Last roman

Как го правят в Солун: http://www.ploshtadslaveikov.com/zashto-v-solun-mozhe-a-v-sofiya-ne/

една възможност за всички да посетят виртуално British Museum: https://www.google.com/culturalinstitute/asset-viewer/british-museum/AwEp68JO4NECkQ

Защо в Солун може, а в София не? Ларгото, Ден 9 след обещанието да падат зидове (снимки) Емил ГЕОРГИЕВ, текст и снимки Дворецът на император Галерий в Солун се намира на площад „Наварину“ в центъра на града. Останките му, които са от същото време, както и тези на Ларгото, се намират в изкоп със същата дълбочина и са обект на реставрация и консервация. На 8 ноември т. г. зам.-министърът на културата Боил Банов обеща замразяване на проекта Антична Сердика на Ларгото и намаляване на най-високото надстрояване. Минаха 9 дни и още чакаме. Ако на някой му се струва много, да припомним, че през май 2012-а тогавашният министър на културата (който е и сегашен) обеща пред телевизията, че до края на юли „ще бъдат направени прозрачни стени, така че всеки, който минава оттук ще може директно да наблюдава текущите археологически разкопки и да види с очите си този подземен булевард на антична Сердика“. Минаха 3 години и половина и още чакаме. И докато чакаме, понеже на Ларгото общо взето изглежда, че вървят само довършителни работи, да направим на бързо сравнение с най-близкия подобен проект в чужбина. Това дворецът на римския император Галерий в Солун. Гай Галерий Валерий Максимилиян е роден около 250 година в селско семейство близо до Сердика, но стига от овчар до император на Римската империя. Дворецът му в Солун се намира на площад „Наварину“ в центъра на града. Останките му, които са от същото време, както и тези на Ларгото, се намират в изкоп със същата дълбочина и са обект на реставрация и консервация. Това са общите неща. Разликите се виждат ясно на снимките, но все пак нека изброим какво няма в Солун: почти няма прави ъгли и опънати като по конец ръбове – защото времето работи така, че не оставя такива. Няма „стълбища“, вместо естествени следи от разруха. Няма нови червени тухли и бяла мазилка, няма бетон, разхвърляни из обекта купчини тухли, пясък и торби цимент. Няма Манхатъни, Китайски и Берлински стени, небостъргачи, плочки за баня и въобще нищо, което да придава фалшив вид на руините. Някой трябва да ни отговори защо в Солун може, а в София не. Разходихме се до Солун, за да ви покажем как се прави там реставрация и консервация на обект, подобен на нашия: Дворът на Музея на Акропола в Атина – тук отново личат същите разлики с Ларгото в центъра на София. А ето как вървят строителните работи на археологическия обект Сердика в центъра на София:

