Кои са индогерманците (арийците)? - проф. Волфганг Шулц

[Zara Thustra]

Кои са индогерманците (арийците)? – проф. Волфганг Шулц, 1935 г.

 

 

Индийците и иранците, скитите (саките) в южна Русия, а после и прусите, летите и славяните принадлежат към източния клон на огромна група народи, чийто западен клон е съставен от елини, траки и фриги, италики, келти, германи. Всички те обикновено са назовавани колективно с условния термин „индогерманци“ заради техните двама най-отдалечени представители, а именно индийците и германите.

Тези народи образуват едно цяло не само въз основа на езика, но също така и по отношение на расовия произход. Най-древното сведение за всеки един от тези народи сочи, че дори и по новите заселени места те като цяло запазват едни и същи расови черти—или поне сред горните прослойки на обществото. Идеалите на красотата, възпявани от най-древните поети сред тези народи, също съответстват на тези черти, като художниците нерядко изобразяват този тип външен вид в своите произведения чак до по-късните епохи.

Индия, Иран, Армения, Мала Азия, Гърция, Италия, Испания и Британия са заселени от тези народи едва на по-късен етап. Италиките идват от другата страна на Алпите, елините—от север, а фригите—от другата страна на Босфора. Дори и по времето на Херодот само западната и южната част на Русия е принадлежала на скитите. В основата си миграциите на тези народи индикират разпространение от север на юг, от северозапад на югоизток.

Най-древната, все още нераздробена територия на обитаване до разделението на отделни народи по всичко изглежда, че се е разпростирала по средната линия от Балтийско до Черно море. Това дава достатъчно основания за използването на термина „нордическа раса“, тъй като предците на индогерманците, олицетворяващи расата в най-чистата й, почти изключителна, форма, и вече притежаващи значителна и зряла култура, е напълно логично да произхождат от Северна Европа. И все пак, в процеса на тяхната експанзия, тези народи включват в своя генезис други, отдавна установени и вероятно расово и езиково много различни народи, в които те или са проникнали, или са ги подчинили на себе си. Това е и основният импулс при формирането на отделни народи.

Още в ранните етапи тези народи са разделени на две групи—по езиков и по културен признак. В северозападната група думата „сто“ например звучи като „kentum“, а „кон“ като „ekwos“; в югоизточната група—съответстващите думи звучат като „satem“ и „aswas“, тоест ларингеалният преграден звук (k) се е превърнал в ларингеалния свистящ звук (ś). Това ни позволява да стигнем до заключението, че от езикова гледна точка югоизточната група възниква по-късно.

В допълнение на това народите от северозападната група, пребиваващи в обширни горски райони, са били основно земеделски народи, водещи уседнал начин на живот, докато народите от югоизточната група, които се заселват в откритите степи, са били в по-голямата си част номадски скотовъдци и ездачи. Това разделение очевидно се обяснява с факта, че източната група, придвижваща се все по-надълбоко в източноевропейските равнини и степи, все повече е била принудена да се развива самостоятелно.

Изначалният център на влияние не се намира в източната, езиково по-млада, група, а в западната, която сумира вече упадащите култури на други неолитни земеделски народи и която, използвайки наследството им, дава нов жизнен тласък, за да може впоследствие под формата на най-различни отделни народи—италики, елини, траки, фриги и отчасти илири—да проникне още по на юг и югоизток.

Ролята на югоизточните индогерманци е също толкова значима в контекста на световната история. Подобно на индийците, иранците, кимерийците и скитите, те завладяват отживелите градски култури на Югоизтока и на Древния Изток и ги преобразуват в нещо ново, внасяйки в тях волята си.

