Тракийските гробници край село Ивански, Шуменско – разказ от първо лице

[Андрей]

Преди около две години посетих Тракийска могила в близост до село Ивански.
Просто бях в района, видях в Google Maps (където пишеше, че е музей), че ми е близо до пътя - на някакви си 20 минути от където бях, и реших да мина да я видя. Лесно стигнах до селото.
И там започна "приключението".
Нито една табелка към обекта, никакви насоки. Обикалях около половин час с колата, докато почти случайно все пак попаднах на могилата.
Около нея спечени треволяци, високи по метър и половина-два храсталаци. Едва се вижда от пътя. Паркира се направо до шосето - няма даже уширение, да не говорим за някакъв паркинг.
Намерих ръждясала табела пред могилата, в която се описва нещо за обекта.
Всъщност, описанието е пленително. Не една, а две гробници от IV век пр. н.е. Съкровище - 42 златни предмета (знам, че не това е най-важното, но грабва окото на повечето хората).
Чета и си мисля "Това си струва да се види".
И после видях самите гробници. Изкопани, проучени. Едната е в по-голямата си част разкрита от пръстта, а другата - само входа се подава изпод могилата. Дотук добре.
Но - изоставени, занемарени. Оставени на прищевките на климата и времето.

Едната гробница затворена с тежка метална врата - тази, която все още е вкопана в могилата. Металът на вратата е огънат в единия ъгъл - изглежда с някакъв лост. Някой явно се е постарал.

   

Отидох да надникна през дупката - в гробницата се излежаваше една змия.
Скрило се на хладно, животинчето - единствен турист. Тръгнах си.



Отидох до Велики Преслав, разходих се във Вътрешния град...
Обаче гледките в Ивански не ми дават мира. Един прекрасен обект, в който са вложени десетки хиляди левове за проучване. И после - нищо. Няма облагородяване, няма музей, няма билети, няма сувенири... Няма туризъм, нито даже табелка в центъра на селото за случайни заблудени души като мен.
Няма опазване на културното наследство, няма развитие на селските райони.
Има само бавно, неусетно забвение.
А потенциал за развитие на мястото - колкото ти душа иска. И на това, и на други като него. И все още се чудя:
Какво им е нужно на хората, за да разберат, че това е ценно, полезно - не само за историците и археолозите, а за всички нас?