Полезно проучване, важащо за нагласите и у нас: СЗО : Погрешните схващания за антибиотиците са заплаха за здравето Погрешните схващания за антибиотиците и заплахата за здравето, свързани с резистентността към антибиотици са често срещани по целия свят, според констатациите от проучване на Световната здравна организация (СЗО). Проучването, проведено онлайн и лично, попита почти 10 000 възрастни около употребата и познаване на антибиотици и антибиотичната резистентност. То е проведено в 12 страни: Барбадос, Китай, Египет, Индия, Индонезия, Мексико, Нигерия, Русия, Сърбия, Южна Африка, Судан и Виетнам. Сред честите погрешни схващания, подчертани от СЗО: Три четвърти (76%) от анкетираните смятат, че резистентността към антибиотици се случва, когато тялото (а не бактериите) става резистентно към антибиотици. Две трети (66%) смятат, че не са изложени на риск от резистентна към лекарства инфекция, ако те вземат антибиотици, както е предписано. Почти половината (44%) от анкетираните мислят, че антибиотичната резистентност е проблем само за хората, които приемат антибиотици редовно. Повече от половината (57%) от анкетираните мислят, че не е много това, което могат да направят, за да спре антибиотичната резистентност, а 64% смятат, че медицинската общност ще реши проблема, преди да се превърне в сериозна заплаха. Близо две трети (64%) казват, че знаят, че антибиотичната резистентност е въпрос, който може да ги засегне, тях и техните семейства, но как тя ги засяга и какво могат да направят не се разбира добре. Близо две трети (64%) от анкетираните смятат,че антибиотиците могат да бъдат използвани за лечение на вируси, и една трета (32%) смятат, че могат да прекратят приема на антибиотици, когато те се чувстват по-добре, отколкото да завършат предписания курс на лечение. Краят на съвременната медицина? Разпространението на констатациите от проучването съвпада с представянето на нова глобална кампания на СЗО, „Антибиотици: Бъдете внимателни“ по време на първата световна Antibiotic Awareness Week от 16 до 22 Ноември. Целта на кампанията е да повиши информираността и насърчаване на най-добрите практики сред обществеността, политиците и здравните професионалисти и селското стопанство, за да се избегне по-нататъшната поява и разпространение на резистентност към антибиотици, каза СЗО. „Възходът на резистентността към антибиотици е глобална здравна криза“, заяви Маргарет Чан, MD, Генералният директор на СЗО, по време на медийния брифинг. „Антимикробната резистентност е във възход във всеки регион на света. Ние губим нашата първа линия антибиотици. Това прави, широка гама от често срещаните инфекции, много по-трудно лечими, и заместващите лечения са по-скъпи, по-токсични, и се нуждаят от много по-голяма продължителност на лечение „, отбеляза тя. Ако сегашните тенденции продължат, сложни интервенции, като трансплантацията на органи, подмяната на става, химиотерапия при рак, и грижите за преждевременно родени бебета, ще станат по-трудни или дори твърде опасни. Това ще означава край на съвременната медицина, каквато я познаваме „, добави д-р Чан. За щастие, „все повече и повече правителства сега признават важността на този въпрос, тъй като това е една от най-големите заплахи за здравето днес“, каза тя. Общ план за действие за справяне с антимикробната резистентност беше одобрен на Световната здравна асамблея през май 2015 г. Една от петте цели на плана е да се подобри информираността и разбирането на антибиотичната резистентност чрез ефективна комуникация, образование, както и обучение. Ценна стока Здравните специалисти, добави д-р Чан, „трябва да се отнасят с антибиотици като с ценна стока и да се опитват да се противопоставят на натиска от отделни пациенти, които идват с настинка или грип, или вирусна инфекция и с искане за антибиотици. Това ще бъде важно за лекарите, които са много доверени от пациентите им, да им обяснят защо за всякаква вирусна инфекция антибиотици не са подходящи. И когато предпишат пълен курс на антибиотици, от които се нуждаят, да напомнят на пациентите да вземат пълния курс „, каза тя. http://pharmmedia.bg/who-antibiotici-rezistentnost/3/

както е известно, причина за клетъчната смърт, а оттам и остаряването на организма е скъсяването на теломерите /краищата на хромозомите/, което е програмирано. За да удължат човешкия живот учените се стремят да открият механизмите, които да забавят този процес /във връзка с това изследват раковите клетки, при които теломерите практически не губят краищата си/. Сега е установено, че ензимът АТМ киназа, който участва в поправянето на веригата ДНК, удължава теломерите. При изследвания с мишки е открит и медикамент, който отговаря за активирането на този ензим. Така че сме на път да започнем разработката на лекарства за дълголетие: New Enzyme Discovered for Sustaining Telomere Length http://www.genengnews.com/gen-news-highlights/new-enzyme-discovered-for-sustaining-telomere-length/81251981/

Спандеций лансира именно кавказката теория. Не си ли му чел книгата?

как ли ще се смеят на нашите фантазии внуците ни след 100 години.

всъщност се набляга на хипотезата, че българите са говорели тюркски език /подобно на печенеги, кумани и пр. степняци, които са иранци по произход/. А алтайският произход на българите е просто опит да се потвърди тюркоезичието на нашите предци. В общи линии се получава порочен кръг.

Metasequoia glyptostroboides - реликтов вид от сем. Кипарисови, разпространен в Китай. Спада към подсемейство Sequoioideae с три рода, единият от които е Гигантската секвоя. Появата им е през края мезозойската ера, където били доминиращи; фосилни находки се наблюдават допреди 1,5 милиона години, затова видът е смятан за изчезнал, докато не бива открит в средата на миналия век. Издържа на температури до -35 градуса и се явява клонкопадно, подобно на лиственицата. В наши дни метасеквоята се отглежда като декоративно растение в Европа и Сев. Америка. В България може да се види в Университетската Ботаническа градина в София.

