Развитие на религията на траките

[Galahad]

Преди време се бях захванал да пиша нещо, което си остана остава засега само проект - да опиша развитието на религията на траките от ранния монотеизъм, през дуализмът и накрая да се разгледа политеизмът. Но все още си е само началният етап.

РЕЛИГИЯ НА ТРАКИТЕ

МОНОТЕИЗМЪТ

За най-ранните вярвания на траките може да съдим от археологическите находки и данните, които дава Херодот за вярванията на гетите. Гетите са били сравнително отдалечени от Гърция и Мала Азия, благодарение на което, при тях влиянието на други култури и религий е е оказало най-малко влияние.

Херодот разказва, че гетите почитали само един бог – Залмоксис или Гибезелиос. Най-вероятно обаче, това не е самото име на божеството, а прозвища.най-вероятното име на това божество е Сабазий.

В големият етимолочен речник се сочи, че “зелас” означава вино, а Фотий позовавйки се на Кратин (“Тракийки”), казва , че бога “кюбебос” означава вдъхновен. Следователно Гибезелиос или по точно Кюбебосзелмос е прозвище, което означава “вдъхновен от виното”. Залмоксис също съдържа “залма”, а добавката “оксис” – огнено ( оттам и гадаенето за което говори Плутарх извършващо се чрез изливане на вино в огън). Друго прозвище е „Басарей” – по него участващите в мистериите в чест на бога вакханки били наричани „Басариди”, а техните пъстри и дълги до нозете хитони „басари”(Хезихий,Речник, 305, по Диогетиан). Това божество преминава в гръцката и римската митология, където също е известно под много прозвища : “Дионисий” ( двойнородения), “Либер” ( освободител) и т.н. Йоан Малала, казва, че тракийския бог на Слънцето се наричал Зевксип, но и това е произвище, означаващо богът ( зевс ) – конник ( иппос ). В схолиите към 874 стих на Аристофановите птици обаче Сабазий се сочи като фригийско божество, чието прозвище иде от едното от названията на вакхическия празник „саба(д)зейн” (другото е „евадзейн), а като имена на бога се сочат Хиант и Еуайос – там се отбелязва, че Сабазий е едно и също божество с Дионисий.

В основата на култа към Сабазий залегнал огненочервения залез и изгрев на слънцето – в огненочервения хоризонт безсмъртният бог всеки всяка вечер “умирал” и всяко утро “възкръснал”. В схолиите към Илиада, ХІІІ, 705 се цитира т.нар. фр. 523 от „Терей” на Софокъл: „Хелиос, ти най-почитано божество у конелюбивите траки”. Въпреки, че във фр. 83 на Есхиловите „Басариди” да се казва: „[Орфей] не почитал Дионис … смятал за най-велик от боговете Хелиос, когото нарича и Аполлон», което дава основание да се разглеждат като отделни божества у траките, то Макробий във фр. 86 на „Сатурналий” ги разглежда като един и същ бог, позовавайки се на Еврипид и Есхил.

Тази концепция дала отражение и върху държавното устройство на траките. Първоначално племенните вождове на траките се избирали за определен период – 4 години, след което били изпращани като вестители при боговете, или с други думи убиване. Ето как Херодот описва ритуала по изпращенето на “пратеник до Залмоксис”: “Всеки 4 години те изпращат при Залмоксис вестител, избран помежду им по жребий, като всеки път му поръчват да предаде техните желания. Изпращането става така: поставени за тази цел хора държат в ръце три копия, а други хващат за ръцете и краката човека, който пращат при Залмоксис, подхвърлят го нагоре и той пада върху върховете на копията. Ако умре, прободен от копията, смятат че богът е благосклонен към тях; ако не умре, хвърлят вината върху самия пратеник и го обявяват за лош човек, след което пращат друг. Поръчките си дават на пратеника, докато е още жив. Същите тези траки при гръмотевици и светкавици пращат стрели нагоре към небето, заплашвайки бога, понеже вярват, че не съществува никакъв друг бог освен техния.” Първоначално “вестителят” бил самия вожд, но находките от Варненския некропол показват, че през ІV хил.пр.н.е. настъпила промяна. Като пратеници продължили да бъдат изпращани първенци. Но самия цар умирал символично. В символично погребвана фигура олицетворяваща царя и украсена със златни владетелски регалий. Самият вожд оставал жив и бил препограбван символично до действителната си си смърт.

