Екранна виртуална зависимост

[ramus]

НЕВРОФИЗОЛОГИЧНА ОСНОВА НА ЕКРАННАТА ЗАВИСИМОСТ

/Кратка версия/ =Даниел Генков=

 

Неврофизиологичната основа на екранните зависимости е тясно свързана с начина, по който работи системата за възнаграждение в мозъка, особено чрез невротрансмитера допамин.

При използване на дигитални платформи като TikTok, Instagram или YouTube мозъкът получава бързи, чести и непредсказуеми стимули – нови видеа, лайкове, коментари.

Тази непредсказуемост активира т.нар. „variable reward“ механизъм (променливо възнаграждение), който е особено силен стимул за отделяне на допамин.

Основни структури като nucleus accumbens и префронталната кора участват в този процес – първата е свързана с усещането за удоволствие и мотивация, а втората отговаря за самоконтрола и вземането на решения.

При продължителна и интензивна употреба се наблюдава адаптация – мозъкът става по-малко чувствителен към нормални стимули и започва да „търси“ по-чести или по-интензивни дигитални преживявания.

Едновременно с това префронталната кора може да отслаби контролната си функция, което затруднява спирането и води до компулсивно поведение.

Допълнително, бързото превключване между стимули (скролване) намалява способността за концентрация и задълбочено мислене, като променя невронните връзки, свързани с вниманието.

В резултат се формира поведенчески цикъл, подобен на други зависимости – търсене на стимул, краткотрайно удовлетворение, последвано от ново търсене – което поддържа и задълбочава зависимостта.

====================================

 

бел на ramus:

 

Всъщност в процеса на търсене на награда участват и много допълнителни когнитивни механизми, които да компенсират дефицитите.

Според мен именно това е основния капан - дефицитите и компенсацията им, защото екранното възнаграждение става много притегателно заради своята лесна достъпност , условие на усамотяване, което доставя допълнително и усещането за неуязвимост, неприкосновеност и защита. Едновременно с това е нужен "отзвук", резонанс - търсенето на ехо-камери заради потвърдителния биас, търсенето на сходни и борбата за личното утвърждение на собствената версия на "истина"... Особено става нужно за субекти с личностни или психични проблеми, защото търсенето и нуждата от всичко това при тях е силно изострено.

 

Всичко дотук пренася механизмите на допаминовата награда към виртуалния свят с лекота и според мен - почти със магнита на наркотиците.

Механизмът на зависимостите все е един и същ и той касае стари атавистични механизми, чрез които сме оцелели еволюционно, но които при измененията на условията се "бъгват" и вместо защита, съхранение и оцялостяване, резултират до точно обратното. А с такъв "резултат" непрекъснато е налице дефицит и борба за компенсациите му. И сякаш това зацикля в "безкрай".

Редактирано Преди 3 часа от ramus

[ramus]

Допълващ коментар от Моника Георгиева:

"...Официалните препоръки на СЗО за допустимо и препоръчително екранно време специфично при деца, защото смятам, че е важно. Защото това е основата според мен, в днешно време. Надявам се да не се разлее все пак така много темата, но и като детски учител ми е важно.

 

Мозъкът между 0-18 месеца се учи само чрез комуникация лице в лице, физически контакти, допир и т.н. Екранът тук просто не е в подкрепа на нищо, изключват се видеоразговори, разбира се с някой роднина.

 

18м-2г.: Максимума е 10-20 мин. на ден, като съдържанието отново трябва да е спокойно, без бързи кадри, много ярки цветове.

 

Между 2 и 3 години-30 мин. на ден, като е препоръчително това да е еднократно, а не разпиляно в деня на няколко пъти, именно защото честото включване на екрана е по-вредно и създава по-бърза зависимост.

 

От 3 до 5 години- 1 час на ден, като тук става важно качеството на съдържанието- това пак да са анимации с бавно темпо, с образователно съдържание. От там нататък е важен баланса между физическата активност, игрите, контактите с възрастни и връстници и екрана, разбира се."