Разработени от учените нанопори могат да филтрират солта от морската вода: http://www.iflscience.com/technology/scientists-develop-thirsty-nanopore-water-filtration-device

photo credit: Teeth from this skeleton in Kotias rock shelter, western Georgia, held intact DNA almost 10,000 years old, revealing a missing piece of European and Indian ancestry. A small group of people separated from the rest of humanity for more than 10,000 years went on to make a major contribution to European and Indian genetics. The previously unrecognized inhabitants of the Caucasus region have been identified from a study of an ancient bone and tooth with intact DNA found in Georgian caves. Humans traveled north between the Black and Caspian Seas 45,000 years ago, and then spread into Europe and northern Asia. New evidence, presented in Nature Communications, suggests that one group of people who remained in the Caucasus Mountains became largely disconnected, initially from their counterparts who continued the journey, and subsequently from populations further south. Thousands of years of solitude passed from the Glacial Maximum when the last Ice Age was at its most intense, ending as the world warmed up around 10,000 years ago. Such a long period of estrangement inevitably left this population with distinct genetics. When they reconnected with humanity these Caucasus hunter-gatherers, as they have been dubbed, became part of the ancestry of the Yamnaya people, senior author Dr. Andrea Manica of Cambridge University reports. "The question of where the Yamnaya come from has been something of a mystery up to now," Manica said in a statement, "We can now answer that as we've found that their genetic make-up is a mix of Eastern European hunter-gatherers and a population from this pocket of Caucasus hunter-gatherers." The Yamnaya inhabited what is now the Ukraine and western Russia before riding their horses into Europe around 5,000 years ago. Like so many Steppe herders after them the Yamnaya settled in Europe and made a major contribution to the genetics, and probably culture, of central Europe. The importance of the presumably tiny number of Caucasus hunter-gatherers to the genetics of the Yamnaya, and through them modern Europeans, is large enough that Manica and his co-authors have dubbed their contribution a “fourth strand” in European heritage. The other three strands are the early Western European hunter-gatherers, farmers from the Middle East and the North Eurasians who make up the other component of Yamnaya ancestry. The authors established the genetics of Caucasus hunter-gatherers from a 13,300-year-old bone and 9,700-year-old tooth from Satsurblia and Kotias caves, respectively. Interbreeding appears to have ceased with Western European hunter-gatherers soon after their migration. On the other hand, the authors found signs of continued interchange with populations to the south for almost 20,000 years, until the glacial maximum ended contact in that direction as well. The view from Satsurblia Cave, where the older DNA was found. For thousands of years this cave, and a few others like it, was home to a people entirely cut off from the rest of humanity. Credit: Eppie Jones. Reconnection with the wider world only occurred with the end of the Ice Age. Once able to travel freely, the genes that had become fixed through a long period of interbreeding spread rapidly. "India is a complete mix of Asian and European genetic components. The Caucasus hunter-gatherer ancestry is the best match we've found for the European genetic component found right across modern Indian populations," said first author Eppie Jones, a PhD student at Trinity College, Dublin. http://www.iflscience.com/plants-and-animals/isolated-population-formed-fourth-strand-european-ancestry