Всичко, което впоследствие идва до нас и което се разпространява по целия свят като късни влияния на Античността, в това число и на Изтока, преминава през преобразуващия и пречистващ дух на тези италики, елини, иранци, индийци и други народи, независимо как са били наричани, като и двата клона на индогерманските народи, източния и западния, в еднаква степен правят духовен и световно значим исторически принос за културното формиране на човечеството. И макар нордическата раса да не е създателят на буквално „всичката“ култура, всичко, което ни заобикаля днес като собствена култура става такава само благодарение на дълбокото влияние на нордическата раса и на индогерманските народи, определени от нея.

[…]

 

 

Индийците и иранците споделят общото название „арийци“ (Arier). Така са наричали себе си древните благородни воини, което грубо означава „свързан по кръв, родственик“, в противовес на коренното население, които са били смятани за расово непълноценни. Индийците директно говорят за светла, „арийска кожа“, противопоставяйки я на тъмната кожа на хората с плоски носове, които са срещнати по тези земи. Иранците свързват понятието „арийски“ с благородния произход. Самото название „Иран“ произлиза от производната форма „Iran“ от „Arian“, което означава „земя на арийците“.

Великият персийски цар Дарий нарича себе си „ариец от арийско семе“. Изображенията, на които той е представен със своите роднини и приближени, показват перси, мидийци и скити (саки) като хора от нордическата раса.

Терминът „ариец“ също така се отнася и до мидийците и вероятно до близкородствените скити; освен това той може да бъде проследен и до техните потомци аланите, чието име, под друга лингвистична форма, също произлиза фонетично от „Arian“. И накрая, това име се среща и при онези, които са били изтласкани към Кавказ и които се считат за потомци на аланите на Изток—те все още наричат себе си „Ирон“, тоест „иранци“.

Още от древни времена са се създавали собствени имена, първата част на които съдържа индикатор за арийския произход на носителя—например Ариарамна (Ariaramna), прадядо на Дарий, или Ариапейт (Ariapeithes), скитски цар, споменат от Херодот.

Един от синовете на Дарий носи името Ариамен, което звучи съвсем близко до древното и почтено божество Аряман (Arjamann), споделяно от иранците и индийците, което, показателно, е било първоначално почитано като бог на брака. В Индия думата „Аряман“ също така е обозначение и за жениха, а в Иран—за член на рода. В допълнение на това божеството е било смятано за изкусен лечител и жрец-целител; сред индийците, дори и на по-късен етап, то е било възприемано като предводител на предците, като химните на Ригведа поетически възвишават пътя му до небесата.

По този начин произходът на благородните родове произлиза от божественото царство на светлината. В този смисъл Дарий също назовава себе си като „ариец от арийско семе“. Все пак избраната от него дума за обозначение на „семе“ всъщност означава „есенцията на небесната светлина“; съгласно общоарийското схващане, семето е течна форма на въплъщението на небесния огън.

Подобни представяния са били толкова могъщи, че от арийския и иранския Изток те са разпространени много векове по-късно и до родствени по произход народи—келтите и германите. При германите това се потвърждава от името Ариовист (Ariowistus), тоест „от арийско семе“, носено от вожда на свебите, които се сражават срещу Цезар, както и от името на гота Ариобинд (Arjobindus), тоест „обвързан с арийството“, от V век сл. н. е. И двете имена имат германско окончание и са образувани по такъв начин, че смисълът им да бъде напълно предаден и в първата част.

И накрая, на руническия камък от Туне във Вингулмьорк, в югоизточна Норвегия на шведската граница, от VI век сл. н. е., се появява изразът: „най-арийският от наследниците“.

И сега, хилядолетие и половина по-късно, народното движение в Германия отново взаимства от индийците израза „ариец“, като настъпва времето то най-накрая окончателно да се утвърди с това понятие.

 

Източник:

"Расовите и етническите основи на националсоциализма" ("Der rassische und völkische Grundgedanke des Nationalsozialismus") на проф. Волфганг Шулц (28 юни 1881 г. - 24 септември 1936 г.) от Мюнхенския университет, поместено в "Административната академия" ("Die Verwaltungs-Akademier"), наръчник за държавни служители, издаден през 1935 г.

[Zara Thustra]