Откритието на убежната точка

[mnogoznaiko]

Откритието на убежната точка

При перспективата се използва понятието убежна точка. Линии, които в природата са успоредни и отдалечаващи се от наблюдателя, се приема, че се пресичат в тази точка. Това е основата, която се разглежда от мнозина като „природна" система на перспективата: тя проектира действителността върху равнинна повърхност по начин, за който смятаме, че окото би възприело огледално. Тази система за пръв път била използвана в началото на V в. пр. Хр. в Атина от Агатарк от Самос за театрални сцени. Агатарк написал монография, обясняваща неговия метод, и скоро след това философите Демокрит и Анаксагор отработили и обяснили всички принципи на системата.

Предполага се, че Брунелески най-вероятно е изобретил линейната или научната перспектива. Системата е геометричен способ за проектиране на пространство върху равнина, аналогичен на начина, по който лещите на фотоапарата проектират перспективен образ върху филма. Главната й особеност е убежната точка, една единствена точка, към която като че ли се събират множество паралелни линии. Ако тези линии са перпендикулярни на картинната равнина, тяхната убежна точка ще се намира на хоризонта, кореспондираща точно с позицията на очите на зрителя. Откритието на Брунелески само по себе си било по-скоро научно, отколкото художествено, но то веднага станало изключително важно за художниците от епохата на ренесанса. За разлика от интуитивните перспективни практики от миналото, научната перспектива била обективна, прецизна и рационална. Всъщност тя скоро се превърнала в аргумент за повишаване на изящните изкуства в категорията на хуманитарните науки.

Докато емпиричните методи също могат да родят поразително живи резултати, чрез научната перспектива е възможно да се представи триизмерното пространство върху плоска повърхност по такъв начин, че всички разстояния да могат да се измерят. Това на свой ред означавало, че чрез обратната процедура планът можел да бъде извлечен от картинната перспектива на сградата. От друга страна, научните изводи от новата перспектива изисквали тя да бъде прилагана последователно, изискване, което художниците невинаги можели да спазят както поради практически, така и поради естетически причини. Тъй като методът изисква очите на зрителя да са на определено място в пространството, една перспективна картина автоматично ни казва къде трябва да застанем, за да я видим правилно. Така художникът, който знае предварително, че неговата творба ще се гледа отгоре или отдолу, а не от обичайното ниво на очите, може да построи перспективата в съответствие с тези условия. Ако обаче те са толкова неестествени, че той трябва да смени ракурса на целия си проект до някаква изключителна степен, той може да ги пренебрегне и да приеме точката на идеалния зрител, разположен нормално. През 1435 г. откритието на Брунелески било описано в De Pictura, първия ренесансов трактат за живописта, от Леон Батиста Алберти, един от значимите архитекти по онова време.