За какво ни е трансплантация на глава, като ще си чипираме мозъците скоро: First Human Tests of Memory Boosting Brain Implant a Big Leap Forward “You have to begin to lose your memory, if only bits and pieces, to realize that memory is what makes our lives. Life without memory is no life at all.” — Luis Buñuel Portolés, Filmmaker Every year, hundreds of millions of people experience the pain of a failing memory. The reasons are many: traumatic brain injury, which haunts a disturbingly high number of veterans and football players; stroke or Alzheimer’s disease, which often plagues the elderly; or even normal brain aging, which inevitably touches us all. Memory loss seems to be inescapable. But one maverick neuroscientist is working hard on an electronic cure. Funded by DARPA, Dr. Theodore Berger, a biomedical engineer at the University of Southern California, is testing a memory-boosting implant that mimics the kind of signal processing that occurs when neurons are laying down new long-term memories. The revolutionary implant, already shown to help memory encoding in rats and monkeys, is now being tested in human patients with epilepsy — an exciting first that may blow the field of memory prosthetics wide open. To get here, however, the team first had to crack the memory code. Deciphering Memory From the very onset, Berger knew he was facing a behemoth of a problem. We weren’t looking to match everything the brain does when it processes memory, but to at least come up with a decent mimic, said Berger. “Of course people asked: can you model it and put it into a device? Can you get that device to work in any brain? It’s those things that lead people to think I’m crazy. They think it’s too hard,” he said. But the team had a solid place to start. The hippocampus, a region buried deep within the folds and grooves of the brain, is the critical gatekeeper that transforms memories from short-lived to long-term. In dogged pursuit, Berger spent most of the last 35 years trying to understand how neurons in the hippocampus accomplish this complicated feat. At its heart, a memory is a series of electrical pulses that occur over time that are generated by a given number of neurons, said Berger. This is important — it suggests that we can reduce it to mathematical equations and put it into a computational framework, he said. Berger hasn’t been alone in his quest. By listening to the chatter of neurons as an animal learns, teams of neuroscientists have begun to decipher the flow of information within the hippocampus that supports memory encoding. Key to this process is a strong electrical signal that travels from CA3, the “input” part of the hippocampus, to CA1, the “output” node. This signal is impaired in people with memory disabilities, said Berger, so of course we thought if we could recreate it using silicon, we might be able to restore — or even boost — memory. Bridging the Gap Yet this brain’s memory code proved to be extremely tough to crack. The problem lies in the non-linear nature of neural networks: signals are often noisy and constantly overlap in time, which leads to some inputs being suppressed or accentuated. In a network of hundreds and thousands of neurons, any small change could be greatly amplified and lead to vastly different outputs. It’s a chaotic black box, laughed Berger. With the help of modern computing techniques, however, Berger believes he may have a crude solution in hand. His proof? Use his mathematical theorems to program a chip, and then see if the brain accepts the chip as a replacement — or additional — memory module. Berger and his team began with a simple task using rats. They trained the animals to push one of two levers to get a tasty treat, and recorded the series of CA3 to CA1 electronic pulses in the hippocampus as the animals learned to pick the correct lever. The team carefully captured the way the signals were transformed as the session was laid down into long-term memory, and used that information — the electrical “essence” of the memory — to program an external memory chip. They then injected the animals with a drug that temporarily disrupted their ability to form and access long-term memories, causing the animals to forget the reward-associated lever. Next, implanting microelectrodes into the hippocampus, the team pulsed CA1, the output region, with their memory code. The results were striking — powered by an external memory module, the animals regained their ability to pick the right lever. Encouraged by the results, Berger next tried his memory implant in monkeys, this time focusing on a brain region called the prefrontal cortex, which receives and modulates memories encoded by the hippocampus. Placing electrodes into the monkey’s brains, the team showed the animals a series of semi-repeated images, and captured the prefrontal cortex’s activity when the animals recognized an image they had seen earlier. Then with a hefty dose of cocaine, the team inhibited that particular brain region, which disrupted the animal’s recall. Next, using electrodes programmed with the “memory code,” the researchers guided the brain’s signal processing back on track — and the animal’s performance improved significantly. A year later, the team further validated their memory implant by showing it could also rescue memory deficits due to hippocampal malfunction in the monkey brain. A Human Memory Implant Last year, the team cautiously began testing their memory implant prototype in human volunteers. Because of the risks associated with brain surgery, the team recruited 12 patients with epilepsy, who already have electrodes implanted into their brain to track down the source of their seizures. Repeated seizures steadily destroy critical parts of the hippocampus needed for long-term memory formation, explained Berger. So if the implant works, it could benefit these patients as well. The team asked the volunteers to look through a series of pictures, and then recall which ones they had seen 90 seconds later. As the participants learned, the team recorded the firing patterns in both CA1 and CA3 — that is, the input and output nodes. Using these data, the team extracted an algorithm — a specific human “memory code” — that could predict the pattern of activity in CA1 cells based on CA3 input. Compared to the brain’s actual firing patterns, the algorithm generated correct predictions roughly 80% of the time. It’s not perfect, said Berger, but it’s a good start. Using this algorithm, the researchers have begun to stimulate the output cells with an approximation of the transformed input signal. We have already used the pattern to zap the brain of one woman with epilepsy, said Dr. Dong Song, an associate professor working with Berger. But he remained coy about the result, only saying that although promising, it’s still too early to tell. Song’s caution is warranted. Unlike the motor cortex, with its clear structured representation of different body parts, the hippocampus is not organized in any obvious way. It’s hard to understand why stimulating input locations can lead to predictable results, said Dr. Thoman McHugh, a neuroscientist at the RIKEN Brain Science Institute. It’s also difficult to tell whether such an implant could save the memory of those who suffer from damage to the output node of the hippocampus. “That said, the data is convincing,” McHugh acknowledged. Berger, on the other hand, is ecstatic. “I never thought I’d see this go into humans,” he said. But the work is far from done. Within the next few years, Berger wants to see whether the chip can help build long-term memories in a variety of different situations. After all, the algorithm was based on the team’s recordings of one specific task — what if the so-called memory code is not generalizable, instead varying based on the type of input that it receives? Berger acknowledges that it’s a possibility, but he remains hopeful. I do think that we will find a model that’s a pretty good fit for most conditions, he said. After all, the brain is restricted by its own biophysics — there’s only so many ways that electrical signals in the hippocampus can be processed, he said. “The goal is to improve the quality of life for somebody who has a severe memory deficit,” said Berger. “If I can give them the ability to form new long-term memories for half the conditions that most people live in, I’ll be happy as hell, and so will be most patients.” http://singularityhub.com/2015/11/15/first-human-tests-of-memory-boosting-brain-implant-a-big-leap-forward/

