Антична Сердика на Ларгото и намаляване на най-високото надстрояване. Минаха 9 дни и още чакаме. Ако на някой му се струва много, да припомним, че през май 2012-а тогавашният министър на културата (който е и сегашен) обеща пред телевизията, че до края на юли „ще бъдат направени прозрачни стени, така че всеки, който минава оттук ще може директно да наблюдава текущите археологически разкопки и да види с очите си този подземен булевард на антична Сердика“. Минаха 3 години и половина и още чакаме. И докато чакаме, понеже на Ларгото общо взето изглежда, че вървят само довършителни работи, да направим на бързо сравнение с най-близкия подобен проект в чужбина. Това дворецът на римския император Галерий в Солун. Гай Галерий Валерий Максимилиян е роден около 250 година в селско семейство близо до Сердика, но стига от овчар до император на Римската империя. Дворецът му в Солун се намира на площад „Наварину“ в центъра на града. Останките му, които са от същото време, както и тези на Ларгото, се намират в изкоп със същата дълбочина и са обект на реставрация и консервация. Това са общите неща. Разликите се виждат ясно на снимките, но все пак нека изброим какво няма в Солун: почти няма прави ъгли и опънати като по конец ръбове – защото времето работи така, че не оставя такива. Няма „стълбища“, вместо естествени следи от разруха. Няма нови червени тухли и бяла мазилка, няма бетон, разхвърляни из обекта купчини тухли, пясък и торби цимент. Няма Манхатъни, Китайски и Берлински стени, небостъргачи, плочки за баня и въобще нищо, което да придава фалшив вид на руините. Някой трябва да ни отговори защо в Солун може, а в София не. Разходихме се до Солун, за да ви покажем как се прави там реставрация и консервация на обект, подобен на нашия: Дворът на Музея на Акропола в Атина – тук отново личат същите разлики с Ларгото в центъра на София. А ето как вървят строителните работи на археологическия обект Сердика в центъра на София:

Полезно проучване, важащо за нагласите и у нас: СЗО : Погрешните схващания за антибиотиците са заплаха за здравето Погрешните схващания за антибиотиците и заплахата за здравето, свързани с резистентността към антибиотици са често срещани по целия свят, според констатациите от проучване на Световната здравна организация (СЗО). Проучването, проведено онлайн и лично, попита почти 10 000 възрастни около употребата и познаване на антибиотици и антибиотичната резистентност. То е проведено в 12 страни: Барбадос, Китай, Египет, Индия, Индонезия, Мексико, Нигерия, Русия, Сърбия, Южна Африка, Судан и Виетнам. Сред честите погрешни схващания, подчертани от СЗО: Три четвърти (76%) от анкетираните смятат, че резистентността към антибиотици се случва, когато тялото (а не бактериите) става резистентно към антибиотици. Две трети (66%) смятат, че не са изложени на риск от резистентна към лекарства инфекция, ако те вземат антибиотици, както е предписано. Почти половината (44%) от анкетираните мислят, че антибиотичната резистентност е проблем само за хората, които приемат антибиотици редовно. Повече от половината (57%) от анкетираните мислят, че не е много това, което могат да направят, за да спре антибиотичната резистентност, а 64% смятат, че медицинската общност ще реши проблема, преди да се превърне в сериозна заплаха. Близо две трети (64%) казват, че знаят, че антибиотичната резистентност е въпрос, който може да ги засегне, тях и техните семейства, но как тя ги засяга и какво могат да направят не се разбира добре. Близо две трети (64%) от анкетираните смятат,че антибиотиците могат да бъдат използвани за лечение на вируси, и една трета (32%) смятат, че могат да прекратят приема на антибиотици, когато те се чувстват по-добре, отколкото да завършат предписания курс на лечение. Краят на съвременната медицина? Разпространението на констатациите от проучването съвпада с представянето на нова глобална кампания на СЗО, „Антибиотици: Бъдете внимателни“ по време на първата световна Antibiotic Awareness Week от 16 до 22 Ноември. Целта на кампанията е да повиши информираността и насърчаване на най-добрите практики сред обществеността, политиците и здравните професионалисти и селското стопанство, за да се избегне по-нататъшната поява и разпространение на резистентност към антибиотици, каза СЗО. „Възходът на резистентността към антибиотици е глобална здравна криза“, заяви Маргарет Чан, MD, Генералният директор на СЗО, по време на медийния брифинг. „Антимикробната резистентност е във възход във всеки регион на света. Ние губим нашата първа линия антибиотици. Това прави, широка гама от често срещаните инфекции, много по-трудно лечими, и заместващите лечения са по-скъпи, по-токсични, и се нуждаят от много по-голяма продължителност на лечение „, отбеляза тя. Ако сегашните тенденции продължат, сложни интервенции, като трансплантацията на органи, подмяната на става, химиотерапия при рак, и грижите за преждевременно родени бебета, ще станат по-трудни или дори твърде опасни. Това ще означава край на съвременната медицина, каквато я познаваме „, добави д-р Чан. За щастие, „все повече и повече правителства сега признават важността на този въпрос, тъй като това е една от най-големите заплахи за здравето днес“, каза тя. Общ план за действие за справяне с антимикробната резистентност беше одобрен на Световната здравна асамблея през май 2015 г. Една от петте цели на плана е да се подобри информираността и разбирането на антибиотичната резистентност чрез ефективна комуникация, образование, както и обучение. Ценна стока Здравните специалисти, добави д-р Чан, „трябва да се отнасят с антибиотици като с ценна стока и да се опитват да се противопоставят на натиска от отделни пациенти, които идват с настинка или грип, или вирусна инфекция и с искане за антибиотици. Това ще бъде важно за лекарите, които са много доверени от пациентите им, да им обяснят защо за всякаква вирусна инфекция антибиотици не са подходящи. И когато предпишат пълен курс на антибиотици, от които се нуждаят, да напомнят на пациентите да вземат пълния курс „, каза тя. http://pharmmedia.bg/who-antibiotici-rezistentnost/3/