Първоначално погребението се е извършвало в обикновен гроб, а н в специално погребално съоръжение.. Ето как Херодот описва “възкресението” : “построил зала, където приемал и двал угощения на най-видните свои съграждани; по време на тези пирове Залмоксис излагал своето учение, че нито той, нито неговите сътрапезници, нито техните потомци някога ще умрат, но че ще отидат на едно такова място, където ще живеят вечно и ще имат всякакви блага. Междувременно, вършейки и говорийки,за което разказахме, Залмоксис си строял жилище и когато то било готово, изчезнал от очите на траките, слязал долу в подземното си жилище и там прекарал три години. Траките скърбели по него и го оплаквали като че бил умрял. Но на четвъртата година, той им се явил. Така те се убедили в това, което им говорел. Казват, че той направил това.”

Находки от Варненския некропол.

С течение на времето започнали да се изграждат специални гробници. В тях владетеля приживе символично умирал и възкръсвал, а след дейстнителната си смърт погребван.

Херодот ни е оставил разказ свързан със смъртта и възкресението на Залмоксис: “построил зала, където приемал и двал угощения на най-видните свои съграждани; по време на тези пирове Залмоксис излагал своето учение, че нито той, нито неговите сътрапезници, нито техните потомци някога ще умрат, но че ще отидат на едно такова място, където ще живеят вечно и ще имат всякакви блага. Междувременно, вършейки и говорийки,за което разказахме, Залмоксис си строял жилище и когато то било готово, изчезнал от очите на траките, слязал долу в подземното си жилище и там прекарал три години. Траките скърбели по него и го оплаквали като че бил умрял. Но на четвъртата година, той им се явил. Така те се убедили в това, което им говорел. Казват, че той направил това.”

Елините обаче свързат Залмоксис с питагорейството, поради сходството с това учение, а също и защото древния монотеизтичен култ съхранил се у гетите бил несъвместим с по-късния политеизъм от времето на Херодот.

За церемонията в тракийските светилища-гробници косвено може да съдим от "Историа на Филип" от Теопомп във достигналия от нея фрагмент преразказан от Атеней в "Учени сътрапезници" (ХІІ, 531е – 532а). Там се говори, че цар Котис устроил тържество и като се напил пратил пратеници да видят дали богинята е дошла и го чака - първите 2 казали, че не е дошла и ги убил, а едва трития съобразително известил, че богинята се е явила. Чуждите автори отдават извършеното на лудостта на Котис. Но в случая по-скоро става дума за ритуал, а твърде възможно и за провалил се заговор. Котис като цар периодично трябвало да влиза във общение с боговете, за да получи нов срок за управление (вай-вероятните споменатите по-горе у Херодот 4 г.). Неявяването на боговете означавало, че царя не е приет от тях. Навярно това е било използвано, за да бъде свален Котис – двама от изпратените заявили, че богинята не се е явила. Светската власт на царя си казала думата, макар и Котис да използвал също религиозна форма – изпратил 2 пратеника при боговете. Третия вече известил, че богинята се е появила – т.е. Котис е получил нов срок на управление.

Оформянето на гробниците като могили вероятно също е свързано с идеята, че те са място не само за погребение, но и за възкресение и затова им е била придавана формата на бременна утроба.

[makebulgar]

Дали някой може да намери оригинала на гръцки на сведението от схолиите към Илиада, ХІІІ, 705 където се цитира т.нар. фр. 523 от „Терей” на Софокъл: „Хелиос, ти най-почитано божество у конелюбивите траки”. 

Според някои преводи текста гласи "най-почитано светило", а не "най- почитано божество", та ме интересува какъв е точния текст на древногръцки.

[makebulgar]

Ето го въпросният текст