Древен остров бе открит в Егейско море Отдавна изгубеният егейски остров Аргинус, където се е намирал древният град Кане, бе открит от археолози недалеч от турския град Измир, съобщи в. „Хюриет“. Островът се споменава в древни източници. Цялостен изследователски проект на геоархеолози от университета в Кьолн и ръководен от Германския археологическия институт, е била проучена връзката между пристанищата на полуострова. В проекта участат археолози от университета в Измир, Карлсруе, Маниса, Мюнхен, Кил, Кьолн, Рощок и Саутхемптън, праисторици, географи, топографи и геофизици.При изследвания на земната повърхностност край село Бадемлъ, геоархеолози са изследвали проби от подземните слоеве и открили, че един от проучваните полуострови – Карадаг, всъщност е бил остров в древността, а с течение на вековете отстоянието му от континента се е запълнило с наноси. Проучването дава представа за значимостта на пристанищата в древния град Кане. Също така мястото на третия остров, върху който се е простирал някогашният град, е било установено. Вземайки предвид архитектурните останки и керамиката в селото, археолозите смятат, че са открили местонахождението на Кане на полуострова в село Бадемлъ, казва археологът проф. Феликс Пирсон. „Спорно беше дали тукашните острови са островите Аргинус или не, докато не започна нашето изследване. Но ние разкрихме, че древният Кане се е намирал на остров в миналото. Проливът между този остров и материка се е запълнил с наноси и е създал полуостров. Ще получим по-детайлна информация след изследването на геоложките проби“, казва ученият. В рамките на проекта Гюлер Атеш от катедрата по археология на Университета Джелал Баяр посочва, че екипът е открил местоположението на третия остров, споменат в древните източници. Освен това той е разкрил значимостта на пристанищата в древния Кане. „Открито е, че това място е като пост между важните маршрути като Лесбос и Aдрамитион (днес Едремит) на север и Елая (Зейтиндаг) – главното пристанище на древния град Пергамон на юг. “ Из историята на Кане Древният град Кане е бил известен като пристанище, избрано от римляните по време на войната срещу Антиох III през 191-190 г. пр.Хр. В югозападната част на древния град се е състояла известната морска битка при Аргинуса между атиняните и спартанците през 406 г. пр.н.е. Въпреки че Атина побеждава Спарта, командирът на атиняните е даден на съд и екзекутиран след връщането в полиса, защото не помогнали на ранените войници и не погребали мъртвите.