както е известно, причина за клетъчната смърт, а оттам и остаряването на организма е скъсяването на теломерите /краищата на хромозомите/, което е програмирано. За да удължат човешкия живот учените се стремят да открият механизмите, които да забавят този процес /във връзка с това изследват раковите клетки, при които теломерите практически не губят краищата си/. Сега е установено, че ензимът АТМ киназа, който участва в поправянето на веригата ДНК, удължава теломерите. При изследвания с мишки е открит и медикамент, който отговаря за активирането на този ензим. Така че сме на път да започнем разработката на лекарства за дълголетие: New Enzyme Discovered for Sustaining Telomere Length http://www.genengnews.com/gen-news-highlights/new-enzyme-discovered-for-sustaining-telomere-length/81251981/

Спандеций лансира именно кавказката теория. Не си ли му чел книгата?

как ли ще се смеят на нашите фантазии внуците ни след 100 години.

всъщност се набляга на хипотезата, че българите са говорели тюркски език /подобно на печенеги, кумани и пр. степняци, които са иранци по произход/. А алтайският произход на българите е просто опит да се потвърди тюркоезичието на нашите предци. В общи линии се получава порочен кръг.

Metasequoia glyptostroboides - реликтов вид от сем. Кипарисови, разпространен в Китай. Спада към подсемейство Sequoioideae с три рода, единият от които е Гигантската секвоя. Появата им е през края мезозойската ера, където били доминиращи; фосилни находки се наблюдават допреди 1,5 милиона години, затова видът е смятан за изчезнал, докато не бива открит в средата на миналия век. Издържа на температури до -35 градуса и се явява клонкопадно, подобно на лиственицата. В наши дни метасеквоята се отглежда като декоративно растение в Европа и Сев. Америка. В България може да се види в Университетската Ботаническа градина в София.

Разработени от учените нанопори могат да филтрират солта от морската вода: http://www.iflscience.com/technology/scientists-develop-thirsty-nanopore-water-filtration-device