ПЕТИЦИЯ ЗА СПАСЕНИЕ НА „АНТИЧНА СЕРДИКА“ До Министерство на културата До Столична община До Министерство на туризма Ние, долуподписаните граждани на България, разбираме, че целта на проект „Античен културно-комуникационен комплекс Сердика“ е да се развива София, чрез стимулиране на туризма. Дотук добре. Още повече, че за разлика от други подобни проекти, които местната власт си е изсмукала от пръстите като политическа самоцел и/или единствено с цел обогатяване на приятелски фирми, този археологически обект има (имаше!) истински потенциал да бъде добър туристически продукт. Няма нищо лошо културни ценности да бъдат управлявани и с търговска цел, но не по този начин! Това се получава добре, само когато не е за сметка на тяхната културна и историческа стойност, нито за сметка на техния автентичен и естетичен външен вид. И именно Министерство на културата би трябвало да прилага такива политики, че да гарантира това. Вместо това, то стана двигател на точно противоположни порочни практики. Има нещо изначално сбъркано и дори конфликт на интереси в този и други проекти – няма как министерството едновременно да защитава културна ценност и в същото време да бъде бенефициент по проект за развитие на туризма, т.е. инвеститор. Много по-логично би било Столична община да инвестира в него, а министерството и свързаните с него институции да упражняват контрол. Друг е въпросът дали с волята и нагласите на настоящия министър това е възможно. Това е също критика и към органите, които планират и управляват европейските фондове. В резултат на тези недомислици сега в откритата част на археологическия обект има пълна подмяна и грозен кич. Предложеното решение за консервация и експониране представлява неуважение и обида към всички потенциални посетители, независимо дали са туристи или жители на София. Неуважение и обида е, защото вместо стремеж към познание и естетическа наслада, очаква от тях цъкане с език и потребителски навици като от целева група за продажба на гипсови лебеди и градински джуджета. Толкова за туризма. За археология и архитектура ние, обикновените граждани неексперти, не можем да говорим. Няма как, обаче, напълно да бъдат заглушени от министерството на бутафорията гласовете на неудобните специалисти. Те неведнъж са се произнасяли за демонтираните структури, за липсата на последователност, за липсата на проектна документация, за необоснованото експониране на открито, за непропорционално високите надзиди, мачкащи оригиналния градеж, за нелепите арки, за абсурдния равномерно стъпаловиден завършек на зидовете, за неудачното смесване на материали с ярки цветове, за бетоновия разтвор между камъните на древен път и т.н. В този смисъл, предложеното решение е не само обида, но и престъпление. За липсващата документация, за финансовите параметри и за подробностите по обществените поръчки въпросите се трупат все повече, заради пълната непрозрачност от самото генериране на проекта до този момент. Ето защо ние настояваме: - Столична община, като естествено логичен домакин и стопанин на този обект, спешно и твърдо да се намеси и да играе по-активна роля в бъдещата реализация на проекта. - Министерство на културата спешно да спре всякакви дейности по изпълнението на откритата част и да организира дискусия на екипа на проекта с независими специалисти, на която да се обсъдят експертно възможните към момента корекции с цел спасяване на каквото е останало от „Антична Сердика“. - Министърът на културата да подаде оставка. - Министерство на туризма да престане да мълчи и да се замисли дали не трябва също да се намеси преди културният туризъм да се е превърнал в също толкова долнопробен като морския. Законите в България са такива, че възможностите за пряко участие на гражданите в държавното управление са сведени до невъзможното. За да бъде една подписка на гражданска инициатива с формална тежест, се изискват толкова усилия, че докато се реализира тя, решаването на проблема вече става безпредметно. За сметка на това, в Европа онлайн-подписките важат и настоящата ще бъде внесена и там като допълнение към сигнала до ЕК за безобразията по въпросния проект. Граждани на Република България http://www.peticiq.com/130470

какви са тея нинджи ;))))

A моа-та как е додрапала дотам?

не е лошо преди да се пускат бомбастични заглавия, човек първо да се ограмоти. Това е форум за Наука, не блиц, брадва, тесла, секира и пр.

Съвременните гърци не се родеят с ромеите, а с античните елини. При румънците си е направо дуализъм - ту са даки, ту са римляни. Македонците са антички, пък турците се правят на хети. Сърбите са трибали, поляците са сармати, руснаците са етруски, украинците са арии /родоначалници на всички индоевропейци/, французите са гали и пр. Същият процес се наблюдава в Средновековието, дори в Античността /например - римляните се отъждествяват с троянци/.

Ново проучване сочи, че човекът е отглеждал пчели отпреди 9000 години. Естествено замесените са неолитните фермери, а анализът на керамичните съдове от този период показва, че някои от тях съдържат пчелен восък. Най-старите следи са от Анатолия /7000 г. пр. н. е./ - родината на фермерите. По-късно през 6-5 хилядолетие пр. Хр. с разпространението на фермерите в Европа, следи от пчелен восък са открити в Австрия, Германия, Полша, Словения и Франция, също и в Северна Африка. На Балканите като основен миграционен път на населението от Мала Азия имаме също многобройни доказателства, получени от анализи на фрагменти от съдове в Гърция и Румъния, датирани от 5800 до 3000 г. пр. н. е.: http://www.iflscience.com/plants-and-animals/weve-been-beekeeping-least-9000-years

Dinosaurs hunted with wide-gaping jaws How wide can a dinosaur open its mouth? According to a new study, the Jurassic predator allosaurus could swing its jaws down at a terrifyingly wide right angle, opening its maw nearly 80 centimeters to bite massive prey, Reutersreports. The larger Tyrannosaurus rex could open its jaws at nearly the same angle, while a related plant-eating dinosaur had a much smaller gape of 43.5 degrees. The findings—published Tuesday in Royal Society Open Science—are consistent with measurements from modern animals, which show that carnivores tend to open their mouths wider than herbivores.

да бяха опитомили дипротодонта, вместо да го избиват ;)

за витамин С драма няма - суровината е евтина и се произвежда в големи количества /в Китай/. Въпросът е че реално никой не контролира многото хранителни добавки на пазара. Проверки се правят само по сигнал.

Много приятно мина събитието. Радвам се, че съм част от екипа на най-успешното електронно списание за популярна наука

Археолози: Културното ни наследство губи от непрофесионалната реставрация Културното наследство у нас все повече продължава да губи своята автентичност и потенциала си като безценен източник на знания за миналото. Това предупредиха от форум "Културно наследство", който обединява професионалисти в сферата на културното наследство, както и нестопански организации, граждански инициативи, академични общности, професионални и творчески организации и експерти в областта.Форумът е учреден през май тази година и представлява отворен кръг от партньори-съмишленици като страна в диалога с държавата за съхраняване на автентичността на българското културно наследство.Масовата и ударна реставрация на редица археологически обекти, като Ларгото например, се прави в разрез с професионалните правила и нанася необратимо отражение върху културните ценности, смята Тодор Стоянов, председател на Съюза на археолозите в България,В същото време множество други уникални паметници деградират, лишени от средства за съвременна реставрация и консервация, посочи той.По думите му Министерството на културата по смисъла на Закона за културното наследство предвижда 500 хил. лв. за планови археологически проучвания на над 200 обекта от различни периоди като праистория, Средновековие.Средно 60-70 проекта се финансират със сумата от 6 до 14 хил. лв. На фона на това 4-6 млн. лв. европейски средства се отделят за реставрацията на обекти из цялата страна, които дори не са съпоставими по значение, посочи председателят на Съюза на археолозите, цитиран от БТА.Във връзка с тези проблеми Форум "Културно наследство" призова за незабавен продуктивен, а не имитативен диалог с ресорните институции, които до момента отказват да дискутират проблемите с представители от форума.Организацията вече е информирала авторитетните международни организации в сферата на културното наследство за начина, по който се извършва реставрацията и консервацията на културно-исторически обекти.Целта на форума е усъвършенстване на националната политика за неговото опазване в съответствие с международните документи, с принципите, методите и етиката на съвременната консервация и реставрация с основна цел е от необходимостта от стратегия за опазване на културното наследство в България. http://www.mediapool.bg/arheolozi-kulturnoto-ni-nasledstvo-gubi-ot-neprofesionalnata-restavratsiya-news241687.html